№ 499
гр. София, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110205074 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. А. П. срещу Наказателно постановление (НП) № 24-
4332-001990 от 07.02.2024г., издадено от Д.Д. – Началник Сектор в Отдел „Пътна полиция”
при СДВР (ОПП – СДВР), с което на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева и на основание Наредба № Із-2539 от
17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 10 контролни точки.
С жалбата се иска съдът да отмени Наказателното постановление като
незаконосъобразно и неправилно.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят се явява лично единствено в съдебното
заседание на 13.11.2024г., когато заявява, че иска съдът да разгледа жалбата му, въпреки че
не е подписана. По време на съдебните прения пред СРС П. моли съда да отмени
Наказателното постановление.
Въззиваемата страна Началник Сектор в ОПП – СДВР не изпраща представител по
време на съдебните заседания пред СРС.
По делото има депозирани писмени бележки от различни процесуални представители
на въззиваемата страна. В писмените бележки на Г. Ю. Г. /неподписани/ с вх. № 200571 от
18.06.2024г., както и в писмените бележки на Г. с вх. № 330717 от 18.10.2024г. и с вх. №
358517 от 08.11.2024г. се посочва, че жалбата е неоснователна и необоснована, а
Наказателното постановление е законосъобразно и правилно. Твърди се, че в хода на
административно-наказателната процедура не са били нарушени сроковете за съставяне на
АУАН и за издаване на НП. Изтъква се, че НП е издадено след изтичане на 7-дневния срок от
1
съставянето на Акта. Твърди се, че АУАН и Наказателното постановление са издадени от
овластени лица, при спазване на реквизитите по чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН, като
фактическото описание на нарушението отразява признаците на състава и отговаря на
дадената правна квалификация. Според Г. Ю. Г. и Г. санкционните норми са правилно
приложени и съответстват на извършеното нарушение. Приема се, че наказаното лице не е
било възпрепятствано да разбере обвинението и да организира защитата си. Приема се, че
издаденият АУАН е редовен, поради което се иска СРС да приложи чл.189, ал.2 от ЗДвП.
Според процесуалните представители на въззиваемата страна нарушението е доказано по
безспорен начин, като наложеното наказание е съобразено с целта за налагането му, а
именно да се въздейства предупредително и превъзпитателно върху нарушителя и
останалите граждани. Моли се съдът да потвърди НП и да присъди юрисконсултско
възнаграждение. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското такова.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
На 24.01.2024г., около 09.00 часа, в гр. София жалбоподателят К. А. П. управлявал
лек автомобил **** с рег. № **** по ул. „Никола Габровски”, с посока на движение от ул.
„Росарио” към ул. „Крум Килявков”. На кръстовището с бул. „Г. М. Д.” П. навлязъл и
преминал през кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба. В този момент
полицейските служители З. Х. и В. Д. били в служебен автомобил на кръстовището на бул.
„Г. М. Д.” и ул. „Никола Габровски” и пред тях преминал посоченият по-горе лек автомобил,
при което двамата полицаи лично и непосредствено възприели, че движението на
превозното средство с рег. № **** се реализира при светещ червен сигнал на светофарната
уредба, която била в изправност и работела в автоматичен режим. Полицаите спрели
автомобила, управляван от жалбоподателя П. и свидетелят Х., в присъствието на св. Д.,
съставил срещу К. А. П. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия
GA № 1078241 от 24.01.2024г. за нарушение по чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП. Срещу подпис П.
получил препис от този Акт.
Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка, като описаната в
Акта, Д.Д. – Началник Сектор в ОПП – СДВР е издала Наказателно постановление № 24-
4332-001990 от 07.02.2024г., с което за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183,
ал.5, т.1 от ЗДвП, е наложила на К. А. П. „глоба” в размер на 100 лева и на основание
Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР е постановила и отнемане на общо 10 контролни
точки.
Наказателното постановление е получено от П. на 07.03.2024г. срещу подпис и е
обжалвано с жалба, изпратена по ЕКОНТ на 20.03.2024г.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА :
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото писмени доказателства (АУАН Серия GA № 1078241 от 24.01.2024г.; плик от
жалба, подадена по ЕКОНТ; справка - картон на водача; Заповед № 513з-10835 от
20.07.2020г. на Директора на СДВР; Заповед № 8121К-13318 от 28.10.2019г. на Министъра
на вътрешните работи; Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г.; Заповед № 8121з-1632
от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи и писмо от ЕКОНТ с вх. №
190739/11.06.2024г.), както и от показанията на разпитаните от СРС свидетели З. Х., В. Д.,
М.Х. и Т.М..
2
Събраните по делото гласни доказателства условно могат да се разделят на две –
според това на какъв цвят на светофарната уредба е преминал жалбоподателят. Относно
другите обстоятелства (мястото, датата, водача, автомобила, регистрационния му номер,
присъстващите лица, вида на занятието им) показанията на свидетели Х., Д., Х. и М.
взаимно се допълват и доколкото звучат достоверно и непредубедено – съдът ги кредитира.
По отношение на цвета на светофарната уредба свидетелите Х. и Д. са категорични, че е бил
червен, а свидетелите Х. и М. твърдят, че е жълт. Същевременно, обаче, между показанията
на двамата свидетели, доведени от жалбоподателя, е налице противоречие, тъй като св. Х.
твърди, че навлизането и преминаването било на жълт сигнал на светофарната уредба, а
излизането от кръстовището – на червено, а св. М. твърди, че изцяло са минали на светофара
на жълто. Не е житейски достоверно за едни и същи обстоятелства двамата очевидци
/пътували в автомобила, управляван от П./ да твърдят различни обстоятелства. Освен това
не е ясно и как те не си спомнят мястото или времето, но имат съхранен спомен за цвета на
светофара близо година след случката. Няма житейска логика, ако автомобилът, управляван
от жалбоподателя е преминал през кръстовището на жълт сигнал на светофарната уредба,
полицаите да го спрат и да му съставят Акт. Поради всичко това, а и доколкото между
жалбоподателя /от една страна/ и свидетелите Х. и М. /от друга страна/ има близки
отношения, СРС приема казаното от тези двама свидетели относно цвета на светофарната
уредба за недостоверно и предубедено. Поради това съдът не кредитира показанията на
М.Х. и Т.М. по отношение на цвета на светофарната уредба. Същевременно СРС дава вяра
на казаното от свидетелите Х. и Д., тъй като показанията им за цвета на светофарната уредба
са помежду си непротиворечиви и звучат житейски достоверно. Редно е да се посочи, че
светещият жълт сигнал на светофарната уредба преди автомобилът, управляван от П. да е
навлязъл в кръстовището (ако се приемат за верни думите на Х. и М.) също не означава, че
за превозното средство е било разрешено да навлезе и да премине през кръстовището.
Жълтият сигнал на светофарната уреда предупреждава водачите да спрат – съгласно чл.31,
ал.7, т.4 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП). Още
нещо – св. Х. твърди, че след като за тяхната посока на движение е светнал зелен сигнал за
преминаване, пред полицаите минал въпросния лек автомобил, управляван от П.. Няма как
за една секция да свети зелено, а за друга – жълто, а не червено. Това е още едно основание
съдът да не кредитира показанията на Х. и М. относно цвета на светофарната уредба, при
който автомобилът, управляван от жалбоподателя, е преминал през кръстовището.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП АУАН е доказателство, което на самостоятелно
основание обосновава отговорността на дееца – доколкото отразените в редовно издадения
акт за констатации фактически положения не се опровергават от събраните по делото
доказателства. В настоящия случай съдът дава вяра на Акта, тъй като констатациите от него
намират опора в показанията на свидетелите Х. и Д., а същевременно не се опровергават от
думите на свидетелите Х. и М. /за цвета на светофарната уредба/, тъй като СРС не ги
кредитира.
Пликът от ЕКОНТ и писмото с вх. № 190739/11.06.2024г. се отнасят все за пратка с №
3
5300561131546. Тези писмени доказателства са обективни, непредубедени и достоверни.
Поради това съдът ги кредитира и приема, че жалбата е била подадена по ЕКОНТ на
20.03.2024г. Доколкото върху Наказателното постановление е отбелязано, че то е връчено на
П. на 07.03.2024г., СРС приема, че подадената по пощата на 20.03.3024г. жалба е била
депозирана в законоустановения срок за обжалване на НП.
Справката - картон на водача, Заповед № 513з-10835 от 20.07.2020г. на Директора на
СДВР, Заповед № 8121К-13318 от 28.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи и
Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи са издадени от
държавен орган и разполагат с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.
Поради това СРС ги кредитира. Въз основа на справката – картон на водача съдът
установява, че жалбоподателят има и други нарушения на ЗДвП. Заповед № 8121К-13318 от
28.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи намира потвърждение и в Акта за
встъпване в длъжност от 29.10.2019г., който като обективно и достоверно доказателство,
също следва да се кредитира. От тези две писмени доказателства става ясно, че Д.Д. е
Началник на 03 Сектор „Административно обслужване“ в ОПП – СДВР, което означава, че
по силата на т.3.6. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните
работи тя се явява компетентна да издава НП, вкл. и процесното Наказателно
постановление. От Заповед № 513з-10835 от 20.07.2020г. на Директора на СДВР и точка 2.1.,
вр. точка 1.3.1. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните
работи се установява, че св. З. Х. като младши автоконтрольор в ОПП – СДВР е имал
правото да съставя АУАН, включително и този от 24.01.2024г. Поради това съдът приема, че
конкретните АУАН и НП са издадени от оправомощени за това лица.
Съдът остави извън доказателствената маса приложените на лист 7 и лист 8 от делото
Докладна записка и писмо до ОДМВР - Благоевград, тъй като те не представляват писмени
доказателства. С писмото се иска съдействие на друг орган за връчване на НП на П., а с
Докладната записка по същество се отговаря на това искане, като се заявява, че НП е
връчено. Според трайно установената съдебна практика (Решение № 149/16.10.2017г. на
ВКС, III НО; Решение № 278/21.06.2010г. на ВКС, II НО и други) Докладната записка не
представлява годно доказателствено средство. Поради това съдът не подложи на анализ
Докладната записка, като същевременно счита, че датата на връчване на НП може да се
установи от самото Наказателно постановление и вписаната там дата на получаването му.
ОТ ПРАВНА СТРАНА :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда
от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата на К. А. П. е неоснователна, поради следните
съображения :
От направения по-горе анализ на приложените по делото Заповеди на Министъра на
вътрешните работи и на Директора на СДВР се налага изводът, че АУАН е съставен от
оправомощено лице, а Наказателното постановление е издадено от компетентен орган.
4
Нарушението се твърди да е извършено на 24.01.2024г., Актът е съставен на
24.01.2024г., а Наказателното постановление е издадено на 07.02.2024г. Поради това съдът
приема, че са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН и по чл.52, ал.1 от ЗАНН.
Налице е съответствие в Акта и в НП по отношение на словесното и цифровото
описание на нарушението. Не са допуснати нарушения по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Нарушението е описано по разбираем начин с всички релевантни обстоятелства. Поради
това спорът следва да се разгледа по същество.
За да е осъществено нарушението по чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП следва да се докаже от
обективна страна, че водачът на превозно средство /като участник в движението/ не е
съобразил поведението си със светлинните сигнали. Видно от показанията на свидетелите З.
Х. и В. Д., както и от АУАН Серия GA № 1078241 от 24.01.2024г., на процесната дата и
място полицейските служители са възприели лично и непосредствено как жалбоподателят
П. управлява лек автомобил и преминава кръстовище на червен сигнал на светофарната
уредба. Поради това съдът приема, че е безспорно доказано, че К. А. П. е осъществил от
обективна страна състава на вмененото му нарушение, тъй като той /като водач на лек
автомобил/ се явява участник в движението и като е навлязъл и преминал през
кръстовището при червен сигнал на светофарната уредба не е съобразил поведението си със
светлинните сигнали и по-точно преминал е на забранено (по смисъла на чл.31, ал.7, т.1 от
ППЗДвП).
Нарушението е формално, на просто извършване - с осъществяване на
изпълнителното деяние същото е довършено. В настоящото производство се установи, че на
процесната дата жалбоподателят е нарушавал правилата за движение, свързани с навлизане
и преминаване през кръстовище, регулирано със светофар, на червен /забранен/ сигнал.
От субективна страна деянието е извършено виновно – при пряк умисъл. Водачът на
МПС знае, че е участник в движението и е виждал светофарната уредба на кръстовището.
Доколкото доказателствата по делото сочат, че жалбоподателят е преминал през
кръстовището при червен сигнал на светофарната уредба, СРС приема за доказано, че П. е
съзнавал обществено-опасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на
обществено-опасните последици и пряко ги е целял като не е спрял преди кръстовището
съобразно сигнализацията на светофара.
С оглед доказаността на нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП от обективна и субективна
страна на водача на превозното средство следва да се наложи административно наказание.
На основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП водач, който преминава при сигнал на светофара,
който не разрешава преминаването, се наказва с глоба в твърд размер - 100 лева. Поради
това в случая наличието на смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства е
ирелевантно, тъй като за въпросното нарушение законодателят е предвидил санкция в точно
определен отнапред размер, който съвпада с наложения на К. П. размер на глобата с
процесното Наказателно постановление.
Съгласно чл.6, ал.1, т.12 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. за определяне
5
максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните
контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане
на допълнително обучение (заглавието е изменено с ДВ, бр. 26 от 2018г., в сила от
23.03.2018г.) към датата на нарушението 24.01.2024г. за преминаване при сигнал на
светофара, който не разрешава преминаването и санкциониране по чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП
(както е в конкретния случай) на водача следва да бъдат отнети 10 контролни точки. С оглед
доказаността на нарушението и неговото съответствие с чл.6, ал.1, т.20 от цитираната по-
горе Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. правилно с атакуваното Наказателно постановление
е било постановено на П. да бъдат отнети и 10 контролни точки.
Поради всичко изложено по-горе съдът прие, че следва да остави без уважение жалбата
и да потвърди изцяло обжалваното Наказателно постановление.
На основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението, чийто орган е издал процесното
НП (СДВР като разпоредител с бюджетни средства, към чиято структура спада ОПП - СДВР)
има право на юрисконсултско възнаграждение – доколкото съдът потвърждава
Наказателното постановление и в писмени бележки с вх. № 200571 от 18.06.2024г., вх. №
330717 от 18.10.2024г. и вх. № 358517 от 08.11.2024г. процесуалните представители на
въззиваемата страна са поискали присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно
чл.63д, ал.1 от ЗАНН в настоящото производство страните имат право да им се присъждат
разноски по реда на АПК. Когато страната е била защитавана от юрисконсулт, както в
случая, на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на СДВР следва да се присъди
възнаграждение в размер, определен от съда. Според чл.37, ал.1 от Закона за правната
помощ заплащането на правната помощ следва да е съобразено с вида и количеството на
извършената дейност и да се определи според Наредбата за заплащането на правната помощ.
В чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ пише, че възнаграждението за
защита в производства по ЗАНН /каквото е настоящото/ може да бъде от 80 до 150 лева. По
настоящото дело от Г. Ю. Г. и от Г. са депозирани писмени бележки, но в откритите съдебни
заседания пред СРС, НО, 10 състав не е участвал процесуален представител на СДВР.
Поради това и доколкото конкретният правен спор не се отличава с фактическа и правна
сложност, СРС приема, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на СДВР
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по Наредбата за заплащането на
правната помощ, т.е. 80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-001990 от 07.02.2024г.,
издадено от Д.Д. – Началник Сектор в Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на
основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП на К. А. П. е наложена
„глоба” в размер на 100 (сто) лева и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР
6
са му отнети общо 10 контролни точки.
ОСЪЖДА К. А. П. с ЕГН ********** да заплати в полза на СДВР сумата от 80
(осемдесет) лева за направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7