№ 27
гр. Бургас, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кирил Гр. Стоянов
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Търговско дело №
20212100900134 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от ЯВ. ИЛ. ЗЛ. от гр.София против „Изамет1991“ООД , ЕИК
********* със седалище и адрес на управление – гр.София с правно основание чл.19 ал.3 от
ЗЗД. Ищецът сочи , че е съдружник в ответното търговско дружество. На 13.03.2020 г. е
било проведено събрание на съдружниците , на което било констатирано , че е налице
неразпределена печалба и е било взето решение на него като на съдружник да му бъде
изплатена сумата от 396 306.84 лв. По т.3 обаче е било взето решение вместо плащане
напари да му бъдат прехвърлени в собственост недвижими имоти – поземлен имот –
пасище , мера с площ от 2.606 дка в землището на гр.Бургас , кв. Крайморие в м. „К. , имот
с идентификатор 68789.612.37 с площ от 1865 кв.м на стойност 78 233.20 лв. Това решение
на ОС на съдружниците има характер на предварителен договор , тъй като в него се
съдържат всички съществени елементи на такъв договор – описани са страните по договора
, престацията, посочване на вземането по размер и произход , овластяване на
представляващия дружеството да сключи окончателния договор. Спазена е и изискуемата за
действителност форма – писмена. В случая ищецът е придобил преобразуващото право да
иска по съдебен ред сключването на окончателен договор. Въпреки , че предмет на
предварителния договор са няколко имота , то предмет на иска може да бъде само един
както е в случая. Тъй като не е уговорен срок, правото да се иска сключване на
окончателен в случая съобразно съдебната практика, каквато страната цитира се поражда
от момента на сключване на договора. Ищецът сочи , че до настоящия момент въпреки
решението окончателен договор не е сключен. От 15.05.2020 г. управител на дружеството е
Илия Златанов. Същият вече се е разпоредил с един от имотите , които следва да бъдат
придобити от него в съответствие с решението на ОС. Понастоящем управителят се е
дезинтересирал от дружествените дела и поради това ищецът моли след установяване на
1
гореизложеното съдът да постанови решение , с което да обяви за окончателен сключения
предварителен договор – между него – Я.З. и „Изамет1991“ООД за прехвърляне на
собствеността върху процесния недвижим имот – пасище , мера с идентификатор
68789.612.37 с площ от 1865 кв.м вместо заплащане на дължимата разпределена парична
сума от 78 233.20 лв. , представляваща разпределена печалба. Прилагат се писмени
доказателства по опис - нотариални актове , решение на ОСС от 13.03.2020 г. Прави се
искане в случай че ответникът оспори иска да се назначи ССЕ относно размера на
разпределената част пари съгласно решението на ОСС от 13.03.2020 г. , както и изплатена
ли е към днешна дата. Иска се поддържа пред съда чрез упълномощения процесуален
представител – адвокат. Представят се писмени бележки в дадения от съда срок – с вх.
№805 от 21.01.2022 г. като се излагат подробни съображения по съществото на спора.
В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба / ОИМ / от страна на
ответника „ИЗАМЕТ 1991“ООД – със седалище и адрес на управление – гр.София ,
представлявано от управителя Илия Златанов.Потвърждава се , че Илия Златанов и Я.З. са
съдружници в ответното дружество при дялове 60% и 40% като понастоящем дружеството
еднолично се представлява от управителя Илия Златанов. Потвърждава се , че е било
проведено ОСС на което е взето решение за разпределение на парични суми от печалба на
дружеството и за прехвърляне на собственост на имоти вместо плащане на пари. Оспорва
се обаче сключването на предварителен договор по повод прехвърляне на собствеността
както се твърди в ИМ във всички аспекти. Анализират се основанията за предявяване на иск
по чл.19 ал.3 от ЗЗД и се сочи , че представения протокол от ОСС от 13.03.2020 г. не би
могъл да представлява предварителен договор по смисъла на чл.19 от ЗЗД. Протоколът е
подписан от двамата съдружници – физически лица. Няма сключен договор между ищеца и
ответника – търговско дружество. Липсва и обективирана в писмена форма воля на тези две
страни за сключване на предварителен договор. Сочи се ,че липсва и воля за сключване на
договор. Прави се разграничение между компетенциите на ОСС, формиращо волята на
дружеството и управителя като представителен орган в отношенията с третите лица ,
каквито ОСС няма по отношение на третите лица. В случая не е налице двустранна сделка
, какъвто е предварителния договор , а само решение на ОСС,протокола от който е подписан
от двамата съдружници в качеството им на такива. Това решение не може да се разглежда
като поемане на задължение от името на дружеството. Липсва и идентичност между
имотите , предмет на решението на ОСС и на исковата молба за сключване на окончателен
договор. При условията на евентуалност ответникът прави възражение и за нищожност на
ОСС , ако съдът счете , че има характер на предварителен договор. Според ответникът
липсва съгласие по редица елементи от договора – а наличието му е необходимост за
действителност на договора – в противен случай по чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД е нищожен. На
следващо място ответникът прави възражение , че иска е преждевременно предявен , тъй
като не е налице неизпълнение. За да е налице неизпълнение следва да е настъпил падежа. В
случая не е уговорен срок и продавачът – ответник би изпаднал в забава само след
отправена покана, но такава от купувача – ищец не е правена. Към датата на предявяване на
иска покана не е била отправена и за ответникът няма задължение за сключване на
2
окончателен договор и не може да се приеме , че е неизправна страна. Оспорва се като
нищожно и взетото решение за разпределение изплащане на дивиденти от 13.03.2020 на
ОСС на дружеството : - Съдружникът И. З. е бил изключен като съдружник на предходно
ОСС – 14.11.2017 г. и към датата на провеждане на ОСС от 13.03.2020 г. се е водел
изключен съдружник. Решението за изключване е било оспорено по реда на чл.74 от ТЗ и
съдебното решение е влязло в сила след датата на събранието – едва на 26.03.2020 г.
Съобразно практиката на ВКС – т.1 на ТР №1/2002 г. на ОСГК на ВКС изключеният
съдружник не участва в работата на ОСС като негов член и поради това решението от
13.03.2020 г. не поражда правни последици: - взето е извън пределите на компетентност на
ОСС – то е нищожно. Последващата отмяна на решението за изключване според ответната
страна не може да санира валидността на по-рано взетото решение , тъй като то има
действие занапред съобразно т.ІІІ на споменатото ТР. По този начин липсва валидно взето
решение за разпределение на печалба. Страната се противопоставя на доказателствените
искания на ищеца – за представяне на нотариален акт за сделка с друг имот – не е ясно в
каква връзка се представя този акт, противопоставя се и на искането за назначаване на
ССчЕ, тъй като не е необходимо наличие на специални познания по определяне на
дивидентите , а въпроса за валидността на самото събрание е правен и не е предмет на
експертиза. Моли се за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан.
Претендират се разноските по делото. Прилагат се към ОИМ решение на ОСС от
14.11.2017 г. и съдебни решения на СГС и САС. Становището страната поддържа пред съда
чрез процесуалния си представител – адвокат.
След връчване на ОИМ на ищцовата страна в законоустановения срок съдът констатира
, че допълнителна искова молба от страна на ищеца Я.З. не е постъпила. Съобщението с
ОИМ ведно с приложенията е бил връчен на 28.09.2021 г. на упълномощения процесуален
представител – адвокат Найденова. Към дата – 18.10.2021 г. дадения на страната
двеседмичен срок е изтекъл като допълнителна искова молба не е постъпила. Поради това
съдът преустанови размяната на книжа по чл.372 – 373 от ГПК между страните.
След преценка на доказателствата по делото , съдът приема за установено следното:
Ищецът е съдружник в ответното търговско дружество. Видно от приложения към
исковата молба протокол от общото събрание на съдружниците на дружеството „Изамет
1991“ООД на 13.03.2020 г. на същото е било взето решение за разпределение на печалба от
минали години между съдружниците. На ищеца Я.З. следва да бъде изплатен дивидент в
размер на 396 306.84 лв. Също така е взето решение вместо заплащане на парични суми на
съдружниците да се прехвърлят недвижими имоти, собствени на „Изамет 1991“ООД. В
тази насока е взето решение на Я.З. да бъде прехвърлена собствеността върху поземлен
имот , представляващ пасище , мера с площ от 2.606 дка , находящо се в землището на
гр.Бургас, кв.Крайморие, ЕКАТТЕ 99015 в местността „К.“ съставляващо имот с №004098 ,
подробно описан в нот. Акт №*** том *** н.д.№ ***/**** г., който имот е на стойност
78 233.20 лв. Видно от протокола на ОС е възложено на управителя Илия Златанов да
предприеме всички необходими правни и фактически действия по изпълнение на взетото
3
решение, включително да представлява и дружеството пред нотариус във връзка и с
набавянето на необходимите документи за прехвърляне правото на собственост. Възложено
е и на управителя Я.З. предприемането на действия по изпълнение на взетото решение във
връзка са набавянето на необходимите документи и прехвърляне на собствеността на
имотите.
Предварителния договор по е регламентиран в Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/ и по-конкретно – чл. 19. Съобразно тази разпоредба става ясно, че предварителният
договор е съглашение, чрез което страните подготвят сключването на окончателен договор.
При сключването му, същият не поражда директно действие, а създава задължение в
последващ момент всяка от страните да изпълни своето задължение. По начало този вид
договор е неформален и не е в пряка зависимост от формата на бъдещия окончателен
договор. Когато обаче формата на окончателния договор изисква да бъде нотариална,
предварителният договор, следва да бъде в обикновена писмена форма.Предварителният
договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния
договор – цена, срок, предмет на сделката и т.н., които са условие за неговата
действителност. При сключването на предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот е необходимо имотът да бъде ясно индивидуализиран. Постигането на
съгласие и подписване на предварителния договор между страните не води до прехвърляне
на правото на собственост. Същото ще бъде придобито от купувача при окончателно
финализиране на сделката и подписване на окончателен договор в изискуемата форма на
нотариален акт, респективно обявяването на предварителния договор за окончателен от
съда. Тоест, т.нар „транслативен ефект“ – прехвърлянето на собствеността, се постига едва
със сключването на окончателния договор. В случай че страна по предварителния договор е
изпълнила своите задължения спрямо другата, същата има гарантирано право, заложено в
чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, да поиска от съда обявяване на предварителния договор за окончателен.
Необходимо е предварителният договор да отговаря на условията, изброени по-горе, тоест
волята на страните да бъде ясна и недвусмислена. Когато задължението е за прехвърляне на
право на собственост върху имот, съдът проверява дали са налице предпоставките за
прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително дали отчуждителят е
собственик на имота. Постановеното от компетентния съд решение има ролята на
окончателен договор, който се счита за сключен от влизане в сила на решението, т.е. има
прехвърлително действие. Страната, която иска постановяване на решение за обявяване на
предварителния договор за окончателен, следва да е изпълнила или да има възможност да
изпълни своите задължения към насрещната страна.
Ищцовата страна твърди , че е налице такъв предварителен договор видно от
съдържанието на протокола от ОС на съдружниците на „Изамет 1991“ООД от 13.03.2020 г.
В процесния случай обаче е налице материализирано в така представения протокол
решение на общото събрание на съдружниците – на първо място – за разпределяне на
печалба – изплащане на дивиденти на всеки от двамата съдружници и на второ място - за
даване вместо плащане по смисъла на чл.65 от ЗЗД на вещ вместо пари.
4
Спорът по делото е дали това решение на ОС има характер и следва да се разглежда
като предварителен договор по смисъла на чл.19 ал.3 от ЗЗД.
Съществува различие дали решенията на ОС следва да бъдат квалифицирани като
сделки, които макар и специфични, са под общия режим на ЗЗД с оглед приложимостта на
разпоредбите му или са особен вид сделки, за които критериите по ЗЗД са неприложими. В
практиката си ВКС приема за правилно второто становище. Правата и задълженията на
участниците в търговското дружество регламентирани с учредителния акт не са насрещни, а
са спрямо учреденото юридическо лице за постигане на общата цел, за която то е създадено.
Правоотношенията в дружеството са членствени, като облигационните връзки между
членовете и между тях и органите на дружеството са вторични и произтичат от наличието на
валидно членствено правоотношение. Общото събрание на членовете на дружеството е
негов върховен орган и решенията му са задължителни за всички тях. За разлика от сделките
по ЗЗД, субективните предели на задължителната им сила обхващат и тези членове, които са
участвували при тяхното приемане, но изрично са изразили несъгласие, както и тези членове
на дружеството, които не са участвували в ОС, на което е прието дадено решение. То е
резултат от волята на мнозинството на членовете, за разлика от сделките по ЗЗД, при които
има изискване за съвпадащи си волеизявления. Поради това решенията на ОС не следва да
бъдат разглеждани като сделки между членовете на ТД по ЗЗД, което изключва
приложимостта на този закон. За решенията на ОС са приложими специфични критерии,
въведени от ТЗ. В процесния случай волеизявленията на двамата съдружници еднопосочно
са формирали волята на търговското дружество на първо място - за изплащане на
дивиденти , посочени по размер на всеки съдружник и на второ място – вместо плащане – за
даване на вещи, конкретно посочени недвижими имоти за всеки съдружник. С оглед
спецификата на това „даване“ вместо плащане същото следва да бъда материализирано и
оформено с покупко-продажба в нотариална форма като страни по нея са от една страна –
търговското дружество „Изамет 1991“ООД като продавач и всеки съдружник поотделно –
като купувач. Респективно – това би следвало да са и страните по предварителния договор.
Такъв обаче в процесния случай няма. Налице е решение на ОС на съдружниците за
извършване прехвърляне собствеността върху недвижими имоти , собственост на
ответното търговско дружество в полза на съдружниците Илия Златанов и Я.З.. Макар и да
е налице решение за изключване на съдружника Илия Златанов от дружеството и към
момента на вземане на решението – 13.03.2020 г. той да не е имал качеството на съдружник
, то решенията на ОС от 3.03.2020 г.. са произвели своето действия. В тази насока съдът
споделя изцяло доводите на ищцовата страна в писмените бележки, входирани с вх.
№805/21.01.2022 г. Съобразно разясненията на ТР №1/06.12.2002 г. на ВКС – ОСГК липсата
на валидно изразена воля на съдружник при вземане на решение на общото събрание не
води автоматично до опорочаване волята на общото събрание. Следва да се отчете
наличието на кворум за провеждане на събранието и вземането на самото решение. В
процесния случай към момента на провеждане на ОС на 13.03.2020 г. единствен съдружник
в „Изамет 1991“ООД е бил Я.З.. Според протокола от проведеното събрание на 14.11.2017 г.
, на което е бил изключен съдружника Илия Златанов освободените дялове се поемат от
5
съдружника Я.З. – т.е. – към 13.03.2020 г. – преди отмяната решението от 14.11.2017 г.
единствен съдружник в „Изамет 1991“ е Я.З., същият и собственик на всички дружествени
дялове , което обуславя редовността на провеждане на събранието и везането на решения
на ОС на 13.03.2020 г. Решението на СГС и САС са в законна сила едва на 26.03.2020 г. и не
заличават последиците от изключването на Илия Златанов с обратна сила , а само занапред.
Обстоятелството обаче , че в работата на събранието е бил вписан и другия съдружник –
изключения Илия Златанов не влияе на валидността на решенията , които са били взети.
Освен това – това решение впоследствие не е било оспорвано по какъвто и да е начин и
същото е произвело своите правни последици. В тази насока съдът не споделя изложеното в
Отговора на исковата молба от страна на „Изамет 1991“ООД – т.3 относно изложената теза ,
че взетото решение на ОС на съдружниците от 13.03.2020 г. е нищожно. Позоваването на
ТР №1/2020 на ОСГК на ВКС е неправилно – именно съгласно това ТР №1 решенията на
ОС не следва да бъдат квалифицирани съобразно критериите за нищожност на ЗЗД , а
съгласно специалните разпоредби на ТЗ / чл.75 /.
При принципната правилност на изложените от ищцовата страна в писмените бележки
по съществото на спора доводи , съдът намира , че решението на ОС на съдружниците в
процесния случай не може да се разглежда като предварителен договор по смисъла на чл.19
ал.3 от ЗЗД.Доводи защо това решение следва да бъде възприемано като предварителен
договор всъщност не са изложени. С решението на ОС на съдружниците в „Изамет
1991“ООД валидно е формирана воля за прехвърляне на правото на собственост от страна
на търговското дружество. Това е резултата от взетото решение на ОС на съдружниците от
13.03.2020 г. Но в случая тази воля следва да бъде проявена чрез представителния орган /
управителя на дружеството/ в съответната писмена форма за сключване на окончателен
договор в надлежната нотариална форма. Такава воля няма изразена в писмена форма между
бъдещия приобретател и прехвърлителя „Изамет 1991“ООД.Както и ответника в ОИМ е
изложил в т.1.4 процесното решение на ОС на съдружниците е организационна сделка sui
generis , която действа в отношенията между съдружниците и е обвързваща за управителя ,
но не представлява поемане на задължение от името на дружеството. Общото събрание е
волеобразуващия орган , а процеса на волеизявяване е отделен и се осъществява от
управителя. Съдружниците , респ. – ОС на съдружниците нямат представителни
правомощия и функции, те се осъществяват от управителя. В процесния случай няма
предварителен договор между надлежните страни / ищеца и ответното дружество/ , за да
може да бъде сключен окончателен по реда на иска по чл.19 ал.3 от ЗЗД.
С оглед на изложеното съдът намира иска за неоснователен и като такъв същият
следва да бъде отхвърлен с последиците по закон. На осн. чл.78 ал.3 от ГПК в полза на
ответната страна следва да бъдат присъдени направените по делото разноски – според
приложения списък - сума в размер на 5 178.60 лв. – изплатени за възнаграждение за
адвокат.
Направено е възражение за прекомерност от страна на ищеца. Сочи се , че в случая
размера възлиза на 2880 лв. без ДДС.
6
Съобразно предвидените размери на минималните възнаграждение по Наредба
№1/2004 г. действително за процесния случай при цената на иска – цената на процесния
имот отразения в списъка по чл.80 от ГПК се явява завишен. Според цената на иска
отразена в Протокола от ОС – 78 233 лв. следващия се размер на адвокатското
възнаграждение действително възлиза на 2880 лв. без ДДС. Според данъчната оценка от
54232 лв. този размер възлиза на 2157 лв. без ДДС. Претендирания размер разноски
съобразно гореизложеното действително се явява завишен и несъобразен с нормативните
възможности. Поради това този размер следва да бъде редуциран. С оглед на възраженията
на ищцовата страна разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат присъдени до
размера на 2880 лв. / без ДДС/.
По гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на ЯВ. ИЛ. ЗЛ. от гр.София, ЕГН – ********** против „ИЗАМЕТ
1991“ООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София чрез
представляващия управител Илия Георгиев З., с който се иска да се обяви за окончателен ,
сключения във форма на протоколно решение от 13.03.2020 г. на Общо събрание на
съдружниците в „Изамет 1991“ООД предварителен договор между Я.З. и
„Изамет1991“ООД за прехвърляне на собствеността върху процесния недвижим имот –
пасище , мера с идентификатор 68789.612.37 с площ от 2606 дка, находяща се в землището
на гр.Бургас , кв.Крайморие, ЕКАТТЕ 99015 в м.“К.“ , съставляваща имот №004098 по плана
за земеразделяне на землището , имот с идентификатор 68789.612.37 с площ от 1865 кв.м с
трайно предназначение на кв. Крайморие , съобразно допълнителната уточнителна молба –
поземлен имот с идентификатор 07079.30.575 по КККР на гр.Бургас с адрес на поземления
имот – гр.Бургас , м. „К.“, площ 2033 кв.м , трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – незастроен имот за курортно – рекреационен
обект, предишен идентификатор 07079.830.233 , номер по предходен план 4098, квартал 54
, парцел ХІІ вместо заплащане на дължимата разпределена парична сума от 78 233.20 лв. ,
представляваща разпределена печалба.
ОСЪЖДА ЯВ. ИЛ. ЗЛ. да заплати на „ИЗАМЕТ 1991“ООД сумата в размер на 2880 /
две хиляди осемстотин и осемдесет/ лева / без ДДС/ – направени по делото разноски ,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр.Бургас в
7
двуседмичен срок от уведомяването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
8