Решение по дело №650/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 64
Дата: 21 април 2020 г.
Съдия: Иван Христов Ранчев
Дело: 20195000600650
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 31 декември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№  64

гр. Пловдив, 21 април 2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в открито заседание на пети март две хиляди и двадесета година, в състав:

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛ ОВ

     ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ

                          ВЕСЕЛИН ГАНЕВ

при участието на секретаря Нина Стоянова и прокурора Божидарка Попова, като разгледа докладваното от  съдията - докладчик  РАНЧЕВ ВНОХД № 650 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по реда на Глава двадесет и първа от  НПК.

С Присъда № 8/04.02.2019г. по НОХД № 1292/2016г. на Пловдивския окръжен съд, подс. Р.П.Р. *** е признат за виновен, съответно:

I. В това, че за периода 13.07.*** г. - 24.03.2006 г. в гр. П. при условията на продължавано престъпление, като с двадесет и три деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, който закон е по-благоприятен за дееца, като управител на „Д.” ЕООД гр. П., е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - данък добавена стойност и корпоративен данък общо в размер на 354 450.79 лв. като е потвърдил неистина и затаил истина в подадени пред орган на власт - ТДД – П. справки-декларации, които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му чл. 100, ал.1 и ал.2 от ЗДДС /отм./ и чл. 89, ал.1 от ППЗДДС /отм./ и ГДД по чл.51 ал.1 от ЗКПО, свързани с неговата дейност, която е основание за възникване на права и задължения, а именно:

1. На 13.07.*** г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 17,74 лв. като в СД по ЗДДС с вх.№*09-0978/13.07.*** г. за данъчен период 01.06.*** г. – 30.06.*** г., подадена пред ТДД – П. е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 17,74 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 00 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 17,74 лв., а действително установеният ДДС за внасяне е 0 лв.

2. На 10.08.*** г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 2860 лв. като в СД по ЗДДС с вх.№*09-449/10.08.*** г. за данъчен период 01.07.*** г. – 31.07.*** г., подадена пред ТДД – П. е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 3253,70 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 393,70 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 12.18 лв., а действително установеният ДДС за внасяне е 2872,18 лв.

3. На 13.11.*** г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 41,20 лв. като в СД по ЗДДС с вх.№*09-587/13.11.*** г. за данъчен период 01.10.*** г. – 31.10.*** г., подадена пред ТДД – П. е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 622,07 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 580,87 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 622.07 лв., а действително установеният ДДС за внасяне е 580.87 лв.

4. На 14.04.2001 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 424,58 лв. като в СД по ЗДДС с вх.№*09-1394/14.04.2001 г. за данъчен период 01.03.2001 г. – 31.03.2001 г., подадена пред ТДД – П. като в раздел „А” от декларацията е затаил истина относно начисления ДДС по сделките, по които регистрираното лице е изпълнител в размер на 5050 лв. при действително установен ДДС в размер на 5474,58 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 147,99 лв., а действително установеният ДДС за внасяне е 572,57 лв.

5. На 13.11.2001 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 51724,21 лв. като в СД по ЗДДС с вх.№*09-849/13.11.2001 г. за данъчен период 01.10.2001 г. – 31.10.2001 г., подадена пред ТДД – П., е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 50922,32 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 10122,32 лв. и в раздел „А” от декларацията като е затаил истина относно начисления ДДС по сделките, по които регистрираното лице е изпълнител в размер на 53147,53 лв. при действително установен ДДС в размер на 64071,74 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 2225,21 лв., а действително установеният ДДС за внасяне е 53949,42 лв.

6. На 12.12.2001 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 700 лв. като в СД по ЗДДС с вх.№*09-461/12.12.2001 г. за данъчен период 01.11.2001 г. – 30.11.2001 г., подадена пред ТДД – П., е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 2373,99 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 1673,99 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 2373,99 лв., а действително установеният ДДС за възстановяване е 1673,99  лв.

7. На 29.03.2002 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 57537.76 лв. като в ГДД №1609221/29.03.2002 г. за финансовата 2001 г. подадена на основание чл.51 ал.1 от ЗКПО пред ТДД – П., е потвърдил неистина в раздел І-ви на декларацията „Определяне на облагаемата печалба и дължимия корпоративен данък” т.1 относно размера на получените за годината приходи по ОПР в размер на 354038 лева при действително установен 508038 лева и относно направените през годината разходи от дейността в т.2 от декларацията в размер на 356045 лв., при действително установен 302545 лв. и е променил резултата за периода, като под т.3 от декларацията е декларирал счетоводен финансов резултат – загуба в размер на 2 008 лв., а действително установеният е печалба в размер на 205 492 лв.

8. На 13.03.2003 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 124 лв. като в СД по ЗДДС с вх.№*09-1306/13.03.2003 г. за данъчен период 01.02.2003 г. – 28.02.2003 г., подадена пред орган на власт - ТДД – П., е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 353,68 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 229,68 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал в кл.50 ДДС за внасяне е в размер на 6.32 лв., а действително установеният ДДС за внасяне е 130,32 лв.

9. На 13.06.2003 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 1 220 лв. като в СД по ЗДДС с вх.№*09-1491/13.06.2003 г. за данъчен период 01.05.2003 г. – 30.05.2003 г., подадена пред ТДД – П., е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 11 426,60 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 10 206,60 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 11 426,60 лв., а действително установеният е в размер на 10 206,60 лв.

10. На 12.08.2003 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 2530 лв. като в СД по ЗДДС с вх.№*09-1026/12.08.2003 г. за данъчен период 01.07.2003 г. – 31.07.2003 г., подадена пред ТДД – П., е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 9915,77 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 7385,77 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал в кл.60 ДДС за възстановяване в размер на 262,31 лв., а действително установеният ДДС за внасяне е 2267,69 лв.

11. На 12.11.2003 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 11900 лв. като в СД по ЗДДС с вх.№*09-928/12.11.2003 г. за данъчен период 01.10.2003 г. – 31.10.2003 г., подадена пред ТДД – П., е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 15073,62 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 3173,62 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал в кл.60 ДДС за възстановяване в размер на 75,79 лв., а действително установеният ДДС за внасяне е 11824,21 лв.

12. На 12.12.2003 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 600  лв. като в СД по ЗДДС с вх.№*09-1518/12.12.2003 г. за данъчен период 01.11.2003 г. – 30.11.2003 г., подадена пред ТДД – П., е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 808 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 208 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 92 лв., а действително установеният ДДС за внасяне е 692 лв.

13. На 14.01.2004 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 2 525 лв. като в СД по ЗДДС с вх.№1609-1310/14.01.2004 г. за данъчен период 01.12.2003 г. – 31.12.2003 г., подадена пред ТДД – П., е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 3 466,23 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 941,23 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал в кл.60 ДДС за възстановяване в размер на 41,23 лв., а действително установеният ДДС за внасяне е 2 483,77 лв.

14. На 29.03.2004 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 22 256.85 лв. като в ГДД №*09-2252/29.03.2004 г. за финансовата 2003 г. подадена на основание чл.51 ал.1 от ЗКПО пред ТДД – П., е потвърдил неистина в раздел І-ви на декларацията „Определяне на облагаемата печалба и дължимия корпоративен данък” т.1 относно размера на получените за годината приходи по ОПР в размер на 224 286 лв. при действително установен 318 781 лв. и така е променил резултата за периода, като под т.3 от декларацията е декларирал счетоводен финансов резултат – положителен в размер на 215 лв., а действително установеният е печалба в размер на 94 710 лв.

15. На 13.09.2004 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 980 лв. като в Справка-декларация по ЗДДС с вх.№*00-4980/13.09.2004 г. подадена пред ТДД – П. за данъчен период 01.08.2004 г. - 31.08.2004 г., е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 649,10 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 669,10 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 10.90 лв., а действително установеният ДДС за внасяне е  990,90 лв.

16. На 13.10.2004 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 46,32 лв. като в Справка-декларация по ЗДДС с вх.№*00-4300/13.10.2004 г. подадена пред ТДД –П. за данъчен период 01.09.2004 г. - 30.09.2004 г., е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 274,49 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 228,17 лв. и е променил резултата за периода, като в кл.60 на раздел „В” е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 48,07 лв., а действително установеният ДДС е 1 лв.

17. На 13.01.2005 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 55,38 лв. като в справка-декларация по ЗДДС с вх.№*00-5161/13.01.2005 г., подадена пред ТДД – П. за данъчен период 01.12.2004 г. - 31.12.2004 г, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 66,05 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 10,67 лева и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 32,95 лв., а действително установеният ДДС е 88.33 лв.;

18. На 13.04.2005 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери – 7 160 лв. като в СД по ЗДДС с вх.№*00-2421/13.04.2005 г. за данъчен период 01.03.2005 г. – 31.03.2005 г., подадена пред ТДД – П., е потвърдил неистина относно размера начислен ДДС в раздел „А” от декларацията като е затаил истина относно начисления ДДС по сделките, по които регистрираното лице е изпълнител в размер на 7 160 лв. при действително установен ДДС в размер на 14 320 лв. и е променил резултата за периода, като в кл.60 на  раздел „В” е декларирал ДДС за възстановяване е в размер на 75,01 лв., а действително установеният ДДС за внасяне е 7 084,99 лв.

19. На 11.05.2005 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 52.62 лв. като в Справка-декларация по ЗДДС с вх.№*00-900800/11.05.2005 г., подадена пред ТДД – П. за данъчен период 01.04.2005 г. - 30.04.2005 г., е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 240,22 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 187,60 лева и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 208,97 лв., а действително установеният ДДС е 156,35 лв.;

20. На 11.08.2005 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 30 953,17 лв. като в справка-декларация по ЗДДС с вх.№*00-926343/11.08.05 г., подадена пред ТДД – П. за данъчен период 01.07.2005 г. - 31.07.2005 г., е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 162 925,44 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 131 972,28 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 2 103,05 лв., а действително установеният ДДС е 33 056,21 лв.;

21. На 14.09.2005 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 69013,98 лв. като в справка-декларация по ЗДДС с вх.№*00-935079/14.09.2005 г., подадена пред ТДД – П. за данъчен период 01.08.2005 г. - 31.08.2005 г., е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 67 433,99 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен – 1 579,99 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 772,64 лв., а действително установеният ДДС е 69 786,62 лв.;

22. На 13.10.2005 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 21 200 лв. като в справка-декларация по ЗДДС с вх.№*00-942367/13.10.2005 г., подадена пред ТДД – П. за данъчен период 01.09.2005 г. - 30.09.2005 г., е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 60 502,47 лв. в раздел „Б” от декларацията при действително установен 39 302,47 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 22 127,52 лв., а действително установеният ДДС за възстановяване е 927,52 лева;

 23. На 24.03.2006 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 70 527.98 лв. като в ГДД вх. № 6978/24.03.2006 г. за финансовата 2005 г. подадена на основание чл.51 ал.1 от ЗКПО пред ТДД – П., е потвърдил неистина в раздел І-ви на декларацията „Определяне на облагаемата печалба и дължимия корпоративен данък” относно направените през годината разходи от дейността в т.2 в размер на 16 925,44 лв., при действително установен 1 049 941,45 лв. и така е променил резултата за периода, като под т.3.2 от декларацията е декларирал счетоводен финансов резултат – загуба в размер на 172 416 лв., а действително установеният е печалба в размер на 470 186.55 лв., поради което и на основание чл. 257, ал. 1, пр. 1 /отм./, вр. чл. 255, ал. 1, пр. 2 и пр. 3, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2 , вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК е ОСЪДЕН на ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 5000 лева.

II. В това, че за периода м.юли *** г. - 24.03.2006 г. в гр.П. при условията на продължавано престъпление, като с петнадесет деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, който закон е по-благоприятен за дееца, като управител на „Д.” ЕООД гр.П., с цел да осуети установяването на данъчни задължения в особено големи размери – 346 529 лв.: данък добавена стойност общо в размер на 195 852,38 лв. и данък върху печалбата в размер на 150 322.59 лв. е водил счетоводна отчетност - дневници за покупки за периода м.юли *** г. - м.септември 2005 г. и отчети за приходите и разходите към ГДД за финансовите 2001 г., 2003 г. и 2005 г. на „Д.” ЕООД гр.П. с невярно съдържание, като е отразил неполучени от дружеството доставки с право на пълен данъчен кредит и разходи, които не са направени за дейността на дружеството или не в отчетния период и с деянията са били укрити общо данъчни задължения в особено големи размери, а именно:

1. В периода м.юли *** г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения – ДДС за внасяне в размер на 2 860 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчетен регистър за покупките за данъчен период 01 – 31.07.*** г. подаден заедно със Справка-декларация по ЗДДС вх. №*09-449/10.08.*** г. пред ТДД – П., е отразил счетоводни документи с невярно съдържание – данъчни фактури №№ 1801/31.07.*** г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 715 лв., 1800/31.07.*** г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 715 лв., 1803/31.07.*** г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 715 лв. и 1802/31.07.*** г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 715 лв., издадени от ЕТ”З.и Ф.”-П. дан. №***;

2. В периода м.октомври 2001 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения – ДДС за внасяне в размер на 51 724,21 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчетен регистър за покупките за данъчен период 01 – 31.10.2001 г. подаден заедно със Справка-декларация по ЗДДС вх. №*09-849/13.11.2001 г. пред ТДД – П. е отразил счетоводни документи с невярно съдържание – данъчни фактури №№  274/11.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 600 лв.; 276/12.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 600 лв.; 278/13.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 600 лв.; 286/15.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 600 лв.; 288/17.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 600 лв., издадени от ООД „Е.м.г.” Дан № ***; ***/27.10.01 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 2756/04.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800лв.; 2759/08.10.01 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 2762/12.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 2764/17.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 600 лв., издадени от ЕООД „А.-Б – А.А.“ Булстат ***; ***/01.10.2001 г с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; № 566/05.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 568/12.01.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 600 лв., издадени от „П.к.***” Булстат ***; ***/15.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1873/17.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1875/19.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1876/20.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1878/22.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1879/22.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1880/23.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1881/24.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1882/25.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1883/26.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1884/29.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1885/29.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800лв.; 1886/30.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 600лв., издадени от  ООД „Ц. и с.” Булстат ***; 1/01.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 2/02.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 3/03.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800лв.; 4/01.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 5/05.10.2001 г  с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 6/06.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 7/08.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 8/08.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.;  9/10.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 10/10.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 11/12.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 12/13.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 550 лв.; 13/15.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 14/16.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 550 лв.; 15/17.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 16/18.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 500 лв., издадени от ЕТ „Т.-К.И.“ Булстат *** и ***/01.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1105/03.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1107/08.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1110/11.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1112/18.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.; 1123/29.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв. с издател ЕТ „Ж.В.- Ж. –Ж. - М.П.” Булстат ***.

3. В периода м. ноември 2001 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения – ДДС за внасяне в размер на 700 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчетен регистър за покупките за данъчен период 01– 30.11.2001 г., подаден заедно със Справка - декларация по ЗДДС с вх. №*09-461/12.12.2001 г. пред ТДД – П., е отразил счетоводен документ с невярно съдържание – данъчна фактура №1125/31.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 700 лв. с издател ЕТ „Ж.В.- Ж. – Ж. М.П.” Булстат ***

4. През 2001 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения в особено големи размери – 57 537.76 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчет за приходите и разходите на „Д.” ЕООД за финансовата 2001 г., подаден с ГДД №*09221/29.03.2002 г. пред ТДД – П., е отразил като разход фактури № №: 274/11.10.01 г. на стойност 3 600 лв.; 276/12.10.2001 г. на стойност 3 600 лв.; 278/13.1020.01 г. на стойност 3 600 лв.; 286/15.10.2001 г. на стойност 3 600 лв.; 288/17.10.2001 г. на стойност 3 600 лв., издадени от ООД „Е.м.г.”; ***/27.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 2756/04.10.01г на стойност 4 800 лв.; 2759/08.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 2762/12.10.01г на стойност 4 800 лв.; 2764/17.10.2001 г. на стойност 3 600 лв., издадени от ЕООД „А.-Б – А.А.“; ***/01.10.01 г на стойност 4800лв.; 566/05.10.01г на стойност 4800лв.; 566/12.01.2001 г. на стойност 3600лв., издадени от „П.к.***”; ***/15.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1873/17.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1875/19.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1876/20.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1878/22.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1879/22.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1880/23.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1881/24.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1882/25.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1883/26.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1884/29.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1885/29.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1886/30.10.2001 г. на стойност 3 600 лв., издадени от  ООД “Ц. и с.”; 1/01.10.2001 г на стойност 4 800 лв.; 2/02.10.2001 г; 3/03.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 4/01.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 5/05.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 6/06.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 7/08.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 8/08.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 9/10.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 10.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 11/12.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 12/13.10.2001 г. на стойност 3 300 лв.; 13/15.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 14/16.10.2001 г. на стойност 3 300 лв.; 15/17.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 16/18.10.2001 г. на стойност 3 000 лв., издадени от ЕТ „Т.-К.И.“ и ***/01.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1105/03.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1107/08.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1110/11.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1112/18.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.; 1123/29.10.2001 г. на стойност 4 800 лв. и № 1125/31.10.2001 г. на стойност 4 800 лв. с издател ЕТ „Ж.В.- Ж. – Ж. - М.П.”

5. През периода  м.май 2003 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения – ДДС за внасяне в размер на 1 220 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчетен регистър за покупките за данъчен период 01.05.2003 г. – 30.05.2003 г., подаден заедно със СД по ЗДДС с вх.№*09-1491/13.06.2003 г. пред  ТДД – П., е отразил счетоводен документ с невярно съдържание-данъчни фактури с №№ 90/20.05.2003 г., издадена от ЕООД „Е.“ с данъчна основа 1 200 лв. и ДДС за 240 лв. и 545/30.05.2003 г. с данъчна основа 4 900 лв. и ДДС 980 лв., издадена от ЕТ ”О. – О.И.”.

6. През периода м.юли 2003 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения в големи размери – ДДС за внасяне в размер на 2 530 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчетен регистър за покупките за данъчен период  01.07.2003 г. – 31.07.2003 г., подаден заедно със СД по ЗДДС с вх.№*09-1026/12.08.2003 г. пред ТДД – П., е отразил счетоводен документи с невярно съдържание-данъчни фактури с № № 104/04.07.2003 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 860 лв.; 107/07.07.2003 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 840 лв. и 114/07.2003 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 830 лв., издадени от ЕТ „Г. - Л.И.“ 

7. През периода м.октомври 2003 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения – ДДС за внасяне в размер на 11 900 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчетен регистър за покупките за данъчен период 01.10.2003 г. – 31.10.2003 г. към СД по ЗДДС с вх.№*09-928/12.11.2003 г., подадена пред ТДД – П. е отразил счетоводни документи с невярно съдържание-данъчни фактури с № 147/18.08.2003 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 6 000 лв. и №647/30.10.2003 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 5 900 лв., издадени от ЕТ „Г.-Л.И.“.

8. През периода м.ноември 2003 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения – ДДС за внасяне в размер на 600 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчетен регистър за покупките за данъчен период 01.11.2003 г. – 30.11.2003 г.  СД по ЗДДС с вх.№*09-1518/12.12.2003 г., подадена пред ТДД – П., е отразил счетоводен документ с невярно съдържание- данъчна фактура с № 718/10.11.2003 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 600 лв., издадена от ЕТ „Г.-Л.И.“.

9. През периода м.декември 2003 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения в големи размери – ДДС за внасяне в размер на 2 525 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчетен регистър за покупките за данъчен период 01.12.2003 г. – 31.12.2003 г. в СД по ЗДДС с вх.№1609-1310/14.01.2004 г., подадена пред ТДД – П., е отразил счетоводен документ с невярно съдържание-данъчна фактура с № 927/23.12.2003 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 525 лв., издадена от ЕТ „Г.-Л.И.“.

10. През 2003 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения в особено големи размери – 22 256.85 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчет за приходите и разходите на „Д.” ЕООД за финансовата 2003 г., подаден с ГДД №1609-2252/29.03.2004 г. е отразил като разход фактури № № 545/30.05.2003 г., издадена от ЕТ „О. – О.И.”; 104/04.07.2003 г; 107/07.07.2003 г; 114/07.2003 г; 147/18.08.2003 г; № 647/30.10.2003 г.; 718/10.11.2003 г. и  927/23.12.2003 г., издадени от ЕТ „Г.-Л.И.“;

11. През периода м.август 2004 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения – ДДС за внасяне в размер на 980 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчетен регистър за покупките за данъчен период 01.08.2004 г. - 31.08.2004 г. в справка-декларация по ЗДДС с вх.№*00-4980/13.09.2004 г. подадена пред ТДД –П., е отразил счетоводен документ с невярно съдържание-данъчна фактура с № 367/07.08.2004 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 980 лв., издадена от ЕТ „А. –А.Д.“.

12. През периода м.юли 2005 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения в особено големи размери – ДДС за внасяне в размер на 30 953,17 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчетен регистър за покупките за данъчен период 01.07.2005 г. - 31.07.2005 г. в Справка-декларация по ЗДДС с вх.№*00-926343/11.08.2005 г., подадена пред ТДД – П., е отразил счетоводни документи с невярно съдържание-данъчни фактури с № № 118/27.07.2005 год. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 10360 лева с издател „К.г.“ ЕООД-С. и № 4598/11.06.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 5 037.04 лв.; 4599/11.06.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 6 016.13 лв.; 4600/11.06.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 4 560 лв.; 4602/11.06.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 4 980 лв., издадени от „В.Е.А.” ООД-С. .

13. През периода м.август 2005 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения в особено големи размери – ДДС за внасяне в размер на 69 013,98 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчетен регистър за покупките за данъчен период 01.08.2005 г. - 31.08.2005 г. в Справка-декларация по ЗДДС с вх.№*00-935079/14.09.2005 г., подадена пред ТДД – П., е отразил счетоводни документи с невярно съдържание-данъчни фактури с № № 300/04.08.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 10 360 лв.; 304/17.08.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 9 940 лв.; 305/18.08.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 10 000 лв.; 306/19.08.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 10 000 лв.;  310/24.08.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 6 000 лв.; 315/29.08.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 12 200 лв.; 321/31.08.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 10 400 лв. с издател „К.г.“ ЕООД – С..

14. През периода м.септември 2005 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения в особено големи размери – ДДС за внасяне в размер на 21200 лева е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчетен регистър за покупките за данъчен период 01.09.2005 г. - 30.09.2005 г. в Справка-декларация по ЗДДС с вх.№*00-942367/13.10.2005 г., подадена пред ТДД – П., е отразил счетоводни документи с невярно съдържание-данъчни фактури с № № 328/07.09.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 10 600 лв.; 329/08.09.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 10 600 лв. с издател „К.г.“ ЕООД – С.;

15. През 2005г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения в особено големи размери - 70527.98 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като в отчет за приходите и разходите на „Д.” ЕООД за финансовата 2005 г., подаден с ГДД вх. № 6978/24.03.2006 г. е отразил като разход фактури 118/27.07.2005 год. на стойност 62 160 лв.; 300/04.08.2005 г. на стойност 62 160 лв.; 304/17.08.2005 г. на стойност 59 640 лв.; 305/18.08.2005 г. на стойност 60 000 лв.; 306/19.08.05 г. на стойност 60 000 лв.;  310/24.08.2005 г. на стойност 36 000 лв.; 315/29.08.2005 г. на стойност 73 200 лв.; 321/31.08.2005 г. на стойност 62 800 лв.; 328/07.09.2005 г. на стойност 63 600 лв.; 329/08.09.2005 г. на стойност 63 600 лв. с издател „К.г.“ ЕООД – С. и № 4598/11.06.2005 г. на стойност 30 222,24 лв.; 4 599/11.06.2005 г. на стойност 36 096,78 лв.; 4600/11.06.2005 г. на стойност 27 360 лв.; 4602/11.06.2005 г. на стойност 29 880 лв., издадени от “В.Е.А.” ООД-С., поради което и на основание чл. 257, ал. 1, пр. 1 /отм./, вр. чл. 256, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2,  вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК е ОСЪДЕН на ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 5000 лева.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК е ОПРЕДЕЛЕНО на подсъдимия Р.П.Р. едно общо, най-тежко от така наложените му наказания, а именно ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 5000 лева.

На основание чл. 23, ал. 2 от НК е присъединено към така определеното общо най-тежко наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА изцяло наказанието ГЛОБА в размер на 5 000 лева.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 вр. чл.58, т.3 от ЗИНЗС така  определеното общо, най-тежко наказание, в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ  МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА е постановено подсъдимият Р.П.Р. да  ИЗТЪРПИ при първоначален ОБЩ режим в затворническо общежитие от открит тип. 

На основание чл. 59, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК  е ПРИСПАДНАТО от така определеното общо, най-тежко наказание на подсъдимия Р.П.Р. времето, през което спрямо същия се е реализирала мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от  18.02.2018 г. до 27.07.2018 г. , като един ден задържане се счита за един ден лишаване от свобода.

Подсъдимият Р.П.Р. е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на Държавата представлявана от Министъра на финансите обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от извършеното от него престъпление по чл. 257, ал.1, пр.1 /отм./, вр. чл. 255, ал.1 пр.2 и пр.3 вр. чл. 26 ал.1, вр. чл.2 НК в размер на 354 450.79 лева, както и обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от извършените от него престъпления по чл. 257, ал.1, пр.1/отм./, вр. чл. 256, пр. 1, вр. чл. 26 ал. 1, вр. чл. 2 НК в размер на 346 529 лева,  ведно със законната лихва, считано от 15.07.***г.  до окончателното изплащане на сумите.

Подсъдимият Р.П.Р. е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Пловдив сумата от 28 039.19 лева държавна така, съобразно размера на уважените граждански искове, 500 лева юрисконсултско възнаграждение в полза на Държавата – ТД на НАП – П.,  направени от него разноски по делото, по сметка на ОД на МВР П. сумата от 536 лева, представляващи направени в хода на досъдебното производство разноски, по сметка на Окръжен съд –Пловдив сумата от 3 160.42 лева.

Против така постановената присъда в законоустановения срок са подадени протест от ОП - Пловдив и въззивна жалба от защитниците на подсъдимия Р.Р..

В протеста на ОП - П. и допълнението към него се твърди, че постановената присъда е несправедлива, тъй като на подс. Р. неправилно, при условията на чл.55 от НК, са наложени явно занижени наказания. Прокурорът счита, че за двете престъпления на подсъдимия наказания от по 1 година и 6 месеца не съответстват на обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите на чл.36 от НК, затова се иска изменение на присъдата и увеличаване на техните размери.

Адв. Л., като резервен защитник на подс. Р. е изготвила възражение срещу подадения протест, като предлага да не бъде уважаван с изменението на присъдата и увеличаване размера на наложените наказания.

В жалбата на защитниците на подсъдимия Р.Р. - адв. Е.Я. *** и адв. Й.Л. *** се твърди, че присъдата е необоснована и постановена при допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. Отправят бланкетни доводи за произнасянето на съда на алтернативните основания по чл.334, т.1,т.2 и т.3 от НПК, като присъдата се отмени и делото да се върне на прокурора или първоинстанционния съд, да се отмени и постанови нова оправдателна присъда или да се измени. В допълнението към жалбата се излагат твърдения за липсата на достатъчно доказателства за авторството от страна на подс. Р., тъй като не е изследвана обективно, всестранно и пълно вменената му инкриминирана престъпна дейност - не са установени пълномощниците и свързаните лица със собствениците на фирмите съконтрахенти, липсва изследване, дали са били извършвани банкови преводи от сметката на дружество „Д.“ към въпросните дружества, за да се приеме с категоричност, че сделките са били фиктивни, не е установено, че положените подписи под стравките декларации и годишните данъчни декларации изхождат от подсъдимия.

Прокурорът от АП – Пловдив намира делото за изяснено по отношение на извършените от подсъдимия инкриминирани деяния, като предлага да се остави без уважение жалбата на защитата с отправените алтернативни искания.  Заявява, че поддържа протеста за нарушение на матириалния закон и наложено явно несправедливо наказание при условията на чл.55 от НК. Затова предлага увеличаване размерите на наложените наказания илишаване от свобода и глоба.

Пълномощникът на Министъра на финансите изразява становище, че следва присъдата да се потвърди в гражданската й част, като възразява срещу доводите на защитата за изтекла погасителна давност спрямо предявения и уважен граждански иск, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за явяването си.

Подс. Р. се явява, с новоупълномощения си защитник - адв. Р.Г. от АК – Б., като заявяват, че поддържат подадената жалба. Според тях, въз основа на събраните по делото доказателства не е установена по безспорен начин съпричастността на подсъдимия към вменените му престъпления за избягване плащането на данъчни задължения с подадените СД и ГДД, в които е потвърдил неистина или затаил истина пред данъчните органи, както и за водене на счетоводна отчетност в дневнците за покупки. По повод на твърдението на прокуратурата  за извършвани фиктивни сделки, не е бил изяснен пълния кръг от лица от дружествата съконтрахенти, на които са им предоставени пълномощни от управителите, не е изследвана сметката по ДДС на дружеството на подсъдимия, от която е могло да са се правят преводи към същите дружества. Подписите под процесните СД и ГДД не са положени от подсъдимия, което изключва авторството му. Подценена е ролята на счетоводителите Н., които са имали пълномощия от подсъдимия да подписват, подпечатват и подават пред данъчните власти тези декларации, като имат съпричастност към декларирането на дейността на фирмата на подсъдимия. Обръщат внимание и на закупената с предварителен договор от подсъдимия, като физическо лице, къща в гр. С. и предоставянето й под наем на управляваното от него дружество, в което няма нищо незаконно по повод на вложените, фактурирани средства и услуги по СМР и приспадането им като разход по ДДС. По този повод се иска отмяна на присъдата и оправдаването на подсъдимия по повдигнатите му обвинения, поради тяхната недоказаност.

Отправя се алтернативното искане за правилно наложеното при условията на чл.55 от НК наказание лишаване от свобода, да се измени присъдата в частта за постановеното ефективно изтърпяване и се приложи чл.66 от НК, предвид на влошеното здравословно състояние на подсъдимия, като изключително смекчаващо отговорността му обстоятелство.

По предявения граждански иск се възразява, че е неоснователно допуснат и уважен, поради изтекла 10 г. погасителна давност по смисъла на чл. 171, ал.2 от ДОПК и се иска отмяната на присъдата в гражданската й част.

Апелативният съд, след като изслуша становищата на страните и се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

Въззивната жалба е частично основателна.

Първоинстанционното производство, предмет на разглеждане по настоящото дело е било образувано пред Окръжен съд – Пловдив по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия Р.П.Р. ***, съответно:

I. За това, че за периода 13.07.*** г. - 24.03.2006 г. в гр. П. при условията на продължавано престъпление, като с двадесет и три деяния[1], които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, който закон е по-благоприятен за дееца, като управител на „Д.” ЕООД гр. П., е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - данък добавена стойност и корпоративен данък общо в размер на 354 450.79 лв., като е потвърдил неистина и затаил истина в подадени пред орган на власт - ТДД – П. справки-декларации, които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му чл. 100, ал.1 и ал.2 от ЗДДС /отм./ и чл. 89, ал.1 от ППЗДДС /отм./ и ГДД по чл.51 ал.1 от ЗКПО, свързани с неговата дейност, която е основание за възникване на права и задължения – престъпление по чл. 257, ал. 1, пр. 1 /отм./, вр. чл. 255, ал. 1, пр. 2 и пр. 3, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2 от НК.

II. За това, че за периода м.юли *** г. - 24.03.2006 г. в гр.П. при условията на продължавано престъпление, като с петнадесет деяния[2], които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, който закон е по-благоприятен за дееца, като управител на „Д.” ЕООД гр.П., с цел да осуети установяването на данъчни задължения в особено големи размери – 346 529 лв.: данък добавена стойност общо в размер на 195 852,38 лв. и данък върху печалбата в размер на 150 322.59 лв., е водил счетоводна отчетност - дневници за покупки за периода м.юли *** г. - м.септември 2005 г. и отчети за приходите и разходите към ГДД за финансовите 2001 г., 2003 г. и 2005 г. на „Д.” ЕООД гр.П. с невярно съдържание, като е отразил неполучени от дружеството доставки с право на пълен данъчен кредит и разходи, които не са направени за дейността на дружеството или не в отчетния период и с деянията са били укрити общо данъчни задължения в особено големи размери – престъпление по чл. 257, ал. 1, пр. 1 /отм./, вр. чл. 256, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2 от НК.

Окръжният съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел за установено следното:

Подсъдимият Р.П.Р. е роден на *** ***, живущ в с. гр., българин, български гражданин, разведен, неосъждан /освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание/, с висше образование, учител по математика и информатика, управител на „Г.и. с.“.

Търговско дружество „Д.“ ЕООД е регистрирано в Софийски Градски съд по фирмено дело № ***/1997 г. с Решение № 1/23.05.1997 г. С Решение № 2 от 15.02.1999 г. е вписано увеличение на капитала на дружеството от 50 000 неден. лева на 5 000 000 неден. лева. С Решение № 3 от 23.07.1999 г. е вписано деноминиране на капитала на фирмата от 5 млн. лв. на 5 хил. лв.

На 13.04.1998 г. по реда на ДПК „Д.“ ЕООД е регистрирана в ДП К.с. при ТДД С. с № от НДР ***, със седалище и адрес на управление ***Х.п.“ № *

С Решение № 4452 от 31.03.*** г. на Окръжен съд гр.Пловдив е вписан нов адрес на управление и седалище на търговско дружество „Д.“ ЕООД, а именно в гр.П., ул. „Б.“ № *а, ет. 1

Търговско дружество „Д.“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС, съгласно писмо изх.№ 10394 от 20.04.*** г. при ТДД гр.П..

От учредяване на дружеството „Д.“ ЕООД до 02.11.2006 г. едноличен собственик на капитала и негов управител е подс. Р.Р.. С Решение № 6851/02.11.2006 г. на ПОС същият е освободен като едноличен собственик на капитала и управител на фирмата, и е вписван нов собственик и управител - Ц.Г.К.. В периода, в който подсъдимият Р. бил собственик на капитала и управител на „Д.“ ЕООД единствено той движел търговските дела на фирмата, издавал документи, държал и ползвал печата на дружеството и извършвал разплащания.

В периода *** г. - 2006 г. счетоводното обслужване на търговско дружество „Д.“ ЕООД се извършвало от счетоводните кантори на свидетелите И.Н., С.П.Н.и С.Н..

Свидетелят И.Н. имал открита счетоводна къща още преди *** г. в гр. П.. В края на 90-те години И.Н. се запознал с подс.Р.Р., чрез своя брат – св. С.Н., който по това време работел към приватизационен фонд в гр.С. и все още не бил отворил своя счетоводна кантора. За да може св. И.Н. да обслужва счетоводно дружеството „Д.“ ЕООД, подсъдимият променил седалището и адреса на управление ***. Така първоначално свидетелят И.Н. поел счетоводното обслужване на „Д.“ ЕООД, за което извършвал съответните изчисления, счетоводни записвания и попълване на справки-декларации, дневници за покупки и дневници за продажби, годишни данъчни декларации, въз основа на предоставените му от подсъдимия Р.Р. първични счетоводни документи, без да му е известно, дали отразеното във фактурите и другите документи отговаря на действителността. Когато свидетелите С. и С. Н. открили своя счетоводна кантора в гр.С., под фирма „Н.“ ООД гр.С., счетоводното обслужване се поело от тях в гр.С.. По същия начин и механизъм подсъдимият Р. предоставял лично първичните счетоводни документи на свидетелите С.на и С. Н., които само ги осчетоводявали и попълвали справките-декларации по ЗДДС и годишните данъчни декларации по ЗКПО. Последните после се изпращали по автобуса или по друг начин в гр.П. на св.И.Н., който организирвал само подаването на тези декларации в данъчната служба в гр.П., за което се давали пълномощни на работещите при него оперативни счетоводители  - свидетелите Д.В., Р.К., Л.Я., които не се занимавали с обслужването на клиентите и контактите с тях, а единствено извършвали техническата част по попълването на декларации и други счетоводни документи, както и представянето и внасянето на тези документи в данъчната служба. Случвало се, поради големия обем от работа и клиенти, декларации да се носят и подават в данъчната служба и от св. С. Л., която през 2006 г. работела в счетоводната кантора на св. И.Н. като „ТРЗ“. В повечето случаи подсъдимият Р. не подписвал съставените и изготвени СД по ЗДДС и ГДД, но винаги знаел за тяхното изготвяне и лично той ги подпечатвал с печата на „Д.“ ЕООД, тъй като правило било за свидетелите Н. да не държат и да не боравят с печатите на фирмите, които обслужват и да не се занимават с получаване на суми и плащане на данъци и други задължения. Така изготвените и подпечатани СД и ГДД били подавани от подсъдимия Р. пред данъчните органи в ТД на НАП П. посредством упълномощени за това служители от кантората на св. И.Н..

На търговско дружество „Д.“ ЕООД били извършени и издадени следните ревизии и ревизионни актове:

Със Заповед за възлагане на ревизия № 3620 от 17.10.2005 г., изменяна със Заповеди № 172/03.01.2006 г. № 905/16.01.2006 г. и № 1005/26.01.2006 г. било възложено на екип от ревизори – свидетелите Д.Б.и Б.К.извършването на ревизия по Закона за данъка върху добавената стойност за периода 01.06.*** г. до 31.12.2004 г. Издаден бил РА № 1005/06.03.2006 г. Констатациите на ревизиращият екип показали, че дружеството „Д.“ ЕООД осъществява двустранно счетоводно записване на стопанските операции - на компютър. Заведени били счетоводни регистри за синтетично и аналитично отчитане, които отговаряли на изискванията на Закона за счетоводството и счетоводните документи също отговаряли на счетоводните стандарти. Установено било от данъчните инспектори, че „Д.“ ЕООД подава ежемесечни справки-декларации и информация за получените и издадени фактури на хартиен и магнитен носител, съгласно чл.100 от ЗДДС, като заведените дневници за покупки и за продажби съдържали задължителните реквизити, визирани в ЗДДС и ППЗДЦС.

След изискване на всички счетоводни документи на „Д.“ ЕООД и извършване на съответните насрещни проверки при декларираните от „Д.“ ЕООД доставчици и получатели ревизията установила следното:

Търговско дружество „Д.“ ЕООД упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в размер на 58.94 лева по данъчни фактури, издадени на фирмата от „М.“ ООД преди датата на регистрация по ЗДДС:

ДФ № 4362576 от 10.04.*** г., включена в дневник за покупки за данъчен период - месец юни *** г. на ред Първи, съответно в Справка- декларация за този данъчен период.;

ДФ № 4367489 от 10.04.*** г., включена в дневник за покупки за данъчен период - месец юни *** г. на ред Първи, съответно и в Справка - декларация за този данъчен период;

ДФ № 3419432 от 10.02.*** г., включена в дневник за покупки за данъчен период - месец октомври *** г. на ред Първи, съответно и в Справка - декларация за този данъчен период;

ДФ № 3411546 от 10.02.*** г., включена в дневник за покупки за данъчен период - месец октомври *** г. на ред Първи, съответно и в Справка - декларация за този данъчен период.

Предвид включването на фактури, издадени преди регистрирането на фирмата по ЗДДС в справките-декларации за месец юни и за месец октомври *** г. данъчните органи отказали правото на приспадане на данъчен кредит в размер на: за м. юни *** г. - 17.74 лева и за м. октомври *** г. - 41.20 лева.

Във връзка с декларираните обстоятелства от дружеството за данъчен период - месец юли *** г. и упражненото право на приспадане на данъчен кредит по издадени от ЕТ „З.и Ф.“ данъчни фактури:

ДФ № 1801/31.07.*** г. с обща стойност 4 290 лв., в това число данъчна основа 3 575.00 лв. ДДС 715 лв., с предмет на доставката - по договор;

ДФ № 1800/31.07.*** г. с обща стойност 4 290 лв., в това число данъчна основа 3 575 лв. ДДС 715лв., с посочен предмет на доставката - по договор;

ДФ № 1803/31.07.*** г. с обща стойност 4 290 лв. в това число данъчна основа 3 575 лв. ДДС 715 лв., с посочен предмет на доставката - по договор;

ДФ № 1802/31.07.*** г. с обща стойност 4 290 лв., в това число данъчна основа 3 575 ДДС 715 лв., с посочен предмет на доставката - по договор.

Данъчните органи изискали документи и обяснения от собственика на ЕТ „З.и Ф.“, но такива не били представени, поради което в хода на ревизията не били установени и доказани следните обстоятелства: издадени ли са били тези фактури от ЕТ „З.и Ф.“, включени ли са били в дневниците за продажби и в СД на едноличния търговец, начислен ли е бил данъкът, кой е предходния доставчик, какъв е предметът на доставките, какъв е начинът на плащане и разполагал ли е ЕТ „З.и Ф.“ с необходимия материал, технически, технологичен и кадрови ресурс за извършване на тези доставки. Затова и ревизиращите приели, че са налице извършени действия съгласно чл.109, ал.11 от ДОПК - за избягване и осуетяване прилагането на данъчен закон, поради което ревизията отказала правото на приспадане на данъчен кредит на „Д.“ ЕООД в размер на 2 860 лв. по горепосочените данъчни фактури, с издател ЕТ „З.и Ф.“ за данъчен период - месец юли *** г.

През ревизирания период от 01.06.*** г. до 31.12.2004 г. ревизиращият екип установил осчетоводени разходи от „Д.“ ЕООД за извършени строително-монтажни работи, за които фирмата упражнила право на приспадане на данъчен кредит. За изясняване и доказване на същите, данъчните органи проверили представените от подсъдимия Р. документи, както и получените от насрещните проверки документи. След запознаване и анализ на същите, ревизиращите установили, че подс.Р., като физическо лице е сключил договор за наем на 23.02.2001 г. с „Д.“ ЕООД, като вместо плащане на наем, наемателят /“Д.“ ЕООД/ се задължавало до края на наемния срок да извърши за своя сметка строително ремонтни работи по текущ ремонт на жилищната сграда, предмет на договора за наем. С анекс към този договор от 26.02.2001 г. страните уговорили, че след изтичане на наемния срок наемателят ще префактурира на наемодателя стойността на разходите за ремонт на наетата сграда. Установено е било от ревизиращите, че подс.Р. не е собственик на отдадената от него сграда, а единствено има предварителен договор за продажба. Съгласно чл.34, ал.1 от ППЗДДС /действащ към инкриминирания период/, когато при доставка плащането е уговорено в стока или услуга, се приема, че се извършват две доставки, при които доставчикът при едната е получател по другата, като данъчното събитие и при двете доставки възниква на датата на възникване на по-ранната от тях. В случая данъчните органи констатирали, че вместо заплащане на наемна цена, като насрещна престация е уговорено наемателя „Д.“ ЕООД да извърши СМР на наетия имот, без в договора да е бил уговорен срок за плащане на наема.

Същевременно извършените строително-монтажни работи били документирани от „Д.“ ЕООД с данъчни фактури, с посочен издател ЕТ „Т-К. И.“: ДФ № 1/01.10.2001 г., с предмет - СМР по договор авансово плащане, с данъчна основа 4 000 лева и ДДС 800 лв.; ДФ № 3/03.10.2001 г., с предмет - СМР по договор авансово плащане, с данъчна основа 4 000 лева и ДДС 800 лв.; ДФ № 5/05.10.2001 г., с предмет - СМР по договор авансово плащане, с данъчна основа 4 000 лева и ДДС 800 лв.; ДФ № 7/08.10.2001 г., с предмет - СМР по договор авансово плащане, с данъчна основа 4 000 лева и ДДС 800 лв.; ДФ № 8/08.10.2001 г., с предмет - СМР по договор авансово плащане, с данъчна основа 4 000 лева и ДДС 800 лв.; ДФ № 9/10.10.2001 г. с предмет - СМР по договор авансово плащане, с данъчна основа 4 000 лева и ДДС 800 лв.; ДФ №10/10.10.2001 г., с предмет - СМР по договор авансово плащане, с данъчна основа 4 000 лева и ДДС 800 лв.; ДФ № 12/13.10.2001 г., с предмет - СМР по договор авансово плащане, с данъчна основа 2 750 лева и ДДС 550 лв.; ДФ № 14/16.10.2001 г. с предмет - СМР по договор авансово плащане, с данъчна основа 2 750 лева и ДДС 550 лв.

Наред с фактурите, с посочен издател ЕТ „Т-К. И.“, „Д.“ ЕООД осчетоводила данъчни фактури, с посочен издател ЕТ „Ж.В.- Ж. - Ж. - М.П.“, с които дружеството също документирало извършени СМР за посочения имот: ДФ ***/01.10.2001 г., с предмет - СМР по договор, с данъчна основа 4 000 лева и ДДС 800 лева.; ДФ 1105/03.10.2001 г., с предмет - СМР по договор, с данъчна основа 4 000 лева и ДДС 800 лева; ДФ 1107/08.10.2001 г., с предмет - СМР по договор, с данъчна основа 4 000 лева и ДДС 800 лева; ДФ 1110/11.10.2001 г., с предмет - СМР по договор, с данъчна основа 4 000 лева и ДДС 800 лева и ДФ 1102/18.10.2001 г., с предмет - СМР по договор, с данъчна основа 4 000 лева и ДДС 800 лева.

Осчетоводени били от „Д.“ ЕООД и фактури от други доставчици по счетоводна сметка 207 „Разходи за придобИ.е на ДМА“, всичките издадени през месец март 2001 г. и включени в справката декларация за месец март 2001 г. Според констатациите на данъчните органи така твърдените и документирани от „Д.“ ЕООД СМР по отношение на наетия под наем недвижим имот с договор за наем, представлява безвъзмездна доставка на услуга по смисъла на чл.10, т.6 от ЗДДС в полза на собственика на сградата. За същата следва да бъде начислен ДДС от „Д.“ ЕООД на датите на издаване на фактурите от доставчиците на услугите, съгласно издадените фактури и с размера на данъчната основа на същите. Наред с това, според ревизиращите, анексът към договора за наем, с който било предвидено, че фактурите за СМР ще бъдат издадени от наемателя след изтичане срока на наемния договор, е в пълно противоречие с императивната норма на чл.34 от ППЗДДС[3], както и на чл.55, ал.1, и ал.6, вр.чл.25, ал.1, т.1 от ЗДДС[4].

Поради тази причина данъчните органи приели, че предвидената в анекса клауза е нищожна по смисъла на чл.26, ал.4, вр. ал.1 от Закона за задълженията и договорите и не поражда правни последици. На това основание ревизията отказала да признае приспадане на данъчен кредит и начислила ДДС, както следва: за декларираните фактури, издадени месец октомври - ДДС в размер 10 924.21 лева и за месец март 2001 г. - ДДС в размер на 424.58 лева.

За данъчен период - месец октомври 2001 г. данъчните органи изискали и извършили насрещни проверки у следните декларирани от „Д.“ ЕООД доставчици: фирма „П.“ ЕООД, ЕТ „Т-К. И.“, „Е.м.г.“ ООД, „А.- Б“ ЕООД, „П.к.***“ ЕООД, „Ц. и с.“ ЕООД и ЕТ „Ж.В.- Ж. - Ж. - М.П.“. След анализ и проверка на представените от подсъдимия Р. и получените от насрещните проверки документи данъчните органи установили, че при всички изброени доставчици и декларирани от „Д.“ ЕООД доставки с искане за приспадане на данъчен кредит, не са налице изпълнени всички кумулативни изисквания на действащия ЗДДС за приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката, а именно: получателят на доставката да е регистриран по ЗДДС към датата на възникване на данъчното събитие и към датата на издаване на фактурата; данъкът по облагаемата доставка да е начислен и от регистрирания по ЗДДС доставчик; доставката да е облагаема; получената стока или услуга е използвана, използва се или ще бъде използвана за извършване на облагаеми доставки; получателят притежава данъчна фактура. С оглед на това данъчните органи отказали правото на приспадане на данъчен кредит в размер както следва:

в размер на 4 800 лева по данъчни фактури № № 310/02.10.2001 г., 313/09.10.2001 г., 315/15.10.2001 г., 319/23.10.2001 г., 323/25.10.2001 г., 327/29.10.2001 г., 330/30.10.2001 г., 331/31.10.2001 г., издадени от „П.“ ЕООД за данъчен период - месец октомври 2001 г.

в размер на 12 000 лева по данъчни фактури № № 1/01.10.2001 г., 2/02.10.2001 г., 3/03.10.2001 г., 4/04.10.2001 г. 5/05.10.2001 г., 6/06.10.2001 г. 7/08.10.2001 г, 8/08.10.2001 г, 9/10.10.2001 г, 10/10.10.2001 г., 11/12.10.2001 г., 12/13.10.2001 г., 13/15.10.2001 г, 14/16.10.2001 г., 15/17.10.2001 г., 16/18.10.2001 г., издадени от ЕТ „Т-К. И.“ за данъчен период - месец октомври 2001 г.

в размер на 3 000 лева по данъчни фактури № № 274/11.10.2001 г., 276/12.10.2001 г, 278/13.10.2001 г., 286/15.10.2001 г, 288/17.10.2001 г, издадени от „Е.м.г.“ ООД за данъчен период - месец октомври 2001 г.

в размер на 3 800 лева по данъчни фактури № № ***/02.10.2001 г., 2756/04.10.2001 г„ 2759/08.10.2001 г., 2762/12.10.2001 г,. 2764/17.10.2001 г., издадени от „А.-Б“ ЕООД за данъчен период - месец октомври 2001 г.

в размер на 2 200 лева по данъчни фактури № № ***/01.10.2001 г., 566/05.10.2001 г., 568/12.10.2001 г., издадени от „П.к.***“ ЕООД за данъчен период - месец октомври 2001 г.

в размер на 10 200 лева по данъчни фактури № № ***/15.10.2001 г., 1873/17.10.2001 г., 1875/19.10.2001 г., 1876/20.10.2001г., 1878/22.10.2001 г., 1879/22.10.2001 г., 1880/23.10.2001 г., 1881/24.10.2001г., 1882/25.10.2001 г., 1883/26.10.2001 г., 1884/29.10.2001   г., 1885/29.10.2001 г., 1886/30.10.2001 г., издадени от „Ц. и с.“ ЕООД за данъчен период - месец октомври 2001 г.

в размер на 5 500 лева по данъчни фактури № № ***/01.10.2001 г., 1105/03.10.2001 г., 1107/08.03.2001 г., 1110/11.10.2001 г., 1112/18.10.2001 г., 1123/29.10.2001 г., 1125/31.10.2001 г., издадени от ЕТ „Ж.В.- Ж. - Ж. - М.П.“ за данъчен период месец октомври 2001 г.

За данъчен период месец ноември 2001 г. ревизиращите данъчни органи установили, че „Д.“ ЕООД е декларирала правото на данъчен кредит в размер на 2 373 лв., но намалили размера със 700 лева, тъй като констатирали, че в този данъчен период е била отчетена и фактура № 1125/31.10.2001 г., издадена от ЕТ „Ж.В.- Ж. - Ж. - М.П.“, която обаче вече е била декларирана и респективно непризната за реално осъществена сделка в предходния период за месец октомври 2001 г.

При извършена проверка от данъчните органи на доставчика „Е.“ ЕООД по декларираните от „Д.“ ЕООД данъчни фактури № № 78/28.02.2003 г. с обща стойност 744 лв., в това число данъчна основа 620 лв. и ДДС 124 лева и № 90/22.05.2003 г. с обща стойност 1 440 лева, в това число данъчна основа 1 200 лв. и ДДС 240 лева, последните установили, че не са налице всички изискуеми от закона предпоставки за приспадане на данъчен кредит, поради което отказали правото на приспадане на данъчен кредит за данъчен период - февруари 2003 г. в размер на 124 лева и за данъчен период - месец май 2003 г. в размер на 240 лева по описаните данъчни фактури.

При извършена насрещна проверка на доставчика „Г.- Л.И.“ по декларирани от „Д.“ ЕООД данъчни фактури № № 104/04.07.2003 г. с обща стойност 5 160 лева, в това число данъчна основа 4 300 лева и ДДС 860 лева, № 107/07.07.2003 г., с обща стойност 5 040 лв., в това число данъчна основа 4 200 лева и ДДС 840 лв., №114/15.07.2003 г., с обща стойност 4 980 лв., в това число данъчна основа 4150 лв. и ДДС 830 лв., № 147/18.08.2003 г., с обща стойност 36 000 лева, в това число данъчна основа 30 000 лева и ДДС 6 000 лв., № 647/30.10.2003 г., с обща стойност 35 400 лева, в това число данъчна основа в размер на 29 500 лева и ДДС 5 900 лева, № 718/10.11.2003 г., с обща стойност 3 600 лева, в това число данъчна основа 3 000 лева и ДДС 600 лева и № 927/23.12.2003 г. с обща стойност 15 150 лв., в това число данъчна основа 12 625 лв. и ДДС 2 525 лв., данъчните органи не признали правото на приспадане на данъчен кредит, тъй като не били налице всички кумулативни предпоставки, удостоверяващи реалност на сключени сделки по тези фактури. Ревизиращите не признали данъчен кредит по данъчни периоди както следва:

За данъчен период месец юли 2003 г. в размер на 2 530 лева;

За данъчен период месец октомври 2003 г. в размер на 11 900 лева;

За данъчен период месец ноември 2003 г. в размер на 600 лева;

За данъчен период месец декември 2003 г. в размер на 2 525 лева.

Ревизията установила, че за данъчен период месец август 2004 г. „Д.“ ЕООД е включила в дневника си за покупки данъчна фактура № 367/07.08.2004 г., с посочен издател ЕТ „А. - А.Д.“ и НДР № ***, с данъчна основа 4 900 лева и ДДС 980 лева, като е бил деклариран в справката - декларация за този период данъчен кредит в размер на 980 лева. При извършените проверки от данъчните органи за този период било установено, че с посочения НДР няма регистриран ЕТ „А. - А.Д.“, а „Е.г.“ ЕООД, която фирма не е издавала такава данъчна фактура. А що се касае до едноличния търговец данъчните установили, че има такава фирма, но с друг номер, за който няма декларирана такава фактура. Ето защо ревизиращите отказали правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 980лева за месец август 2004 г. по посочената данъчна фактура.

За данъчен период месец септември 2004 г. и месец декември 2004 г. данъчните органи също отказали правото на приспадане на данъчен кредит по декларирани от „Д.“ ЕООД данъчни фактури № 32607455/22.08.2004 г. и № *********/21.11.2004 г., с посочен издател „М.“ АД, тъй като установили, че въпросните фактури липсват и не са представени от ревизираното дружество. Ето защо данъчните отказали правото на приспадане на данъчен кредит за данъчен период месец септември 2004 г. в размер на 46.32 лева, и за данъчен период месец декември 2004 г. в размер на 55.38 лева.

На 17.08.2006 г. бил издаден РА №*02090 за установяване на данъчни задължения по ДДС на „Д.“ ЕООД за ревизиран период 01.01.2005 г. - 31.08.2005 г., ведно с РД № 2090/24.07.2006 г. от свидетелите Д.Б.и В. К. - инспектори по приходите при ТД на НАП П..

В хода на извършената ревизия били извършени проверки на счетоводните документи на „Д.“ ЕООД, както и насрещни проверки на декларираните от дружеството доставчици.

За данъчни периоди месец юли 2005 г. и месец август 2005 г. ревизиращите проверили декларирани от „Д.“ ЕООД данъчни фактури:

№ 118/27.07.2005 г. с обща стойност 62 160 лв., в това число данъчна основа 51800 лева и ДДС 10 360 лв.;

№ 300/04.08.2005 г. с обща стойност 62 160 лева, в това число данъчна основа 51 800 лв. и ДДС 10 360 лв.;

№ 304/17.08.2005 г., с обща стойност 59 640 лв., в това число данъчна основа 49 700 лв. и ДДС 9 940 лв.;

№ 305/18.08.2005 г., с обща стойност 60 000 лв., в това число данъчна основа 50 000 лв. и ДДС 10 000 лв.;

№ 306/19.08.2005 г., с обща стойност 60 000 лв., в това число данъчна основа 50 000 лв. и ДДС 10 000 лв.;

№ 310/24.08.2005 г., с обща стойност 36 000 лв., в това число данъчна основа 30 000 лв. и ДДС 6 000 лв.;

№ 315/29.08.2005 г., с обща стойност 73 200 лв., в това число данъчна основа 61 000 лв. и ДДС 12 200 лв.;

№ 321/31.08.2005 г. с обща стойност 62 400 лв., в това число данъчна основа 52 000 лв. и ДДС 10 400 лв.

За всичките с посочен издател „К.г.“ ЕООД и с предмет на доставка „добавъчни такси, товаро-разтоварни дейности“, от събраните в хода на насрещните проверки документи били установени различия във вписаните във фактурите данни и отразените в приложените към фактурите кантарни бележки. Към представените кантарни бележки липсвали документи, от които да е ясно и видно мястото на извършване на действието, операцията, която е причина за съставянето на този вид документ. Нямало доказателства чия е собствеността на самата суровина, за която се фактурира товаро-разтоварната дейност. Установено е от ревизиращите, че липсват доказателства за договореност между „К.г.“ ЕООД и Б. във връзка с транспорта, за който е посочено, че е извършен с вагони. Наред с това данъчните органи констатирали, че за „К.г.“ ЕООД липсва и кадрова и базова обезпеченост да извърши декларираните доставки. От представените от „Д.“ ЕООД документи в хода на ревизията, касаещи декларираните сделки с „К.г.“ ЕООД проверяващите установили различия и в номерата на касовите апарати, вписани в приложените финансови бонове, с оглед удостоверяване на плащане. Ето защо данъчните органи отказали право на данъчен кредит по отношение на посочените по- горе фактури за доставка от „К.г.“ ЕООД, както следва: за периода месец юли 2005 г. в размер на 10 360 лева и за месец август 2005 г. в размер на 68 900 лв.

Насрещна проверка в хода на ревизията била извършена и по отношение на декларирания от „Д.“ ЕООД доставчик „В.Е.А.“ ООД по декларирани данъчни фактури с предмет „товаро-разтоварни дейности на 66 вагона“:

№ 4598/11.06.2005 г. с обща стойност 30 222.24 лв., в това число данъчна основа 25 185.20 лв. и ДДС 5 037.04 лв.

№ 4599/11.06.2005 г., с обща стойност 36 096.78 лв., в това число данъчна основа 30 080.65 лв. и ДДС 6 016,13 лв.

№ 4600/11.06.2005 г. с обща стойност 27 360 лв., в това число данъчна основа 22 800 лв. и ДДС 4 560 лв.

№ 4602/11.06.2005 г. с обща стойност 29 880 лв., в това число данъчна основа 24 900 лв. и ДДС 4 980 лв.

За така декларираните от „Д.“ ЕООД данъчни фактури, ревизиращите органи установили, че фактурираните сделки не са реално извършени, поради което няма доказателства за настъпило данъчно събитие. Този извод данъчните органи извели от същите обстоятелства и факти, както и при доставчика „К.г.“ ЕООД. Ето защо ревизията отказала правото на данъчен кредит за месец юли 2005 г. в размер на 20 593.12 лв. на „Д.“ ЕООД по издадени данъчни фактури от „В.Е.А.“ ООД.

В хода на ревизията, при проверка на представените счетоводни документи е било установено, че дружеството „Д.“ ЕООД е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в размер на 166.60 лева - през данъчен период месец април 2005 г. 52.62 лв. и през месец август 2005 г. в размер на 113.98 лв. за закупена техника - абсорбатор, душ кабина, пералня по данъчни фактури:

№ **********/09.04.2005 г.,     издадена от ЕАД „Т.Б.“, с данъчна основа 124.17 лв. и ДДС 24.83 лв., с предмет на доставката - абсорбатор;

№ 50027188/09.04.2005 г., издадена от АД “Д.Б.“, с данъчна основа 138.95 лв. и ДДС 27.79 лв., с предмет на доставката - душ кабина;

№ **********/10.08.2005 г.,  издадена от         ЕАД „Т.Б.“, с данъчна основа 569.92 лв. и ДДС 113.98 лв., с предмет на доставката - пералня.

Посочените вещи били осчетоводени по дебита на счетоводна сметка „разходи за материали“, но към момента на ревизията същите не били предмет на продажба и не са отчетени приходи. В този смисъл за ревизиращите тези вещи не са предмет на извършваната дейност от дружеството - разработването на софтуерни и хардуерни продукти, т.е. същите не били използвани за облагаеми доставки и в този смисъл „Д.“ ЕООД неправомерно е ползвало данъчен кредит в общ размер на 166.60 лв. Ето защо данъчните органи не признали право на данъчен кредит на „Д.“ ЕООД за данъчен период месец април 2005 г. в размер на 52.62 лв. и за месец август 2005 г. в размер на 113.98 лв.

За проверявания период ревизията установила, че „Д.“ ЕООД е осчетоводила по счетоводна сметка 602 „Разходи за външни услуги“, разходи за извършени строително-ремонтни работи, за които фирмата е упражнила право на приспадане на данъчен кредит по данъчна фактура № 1997/31.03.2005 г., с посочен издател „К-*“ ООД, с данъчна основа 35 800 лв. и ДДС 7 160 лв. В хода на ревизията били представени договор от 19.08.2004 г. между „Д.“ ЕООД, като възложител и „К-*“ ООД - изпълнител, с предмет - срещу възнаграждение и при условията на договора, да организира и извърши СРР по извършване на текущ ремонт на втория етаж от жилищна сграда, представляваща двуетажна къща, намираща се в гр.С., ул. „С.“ №*, споразумение за прихващане на насрещни вземания и задължения между „Д.“ ЕООД и „К-*“ ООД от 05.04.2005 г. и договор за наем между подс.Р. и „Д.“ ЕООД, както и анекса към него, описани по-горе. Ревизиращите не признали правото на данъчен кредит, по декларираната от „Д.“ ЕООД фактура, с издател „К-*“ ООД по съображения и мотиви, изложени в Ревизионен акт РА № 1005/06.03.2006 г. и описани по-горе, досежно осчетоводени разходи. Ето защо данъчните органи начислили ДДС в размер на 7 160 лв. за данъчен период- месец март 2005 г.

На 07.12.2006 г. бил издаден РА №*** за установяване на данъчни задължения на „Д.“ ЕООД по ДДС за ревизиран период 01.09.2005 г.- 31.05.2005 г., Корпоративен данък за ревизиран период 01.01.2003 г. - 31.12.2005 г., данък върху печалбата за ревизиран период 01.01.2001 г. - 31.12.2002 г., данък за общини за ревизиран период 01.01.2001 г. - 31.12.2002 г., данък по чл.34, 35, 36 от ЗКПО за ревизиран период 01.01.2001 г. - 31.12.2005 г. и данък по чл.36, 38, 40 от ЗОДФЛ за ревизиран период 01.01.2001 г. - 31.12.2005 г. Ревизионният акт бил издаден от свидетелката Ф.Т.- старши инспектор по приходите при ТД на НАП П..

В хода на ревизията при проверка на разчета на „Д.“ ЕООД по ЗДДС било установено, че за данъчен период септември 2005 г. дружеството е включило в дневника си за покупки и респ. декларирало доставки по фактури № 328/07.09.2005 г., с облагаема стойност 53 000 лева и ДДС 10 600 лв. и № 329/08.09.2005 г. с облагаема стойност 53 000 лева и ДДС 10 600 лева и двете с посочен издател „К.г.“ ЕООД. Предмет и на двете доставки било вписано „добавъчни такси“. След изискване на документи и извършване на насрещна проверка данъчните органи отказали право на данъчен кредит, тъй като нямало реално осъществени доставки и по двете фактури. Ето защо бил отказан данъчен кредит в размер на 21 200 лева за данъчен период месец септември 2005 г. по издадени фактури от „К.г.“ ЕООД.

Ревизиращите извършили проверка и на декларираните от „Д.“ ЕООД приходи и разходи за отчетните календарни години - 2001 г., 2002 г., 2003 г., 2004 г. и 2005 г. След запознаване и анализ на всички счетоводни документи и подадени годишни данъчни декларации, данъчните органи установили, че в подадена ГДД вх.№*092211 от  29.03.2002 г. за финансовата 2001 година „Д.“ ЕООД е декларирало приходи в размер на 354 037 лв. и разходи - 356 045лв. и Отрицателен финансов резултат в размер на 2 008 лв. Но след констатациите на ревизиращите и непризнаване на декларираните доставки и разходи финансовият резултат е преобразуван в положителен в размер на 205 492 лв., като са определени данъчни задължения в размер на 57 537.76 лв. по ЗКПО.

Различия в декларираните приходи и разходи данъчните органи установили и в ГДД вх.№*09-2252/29.03.2004 г., подадена до органите на НАП гр. П., в която „Д.“ ЕООД е било декларирало приходи в размер на 224 286 лв. и разходи в размер на 224 070 лв., с положителен финансов резултат в размер на 215 лв., който финансов резултат е увеличен от ревизиращите на 94 710 лв., като е определен корпоративен данък за довнасяне в размер на 22 256.85 лв. по ЗКПО.

Различия в декларираните приходи и разходи ревизиращите констатирали и в ГДД вх.№*006978/27.03.2006 г., подадена до данъчните органи, в която „Д.“ ЕООД е декларирало за 2005 г. отрицателен финансов резултат в размер на 172 416 лв., а действително установеният при ревизията е в размер на 470 186.55 лв., като е определен корпоративен данък за довнасяне в размер на 70 527.98 лв. по ЗКПО.

Всеки от гореописаните ревизионни актове е влязъл в законна сила.

За да постигне по-добър финансов резултат в търговската си дейност, през периода ***-2006 г. подсъдимият Р. решил да избегне заплащане на част от дължимия ДДС, както и част от корпоративния данък, като отрази неверни обстоятелства в дневниците за покупки, че е получил доставки на стоки или услуги по фактури, за които знае, че в действителност не са осъществени, и после да декларира тези неверни обстоятелства в справките декларации, включително и като отрази неверни обстоятелства досежно направени разходи, респ. получени приходи в отчетите за приходи и разходи към годишните данъчни декларации.

Така, в инкриминирания период пред ТД на НАП П. били представяни от подс. Р., посредством упълномощени лица справки- декларации, които се изисквали по силата на чл.100, ал.1 и ал.2 от ЗДДС /отм./[5]и ГДЦ по чл.51 от ЗКПО, в някои от които подсъдимият потвърждавал неистина и затаявал истина относно размера на получени доставки и начисления ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит, респ.относно размера на получените през годината приходи и направените разходи, с цел да избегне плащането на данъчни задължения и така да увеличи финансовата печалба в търговската си дейност.

Вследствие на престъпната си дейност за периода 13.07.*** г. до 24.03.2006 г. подсъдимият Р.Р. избегнал плащането на данъчни задължения  в общ размер 354 450.79 лв. по ЗДДС и ЗКПО, като извършил следното:

- Данъчен период месец юни *** г.:

На неустановена дата, в данъчен период месец юни *** г. подсъдимият Р.Р. представил в счетоводната къща на свидетеля И.Н. данъчни фактури № 4362576 от 10.04.*** г., издадена от „М.“ ООД, с данъчна основа 41.59 лв. и ДДС 8,32 лв. и № 4367489 от 10.04.*** г., издадена от „М.“ ООД, с данъчна основа 47.12 лв. и ДДС - 9,42 лв., които му наредил да включи в дневника за покупки на „Д.“ ЕООД за месец юни *** г., въпреки, че знаел, че фирма „Д.“ ЕООД е регистрирана по ЗДДС на 20.04.*** г., т.е. след като са били издадени въпросните фактури. В изпълнение на функциите си и предвид заявеното от подсъдимия, св. И. Н. включил в дневника за покупки на „Д.“ ЕООД въпросните данъчни фактури № 4362576 от 10.04.*** г., издадена от „М.“ ООД, с данъчна основа 41.59 лв. и ДДС 8,32 лв. и № 4367489 от 10.04.*** г., издадена от „М.“ ООД, с данъчна основа 47.12 лв. и ДДС - 9,42 лв. Макар подсъдимият Р.Р. да бил наясно с факта, че дадените от него фактури на счетоводителя са издадени, преди регистрирането на „Д.“ ЕООД по ЗДДС, последният подал справка-декларация с вх.№*09- 0978/13.07.*** г. за данъчен период месец юни *** г. на фирма „Д.“ ЕООД П., представена от упълномощено лице от счетоводната кантора на св. И.Н. в ТД на НАП П., като декларирал в нея неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 17.74 лв. в раздел „Б“ от декларацията, при действително установен 00лв. и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за възстановяване в размер на 17.74 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 00 лв. По този начин подсъдимият Р. избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 17,74 лв.

Видно от заключението на извършената в хода на разследването ССчЕ данъчен кредит по двете фактури № 4362576 от 10.04.*** г. и № 4367489 от 10.04.*** г. не следва да бъде признат, тъй като същият е с произход преди дружеството да е регистрирано по ЗДДС.

Съгласно извършената СГЕ подписът положен в долния десен ъгъл /при печата/ на СД №*.09.-0978/13.07.*** г. за данъчен период 01.06.*** г. - 30.06.*** г. не е изпълнен лично от подс. Р.Р.. Същата е подписана от неустановено в хода на разследването лице, което обаче е било известно на подсъдимия, тъй като друга декларация, освен посочената за съответния данъчен период от името на „Д.“ ЕООД не била подавана и освен това лично Р. е положил печата на „Д.“ ЕООД върху декларацията.

- Данъчен период месец юли ***г.

ЕТ „З.и Ф.-С.Д.“ бил регистриран през 1990 г., със собственик св.С.Д.. В периода 1996 г.- 2001 г. Д. стопанисвал база в гр.Г.Д., където извършвал обработка на дървен материал и продажбата на дъски и греди, като наред с това свидетелят осъществявал и транспортни услуги, като за това разполагал с камиони. В периода, в който Д. осъществявал търговска дейност с едноличния търговец нямал назначени на трудов договор работници и служители и сам движел търговските си дела.

На неустановена дата през месец юли *** г. и от неустановено лице, подсъдимият Р.Р. се снабдил с данъчни фактури: ДФ № 1801/31.07.*** г. с обща стойност 4 290 лв., в това число данъчна основа 3 575.00 лв. ДДС 715 лв., с предмет на доставката - по договор; ДФ № 1800/31.07.*** г. с обща стойност 4 290 лв., в това число данъчна основа 3 575 лв. ДДС 715 лв., с посочен предмет на доставката - по договор; ДФ № 1803/31.07.*** г. с обща стойност 4 290 лв. в това число данъчна основа 3 575 лв. ДДС 715 лв., с посочен предмет на доставката - по договор.; ДФ № 1802/31.07.*** г. с обща стойност 4 290 лв., в това число данъчна основа 3 575 ДДС 715 лв., с посочен предмет на доставката - по договор. Всичките фактури били с посочени издател ЕТ „З.и Ф. - С.Д.“ и получател „Д.“ ЕООД, като целта му била фактурите да се включат в дневника за покупки на фирма „Д.“ ЕООД за месец юли *** г., и съответно да се декларира данъчен кредит за приспадане /възстановяване/ в справката-декларация за същия месец, като по този начин се избегне установяването и внасянето на данък добавена стойност, въпреки че подсъдимият Р. знаел и бил наясно, че реални сделки по тези фактури не били извършвани.

На неустановена по делото дата през месец юли *** г. подсъдимият Р.Р. предал горепосочените данъчни фактури, с издател ЕТ „З.и Ф. - С.Д.“ на счетоводителя си св.И.Н., който в изпълнение на функциите си, без да съзнава неверността, досежно описаните във фактурите сделки, отразил последните в дневника за покупки за месец юли *** г. на „Д.“ ЕООД. Така подсъдимият в периода месец юли ***г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения - данък добавена стойност в размер на 2 860 лв., ползвал при водене на счетоводството на „Д.“ ЕООД документи, с невярно съдържание: ДФ № 1800/31.07.*** г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 715 лв.; ДФ № 1800/31.07.*** г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 715 лв.; ДФ № 1803/31.07.*** г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 715 лв. и ДФ № 1802/31.07.*** г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 715 лв., отразяващи невярното обстоятелство за действително осъществени сделки между „Д.“ ЕООД и ЕТ “З.и Ф. - С.Д.“, с цел да осуети установяването на данъчни задължения - данък добавена стойност в размер на 2 860 лв.

Макар подсъдимият Р.Р. да бил наясно с факта, че дадените от него фактури на счетоводителя отразяват неверни обстоятелства, досежно реално извършени сделки, последният подал справка- декларация с вх.№*09-449/10.08.*** г. за данъчен период месец юли *** г. на фирма „Д.“ ЕООД П., представена от упълномощено лице от счетоводната кантора на св.И.Н. в ТД на НАП П., като декларирал в нея неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 3 253.70 лв. в раздел „Б“ от декларацията, при действително установен 393.70 лв. и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 12.18 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 2 872.18 лв., видно от заключението на извършената в хода на разследването съдебно-счетоводна експертиза. По този начин подсъдимият Р. избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 2 860 лв.

Съгласно извършената СГЕ подписът положен в долния десен ъгъл /при печата/ на СД №*09-449/10.08.*** г. за данъчен период 01.07.*** г. - 31.07.*** г. не е изпълнен лично от подсъдимия Р.Р.. Същата е подписана от неустановено в хода на разследването лице, което обаче е било известно на подсъдимия, тъй като друга декларация, освен посочената за съответния данъчен период от името на „Д.“ ЕООД не била подавана и освен това лично Р. положил печата на „Д.“ ЕООД върху декларацията.

- Данъчен период месец октомври *** г.

На неустановена дата, в данъчен период месец октомври *** г., подсъдимият Р.Р. представил в счетоводната къща на И.Н. данъчни фактури ДФ № 3419432 от 10.02.*** г., издадена от „М.“ ООД, с данъчна основа - 63.93 лв. и ДДС 12.79 лв. и ДФ № 3411546 от 10.02.*** г., издадена от „М.“ ООД, с данъчна основа 142.03 лв. и ДДС 28.41 лв., които наредил на свидетеля да включи в дневника за покупки на „Д.“ ЕООД за месец октомври *** г., въпреки, че знаел, че фирма „Д.“ ЕООД е регистрирана по ЗДДС на 20.04.*** г., т.е. след като са били издадени въпросните фактури. В изпълнение на функциите си и предвид заявеното от подсъдимия, свидетелят И. Н. включил в дневника за покупки на „Д.“ ЕООД въпросните данъчни фактури № 3419432 от 10.02.*** г., издадена от „М.“ ООД, с данъчна основа- 63.93 лв. и ДДС 12.79 лв. и ДФ № 3411546 от 10.02.*** г., издадена от „М.“ ООД, с данъчна основа 142.03 лв. и ДДС 28.41 лв. Макар Р.Р. да бил наясно с факта, че дадените от него данъчни фактури на счетоводителя са издадени, преди регистрирането на „Д.“ ЕООД по ЗДДС, подсъдимият подал справка-декларация с вх.№*09-587/13.11.*** г. за данъчен период месец октомври *** г. на фирма „Д.“ ЕООД гр.П., представена от упълномощено лице от счетоводната кантора на св. И.Н. в ТД на НАП П., като декларирал в нея неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 622.07 лв. в раздел „Б“ от декларацията, при действително установен 580.87лв. и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 622.07 лв., а действително установеният, видно от извършената ССчЕ, е ДДС за внасяне в размер на 580.87 лв. По този начин подсъдимият Р. избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 41.20 лв.

Видно от заключението на извършената в хода на разследването ССчЕ данъчен кредит по двете фактури № 3419432 от 10.02.*** г. и № 3411546 от 10.02.*** г. не следва да бъде признат, тъй като същият е с произход преди дружеството да е регистрирано по ЗДДС.

Съгласно извършената СГЕ подписът положен в долния десен ъгъл /при печата/ на СД №*09-587/13.11.*** г. за данъчен период 01.10.*** г. - 31.10.*** г. не е изпълнен лично от подсъдимия Р.Р.. Същата е подписана от неустановено в хода на разследването лице, което обаче е било известно на подсъдимия, тъй като друга декларация, освен посочената за съответния данъчен период от името на „Д.“ ЕООД не била подавана и освен това лично Р. положил печата на „Д.“ ЕООД върху декларацията.

- Данъчен период месец март 2001 г.

Свидетелите Р.Я., П.Я.и лицето С.Я.били съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр.С., на улица „С.“ №*, представляващ двуетажна жилищна сграда, ведно с идеални части от дворното място, върху което била построена сградата. На 27.01.2001г. между свидетелите Я. и подсъдимият Р.Р., в качеството му на физическо лице бил сключен предварителен договор за продажба на посочения недвижим имот. Съгласно клаузите на договора продавачите поели задължението да прехвърлят имота с нотариален акт на купувача в срок от пет месеца от подписване на предварителния договор, срещу задължението на купувача да заплати уговорената продажна цена. Още с подписването на описания предварителен договор владението върху имота било предоставено на купувача - подсъдимия Р.Р.. В уговореният срок окончателния договор за продажба не бил сключен, тъй като подс.Р.Р. намирал различни причини да отлага плащането и реализирането на сделката. По тази причина на 11.07.2001 г. свидетелите Я. изпратили нотариална покана на подс.Р., на 19.07.2001 г. да се яви пред нотариус за сключване на окончателен договор и плащане на уговорената цена, в противен случай продавачите приемали, че договорът се счита развален по вина на купувача. Окончателен договор за покупко-продажба не бил сключен. През това време подс.Р. продължил да владее процесния имот и да не го освобождава. Това довело до завеждане на граждански дела, продължили до 2003 г., когато чак собствениците Я. успели да си върнат имота. При влизане в къщата свидетелите Я. установили, че имотът им е в напълно разрушено състояние - без врати, без дограма, свалени лампи, мивки, батерии.

Междувременно след сключване на предварителния договор за покупко-продажба през януари 2001 г., подсъдимият Р.Р. отдал под наем имота на фирмата си „Д.“ ЕООД, за което бил подписан договор за наем на 23.02.2001 г. В раздел „наемна цена“ вместо заплащане на наемна цена подсъдимият Р. вписал, че наемателят се задължава до края на наемния срок да извърши за своя сметка строително-монтажни работи по текущ ремонт на жилищната сграда, като в случай, че ремонтните работи надхвърлят 24 000 лева, то договорът за наем да се счита продължен с по една година за всеки 10 000 лева надвишение на сумата над тези 24 000 лева. С анекс към този договор от 26.02.2001 г. подсъдимият Р. включил нова клауза, в която отразил, че след изтичане на наемния срок, наемателят щял да префактурира на наемодателя стойността на разходите за ремонт на наетата сграда.

С цел да увеличи разходите на „Д.“ ЕООД за месец март 2001 г. и да декларира по-малък размер на данъка за същия период, на неустановена дата през месец март 2001 г. подсъдимият Р. предал в счетоводството на фирмата на свидетелите С.на Н. и С.Н. данъчни фактури:

№ **********/18.03.2001 г., с издател ЕТ „Т.-А.А.“, с данъчна основа 16,20 лв. и ДДС 3,24 лева, с предмет - РУС дъга;

№ 12374/17.03.2001 г., с издател „Т. и.“ ЕООД, с данъчна основа 3,17 лв., ДДС - 0.63 лв., с предмет - пирони;

№ 12380/20.03.2001 г., с издател „Т. и.“ ЕООД, с данъчна основа 6,67 лв., ДДС - 1.33 лв., с предмет - вар гА.а;

№ 12389/22.03.2001 г., с издател „Т. и.“ ЕООД, с данъчна основа 21.88 лв., ДДС - 4,38 лв., с предмет - цимент, вар гА.а;

№ 12394/23.03.2001 г., с издател „Т. и.“ ЕООД, с данъчна основа 5,00 лв., ДДС - 1 лв., с предмет - вар гА.а;

№ 124/22.03.2001 г., с издател „Е. М“ ЕООД, с данъчна основа 35.44 лв., ДДС - 7,09 лв., с предмет - В и К;

№ ***2799/25.03.2001 г., с издател „Д.“ АД, с данъчна основа 41.63 лв., ДДС - 8,33 лв., с предмет - автоматична сифон вана;

№ ***2916/28.03.2001 г., с издател „Д.Б.“ АД , с данъчна основа 66,58 лв., ДДС - 13,32 лв., с предмет - профил 9 мм.;

№ 376/12.10.2001 г., с издател „О *“ ООД, с данъчна основа 1 121.05 лв., ДДС - 224,21 лв., с предмет - окачен таван;

№ 50000209/25.03.2001 г., с издател „Д.“ АД, с данъчна основа 354.96 лв., ДДС - 70.99 лв., с предмет - вана амазонка;

№ 631165/26.03.2001 г., с издател „Т.“ АД, с данъчна основа 18.80 лв., ДДС - 3,76 лв., с предмет - керемиди;

№ 9448/28.03.2001 г., с издател „Д.“ ЕООД, с данъчна основа 643.83 лв., ДДС - 128.77 лв., с предмет - пясък, филц, вар гА.а, цимент, тухли, арматура, строително лепило;

№ 9449/28.03.2001 г., с издател „Д.“ ЕООД, с данъчна основа 137.56 лв., ДДС - 27.51 лв., с предмет - иглолистен дървен материал, подпори, кнауф, транспорт;

№ 95/10.03.2001 г., с издател „Е. “, с данъчна основа 497.93 лв. ДДС - 99,59 лв., предмет - Ви К части по спецификация;

№ 10002430/24.03.2001 г., с издател „Д.Б.“ АД, с данъчна основа 216.14 лв. и ДДС - 43.23 лв., като им указал да бъдат осчетоводени като разходи от „Д.“ ЕООД за извършени СМР и да бъдат включени в дневниците за покупки и отразени в справката-декларация по ЗДДС за месец март 2001 г., въпреки че подсъдимият знаел, че не е собственик на процесната сграда и извършените строително- монтажни работи от „Д.“ ЕООД по отношение на наетия с договора за наем имот от 23.02.2001г., представляват безвъзмездна доставка на услуга в полза на собственика на сградата. За същите следвало да бъде начислен ДДС от „Д.“ ЕООД на датите на издаване на фактурите от доставчиците на услугите, съгласно горепосочените фактури и с размера на данъчната основа на същите, макар Р.Р. да бил наясно с факта, че във връзка с дадените от него данъчни фактури на счетоводителите следва да бъде начислен ДДС, подсъдимият подал справка- декларация с вх.№*09-1394/14.04.2001 г. за данъчен период месец март 2001 г. на фирма „Д.“ ЕООД П., представена от упълномощено лице от счетоводната кантора на св.И.Н. в Т.н.Н.г. като в раздел „А“ от декларацията затаил истина относно начисления ДДС по сделките, по които „Д.“ ЕООД е изпълнител в размер на 5 050 лв., при действително установен ДДС в размер на 5 474.58 лв. и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 147.99 лв., а действително установеният, видно от заключението на извършената съдебно- счетоводна експертиза е в размер на 572.57 лв. По този начин подсъдимият Р. избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 424.58 лв.

Съгласно извършената СГЕ подписът положен в долния десен ъгъл/ при печата/ на СД №*09-1394/14.04.*** г. за данъчен период 01.03.*** г. - 31.03.*** г. не е изпълнен лично от подсъдимия Р.Р.. Същата е подписана от неустановено в хода на разследването лице, което обаче е било известно на подсъдимия, тъй като друга декларация, освен посочената за съответния данъчен период от името на „Д.“ ЕООД не била подавана и освен това лично Р. положил печата на „Д.“ ЕООД върху декларацията.

- Данъчен период месец октомври 2001 г.

Свидетелката К. И. била собственик на ЕТ „Т-К. И.“, който бил регистриран преди 1990 г. Единствената търговска дейност, който св.К. И. развивала като едноличния търговец била стопанисването на бензиностанция, в района на гр.К.. През *** г. и в началото на 2001 г. ЕТ „Т-К. И.“ вече бил преустановил търговската си дейност и реално не се извършвали никакви търговски сделки. По тази причина през 2001 г. свидетелката И. продала фирмата на трето лице. В периода, в който свидетелката К. И. притежавала ЕТ „Т-К. И.“ освен с бензиностанцията, друга търговска дейност не осъществявала, включително и такава, свързана с извършване на СМР и полагане на кабел. Докато св. И. била собственик на едноличния търговец нямала сключвани договори, издавани фактури и търговски отношения с фирма „Д.“ ЕООД П. и с подсъдимия Р.Р..

На неустановена дата през месец октомври 2001 г. от неустановено лице, подсъдимият Р.Р. се снабдил с данъчни фактури:

№ 1/01.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№ 2/02.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№ 3/03.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№ 4/04.10.2001 г. с данъчна основа 4 000 лв. и Д ДС 800 лв.

№ 5/05.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№ 6/06.10.2001 г. с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№ 7/08.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№ 8/08.10.2001 г, с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№ 9/10.10.2001 г, с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№ 10/10.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№ 11/12.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№ 12/13.10.2001 г., с данъчна основа 2 750 лв. и ДДС 550 лв.

№ 13/15.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№ 14/16.10.2001 г., с данъчна основа 2 750 лв.и ДДС 550 лв.

№ 15/17.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв.и ДДС 800 лв.

№*/18.10.2001 г., с данъчна основа 2 500 лв. и ДДС 500 лв.

Всичките с посочен издател ЕТ „Т.-К.И.“, и получател „Д.“ ЕООД и с предмет - СМР по договор авансово плащане полагане на оптичен кабел, като целта му била фактурите да се включат в дневника за покупки на фирма „Д.“ ЕООД за месец октомври 2001 г., и съответно да се декларира данъчен кредит за приспадане /възстановяване/ в справката-декларация за същия месец, като по този начин се избегне установяването и внасянето на данък добавена стойност, въпреки че подсъдимият Р. знаел и бил наясно, че реална сделка по тези фактури не били извършвани.

На неустановена по делото дата през месец октомври 2001 г. подсъдимият Р.Р. предал горепосочените данъчни фактури, с издател ЕТ „Т-К. И.“ на счетоводителите си св.Н., които в изпълнение на функциите си, без да съзнават неверността, досежно описаните във фактурите сделки, отразили последните в дневника за покупки за месец октомври 2001 г. на „Д.“ ЕООД. Така подсъдимият в периода месец октомври 2001 г., с цел да осуети установяването на данъчни задължения - данък добавена стойност, ползвал при водене на счетоводството на „Д.“ ЕООД документи, с невярно съдържание:

данъчна фактура № 1/01.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.;

данъчна фактура № 2/02.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.;

данъчна фактура № 3/03.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.;

данъчна фактура № 4/04.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.;

данъчна фактура № 5/05.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.;

данъчна фактура № 6/06.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.;

данъчна фактура № 7/08.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.;

данъчна фактура № 8/08.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.;

данъчна фактура № 9/10.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.;

данъчна фактура № 10/10.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.;

данъчна фактура № 11/12.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.;

данъчна фактура № 12/13.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 550 лв.;

данъчна фактура № 13/15,10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.;

данъчна фактура № 14/16.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 550 лв.;

данъчна фактура № 15/17.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.;

данъчна фактура №*/18.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 500 лв, отразяващи невярното обстоятелство за действително осъществени сделки между „Д.“ ЕООД и ЕТ „Т-К. И.“, с цел да осуети установяването на данъчни задължения- данък добавена стойност.

През 2001 г. свидетелят П.Т.бил управител и съдружник в търговско дружество „Е.м.г.“ ООД, което се е занимавало единствено с търговия на домакински принадлежности и никога не развивало търговска дейност с компютърни услуги или проектиране на електронни табла. В периода, в който св.Т. /до 2004г/ бил управител на „Е.м.г.“ ООД нямал търговски отношения с „Д.“ЕООД и подс.Р.Р..

На неустановена дата през месец октомври 2001г. от неустановено лице, подсъдимият Р.Р. се снабдил с данъчни фактури:

№ 274/11.10.2001 г., с данъчна основа 3 000 лв. и ДДС 600 лв.;

№ 276/12.10.2001 г., с данъчна основа 3 000 лв. и ДДС 600 лв.;

№ 278/13.10.2001 г., с данъчна основа 3 000 лв. и ДДС 600 лв.;

№ 286/15.10.2001 г., с данъчна основа 3 000 лв. и ДДС 600 лв.;

№ 288/17.10.2001 г., с данъчна основа 3 000 лв. и ДДС 600 лв., всичките с посочен издател „Е.м.г.“ ООД, и получател „Д.“ ЕООД и с предмет - проектиране на електронни табла по договор - авансово плащане, като целта му била фактурите да се включат в дневника за покупки на фирма „Д.“ ЕООД за месец октомври 2001 г., и съответно да се декларира данъчен кредит за приспадане /възстановяване/ в справката-декларация за същия месец, като по този начин се избегне установяването и внасянето на данък добавена стойност, въпреки че подсъдимият Р. знаел и бил наясно, че реална сделка по тези фактури не били извършвани.

На неустановена по делото дата през месец октомври 2001 г. подсъдимият Р.Р. предал горепосочените данъчни фактури, с издател „Е.м.г.“ ООД на счетоводителите си св.Н., които в изпълнение на функциите си, без да съзнават неверността, досежно описаните във фактурите сделки, отразили последните в дневника за покупки за месец октомври 2001 г. на „Д.“ ЕООД. Така подсъдимият в периода месец октомври 2001г., с цел да осуети установяването на данъчни задължения - данък върху добавената стойност, ползвал при водене на счетоводството на „Д.“ ЕООД документи, с невярно съдържание:

данъчна фактура № 274/11.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 600 лв.;

данъчна фактура № 276/12.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 600 лв.;

данъчна фактура № 278/13.10.2001 г„ с начислен данък при доставки е право на пълен данъчен кредит в размер на 600 лв.;

данъчна фактура № 286/15.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 600 лв.;

данъчна фактура № 288/17.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 600 лв., отразяващи невярното обстоятелство за действително осъществени сделки между „Д.“ ЕООД и „Е.м.г.“ ООД, с цел да осуети установяването на данъчни задължения - данък добавена стойност.

Търговско дружество „А.- Б“ ЕООД е регистрирано през 1997 г., със седалище и адрес на управление в гр.С.. С Решение на съда от 25.05.*** г. адресът и седалището на управление е преместен в гр.К., а с Решение от 18.06.2001 г. на съда дружеството е със собственик на капитала и управител св. А.А.. Свидетелят А. закупил дяловете на фирмата по молба на негов познат, неустановен в хода на разследването, срещу обещанието всеки месец свидетелят да получава сума от 300 лева, като заплата. След като станал собственик на капитала и управител на дружеството, свидетелят А. не извършвал никаква търговска дейност с юридическото лице и нямал търговски отношения с фирма „Д.“ ЕООД и подс.Р..

На неустановена дата през месец октомври 2001 г. от неустановено лице, подсъдимият Р.Р. се снабдил с данъчни фактури:

№ ***/02.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.;

№ 2756/04.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.;

№ 2759/08.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.;

№ 2762/12.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.;

№ 2764/17.10.2001 г., с данъчна основа 3 000 лв. и ДДС 600 лв.

Всичките с посочен издател „А. - Б“ ЕООД, и получател „Д.“ ЕООД и с предмет - договор за опроводяване и оразмеряване на дънни платки, като целта му била фактурите да се включат в дневника за покупки на фирма „Д.“ ЕООД за месец октомври 2001 г., и съответно да се декларира данъчен кредит за приспадане /възстановяване/ в справката - декларация за същия месец, като по този начин се избегне установяването и внасянето на данък добавена стойност, въпреки че подсъдимият Р. знаел и бил наясно, че реална сделка по тези фактури не били извършвана.

На неустановена по делото дата през месец октомври 2001 г. подсъдимият Р.Р. предал горепосочените данъчни фактури, с издател „А. - Б - А.А.“ ООД на счетоводителите си св.Н., които в изпълнение на функциите си, без да съзнават неверността, досежно описаните във фактурите сделки, отразили последните в дневника за покупки за месец октомври 2001 г. на „Д.“ ЕООД. Така подсъдимият в периода месец октомври 2001 г. ползвал при водене на счетоводството на „Д.“ ЕООД документи, с невярно съдържание:

данъчна фактура № ***/02.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.;

данъчна фактура № 2756/04.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.;

данъчна фактура № 2759/08.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.;

данъчна фактура №            2762/12.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.;

данъчна фактура № 2764/17.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 600 лв., отразяващи невярното обстоятелство за действително осъществени сделки между ..Д.“ ЕООД и ..А. - Б - А.А.“ ЕООД, с цел да осуети установяването на данъчни задължения- данък добавена стойност.

Свидетелят Б. Д. бил собственик на капитала и управител на търговско дружество „П.к.***“ ЕООД, което регистрирал с цел да извършва търговска дейност, в сферата на строителството, като заедно с брат си осъществявали дребни СМР. Фирмата била регистрирана по ЗДДС на 19.07.2001 г., но нямала офис, търговски обекти, сгради, инвентар и назначен персонал. Дружеството не извършвало консултантска дейност, като свидетелят Д. осъществявал само няколко месеца търговска дейност, но тъй като се разболял преустановил работа. Затова Д. предоставил пълномощно на своя позната /неустановена в хода на делото/, но само да подава документи в данъчната служба, като представителството и търговската дейност се извършвала единствено от него. За времето, в което свидетелят Д. извършвал търговска дейност, като управляващ „П.К.“ ЕООД нямал търговски отношения с подс.Р.Р. и „Д.“ ЕООД, нито бил издавал фактури на посоченото търговско дружество.

На неустановена дата през месец октомври 2001 г. от неустановено лице, подсъдимият Р.Р. се снабдил с данъчни фактури:

№ ***/01.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.;

№ 566/05.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.;

№ 568/12.10.2001 г., с данъчна основа 3 000 лв. и ДДС 600 лв. Всичките с посочен издател „П.к.***“ ЕООД, и получател „Д.“ ЕООД и с предмет - по договор за консултантски услуги по изработване на системи за централно управление и командване на ел.табла, като целта му била фактурите да се включат в дневника за покупки на фирма „Д.“ ЕООД за месец октомври 2001 г., и съответно да се декларира данъчен кредит за приспадане /възстановяване/ в справката-декларация за същия месец, като по този начин се избегне установяването и внасянето на данък добавена стойност, въпреки че подсъдимият Р. знаел и бил наясно, че реална сделка по тези фактури не били извършвани.

На неустановена по делото дата през месец октомври 2001 г. подсъдимият Р.Р. предал горепосочените данъчни фактури, с издател „П.к.***“ ЕООД на счетоводителите си св.Н., които в изпълнение на функциите си, без да съзнават неверността, досежно описаните във фактурите сделки, отразили последните в дневника за покупки за месец октомври 2001 г. на „Д.“ ЕООД. Така подсъдимият в периода месец октомври 2001 г. ползвал при водене на счетоводството на „Д.“ ЕООД документи, с невярно съдържание:

данъчна фактура № ***/01.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.;

данъчна фактура № 566/05.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800 лв.;

данъчна фактура № 568/12.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 600 лв., отразяващи невярното обстоятелство за действително осъществени сделки между „Д.“ ЕООД и „П.к.***“ ЕООД, с цел да осуети установяването на данъчни задължения - данък добавена стойност.

През 1996 г. свидетелят С. Ц. регистрирал търговско дружество „Ц. и с.“ ЕООД, с което развивал първите четири-пет години търговска дейност, свързана с производството на строителна керамика - тухли и керемиди. За целта св.Ц. стопанисвал търговска база в с.Л.. Към *** г. - 2001 г. бизнесът на Ц. се сринал и търговско дружество „Ц. и с.“ ЕООД спряло търговската си дейност, поради което през месец декември 2001 г. той прехвърлил фирмата на свидетеля Д. Д.. В периода, в който свидетелят управлявал и представлявал дружеството никога не е извършвал сделки с предмет - изработване на системи за централно управление и командване на ел.табла или производство на ел.табла. Свидетелят Ц. нямал търговски отношения с никоя П. фирма, освен с „Г.“ и не познавал подсъдимия Р.Р. и фирма „Д.“ ЕООД.

На неустановена дата през месец октомври 2001г. от неустановено лице, подсъдимият Р.Р. се снабдил с данъчни фактури:

№***/15.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.;

№1873/17.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.;

№ 1875/19.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.;

№ 1876/20.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.;

№ 1878/22.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.;

№ 1879/22.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.;

№ 1880/23.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.;

№ 1881/24.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.;

№ 1882/25.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.;

№ 1883/26.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.;

№ 1884/29.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.;

№ 1885/29.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.;

№ 1886/30.10.2001 г., с данъчна основа 3 000 лв. и ДДС 600 лв.

Всичките с посочен издател „Ц. и с.“ ЕООД, и получател „Д.“ ЕООД и с предмет- по договор за консултантски услуги по изработване на системи за централно управление и командване на ел.табла, като целта му била фактурите да се включат в дневника за покупки на фирма „Д.“ ЕООД за месец октомври 2001 г., и съответно да се декларира данъчен кредит за приспадане /възстановяване/в справката-декларация за същия месец, като по този начин се избегне установяването и внасянето на данък добавена стойност, въпреки че подсъдимият Р. знаел и бил наясно, че реална сделка по тези фактури не били извършвана.

На неустановена по делото дата през месец октомври 2001 г. подсъдимият Р.Р. предал горепосочените данъчни фактури, с издател „Ц. и с.“ ЕООД на счетоводителите си св.Н., които в изпълнение на функциите си, без да съзнават неверността, досежно описаните във фактурите сделки, отразили последните в дневника за покупки за месец октомври 2001 г. на „Д.“ ЕООД. Така подсъдимият в периода месец октомври 2001 г. ползвал при водене на счетоводството на „Д.“ ЕООД документи, с невярно съдържание:

данъчна фактура № ***/15.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 800 лв.;

данъчна фактура № 1873/17.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 800 лв.;

данъчна фактура № 1875/19.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 800 лв.;

данъчна фактура № 1876/20.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 800 лв.;

данъчна фактура № 1878/22.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 800 лв.;

данъчна фактура № 1879/22.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 800 лв.;

данъчна фактура № 1880/23.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 800 лв.;

данъчна фактура № 1881/24.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 800 лв.;

данъчна фактура № 1882/25.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 800 лв.;

данъчна фактура № 1883/26.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 800 лв.;

данъчна фактура № 1884/29.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 800 лв.;

данъчна фактура № 1885/29.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 800 лв.;

данъчна фактура № 1886/30.10.2001 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 600 лв., отразяващи невярното обстоятелство за действително осъществени сделки между „Д.“ ЕООД и „Ц. и с.“ ЕООД, с цел да осуети установяването на данъчни задължения- данък добавена стойност.

Едноличен търговец „Ж.В.- Ж. - Ж. - М.П.“ е бил първоначалн регистриран на името на лицето Ж.В.Н.. С Решение от 25.09.2001 г. фирмата е била прехвърлено на М.П. П., последната вече покойник, със седалище и адрес на управление гр.Л.. Към месец октомври 2001 г. ЕТ не осъществявал търговска дейност, свързана с предлагане на строително- монтажни дейности и нямало необходимия за това технически и кадрови ресурс.

На неустановена дата през месец октомври 2001г. и от неустановено лице, подсъдимият Р.Р. се снабдил с данъчни фактури:

№ ***/01.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.;

№ 1105/03.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.;

№ 1107/08.03.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.;

№ 1110/11.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.;

№ 1112/18.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.;

№ 1123/29.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и Д ДС 800 лв.

Всичките с посочен издател ЕТ „Ж.В.- Ж. - Ж. – М.П.“ и получател „Д.“ ЕООД и с предмет - СМР по договор и консултантски услуги, като целта му била фактурите да се включат в дневника за покупки на фирма „Д.“ ЕООД за месец октомври 2001 г., и съответно да се декларира данъчен кредит за приспадане /възстановяване/ в справката- декларация за същия месец, като по този начин се избегне установяването и внасянето на данък добавена стойност, въпреки че подсъдимият Р. знаел и бил наясно, че реална сделка по тези фактури не била извършвана.

На неустановена по делото дата през месец октомври 2001 г. подсъдимият Р.Р. предал горепосочените издадени данъчни фактури на счетоводителите си св.Н., които в изпълнение на функциите си, без да съзнават неверността, досежно описаните във фактурите сделки, отразили последните в дневника за покупки за месец октомври 2001 г. на „Д.“ ЕООД. Така подсъдимият в периода месец октомври 2001 г. ползвал при водене на счетоводството на „Д.“ ЕООД документи, с невярно съдържание:

данъчна фактура № ***/01.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№ 1105/03.10.2001 г., начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 800 лв.

№ 1107/08.03.2001 г., начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 800 лв.

№ 1110/11.10.2001 г., начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 800 лв.

№ 1112/18.10.2001 г., начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 800 лв.

№ 1123/29.10.2001 г., начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 800 лв., отразяващи невярното обстоятелство за действително осъществени сделки между „Д.“ ЕООД и ЕТ „Ж.В.- Ж. - Ж. – М.П.“, с цел да осуети установяването на данъчни задължения- данък добавена стойност.

В същия данъчен период - месец октомври 2001 г. по отношение на доставките, по които „Д.“ ЕООД била изпълнител, подсъдимият Р. с цел да увеличи разходите на дружеството за този период и да декларира по- малък размер на данъка за месец октомври 2001г, осчетоводил, посредством свидетелите Н. данъчни фактури:

№ ***/01.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№ 1105/03.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№ 1107/08.03.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№ 1110/11.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№ 1112/18.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

Всичките, издадени от ЕТ “Ж.В.- Ж. - Ж. - М.П.“ с получател „Д.“ ЕООД и предмет СМР по договор.

Също и данъчни фактури № 1/01.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№3/03.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№5/05.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№7/08.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№8/08.10.2001 г, с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№9/10.10.2001 г, с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№10/10.10.2001 г., с данъчна основа 4 000 лв. и ДДС 800 лв.

№12/13.10.2001 г., с данъчна основа 2 750 лв. и ДДС 550 лв.

№14/16.10.2001 г., с данъчна основа 2 750 лв. и ДДС 550 лв.

Всичките били издадени от ЕТ “Т-К. И.“ с получател „Д.“ ЕООД и предмет - СМР по договор. Осчетоводяването било извършено във връзка с описания в данъчен период март 2001 г. недвижим имот в гр.С., ул. „С.“ №* и сключения договор за наем между подс.Р. и „Д.“ ЕООД, въпреки че подсъдимият знаел, че не е собственик на процесната сграда и извършените строително-монтажни работи от „Д.“ ЕООД по отношение на наетия с договора за наем имот от 23.02.2001 г., представляват безвъзмездна доставка на услуга в полза на собственика на сградата. За същите следвало да бъде начислен ДДС от „Д.“ ЕООД на датите на издаване на фактурите от доставчиците на услугите, съгласно горепосочените фактури и с размера на данъчната основа на същите.

Така през месец октомври 2001 г., с цел да осуети установяването на данъчни задължения - данък добавена стойност в обш размер на 51 724.21 лв. подсъдимият посредством счетоводителите, които технически се грижили за книжата на фирмата, водил с невярно съдържание счетоводството на „Д.“ ЕООД, като в дневника за покупките отразил гореописаните данъчни фактури, за които знаел, че по тях няма реално извършени доставки.

Макар подсъдимият Р.Р. да бил наясно с факта, че дадените от него фактури на счетоводителите, с посочени издатели, ЕТ „Т-К. И.“, „Е.м.г.“ ООД, „А.-Б“, „П.к.***“ ЕООД, „Ц. и с.“ ЕООД и ЕТ“Ж.В.- Ж. - Ж. - М.П.“ отразяват неверни обстоятелства, досежно реално извършени сделки, последният подал справка-декларация с вх.№*09- 849/13.11.2001 г. за данъчен период месец октомври 2001 г. на фирма „Д.“ ЕООД П., представена от упълномощено лице от счетоводната кантора на св.И.Н. в ТД на НАП П., като декларирал в нея неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 50 922.32 лв. в раздел „Б“ от декларацията, при действително установен 10 122.32 лв. и в раздел „А“ от декларацията затаил истина относно начисления ДДС по сделките, по които „Д.“ ЕООД е изпълнител в размер на 53 147.53 лв., при действително установен ДДС в размер на 64071.74 лв. и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 2 225.21 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 53 949.42 лв., видно от заключението на извършената съдебно- счетоводна експертиза. По този начин подсъдимият Р. избегнал плащането на данъчни задължения за месец октомври 2001 г. в размер на 51 724.21 лв.

Съгласно извършената СГЕ подписът положен в долния десен ъгъл /при печата/ на СД №*09-849/13.11.2001 г. за данъчен период 01.10.2001 г. - 31.10.2001 г. не е изпълнен лично от подсъдимия Р.Р.. Същата е подписана от неустановено в хода на разследването лице, което обаче е било известно на подсъдимия, тъй като друга декларация, освен посочената за съответния данъчен период от името на „Д.“ ЕООД не била подавана и освен това лично Р. положил печата на „Д.“ ЕООД върху декларацията.

- Данъчен период месец ноември 2001 г.

На неустановена дата през месец ноември 2001 г. от неустановено лице, подсъдимият Р.Р. се снабдил с данъчна фактура: № 1125/31.10.2001 г. с данъчна основа 3 500 лв. и ДДС 700 лв., с посочен издател ЕТ „Ж.В.- Ж. - Ж. – М.П.“, получател „Д.“ ЕООД и с предмет - СМР по договор и консултантски услуги, като целта му била фактурата да се включи в дневника за покупки на фирма „Д.“ ЕООД за месец ноември 2001 г., и съответно да се декларира данъчен кредит за приспадане /възстановяване/ в справката-декларация за същия месец, като по този начин се избегне установяването и внасянето на данък добавена стойност, въпреки че подсъдимият Р. знаел и бил наясно, че реална сделка по тази фактура не била извършвана.

На неустановена по делото дата през месец ноември 2001 г. подсъдимият Р.Р. предал горепосочената данъчна, с издател ЕТ „Ж.В.- Ж. - Ж. – М.П.“ на счетоводителите си св.Н., които в изпълнение на функциите си, без да съзнават неверността, досежно описаната във фактурата сделка, отразили последната в дневника за покупки за месец ноември 2001 г. на „Д.“ ЕООД. Така подсъдимият в периода месец ноември 2001 г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения- данък върху добавената стойност в размер на 700 лв. ползвал при водене на счетоводството на „Д.“ ЕООД документ, с невярно съдържание:

Данъчна фактура № 1125/31.10.2001 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 700 лв., отразяваща невярното обстоятелство за действително осъществена сделка между „Д.“ ЕООД и ЕТ „Ж.В.- Ж. - Ж. – М.П.“, с цел да осуети установяването на данъчни задължения- данък добавена стойност от 700 лв.

Макар подсъдимият Р.Р. да бил наясно с факта, че дадената от него фактура на счетоводителите, с посочен издател ЕТ „Ж.В.- Ж. - Ж. - М.П.“ отразява неверни обстоятелства, досежно реално извършена сделка, последният подал справка- декларация с вх.№*09-461/12.12.2001 г. за данъчен период месец ноември 2001 г. на фирма „Д.“ ЕООД П., представена от упълномощено лице от счетоводната кантора на св.И.Н. в ТД на НАП П., като декларирал в нея неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 373.99 лв. в раздел „Б“ от декларацията, при действително установен 1 673.99лв.. и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за възстановяване в размер на 2 373.99 лв., а действително установеният е ДДС за възстановяване в размер на 1 673.99 лева, видно от заключението на извършената съдебно- счетоводна експертиза. По този начин подсъдимият Р. избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 700 лв.

Съгласно извършената СГЕ подписът положен в долния десен ъгъл /при печата/ на СД №*09- 461/12.12.2001 г. за данъчен период 01.11.2001 г. - 30.11.2001 г. не е изпълнен лично от подсъдимия Р.Р.. Същата е подписана от неустановено в хода на разследването лице, което обаче е било известно на подсъдимия, тъй като друга декларация, освен посочената за съответния данъчен период от името на  „Д.“ ЕООД не била подавана и освен това лично Р. положил печата на „Д.“ ЕООД върху декларацията.

- Данъчен период месец февруари 2003 г.

Търговско дружество „Е. 1“ ЕООД било регистрирано през 1998 г. от свидетеля Б.Т., със седалище и адрес на управление гр.С.. Основен предмет на дейност на фирмата била производството и търговията с кожени изделия, дрехи и аксесоари. Дружеството било дерегистрирано по ЗДДС на 10.07.2002 г. Свидетелят Т. нямал търговски отношения с „Д.“ ЕООД и не познавал подс.Р.Р..

На неустановена дата през месец февруари 2003 г. от неустановено лице, подсъдимият Р.Р. се снабдил с данъчна фактура: № 78 от 28.02.3003 г. с данъчна основа 620 лв. и ДДС 124 лв., с посочен издател „Е. 1“ ЕООД, и получател „Д.“ ЕООД, като целта му била фактурата да се включи в дневника за покупки на фирма „Д.“ ЕООД за месец февруари 2003 г., и съответно да се декларира данъчен кредит за приспадане /възстановяване/ в справката-декларация за същия месец, като по този начин се избегне установяването и внасянето на данък добавена стойност, въпреки че подсъдимият Р. знаел и бил наясно, че реална сделка по тази фактура не била извършвана и че посоченият доставчик не е регистриран по ЗДДС.

На неустановена по делото дата през месец февруари 2003 г. подсъдимият Р.Р. предал горепосочената данъчна фактура, с издател „Е. 1“ ЕООД на счетоводителите си св.Н., които в изпълнение на функциите си, без да съзнават неверността, досежно описаната в нея сделка и факта, че доставчикът е дерегистриран по ЗДДС, отразили последната в дневника за покупки за месец февруари 2003 г. на „Д.“ ЕООД.

Макар подсъдимият Р.Р. да бил наясно с факта, че дадената от него фактура на счетоводителите, с посочен издател „Е. 1“ ЕООД отразява нереално извършена сделка, от дерегистриран контрагент, последният подал справка-декларация с вх.№*09-1306/13.03.2003 г. за данъчен период месец февруари 2003 г. на фирма „Д.“ ЕООД П., представена от упълномощено лице от счетоводната кантора на св.И.Н. в ТД на НАП П., като декларирал в нея неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 353.68 лв. в раздел „Б“ от декларацията, при действително установен 229.68 лв. и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал в кл.50 ДДС за внасяне в размер на 6,32 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 130.32лева, видно от заключението на извършената съдебно- счетоводна експертиза. По този начин подсъдимият Р. избегнал плащането на данъчни задължения от 124 лв.

Съгласно извършената СГЕ подписът положен в долния десен ъгъл /при печата/ на СД №*09-1306/13.03.2003 г. за данъчен период 01.02.2003г. - 28.02.2003 г. не е изпълнен лично от подсъдимия Р.Р.. Същата е подписана от неустановено в хода на разследването лице, което обаче е било известно на подсъдимия, тъй като друга декларация, освен посочената за съответния данъчен период от името на „Д.“ ЕООД не била подавана и освен това лично Р. положил печата на „Д.“ ЕООД върху декларацията.

- Данъчен период месец май 2003г.

Свидетелят О.И. от гр.В. бил собственик на ЕТ „О. - О.И.“. Фирмата била регистрирана по молба на негов роднина срещу уговорката друго лице да работи с нея, а св.И. да получава месечни възнаграждения за това. След регистрацията на едноличния търговец св.О.И. не извършвал никаква търговска дейност и не издавал никакви счетоводни и други документи. Данните и документите на учредения ЕТ „О. - О.И.“ свидетелят предоставил на неустановени в хода на разследването лица в гр.П., за които разбрал, че ще работят с фирмата и ще водят счетоводството. Свидетелят И., като търговец ЕТ “О. - О.И.“ нямал търговски отношения с „Д.“ ЕООД и подс.Р. и не бил издавал фактури на търговското дружество.

На неустановена дата през месец май 2003 г. и от неустановено лице, подсъдимият Р.Р. се снабдил с фактура номер 545, с вписана дата 30.05.2003г., с посочен издател ЕТ „О. - О.И.“ и получател „Д.“ ЕООД, съответно с вписана данъчна основа 4 900 лева и ДДС 980 лева, като целта му била фактурата да се включи в дневника за покупки на фирма „Д.“ ЕООД за месец май 2003 г., съответно да се включи и в справката- декларация за същия месец и така да се декларира данъчен кредит за възстановяване /приспадане/, като по този начин се избегне установяването и внасянето на данък добавена стойност, въпреки че подсъдимият Р. знаел и бил наясно, че реална сделка по тази фактура не била извършвана.

На неустановена по делото дата през месец май 2003 г. подсъдимият Р.Р. предал фактурата № 545 от 30.05.2003 г. на счетоводителите си - свидетелите С. Н. и С.Н., които в изпълнение на функциите си, без да съзнават неверността, досежно описаната във фактурата сделка, отразили фактурата в дневника за покупки за месец май 2003 г. на „Д.“ ЕООД. Така подсъдимият през месец май 2003 г., с цел да осуети установяването на данъчни задължения- данък добавена стойност, ползвал при водене на счетоводството на „Д.“ЕООД документ, с невярно съдържание: горепосочената фактура, отразяваща невярното обстоятелство за действително осъществена сделка между „Д.“ ЕООД и ЕТ „О. - О.И.“, с цел да осуети установяването на данъчни задължения - данък добавена стойност в размер на 1 220 лв.

През същия месец подсъдимият Р. предал на счетоводителите Н. и данъчна фактура № 90/22.05.2003 г. с данъчна основа 1 200 лева и ДДС 240 лв., с посочен издател „Е. 1“ ЕООД, за който както е посочено в данъчен период февруари 2003 г. дружеството-доставчик е бил дерегистриран по ЗДДС още на 10.07.2002 г.

Макар подсъдимият Р.Р. да бил наясно с факта, че дадените от него фактури на счетоводителите, с посочени издатели „Е. 1“ ЕООД и ЕТ „О. - О.И.“ отразяват нереално извършени сделки, едната и от дерегистриран контрагент, последният подал справка- декларация с вх.№*09-1491/13.06.2003 г. за данъчен период месец май 2003 г. на фирма „Д.“ ЕООД П., представена от упълномощено лице от счетоводната кантора на св.И.Н. в ТД на НАП П., като декларирал в нея неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 11 426.60 лв. в раздел „Б“ от декларацията, при действително установен 10 206.60 лв. и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за възстановяване в размер на 11 426.60 лв., а действително установеният е в размер на 10 206.60 лева, видно от заключението на извършената ССчЕ. По този начин подсъдимият Р. избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 1 220 лв.

Според извършената СГЕ подписът положен в долния десен ъгъл /при печата/ на СД №*09-1491/13.06.2003 г. за данъчен период 01.05.2003 г. - 31.05.2003 г. не е изпълнен лично от подсъдимия Р.. Същата е подписана от неустановено в хода на разследването лице, което обаче е било известно на подсъдимия, тъй като друга декларация, освен посочената за съответния данъчен период от името на „Д.“ ЕООД не била подавана и освен това лично Р. положил печата на „Д.“ ЕООД върху декларацията.

- Данъчните периоди - месец юли 2003 г., месец октомври 2003 г., месец ноември 2003 г. и  месец декември 2003 г.

Едноличен търговец „Г.- Л.И.“ е регистриран на 11.02.2003 г. и е собственост на св.Л. И.. В началото на 2003 г. неин близък роднина й предложил да бъде открита на нейно име фирма, за което всеки месец щяла да получава определена сума пари. Свидетелката се съгласила, като предоставила личната си карта на своя близък, който по-късно я завел пред нотариус, където последната подписала представените й документи. След регистрацията на едноличния търговец, св.И. не извършвала никаква търговска дейност, нито издавала и съставяла в това си качество документи. Последната нямала търговски отношения с фирма „Д.“ ЕООД и подс.Р..

През месеците юли, октомври, ноември и декември 2003 г. на неустановени дати от неустановени лица подс.Р. се снабдил със следните данъчни фактури:

№ 104/04.07.2003 г. с обща стойност 5 160 лева, в това число данъчна основа 4 300 лв. и ДДС 860 лв.,

№ 107/07.07.2003 г., с обща стойност 5 040 лв., в това число данъчна основа 4 200 лв. и Д ДС 840 лв.,

№114/15.07.2003г., с обща стойност 4 980лв., в това число данъчна основа 4150 лв. и ДДС 830лв.,

№ 147/18.08.2003 г., с обща стойност 36 000 лв., в това число данъчна основа 30 000 лв. и ДДС 6 000 лв.,

№ 647/30.10.2003 г., с обща стойност 35 400 лв., в това число данъчна основа в размер на 29 500 лв. и Д ДС 5 900 лв.,

№ 718/10.11.2003 г., с обща стойност 3 600 лв., в това число данъчна основа 3 000 лв. и ДДС 600 лв.

№ 927/23.12.2003 г. с обща стойност 15 150 лв., в това число данъчна основа 12 625 лв. и ДДС 2 525 лв., с посочен издател ЕТ „Г.- Л.И.“ и получател „Д.“ ЕООД, с цел да постигне по- високи финансови резултати за дружеството, като отрази фактурите в дневниците за покупки за месеците юли, октомври, ноември и декември 2003 г., включил същите в справките-декларации за съответните месеци и декларирал данъчен кредит за възстановяване /приспадане/, и по този начин целял да избегне установяването и внасянето на данък добавена стойност, въпреки че подсъдимият Р. знаел и бил наясно, че реални сделки по тези фактури не били извършвани.

На неустановена дата в периода месец юли 2003 г. подс. Р. предал на счетоводителите Н. данъчни фактури № 104/04.07.2003 г., № 107/07.07.2003 г., №114/15.07.2003 г., с посочен издател ЕТ „Г.- Л.И.“. На неустановена дата през месец октомври 2003г. подс.Р. предал на свидетелите С.Н. и С.Н. данъчни фактури № 147/18.08.2003 г. и № 647/30.10.2003 г. с посочен издател ЕТ „Г.- Л.И.“. А данъчна фактура № 718/10.11.2003 г. и фактура № 927/23.12.2003 г., също с издател ЕТ “Г. - Л.И.“ подсъдимият предал в счетоводството - едната през месец ноември 2003 г., а другата месец декември 2003 г. Свидетелите Н., които в изпълнение на функциите си, без да съзнават неверността, досежно описаните във фактурите сделки, отразили същите в дневниците за покупки, както следва: за месец юли 2003 г. фактури № 104/04.07.2003 г., № 107/07.07.2003 г., №114/15.07.2003 г., за месец октомври 2003 г. фактури № 147/18.08.2003 г. и № 647/30.10.2003 г., за месец ноември 2003 г. фактура № 718/10.11.2003 г. и за месец декември 2003 г. - фактура № 927/23.12.2003 г. на „Д.“ ЕООД. Така подсъдимият в периодите месец юли 2003 г., месец октомври 2003 г., месец ноември 2003 г. и месец декември 2003 г.. ползвал при водене на счетоводството на „Д.“ ЕООД документи, с невярно съдържание:

През месец юли 2003 г. - данъчна фактура № 104/04.07.2003 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 860 лева.

През месец юли 2003 г. - данъчна фактура № 107/07.07.2003 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 840 лева.

През месец юли 2003 г. - данъчна фактура №1 14/15.07.2003 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 830 лева.

През месец октомври 2003 г. - данъчна фактура № 147/18.08.2003 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 6 000 лева.

През месец октомври 2003 г. - данъчна фактура № 647/30.10.2003 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 5 900 лева.

През месец ноември 2003 г. - данъчна фактура № 718/10.11.2003 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 600 лева.

През месец декември 2003 г. - данъчна фактура № 927/23.12.2003 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 2 525 лв., отразяващи невярното обстоятелство за действително осъществени сделки между „Д.“ ЕООД и ЕТ “Г.- Л.И.“, с пел да осуети установяването на данъчни задължения- данък добавена стойност: през месец юли 2003 г. в размер на 2 530 лв., през месец октомври 2003 г. в размер на 11 900 лв.. през месен ноември 2003 г. в размер на 600 лв. и през месец декември 2003 г. - в размер на 2 525 лв.

Макар подсъдимият Р.Р. да бил наясно с факта, че дадените от него фактури на счетоводителите, с посочен издател ЕТ „Г.- Л.И.“ отразяват нереално извършени сделки, последният подал справки- декларации, както следва:

СД вх.№*09-1026/12.08.2003 г. за данъчен период месец юли 2003 г. на фирма „Д.“ ЕООД П., представена от упълномощено лице от счетоводната кантора на св.И.Н. в ТД на НАП П., като декларирал в нея неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 9 915.77 лв. в раздел „Б“ от декларацията, при действително установен 7 385.77 лв. и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал в кл.60 ДДС за възстановяване в размер на 262.31 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 2 267.69 лева, видно от заключението на извършената съдебно- счетоводна експертиза. По този начин подсъдимият Р. избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 2 530 лв.

СД вх.№*09-928/12.11.2003 г. за данъчен период месец октомври 2003 г. на фирма „Д.“ ЕООД П., представена от упълномощено лице от счетоводната кантора на св.И.Н. в ТД на НАП П., като декларирал в нея неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 15 073.62 лв. в раздел „Б“ от декларацията, при действително установен 3 173.62 лв. и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал в кл.60 ДДС за възстановяване в размер на 75.79 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 11 824.21 лева, видно от заключението на извършената съдебно- счетоводна експертиза. По този начин подсъдимият Р. избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 11 900 лв.

СД вх.№*09-1518/12.12.2003 г. за данъчен период месец ноември 2003 г. на фирма „Д.“ ЕООД П., представена от упълномощено лице от счетоводната кантора на св.И.Н. в ТД на НАП П., като декларирал в нея неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 808 лв. в раздел „Б“ от декларацията, при действително установен 208 лв. и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 92 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 692 лева, видно от заключението на извършената съдебно- счетоводна експертиза. По този начин подсъдимият Р. избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 600 лв.

СД вх.№*09-1310/14.01.2004 г. за данъчен период месец декември 2003 г. на фирма „Д.“ ЕООД П., представена от упълномощено лице от счетоводната кантора на св.И.Н. в ТД на НАП П., като декларирал в нея неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 3 466.23 лв. в раздел „Б“ от декларацията, при действително установен 941.23 лв. и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал в кл.60 ДДС за възстановяване в размер на 41.23 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 2 483.77 лева, видно от заключението на извършената съдебно- счетоводна експертиза. По този начин подсъдимият Р. избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 2 525 лв.

Съгласно извършената СГЕ подписите положени в долния десен ъгъл /при печата/ на:

СД №*09-1026/12.08.2003 г. за данъчен период 01.07.2003 г. -31.07.2003 г.

СД №*09-928/12.11.2003г. за данъчен период 01.10.2003 г. - 31.10.2003 г.

СД №*09-1518/12.12.2003г. за данъчен период 01.11.2003 г. - 30.11.2003 г.

СД №*09-1310/14.01.2004г. за данъчен период 01.12.2003 г. - 31.12.2003 г.

не са изпълнени лично от подсъдимия Р.Р.. Същите са подписани от неустановени в хода на разследването лица, което обаче е било известно на подсъдимия, тъй като други декларации, освен посочените за съответните данъчни периоди от името на „Д.“ЕООД не били подавани и освен това лично Р. положил печата на „Д.“ЕООД върху декларациите.

- Данъчен период месец август 2004 г.

Свидетелят А. Г. бил собственик на Едноличен търговец „А. - А. Г.“. За регистрирането на фирмата свидетелят Г. бил помолен от брат си - О. Б. срещу обещанието да получава по някой лев всеки месец. Г. не развивал никаква търговска дейност с фирмата, нито издавал някакви документи. Фирмата нямала търговска база, както и назначен персонал. Свидетелят А.Г. нямал извършени сделки с „Д.“ ЕООД и не познавал подс.Р..

На неустановена дата през месец август 2004 г. от неустановено лице, подсъдимият Р.Р. се снабдил с данъчна фактура: № 367/07.08.2004 г. с данъчна основа 4 900 лв. и ДДС 980 лв., с посочен издател ЕТ „А. – А. Г.“, и получател „Д.“ ЕООД, в която бил вписан номер НДР ***, като целта му била фактурата да се включи в дневника за покупки на фирма „Д.“ ЕООД за месец август 2004 г., и съответно да се декларира данъчен кредит за приспадане /възстановяване/ в справката-декларация за същия месец, като по този начин се избегне установяването и внасянето на данък добавена стойност, въпреки че подсъдимият Р. знаел и бил наясно, че реална сделка по тази фактура не била извършвана.

На неустановена по делото дата през месец август 2004 г. подсъдимият Р.Р. предал горепосочената данъчна фактура, с издател ЕТ „А. – А. Г.“на счетоводителите си св.Н., които в изпълнение на функциите си, без да съзнават неверността, досежно описаната във фактурата сделка, отразили последната в дневника за покупки за месец август 2004 г. на „Д.“ ЕООД. Така подсъдимият в периода месец август 2004 г. ползвал при водене на счетоводството на „Д.“ ЕООД документ, с невярно съдържание:

Данъчна фактура № 367/07.08.2004 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 980 лв., отразяваща невярното обстоятелство за действително осъществена сделка между „Д.“ЕООД и ЕТ „А. – А. Г.“, с цел да осуети установяването на данък върху добавената стойност в размер на 980 лв.

Макар подсъдимият Р.Р. да бил наясно с факта, че дадената от него фактура на счетоводителите, с посочен издател ЕТ “А. - А. Г.“ отразява неверни обстоятелства, досежно реално извършена сделка, последният подал справка-декларация с вх.№*09- 4980/13.09.2004 г. за данъчен период месец август 2004 г. на фирма „Д.“ ЕООД П., представена от упълномощено лице от счетоводната кантора на св.И.Н. в ТД на НАП П., като декларирал в нея неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 649.10 лв. в раздел „Б“ от декларацията, при действително установен 669.10 лв. и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 10.90 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 990.90 лева, видно от заключението на извършената съдебно- счетоводна експертиза. По този начин подсъдимият Р. избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 980 лв.

Съгласно извършената СГЕ подписът положен в долния десен ъгъл /при печата/ на СД №*09-4980/13.09.2004 г. за данъчен период 01.08.2004 г. - 31.08.2004 г. не е изпълнен лично от подсъдимия Р.Р.. Същата е подписана от неустановено в хода на разследването лице, което обаче е било известно на подсъдимия, тъй като друга декларация, освен посочената за съответния данъчен период от името на „Д.“ ЕООД не била подавана и освен това лично Р. положил печата на „Д.“ ЕООД върху декларацията.

- Данъчен период месец септември 2004 г.

На 13.10.2004 г. подсъдимият Р.Р. подал СД вх.№*0- 4300/13.10.2004 г. за данъчен период месец септември 2004 г. на фирма „Д.“ ЕООД П., представена от упълномощено лице от счетоводната кантора на св.И.Н. в ТД на НАП П., като декларирал в нея неистина относно размера на получени доставки, сред които доставка по данъчна фактура № 32607455/22.08.2004 г., с посочен издател „М.“АД и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 274.49 лв. в раздел „Б“ от декларацията, при действително установен 228.17 лв. и променил резултата за периода, като в кл.60 на раздел „В“ декларирал ДДС за възстановяване в размер на 48.07лв., а действително установеният е ДДС в размер на 175 лева, видно от заключението на извършената съдебно-счетоводна експертиза. По този начин подсъдимият Р. избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 46.32 лв.

Съгласно извършената СГЕ подписът положен в долния десен ъгъл /при печата/ на СД вх.№*00-4300/13.10.2004 г. за данъчен период 01.09.2004 г. - 30.09.2004 г. не е изпълнен лично от подсъдимия Р.Р.. Същата е подписана от неустановено в хода на разследването лице, което обаче е било известно на подсъдимия, тъй като друга декларация, освен посочената за съответния данъчен период от името на „Д.“ ЕООД не била подавана и освен това лично Р. положил печата на „Д.“ ЕООД върху декларацията.

- Данъчен период месец декември 2004 г.

На 13.01.2005 г. чрез упълномощено лице от счетоводната кантора на св.И.Н., подсъдимият Р.Р. подал СД вх.№*00- 5161/13.01.2005 г. за данъчен период месец декември 2004 г. на фирма „Д.“ ЕООД П., представена от упълномощено лице в ТД на НАП П., като декларирал в нея неистина относно размера на получени доставки, сред които доставка по данъчна фактура № *********/21.11.2004 г., с посочен издател „М.“ АД, която фактура реално не съществувала и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 66.05 лв. в раздел „Б“ от декларацията, при действително установен 10.67 лв. и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 32.95 лв., а действително установеният е ДДС в размер на 88.33 лева, видно от заключението на извършената ССчЕ. По този начин подсъдимият Р. избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 55.38 лв.

Съгласно извършената СГЕ подписът положен в долния десен ъгъл /при печата/ на СД вх.№*00-5161/13.01.2005 г. за данъчен период 01.12.2004г. -

- 31.12.2004 г. не е изпълнен лично от подсъдимия Р.Р.. Същата е подписана от неустановено в хода на разследването лице, което обаче е било известно на подсъдимия Р., тъй като друга декларация, освен посочената за съответния данъчен период от името на

„Д.“ ЕООД не била подавана и освен това лично подсъдимият Р. положил печата на „Д.“ ЕООД върху декларацията.

- Данъчен период месец март 2005 г.

Търговско дружество „К. *“ ООД било регистрирано през 1994 г. от свидетелите Б. К. и В. Е., като последният напуснал с.то през 2012 г., в следствие на което К. останал едноличен собственик на капитала и управител на фирмата. До 2006 г. дружеството развивало търговска дейност в сферата на строителството. В определен период от време фирмата имала фабрика в Б. за тухли, във връзка с което част от търговската дейност била свързана и с извършването на транспортни услуги. Свидетелят К. се познавал с подсъдимия Р.Р., на който според свидетелят К., му бил извършвал ремонт на офис в гр.С., находящ се в къща на улица С..

Във връзка с гореописания недвижим имот в гр.С., ул.“С.“, за който имало сключен договор за наем между подс.Р. - в качеството на наемодател и фирма „Д.“ ЕООД, като наемател, подсъдимият Р. решил, за да избегне внасянето на ДДС и за да си начисли и упражни данъчен кредит за месец март 2005 г., осчетоводил по счетоводна сметка 602 „Разходи за външни услуги“ на „Д.“ ЕООД, указвайки на свидетелите С.Н.а и С.Н. да отразят в счетоводните книжа, разходи за извършени строително- ремонтни разходи по данъчна фактура № 1997/31.03.2005 г., с посочен издател „К-*“ ООД, с данъчна основа 35 800 лв. и ДДС 7 160 лв. Осчетоводяването било извършено във връзка с описания в данъчен период март 2001 г. недвижим имот в гр.С., ул. „С.“ №* и сключения договор за наем между подс.Р. и „Д.“ ЕООД, въпреки че подсъдимият знаел, че не е собственик на процесната сграда и извършените строително- монтажни работи от „Д.“ ЕООД по отношение на наетия с договора за наем имот от 23.02.2001 г., представляват безвъзмездна доставка на услуга в полза на собственика на сградата. За същите следвало да бъде начислен ДДС от „Д.“ ЕООД на датата на издаване на фактурата от доставчика „К. *“ЕООД на услугите, съгласно горепосочените фактури и с размера на данъчната основа на същите.

Макар подсъдимият Р.Р. да бил наясно с факта, че във връзка с дадената от него данъчна фактура № 1997/31.03.2005 г., с посочен издател „К-*“ ООД, с данъчна основа 35 800 лв. и ДДС 7 160 лв. на счетоводителите следва да бъде начислен ДДС, подсъдимият подал справка-декларация с вх.№*00-2421/13.04.2005 г. за данъчен период месец март 2005 г. на фирма „Д.“ ЕООД П., представена от упълномощено лице от счетоводната кантора на св.И.Н. в ТД на НАП П., като декларирал неистина относно размера начислен ДДС в раздел „А“ от декларацията, като затаил истина относно начисления ДДС по сделките, по които „Д.“ ЕООД е изпълнител в размер на 7 160 лв., при действително установен ДДС в размер на 14 320лв и променил резултата за периода, като в кл.60 на раздел „В“ декларирал ДДС за възстановяване в размер на 75.01 лв., а действително установеният, видно от заключението на извършената съдебно- счетоводна експертиза, е ДДС за внасяне в размер на 7 084.99 лв. По този начин подсъдимият Р. избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 7 160 лв..

Съгласно извършената СГЕ подписът, положен в долния десен ъгъл /при печата/ на СД №*00-2421/13.04.2005 г. за данъчен период 01.03.2005 г. - 31.03.2005 г. не е изпълнен лично от подсъдимия Р.Р.. Същата е подписана от неустановено в хода на разследването лице, което обаче е било известно на подсъдимия, тъй като друга декларация, освен посочената за съответния данъчен период от името на „Д.“ ЕООД не била подавана и освен това лично Р. положил печата на „Д.“ ЕООД върху декларацията.

- Данъчен период месец април 2005 г.

На неустановена дата през месец април 2005 г„ подсъдимият Р.Р. се снабдил с данъчни фактури: № **********/29.04.2005 г., с данъчна основа 124.17 лв. и ДДС 24.83 лв., с посочен издател „Т.Б.“ с предмет - покупка на абсорбатор „К.“ и данъчна фактура № 50027188/09.04.2005 г„ с посочен издател АД “Д.Б.“, с данъчна основа 137.95 лв. и ДДС 27.79 лв., с предмет - доставка на душ кабина, като целта му била фактурите да се включат в дневника за покупки на фирма „Д.“ ЕООД за месец април 2005 г., и съответно да се декларира данъчен кредит за приспадане /възстановяване/ в справката - декларация за същия месец, като по този начин се избегне установяването и внасянето на данък добавена стойност, въпреки че подсъдимият Р. знаел и бил наясно, че въпросните продажби по посочените фактури не са свързани с търговската дейност на фирмата.

На неустановена по делото дата през месец април 2005 г. подсъдимият Р.Р. предал данъчни фактури: № **********/29.04.2005 г., с данъчна основа 124.17 лв. и ДДС 24.83 лв., с посочен издател „Т.Б.“ с предмет - покупка на абсорбатор „К.“ и данъчна фактура № 50027188/09.04.2005 г., с посочен издател АД “Д.Б.“, с данъчна основа 137.95 лв. и ДДС 27.79 лв., с предмет - доставка на душ кабина на счетоводителите си св.Н., които в изпълнение на функциите си, без да съзнават, че същите не са свързани с търговската дейност на фирмата, отразили последните в дневника за покупки за месец април 2005г. на „Д.“ ЕООД.

Макар подсъдимият Р.Р. да бил наясно с факта, че данъчни фактури: № **********/29.04.2005 г., с данъчна основа 124.17 лв. и ДДС 24.83 лв., с посочен издател „Т.Б.“ с предмет - покупка на абсорбатор „К.“ и данъчна фактура № 50027188/09.04.2005 г., с посочен издател АД „Д.Б.“, с данъчна основа 137.95 лв. и ДДС 27.79 лв., с предмет - доставка на душ кабина нямат отношение към търговската дейност на „Д.“ ЕООД и не следва да бъде начисляван по тях данъчен кредит, последният подал справка-декларация с вх.№*00- 80800/11.05.2005 г. за данъчен период месец април 2005 г. на фирма „Д.“ ЕООД П., представена от упълномощено лице от счетоводната кантора на св.И.Н. в ТД на НАП П., като декларирал в нея неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 240.22 лв. в раздел „Б“ от декларацията, при действително установен 187.60 лв. и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за възстановяване в размер на 208.97 лв., а действително установеният е ДДС в размер на 156.35 лв., видно от заключението на извършената съдебно-счетоводна експертиза. По този начин подсъдимият Р. избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 52.62 лв.

Съгласно извършената СГЕ подписът положен в долния десен ъгъл /при печата/ на СД №*00- 900800/11.05.2005 г. за данъчен период 01.04.2005 г. - 30.04.2005 г. не е изпълнен лично от подсъдимия Р.Р.. Същата е подписана от неустановено в хода на разследването лице, което обаче е било известно на подсъдимия Р., тъй като друга декларация, освен посочената за съответния данъчен период от името на „Д.“ ЕООД не била подавана и освен това лично подсъдимият Р. положил печата на „Д.“ ЕООД върху декларацията.

- Данъчен период месец юли 2005 г.

Търговско дружество „В.Е.А.“ ООД било учредено през 1994 г. от свидетеля И. Г. и В. Т.. Фирмата се занимавала основно с производство и монтаж на спировъздуховоди, както и с дребни ремонти в тази връзка. Наред с това дружеството развивало търговска дейност и в сферата на търговията с кафе. Дружеството никога не се занимавало с предлагането на спедиторски и транспортни услуги или със санитарна обработка на хранителни товари. През 2006 г. св.Г. станал едноличен собственик на капитала, а няколко години по- късно продал фирмата на трето лице. В началото на функциониране на „В.Е.А.“ООД, дружеството развивало активна търговска дейност и имало големи обороти, като в тази връзка било регистрирано и по ЗДДС. В хода на осъществяване на търговската дейност свидетелят Г. се запознал със свидетелката В. П. и подсъдимия Р., по повод извършени транспортни услуги от фирмата на св.П.. В процеса на създадените взаимоотношения между тримата, след като подс.Р. научил от съпругата си, че фирмата на св.Г. прави големи обороти, поискал от последния да им помогне да си „оправят данъчния кредит“, за да не се налага в конкретния месец да внасят ДДС. Тъй като „В.Е.А.“ ООД имало големи обороти, свидетелят Г. се съгласил да бъдат издадени фактури от неговата фирма, както и от фирма „К.г.“ ЕООД, на фирма „Д.“ ЕООД, придавайки вид, че описаните във фактурите сделки са реално осъществени. Търговско дружество „К.г.“ ЕООД първоначално било собственост на св.Е. Н.- майка на св.И.Г., но към месец юли 2005г. собствеността на капитала вече била прехвърлена на свидетеля Н. Ц. Н. от с.Л., обл.М., въпреки че реално свидетелят И. Г. продължил да използва „К.г.“ ЕООД във връзка с издаване на документи, в това число фактури, с цел удостоверяване на сделки, които реално не са се осъществявали.

На неустановена дата през месец юли 2005 г., подсъдимият Р.Р. се снабдил от свидетеля И.Г. с данъчни фактури:

№ 118/27.07.2005 г. с обща стойност 62 160 лв., в това число данъчна основа 51 800 лв. и ДДС 10 360 лв., с посочен издател „К.г.“ ЕООД;

№ 4598/11.06.2005 г. с обща стойност 30 222.24 лв., в това число данъчна основа 25 185.20 лв. и ДДС 5 037.04 лв., с посочен издател „В.Е.А.“ ЕООД;

№ 4599/11.06.2005 г., с обща стойност 36 096.78 лв., в това число данъчна основа 30 080.65 лв. и ДДС 6 016,13 лв., с посочен издател „В.Е.А.“ ЕООД;

№ 4600/11.06.2005 г. с обща стойност 27 360 лв., в това число данъчна основа 22 800 лв. и ДДС 4 560 лв., с посочен издател „В.Е.А.“ ЕООД;

№ 4602/11.06.2005 г. с обща стойност 29 880 лв., в това число данъчна основа 24 900 лв. и ДДС 4 980 лв., с посочен издател „В.Е.А.“ ЕООД и получател „Д.“ ЕООД, като целта му била фактурите да се включат в дневника за покупки на фирма „Д.“ ЕООД за месец юли 2005 г., и съответно да се декларира данъчен кредит за приспадане /възстановяване/ в справката-декларация за същия месец, като по този начин се избегне установяването и внасянето на данък добавена стойност, въпреки че подсъдимият Р. знаел и бил наясно, че реални сделки по тази фактури не били извършвани.

На неустановена по делото дата през месец юли 2005 г. подсъдимият Р.Р. предал горепосочените данъчни фактури, с издател „К.г.“ ЕООД и „В.Е.А.“ ЕООД на счетоводителите си св.Н., които в изпълнение на функциите си, без да съзнават неверността, досежно описаните във фактурите сделки, отразили последните в дневника за покупки за месец юли 2005 г. на „Д.“ ЕООД. Така подсъдимият в периода месец юли 2005 г. ползвал при водене на счетоводството на „Д.“ ЕООД документи, с невярно съдържание:

Данъчна фактура № 118/27.07.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 10 360 лв.,

Данъчна фактура № 4598/11.06.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 5 037.04 лв.,

Данъчна фактура № 4599/11.06.2005 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 6 016,13лв.,

Данъчна фактура № 4600/11.06.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 4 560 лв.,

Данъчна фактура № 4602/11.06.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 4 980 лв., отразяваща невярното обстоятелство за действително осъществени сделки между „Д.“ ЕООД и „К.г.“ ЕООД и „В.Е.А.“ ЕООД, с цел да осуети установяването на данък върху добавената стойност за посочения данъчен период в особено големи размери - 30 953.17 лв.

Макар подсъдимият Р.Р. да бил наясно с факта, че дадените от него фактури на счетоводителите, с посочени издатели „К.г.“ ЕООД и „В.Е.А.“ ЕООД отразяват неверни обстоятелства, досежно реално извършени сделки, последният подал справка-декларация с вх.№*00-926343/11.08.2005 г. за данъчен период месец юли 2005 г. на фирма „Д.“ ЕООД П., представена от упълномощено лице от счетоводната кантора на св.И.Н. в ТД на НАП П., като декларирал в нея неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 162 925.44 лв. в раздел „Б“ от декларацията, при действително установен 131 972.28 лв. и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 2 103.05 лв., а действително установеният е ДДС в размер на 33 056.21 лева, видно от заключението на извършената ССчЕ. По този начин подсъдимият Р. избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 30 953.17 лв.

Съгласно извършената СГЕ подписът положен в долния десен ъгъл /при печата/ на СД №*09-926343/11.08.2005 г. за данъчен период 01.07.2005 г. - 31.07.2005 г. не е изпълнен лично от подсъдимия Р.Р.. Същата е подписана от неустановено в хода на разследването лице, което обаче е било известно на подсъдимия, тъй като друга декларация, освен посочената за съответния данъчен период от името на „Д.“ ЕООД не била подавана и освен това лично Р. положил печата на „Д.“ ЕООД върху декларацията.

- Данъчен период месец август 2005 г.

На неустановена дата през месец август 2005г., подсъдимият Р.Р. се снабдил от свидетеля И.Г. с данъчни фактури:

№ 300/04.08.2005 г. с обща стойност 62 160 лева, в това число данъчна основа 51 800 лв. и ДДС 10 360 лв.

№ 304/17.08.2005 г., с обща стойност 59 640 лв., в това число данъчна основа 49 700 лв. и ДДС 9 940 лв.

№ 305/18.08.2005 г., с обща стойност 60 000 лв., в това число данъчна основа 50 000 лв. и ДДС 10 000 лв.

№306/19.08.2005 г., с обща стойност 60 000 лева, в това число данъчна основа 50 000 лв. и ДДС 10 000 лв.

№ 310/24.08.2005 г., с обща стойност 36 000 лв., в това число данъчна основа 30 000 лв. и ДДС 6 000 лв.

№315/29.08.2005 г., с обща стойност 73 200 лв., в това число данъчна основа 61 000лв. и ДДС 12 200 лв.

№321/31.08.2005 г. с обща стойност 62 400 лв., в това число данъчна основа 52 000 лв. и ДДС 10 400 лв.

с издател „К.г.“ ЕООД и получател „Д.“ ЕООД, без реално да били осъществени описаните във фактурите сделки, като целта му била фактурите да се включат в дневника за покупки на фирма „Д.“ ЕООД за месец август 2005 г., и съответно да се декларира данъчен кредит за приспадане /възстановяване/ в справката-декларация за същия месец, като по този начин се избегне установяването и внасянето на данък добавена стойност, въпреки че подсъдимият Р. знаел и бил наясно, че реални сделки по тази фактури не били извършвани.

На неустановена по делото дата през месец август 2005 г. подсъдимият Р.Р. предал горепосочените данъчни фактури, с издател „К.г.“ ЕООД на счетоводителите си св.Н., които в изпълнение на функциите си, без да съзнават неверността, досежно описаните във фактурите сделки, отразили последните в дневника за покупки за месец август 2005 г. на „Д.“ ЕООД. Така подсъдимият в периода месец август 2005 г. ползвал при водене на счетоводството на „Д.“ ЕООД документи, с невярно съдържание:

Данъчна фактура № 300/04.08.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 10 360 лв.,

Данъчна фактура № 304/17.08.2005 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 9 940 лв.

Данъчна фактура № 305/18.08.2005 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 10 000 лв.

Данъчна фактура № 306/19.08.2005 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 10 000 лв.

Данъчна фактура № 310/24.08.2005 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 6 000 лв.

Данъчна фактура № 315/29.08.2005 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 12 200 лв.

Данъчна фактура № 321/31.08.2005 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 10 400 лв., отразяващи невярното обстоятелство за действително осъществени сделки между ..Д.“ ЕООД и „К.г.“ ЕООД, с цел да осуети установяването на данък върху добавената стойност за посочения данъчен период в особено големи размери - 69 013.98лв.

Макар подсъдимият Р.Р. да бил наясно с факта, че дадените от него фактури на счетоводителите, с посочен издател „К.г.“ ЕООД отразяват неверни обстоятелства, досежно реално извършени сделки, последният подал справка-декларация с вх.№*00- 935079/14.09.2005 г. за данъчен период месец август 2005 г. на фирма „Д.“ ЕООД П., представена от упълномощено лице от счетоводната кантора на св.И.Н. в ТД на НАП П., като декларирал в нея неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 67 433.99 лв. в раздел „Б“ от декларацията, при действително установен 1 579.99 лв. и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 772.64 лв., а действително установеният е ДДС в размер на 69 786.62 лв. По този начин подсъдимият Р. избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 69 013.98лв.

Съгласно извършената СГЕ подписът положен в долния десен ъгъл /при печата/ на СД №*09-935079/14.09.2005. за данъчен период 01.08.2005 г. - 31.08.2005 г. не е изпълнен лично от подсъдимия Р.Р.. Същата е подписана от неустановено в хода на разследването лице, което обаче е било известно на подсъдимия Р., тъй като друга декларация, освен посочената за съответния данъчен период от името на „Д.“ ЕООД не била подавана и освен това лично подсъдимият Р. положил печата на „Д.“ ЕООД върху декларацията.

- Данъчен период месец септември 2005г.

На неустановена дата през месец септември 2005 г., подсъдимият Р.Р. се снабдил от свидетеля И.Г. с данъчни фактури:

№ 328/07.09.2005 г., с облагаема стойност 53 000 лв. и ДДС 10 600 лв.

№ 329/08.09.2005 г., с облагаема стойност 53 000 лв. и ДДС 10 600 лв.

с издател „К.г.“ ЕООД и получател „Д.“ ЕООД, без реално да били осъществени описаните във фактурите сделки, като целта му била фактурите да се включат в дневника за покупки на фирма „Д.“ ЕООД за месец август 2005 г., и съответно да се декларира данъчен кредит за приспадане /възстановяване/ в справката-декларация за същия месец, като по този начин се избегне установяването и внасянето на данък добавена стойност, въпреки че подсъдимият Р. знаел и бил наясно, че реални сделки по тази фактури не били извършвани.

На неустановена по делото дата през месец септември 2005 г. подсъдимият Р.Р. предал горепосочените данъчни фактури, с издател „К.г.“ ЕООД на счетоводителите си св.Н., които в изпълнение на функциите си, без да съзнават неверността, досежно описаните във фактурите сделки, отразили последните в дневника за покупки за месец септември 2005 г. на „Д.“ ЕООД. Така подсъдимият в периода месец септември 2005 г. ползвал при водене на счетоводството на „Д.“ ЕООД документи, с невярно съдържание:

Данъчна фактура № 328/07.09.2005 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 10 600 лв.,

Данъчна фактура № 329/08.09.2005 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 10 600 лв., отразяващи невярното обстоятелство за действително осъществени сделки между „Д.“ ЕООД и „К.г.“ ЕООД, с цел да осуети установяването на данък върху добавената стойност за посочения данъчен период, в размер на 21 200 лева.

Макар подсъдимият Р.Р. да бил наясно с факта, че дадените от него фактури на счетоводителите, с посочен издател „К.г.“ ЕООД отразяват неверни обстоятелства, досежно реално извършени сделки, последният подал справка-декларация с вх.№*00- 942367/13.10.2005 г. за данъчен период месец септември 2005г. на фирма „Д.“ ЕООД П., представена от упълномощено лице от счетоводната кантора на св.И.Н. в ТД на НАП П., като декларирал в нея неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 60 502.47 лв. в раздел „Б“ от декларацията, при действително установен 39 302.47 лв. и променил резултата за периода, като в раздел „В“ декларирал ДДС за възстановяване в размер на 22 127.52 лв., а действително установеният е ДДС в размер на 927.52 лв., видно от заключението на извършената съдебно- счетоводна експертиза. По този начин подс.Р. избегнал плащането на данък в размер на 21 200 лв.

Съгласно извършената СГЕ подписът положен в долния десен ъгъл /при печата/ на СД №*00-942367/13.10.2005 г. за данъчен период 01.09.2005 г. - 30.09.2005 г. не е изпълнен лично от подсъдимия Р.Р.. Същата е подписана от неустановено в хода на разследването лице, което обаче е било известно на подсъдимия, тъй като друга декларация, освен посочената за съответния данъчен период от името на „Д.“ ЕООД не била подавана и освен това лично Р. положил печата на „Д.“ ЕООД върху декларацията.

С корпоративен данък се облагат данъчно задължените лица, като същият е в пряка зависимост от финансовия резултат на търговското дружество и се изчислява на база годишния финансов резултат на фирмата. За изчислението на този данък данъчно задължените лица подават годишна данъчна декларация по чл.51 от ЗКПО[6].

- Данъчен период 01.01.2001 г. - 31.12.2001 г. по ЗКПО

На неустановени дати през 2001г. подсъдимият Р.Р. се снабдил с гореописаните данъчни фактури, с посочени издатели /доставчици/ „П.к.***“ ЕООД, ЕТ „Ж.В.– Ж.- Ж. - М.П.“, ЕТ „Т-К. И.“, „А.-Б“ ЕООД, „Ц. и с.“ ЕООД и „Е.м.т.“ ООД.

На неустановени дати през 2001г. подс.Р. предал тези данъчни фактури на счетоводителите си св.Н., които в изпълнение на функциите си, без да съзнават неверността, досежно описаните във фактурите сделки, отразили последните като разход в отчета за приходите и разходите на „Д.“ ЕООД за 2001 г. Така подсъдимият в периода през 2001 г. ползвал при водене на счетоводството на „Д.“ ЕООД документи с невярно съдържание:

ОТЧЕТ за приходите и разходите на „Д.“ ЕООД за 2001 г., подаден с ГДД №*09221/29.03.2002 г. пред ТД на НАП П., в който били отразени следните фактури:

1. Данъчни фактури издадени от ЕТ“Т.- К. И.“:

№ 1/01.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 2/02.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 3/03.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 4/04.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.

№ 5/05.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 6/06.10.2001 г. на стойност 4 800 лв.

№ 7/08.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 8/08.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 9/10.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 10/10.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 11/12.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 12/13.10.2001 г., на стойност 3 300 лв.

№ 13/15.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 14/16.10.2001 г., на стойност 3 300 лв.

№ 15/17.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№*/18.10.2001 г., на стойност 3 000 лв.

          2. Данъчни фактури издадени от „Е.м.г.“ ООД:

№ 274/11.10.2001 г., на стойност 3 600 лв.

№ 276/12.10.2001 г., на стойност 3 600 лв.

№ 278/13.10.2001 г., на стойност 3 600 лв.

№ 286/15.10.2001 г., на стойност 3 600 лв.

№ 288/17.10.2001 г., на стойност 3 600 лв.

          3. Данъчни фактури издадени от „А.- Б“ ЕООД

№ ***/02.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 2756/04.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 2759/08.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 2762/12.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 2764/17.10.2001 г., на стойност 3 600 лв.

4. Данъчни фактури издадени от „П.к.***“ ЕООД

№ ***/01.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 566/05.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 568/12.10.2001 г., на стойност 3 600 лв.

5. Данъчни фактури издадени от „Ц. и с.“ ЕООД № ***/15.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 1873/17.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 1875/19.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 1876/20.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 1878/22.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 1879/22.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 1880/23.10.2001 г., настойност4 800 лв.

№ 1881/24.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 1882/25.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 1883/26.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 1884/29.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 1885/29.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 1886/30.10.2001 г., на стойност 3 600 лв.

6. Данъчни фактури издадени от ЕТ “Ж.В.- Ж. - Ж. - М.П.“:

№ ***/01.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 1105/03.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 1107/08.03.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 1110/11.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 1112/18.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 1123/29.10.2001 г., на стойност 4 800 лв.

№ 1125/31.10.2001 г., на стойност 4 800 лв. отразяващи невярното обстоятелство за действително осъществени сделки между „Д.“ ЕООД от една страна и Фирмите „П.к.***“ ЕООД, ЕТ “Ж.В.- Ж. - Ж. - М.П.“, ЕТ “Т-К. И.“, „А.-Б“ ЕООД, „Ц. и с.“ ЕООД и „Е.м.г.“ ООД, с цел да осуети установяването на корпоративен данък по ЗКПО в особено големи размери - 57 537.76 лв. за посочения данъчен период,

Макар подсъдимият Р.Р. да бил наясно с факта, че дадените от него фактури на счетоводителите, с посочен издател „П.к.***“ ЕООД, ЕТ “Ж.В.- Ж. - Ж. - М.П.“, ЕТ “Т-К. И.“, „А.-Б“ ЕООД, „Ц. и с.“ ЕООД и „Е.м.г.“ ООД отразяват неверни обстоятелства, досежно реално извършени сделки, последният подал Годишна Данъчна декларация вх.№*09221 на 29.03.2002 г. за финансовата отчетна година 2001 г. на основание чл.51 от ЗКПО /действащ към инкриминирания период/ на фирма „Д.“ ЕООД П., представена от упълномощено лице от счетоводната кантора на св.И.Н. в ТД на НАП П., като декларирал в нея неистина в раздел I на декларацията „Определяне на облагаемата печалба и дължимия корпоративен данък“ т. 1 относно размера на получените за годината приходи по ОПР в размер на 354 038 лева при действително установен 508 038 лева и относно направените през годината разходи от дейността в т.2 от декларацията в размер на 356 045 лв., при действително установен 302 545лв. и променил резултата за периода, като под т.3 от декларацията декларирал счетоводен финансов резултат- загуба в размер на 2 008 лв., а действително установеният, видно от заключението на извършената съдебно-счетоводна експертиза е печалба в размер на 205 492лева.

Видно от заключението на изготвената ССчЕ експертиза финансовият резултат за 2001 г. на „Д.“ ЕООД следва да бъде преобразуван в увеличение със стойността по сделките на следните контрагенти: „П.к.***“ ЕООД, ЕТ  „Ж.В.- Ж. - Ж. - М.П.“, ЕТ „Т-К. И.“, „А.-Б“ ЕООД, „Ц. и с.“ ЕООД и „Е.м.г.“ ООД. Така също финансовият резултат следва да бъде увеличен и със сумата от 53 500 лева, представляваща осчетоводени разходи на нает обект, коментиран по- горе в гр.С.. Така увеличеният финансов резултат, според вещото лице става от загуба в печалба в размер на 205 492 лв. и съответно дължимият данък е в размер на 57 537.76 лв, на който подсъдимият избегнал плащането.

Съгласно извършената СГЕ подписите положени срещу Управител /при печата/ на страници 5-11 в Годишна Данъчна декларация №*09- 221/29.03.2002 г., подадена от името на Д. ЕООД/ копие/ и в приложението към декларацията „отчет за приходите и разходите на „Д.“ ЕООД за 2001 г. /копие/ и „Б.“ на „Д.“ ЕООД към 31.12.2001 г. /копие/ срещу „Р.“ /при печатите/ не са изпълнени от подс.Р.Р.. Декларацията с приложенията са подписани от неустановено в хода на разследването лице, което обаче е било известно на подсъдимия, тъй като друга декларация, освен посочената за съответния данъчен период от името на „Д.“ ЕООД не била подавана и освен това лично Р. положил печата на „Д.“ ЕООД върху декларацията.

- Данъчен период 01.01.2003 г. - 31.12.2003 г.

На неустановени дати през 2003 г. подсъдимият Р.Р. се снабдил с описаните по- горе данъчни фактури, с посочени издатели /доставчик/ ЕТ „Г.- Л.И.“ и ЕТ „О. - О.И.“.

На неустановени дати през 2003 г. подс.Р. предал горепосочените данъчни фактури, с издател ЕТ „Г.- Л.И.“ и ЕТ „О. - О.И.“ на счетоводителите си св.Н., които в изпълнение на функциите си, без да съзнават неверността, досежно описаните във фактурите сделки, отразили последните като разход в отчета за приходите и разходите на „Д.“ ЕООД за 2003 г. Така подсъдимият в периода през 2003г. ползвал при водене на счетоводството на „Д.“ ЕООД документи, с невярно съдържание:

ОТЧЕТ за приходите и разходите на „Д.“ ЕООД за 2003 г., подаден с ГДД №*09-2252/29.03.2004 г. пред ТД на НАП П., в който били отразени следните фактури:

Данъчни фактури издадени от ЕТ „Г.- Л.И.“

№ 104/04.07.2003 г. с обща стойност 5 160 лв.

№ 107/07.07.2003 г., с обща стойност 5 040 лв.

№ 114/15.07.2003 г., с обща стойност 4 980 лв.

№ 147/18.08.2003 г., с обща стойност 36 000 лв.

№ 647/30.10.2003 г., с обща стойност 35 400 лв.

№ 718/10.11.2003 г., с обща стойност 3 600 лв.

№ 927/23.12.2003 г. с обща стойност 15 150 лв.

Данъчна фактура издадена от ЕТ „О. - О.И. № 545/30.05.2003 г. отразяваща невярното обстоятелство за действително осъществена сделка между ..Д.“ ЕООД от една страна и фирмите ЕТ „Г.- Л.И.“ и ЕТ „О. - О.И.“, с цел да осуети установяването на корпоративен данък по ЗКПО в особено големи размери - 22 256.85 лв. за посочения данъчен период.

Макар подсъдимият Р.Р. да бил наясно с факта, че дадените от него фактури на счетоводителите, с посочен издател ЕТ „Г.- Л.И.“ и ЕТ „О. - О.И.“отразяват неверни обстоятелства, досежно реално извършени сделки, последният подал Годишна Данъчна декларация вх.№*09-2252 на 29.03.2004 г. за финансовата отчетна година 2003 г. на основание чл.51 от ЗКПО /действащ към инкриминирания период/ на фирма „Д.“ ЕООД П., представена от упълномощено лице от счетоводната кантора на св.И.Н. в ТД на НАП П., като декларирал в нея неистина в раздел I на декларацията „Определяне на облагаемата печалба и дължимия корпоративен данък“ т. 1 относно размера на получените за годината приходи по ОПР в размер на 224 286 лева при действително установен 318 781 лева и така променил резултата за периода, като под т.3 от декларацията декларирал счетоводен финансов резултат- положителен в размер на 215 лв., а действително установеният, видно от заключението на извършената ССчЕ е печалба в размер на 94 710 лева.

Видно от заключението на изготвената ССчЕ за финансовата 2003 г. „Д.“ ЕООД е трябвало да декларира суми по описаните по- горе фактури, което подсъдимият не е направил, поради което според вещото лице финансовият резултат от печалба в размер на 215 лева, така както е декларирана, се увеличава на печалба в размер на 94 710 лв. и дължимият данък става в размер на 22 256.85 лв., на който подсъдимият Р. избегнал плащането.

Съгласно извършената СГЕ подписите положени срещу управител /при печата/ на страници 5, 6, 8-11 в Годишна данъчна декларация №*09- 2252/29.03 г. - 2004 г., подадена от името на „Д.“ ЕООД и в приложението към декларацията „Годишен отчет на нефинансовите предприятия за 2003 г. срещу Р. /при печатите/ и в „справка за оповестяване на счетоводна политика“ не са положени от подс.Р.Р.. Декларацията с приложенията са подписани от неустановено в хода на разследването лице, което обаче е било известно на подсъдимия, тъй като друга декларация, освен посочената за съответния данъчен период от името на „Д.“ ЕООД не била подавана и освен това лично Р. положил печата на „Д.“ ЕООД върху декларацията.

- Данъчен период 01.01.2005 г.- 31.12.2005 г.

На неустановени дати през 2005 г. подсъдимият Р.Р. се снабдил с описаните по-горе данъчни фактури, с посочени издатели /доставчик/ „К.г.“ ЕООД- С. и „В.Е.А.“ЕООД- С. и на неустановени дати през същата година подс.Р. предал същите данъчни фактури, на счетоводителите си св.Н., които в изпълнение на функциите си, без да съзнават неверността, досежно описаните във фактурите сделки, отразили последните като разход в отчета за приходите и разходите на „Д.“ ЕООД за 2005 г. Така подсъдимият в периода през 2005 г. ползвал при водене на счетоводството на „Д.“ ЕООД документи, с невярно съдържание:

ОТЧЕТ за приходите и разходите на „Д.“ ЕООД за 2005 г., подаден с ГДД № 6978/24.03.2006 г. пред ТД на НАП П., в който били отразени следните фактури:

Данъчни фактури издадени от „К.г.“ ЕООД

№ 118/27.07.2005 г. на стойност 62 160 лв.;

№ 300/04.08.2005 г. на стойност 62 160 лв.;

№ 304/17.08.2005 г., на стойност 59 640 лв.;

№ 305/18.08.2005 г., на стойност 60 000 лв.;

№ 306/19.08.2005 г., на стойност 60 000 лв.;

№ 310/24.08.2005 г., на стойност 36 000 лв.;

№ 315/29.08.2005 г., на стойност 73 200 лв.;

№ 321/31.08.2005 г., на стойност 62 400 лв.;

№ 328/07.09.2005 г., на стойност 63 600 лв.;

№ 329/08.09.2005 г., на стойност 63 600 лв.

Данъчни фактури издадени от „В.Е.А.“ЕООД

№ 4598/11.06.2005 г., на стойност 30 222.24 лв.;

№ 4599/11.06.2005 г., на стойност 36 096.78 лв.;

№ 4600/11.06.2005 г., на стойност 27 360 лв.;

№ 4602/11.06.2005 г., на стойност 29 880 лв. отразяващи невярното обстоятелство за действително осъществени сделки между „Л.“ ЕООД от една страна и фирмите „К.г.“ ЕООД и „В.Е.А.“ ЕООД, с цел да осуети установяването на корпоративен данък по ЗКПО в особено големи размери - 70 527.98 лв. за посочения данъчен период.

Макар подсъдимият Р.Р. да бил наясно с факта, че дадените от него фактури на счетоводителите, с посочен издател ЕТ “Г.- Л.И.“ и ЕТ “О. - О.И.“отразяват неверни обстоятелства, досежно реално извършени сделки, последният подал Годишна Данъчна декларация вх.№ 6978 на 24.03.2006 г. за финансовата отчетна година 2005 г. на основание чл.51 от ЗКПО /действащ към инкриминирания период/ на фирма „Д.“ ЕООД П., представена от упълномощено лице от счетоводната кантора на св.И.Н. в ТД на НАП П.. В същата декларация подсъдимият декларирал и предадените от него фактури на счетоводителите, издадени от „К. *“ ЕООД във връзка с ремонта на описания по- горе недвижим имот в гр.С. и фактурите, издадени от „Т.Б.“ и „Д.Б.“ АД, във връзка със закупени душове. В Годишната данъчна декларация подсъдимият декларирал неистина в раздел I на декларацията „Определяне на облагаемата печалба и дължимия корпоративен данък“ относно направените през годината разходи от дейността в т.2 в размер на 1 692 544 лв., при действително установен 1 049 941.45 лв. и така променил резултата за периода, като под т.3.2 от декларацията декларирал счетоводен финансов резултат-загуба в размер на 172 416 лв., а действително установеният е печалба в размер на 470 186.55лв., видно от заключението на извършената ССчЕ. Така дължимият данък ставал в размер на - 70 527.98 лв., на който подсъдимият Р. избегнал плащането.

Видно от заключението на изготвената ССчЕ за финансовият резултат за 2005 г. се преобразува със суми по фактури за доставки на стоки, които не са свързани с дейността на дружеството, поради което не могат да се признаят разходи за данъчно облагане; със суми по сделки от минали събития, отчетени през този период и със суми по фактури издадени от „В.Е.А.“ ЕООД и „К.г.“ ЕООД, по които реални сделки не са извършвани, както и със суми по фактура, издадена от „К-*“ ЕООД за извършени СМР по къща в гр.С., на която дружеството не е собственик.

Съгласно извършената СГЕ подписите положени срещу „представляващ данъчно задълженото лице“ /при печата/ на страници 5, 6, 9, 11, 13, 14, 16, 18 и 19 в Годишна данъчна декларация № 6978/24.03.2006 г., подадена от името на „Д.“ ЕООД и в приложението към декларацията „Годишен отчет на нефинансовите предприятия за 2005 г.“, срещу Р. /при печатите/ и срещу Управител в „счетоводна политика“ на „Д.“ ЕООД за 2005 г. са положени от подс.Р.Р..

Така описаната фактическа обстановка, окръжният съд обосновано е приел за установена, частично въз основа на обясненията на подс. Р., основно от показанията на свидетелите, дадени по време на съдебното следствие, както и и тези, прочетени по реда на чл.281 от НПК, заключението на изготвената ССчЕ /л. 67-75, том 8 от ДП/ и разпита в съдебно заседание на вещото лице Г., заключенията на изготвените съдебно-почеркови експертизи /том 9, л. 3-8 и л. 17-24 от ДП/ и разпита на вещото лице И.Ч.в съдебно заседание, писмените материали от досъдебното и съдебно производство, приобщени към доказателствата по реда на чл. 283 от НПК.

При наличето на констатирани противоречия и непълноти в показанията на свидетелите, дадени на досъдебното и съдебното производство, логично е даден приоритет на първите от тях, съобразно изричните изявления на разпитаните лица, според които поради близостта във времето наизвършване на престъпленията, тогава са си спомняли по-добре обстоятелствата по случая.

Подсъдимият в обясненията си на досъдебното и съдебно производство, вкл. и пред въззивната инстанция /л.176, с.2 от ВНОХД №650/19г./ отрича съпричастността си в извършването на престъпленията по повдигнато обвинение, което се опровергава от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Твърди, че фирмата му „Д.“ ЕООД се е занимавала основно с разработка на продукти, свързани с електронни устройства – софтуер и хардуер. През по-голямата част от инкриминирания период дружеството е разработвало продукти за Б. с. т., като не е извършвало сделки по инкриминираните фактури. Счита, че осчетоводяването на процесните фактури и взаимоотношенията му с данъчната администрация са се осъществявали от свидетелите Н., които са водели счетоводството на „Д.“ ЕООД, имали са пълномощията и печат на фирмата, за да подават нужните документи и следва да носят отговорност за действията си. По отношение на част от сделките, свързани с транспорт на сол се е занимавала бившата му съпруга – св. В. Р., която е била надлежно упълномощена за това. Отрича да е бил наясно с извършваните от нея сделки, тъй като не е специалист в тази област, но тя го е уверила, че това е законно.

Св. Д.Б.към инкриминирания период е била на длъжност Р. екип в отдел „Ревизии“ в  ТД на НАП – П.. В показанията си пред съда подробно е разказала за ревизията на дружеството „Д.“ ЕООД, проведена в екип със св. К.. Дава сведения относно начина на извършване на ревизията, на насрещните проверки, представяне на нужните документи на ревизията от подс. Р., като отбелязва оказаното от него пълно съдействие. Посочила е, че ревизията на дружеството е приключила с РД, а в последствие и с РА, като изцяло поддържа всички констатации по РД и РА, предявени в съдебно заседание.

Св. В. К. е работила като инспектор по приходите в ТД на НАП – П.. В показанията си сочи, че ревизията на „Д.“ ЕООД е възложена на нея и на св. Б. със Заповед на Началника на отдел „Ревзии“ при ТД на НАП – П.. Описала е как в хода на извършените насрещни проверки се е установило, че фирмите, посочени като  доставчици от подс. Р. не са били намерени на посочените седалище и адрес на управление, което е дало основание на данъчната администрация да откаже приспадането на данъчен кредит. В съдебно заседание поддържа изцяло констатациите по предявените й РД и РА, в които е участвала.

Св. Ф.Т.също е била служител на ТД на НАП – П., като с колежката си Е.К.е извършвала  ревизия на „Д.“ ЕООД собственост на подсъдимия. По време на проведените насрещни проверки е установила, че част от сделките не са реално извършени, тъй като част от фирмите доставчици не са открити на посочените от тях данъчни адреси или са нямали техническа и материална обезпеченост да извършат тези сделки. Това е послужило и като основание за отказване на данъчен кредит. В показанията си в съдебно заседание поддържа изцяло констатациите по РД и РА.

Св. И.Н. е собственик на счетоводна кантора в гр. П., като първоначално е поел счетоводното обслужване на „Д.“ ЕООД собственост на подсъдимия. Отношенията им са били служебни, като го описва като „труден клиент“, защото е имал несериозно отношение като данъчно задължено лице към законовите срокове за подаване на съответните документи пред данъчната администрация. По стоянно се налагало да го търси и да му напомня, че изтичат съответните срокове. Сочи също, че Р. рядко носел лично съответните документи в счетоводната кантора, а обикновено ги изпращал по пощата или по човек. Н. е категоричен, че подписите под СД /справки –декларации/ са полагани лично от подсъдимия, понякога пред него, но по-често са идвали изпратени по друго лице, готови, подписани и подпечатани от Р.. Н. разполагал с пълномощно от Р. да го представлява пред данъчната администрация и да подава СД от негово име. В по-късен момент счетоводството на дружеството било поето от счетоводната кантора на брат му – С.Н.. Св. И.Н. не е ходил в ТД на НАП, нито има информация по повод извършвани данъчни ревизии на „Д.“ ЕООД.

Св. С.Н. е счетоводител, собственик на счетоводна кантора и брат на И.Н., която също е обслужвала „Д.“ ЕООД първоначално в гр. П., а по-късно и в гр. С.. От показанията му се установява, че документите в счетоводната кантора се носели рядко от Р. и в повечето случаи от жена, работеща при него. След обработката на документите, същите са предоставяни на подсъдимия за подпис и печат. Н. категорично отрича неговата счетоводна кантора да е работила пряко с финансови средства и да е извършвала каквито и да е разплащания, както и да са съхранява печати на фирми, които обслужва по какъвто и да е повод. Посещавал е офиса на фирма „Д.“ ЕООД в гр. С. на ул. „С.“, като е виждал майстори и извършване на строително-ремонтни дейности, но няма спомен да е обработвал документи във връзка с тях. Известни са му извършваните от ТД на НАП ревизии на „Д.“ ЕООД, като във връзка с тях счетоводната кантора е предоставяла всички поискани й документи. След като подсъдимият преустановил отношенията си с тях, Н. предал с протокол цялата фирмена документация на „Д.“ ЕООД на жената, която работила при Р. и носела в счетоводната кантора различни документи.

Св. С. Н. е счетоводител и съпруга и на С.Н.,  с който работят в една кантора. Познава подсъдимия от общи познати и периодът, в който кантората е обслужвала счетоводно „Д.“ ЕООД. В показанията си описва подсъдимият като лице, което не е стриктно по отношение на задълженията си към данъчната администрация. Необходимите СД и други документи рядко са се носели лично от Р.. Когато били подготвени дневниците за покупко-продажби и СД, съпругът й - С.Н. се виждал с Р. и след като последния ги подпишел и подпечатал се изпращали в ТД на НАП.  Няма спомен, докато са обслужвали счетоводно „Д.“ ЕООД да е правена ревизия на дружеството. Познавала е съпругата на подсъдимия Р., но заявява, че кантората не е обслужвала счетоводно нейни фирми. За офиса на Р. *** си спомня, че е искал да се консултира с адвокат относно извършваните ремонтни дейности, за да бъдат признати като разходи на фирмата, но не помни подробности.

Св. Д.В. е работила като счетоводител в счетоводната кантора на И.Н.. Като такава тя е осчетоводявала документи на клиенти на кантората, но заявява, че с представители на фирмите - клиенти контактувал единствено свидетелят И.Н., поради което не познава подс. Р., както и не си спомня нищо за неговата фирма  „Д.“ ЕООД.

Св. Р.К., също е работила като счетоводител в кантората на И.Н. от 2004г. до 2007г. В показанията си пред съда сочи, че единствено собственикът на кантората контактувал с представители на обслужваните фирми. Не познава подсъдимия Р. и не е обработвала документи на „Д.“ ЕООД, но е носела такива в ТД на НАП, дадени й от И. и С.на Н., като си спомня, че най-често те идвали от гр. С. по пощата.

Св.  Л.Т./Я./ работила в кантората на И.Н. от ***г., но не познава подсъдимият Р., нито фирма „Д.“ ЕООД й говори нещо.

Св. С. Н., също е работила в кантората на И.Н., като „ТРЗ“ и личен състав. Не познава подсъдимият Р. не е чувала за „Д.“ ЕООД. Според показанията й собственикът на кантората - И.Н. контактувал с клиентите, а тя само е носела до ТД на НАП документи, дадени й от него.

Св. С. Ц. е собственик на фирма „Ц. и с.“ ЕООД с предмет на дейност производство на строителна керамика – тухли и керемиди. Не познава и не е виждал подс. Р., нито е чувал за „Д.“ ЕООД. От показанията му в съдебно заседание се установява, че не е имал друга дейност освен производството на керемиди и тухли. По предявените му в съдебно заседание ксерокопие на фактури /л. 228, л. 240, том 3 от ДП/, заявява категорично, че неговата дейност не е включвала продажби на ел табла.  Отрича почеркът на попълване на фактурите и печатът на фирмата да са негови, както и да е издал тези фактури.

Св. А.А. е собственик на няколко фирми, включително и на „А.-Б“ ЕООД, която му е прехвърлена, но той лично не е работил с нея. За управление на тази фирма е предоставил пълномощно на негов приятел с име А., като уговорката им била А. да работи с нея и да му плаща 200 лв. на месец. Не познава подсъдимият Р., като не е чувал за фирма „Д.“ ЕООД.

Св. Б. Д. е собственик на фирма „П.к.***“ ЕООД, с която заедно с брат си около година извършвал дребни строителни дейности. След тежко боледуване упълномощил лице по име Димитринка да подписва от негово име при необходимост документи, свързани със счетоводството на фирмата, но не и да осъществява търговска дейност. По предявената му фактура в съдебно заседание категорично заяви,че не е издавал такава, като нито почеркът, нито печатът на фирмата са негови /л. 266, том 3 от ДП/. Не е и чувал за фирма „Д.“ ЕООД и собственикът й подсъдимият Р., като твърди, че не би могъл да върши никаква консултантска дейност, тъй като с брат му са необразовани хора.

Св. Д. Д. закупил фирма „Ц. и с.“ ЕООД, чрез пълномощник, като от 2002г. до 2004г. бил управител и собственик. Дал пълномощно за управление на фирмата на лицата Ж. и Д., а също и на адвокат К.  П., който впоследствие му казал, че е закрил фирмата. През 2004г. прехвърлил фирмата на лицето Л. И. Ч.. Докато е бил собственик фирмата не е имала други служители, магазини, складова база или транспортни средства. Подписвал е фактури, издадени от фирмата, както и пълномощниците на фирмата, като в показанията си е категоричен, че не познава подсъдимият Р., нито е чувал за „Д.“ ЕООД.

Св. О.И. е собственик на ЕТ „О. -  О.И.“, регистрирана на негово име с помощта на чичо му О. от гр. В.. И. му дал пълномощно за управление на фирмата срещу задължението да го води на работа и му дава 400 – 500 лв. на месец, което не се случило. Той никога не е разполагал с документи и печат на фирмата, нито е издавал фактури. Не познава подсъдимият Р., нито е чувал за „Д.“ ЕООД.

Св. П.Т.е собственик на фирмите „П.“ ЕООД и „Е. м. г.“ ООД. Предметът им на дейност бил търговия с битови домакински стоки, ел уреди и бяла техника, като никога не се е занимавал с компютърни програми и софтуер, не познава подсъдимия Р., нито е чувал за „Д.“ ЕООД. Категорично отрича да е издал предявените му в съдебно заседание фактури, като заявява, че никога не е работил с такива значителни суми, посочени във фактурите.

Св. Б. К. е собственик на фирма „К. *“ ЕООД, като познава подсъдимия и е имал търговски взаимоотношения с него – правил е билборд в района до НДК гр. С., както и боядисване на офиса му на ул.“С.“ в гр. С.. По предявените му в съдебно заседание договор и фактури заяви, че договорът е подписан от него и според същият е трябвало да извърши строително-ремотни работи на ул. „С.“. По предявените му фактури свидетелят К. заяви, че не си спомня дали той ги е издал, но положения печат е на неговата фирма.

Св. Р.Я. е собственик на къщата, на ул. „С.“ гр. С. и дадена за ползване на подсъдимия. В съдебно заседание дава показания за извършен от подсъдимия, без негово знание ремонт, но заявява че когато подсъдимият е напуснал къщата, същата била буквално „изтърбушена“ – без врати и прозорци. По този повод свидетелят водил 10-12 г. дела с подс. Р..

Св. К. И. имала фирма ЕТ „Т.-К.И.“, която управлявала бензиностанция в селото. Тъй като не вървяла, свидетелката продала фирмата. Не познава подсъдимия, нито е чувала за „Д.“ ЕООД. По предявените й в съдебно заседание фактури категорично заявява, че не са издадени от нейната фирма, както и че печата положен върху тях не е на ЕТ „Т.-К.И.“.

Св. Н. Г. през 2003г. заедно с брат си - И. Г. регистрирал фирма „В.Е.А.“ ООД с предмет на дейност изработка и монтаж на климатични системи. Не познава подсъдимият, нито е чувал за „Д.“ ЕООД. Заявява, че брат му е имал свое дружество /“ В.Е.А.“ ЕООД/, но не знае нито кога е регистрирана, нито с какво се е занимавала.

Св. И. Г. е брат на Н. Г., като освен участие и собственост в дружествата, за които говори последния, е пълномощник и на „К.г.“ ЕООД, с която фирма основно се занимавала майка му. Нито едно от гореспоменатите дружества не е имало за предмет на дейност превози, товаро-разтоварна дейност и спедиция, нито някога са се занимавали с такава дейност. Не познава подсъдимия Р., но познава съпругата му свидетелката В. П., на която услужил чисто счетоводно, като издал фактури, за да си „оправи“ за месеца ДДС-то. Сочи, че всъщност по фактурите реална сделка не е имало, макар че по предявените му в съдебно заседание фактури и касови бележки признава, че са издадени от неговото дружество и касов апарат. Свидетелят сочи, че по предявените му в съдебно заседание фактури на „В.Е.А.“ ООД, печатите са на дружеството, но не са попълвани и подписвани от него /л. 200 -203, том 3 от ДП/. По предявените му в съдебно заседание фактури /л. 500 до л. 507, том 4 от ДП/ и договор, свидетелят заявява, че са подписани от него. А другите фактури /л. 200 – 207, том 3 от ДП/ са във връзка с договора /л. 625, том 4 от ДП/. Въпреки изложеното, И. Г. е категоричен в показанията си, че по този договор и фактурите, свързани с него, няма извършени доставки, нито сделките са реални. Макар да има издадени касови бележки, няма трансфер на пари, тъй като сделките са фиктивни и са направени изцяло в услуга на бившата съпруга на подсъдимия Р. - свидетелката П.. Затова и според свидетеля, впоследствие въпросните фактури били сторнирани.

Св. А. Г. е собственик на фирма „А.“, за чието управление изготвил пълномощно. За тази услуга получил от неустановено по делото лице О. сумата 500 лв., с която си закупил кон и каруца. Заявява, че не е осъществявал лично никаква търговска дейност или е изготвял фактури. Не познава подсъдимия Р., нито е чувал за фирма „Д.“ ЕООД.

Св. Б. Т. е собственик на „Е. 1“ ЕООД, като фирмата имала няколко магазина в гр. С. и се занимавала единствено с търговия на дрехи. Според показанията му в съдебно заседание, никога не се е занимавал с електроника или със строителство или строителни материали. Не познава подсъдимия Р. и не е чувал за „Д.“ ЕООД.

Св. В. П. е бивша съпруга на подсъдимия Р.. В съдебно заседание заявява, че е била спедитор на морска сол, като няколко нейни фирми са имали договор с Б. за транспорт на морска сол. Отрича да е работила с фирмата на мъжа си „Д.“ ЕООД, както и да е издавала фактури от нейно име.

Св. А. К. е била секретарка при подсъдимия Р.. От показанията й се установява, че когато е започнала работа в офиса на ул. „С.“, там кипяла усилена ремонтна дейност по смяна на дограми и подови настилки. Заявява пред съда, че е работила за подсъдимия първо във фирма „Д.“, а после в „С.“. За фирма „Д.“ ЕООД не знае нищо, освен че е собственост на подсъдимия Р.. В служебните й задължения влизало и носеното на счетоводни документи до канторите, обслужвали фирмите на подсъдимия. Документите винаги били поставени в найлонов „джоб“ и тя никога не е проверявала съдържанието му. Заявява, че е носела счетоводни документи и в кантората на св. И.Н..

Св. С. И. е близък приятел и адвокат на подсъдимия Р., като ползвал за офис една от стаите на ул. „С.“ в гр. С.. Заявява, че подсъдимият направил основен ремонт на тази сграда, като впечатленията му били до към 2007г.  – 2008г. Споменава в показанията си за постоянното присъствие там на две служителки на подсъдимия – свидетелката А. К. и М. В.. Заявява пред съда, че счетоводната и техническата документация на фирмите, собственост на подсъдимия, са се намирали в тази сграда, както и че за известен период счетоводител му бил свидетелят С.Н.. Според И. печата на „Д.“ ЕООД е бил общодостъпен, като първоначално са намирал в сградата на ул. „С.“ на първия етаж, а по-късно в бюро на втория етаж.

В съдебно заседание на основание чл. 281 от НПК със съгласието на страните са прочетени и приобщени показанията на следните свидетели:

Св. Л. И. в показанията си пред съдия е посочила, че е собственик на ЕТ „Г.- Л.И.“. Същата е регистрирана на нейно име срещу заплащане, като свидетелката е направила пълномощно на друго лице и не знае, дали фирмата е имала някаква дейност. Самата тя не е издавала фактури, тъй като не знае да пише и да чете /л. 38  и л. 42, том 7 от ДП /.

Св Н. Н. е починал, в показанията си пред съдия е разказал, че през 2005г. е регистрирал фирма „К.г.“ ЕООД по молба на неустановени по делото лица от гр. С., като впоследствие им е издал пълномощно за управление на фирмата. За тази услуга получил сумата от 300 лв. Не е издавал през живота си фактури, както и не познава подсъдимия Р., нито е чувал за фирма „Д.“ ЕООД /л. 58 – 60, том 8 от ДП/.

Св. Е. Г. е собственик и управител на фирма „К.г.“ ЕООД, регистрирана на нейно име от сина й - И. Г.. За времето, през което се е водила управител, свидетелката предоставяла пълномощно за управление на фирмата на сина си, като не знае с какво се е занимавала тя. По предявените й на досъдебното производство документи л. 499, л. 553, том 4 от ДП заявява, че са непознати за нея, подписите не са нейни, както и че никога не е извършвала сделки свързани с транспорт, товарно-разтоварни работи, транспорт на морска сол. Не познава подсъдимият Р., нито е чувала за „Д.“ ЕООД /л. 47, том 8 от ДП/.

Св. С.Д. е започнал да осъществява търговска дейност с ЕТ „З.и Ф.“, като е вършил основно транспортна дейност с три камиона К., доставял иглолистен дървен материал. Не познава подсъдимият Р., както и фирма „Д.“ ЕООД не му говори нищо /л. 32, том 7 от ДП/.

Св. П.Я.заедно с двамата си сина е собственик на сградата на ул. „С.“ в гр. С. – двуетажна къща с двор ползвана от подсъдимия Р. за офис. Според свидетелката с договор от 2001г. сключили предварителен договор за продажба на имота с подсъдимия, като впоследствие започнали разправиите им с него, прераснали и до граждански съдебни дела. През 2013г. успели да влезнат обратно в имота си, който след престоя на подсъдимия бил в безобразно състояние и без възможност за ползването му. Свалени били дограми, лампи, мивки и други /л. 64, т. 7 от ДП/.

Видно от заключението на изгетвената на досъдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице А. Г. е отговорил по поставените му задачи. В същото в табличен вид са посочени разликите в резултат на неправилно изчислен данък върху доставките и неправилно ползване на данъчен кредит за инкриминираните периоди /л. 67-75, том 8 от ДП/. В съдебно заседание Г. е заявил, че поддържа заключението, като същото не е оспорено от страните по делото.

Видно от заключенията на назначените на досъдебното производство първоначална и допълнителна съдебно-почеркови експертизи с вещо лице И.Ч.е направено сравнително изследване между подписите по предоставените счетоводни документи, както и иззетите сравнителни образци. Вещото лице е отговорило на всички задачи поставени в постановлението за назначаване на експертизи /л. 3 - 7, л.17 – 24, том 9 от ДП/. В съдебно заседание Ч. поддържа експертните заключения, като същите не са оспорени от страните по делото.

Окръжният съд правилно е кредитирал заключенията на експертизите, като изготвени от вещи лица с необходимата компетентност и знания.

Въз основа на събраните по делото доказателства, първостепенният съд законосъобразно е преценил за безспорно установено, че подсъдимият Р.П.Р. от обективна и субективна страна е осъществил съставите на престъпления, за които Окръжна прокуратура – Пловдив му е повдигнала обвинения.

Съдебната практика през годините по отношение на елементите от фактическите състави на престъплението по чл. 257, ал. 1, вр. чл. 255, респ. чл.256 /във вида с ДВ, бр. 62 от 1997 г., отм. ДВ, бр.75/2006г., в сила от 13.10.2006г./, съпоставяйки ги с редакцията на сега действащия текст на чл. 255, ал.3, вр. ал.1 от НК, приема като по-благоприятни /с оглед санкциите, предвидени в двете норми в условията на съвкупност/, предходните, отменени разпоредби, съгласно условията на чл. 2, ал. 2 от НК.

По първото обвинение е установено от обективна страна, че подс. Р.П.Р. като управител на „Д.“ ЕООД - П. през периода от 13.07.***г. - 24.03.2006г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, с двадесет и три деяния, посредством подадените пред ТДД – П. 23 бр. справки-декларации и ГДД, които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му, е потвърдил неистина и е затаил истина, като е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – данък добавена стойност и корпоративен данък в размер на общо 354 450,79 лева, което съставлява престъпление по чл.257, ал.1, вр. чл.255, ал.1, пр.2 и пр.3, вр. чл.26, ал.1 от НК.

По второто обвинение е изяснено, че подс. Р.П.Р. като управител на „Д.“ ЕООД – П. през периода м. юли ***г. - 24.03.2006г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, с петнадесет деяния, с цел да осуети установяването на данъчни задължения в особено големи размери от 346 529 лева, от които данък добавена стойност общо в размер на 195 852,38 лв. и данък върху печалбата в размер на 150 322.59 лв., е водил счетоводна отчетност - дневници за покупки за периода м.юли *** г. - м.септември 2005 г. и отчети за приходите и разходите към ГДД за финансовите 2001 г., 2003 г. и 2005 г. на същото дружество с невярно съдържание, като е отразил неполучени от дружеството доставки с право на пълен данъчен кредит и разходи, които не са направени за дейността на дружеството или не в отчетния период и с деянията са били укрити общо данъчни задължения в особено големи размери – престъпление по чл.257, ал.1, вр. чл.256, пр.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

Предназначението на справките декларации е уредено в действащите към процесния период разпоредби на чл.100 от ЗДДС /Обн. ДВ. бр. 153/1998г., отм. ДВ. бр.63 от 04.08.2006г./ и чл.89, ал.1 от ППЗДДС/Обн. ДВ. бр.19/1999г., отм. ДВ. бр.76/15.09.2006г./ като с подаването им пред съответната ТД на НАП, регистрираното лице декларира определена информация, свързана с неговата дейност през съответния данъчен период. Чрез тях се осъществява декларирането на данъка и за данъчно-задълженото лице възниква правото на данъчен кредит, която е основание за възникване на права и задължения.

Инкриминираните в първото обвинение 20 бр. СД по ЗДДС са документи с невярно съдържание, тъй като в тях недостоверно е документирано, че описаните доставки на стоки и сделки с право на данъчен кредит са осъществени в посочените параметри, посредством потвърждаването на неистина и затаяването на неистина относно начисления ДДС за възстановяване и внасяне[7].

Този извод е относим и за подадените през процесния период 3 бр. ГДД, предвидени в чл. 51, ал.1 от ЗКПО с потвърждаването на неистина в раздел I от тях „Определяне на облагаема печалба и дължимия корпоративен данък“ за размера на получените през съответната година приходи по ОПР и направените разходи, променяйки крайния резултат за периода, декларирайки счетоводен резултат – загуба, вместо печалба или положителен счетоводен резултат, но с по-малък размер на печалбата.

През същия инкриминиран период, но по второто обвинение, подс. Р., за да осуети установяването на данъчни задължения по ДДС и данък върху печалбата е водил и счетоводната отчетност на „Д.“ ЕООД с невярно съдържание - дневниците за покупки, както и отчетите за приходите и разходите към ГДД, отразявайки в тях неполучени от дружеството доставки с право на пълен данъчен кредит и разходи, които не са направени от дружеството или не са в същия отчетен период.

Това е ставало, като в подаваните от „Д.“ ЕООД заедно с 12 бр. справки-декларации по ЗДДС отчетни регистри за покупките и за разходите за съответните месечни данъчни периоди, както и с с 3 бр. ГДД за финансовите 2001г., 2003г. и 2005г. отчети за приходите и разходите, са били описани счетоводни документи с невярно съдържание – данъчни фактури с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит за покупките, издадени от фирмите ЕТ „З.и Ф.“ – П., „Е.м.г.“ ООД, „А. – Б – А.А.“ ЕООД, „П.к.***“, „Ц. и с.“ ООД, ЕТ „Т.-К. И.“, ЕТ „Ж.В.– Ж. – Ж. – М.П.“, ЕТ „О. - О.И.“, ЕТ „Г. – Л. И.“, ЕТ „А. – А.Д.“, „В.Е.А.“ ООД, „К.г.“ ЕООД.

Осчетоводяването им, чрез отразяването в отчетните регистри за покупките и разходите, както и в отчетите за приходите и разходите към съответните СД и ГДД е установено частично от обясненията на подс. Р. и показанията на свидетелите В. П., А. К. и С. И. /бивши съпруга, секретарка и адвокат на подсъдимия, с отчитане на тяхната лична заинтересованост/, основно от показанията на свидетелите – Б., К., Т. /участвали в извършените ревизии на НАП – П./, И.Н., С.Н., С. Н. /водили счетоводството на фирмата, без да са наясно с тези обстоятелства/. За липсата на реални сделки с управляваните от тях „фирми-съконкрахенти“ дават показания свидетелите - С. Ц., А.А., Б. Д., Д. Д., О.И., П. Т., Б. К., К. И., Н. Г., И. Г., А. Г., Б. Т., Л. И., Н. Н.ов, Е. Г. С.Д., а по отношение на липсата на завършени ремонтни дейности - Р.Я. и П.Я./собственици на къщата на ул. „С.“/.

Срещу фирма „Д.“ ЕООД са издадени за инкриминирания период няколко ревизионни акта, които имат ролята на писмени доказателства по делото по смисъла на чл127 от НПК. Съгласно установената практика на ВКС, спецификата на укриването на данъчни задължения, по необходимост свързва доказателствената съвкупност в наказателното производство с ревизионната дейност на данъчната администрация, без да се губи автономността им. И наказателният съд е задължен да изследва обстоятелствата от кръга на подлежащите на доказване по чл. 102 от НПК, единствено със способите и средствата на НПК, без да презумира формална доказателствена сила на заключенията на данъчните органи, както не би могъл да направи това и по отношение на което и да било друго доказателство или доказателствено средство[8]. Затова и по време на досъдебното и при първоинстанционното съдебно производство са били приобщени сериозни по обем гласни и писмени доказателства, както и назначени съдебно-счетоводна и почеркови експертизи, които потвърждават заключенията извършилите данъчната ревизия лица от ТД на НАП – П., респ. показанията на свидетелите - Б., К. и Т. в унисон с изискванията на чл.118, ал.1 и 2 НПК.

С представянето от подс. Р. на процесните фактури в счетоводната къща на свидетелите Н., за включването им в дневниците за покупки от м. юли ***г. до м. септември 2005г. и отчетите за приходите и разходите към ГДД за 2001г., 2003г. и 2005г. на „Д.“ ЕООД, са отразени неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит, което води до заключението, че водената по този повод счетоводна отчетност на дружеството е с невярно съдържание.

Подс. Р. е не само управител и представляващ данъчно-задълженото лице по смисъла на чл. 3 от ЗДДС - „Д.“ ЕООД, но и субектът, който съгласно чл. 141 от ТЗ е длъжен да декларира коректно пред данъчните служби реализираните стопански операции, като ги отрази в предвидените в съответния закон декларации. Ежемесечните справки – декларации /СД/ са превидени по чл. 100, ал.1, чл.89 от ППЗДДС /отм./, като представляват документите, чрез който се осъществява декларирането на данъка и чрез които, за данъчно задълженото лице възниква правото на данъчен кредит. Затова и СД следва да съдържат вярна информация, съгласно горепосочените норми, което е известно на подсъдимия. И в този смисъл, ако подсъдимият е бил наясно с фиктивността на отразените във фактурите доставки и ги е използвал пред органите на НАП, макар и с опосреденото участие на счетоводителите, които не са били запознати с тези обстоятелства, обективно е потвърдил неистина в подадените справки – декларации за съответните месечни данъчни периоди[9]. Едновременно с това за финансовите 2001г, 2003г. и 2005 г. е бил задължен да подаде Годишни данъчни декларации /ГДД/ по чл. 51 от ЗКПО, в които обаче са отразени не само неполучени от дружеството доставки с право на пълен данъчен кредит, но и разходи, които не са направени за неговата дейност или не са в отчитания период, което е довело като отрицателен резултат до укриването на данъчни задължения. 

Поради тези причини и нужните обективни елементи от основния състав на чл.255, ал. 1, пр.2 и пр.3 от НК /в редакцията с ДВ., бр.62/1997г., в сила от 5.11.1997г. преди изм. с ДВ. бр.75/2007г./ са налице – подсъдимият е потвърдил неистина и затаил истина в подадените пред органите на ТДД на НАП - П. СД по ЗДДС и ГДД по ЗКПО за периода от 13.07.***г. до 24.03.2006г., с което е избегнал плащането на данъчни задължения от ДДС и корпоративен данък общо в размер на 354 450,79 лева.

Същевременно в условията на съвкупност с горепосочената дейност, през периода от м. юли *** г. до 24.03.2006г. с цел да осуети установяването на данъчни задължения от общо 346 529 лева, от които ДДС в размер на 195 852,38 лева и данък върху печалбата от 150 322,59 лева е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, включваща дневници за покупки и отчети за приходите и разходите към СД и ГДД, в които са отразени документи с невярно съдържание съответните данъчни фактури с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит, което е престъпление по чл.256, пр.1 от НК /в редакцията с ДВ., бр.62/1997г., преди изм. с ДВ., бр.75/2006г./.

Техният общ размер, многократно надвишава, посочения в чл. 93, т. 14 от НК критерий за „особено големи размери“ на данъците /независимо от дублирането на включения в двата престъпни състава ДДС от 195 852,38 лева/ или е налице квалифицираната разпоредба на чл. 257, ал.1 от НК /отм. ДВ, бр.75/2006г./.

Възприето е осъществяването на две, продължавани престъпления, понеже дължимият ДДС се декларира и внася ежемесечно или с всяко действие по отразяването на неправомерно ползвания въз основа на инкриминираните фактури данъчен кредит за съответния данъчен период, с потвърждаването на неистина в подадените СД по ЗДДС и ГДД по ЗКПО, както и водената счетоводна отчетност, всички елементи на чл. 257, ал.1 от НК /отм./ са осъществени. А при еднородност на вината са налице и условията на чл. 26, ал. 1 от НК[10].

Подсъдимият Р.Р. е съзнавал всички елементи от двата престъпни състава, тъй като е бил наясно с фиктивността на отразените пред приходната агенция сделки. И това е така, понеже действията, предмет на фактурите не са били договаряни с посочените в тях управители на фирмите – съконтрахенти, но подсъдимият ги е представил на счетоводителите Н. за включване в счетоводните отчети и  декларации на управляваното от него дружество. Поведението му е обективирало знание, че фактурите удостоверяват нереално извършени сделки, както и умисъл за ползването им като такива. Поради тези причини се е наложил изводът, че е действал при извършване на деянието с пряк умисъл, тъй като е съзнавал и искал настъпването на целените последици, с укриването на данъчни задължения, чрез симулиране на търговска дейност посредством фирми-доставчици, които формално фигурират в първичните счетоводни документи, с цел да удостоверят плащане и ползва данъчно облекчение, за което няма правно основание.

В резултат на допълнителния правен анализ, въззивният съд намира за правилна преценката, че подсъдимият Р.П.Р. е извършил двете престъпления по чл.257, ал.1 /отм./, вр. чл. 255, ал. 1, пр. 2 и 3, вр. чл. 26, ал. 1 и по чл.257, ал.1 /отм/, вр. чл. 256, пр.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Пред двете съдебни инстанции се оспорва от защитата и подсъдимия Р. съпричастността му към извършване на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение. Защитната им теза, обаче се опровергава категорично от обсъдените по-горе доказателства по делото, включващи показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, прочетените по надлежния ред показания на свидетелите от досъдебното производство, заключенията на ССчЕ, СГЕ, ДСГЕ и писмените доказателства по делото.

Въз основа на тях по еднозначен начин е установено, че дружествата доставчици на „Д.“ ЕООД и техните управители нямат нужния кадрови, технически и материален ресурс, за да извършват фактурираните сделки за инкриминираните периоди. Изяснено е по безспорен начин, че значителна част от управителите и собствениците на дружествата-съконтрахенти, са на свой ред собственици и на други подобни фирми, за което са получавали минимално заплащане и са подписвали пълномощни да ги представляват  неустановени по делото лица.

Пред окръжния и апелативния съд, защитата на подсъдимия насочва отговорността за стореното върху канторите на Н., обслужвали счетоводно дружеството „Д.“ ЕООД, позавава се на общодостъпността на печата на фирма „Д.“ ЕООД, както и че в значителна част от случаите, първичните счетоводни документи са носени в счетоводните кантори от лицето В. и свидетелката К.. Това тяхно становище не би могло да се сподели, най-вече въз основа на дадените показания пред окръжния съд от свидетелите Н.. Те подробно са разказали в какво са се изразявали взаимоотношенията им с подсъдимия Р. - неговото неглижиране на законовите срокове за подаване на съответните документи в данъчната администрация; справките-декларации са били винаги подписани и подпечатани, като в този им вид те са ги носели в ТД на НАП – П., а това опровергава напълно тезата на защитниците.

Настоящата въззивната инстанция също намира, че няма основание да се усъмни в добросъвестността на тримата счетоводители и да се кредитират техните показания, за разлика от обясненията на подсъдимия Р. по повод на твърденията му, че е бил подведен от тях, защото ги е упълномощил да подписват и подават декларациите пред данъчните власти, като те разполагали с печат на фирмата му и той изобщо не бил наясно с вменените му инкриминирани действия през периода от м.юли ***г. до м. март 2006г. Отправя се укор и към бившата му съпруга, която също имала участие в някои от сделките на фирмата, без негово знание. В показанията си пред съда св. С.Н. категорично е заявил, че нямат практика в кантората да се съхраняват по какъвто и да е повод печати на обслужваните фирми, както и да подпечатват вместо задължените лица съответните документи, предназначени за ТД на НАП – П.. От друга страна в показанията пред съда на св. С. И. – адвокат на подсъдимия се сочи, че печатът на фирма „Д.“ ЕООД се е намирал в офиса на ул. „С.“ в гр. С., първоначално на първия етаж, а впоследствие в бюро на втория етаж. Но същевременно с това, правилно е отбелязано, че към престъпното поведение на Р., нямат никаква съпричастност неговите служителки К. и В.. Двете жени са имали за задача единствено да носят лично документацията на фирмите на подсъдимия в счетоводните кантори в този им вид, в който са им предадени от Р., като с основание са кредитирани техните показания.

Вярно е, че на по-голямата част от представените пред данъчните власти справки декларации и ГДД не е установено наличието на подпис от страна на подс. Р. /според СГЕ с изкл. на ГДД №6978/24.03.2006г. и годишния отчет/. Но след като същите са били предавани на счетоводителите Н. лично от подсъдимия или чрез неговите служителки, предварително попълнени, подписани и подпечатани с печата на „Д.“ ЕООД, очевидна е съпричастността му към тяхното изготвяне от негово име, като управител на фирмата в този им вид, макар и с участието в подписването на известно на него лице, за да бъдат впоследствие депозирани от счетоводната кантора пред данъчните власти.

Основателно е отхвърлен и другият довод на защитата, свързан с обстоятелстовто, че фирмата на св. Б. Т. е обслужвана също от счетоводната кантора на Н., които вероятно, за да постигнат някакъв техен финансов резултат са прехвърлили по свое усмотрение различни първични счетоводни документи от едната фирма в другата. Фирмата на Т. действително е обслужвана също от счетоводната кантора на Н., но това е изолиран случай. И това е така, защото в хода на производството по делото, не са били установени други причастни фирми, които са имали търговски отношения с дружеството на подсъдимия и същевременно да са били обслужвани от кантората на Н.. От друга страна, видно от показанията на свидетеля Т. в съдебно заседание неговата фирма се е занимавала единствено с търговия на дрехи и клиентите по правило са изисквали единствено касова бележка и само в изключителни случаи фактура, както е в инкриминираните хипотези.

На следващо място от защитата се поставят под съмнение извършваните от ревизиращите органи на данъчната администрация насрещни проверки спрямо ответните дружества по повод установяването на действителността или не, на доставките. Правилно е отбелязано, че насрещните проверки са били провеждани в съответствие с указанията на НАП и при тях критериите за признаване или не на данъчен кредит са едни и същи за проверяваните фирми, като неизвършването на подобна проверка по отношение на наличието на движение по банковите сметки или не, в настоящия казус не е от решаващо значение. Неслучайно и подс. Р. не е обжалвал изобщо изготвените няколко ДРА срещу „Д.“ ЕООД, касаещи инкриминираните събития.

Възраженията за наличието на ремонтна дейност в наетия от Р. ***, което говори за реалност на извършваните доставки на строителни материали и услуги, също са неоснователни. Не се оспорва, че действително в стопанисваната от подсъдимия къща има извършени ремотни работи, което се установява от показанията на част от разпитаните свидетели и приложените като писмени доказателства, материали по водените граждански дела от сем. Я.. Но е безспорно установено и това, че  тази дейност не е била изобщо финализирана с влагане на закупуваните с фактури материали в извършваните ремонти. Това се установява по несъмнен начин от състоянието, в което Я. са получили обратно имота – без врати, без прозорци, без мивки и други. От друга страна, според действащата към онзи момент нормативна уредба по направените разходи за строително-ремотни дейности не е следвало да бъде признат и приспаднат данъчен кредит, в какъвто смисъл са и показанията на ревизиращите служителки на НАП.

Според защитата, друга слабост на обвинението е, че счетоводителите на Р. са осчетоводили два пъти един и същ документ в различен период от време, като вече по него е било отказано приспадането на данъчен кредит –фактура № 1125/31.10.2001г., издадена от ЕТ „Ж. В.“. Но този случай е изолиран, като не влияе на цялостната престъпна дейност на подсъдимия.

Пред двете съдебните инстанции се подлага на критика и заключението на назначената Съдебно-счетоводна експертиза, тъй като не са изследвани банковите сметки, за да бъде преценено има ли извършени плащания по всяка една от сделките.

Както се упомена по-горе, данъчните служители са спазили стриктно указанията на НАП към онзи момент. От друга страна по делото е изяснено, че повечето дружества са собственост на малограмотни лица, от ромски произход, които са регистрирали срещу заплащане и веднага са упълномощили други лица да ги управляват, като няма данни и за наличие на банкови сметки на тези фирми, които да бъдат проверявани за движение по една или по друга сделка. Отделно има и съдебна практика, според която плащането на ДДС само по себе си не е достатъчно, за да се признае на получателя правото за приспадане на данъчен кредит, след като не е доказано осъществяването на облагаема сделка[11].

При индивидуализацията на наказанията, въззивната инстанция намира, че първостепенният съд се е съобразил с основните принципи за определянето им и не се налага тяхното коригиране.

За престъпленията по чл.257, ал.1, пр.1 /отм./, вр. чл. 255, ал.1, пр.2 и пр.3, вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл. 257, ал.1, пр.1 /отм./, вр. чл.256, вр. чл.26, ал.1 са предвидени еднакви наказания – Лишаване от свобода от две до десет години и Глоба в размер от 5000 до 20 000 лева.

Вярно е, че сме изправени пред деяния с висока степен на обществена опасност, поради големия брой на отделните прояви, дълъг инкриминиран период и твърде висок размер на укритите и неплатени данъци по ЗДДС, които надхвърлят многократно приетия, макар и остарял критерий по чл. 93, т. 14 от НК, както и продължителния пероид на тяхното извършване.

Но същевременно с това за подсъдимия Р.Р., правилно е отчетено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, наличието на изключителни по своя характер смекчаващи отговорността му обстоятелства, с оглед на които и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко - изминалият продължителен период от извършване на престъплението от подсъдимия от почти 14 години и постановяването на съдебния акт, както и влошеното здравословно състояние след трансплантация на бъбрек, за което доби представа и настоящият въззивен състав. Последното наред с останалите смекчаващи обстоятелства, законосъобразно е довело до заключението на окръжния съд за определяне на наказанията на подсъдимия Р. за извършените две престъпления лишаване от свобода при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК под минималния размер от 3 години от по 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода“ и „Глоба“ в минимален размер от по 5000 лева.

Законосъобразно, на основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено на подсъдимия Р. по едно общо, най-тежко от така наложените му кумулативни наказания, а именно 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобада“ и „Глоба“ в размер на 5000 лева.

С оглед на това се явява ненужно последващото приложение на чл.23, ал.2 /вероятно е взета предвид относимата ал.3/ от НК за присъединяването към наказанието лишаване от свобода и наказанието глоба, което настоящата инстанция констатира само с оглед на правната прецизност, но не налага изменението на съдебния акт, тъй като крайният резултат е отново същият.

Безспорно е налице законовата възможност за увеличаване, на основание чл. 24 от НК, на така определеното общо, най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ на подсъдимия Р., но Пловдивският окръжен съд правилно е решил да не се възползва от нея, тъй като приложената спрямо него наказателна репресия, при недоброто му здравословно състояние, е в достатъчен обем.

Въпреки това, напълно справедливо спрямо подсъдимия Р. е преценено, че не са налице всички изискуеми предпоставки на чл.66, ал.1 от НК за отлагане на така наложеното му наказание лишаване от свобода, макар неговият размер е до 3 години и деецът не е осъждан. За пълното постигане на целите на чл.36 от НК и най-вече за поправянето на подсъдимия, с оглед на постигнатия твърде тежък вредоносен резултат с нанесените на фиска имуществени вреди, които са невъзстановени през изминалите години, следва същият за изтърпи ефективно наказание лишаване от свобода. Противно на тезата на защитата, въпреки влошеното здравословно състояние на подсъдимия, няма пречка същият да изтърпи наказанието в МЛС, където са предвидени условия за провеждане на нужното специализирано лечение, като при необходимост би могло да се търси съдействието и на външни лечебни заведения – чл.135 и чл.136 от ЗИНЗС, Наредба №2/2010г. на МП.

Законосъобразно е определено изтърпяването на така наложеното  наказание от 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода“ да стане при първоначален „Общ“ режим, съобразно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

Неправилно обаче съдът е постановил това да стане при условията на чл.58, т.3 от ЗИНЗС, като е определил мястото за неговото изтърпяване – в затворническо общежитие от открит тип, тъй като това разпределение вече е предоставено не на съда, а на затворническата администрация – съгласно чл. 41, ал.6 от НК, чл. 301, ал.1, т.6, чл. 306, ал.1, т.2 от НПК, изм. ДВ, бр. 13/2017г. и в чл.58, ал.1 от ЗИНЗС, изм. с ДВ, бр.63/2017г.

Последното налага отмяна на присъдата в наказателно-осъдителната й част за определеното място за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като подадения протест на прокуратурата и въззивна жалба на защитата по отношение размера на наложеното наказание лишаване от свобода и начина му на изтърпяване, следва да се оставят без уважение.  

Тъй като подсъдимият Р.Р. е признат за виновен по повдигнатите му обвинения, ще следва на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати направените разноски по делото. Неправилно обаче тези от досъдебното производство са присъдени в полза и по сметка на ОД на МВР – Пловдив за сумата от 536 лева, тъй като същото е било възложено и проведено от следовател при ОСлО при ОП – Пловдив. Това налага коригиране на съдебния акт в частта за присъдените разноски от досъдебното производство, които ще следва да се заплатят от подс. Р. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОП – Пловдив. По отношение на присъдените разноски в съдебното производство, правилно е преценено да се присъдят по сметка на Окръжен съд – Пловдив за сумата от 3 160.42 лева.

Подс. Р.П.Р. във въззивното производство за периода от 14.02.2020 г. до 05.03.2020г. беше с променена мярка за неотклонение „Задържане под стража“, а след това същата се измени в „Домашен арест“ и следва това време да се приспадне при изпълнение на наложеното му ефективно наказание лишаване от свобода, съобразно изискванията на чл. 59, ал.1, т.1 и т.2 от НК, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода, а два дни домашен арест, съответно за един ден лишаване от свобода.

  По отношение на гражданско-осъдителната част от присъдата, същата следва да се отмени по следните съображения:

В конкретния случай защитата се позовава на изтекла давност, но неправилно визира разпоредбата на чл.171, ал.2 от ДОПК, тъй като в настоящото наказателно производство сме изправени пред хипотезата за реализиране на деликтна отговорност по смисъла на чл.45 и сл. от ЗЗД, която е в резултат на извършените от подс. Р. престъпления по повдигнатото му обвинение, свързани с нанесените на държавата имуществени вреди[12].

Разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД е категорична, че давността не се прилага от съда служебно, т.е. е нужно изрично изявление в тази насока по време на процеса. Въпреки това, не би следвало да се вменява задължение на страната, която се позовава на изтекла давност, да посочи точно относимата законова разпоредба, като е достатъчно отправянето на подобно искане. И в този ред на мисли, настоящият състав намира, че е задължен да се произнесе по така направеното възражение от адв. Г. – за изтекла давност по съответстващия приложим закон – нормата на чл. 114, изр.3 от ЗЗД, според която за вземания от непозволено увреждане давността започва да тече от деня на откриването на дееца и съгласно чл. 110 от ЗЗД този срок е 5 – годишен.

Последните действия на подс. Р. във връзка с подаване на инкриминираната документация до данъчните органи е ГДД вх. № 6978/24.03.2006 г., към който момент не би могло да се установи все още неправомерно поведение от негова страна. Това е станало впоследствие при извършване на данъчната ревизия от компетентните органи на органите по приходите. Едва след приключването на ревизията е възможно да се констатира, че дадено лице е проявило неправомерно поведение, в резултат на което за държавата са настъпили вреди, изразяващи се в дължимия и невнесен данък, респ. неправомерно получен данъчен кредит. Или от момента на влизане в сила на съответния ревизионен акт на органите по приходите, в който са установени обстоятелства, свързани с незаконосъобразно поведение от страна на подсъдимия като управител и собственик на процесната фирма, от тогава би могло да се счете, че първоначално деецът е бил открит. Вярно,  констатациите в ревизионния акт могат да бъдат променени, тъй като подлежат на контрол пред съответния по-горен решаващ орган или съда, но е разумно да се приеме, че още с изготвянето му, държавата в лицето на данъчните органи вече е наясно с евентуалния извършител, като може да прецени, дали в резултат на финализираната процедура по ДОПК да реализира производство по принудително събиране на публичното държавно вземане по повод на дължимите данъчни задължения или да предяви по повод на деликта граждански иск за непозволено увреждане и да сезира прокуратурата за извършено престъпление.

На подс. Р.Р. в качеството му на управител и собственик на фирма „Д.“ ЕООД са били издадени относимите към вменената му впоследствие инкриминирана дейност:

Ревизионен акт №*0 1005/04.04.2006г. за данъчния период 01.06.***г. – 31.12.2004г., който му е връчен лично на 06.04.2005г.[13]

РА №23224/14.04.2005г. допуска поправка на РА №*0 1005/04.04.2005г., който е връчен на Р. на 14.04.2005г. и не е обжалван[14].

РА №*02090/17.08.2006г. за данъчния период от 01.01.2005г. до 31.08.2005г. му е връчен по реда на чл. 32 от ДОПК на 19.09.2006 г.[15]

РА №***/07.12.2006 г. е за данъчния период 01.09.2005 г. 31.05.2005 г. му е връчен лично на 22.12.2006 г. и не е обжалван[16]

Ревизионните актове се обжалват според чл.152, ал.1 от ДОПК в 14-дневен срок от връчването, като в случая за последния от тях, срокът за обжалване е изтекъл на 05.01.2007 г., като от тази дата е влязъл в сила.

Въз основа констатациите на ревизиите за процесната фирма данъчната администрация е сезирала на 31.10.2008г. и на 08.03.2010г. прокуратурата за извършване на проверка, с оглед на извършено данъчно престъпление от управителя на „Д.“ ЕООД – Р.П.Р., дало основание и за образуване на 29.10.2010г. на досъдебното производство срещу него, за което същата отново е уведомена[17].

Поради което и най-късно към тези моменти би могло да се приеме, че деецът е открит, защото самият пострадал, в лицето на длъжностното лице от НАП - П., узнавайки за увреждането и неговия автор, е уведомило прокуратурата по реда на чл.205 от НПК за извършено данъчно престъпление и образуване на наказателното производство. Или оттогава най-късно започва да тече срокът, в който увреденият /в случая държавата/ има възможност да претендира обезщетение за причинените му вреди.

Затова и петгодишната давност за претендиране на вреди от непозволеното увреждане е изтекла, независимо от възприеманите за релевантни варианти: от датата на влизане в сила на последния ревизионен акт срещу „Д.“ ЕООД, на която Р.П.Р. е бил управител на 05.01.2007 г. - на 05.01.2012 г., от датата на уведомяването на прокуратурата за извършено данъчно престъпление, свързано с това лице от 31.10.2008г.  или 08.03.2010г., т.е. на 31.10.2013г. или 08.03.2015г., а дори и да се счете от датата на образуване на досъдебното производство срещу същото лице за данъчно престъпление на 29.12.2010 г., т.е. на 29.12.2015г.

В така визираните хипотези, няма как да се приеме, че пострадалият в лицето на данъчната администрация е узнал в един още по-късен момент кой е извършителят на деянието - след образуване на досъдебното производство и привличането му като обвиняем[18]. 

Пред първоинстанционния съд гражданските искове от държавата в лицето на Министъра на финансите, чрез упълномощения юрисконсулт от ТД на НАП - П. са предявени на 21.06.2016г. и при липсата на възражение от страните с позоваване на изтекла давност, правилно са приети за съвместно разглеждане в първото съдебно заседание на 22.06.2016г. [19]  В този смисъл е и произнасянето на окръжния съд, който с признаването на подс. Р. за виновен по повдигнатните му обвинения за извършени престъпления, го е осъдил и да заплати обезщетение за нанесените в резултат на тях имуществени вреди.

Но при позоваването за изтекла давност от страна на защитата, което по гореизложените съображения се явява напълно основателно, въззивната инстация не би могла нищо друго да стори, освен да отмени присъдата в гражданско-осъдителната й част по отношение на уважените граждански искове за нанесени имуществени вреди в резултат на извършените от подс. Р.Р. престъпления по чл. 257, ал.1, пр.1 /отм./, вр. чл. 255, ал.1 пр.2 и пр.3 вр. чл. 26 ал.1, вр. чл.2 НК в размер на 354 450.79 лева, както и по чл. 257, ал.1, пр.1/отм./, вр. чл. 256, пр. 1, вр. чл. 26 ал. 1, вр. чл. 2 НК в размер на 346 529 лева, ведно със законните лихви, считано от 15.07.*** г. до окончателното им изплащане, като се прекрати производството в тази му част. Последното води като последица и до отмяната на присъдената държавна такса от 28 039.19 лева върху уважения размер на гражданските искове, както и 500 лева юрисконсултско възнаграждение за процесуалния представител на държавата ТД на НАП – П..

На това основание, не следва да се присъжда и претендираното юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител  на държавата – юрисконсулт от ТД на НАП – П. за явяването му пред въззивния съд.

При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, настоящата инстанция не установи наличието на съществени и неотстраними процесуални нарушения, като същата трябва да се измени в наказателно-осъдителната й част за определеното място за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, присъдените разноски от досъдебното производство, да се отмени в гражданско-осъдителната й част по отношение на уважените, граждански искове, ведно със законни лихви, присъдената държавна такса и разноски за възнаграждение за процесуалния представител на държавата.

Водим от горното и на основание чл.337, ал.3 и чл.338 от НПК, АПЕЛАТИВНИЯТ СЪД,

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ Присъда № 8/04.02.2019г., постановена по НОХД № 1292/2016г. на Пловдивския окръжен съд в наказателно-осъдителната й част, като я отменя по отношение на определеното на основание чл. 58, т.3 от ЗИНЗС за подс. Р.П.Р. място за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода - затворническо общежитие от „открит тип“.

ОТМЕНЯ присъдата в гражданско-осъдителната й част, с която подс. Р.П.Р. е осъден да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на финансите, обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на извършените от него престъпления по чл. 257, ал.1, пр.1 /отм./, вр. чл. 255, ал.1 пр.2 и пр.3 вр. чл. 26 ал.1, вр. чл.2 НК в размер на 354 450.79 лева, както и по чл. 257, ал.1, пр.1/отм./, вр. чл. 256, пр. 1, вр. чл. 26 ал. 1, вр. чл. 2 НК в размер на 346 529 лева, ведно със законните лихви, считано от 15.07.***г. до окончателното им изплащане, присъдената в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Пловдив 28 039.19 лева държавна така, съобразно размера на уважените граждански искове, както и 500 лева юрисконсултско възнаграждение в полза на Държавата – ТД на НАП – П., като ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.

ИЗМЕНЯ присъдата в частта за присъдените спрямо подс. Р.П.Р. разноски от досъдебното производство от 536 лева, които вместо да се заплатят по сметка на ОД на МВР – Пловдив, следва да се присъдят в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на ОП – П..

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

На основание чл.59, ал.1, т.1 и т.2 от НК, ПРИСПАДА времето през което подс. Р.П.Р. за периода от 14.02.2020 г. до 05.03.2020 г. е с взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, след което считано от 05.03.2020 г. същата е изменена в „Домашен арест“, като се зачете до влизането на присъдата в сила в предвиденото законово съотношение при изпълнение на наложеното му наказание лишаване от свобода.

Решението не е окончателно и подлежи па обжалване или протест в 15 дневен срок от съобщаването пред ВКС.

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                        2.

 

 


[1] Подробно описани в диспозитива на о.а. в. т.1, л. 37 – 39, с.2 от нохд № 1292/2006г.

[2] Подробно описани в диспозитива на о.а. в. т.1, л. 39, с.2 – 43 от нохд № 1292/2006г.

[3] Според, чл.34, ал.1, когато при доставка плащането или част от него е уговорено в стока или услуга, се приема, че се извършват две доставки, при които доставчикът при едната е получател по другата, а съгласно ал.2 данъчното събитие и за двете доставки по ст. 1 възниква на датата на възникване на по- ранната от тях.

[4] Според чл. 25, ал.1 от ЗДДС, данъчното събитие по смисъла на този закон възниква на по-ранната от двете дати: 1. датата на прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стока или датата на завършването на услугата. Чл. 55, ал.1 /Изм. ДВ, бр. 111 от 1999 г./, начисляването на данъка по този закон се извършва от доставчика, който е регистрирано лице за всяка извършена от него облагаема доставка на стока или услуга в срок до 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие. Ал.6 /Нова - ДВ, бр. 111 от 1999 г./ Данъкът се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадена справка-декларация.

[5] Според чл. 100, ал.1 от ЗДДС /отм./ Справката-декларация е документ, в който регистрираното лице е длъжно да декларира за всеки данъчен период определена информация, свързана с неговата дейност, която е основание за възникване на права и задължения, а съгласно ал.2 /Изм. ДВ, бр. 117 от 2002 г./ Справката-деклараиия се съставя по образец, определен с правилника за прилагане на този закон и чл.89, ал.1 от ППЗДДС /отм./. Чл. 89, ал.1 от ППЗДДС /Изм. ДВ, бр. 9 от 2000 г., бр. 29 от 2003 г./, Справка-декларацията за всеки данъчен период по чл. 100 от закона се изготвя по образец /приложение № 8/.

[6] В инкриминарания период първоначално, според чл. 51, ал.1 от ЗКПО дължимите годишни данък върху печалбата, данък за общините и останалите корпоративни данъци се установяват по реда на този закон и се посочват в данъчна декларация по образец, утвърден от министъра на финансите; чл. 51, ал.1 /изм. ДВ, бр. 119 от 2002 г./ Годишната облагаема печалба /загуба/, дължимият годишен корпоративен данък и всички други алтернативни корпоративни данъци и данъци, удържани при източника, се установяват по реда на този закон и се посочват в левове в данъчна декларация по образец, утвърден от министъра на финансите. В данъчната декларация се посочва задължението за извършване на финансов одит съгласно Закона за счетоводството; чл. 51 /изм. ДВ, бр. 119 от 2002 г., доп., бр. 109 от 2003 г./ Годишната облагаема печалба /загуба/, дължимият годишен корпоративен данък и всички други алтернативни корпоративни данъци и данъци, удържани при източника, се установяват по реда на този закон и се посочват в левове в данъчна декларация по образец, утвърден от министъра на финансите. В данъчната декларация се посочва задължението за извършване на финансов одит съгласно Зокона за счетоводството и корекциите по чл. 29 и чл.296.

[7] Вж. ППВС №3/1982г.

[8] Вж. т.1 на ТР. №1/2009г. по т.д. №1/2009г. на ОСНК на ВКС и изм. в чл.127, ал.1 и ал.2 НПК.

[9] Вж. изричните показания на св. С. Н. в т. 3, л. 592, с.2, абцз. посл. от нохд №1292/16г.

[10] В съотвествие с т. 3 от ТР №1/2009г. на ОСНК.

[11] Вж. Р. №219/30.08.2010г. по н.д. №167/2010г. по действащия към същия инкриминиран текст за данъчно престъпление по чл.257 от НК и по-новото Р. № 241/11.01.2017г. по н.д. №1944/2016г., двете на I н.о. на ВКС.

[12] Вж. ТР. №4/12.03.2016г. по т.д. №4/2015г. на ОСНК на ВКС.

[13] В обв. акт в т.1, л. 3 от НОХД №1292/2016г., неправилно посочен като РА, защото това е Ревизионен доклад № 1005/06.03.2006г., който го предшества – т.1, л. 118 – 151 и сл. л. 85 – 117 от ДП.

[14] Вж. т.1, л.153 - л.160 от ДП.

[15] Вж. т.1, л.161 – л. 165 от ДП.

[16] Вж. т.1, л. 213 – 226 от ДП.

[17] Вж. писмо с изх. №11-04-16/08.03.2010 г.. на директора на НАП – Пловдив до ОП – Пловдив, с което се пояснява, че с предходно тяхно писмо с изх. № РД-16-1799/31.10.2008г., на основание чл.205 от НПК са ги сезирали с оглед на извършено престъпление по чл.227б, ал.2 от НК, а по повод на изготвените ревизионни актове, свързани с лицето Р. П. Р. и за евентуални престъпления против данъчната система /чл.255 от НК/ - т.1, л.3 от ДП, както и постановлението за образуване на досъдебно производство срещу Р. П. Р. за престъпление по чл.257, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.2, ал.2 от НК от 29.12.2010г., за което е уведомена данъчната администрация в т.7, л. 3 - 5 от ДП.

[18] Вж. ТР. 5/ 05.04.2006г. по т.д. №5/2005г. на ОСГТК на ВКС, №Р. №579/26.03.2013г. по н.д. №1914/2012г. на I н.о. на ВКС и по повод на дадените указания, произнасянето по идентичен казус с Р. №96/29.05.2013г. по внохд №130/2013г. на I н.с. на ПАС, Р. №264/23.01.2017г. по н.д. №733/2016г. на III н.о. на ВКС, както и Р. №63/11.05.2015г. по н.д. №34/2015г. на III н.о. и Р. № 42/08.2020г. по н.д. №47/2020г. на I н.о. ВКС за още по-късното откриване на дееца с привличането му като обвиняем.

[19] Вж. т.1, л. 57 - 58 от нохд №1292/2016г.

Съобщи за изтекли лични данни