Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 30.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми
граждански състав, в публичното съдебно заседание на тридесети юни, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при секретаря Елисавета Янкова,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7757 по описа за 2019г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор
Димитър Бориславов Бончев, твърди, че на 21.02.2018г. е бил сключен
между „Изи Асет Мениджмънт” АД и А.К.С. Договор за паричен заем
№ 3156895, по силата, на който първият предоставил на втория паричен заем в
размер на 600.00 лева заедно с договорна лихва от 119.76 лева или общо 719.76
лева, която парична сума заемателят се задължил да върне в срок до 16.02.2019г.
на 12 равни месечни погасителни вноски в размер на 59.98 лева – като падежа на
първата погасителна вноска е 23.03.2018г., а на последната 16.02.2019г. На
основание сключения договор за паричен заем и Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт”
АД,
в случай, че заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни,
дължи на заемодателя заплащането на такса разходи – изпращане на напомнителни
писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения
и др., за събирането на просрочените вземания в размер на 9.00 лева. Таксата за
направени разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който
има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45.00 лева. Заемателят
не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски,
поради което заемодателя му е начислил такса разходи за събиране на вземането в
размер на 45.00 лева. Съгласно чл.4 от договора за паричен заем заемателят се
задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на
заемателя обезпечение на задълженията й по договора, а именно – две физически
лица - поръчители, всяко от които да отговаря на посочените в договора условия
или валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем,
в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна 30
дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Поради
неизпълнение на тези задължения от страна на заемателя, на същият е била
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 538.32 лева, която страните
договорили да бъде разсрочена на 12 равни вноски, всяка в размер на 44.86 лева,
дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем. Така
месечните погасителни вноски станали в размер на 104.84 лева всяка, която
включва главницата, договорната лихва, неустойката и таксата разходи за
събиране на просрочени задължения. Срокът на договора е изтекъл на 16.02.2019г.
и ответникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем, като вземанията по
договора не са били обявявани за предсрочно изискуеми. А.С. е заплатил сумата
от 53.00 лева, с която са погасени както следва: 26.00 лева – неустойка за
неизпълнение и 27.00 лева – такса разходи. На А.С. била начислена и лихва за
забава за периода от 24.03.2018г. до 29.08.2019г. в размер на 59.93 лева. На
01.01.2019г. било подписано Приложение № 1 къв Рамков договор за цесия от
16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на
вземания” ООД /сега „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, по силата на което
първия прехвърлил на втория вземането си по Договор за паричен заем
№ 3156895/20.02.2018г., заедно с всички привилегии, такси, неустойки,
обезпечения и лихви. „Изи Асет Мениджмънт” АД е упълномощило „Агенция за
събиране на вземания” АД /сега „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/ в
качеството си на цесионер, от името на цедента и за своя сметка да уведоми
длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, ищецът изпратил
до А.С. уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-ИАМ/31156895 от 07.01.2019г., чрез
Български пощи на посочения му в договора за кредит постоянен адрес. Писмото се
върнало в цялост с отбелязване върху обратната разписка, че пратката е
непотърсена. На 10.12.2019г. ищецът изпратил до А.С. повторно уведомително
писмо с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/3156895 чрез куриер. Писмото отново се върнало в
цялост. Ищцовото дружество за дължимите суми по договора подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било
образувано ч.гр.дело № 5276/2019г. по описа на РРС. Издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била изпратена за връчване
на А.С. на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, където не е бил открит,
поради която същата е счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и
указано на ищеца да предяви иск относно вземането си. След образуване на
заповедното производство и малко преди предявяването на настоящия положителен
установителен иск, заемателят по договора за паричен заем А.К.С. е починал на
14.12.2019г., като е оставил за свои законни наследници ответниците по делото –
негови съпруга, син и дъщеря. Същите на основание чл.60 от ЗН следва да
отговарят за задълженията на наследодателя си по процесния договор за паричен
заем № 3156895/21.02.2018г., съобразно дяловете, които получават от
наследството му, а именно по 1/3 част. Поради това моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че му дължат
в качеството им на законни наследници на А.К.С., съобразно дяловете, които
получават от наследството му, а именно по 1/3 част, сумите от 600.00 лева,
представляваща дължима главница по Договор за паричен заем № 3156895/21.02.2018г.; 119.76 лева,
представляваща договорна лихва за периода 23.03.2018г. до 16.02.2019г.; 18.00
лева, представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания; 512.32
лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода 23.03.2018г. до 16.02.2019г. и 59.93 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 24.03.2018г. до датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК – 29.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК – 30.08.2019г. до окончателното й изплащане, по издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №
5276/2019г. по описа на РРС. Претендира и направените по настоящото дело разноски,
както и тези направени по заповедното производство.
Съдът, като взе предвид
изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които
основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения
положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.
Ответниците Г.З.С. и З.А.К., в качеството им на законни наследници на А.К.С. – починал
на 14.12.2019г., не се явяват и не вземат становище по предявения иск.
Ответникът Е.А.К., в качеството му на законен наследник
на А.К.С. – починал на 14.12.2019г., оспорва изцяло предявения иск, като
твърди, че не е уведомен за извършената цесия, поради което ищецът няма
качеството на кредитор спрямо него. Твърди и че договорът за паричен заем съдържа
неравноправни клаузи, а като такива същите са и нищожни, като тези по чл.2, т.6
за определения фиксиран годишен процент и на чл.4, ал.2 за претендираната
неустойка за неизпълнение на договорно задължение.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 21.02.2018г. е бил сключен между „Изи Асет Мениджмънт”
АД и А.К.С. Договор за паричен заем № 3156895, по силата, на който първият
предоставил на втория паричен заем в размер на 600.00 лева заедно с договорна
лихва от 119.76 лева или общо 719.76 лева, която парична сума заемателят се
задължил да върне в срок до 16.02.2019г. на 12 равни месечни погасителни вноски
в размер на 59.98 лева – като падежа на първата погасителна вноска е
23.03.2018г., а на последната 16.02.2019г. В сключения договор за паричен заем
и Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт” АД е предвидено, в случай, че заемателят забави
заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна
лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащането
на такса разходи – изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др., за събирането на
просрочените вземания в размер на 9.00 лева. Таксата за направени разходи се
начислявала за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна
вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички
начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които
трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45.00 лева. Тъй като заемателят
не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски,
заемодателят му е начислил такса разходи за събиране на вземането в размер на
45.00 лева. Съгласно чл.4 от договора за паричен заем заемателят се задължил в
3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемателя
обезпечение на задълженията му по договора, а именно – две физически лица -
поръчители, всяко от които да отговаря на посочените в договора условия или
валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Поради
неизпълнение на тези задължения от страна на заемателя, на същият е била
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 538.32 лева, която била
разсрочена на 12 равни вноски, всяка в размер на 44.86 лева, дължими на
падежните дати на погасителните вноски по договора за заем. Така месечните
погасителни вноски станали в размер на 104.84 лева всяка, която включва
главницата, договорната лихва, неустойката и таксата разходи за събиране на
просрочени задължения. Срокът на договора е изтекъл на 16.02.2019г. и
ответникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем, като вземанията по
договора не са били обявявани за предсрочно изискуеми. В исковата молба се
признава, че А.С. е заплатил сумата от 53.00 лева, с която заемодателят е
приел, че са погасени както следва: 26.00 лева – неустойка за неизпълнение и
27.00 лева – такса разходи. На А.С. била начислена и лихва за забава за периода
от 24.03.2018г. до 29.08.2019г. в размер на 59.93 лева.
На 01.01.2019г. било подписано Приложение № 1 къв Рамков
договор за цесия от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и
„Агенция за събиране на вземания” ООД /сега „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД/, по силата на което първия прехвърлил на втория вземането си по Договор за паричен заем
№ 3156895/20.02.2018г., заедно с всички привилегии, такси, неустойки,
обезпечения и лихви. „Изи Асет Мениджмънт” АД е упълномощило „Агенция за
събиране на вземания” АД /сега „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/ в
качеството си на цесионер, от името на цедента и за своя сметка да уведоми
длъжниците за извършената цесия, а по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, ищецът
изпратил до А.С. уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-ИАМ/31156895 от 07.01.2019г.,
чрез Български пощи на посочения му в договора за кредит постоянен адрес, като
писмото се върнало в цялост с отбелязване върху обратната разписка, че пратката
е непотърсена и на 10.12.2019г. ищецът изпратил до А.С. повторно уведомително
писмо с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/3156895 чрез куриер, като писмото отново се върнало в
цялост. Тези две уведомления са приложени от ищеца към исковата молба и връчени
на ответниците, съответно на Г.С. на 14.10.2020г., на
Е.К. на 08.10.2020г. и на З.К. на 11.12.2020г., видно от съобщенията на л.56,
57 и 62 от делото.
Ищцовото дружество за дължимите суми по договора подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на
което е било образувано ч.гр.дело № 5276/2019г. по описа на РРС, като издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била изпратена
за връчване на А.С. на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, където не е
бил открит, поради която същата е счетена за връчена на основание чл.47, ал.5
от ГПК и указано на ищеца да предяви иск относно вземането си, което той е
направил по настоящото дело.
След образуване на заповедното производство, което е
станало на 30.08.2019г. и малко преди предявяването на настоящия положителен
установителен иск, което е станало на 23.12.2019г., заемателят по договора за
паричен заем А.К.С. е починал на 14.12.2019г., като е оставил за свои законни
наследници: Г.З.С. - съпруга, З.А.К. - дъщеря и Е.А.К. – син, и на основание чл.60 от ЗН същите следва да отговарят за
задълженията на наследодателя си по процесния договор за паричен заем №
3156895/21.02.2018г., съобразно дяловете, които получават от наследството му, а
именно по 1/3 част.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че към датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК – 30.08.2019г., дължимите и неплатени
погасителни вноски по процесния заем са: част от погасителна вноска № 1 с падеж
на 23.03.2018г. и изцяло неплатени са погасителни вноски от № 2 с падеж
22.04.2018г. до № 10 с падеж 16.02.2019г. Общият размер на дължимите суми по
процесния договор за заем към дата 30.08.2019г. са, както следва по вид на
задължението: 600.00 лева – главница, 119.76 лева – договорна лихва, 512.32
лева – неустойка по чл.4, ал.2 и 18.00 лева – такса разходи или общата сума на
задължението е 1 250.08 лева. Лихвата за забава върху дължимите и
неплатени суми за главница и договорна лихва по погасителните вноски за периода
от 24.03.2018г., когато е падежирала първата неплатена погасителна вноска до
31.12.2018г. – датата преди цесията, е в общ размер на 24.83 лева. Лихвата за
забава върху дължимите и неплатени суми за главница и лихва по погасителните
вноски на процесния договор за периода от датата на цесията 01.01.2019г. до
29.08.2019г. – датата преди образуване на заповедното производство, е в размер
на 47.65 лева. Общият размер на дължимата и неплатена лихва за забава по
кредита е на стойност 72.48 лева, начислена за периода от 24.03.2018г. до
29.08.2019г. От представените документи от първоначалния кредитор „Изи Асет
мениджмънт” АД – Справка извлечение от системата на „Изи Асет мениджмънт” АД по
договор за паричен заем № 3156895/20.02.2018г. и от настоящия кредитор „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД – Справка за дължима сума по договор за паричен
заем № 3156895/20.02.2018г. се установява, че е извършено само едно плащане по
процесния договор за заем – на 30.06.2018г. е платена сумата от 53.00 лева. С
тази парична сума кредиторът е приел, че са погасени задълженията за
начислените на 23.04.2018г., 23.05.2018г. и на 22.06.2018г. разходи за събиране
на вземането в размер на 27.00 лева и част от неустойката по чл.4, ал.2 от
погасителна вноска № 1 с падеж на 23.03.2018г. в размер на 26.00 лева.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните
правни изводи:
На първо място съдът намира, за неоснователно направеното
от пълномощника на ответника Е.К. възражение, че клаузата на чл.2, т.6 от договора за паричен
заем, където е посочен определения фиксиран годишен лихвен процент по заема е
нищожна, тъй като водела до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя и довела до неоснователно обогатяване
на кредитната институция, предоставила заема. В чл.2 от процесния договор ясно
е посочен размер на кредита, а именно – 600.00 лева, като в чл.2, т.7 е посочен
общият размер на плащанията, включващ главница и договорна лихва. Посочен е
размера на погасителните вноски, техният брой и падеж, поради което в тази си
част договора има характера на погасителен план. В този член от договора не е
включена неустойката, тъй като тя е била начеслена допълнително, под условие,
че не се изпълни задължението по чл.4 за представяне на обезпечение. Дали тази
неустойка се дължи, съдът ще се произнесе по-долу. В чл.7 от договора е
предвидено и правото на заемателя по всяко време да получава извлечение под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Лихвеният
процент и ГПР е фиксиран за срока на договора, посочен е размера в проценти за
срока на договора, както и взетите предвид допускания при изчисляване на същия
– чл.2, т.8 от договора. Годишният процент на разходите по кредита изразяващ
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи – лихви, други
преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора, за поддържане на сметка
във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на
платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с
усвояването или погасяване на кредита са изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Според чл.19, ал.4 от ЗПК определения размер на
ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. В настоящия случай законната лихва за
срока на договора е в размер на 10%. Поради това ГПР е в законовоустановените
норми и не следва да се редуцира, нито следва да се счита за нищожна, тъй като
не противоречи на разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗПК, тъй като в договора е
уговорен на 41.62%.
„Изи Асет Мениджмънт” АД и А.К.С. са били обвързани от
облигационно правоотношение, тъй като на 21.02.2018г. е бил сключен между тях
Договор за паричен заем № 3156895, по силата, на който първият предоставил на втория
паричен заем в размер на 600.00 лева заедно с договорна лихва от 119.76 лева
или общо 719.76 лева, която парична сума заемателят се задължил да върне в срок
до 16.02.2019г. на 12 равни месечни погасителни вноски в размер на 59.98 лева –
като падежа на първата погасителна вноска е 23.03.2018г., а на последната 16.02.2019г. Заемателят по
договора за паричен заем А.К.С. е починал на 14.12.2019г., като е оставил за
свои законни наследници ответниците по делото – негови съпруга, син и дъщеря.
Същите на основание чл.60 от ЗН следва да отговарят за задълженията на
наследодателя си по процесния договор за паричен заем № 3156895/21.02.2018г.,
съобразно дяловете, които получават от наследството му, а именно по 1/3 част.
На 01.01.2019г. било подписано Приложение № 1 къв Рамков
договор за цесия от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и
„Агенция за събиране на вземания” ООД /сега „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД/, по силата на което първия прехвърлил на втория вземането си по Договор за паричен заем
№ 3156895/20.02.2018г., заедно с всички привилегии, такси, неустойки,
обезпечения и лихви.
Разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗПК изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор
за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски
кредит предвижда такава възможност. Такава възможност в случая е предвидена в
клаузата на чл.10 от договора за паричен заем № 3156895/21.02.2018г.
Неоснователно е възражението на пълномощника на ответника
Е.К., че цесията не му е редовно
съобщена от предишния кредитор и тя не
поражда действие за него,
поради което ищецът няма качеството
на кредитор спрямо Е.К. и другите двама ответници.
Няма законова пречка първоначалния кредитор по договора
да упълномощи цесионера да уведомява
длъжници, както и да преупълномощава трети лица за
изпращане на уведомления за извършената цесия на вземания по
договори, в който смисъл е и съдебната практика – решение №
137/02.06.2015г. по дело №
5759/2014г. на ВКС и много други. В случая по делото е представено
пълномощно, с което „Изи Асет
Мениджмънт” АД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания” АД /сега
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД/ в качеството си на цесионер, от името на
цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия, а по реда
на чл.99, ал.3 от ЗЗД, ищецът изпратил до А.С. уведомително писмо с изх.№
УПЦ-П-ИАМ/31156895 от 07.01.2019г., чрез Български пощи на посочения му в
договора за кредит постоянен адрес, като писмото се върнало в цялост с
отбелязване върху обратната разписка, че пратката е непотърсена и на
10.12.2019г. ищецът изпратил до А.С. повторно уведомително писмо с изх.№
УПЦ-С-ИАМ/3156895 чрез куриер, като писмото отново се върнало в цялост. Тези
две уведомления са приложени от ищеца към исковата молба и връчени на ответниците, съответно на Г.С. на 14.10.2020г., на Е.К. на
08.10.2020г. и на З.К. на 11.12.2020г., видно от съобщенията на л.56, 57 и 62
от делото. Уведомление приложено
към исковата молба на цесионера
и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което прехвърляне на вземането поражда
действие за длъжника, на основание
чл.99, ал.4 от ЗЗД. Същото следва да бъде
съобразено като факт от значение
за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на
основание чл.235, ал.3 от ГПК. В този смисъл е и трайната съдебна практика – Решение №
3/16.04.2014г. на ВКС по т.дело № 1711/2013г. на 1 т.о., ТК, което е било постановено по реда на
предходния чл.290 от ГПК и други. Съобразявайки горните обстоятелства, съдът намира, че
ищцовото дружество има качеството на кредитор спрямо
ответниците,
последните са били надлежно
уведомени
за извършената цесия и тя е породила
действие спрямо тях.
Последователната практика на Съда на ЕС по тълкуването и
приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, според която съдът е длъжен
да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските
договори, дори и такова възражение да не е било направено от потребителя. По
отношение на договорите за кредит на общо основание и съгласно чл.24 от ЗПК се
прилагат правилата на чл.143-чл.148 от ЗЗП.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на
кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски
кредити изрично се сочи следното: „В условията на разрастващ се кредитен пазар
е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не
предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а
държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на
такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.
В този смисъл клаузата, като уговорената в чл.4, ал.2 от
договора за заем, според която се дължи неустойка в размер на 538.32 лева при
неосигуряване в тридневен срок от датата на сключване на договора на
обезпечение чрез поръчителство на физически лица или банкова гаранция в полза
на заемодателя, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на
транспонираната в ЗПК директива. На практика подобна уговорка прехвърля риска
от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и
води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е
отпуснат, като ако не го стори дългът му нараства, тоест опасността от
свръхзадлъжнялост се увеличава. Всъщност замисълът на изискването за проверка
на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл.16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да
се поиска обезпечение въз основа на изводите от проверката и едва след
предоставянето му да се сключи договора за кредит. В конкретния случай
проверката за кредитоспособност е извършена въз основа на попълнен от
ответницата формуляр и след като й е разрешено е неразбираемо защо от нея се
изисква да представя обезпечение и да заплаща неустойка, предварително
определена по размер и разсрочена в погасителните вноски, ако не осигури
такова.
На следващо място неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди /няма данни за ищеца
да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение/ е типичен пример за
неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване. Според т.3 от Тълкувателно решение №
1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
На последно място, по посочения начин се заобикаля законът
– чл.33, ал.1 от ЗПК, който текст предвижда, че забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на ищеца се уговаря още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено
обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност
обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от
длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по
чл.33, ал.1 от ЗПК. Такава неустойка, дори и същата да беше валидна, няма да се
дължи и на основание чл.83, ал.1 от ЗЗД. Според тази разпоредба, ако
неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен,
съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност.
Така е и в случая, тъй като ако беше изпълнил задължението си да проведе
добросъвестна проверка на кредитоспособността на ответницата съгласно чл.16 от
ЗКП, ищецът сам щеше да стигне да заключението, че със същата не следва да бъде
сключван договор за кредит преди да бъде предоставено обезпечението. По
изложените съображения с оглед нищожността на клаузата по чл.4, ал.2 от
договора за паричен заем, съдът намира, че ответниците в качеството им на
законни наследници на заемополучателя А.К.С. не дължат
уговорената неустойка в размер на 538.32 лева, в случая претендирана до сумата
от 512.32 лева - неустойка за неизпълнение на договорно задължение.
В Тарифа на „Изи
Асет Мениджмънт” АД към сключения договор за паричен заем
било предвидено, в случай,
че заемателят забави заплащането на падеж на
погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече
от 30 календарни дни, дължи на
заемодателя заплащането на такса разходи
– изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни
обаждания, лични посещения и др., за събирането на
просрочените вземания в размер на 9.00 лева. Таксата за
направени разходи се начислявала за всеки следващ
30 дневен период, през който има
погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички
начислени разходи за събирането на
просрочените погасителни вноски, които трябва
да заплати заемателят, не може да надхвърлят
45.00 лева. Заемателят не
е изпълнявал в срок задължението си за плащане на
погасителните вноски, поради което заемодателя
му е начислил такса разходи за събиране
на вземането в размер на 45.00 лева.
Съдът обаче намира,
че нищожна, като заобикаляща закона – чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД
във вр.с чл.33, ал.1 от ЗПК, е клаузата на Тарифата на „Изи Асет Мениджмънт” АД към сключения договор за паричен заем,
според която ако заемателят забави плащането на падеж на
погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, той
дължи на заемателя заплащането на такса за
разходи /изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания
и др./ за събиране на просрочените
вземания в размер на 9.00 лева за
всяка забава с повече от 30 дни
на плащането на погасителна вноска, но не
повече от 45.00 лева. Макар тези
вземания да са наименувани „такса“, то срещу
нея не се
дължи никакво поведение от страна
на заемодателя, а точно обратно – изискуемостта на това вземане следва
автоматично от момента на изпадане
на длъжника в забава. По делото
липсват както твърдения, така и доказателства такива разходи да са
били действително извършени. При това положение следва да се
приеме, че тази клауза всъщност
прикрива една неустойка за забава,
а съгласно императивната разпоредба на чл.33, ал.1 от ЗПК при забава
на потребителя кредиторът има право само на
мораторна лихва каквато е начислил и претендира в настоящото исково производство. По изложените съображения
съдът намира, че сумата от
45.00 лева – такса разходи за събиране
на просрочени вземания не се
дължи от ответницата и неправилно с част от извършеното
от нея плащане
е било прието за погасено такова
задължение.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза е видно, че заемополучателят
А.К.С. е заплатил на 30.06.2018г. сумата от 53.00
лева. Общият размер на задължението на заемополучателя по Договора за паричен заем № 3156895/21.02.2018г. възлиза на 719.76
лева, включващо 600.00 лева главница и 119.76 лева договорна лихва, с краен
срок на издължаване 16.02.2019г., разсрочено на 12 месечни погасителни вноски,
всяка в размер на 59.98 лева. Съдът приема, че с платената общо сума от 53.00
лева първо са погасени по-старите задължения в предвидената в чл.76, ал.2 от ЗЗД поредност. Така заплатената парична сума покрива частично първата
погасителна месечна вноска с падеж 23.03.2018г. по отношение на договорната
лихва в размер на 9.98 лева и главница в размер на 43.02 лева и от тази вноска
остава непогасена главница от 6.98 лева. Останалата непогасена част от заема е
в размер на 556.98 лева – главница и 109.78 лева – договорна лихва за периода 22.04.2018г.
до 16.02.2019г. Поради гореизложеното искът за главницата следва да бъде уважен
до размер 556.98 лева, като бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 600.00 лева, а
искът за договорната лихва следва да бъде уважен до размер от 109.78 лева
за периода 22.04.2018г. до 16.02.2019г., като бъде отхвърлен до пълния предявен
размер от 119.76 лева и за периода 23.03.2018г. до 21.04.2018г.
Тъй като договорната /възнаградителна/ лихва съставлява
цената на кредита, то при начисляване на мораторната лихва върху нея няма да се
достигне до забранения в гражданското право анатоцизъм. Следователно
мораторната лихва се дължи върху всички непогасени на падежа вноски, считано от
датата следваща техния падеж до подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК. С неплащането на първата погасителна
месечна вноска с падеж 23.03.2018г. в пълен размер, считано от 24.03.2018г. А.С.
е изпаднал в забава и дължи лихва за забава върху непогасения размер на
задължението си по кредита. Липсват по делото данни за размера на лихвата за
забава върху непогасените главница и договорна лихва в общ размер на 666.76
лева за периода 24.03.2018г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 29.08.2019г. Тъй като обаче искът е доказан в тази му част по правното си
основание, то съдът намира, че следва на основание чл.162 от ГПК да го определи
по своя преценка и след използване на компютърна програма за изчисляване на
лихва за забава, а именно в размер на 53.16 лева. Иска в тази му част следва да
се уважи до размера от 53.16 лева за периода 24.03.2018г. до 29.08.2019г., като
се отхвърли до пълния предявен размер от 59.93 лева.
Предвид гореизложеното следва да се признае за установено
по отношение на ответниците в качеството им на законни наследници на заемополучателя А.К.С., че дължат на ищцовото дружество съобразно
дяловете, които получават от наследството му, а именно по 1/3 част, сумите от
556.98 лева, представляваща дължима главница по Договор за паричен заем
№ 3156895/21.02.2018г.; 109.78
лева, представляваща договорна лихва за периода 22.04.2018г. до 16.02.2019г. и
53.16 лева, представляваща лихва за забава за периода от 24.03.2018г. до датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 29.08.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 30.08.2019г. до
окончателното й изплащане, по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 5276/2019г. по описа на РРС.
Искът следва да се отхвърли в
частта да се признае за установено, че ответниците в качеството им на законни наследници на заемополучателя А.К.С., че дължат на ищцовото дружество съобразно
дяловете, които получават от наследството му, а именно по 1/3 част, главница по Договор за паричен заем № 3156895/21.02.2018г. в частта от 556.98 лева до пълния предявен размер от 600.00
лева; договорна лихва в частта от 109.78 лева до пълния предявен размер от 119.70
лева и за периода 23.03.2018г. до 21.04.2018г. включително; 18.00 лева,
представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания; 512.32 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение и за лихва за
забава в частта от 53.16 лева до пълния предявен размер от 59.93 лева, като
неоснователен.
Предвид частичното уважаване на иска и съобразно дадените задължителни
указания с Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС, ответниците в качеството
им на законни наследници на заемополучателя А.К.С., следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца съобразно дяловете, които получават от наследството му, а
именно по 1/3 част и направените по заповедното производство разноски съразмерно с
уважената част от иска, а именно в размер на 25.00 лева – заплатена държавна
такса за производството по делото и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците в качеството им на законни наследници на заемополучателя А.К.С., следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца съобразно дяловете, които получават от наследството му, а
именно по 1/3 част, направените по настоящото дело разноски, съразмерно с уважената част от
иска. Ищцовото дружество е направило по делото разноски в общ размер на 473.80
лева – заплатени държавна такса за производството и възнаграждение на вещото
лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, а съразмерно с уважената
част от иска следва да му се присъдят разноски в размер на 260.38 лева, които
ответниците бъдат осъдени да му заплатят. На основание чл.78, ал.8 от ГПК
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца и 300.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответника Е.А.К. направените
по настоящото дело разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Този
ответник е направил по делото разноски в общ размер на 360.00 лева – заплатено
възнаграждение на редовно упълномощения адвокат, а съразмерно с отхвърлената
част от иска следва да му се присъдят разноски в размер на 162.16 лева, които
ищецът бъде осъден да му заплати.
Мотивиран така и на основание
чл.422 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Г.З.С. ***, с ЕГН: **********,***, с ЕГН: ********** и Е.А.К.
***, с ЕГН: **********, в качеството им на законни наследници на А.К.С., с ЕГН:
********** – починал на 14.12.2019г., че дължат, съобразно
дяловете, които получават от наследството му, а именно по 1/3 част, на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, сумите от 556.98
лева /петстотин петдесет и шест лева и деветдесет и осем стотинки/,
представляваща дължима главница по Договор за паричен заем № 3156895/21.02.2018г.; 109.78 лева
/сто и девет лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща договорна лихва
за периода 22.04.2018г. до 16.02.2019г. и 53.16 лева /петдесет и три лева и
шестнадесет стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от
24.03.2018г. до 29.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 30.08.2019г. до окончателното й изплащане, по издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №
5276/2019г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, против Г.З.С. ***, с
ЕГН: **********,***, с ЕГН: ********** и Е.А.К. ***, с ЕГН: **********, в
качеството им на законни наследници на А.К.С., с ЕГН: ********** – починал на
14.12.2019г., положителен установителен иск, в частта да се признае за установено, че дължат, съобразно
дяловете, които получават от наследството му, а именно по 1/3 част, главница по
Договор за паричен заем № 3156895/21.02.2018г. в частта от 556.98 лева /петстотин петдесет и шест лева и
деветдесет и осем стотинки/ до пълния предявен размер от 600.00 /шестстотин/ лева;
договорна лихва в частта от 109.78 лева /сто и девет лева и седемдесет и осем
стотинки/ до пълния предявен размер от 119.70 лева /сто и деветнадесет лева и
седемдесет стотинки/ и за периода 23.03.2018г. до 21.04.2018г. включително;
18.00 /осемнадесет/ лева, представляваща такса разходи за събиране на
просрочени вземания; 512.32 лева /петстотин и дванадесет лева и тридесет и две
стотинки/, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение и
за лихва за забава в частта от 53.16 лева /петдесет и три лева и шестнадесет
стотинки/ до пълния предявен размер от 59.93 лева /петдесет и девет лева и
деветдесет и три стотинки/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г.З.С. ***, с
ЕГН: **********,***, с ЕГН: ********** и Е.А.К. ***, с ЕГН: **********, в
качеството им на законни наследници на А.К.С., с ЕГН: ********** – починал на
14.12.2019г., да заплатят, съобразно
дяловете, които получават от наследството му, а именно по 1/3 част, на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, сумата от 75.00 /седемдесет и
пет/ лева – направени по заповедното производство – ч.гр.дело № 5276/2019г. по
описа на РРС, разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.З.С. ***, с
ЕГН: **********,***, с ЕГН: ********** и Е.А.К. ***, с ЕГН: **********, в
качеството им на законни наследници на А.К.С., с ЕГН: ********** – починал на
14.12.2019г., да заплатят, съобразно
дяловете, които получават от наследството му, а именно по 1/3 част, на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, сумите от 260.38 лева /двеста и
шестдесет лева и тридесет и осем стотинки/ - направени по настоящото дело
разноски съразмерно с уважената част от иска и 300.00 /триста/ лева –
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА “Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище
и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев,
да заплати на Е.А.К. ***, с ЕГН: **********, сумата от 162.16 лева /сто шестдесет и
два лева и шестнадесет стотинки/ - направени по настоящото дело разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: