№ 1596
гр. В., 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 43 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20213110107949 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа искова молба на Д. СТ. АТ.,
ЕГН **********, с адрес: *****************************, с която против
„МБАЛ В.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
*****************************, е предявен иск с правно основание чл.221,
ал.1 КТ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 1027 лева,
представляваща обезщетение, дължимо на основание чл.221, ал.1 КТ, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Със заповед № 1/08.02.2021 г. на ответното дружество, трудовият
договор на ответника е бил прекратен на основание чл. 327, ал.1, т.2 КТ.
Причина за това била неизплащане на трудови възнаграждения за една година
назад. В исковата молба се сочи, че последното трудово възнаграждение на
ищцата било изплатено през м.02.2020 г. Заповедта била връчена на ищцата
на дата 11.02.2021 г., като в същата било посочено, че работодателят дължи
изплащане на обезщетение по чл.221 КТ, в размер на едно брутно трудово
възнаграждение. През месец април 2021 г., между страните по делото бил
проведен разговор, в който на ищцата било обяснено, че дължимото
обезщетението не може да бъде изплатено, поради тежкото финансово
състояние на болницата.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът не представя писмен отговор.
В проведено по делото открито съдебно заседание, ищецът чрез
1
процесуален представител поддържа предявения иск, а ответникът чрез
пълномощник настоява за неговото отхвърляне като неоснователен, с
единственото възражение, че се намира в затруднено финансово положение и
банковите му сметки са запорирани.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:
До прекратяването му със заповед №1/08.02.2021 г. на управителя на
дружеството - работодател, между страните по делото е налице валидно
трудовото правоотношение, възникнало въз основа на сключен между тях
трудов договор по чл.67, ал.1, т.1 КТ, по силата, на който ответникът е
възложил, а ищцата е приела да изпълнява длъжността „главна мед. сестра” в
Неврологично отделение на „МБАЛ В.“ ЕООД. От оспорената заповед се
установява, че трудовото правоотношение на Д.А. се прекратява на основание
чл.327, ал.1, т.2 КТ, считано от датата на издаване на заповедта – 08.02.2021
г., като посоченото основание е „прекратяване без предизвестие поради
забавяне изплащане на трудовото възнаграждение.“ Разпоредено е на ищцата
да бъде изплатено обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, в размер на едно брутно
трудово възнаграждение.
От представено по делото допълнително споразумение към трудовия
договор на Д.А., се установява, че считано от 02.01.2020 г., определеното
месечно възнаграждение е в размер на 790 лева.
Ответникът представя и по делото, като писмено доказателство е приет
платежен фиш за размера на брутното трудово възнаграждение на ищцата, за
последния пълен отработен месец. Видно от същия документ, начисленото
възнаграждение за м.01.2021 г. е в размер на 1027 лева, от които: 790 лева –
основна заплата и 237 лева – добавка за стаж и професионален опит.
Ответникът не оспорва размера на претендираната сума, както и
обстоятелството, че не е изплатил същата.
При така установените фактически обстоятелства се налагат следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с трудов спор по смисъла на чл.357 КТ, доколкото
между страните е съществувало трудово правоотношение. Искът черпи
правното си основание от разпоредбата на чл.221, ал.1, вр. чл.327, ал.1 т.2 КТ.
Същият е допустим, като ищецът е активно легитимиран да го предяви.
Налице е и пасивна легитимация на ответника като бивш работодател на
ищцата, да отговаря за заплащане на обезщетение за времето на неспазеното
предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение. За да се уважи
предявеният иск, в тежест на ищеца е да установи валидно трудово
правоотношение между страните, прекратяване на трудовия договор на
соченото основание; срок и размер на уговорено предизвестие; неспазване на
последното от страна на ответника; размер и изискуемост на претенцията. В
2
тежест на ответника е да установи заплащане на претендираното обезщетение
или недължимост на същото.
Съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1, т.2 КТ, работникът или
служителят може да прекрати трудовия договор, без предизвестие до
работодателя, когато последният забави изплащането на трудовото му
възнаграждение. Видно от основанието, посочено в заповед №1/08.02.2021 г.
на управителя на ответното дружество, трудовото правоотношение на ищцата
се прекратява, поради забавено изплащане на трудовото възнаграждение. При
съобразяване с разпоредбата на чл.221, ал.1 КТ, с която в тежест на
работодателя е поставено задължението да изплати на работника/служителя
обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение, за срока на
предизвестието, в случаите по чл.327, ал.1, т.2 КТ, със същата заповед,
ответникът е разпоредил изплащане в полза на ищцата на обезщетение в
размер на едно брутно трудово възнаграждение.
Като основа за определяне на размера на обезщетението по чл.221, ал.1
КТ следва да послужи полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение
за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за
съответното обезщетение, или последното получено от работника или
служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е
предвидено – така чл.228, ал.1 КТ. Съгласно установената съдебна практика,
това е последният пълен отработен месец от работника/служителя. При
данни, че последният пълен отработен месеца на ищеца при ответника е м.
януари 2021 г., то именно този месец следва да послужи за основа за
изчисляване на дължимото обезщетение. Видно от представения от ищеца
фиш за полученото от него трудово възнаграждение за м.01.2021 г.,
последното е в размер на 1027 лева, от които: 790 лева – основна заплата и
237 лева – надбавка за стаж и професионален опит, представляваща
допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер.
Неоснователно се явява възражението на ответника, че искът следва да
се отхвърли, тъй като той изпитва финансови затруднения. Задължението да
заплати обезщетение за неспазено предизвестие е законово определено,
поради което изпълнението му не подлежи на преценка от страна на
работодателя дали да го изпълни, като съобрази финансовото си състояние.
По делото бе безспорно установено, че трудовият договор между страните е
прекратен на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, като ответникът нито твърди,
нито доказа да е изпълнил задължението си по чл.221, ал.1 КТ. Обезщетение
за неспазения срок на предизвестие, на соченото законово основание се
дължи, установен е и размерът на брутното трудово възнаграждение на
ищцата, за последния пълен отработен месец, поради което предявеният иск
се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца се
3
следват сторените разноски по делото, в общ размер на 350 лева, за които е
представен списък по чл.80 ГПК.
Присъдените в полза на ищеца суми следва да бъдат заплатени по
следната банкова сметка – BG93CECB97010F5141600, CECB9790, „Първа
инвестиционна банка“ АД.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ВРС, сумата от 50 лева, представляваща дължимата за
производството държавна такса.
По гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „МБАЛ В.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *****************************, да заплати на Д. СТ. АТ., ЕГН
**********, с адрес: *****************************, сумата от 1027 лева,
представляваща обезщетение, дължимо на основание чл.221, ал.1 КТ, ведно
със законната лихва, считано от 04.06.2021 г. до окончателното плащане
ОСЪЖДА „МБАЛ В.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *****************************, да заплати на Д. СТ. АТ., ЕГН
**********, с адрес: *****************************, сумата от 350 лева,
представляваща сторените разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „МБАЛ В.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *****************************, да заплати по сметка на ВРС,
сума в размер на 50 лева, представляваща държавна такса, дължима на
основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред Окръжен
съд В., в двуседмичен срок от съобщаването.
На страните да се връчи препис от решението, на основание чл.7, ал.2
ГПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4