Р Е Ш Е Н И Е
№ 68
06.03.2020г.
град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на четвърти март две хиляди и двадесета година
в открито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.АСЯ СТОИМЕНОВА
при участието на
секретаря Лидия Стоилова
и в присъствие на
прокурор Марияна Сиракова от КОП
като разгледа
докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно
дело № 606 по описа на съда за 2019г.
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.185 и сл. от АПК.
Марияна Сиракова като прокурор в Окръжна прокуратура - Кюстендил с
административен адрес: гр.Кюстендил, ул.“Гороцветна“ № 14 протестира чл.58, ал.6
и ал.7 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на
Община Невестино. Релевира материална незаконосъобразност на оспорените текстове.
Прокурорът сочи, че разпоредбите инкорпорират нормите на чл.61с, ал.4 и 5 от ЗМДТ, които са обявени за противоконституционни с решение №5/05.04.2012г. на КС
по к.д.№13/2011г., обн., ДВ, бр.30/2012г. Моли за отмяна на разпоредбите и
присъждане на деловодни разноски.
В с.з. представителят на КОП
поддържа протеста.
Ответният ОбС – Невестино не
изразява становище по протеста.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с оспорването и приложените по делото писмени доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната
фактическата обстановка по спора:
Оспорените текстове на чл.58, ал.6 и ал.7 от Наредбата за определяне размера
на местните данъци на територията на община Невестино са приети с т.3 от
решение №15 по Протокол №2/07.12.2011г. на ОбС - Невестино, когато е въведен
нов Раздел VI “Туристически данък”. Текстовете са, както следва:
„Чл.58 /6/ Когато сборът от данъка по ал.1, ал.2 и ал.3 за календарната
година е по-малък от 30 на сто от данъка, определен при пълен капацитет за
средството за подслон или мястото за настаняване, разликата се внася от данъчно
задълженото лице в приход на бюджета на общината по местонахождение на
средството за подслон или мястото за настаняване до 1 март на следващата
календарна година, независимо дали обектът се използва.”.
/7/ Разликата по ал.6 се определя по следната формула:
Р = (РДхПКхДх30/100) – ДД,
където:
Р е разликата за внасяне;
РД – размерът на данъка по ал.1, ал.2 и ал.3;
ПК – пълният капацитет на броя на леглата в средството за подслон или
мястото за настаняване за календарната година;
Д – брой дни в годината;
ДД – сборът на дължимия данък по ал.2 за календарната година.”.
Пълният текст на Наредбата е приложен на л.10-23 от делото. Правното
основание за изменението е чл.21, ал.1, т.7 и ал.2 от ЗМСМА, чл.1, ал.1, т.7 и
чл.61р от ЗМДТ и §26 от ПЗР на ЗМДТ. Проектът за изменение е разгледан на
заседанието на ПК по икономика, бюджет и финанси по Протокол №1/06.11.2011г. с
положително становище за неговото приемане. Изменението е гласувано въз основа
на ДЗ на земестник-кмета на Общината с №3153/01.12.2011г., съдържаща мотиви за
изменението. Измененията в Наредбата са включени като т.14 от дневния ред на
заседанието на ОбС от 07.12.2011г. и са приети с гласовете на всички 11
общински съветници при поименно гласуване.
Съгласно Правилника за организацията и дейността на ОбС, неговите комисии и
взаимодействието му с общинската администрация, право на инициатива за внасяне
на проекти за наредби, правилници, решения, инструкции и др. имат общинските
съветници, кметът на общината, заместник-кметовете и секретаря на общината,
главния архитект и управителите на търговските дружества /чл.65, ал.2/, като проектите
се разглеждат от съответната компетентна ПК /чл.68, ал.2/, а приетите актове се
разгласяват на населението на общината чрез средствата за масово осведомяване,
чрез интернет страницата на общината и се обявяват на таблото в сградата на общинската
администрация /чл.69, ал.3/.
По делото са представени доказателства за публикуване на приетата Наредба,
но липсват доказателства за публикуване на проекта за нейното изменение от 2011г. поради смяна на сайта на
общината и страницата на сървъра, на който е хоствана информацията, като архив
не е запазен /вж. писмото на председателя на ОбС рег.индекс 1531/16.01.2020г./.
По реда на чл.188 от АПК съдът е съобщил оспорването чрез обявление,
обнародвано в ДВ бр.10/04.02.2020г., копие от обявлението е поставил на
определеното за това място в съда и го е публикувал в Интернет страницата на
ВАС /вж. л.135-139/. По делото няма присъединили се или встъпили лица съгласно
чл.189, ал.2 от АПК.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе
писмени доказателствени средства.
С оглед така установената фактическа обстановка протестът на прокурора е
допустим. Съгласно нормата на чл.186, ал.2 от АПК прокурорът е измежду лицата с
право на оспорване на подзаконовите нормативни актове. Наредбата е подзаконов
нормативен акт, който съдържа административноправни норми, относими за
неопределен и неограничен брой адресати с многократно правно действие по
легалната дефиниция на чл.75, ал.1 от АПК. Изложените характеристики определят
Наредбата като нормативен административен акт. Съдът в посочения състав
притежава териториална и материална компетентност за постановяване на валиден
съдебен акт по реда на чл.191, ал.2 във вр. с чл.133, ал.2, изр.последно от АПК. Претенцията на оспорващия е съобразена с възможността по чл.185, ал.2,
пр.2 от АПК.
Разгледан по същество, протестът е основателен. Съображенията за това са
следните:
Съгласно препращането от чл.196 от АПК, на основание чл.168, ал.1 от АПК
съдът дължи служебната проверка за законосъобразност на оспорените разпоредби
от Наредбата на основанията по чл.146 от АПК
Наредбата е издадена от компетентен орган. По законовата делегация от чл.1,
ал.2 във вр. с чл.61с, ал.1 от ЗМДТ, ОбС определя с наредба размера на туристическия
данък при условията, по реда и в границите, определени в закона.
Спазена е формата на оспорените текстове от Наредбата, т.к. мястото и
номерацията им съответства на предвидения строеж на нормативните актове,
посочен в чл.32, ал.1 и ал.2, т.1, чл.51, т.2 и чл.52, ал.2, изр.1 и 2 от Указ
№883/24.04.1974г. за прилагане на ЗНА във вр. с §7 от ПЗР на ЗНА.
При приемането на измененията на Наредбата от 07.12.2011г. е спазена
процедурата по чл.27, ал.2, ал.4 и ал.5 от ЗМСМА за кворум, мнозинство и
поименно гласуване. Приетите изменения на Наредбата са публикувани на
официалната интернет страница на общината, поради което е спазена и процедурата
по чл.78, ал.3 от АПК.
Не така обаче стои въпросът за
публикуване на проекта за изменение на Наредбата от 2011г. с мотивите към него
по правилата на чл.26, ал.2 и чл.28, ал.2 от ЗНА в редакцията, обн. ДВ,
бр.46/2007г. във вр. с чл.80 и чл.142, ал.1 от АПК. Ответникът, с оглед
доказателствената тежест в процеса по чл.170, ал.1 от АПК и указанията на съда
по чл.171, ал.4 от АПК, не доказа, че проектът за приемане на Наредбата е
публикуван по указания в закона начин. Налице е съществено процесуално
нарушение в процедурата по приемане на оспорените разпоредби от Наредбата.
Целта на чл.26, ал.2 от ЗНА е да се осигури възможност на заинтересованите лица
да упражнят правото си на участие в
производството по подготовката на актовете, засягащи законовите им интереси.
Публикуването и разгласяването на проекта на Наредбата представлява начина,
чрез който се проявява принципът за откритост и съгласуваност, съдържащ се в
чл.26, ал.1 от ЗНА. Задължение да следи за спазване на цитирания принцип има
органът, притежаващ правомощието да приеме или не дадения проект. Дейността на
органа следва да бъде съобразена и с основните принципи на чл.4, чл.8 и чл.12
от АПК – за законност, равенство и достъпност, публичност и прозрачност.
Процедурата по приемане на нормативните административни актове е регламентирана
императивно, за да се защити публичния интерес. В този смисъл липсата на
доказателства за публикуване на проекта за изменения на Наредбата и за спазване
на 14-дневния срок съставляват съществени процесуални нарушения. Аналогичен е и
текстът на чл.77 от АПК, задължаващ компетентният орган да издаде акта, след
като обсъди проекта заедно с направените становища, предложения и възражения. Изложеното
налага извода за незаконосъобразност на процесуално основание на оспорените
текстове от Наредбата.
Оспорените текстове противоречат и на
материалния закон.
Разпоредбите на чл.58, ал.6 и ал.7
от Наредбата инкорпорират в себе си законовите правила на чл.61с, ал.4 и 5 от ЗМДТ. Тези правила обаче са обявени за противоконституционни с решение №5/05.04.2012г.
на КС по к.д.№13/2011г. Решението е обнародвано в ДВ, бр.30/17.04.2012г. и на
основание чл.151, ал.2, изр.2 от Конституцията на Република България е влязло в
сила на 21.04.2012г. С влизането му в сила, обявените за противоконституционни
текстове от закона не се прилагат /вж. чл.151, ал.2, изр.последно от Конституцията и чл.22, ал.2 от Закона за Конституционния съд/. Отмяната е за
напред /ex nunc/, което ще рече,
че от 21.04.2012г. посочените норми от ЗМДТ са обезсилени и е недопустимо
тяхното прилагане. По силата на общото правило на чл.15, ал.1 от ЗНА
нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни
актове от по-висока степен. С продължилото действие на чл.58, ал.6 и ал.7 от
Наредбата след отмяната на чл.61с, ал.4 и 5 от ЗМДТ, е нарушено правилото на
чл.15, ал.1 от ЗНА. Текстовете от наредбата са незаконосъобразни по същество и
подлежат на отмяна.
На основание чл.143, ал.1 във вр. с
чл.196 от АПК ОбС – Невестино дължи на КОП заплащане на 20лв. такса за
обнародване на оспорването в ДВ.
Мотивиран от горното и на основание
чл.193, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
разпоредбите на чл.58, ал.6 и ал.7 от Наредба за определяне размера на местните
данъци на територията на Община Невестино, приети с т.3 от решение №15 по
Протокол №2/07.12.2011г. от заседанието на ОбС - Невестино.
ОСЪЖДА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ – НЕВЕСТИНО да заплати на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - КЮСТЕНДИЛ деловодни разноски в размер на 20лв.
/двадесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен
срок от получаване на съобщенията за изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи от него.
В случай на неподаване на касационна
жалба или протест или ако те са отхвърлени от ВАС, решението да се обнародва по
реда на чл.37, ал.3 от ЗНА и чл.22, ал.2 от ЗМСМА във вр. с чл.194 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.