№ 82
гр. Сливен , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ в публично заседание на пети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петя Х. Манова
като разгледа докладваното от Петя Х. Манова Гражданско дело №
20202230102712 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Предмет на производството е предявен иск с пр. осн. чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. чл.
422, ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че задължението на ответника произтичало от ЗАПИС
НА ЗАПОВЕД от 28.06.2018г. за непогасени парични суми, по фактури за продажба на 225
пл.куб м. дървесина: фактура № **********/27.10.2017г. на стойност 8 348,80 лв. фактура №
**********/27.10.2017г. на стойност 4 140лв. фактура№ **********/27.10.2017г. на
стойност 763,20 лв. фактура № **********/27.10.2017г.на стойност 1 728лв. фактура №
**********/27.10.2017г.на стойност 1 220,40лв.
Купувачът по цитираните по - горе фактури било дружество „Е. - 86” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление - гр. Котел, ул. Захари Стоянов № 24, с
управител Я.А.Я.. и законен представител Р. Д. Я., чрез пълномощно с per. № 811 на
нотариус в район PC -Котел с per. № 667, нотариална заверка на подписа, (вместо подпис,
упълномощителят е поставил отпечатък от дясната ръка) от 31.05.2017г.
ДГС Котел депозирало заявление за издаване на заповед за незабавно заявление в PC
- гр. Котел по ЧГД № 90/2020г. на PC Котел. Предвид изложените писмени доказателства,
към подаденото заявление, съдът се произнесъл с Разпореждане № 247 от 28.02.2019г като
приел, че Записът на заповед, издаден от Р. Д. Я., действаща като пълномощник на „Е. - 86”
ЕООД, която в гр. Котел на 28.06.2018 г. е задължила представляваното от нея дружество да
заплати на заявителя сумите по него. Прието било, че Р.Я. се е задължила лично да заплати
сумите по записа на заповед и заявлението е отхвърлено.
1
На 29.10.2017 г. с кредитно известие била прихваната сумата от 1502.05 лева. На
г. на касата на ищеца постъпила сумата 289.30 лева от името на Е. 86 ЕООД.
Ищецът осъществил задълженията си за продажба на дървесината по издадените
фактури, но Р.Я. не изпълнила задължението си и не заплатила сумите по издадения запис
на заповед. Изпратена е била покана за доброволно изпълнение на 14.01.2019 г., получена с
известие за доставяне на 21.09.2019 г, подписано от ответницата. На 01.02.2019 г. е била
изпратена до дружеството молба за потвърждаване на паричното задължение, като същата
била подписана от ответницата.
На 06.11.2019 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение и е била
издадена заповед от РС- Сливен, като след връчването на заповедта е подадено възражение
от ответницата без мотиви.
Предвид изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено, че Р.Я. дължи на ищеца сумата 14 408.65 лева - главница по Запис на заповед от
28.06.2016 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване исковата молба.
В дадения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника, в който счита, че
претенциите на ищеца за дължими суми по представените към исковата молба фактури от
страна на „Е.-86” ЕООД и в конкретност лично срещу нея по представения от ищеца Запис
на заповед са изцяло неоснователни, предвид на следните обстоятелства:
На първа страница от исковата молба ищеца твърдял, че тя е законен представител на
„Е.-86” ЕООД, срещу което възразява. Обстоятелството кой е законен представител на „Е.-
86" ЕООД би могло да се установи след елементарна справка в търговския регистър към
Агенцията по вписванията. Единствен законен представител и управител на „Е.-86” ЕООД е
Я.А.Я.., която и съответно е вписана като такава в търговския регистър, считано от
02.03.2017 г.
Заявява, че е представлявала „Е.-86" ЕООД, като упълномощено лице от законния
представител на дружеството Я. Я. за опредЕ. действия, но никога не е представлявала
дружеството като негов законен представител.
Счита, че иска неправилно и неоснователно е насочен против нея като физическо
лице. Преди ищецът да претендира за някакви суми като физическо лице и пълномощник на
„Е.-86 ЕООД, дори и дължими по Запис на заповед, би следвало първо да докаже, че „Е.-86”
ЕООД му дължи тези суми като юридическо лице. Това доказване би могло да се осъществи
само и единствено в рамките на търговско дело между двете дружества, а не чрез дело
срещу нея като физическо лице.
Сумите по фактури, за които в исковата молба се твърди, че не са платени от „Е.- 86"
ЕООД, твърди че са платени предвид на следните обстоятелства:
2
Добивът на дървесина обикновено ставал след предварително авансово плащане по
банков път от „Е.-86" ЕООД към ищеца, по конкретни фактури издадени от ищеца, т.е.
добивът обикновено се реализирал след предварително авансово плащане. В случай, че
добитата дървесина била на по-ниска стойност от внесения предварително аванс, ищецът
издавал кредитни известия към съответните фактури. В много случаи се допускали грешки в
организационната дейност и в счетоводството на ищеца. В някой случаи длъжностни лица
на ищеца твърдели, че са добивали и извозвали дърва от обекти на които въобще не са
работили. От счетоводството на ищеца се издавали кредитни известия по повече от една
фактури, което в случая счита че е неправомерно и в нарушение на счетоводните
изисквания. Съгласно ЗДДС и ППЗДДС, кредитно известие следва да се издава само по една
конкретна фактура и с конкретно основание. Многократно уточнявала със служители на
ищеца какви суми му дължи „Е.-86" ЕООД и съответно внасяла дължимите суми. „Е.-86"
ЕООД добивала дървесина от обекти на ищеца до около май месец 2017 г. В периода около
месец май 2017 г. когато директор на ищцовото дружество била г-жа Ангелова, поискала
пълна справка от счетоводството на ищеца за всички дължими суми от „Е.-86” ЕООД. Тази
справка няколкократно била преправяна от страна на ищеца, като разликите в задълженията
на „Е.-86” ЕООД към ищеца били фрапиращи. След като окончателната справка била
изготвена от счетоводството на ищеца, съответно тя от страна на „Е.-86" ЕООД изплатила
всички дължими суми. Сумите изплатила лично в брой или по банков път по конкретните
обекти на ищеца. Няколко месеца след това окончателно разплащане от страна на ищеца
започнали претенции, че „Е.-86" ЕООД му дължи още пари. При това посочвали фактури на
ищеца издадени след май месец 2017 г. когато „Е.-86" ЕООД преустановило добив на
дървесина в обекти на ищеца. Въпреки че оспорила устно тези претенции, не искала да
влиза в конфликти с представители на ищеца и поради тази причина подписала Записа на
заповед от 28.06.2018 г. и молбата за потвърждаване на задължения от 03.02.2019 г. към
ищеца. Подписала Записа на заповед в полза на ищеца, с цел да запази нормални делови
отношения с ищеца, без да е наясно за какво точно се подписва.
Приложените към исковата молба фактури като доказателства, не кореспондирали
със съдържанието на исковата молба. Например в първа и трета страница на исковата молба
са посочени като доказателства фактури на ищеца с №№ **********/27.10.2017 г.;
**********/27.10.2017 г.; **********/27.10.2017 г.; **********/27.10.2017 г. и
**********/27.10.2017 г., като датите на последните три тези фактури били различни от
датите на самите фактури приложени към исковата молба и които са съответно с №№
**********/30.10.2017 г.; **********/30.11.2017 г. и **********/31.10.2017 г.
В счетоводството на „Е.-86” ЕООД била налична оригинална данъчна фактура №
********** от 30.11.2017 г. с подпис на длъжностно лице на ищеца и мокър печат на ищеца,
която е съответно издадена и предоставена от ищеца на „Е.-86" ЕООД и която е с еднакъв
номер с еднакви записвания и стойност, но с различна дата с приложената от ищеца.
Представя като доказателство заверено копие от наличната в счетоводството на „Е.-
3
86” ЕООД фактура № ********** от 30.11.2017 г. за сравнение с представената от ищеца
фактура № ********** от 30.10.2017 г. Следва логичния въпрос към ищеца, коя от
горепосочени две фактури е посочил в месечната си справка декларация по ЗДДС пред
органите на НАП? „Е.-86” ЕООД е посочило в месечната си справка декларация издадената
му от ищеца фактура № ********** от 30.11.2017 г.
На втора страница от исковата молба ищеца твърдял, че: ,.На 29.10.2017 г. с кредитно
известие е прихваната сумата 1502.05 лв., съответно с кредитно известие №№ ********** от
29.12.2017 г.; ********** от 29.12.2017 г.; ********** от 29.10.2017 г., като се прихваща
сумата по фактура ********** от 27.10.2017 г.” Това объркано и неясно твърдение на
практика било признание на ищеца за нарушаване на изискванията за осчетоводяване на
счетоводни документи. Представя като доказателства наличните в счетоводството на „Е.-86”
ЕООД кредитни известия, издадени с подпис и печат от ищеца с №№ ********** от
29.12.2017 г.; ********** от 29.12.2017 г. и ********** от 29.10.2017 г., както и фактурите,
във връзка с които са издадени.
Твърденията на ищеца не кореспондирали по никакъв начин с издадените от самия
него кредитни известия, респективно с посочената от него фактура № **********/27.10.2020
г.
Относно съдържанието на самия Запис на заповед от 28.06.2018 г. твърди, че
описаните в него фактури не съвпадали изцяло с приложените от ищеца фактури като
доказателства по делото. Например в Записа на заповед е изписана фактура №
**********/30.10.2017 г., а като доказателство ищецът е представил по делото фактура №
**********/30.11.2017 г.
Освен това посочената фактура в Записа на заповед с № ********** от 30.10.2017 г.
не съвпадала с издадената от ищеца и предоставена на „Е.-86” ЕООД фактура с №
********** от 30.11.2017 г.
Представените от ищеца документи като доказателства по делото, не съвпадали с
наличните документи в счетоводството на „Е.-86" ЕООД, които също били издадени от
длъжностни лица на ищеца и нямало как да послужат като достоверни доказателства по
иска му.
В заключение твърди, че представените от ищеца документи по никакъв начин не
доказват иска му към нито към ответницата лично, нито към „Е.-86” ЕООД.
В с.з. ищцовото дружество, редовно призовано се представлява от процесуален
представител, който моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответницата дължи претендираните по исковата молба суми.
Ответницата редовно призована, не се явява в с.з. Представлява се от процесуален
представител, който оспорва експертизата по делото и моли съда да отхвърли предявения
иск като неоснователен и недоказан.
4
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която е
видно, че след проверка на приложените по делото документи, счетоводни документи и
регистри на ТП на ДГС Котел и счетоводни документи и регистри на „Е. 86" ЕООД вещото
лице е установило, че дължимото мораторно обезпечение върху главницата от 14 408.65
лева, представляваща неизплатена сума по фактури приложени към делото и изписани в
Запис на заповед приложен по делото, за периода от 31.10.2017 год. до датата на завеждане
на иска е в размер на 4 130,49 лв.
След проверка в счетоводството на ищеца и това на ответника е установено:
В счетоводството на ТП ДГС Котел фактури с № **********/27.10.2017 год., №
**********/27.10.2017 год.. № 3000005512У30.10.2017 год., № **********/30.10.2017 год.,
№ **********/31.10.2017 год. са включени в Дневник продажби по ЗДДС за месец
октомври 2017 год. КИ № **********/29.12.2017 год., КИ № **********/29.12.2017 год. и
КИ № **********/29.12.2017 г. са включени в Дневник продажби м. декември 2017 год.
В счетоводството на фирма „Е.-86” ЕООД, фактури с № **********/27.10.2017 г., №
**********/27.10.2017 год. и № **********/31.10.2017 год. са включени в Дневник покупки
през месец октомври 2017 год. Фактури с № **********/30.10.2017 год. и №
**********/30.10.2017 год. са включени в Дневник покупки на „Е. -86“ ЕООД в месец
01.2018 год.
Кредитни известия с № **********/29.12.2017 год., № **********/29.12.2017 год. и
КИ № **********/29.12.2017 год. са осчетоводени в счетоводството на „Е. -86“ ЕООД, но
не са включени в Дневник покупки на дружеството.
За преведените аванси и добитата дървесина /7 578,50 пл.к./ през 2016 год. от „Е.-86"
ЕООД, ТП ДГС Котел е издало фактури и кредитни известия на обща стойност 475 700,77
лв. с ДДС. Платените суми са в размер на 471 997.31 лв., в т.ч. платени на каса - 363 965,35
лв. и платени по банка - 108 031.96 лв. Прихванати суми съгласно Протокол за прихващане -
12 087,86 лв. Върнати суми по КИ (-8 355.60) лв. Остатък към 31.12.2016 год. 28.80 лв.,
които ТП ДГС Котел дължи на „Е.-86” ЕООД. Всички издадени през 2016 год. фактури и
кредитни известия са осчетоводени в счетоводството на ТП ДГС Котел и включени в
дневник продажби по ЗДДС. Всички издадени от ТП ДГС Котел през 2016 год. фактури са
осчетоводени в счетоводството на „Е. 86” ЕООД и включени в дневник покупки по ЗДДС, с
изключение на КИ № **********/04.10.2016 г. — (-28.80) лв.
За преведените аванси и добитата дървесина /1 503.90 пл.к./ през 2017 год., от „Е.-
86” ЕООД, ТП ДГС Котел е издало фактури и кредитни известия на обща стойност 106
861,30 лв. Платените в брой суми са в размер на 83 427.40 лв. Прихванати задължения
5
съгласно споразумение за прихващане от 19.05.2017 год. - 8 707.15 лв. Салдо от предходен
период (-28.80) лв. Остатък към 31.12.2017 год. в размер на 14 697,95 лв., които „Е.-86”
ЕООД дължи на TП ДГС Котел. Всички издадени през 2017 год. фактури и кредитни
известия са осчетоводени в счетоводството на ТП ДГС Котел и включени в дневник
продажби по ЗДДС.
През 2017 год. в счетоводството на „Е.-86” ЕООД издадените от ТП ДГС Котел
фактури са осчетоводени и включени в дневник покупки по ЗДДС с изключение на:
КИ № **********/02.02.2017 год. - 0.00 лв.
КИ № **********/02.02.2017 год. - 0.00 лв.
КИ № **********/02.02.2017 год. - 0,00 лв.
КИ № **********/02.02.2017 год. - 0,00 лв.
Фактура № **********/28.04.2017 год. - 0,00 лв.
Фактура № **********/30.11.2017 год. - 763,20 лв.
Фактура №**********/30.11.2017 год. - 1 728,00 лв.
КИ № **********/29.12.2017 год. - (-3 903,30) лв.
КИ № **********/29.12.2017 год. - (-400,34) лв.
КИ№ **********/29.12.2017 год. - (-1 018.73) лв.
Фактура № **********/30.10.2017 год. и № **********/30.10.2017 год. са включени
в дневник покупки на „Е. -86“ ЕООД в месец 01.2018 год.
Трите КИ с № **********/29.12.2017 год.; № **********/29.12.2017 год. и №
**********/29.12.2017 год. са осчетоводени в счетоводството на „Е. -86“ ЕООД през 2018
год., но не са включени в Дневник покупки на дружеството.
След 2017 год. в счетоводството на „Е. 86“ ЕООД са осчетоводени 5 /пет/ броя
кредитни известия: № **********/02.02.2017 г. със сума (-1380,00) лв.; КИ
**********/02.02.2017 г. със сума (-9 990,00) лв.; КИ **********/02.02.2017 г. със сума (-
264,00) лв.; КИ **********/02.02.2017 г. със сума (-2100,00) лв. и факт.
**********/28.04.2017 г. със сума (-3 000.00) лв.
Вещото лице сочи, че от счетоводството на „Е. 86“ ЕООД не са й предоставени
оригинали на гореописаните документи.
След проверка в счетоводството на ТП ДГС Котел е установено, че КИ с №
**********/02.02.2017 г. е със стойност 0.00 /нула/ лв.; КИ **********/02.02.2017 г. е със
стойност 0,00 /нула' лв.; КИ **********/02.02.2017 г. е със стойност 0,00 /нула/ лв.; КИ
6
**********/02.02.2017 г. е със стойност 0,00 /нула/ лв., осчетоводеното като КИ
**********/28.04.2017 г. със сума (-3 000,00) лв. е всъщност фактура със със стойност 0,00
/нула/ лв.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск е за установяване вземане по издаден запис на заповед за
непогасени парични суми по фактури за продажба на дървесина.
Със запис на заповед от 28.06.2018г. Е. – 86 ЕООД чрез упълномощено лице Р. Д.
Я. се е задължило да заплати на ищеца сума в размер на 17 227.08 лева по фактури: №
**********/27.10.2017г. на стойност 8 348,80 лв. фактура № **********/27.10.2017г. на
стойност 4 140лв. фактура№ **********/27.10.2017г. на стойност 763,20 лв. фактура №
**********/27.10.2017г.на стойност 1 728лв. фактура № **********/27.10.2017г.на стойност
1 220,40лв.
За уважаване на иска е задължително на първо място да се установи валидността на
ценната книга. По своята същност записа на заповед има двоен характер - ценна книга и
едностранна сделка. В качеството си на едностранна сделка записа на заповед е абстрактно
едностранно волеизявление, по силата на което издателят обещава да плати на поемателя
или на негова заповед определена парична сума. За редовността от външна страна на
записът на заповед като ценна книга, значение имат неговата форма и съдържание, които са
императивно уредени в чл. 535 ТЗ. За неуредените въпроси чл. 537 от същия закон препраща
към разпоредбите на менителницата, които могат да намерят приложение, а с Тълкувателно
решение № 1 от 28.12.2005 г. по т.д. № 1 от 2004 г. по описа на ВКС, ОСТК са дадени
допълнителни задължителни указания, относно необходимото съдържание на записа на
заповед. След извършена проверка за съответствие на представения по делото оригинал на
запис на заповед с цитираните текстове на ТЗ и задължителната практика на ВКС, съдът
намира, че представения документ е редовен от външна страна. Същият е изготвен в
писмена форма, съдържа наименование "запис на заповед", както под формата на заглавие,
така и в текста на документа на езика, на който е написан, формулирано е безусловно
обещание да се плати определена сума пари, посочени са падеж, място на плащането, името
на лицето, на което трябва да се плати, дата и място на издаването и е положен подпис на
издателя. Налице е уговорен падеж на задължението по записа на заповед в съответствие с
нормите на чл. 537 вр. чл. 486, ал. 1 ТЗ, чрез посочен като такъв в текста на заповедта
определен ден – 15.09.2018 г., в която хипотеза е приложим чл. 486, ал.1, т.4 ТЗ. Предвид
гореизложеното съдът намира, че представения към заявлението документ по чл. 417 ГПК -
запис на заповед е годен от външна страна документ, удостоверяващ подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника, поради настъпилия падеж.
Относно разпредЕ.ето на доказателствената тежест в спорове с предмет задължение
по запис на заповед, съдът следва да вземе предвид наличието на дадените задължителни
указания с т. 17 на Решение № * от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г. ОСГТК,
7
според които с въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за
наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка, с което е издаден
редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или
обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл. 422
ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията,
основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по
записа на заповед. При доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално
правоотношение, независимо от коя страна е въведено в делото, съдът разглежда заявените
от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения
запис на заповед.
В случая както ищецът, така и ответницата сочат наличието на облигационно
правоотношение между ТП ДГС Котел и Е.- 86 ЕООД. Облигационното правоотношение
според изложените обстоятелства е за доставка на 225 пл.куб. м дървесина, за която са
издадени посочените по- горе фактури.
В настоящия случай не се спори по делото, а и от приложените фактури се установява
учредено неформално материално правоотношение между ТП ДГС Котел и Е.- 86 ЕООД.
От назначената и приета по делото СИЕ се установява, че в счетоводството на ТП
ДГС Котел фактури с № **********/27.10.2017 год., № **********/27.10.2017 год.. №
3000005512У30.10.2017 год., № **********/30.10.2017 год., № **********/31.10.2017 год.
са включени в Дневник продажби по ЗДДС за месец октомври 2017 год. КИ №
**********/29.12.2017 год., КИ № **********/29.12.2017 год. и КИ №
**********/29.12.2017 г. са включени в Дневник продажби м. декември 2017 год.
В счетоводството на фирма „Е.-86” ЕООД, фактури с № **********/27.10.2017 г., №
**********/27.10.2017 год. и № **********/31.10.2017 год. са включени в Дневник покупки
през месец октомври 2017 год. Фактури с № **********/30.10.2017 год. и №
**********/30.10.2017 год. са включени в Дневник покупки на „Е. -86“ ЕООД в месец
01.2018 год.
Кредитни известия с № **********/29.12.2017 год., № **********/29.12.2017 год. и
КИ № **********/29.12.2017 год. са осчетоводени в счетоводството на „Е. -86“ ЕООД, но
не са включени в Дневник покупки на дружеството.
Всички издадени през 2017 год. фактури и кредитни известия са осчетоводени в
счетоводството на ТП ДГС Котел и включени в дневник продажби по ЗДДС.
През 2017 год. в счетоводството на „Е.-86” ЕООД издадените от ТП ДГС Котел
фактури са осчетоводени и включени в дневник покупки по ЗДДС с изключение на:
Фактура № **********/28.04.2017 год. - 0,00 лв., Фактура № **********/30.11.2017 год. -
763,20 лв., Фактура №**********/30.11.2017 год. - 1 728,00 лв.
Фактура № **********/30.10.2017 год. и № **********/30.10.2017 год. са включени
8
в дневник покупки на „Е. -86“ ЕООД в месец 01.2018 год.
Предвид стойността на издадения запис на заповед и датата на която е издаден, съдът
намира за доказана връзката с горепосочения договор за продажба на дървесина и
обезпечителната му функция за плащане на възнаграждението по него, обективирано във
фактурите. Въз основа на тези писмени доказателства се установява, че процесния запис на
заповед е бил подписан от ответника единствено с цел да гарантира изпълнението по този
договор на задължение на Е.- 86 ЕООД .
При това положение съдът намира, че следва да бъде съобразено постановеното по
реда на чл. 290 ГПК Решение с № 127/12.07.2013 година т. д. № 274/2012 г. на ВКС, с което
е разгледан идентичен случай. С това решение е прието, че менителнично правоотношение
между две лица не може да обезпечава вземане по каузално правоотношение между други
две лица. При установяване по делото, че непосредственото основание за менителничното
задължаване на ответника е гарантиране удоволетворяването на вземане, произтичащо от
каузално правоотношение между ТП ДГС Котел и Е.- 86 ЕООД, а не вземане на ищеца към
него се изключва самостоятелния характер на процесния запис на заповед като правна
сделка, което го лишава от спецификата му на абстрактен източник на безусловно
задължение за плащане на посочената в ефекта сума. При така разкрито основание за
менителничното задължаване се налага извода, че вземането по записа на заповед не
съществува, тъй като волята на ответника-издател не е била да се задължи към ищеца-
поемател, а да гарантира вземане, произтичащо от каузално правоотношение.
Съществено е да се изтъкне и това, че следва да се приеме за установено и
осъществяването на презумпцията в чл. 301 от ТЗ, тъй като управителя на Е.- 86 ЕООД не
се е противопоставила на извършените от упълномощения действия веднага след узнаването
им. Най - убедителното доказателство в тази насока е установеното в експертизата
осчетоводяване на фактури, вписани в записа на заповед, за които е поето задължение за
плащане. Доколкото гаранционно-обезпечителната цел, с която е издаден записът на
заповед, не може да бъде реализирана, задължението по него се явява лишено от основание -
т. е. лишено от основанието, заради което е поето. Ето защо, ищецът не може да претендира
изпълнение на това задължение.
Съгласно изричния бланкет на чл. 537 ТЗ за записа на заповед се прилагат съответно,
доколкото са съвместими с естеството му, правилата за менителницата. Менителничното
задължение е резултат на строго формална абстрактна сделка, като волеизявлението на
издателя е негов пряк източник. Или задължението възниква за автора на волеизявлението
само по силата и на основата на издадения ефект. Следователно, когато в записа на заповед
е вписано, че подписа се полага при упълномощаване и в резултат на конкретно дадена
представителна власт, за да възникне обвързване на представлявания с ефекта, респективно
неговото задължаване по него, това упълномощаване следва да бъде в писмена форма / с
оглед формата на самия ефект, която е за съществуването му, а не за неговото доказване/-
9
арг. чл. 37 ЗЗД. При менителничното правоотношение при издаване на ефекта, липсата на
представителна власт не влияе върху неговата действителност, тъй като той се счита за
издаден лично от лицето, което го е подписало. Този извод произтича от императивното
правило на чл. 462 ТЗ, установяващо, че който подпише менителница като представител без
да има представителна власт се задължава лично по менителницата. От изложеното следва,
че при издаване на менителничен ефект без представителна власт не е налице неговата
висяща недействителност, той е действителен, т.е. пораждащ обективираните от него права
и задължения, като подписалия го като пълномощник, без да има това качество, се счита
лично задължен.
В разглеждания спор извод за съществуване на подобно лично задължаване по
отношение на ответницата не може да бъде формулиран, тъй като от приетото като
доказателство по делото нотариално заверено пълномощно ответницата е била надлежен
пълномощник на Е.- 86 ЕООД като е била снабдена с изискуемата представителна власт да
поема задължения на дружеството /т.5 от пълномощното/.
Представителната власт е била учредена в изискуемата за това писмена форма.
Следователно няма как да се приеме, че е налице в своята съвкупност фактическия състав за
ангажиране отговорността на ответницата по смисъла на чл. 462 ТЗ, като лице отговарящо
лично по ефекта, доколкото няма доказване, че при сключване на абстрактната сделка тя не
е разполагал с необходимата представителна власт да го направи, а напротив установява се
точно обратното същата е имала такава власт и я упражнила от името и за сметка на Е.- 86
ЕООД.
Не е налице и фигурата на търговския пълномощник, тъй като търговското
пълномощие е едностранна сделка. Законът предписва форма за действителност на
упълнолномощителната сделка – писмена с нотариална заверка на подписа на
упълномощителя /чл. 26, ал. 1, изр. 3 Т/). Предпоставка за валидно упражняване на
представителната власт е знанието на третите лица за упълномощаването. Вътрешните
отношения между търговеца и пълномощника се уреждат с договор /чл. 27 ТЗ/, който има
двустранен и възмезден характер. Отношенията могат да се уредят и с трудов договор или
договор за дружество. Липсват доказателства в производството, че е налице двустранен и
възмезден договор между Е.- 86 ЕООД и Р.Я., по силата на който последната е назначена за
търговски пълномощник на дружеството, с уговорено възнаграждение.
Въз основа на горните правни изводи и споделяйки така постановената задължителна
практика постановена по реда на чл. 290 ГПК, съдът намира, че иска следва да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен.
На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата
направените разноски в производството в размер 300 лева заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното съдът
10
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ТП „ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО
КОТЕЛ”, ЕИК 2016176540153, със седалище и адрес на управление гр. Котел, ул. „Проф.
П. Павлов” № 57, представлявано от инж. И.К.Р. против Р. Д. Я. с ЕГН ********** от гр.
Сливен, ж.к. „Стоян Заимов” бл.78 вх.А ет.7 ап.33, за приемане за установено, че
ответницата дължи сумата 14 408.65 лева, представляваща главница по Запис на заповед
издаден на 28.06.2016 г., платим на 15.09.2018 г., ведно със законна лихва, считано от датата
на подаване исковата молба – 27.08.2020 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ТП „ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО КОТЕЛ”, ЕИК
2016176540153, със седалище и адрес на управление гр. Котел, ул. „Проф. П. Павлов” № 57,
представлявано от инж. И.К.Р. ДА ЗАПЛАТИ на Р. Д. Я. с ЕГН ********** от гр. Сливен,
ж.к. „Стоян Заимов” бл.78 вх.А ет.7 ап.33, разноски в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
11