РЕШЕНИЕ
№ 723
гр. Пловдив, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20245300500533 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 от ГПК във вр. с чл.150,ал.1 от СК.
С Решение №4397 от 02.11.2023 г., постановено по гр.д.№12957/2022 г. по
описа на ПдРС съдът е увеличил размера на месечната издръжка , която ответникът С.
С. А. ЕГН **********, заплаща на малолетния си син– С. С. А. ЕГН **********,чрез
неговата майка и законен представител – З. Ж. Ж. ЕГН **********,по силата на
Решение №211/22.01.2015г. на ПдРС, ІІ бр.с. по гр.д. №17277/2014г. , от 150лв. на
600лв./ шестстотин лева / месечно ,начиная от депозиране на исковата молба пред съда
–09.09. 2022г. занапред , до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на
обстоятелства,водещи до изменение или прекратяване на задължението за издръжка
,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното
и изплащане.
От съдебното решение недоволен е останал ответника в първоинстанционното
производство- С. С. А. ЕГН **********, който в подадената въззивната жалба чрез
пълномощника по делото адвокат Т., е изложил доводи за неправилност в частта му, с
която предявения иск по чл.150 от СК е уважен за разликата над 400 лева до уважения
размер от 600 лева. Твърди се в жалбата, че така определената от съда месечна
издръжка е завишена, не е съобразена с възрастта и нуждите на непълнолетното дете.
Поддържа се в жалбата,че при определяне на размера на издръжката съдът не е отчел,
че бащата също полага грижи за малолетното дете. Искането до съда е за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което
исковата претенция над 400 лева да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
1
въззиваемата страна З. Ж. Ж., ЕГН ********** - действаща като майка и законен
представител – на малолетното дете – С. С. А., ЕГН **********, с който оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Моли се първоинстанционното решение да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК и обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата, като с оглед задължителните
указания, дадени в Тълкувателно решение №1/2013г. от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС
може да приложи императивна материалноправна норма дори ако нейното нарушение
не е въведено като основание за обжалване, и не е ограничен от посоченото в жалбата,
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на
ненавършили пълнолетие лица при произнасяне по въпроса за издръжката им. При
извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269,
изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. По отношение на
правилността на решение съдът намира следното:
Очертаният от валидно упражнените права на жалба, предмет на въззивното
производство, е иск с правна квалификация чл.150,ал.1 от СК, за намаляване на
увеличената над 400 лева до 600 лева размер на месечната издръжка, която бащата С.
С. А. ЕГН **********, следва да заплаща на малолетното си дете С. С. А. ЕГН
**********,чрез неговата майка и законен представител – З. Ж. Ж. ЕГН **********,
начиная от датата на подаване на исковата молба в съда. Исковата претенция е
мотивирана с изменение на обстоятелствата, изразяващи се, както с настъпили
промени в икономическата обстановка в страна, така и настъпили такива след
постановяване на предходното решение, свързани с възрастта на детето и нарасналата
с оглед на това нужда от допълнителни финансови средства за задоволяване на
културните, образователни и битовите потребности, които майката З. Ж. Ж. не е в
състояние да задоволи. Ответникът заявява,че е в състояние да престира месечна
издръжка в размер на 400 лева, тъй като детето няма извънредни нужди, които да
налагат заплащане на издръжка в по-висок размер. Акцентира върху
обстоятелството,че не само е редовен платец на дължимата издръжка, но задоволява
допълнителните потребности на детето.
От фактическа страна по делото няма спор, а и се установява от събраните
доказателства, че ответникът С. С. А. ЕГН **********, е баща на малолетното дете С.
С. А., родено на 16.09.2011 г., като по силата на утвърдено от съда споразумение с
влязло в сила на 22.01.2015 г. съдебно решение същият се е задължил да му заплаща,
чрез неговата майка и законен представител З. А.а, месечна издръжка в размер на 150
лв. От представените в първоинстанционното и въззивното производство и неоспорени
своевременно писмени доказателства е документално установено, че през учебната
2021/2022 г. С. А. е ученик в 4-ти клас в ОУ „***“, град Пловдив, както и че провежда
дентално лечение със спемаем ортодонтски апарат на стойност от 670 лева. На
малолетното детето е провеждано психологическо консултиране – 6 консултации,
включващи терапия за справяне със страхове ,тревожност ,кошмари ,ниска самооценка
2
,развод и трудни семейни взаимоотношения. От приетите в първоинстанционното
производство справки относно доходите на родителите и имущественото им състояние,
е документално установено, че майката работи в ,КИЕМ ,, ЕООД – собственост на
настоящия й партньор, като за периода м.ноември 2021г. - м. октомври 2022 г. е
получила средно месечно от 700 лева. Бащата работи в Хели Ер –Сау АД и за периода
м.ноември 2021г. - м. октомври 2022 г. е получил средно месечно от 2000 лева.
Майката има родено на 30.03.2018 г. още едно малолетно дете-Е.К., за която се грижи
и издържа.
В първоинстанционното производство са снети и показанията на свидетеля Е.К.
- настоящ партньор на майката, от който се установява, че от седем години живее с
ищцата, като заедно отглеждат детето С.. Грижат се и за общото си дете –Е. ,което е на
5 години. Детето С. е ученик в 5-ти клас, като посещава уроци по математика и
тренировки по плуване. Два пъти в седмицата е на плуване, като за 12 тренировки
картата му е на цена от 216лв , а за уроците по математика заплащат месечно по
280лв.- по 35лв. на урок. Детето С. е в период на активен растеж поради това се налага
често да му се закупуват дрехи и обувки, като в училище носи задължително
униформа, имат зимен и летен екип, както и официална униформа. В периода на
учебната година се налага постоянно да му се закупуват помагала ,от училище се
организират екскурзии ,в които детето се включва. По 5 лв. дневно са джобните на С.
като 5,60лв. дневно е училищният стол, където детето се храни. Детето има телефон,
месечната му такса е 25лв. Има лаптоп, също закупен от свидетеля на цена над 1000лв.
Свидетелят му е закупил велосипед на стойност 475лв. Когато С. е при баща си и
получи подаръци от него, същите не се носят в дома му. Към момента детето има
нужда от по-хубав компютър ,има нужда от дрехи , има нужда да излиза ,да ходи на
ски/ обича да ходи на ски/, да се отделят средства за хобита ,които практикува със
социалния си кръг .Тъй като детето имало страх от тъмното, се наложило да посети
няколко сеанса при психолог, като таксите били заплатени от свидетеля. Бащата на
детето работи в ,,Хели Ер ,, ,като е част от инженерния екип ,по 3-4 месеца има
командировки в чужбина ,конкретно Африка. Всички деца имали плейстейшън -5 и
свидетелят също му закупил – на цена от 1500лв .Водил го на ски с инструктор ,детето
обича да ходи на ски и очаква това , а свидетелят няма как да му откаже. Два пъти
седмично детето посещава уроци по математика в комплекса ,в който
живеят,свидетелят не знае бащата да е заплатил урок .Бащата взима детето за 1 месец
през лятото ,като от детето свидетелят знае ,че са били на почивка в Гърция.
Свидетелката В.Ц., която се намира във фактическо съпружеско съжителство с
ответника, споделя пред съда, че детето С. посещава баща си три или повече пъти в
месеца – първа ,втора и пета седмица от месеца. По банков път бащата заплаща
издръжка от 150лв. ,но това не са всички средства, които осигурява на детето. Бащата
взима и връща детето от и до дома на майката. Бащата живее в собствено жилище в
гр.София кв.,, Витоша, като често дава на детето пари за екскурзии , за училищен стол,
закупува му вещи по негово желание . От две години му закупуват дрехи, които
остават в дома на бащата. Ответникът работи като механик на самолет , а свидетелката
е безработна. В дома на бащата детето има велосипед ,плейстейшън , игри и др. Детето
е посещавало психолог поради постоянните скандали между родителите, като
скандалите са най-често за пари. Майката непрестанно изисквала от бащата да
закупува за детето вещи ,да му предоставя пари, обвинявала го , че не дава достатъчно
средства. Един път детето е празнувало рожден ден при бащата,той е организирал
празника и заплатил разходите по него .Рожденият ден се провел в Пловдив в зала за
пейнтбол. Детето посещава тренировки по плуване в ,,Гранд Хотел Пловдив,,, като
3
бащата го е водил на плуване, но на друго място , като е заплащал тренировките.
Когато бащата взима детето , остават в гр. Пловдив в жилището на майка на С.. Имало
случаи , в които бащата водил детето на уроци по английски език ,като цената за урок
била 20лв. и бащата я заплащал .Това било преди 6 месеца .Към момента свидетелката
знае ,че детето посещава уроци по математика .Веднъж го завел бащата ,урокът
струвал 35лв. През лятото детето искало да посети летен лагер.Бащата имал нагласа да
заплати същия ,но майката отказала да пусне детето ,тъй като условията не били добри.
В началото на учебната година бащата винаги превежда допълнителни средства за
помагала, като С. постоянно получава подаръци от баща си , плейстейшъна ,който му
закупил бащата ,остава в неговия дом ,детето не го взима със себе си в дома на майката
,велосипедът също ,цената му е 1300лв.Много пъти бащата превеждал допълнителни
средства, но въпреки това майката на детето непрестанно му искала .Последният път
заплатил таксата за стол на детето – 90лв .След скандал между родителите преди две
години ,всеки от тях закупува отделно дрехи и вещи на детето и те остават в неговия
дом.
При тези фактически обстоятелства първоинстанционният съд е определил, че
за издръжката на непълнолетното дете са необходими 1000 лева месечно, от която сума
бащата следва да заплаща 600 лева, а разликата следва да се поеме от майката и е
увеличил размера на месечната издръжката на детето от 150 лева на 600 лева.
Съгласно чл. 150 СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка
може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата по смисъла на посочената
разпоредба е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или
трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за
изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от
алтернативно посочените предпоставки. Задължението за издържане до навършване на
пълнолетие на детето възниква за родителите с факта на раждането му, като съгласно
чл. 143, ал. 2 СК, те дължат издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. Правото на детето да получи издръжка от своите
родители е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството "непълнолетно
лице". Това задължение за издръжка е общо за двамата родителите и произтича от
общото им задължение по чл. 122, ал. 2 СК да се грижат за децата си. Размерът на
издръжката, съгласно чл. 142, ал. 1 СК, се определя в зависимост от нуждите на децата
и от възможностите на родителите, като трябва да се има предвид разпоредбата на чл.
142, ал. 2 СК, която определя минималния размер на издръжката. В конкретния случай
от момента на определяне на издръжка на детето с предходното решение до подаване
на исковата молба в съда, е изминал дълъг, над 7 –годишен период , през който
социално-икономическите условия в страната съществено са изменени в посока на
увеличение на цените на повечето стоки и услуги от първа необходимост. От друга
страна, промяната във възрастта на детето дефинитивно е довела до увеличаване и на
потребностите му от храна, облекло, обучение и средства за социалнокултурно
развитие, които не могат да бъдат задоволявани с издръжка от 150 лева. От
гореизложеното съдът прави извода за настъпило съществено и трайно изменение на
обстоятелствата, обусловили определянето на размера на дължимата на детето
издръжка. При тези данни настоящата съдебна инстанция намира, че са налице
условията на чл. 150 СК за увеличение на издръжката. Съгласно разпоредбата на
чл.142,ал.2 от СК , минималната издръжка за дете е в размер на 1/4 от размера на
минималната работна заплата за страната. Към настоящия момент МРЗ в страната е 933
лв. определена с ПМС № 193/12.10.2023 г. , поради което следва да се приеме, че
4
минималната месечна издръжка за едно дете, дължима от един родител е в размер на
233,25 лв. В конкретния случай детето С. А. е вече на 12 години, ученик в 6-ти клас.
Освен от обичайните за деца на неговата възраст средства за отглеждането му, същият
се нуждае и от допълнителни средства за извънкласни занимания, усвояване на чужди
езици, посещава допълнителни уроци по математика, тренира плуване. Липсват данни
за наличието на изключителни нужди на детето, поради което съдът приема, че то се
нуждае от обичайните за деца на неговата възраст средства за отглеждането му
съответно за храна, облекло, обувки, консумативи, медикаменти за лечение,учебни
помагала, средства за извънкласни занимания. Преценявайки така събраните по делото
доказателства за доходите и имуществото на родителите, и отчитайки тяхното
образование и професионална квалификация, съдът намира, че за пълното
задоволяване на нуждите на детето предвид възрастта му ще бъдат необходими 700 лв.
месечно, от която сума бащата следва да заплаща по 400 лева, а останалата сума следва
да допълва майката , ведно с непосредствените грижи по неговото отглеждане и
възпитание. Съдът съобрази така определения размер на издръжката с
обстоятелството, че родителските права по отношение на детето са предоставени на
майката, както и че същата полага непосредствените грижи по неговото отглеждане и
възпитание. Същевременно бащата на детето няма алиментни задължения спрямо
други лица , за разлика от майката , на която е вменено законовото задължение да
полага грижи и престира издръжка на другото си малолетно дете Е.К..
По изложените съображения съдът намира, че въззивната жалба е изцяло
основателна, а обжалваното решение е неправилно в частта му, с която е присъдена
издръжка за периода от датата на подаване на исковата молба за разликата над 400 лв.
до 600 лв. месечно.
Ето защо решението следва да се отмени в посочената част, като се постанови
отхвърляне на претенцията за издръжка за разликата над 400 лв. до присъдения размер
от 600 лв. месечно.
Тъй като въззивната жалба се уважава изцяло въззиваемата страна следва да
бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените във въззивното производство
разноски за държавна такса в размер на 324 лева , 300 лева адвокатско възнаграждение
за въззивното производство и още 150 лева адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство. С оглед на частичната отмяна на обжалваното
решение същото следва да бъде изменено в частта му за присъдената в полза на
бюджета на съдебната власт държавна такса. Дължимата държавна такса за уважения
размер на исковете за издръжка възлиза на 360 лв., а с обжалваното решение е
присъдена сумата от 648 лв., т.е. за разликата над 360 лв. до 648 лв. обжалваното
решение следва да бъде отменено. С оглед частичното отхвърляне от въззивната
инстанция за претенцията за издръжка следва да бъдат преизчислени и дължимите на
ищцата разноски за първата инстанция. Същите са в размер на 950 лв.- адвокатско
възнаграждение, от които по съразмерност й се дължат 475 лв., поради което в частта
му, с която са били присъдени разноски в полза на ищцата за разликата над 475 лв. до
713 лв. обжалваното решение следва да бъде отменено.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №4397 от 02.11.2023г., постановено по гр.д. №12957/2022г.
5
по описа на Районен съд- Пловдив, ІІІ бр.с., в частта му, с която дължимата от С. С. А.
ЕГН **********, издръжка на С. С. А. ЕГН **********,чрез неговата майка и законен
представител – З. Ж. Ж. ЕГН **********, е била увеличена за сумата над 400 лв. до
600 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба- 09.09.2022 г. до
настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, както и в
частта му, с която С. С. А. ЕГН **********, е осъден да заплати на З. Ж. Ж. ЕГН
**********, разноски по делото за разликата над 475 лв. до присъдения размер от 713
лв., както и държавна такса по делото за разликата над 360 лв. до присъдения размер от
648 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на З. Ж. Ж. ЕГН **********, действаща като майка и
законен представител на С. С. А. ЕГН **********, против С. С. А. ЕГН **********,
за увеличаване на размера на издръжката за сумата над 400 лв. до 600 лв. месечно,
считано от датата на подаване на исковата молба- 09.09.2022г. до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска.
ОСЪЖДА З. Ж. Ж. ЕГН **********, да заплати на С. С. А. ЕГН **********,
сумата от 774 лв.- разноски за първа и въззивна инстанции.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6