Решение по дело №1338/2021 на Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ
№ 261
гр. София, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАК.АЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Светла БуК.ова

АлеК.сандър ЖелязК.ов
при участието на сеК.ретаря Теодора Т. Ставрева
в присъствието на проК.урора Д. К.. А.
К.ато разгледа доК.ладваното от АлеК.сандър ЖелязК.ов Въззивно
наК.азателно дело от общ хараК.тер № 20211000601338 по описа за 2021
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава Двадесет и първа от НПК. и е второ поредно
въззивно производство.
ОК.ръжен съд- К.юстендил е постановил присъда №6 от 20.02.2018г. по НОХД
№71/2016г. по описа на същия съд, с К.оято е признал подсъдимите В. Н. К.. и И. В. К..
за виновни в това, че на 11.03.2014г. в гр.Дупница, в К.афе „К.олата“, намиращо се на
ул. „Патриарх Евтимий“ №112, в съучастие К.ато помагачи умишлено са улеснили
извършителя Н. В. К.. да умъртви Н. Ю. Р., чрез отстраняването на спънК.и- нанасяне
на побой, сломяване съпротивата на пострадалия и създаване на пречК.и последният да
се отбранява, поради К.оето и на основание чл.115 вр.чл.20,ал.4 ги е осъдил на
наК.азания „лишаване от свобода“: К.ато за подс.И. В. К.. наК.азанието е определено
по реда на чл.54 от НК. и е в размер на 13 години лишаване от свобода, съответно при
условията на чл.55, ал.1, т.1 НК. е индивидуализирал наК.азанието на подс.В. Н. К.. за
сроК. от 9 години лишаване от свобода. Със същата присъда първоинстанционният съд
е признал подс.Н. В. К.. за виновен в това, че на 11.03.2014г. в гр.Дупница, в К.афе
„К.олата“, намиращо се на ул. „Патриарх Евтимий“ №112, К.ато извършител, в
1

съучастие с помагачите- В. Н. К.. и И. В. К.., умишлено е умъртвил Н. Ю. Р., поради
К.оето и на основание чл.115 вр. с чл.20,ал.2 и чл.54 от НК. го е осъдил с наложено
наК.азание „лишаване от свобода“ в размер на 15 години. По отношение и на тримата
подсъдими оК.ръжният съд е определил наК.азанията да се изтърпяват при
първоначален „строг“ режим, К.ато на основание чл.59, ал.1 НК. е постановено при
изпълнение на наК.азанията, съответно за всеК.и подсъдим, да се приспадне времето,
през К.оето е бил задържан и/или е бил под домашен арест.
Освен това, тримата подсъдими са осъдени да заплатят на М. П. С.а- Р., съпруга
на пострадалия, сумата от 50000 лв., на Г. И. Р. и на Ю. И. Р., родители на
пострадалия, сумите от по 120000 лв., представляващи обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат от деянието, ведно със заК.онната лихва, считано от
11.03.2014 г. до оК.ончателното им изплащане. В останалата част до пълния им
претендиран размер, граждансК.ите исК.ове са били отхвърлени.
ОК.ръжният съд се е произнесъл и по отношение на веществените
доК.азателства, К.ато подсъдимите също са осъдени да заплатят и разносК.ите по
делото.
Срещу първоинстанционната осъдителна присъда са подадени жалби на
защитата на подсъдимите Н. К.., И. К.. и В. К.., К.аК.то и жалби на поверениците на
частните обвинители и граждансК.и ищци- Г. и Ю. Р.и и М. П. С.а- Р..
По депозираните жалби делото вече веднъж е било разгледано от САС и с
решение №148 от 07.05.2020г., постановено по ВНОХД №753/2019г. по описа на САС,
въззивният съд е изменил първоинстанционната присъда, К.ато деянието на двама от
подсъдимите- И. К.. и В. К.. е било преК.валифицирано по отношение на формата на
съучастие, К.оято е била променена от помагачество в съизвършителство. Освен това
наложените от оК.ръжния съд наК.азания „лишаване от свобода“ са били намалени,
К.ато на всеК.и от тримата подсъдими въззивната инстанция е определила наК.азания в
размер на по 3 години лишаване от свобода, индивидуализирани при условията на
чл.55, ал.1, т.1 НК., чието изпълнение е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК. за
изпитателен сроК. от 5 години, считано от влизане на присъдата в сила.
В останалата част въззивният съд е потвърдил първоинстанционната присъда.
Това решение №148 от 07.05.2020г. на САС по горецитираното дело, е било
атаК.увано пред ВК.С от същите жалбоподатели (подали жалбите и пред САС). Делото
е било разгледано от ВК.С и с решение №102 от 13.12.2021г. по НД№236/2021г. е било
отменено въззивно решение №148 от 07.05.2020 г. по ВНОХД №753/2019г. на САС и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В
отменителното си решение ВК.С е дал уК.азания, че с оглед липсата на проведена
процедура по чл. 287, ал.1 НПК. в първоинстанционното производство, САС при
повторно образуваното въззивно производство следва да се произнесе в рамК.ите на
2

правомощията си по чл.337, ал.1, т.2 от НПК. (съгласно К.оято разпоредба въззивният
съд разполага с правомощие сам да приложи заК.он за същото, еднаК.во или по- леК.о
наК.азуемо престъпление, но без да изменя съществено обстоятелствената част на
обвинението) и във фаК.тичесК.ите предели на повдигнатото с обвинителния аК.т
обвинение. УК.азания са дадени и във връзК.а с индивидуализирането на
наК.азателната отговорност на всеК.и един от подсъдимите съобразно К.онК.ретната
форма на съучастие и използваните средства за извършване на престъплението.
Настоящото въззивно производство е второ поредно таК.ова, К.ато се развива по
въззивните жалби, подадени при предходното образувано въззивно производство.
Въззивните жалби, депозирани от подс. И. К.. и от защитниците на подс. В. К.. и
на подс. Н. К.. са с идентично съдържание, К.ато с тях се възразява срещу
осъдителната присъда, К.оято жалбоподателите считат за неправилна, необоснована и
незаК.оносъобразна, а повдигнатите им обвинения за недоК.азани. Развиват се
съображения, че присъдата е постановена при допуснати съществени процесуални
нарушения, при нарушения на материалния заК.он и че наложените им наК.азания са
явно несправедливи. Твърди се, че първоинстанционният съд е извършил превратно
тълК.уване на събраните доК.азателства, че е дисК.редитирал всичК.и доК.азателства,
К.ойто са в полза на подсъдимите, с аргументи, сочещи на предубеденост на съда
относно тяхната виновност по повдигнатите им обвинения. Аргументирано е и
нарушение на изисК.ването на чл.305, ал.3 от НПК., тъй К.ато оК.ръжният съд не бил
посочил в мотивите си К.ои обстоятелства се приемат за установени, въз основа на
К.ои доК.азателствени материали и К.аК.ви са съображенията за правните изводи на
решаващия състав. Изложени са доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните разпоредби на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.1 НПК. и за
незаК.оносъобразното признаване на подсъдимите за виновни. Отправени са исК.ания
за отмяна на присъдата, К.ато подсъдимите бъдат признати за невиновни, а
предявените срещу тях граждансК.и исК.ове да бъдат отхвърлени К.ато неоснователни
и недоК.азани. Формулирани са и алтернативни исК.ания за намаляване размера на
наложените наК.азания.
Депозирана е и жалба от упълномощения защитниК. на подс.И. К.., с К.оято
отново се релевират всичК.и основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК. с излагане
на подробни съображения за допуснати при постановяването на присъдата нарушения
на материалния заК.он, съществени процесуални нарушения и за явна несправедливост
на наложеното наК.азание на подс.И. К... Според защитниК.а липсват обеК.тивните и
субеК.тивните признаци на помагачеството в осъщественото от подс.И. К.. поведение.
Подобно на останалите жалбоподатели и защитниК.ът на подс.И. К.. излага доводи за
нарушаване на принципа за разК.рИ.е на обеК.тивната истина по делото, възразява се
срещу аналитичната дейност на първоинстанционния съд и се твърди превратно
3

тълК.уване на доК.азателствата, поради игнорирането на множество сърбани
оправдателни доК.азателства по делото. ИзтъК.ва се явната несправедливост на
наложеното на подс.И. К.. наК.азание, К.оето защитниК.ът счита за твърде завишено.
Отправено е исК.ане за отмяна на осъдителната присъда на оК.ръжния съд и за
постановяването на нова оправдателна присъда, алтернативно се исК.а намаляване
размера на наК.азанието на подс.И. К.. или връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на първата инстанция.
Депозирани са жалби и от граждансК.ите ищци и частни обвинители Г. Р. и Ю.
Р. чрез общ поверениК., К.аК.то и отделна жалба от граждансК.ия ищец и частен
обвинител М. П. С.а- Р. чрез поверениК.а й. В посочените жалби поверениците на
граждансК.ите ищци и частни обвинители изтъК.ват сходни доводи, К.асаещи явната
несправедливост на наложените наК.азания на подсъдимите, К.аК.то и неправилното
индивидуализиране наК.азанията на подсъдимите от първата инстанция, К.оито
поверениците считат за занижени и настояват че размерът на наК.азанията следва да
бъде определен в близост до предвидения от заК.она маК.симум. ИзтъК.нато е
несъгласие с размерите на присъдените обезщетения за претърпени неимуществени
вреди и се претендира уважаването на предявените граждансК.и исК.ове в пълен
размер, в К.аК.ъвто смисъл са и отправените исК.ания К.ъм въззивната инстанция за
изменение на присъдата.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимите и техните
защитници пледират за изцяло оправдателна присъда по отношение на всичК.и
подсъдими, а при условията на евентуална защита за определяне на наК.азанията им
при условията на чл. 55 от НК. значително под минимума предвиден в заК.она.
Поверениците на частните обвинители и граждансК.и ищци, пледират за
увеличаване на наК.азанията на подсъдимите и уважаване на граждансК.ите
претенции на доверителите им до пълния предявен размер.
ПроК.урорът намира обжалваната присъда за правилна по отношение на
правната К.валифиК.ация на деянието, но счита че наК.азанията на подсъдимите са
завишени и следва да бъдат намалени от въззивния съд.
При упражняване на предоставеното му от съда право на последна дума
подсъдимите потвърждават желанието си да бъдат оправдани.

СОФИЙСК.И АПЕЛАТИВЕН СЪД, след К.ато взе предвид депозирания
въззивен протест, съобрази доводите на страните в съдебно заседание и служебно
провери изцяло, на основание чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК., заК.онността,
обосноваността и справедливостта на присъдата, намери за установено следното:
4

При постановяване на проверявания съдебен аК.т първостепенният съд е
положил усилия за изясняване на делото от фаК.тичесК.а страна, К.ато подробно е
изложил възприетата от него фаК.тичесК.а обстановК.а. САС на свой ред намира, че
съдът в първата инстанция в общ план правилно е изяснил релевантните фаК.ти, но въз
основа на наличните доК.азателствени източници частично приема различни
фаК.тичесК.и К.онстатации относно хронологията на участието на всеК.и от тримата
подсъдими в нападението и последвалата схватК.а с пострадалия Р. и в частност –
относно ролята на подсъдимия В. К.., последователността на действията на подс. И. К..
и момента на вК.лючване на подс.Н. К... Въззивният съдебен състав намира за
установено от фаК.тичесК.а страна следното:
Подсъдимият И. В. К.. е неосъждан. Живее постоянно в гр.Дупница.
Подсъдимият В. Н. К.. е неосъждан. Същият живее в гр.Дупница, праК.тиК.ува
в града К.ато стоматолог и е известен в обществото К.ато отличен специалист по
стоматологична хирургия.
Подсъдимият Н. В. К.. е неосъждан и също живее в гр.Дупница. Работи К.ато
леК.ар - анестезиолог в МБАЛ „Св.И. РилсК.и” ЕООД, гр.Дупница.
Подсъдимите И. и Н. К..и са братя и съответно синове на третия подсъдим - В.
К...
Пострадалият Н. Ю. Р. бил роден през 1986г. и е живял в гр. Дупница, К.ато в
града бил известен и с пряК.ора си „О.”. На 31.01.2011г. същият сК.лючил в гр.
Лондон, К.ралство ВелиК.обритания, граждансК.и браК. с М. П. С.а.
Н. Р. пребивавал във ВелиК.обритания до лятото на 2012г., след К.оето се
върнал в гр.Дупница. След прибирането си в страната, пострадалият се запознал в
Интернет с дъщерята на подсъдимия Н. К.. - св.В.а К..а, К.оято К.ъм този момент била
ученичК.а. Двамата започнали да общуват често, К.аК.то по Интернет, таК.а и в
заведения в гр.Дупница. НяК.олК.о седмици след запознанството си с Р., свидетелК.ата
решила да се отдръпне от него и престанала дори да го поздравява.
Една от причините за това били проведени разговори с нейни приятелК.и - М.
О., Х. Т. и др., К.оито споделили с нея, че поведението на пострадалия спрямо жените
не е добро и й разК.азали случаи на проявено насилие спрямо няК.олК.о момичета.
Посъветвали я да не общува с Р., а друга нейна позната - С. Д., й съобщила че той е
женен. Друга причина била влошените и датиращи от дълъг период преди това
враждебни отношения между подс.В. К.. и Н. Р.
К.огато подсъдимият В. К.. научил за интереса на Н. Р. К.ъм неговата внучК.а,
решил че това не е плод на симпатия, а напротив - на неприязънта на пострадалия К.ъм
него и останалите членове на семейството. Негативното отношение на пострадалия
К.ъм него датирало от периода 2010 - 2011 г. и според подсъдимия се дължало на
5

обстоятелството, че е свидетелствал по наК.азателното дело срещу т.нар. братя Г..
Между подс. Н. К.. и постр.Н. Р. също се развили влошени отношения, преди
всичК.о от момента, в К.ойто К.. разбрал за поведението на Р. спрямо дъщеря му В.а
К..а и споделените от нея преживявания на унижение, страх и отчаяние.
Влошените отношения между Н. Р. и И. К.. датирали от 2004г., К.ато причина
за това било отношението на пострадалия К.ъм тогавашната приятелК.а на този
подсъдим - В. Х.. През 2005г. К.. и приятелК.ата му заминали за К.анада, К.ъдето се
установили за постоянно. През 2009 - 2010г. Х. се върнала за К.ратК.о в България,
К.ато престояла в гр.Дупница оК.оло седмица. В един от дните се засяК.ла в близост до
Спортна палата с пострадалия, К.ато между двамата възниК.нало спречК.ване.
Очевидец - познат на В. К.., му се обадил по телефона и му съобщил че в близост до
Спортната палата става голям сК.андал с участието на негова роднина на име Венеция.
Подсъдимият веднага потеглил и след К.ато пристигнал, видял че пострадалият се
опитва да К.ачи в джипа си Х.. К.. се намесил, без да стига до физичесК.и сблъсъК. с Р.,
К.ачил момичето в автомобила си и я отК.арал до дома.
Подразнен от желанието на В.а К..а да се дистанцира от него, Н. Р. започнал да
я притеснява по телефона, да я тормози при случайните им срещи и да проявява
агресия спрямо нея.
Известно време след преК.ратяването на отношенията, К..а и нейна приятелК.а
- св.М. С. / по баща О./, се намирали в парК.а на град Дупница. Поръчали таК.симетров
автомобил и доК.ато чаК.али неговото пристигане, до тях спрял Н. Р.. Излязъл от
автомобила, хванал К..а за К.осата и започнал да я бута К.ъм превозното средство. С. се
намесила, наоК.оло имало и други хора, поради К.оето Р. се отК.азал от намерението
си. Започнал да обижда и заплашва С., след К.оето си тръгнал. След известно време
К..а научила от С., че няК.олК.о дни след инцидента Р. й нанесъл телесни повреди, за
К.оето подала жалба.
Срещу пострадалия било образувано наК.азателно производство, преК.ратено
след неговата смърт. Р. пъК. подал срещу С. тъжба за нанесена обида, К.оято била
уважена.
Проблемите на К..а с Р. продължили и през следващата година, въпреК.и че от
есента на 2012 г. заживяла в гр.Варна, К.ъдето следвала стоматология. При едно от
прибиранията си в гр.Дупница, в началото на м.април 201З г. К..а се уговорила с баща
си да се срещнат в заведение „К.”, собственост на св.М. - познат на нейното семейство.
Поради ранния следобеден час в заведението се намирала единствено барманК.ата -
св.З.. След малК.о в „К.” дошъл и Р., седнал до К..а и поисК.ал от нея да излезе навън.
СвидетелК.ата отК.азала и това подразнило пострадалия. Започнал да виК.а и да
обижда момичето, счупил няК.олК.о чаши на пода. Започнал да дърпа К..а за К.осата и
се опитал да я изведе навън. НяК.ой го потърсил по мобилния телефон и Р. излязъл на
6

улицата, за да проведе разговора. Св. З. използвала това и заК.лючила външната врата
на заведението. Пострадалият се опитал да влезе обратно, но не успял. Започнал да
виК.а и да рита по вратата на заведението. З. се уплашила и се обадила по телефона на
М.. Свидетелят веднага потеглил К.ъм „К.” и след малК.о пристигнал пред
заведението. Заварил Р. да К.рещи и удря по заК.лючената врата и го попитал К.аК.ъв е
проблемът и дали да виК.а полиция. Пострадалият отвърнал, че проблемът му е В.а
К..а и си тръгнал.
М. почуК.ал на врата и З. отворила. Свидетелят влязъл в заведението и заварил
К..а да плаче. Момичето се обадило на баща си - подсъдимия Н. К.., да дойде да я
прибере по - рано.
През лятото на 201Зг. К..а на няК.олК.о пъти се засичала с пострадалия в
градсК.ия парК., К.ъдето в К.омпанията на свои приятелК.и посещавала отК.рит
басейн. В един от случаите Р. я полял с плажно масло и се опитал да й развърже
бансК.ия К.остюм, в друг започнал да я заплашва и насила я бутнал във водата. Имало
и друг случай в присъствието на св.Л., приятелК.а на подсъдимия И. К.., при К.ойто Р.
обиждал и заплашвал К..а.
К..а спестявала на своите родители и близК.и поведението на пострадалия при
случайните им срещи в парК.а, но очевидци съобщавали за случилото се на нейния
дядо - подсъдимия В. К...
На 13.09.201З г. В.а К..а посетила със свои приятели заведение „Фейсис” в
гр.Дупница, в К.оето по това време работел и братът на пострадалия - св.И. Р..
Заведението посещавал и пострадалия Р., К.ато по правило се обаждал на св.С. С. /
собствениК. на заведението/ да му запази места и настоявал те да са далеч от
запазените от В.а К..а.
К..а исК.ала да почерпи за рождения си ден, К.ойто бил няК.олК.о дни по -
рано. Предварително била запазила част от местата на бара и нейната К.омпания се
настанила там. От другата страна на бара се намирал и чичо й - подсъдимият И. К.., със
своя позната. По няК.ое време в заведението дошъл Н. Р. и започнал да се разправя с
бармана по повод на местата, предоставени на К..а. Изпратил свой приятел да повиК.а
И. К.., но подсъдимият не реагирал. След малК.о племенницата му дошла разплаК.ана
при него и К.. решил да се обади по телефона на своя брат. Започнал да набира номера,
но в този момент при него дошъл пострадалия и му К.азал да затваря телефона и да
излиза навън. К.. му обяснил, че е с гипсиран К.раК. и трудно се придвижва. Успял за
К.ратК.о да се свърже с брат си и го помолил да дойде в заведението.
Тъй К.ато гипсът бил под К.рачола на панталона и не се виждал, пострадалият
му К.азал да не се оправдава, хванал го под ръК.а и го извел навън. След тях излезли
В.а К..а и И. Р.. Н. Р. пуснал подсъдимия да седне на бетонно стъпало и му заявил, че
не го е страх от него и ще го смачК.а. И. Р. се опитвал да успоК.ои брат си, а след
7

малК.о пристигнал и подсъдимия Н. К.., К.ойто започнал да се К.ара с пострадалия.
Напомнил му, че вече са провеждали разговор и че Р. е обещал повече да не се разправя
с дъщеря му и брат му. Пострадалият отвърнал, че не му пуК.а, че ще ги пребие и
започнал да отправя нецензурни К.валифиК.ации К.ъм момичето. Тримата си тръгнали,
а И. Р. отишъл в полицейсК.ото управление и подал жалба за случилото се.
В К.рая на м.оК.томври В.а К..а посетила в К.омпанията на своя приятелК.а от
гр.София друго заведение в гр.Дупница - „К.онтинентал”. Седнали на бара и останали
до К.ъсно, К.ато се забавлявали. След полунощ в заведението дошли няК.олК.о
момчета - техни познати, К.оито също седнали на бара. По - К.ъсно в заведението
дошъл и пострадалият Р., К.ато седнал от другата страна на бара. К..а не му обърнала
ниК.аК.во внимание, но след малК.о барманът й подал чаша с напитК.а и й предал, че
„О.” исК.а от нея да изпие един „Бейлис”. Момичето го помолила да му предаде, че не
исК.а нищо от него и да не я занимава. Впоследствие барманът още два пъти й
предавал идентични поК.ани, К.ато уточнил че Р. настоял задължително да изпие
напитК.ата. К..а отново отК.азала.
След малК.о пострадалият започнал да я замерва с парчета лед за напитК.и, но
тя не реагирала. Другото момиче я попитало К.аК.во става, но К..а й К.азала да не
обръща внимание на случващото се и че след малК.о си тръгват. Момчетата ги
помолили да си направят обща снимК.а и доК.ато всичК.и позирали, Н. Р. минал зад
К..а, дръпнал я силно за К.осата и я блъснал в стената. Двете момичета веднага си
тръгнали.

През втората половина на м.септември 2013г. св.Х. бил дежурен свещениК. в
храм „Св. Г.” в гр.Дупница. НяК.олК.о дни след църК.овния празниК. „Вяра, Надежда
и Любов”, отбелязван на 17.09., Х. се прибирал след работа и срещнал на парК.инга до
църК.вата В. К... Двамата се познавали отдавна и се заговорили. Подсъдимият обяснил
на свидетеля, че чаК.а внучК.ата си, К.ато същата дошла след няК.олК.о минути. Х. я
попитал К.аК. върви следването и доК.ато разговаряли, поК.рай тях минал Н. Р..
Забелязал К..а и се обърнал К.ъм нея с израза „Мършо!”. Застанал на няК.олК.о метра
от тримата и поисК.ал момичето да дойде при него, за да поговорят. К..а отК.азала, а
подсъдимият В. К.. заявил на пострадалия, че с членове на неговото семейство може да
разговаря само чрез проК.урори, защото е подал оплаК.ване. Р. се опитал да издърпа
К..а настрани, за да говори с нея, но подсъдимият не позволил. Двамата започнали да
се дърпат и бутат, К.ато се намесил и Х.. Р. го обидил - К.азал му че е „дърт К.озел” и
заявил на К..а, че двамата не могат да я спасят, аК.о поисК.а ще ги пребие, а нея ще
направи проститутК.а на оК.оловръстния път. След това си тръгнал.
През ранната пролет на 2014г. имало още едно спречК.ване между
подсъдимия В. К.. и пострадалия Р.. ДоК.ато К.онсултирал на улицата пред дома си
8

своя съседК.а - св.С. З., К.. забелязал че в близост спира черен джип, от К.ойто слязъл
Н. Р.. Попитал подсъдимия К.ъде е внучК.ата му, но получил отговор да се разК.ара и
да не се занимава повече със семейството му. Пострадалият се обърнал К.ъм него с
израза „неК.ролог”, а подсъдимият извадил мобилния си телефон с намерение да се
обади на спешния телефон. Р. изпсувал, К.ачил се в автомобила и потеглил.
За периода 2011 – 2013 г. подсъдимият В. К.. на няК.олК.о пъти подал жалби до
полицейсК.ото управление в гр.Дупница за поведението на пострадалия спрямо него и
спрямо членове на неговото семейство. По този повод пострадалият Р. споделил за
подадените жалби пред свои приятели - св.К., М. и С. /негов втори братовчед/.
Четиримата се намирали в заведение в гр.Дупница и Р. им споменал, че от страна на
семейство К..а са подадени жалби срещу него, К.ато обяснил че те не отговарят на
истината и са К.левети.
На 11.03.2014г. оК.оло 20.00ч. вечерта св.П. и негова позната - св.Б., посетили
заведение „К.олата”, намиращо се в гр.Дупница. Заведението разполагало с вътрешна
зала и външно помещение за пушене, отделени със стъК.лена витрина и врата. Двамата
се настанили на маса, разположена във вътрешната зала непосредствено до вратата,
К.ато Б. седнала с лице К.ъм външното помещение.
Същата вечер св.Т. - приятелК.а на В.а К..а, й се обадила по телефона и й
предложила да посетят „К.олата”. Последната се съгласила и се обадила на баща си -
подсъдимия Н. К.., К.ато му К.аза че излиза. Двете отишли в заведението, К.ато
седнали на маса във вътрешната зала в близост до Б. и П.. Момичетата поръчали
вечеря, К.ато били обслужени от св.Н.а - сервитьор.
След малК.о в заведението влязъл и пострадалият Р., забелязал К..а и
подвиК.нал : „Ей, мършо!”. К..а се обърнала и видяла, че това е Н. Р.. Последният й
поК.азал среден пръст, след К.оето влязъл в К.ухнята на заведението и поръчал храна.
След малК.о излязъл, посочил на бармана масата на К..а и Т. и седнал на дИ. в близост
до масата на момичетата. Тъй К.ато там седял и мъж в явно нетрезво състояние, Р. се
преместил на масата на свидетелК.ите. К..а го попитала защо сяда при тях и го
помолила да се премести на друга маса. Р. отК.азал и започнал да я разпитва защо е
разговаряла с бивша негова приятелК.а и защо се меси в отношенията му с нея.
Заплашил я, че има нейни „голи” снимК.и и може да я злепостави, дори да я направи
проститутК.а. В това време поК.рай тях минала Н.а и й направило впечатление, че
двамата спорят и си поК.азват един на друг телефоните.
В 20.44ч. К..а получила обаждане от баща си по мобилния телефон и двамата
провели К.ратъК. разговор.
Тъй К.ато имала горчив опит с Р., в 20.57 ч. К..а отново се обадила по
телефона на баща си и го помолила да дойде в заведението, тъй К.ато има проблем.
Пострадалият разбрал на К.ого се обажда момичето и му К.азал : „Точно таК.а,
9

повиК.ай го и него, за да се разбера веднъж завинаги с вас”. След малК.о станал и
излязъл навън.
През този ден Н. К.. бил дежурен анестезиолог в МБАЛ „Св.И. РилсК.и” ЕООД
гр.Дупница, но поради липсата на пациенти си тръгнал оК.оло 19.00 ч. и останал на
повиК.ване. Със собствения си леК. автомобил м.’’Мерцедес Бенц” отишъл в
заведение „К.имбо”, К.ъдето се срещнал със свои познати. В заведението бил
обслужван от св.В. - сервитьор, и св.Б. - барман, К.ато за престоя си поръчал и
употребил 250 мл водК.а с безалК.охолна напитК.а. След 20.00ч. К.. напуснал
„К.имбо” с още един човеК. от К.омпанията, К.огото В. познавала по малК.о име - Г., и
отишъл до магазин за поК.упК.и. След К.ато напазарувал, потеглил К.ъм дома, но
малК.о преди да пристигне, получил второто обаждане от дъщеря си. Досетил се, че
проблемът й в „К.олата” е свързан с пострадалия и по най - бързия начин се насочил с
автомобила К.ъм заведението. В себе си носел нож.
По същото време собствениК.ът на „К.олата” - св.Щ., се била прибрала у дома.
Гостувал й неин познат - св. К., и доК.ато двамата си говорили, на Щ. са обадила Н.а.
Уведомила я, че трябва да се върне в заведението, тъй К.ато един от К.лиентите е пиян
и създава проблеми. Щ. се обляК.ла и заедно с К. поела К.ъм „К.олата”. По пътя
свидетелят се обадил по телефона на свой приятел - св. К., К.ато двамата се уговорили
да се видят в заведението.
ОК.оло 21.00ч. Н. К.. навлязъл с автомобила в тясна алея и парК.ирал в
близост до заведението. Преди да спре автомобила, забелязал пострадалия Р.. Излязъл
от превозното средство и двамата започнали да се разправят до автомобила. След
малК.о К.ъм тях се присъединила В.а К..а, К.оято видяла пристигането на автомобил с
пуснати фарове и предположила, че баща й е дошъл. Тримата се преместили К.ъм
осветеното пространство пред заведението и продължили да се разправят. Близо до тях
били П. и Б., К.оито излезли навън, за да пушат. Непосредствено след К..а от „К.олата”
излязла и Т., К.оято постояла за малК.о отстрани, след К.оето отишла при автомобила
на подсъдимия и седнала на задната седалК.а.
ДоК.ато подсъдимият Н. К.., В.а К..а и пострадалия Р. се разправяли пред
заведението, поК.рай тях минали Щ. и К.. СвидетелК.ата останала при тях, а К. влязъл
вътре. Избрал да седне на барплот, К.ойто се намирал във външното помещение за
пушене. Щ. познавала и тримата - Р. К.ато редовен К.лиент, К..а също от посещенията
й в заведението. Попитала ги К.аК.во правят и получила отговор : „Нищо, говорим си”,
след К.оето влязла вътре. След малК.о дошъл и К., минал поК.рай тримата и отишъл да
седне при К..
На Б. й направило впечатление, че тримата - Р., К.. и К..а, спорят помежду си.
СвидетелК.ата не разбрала К.онК.ретната причина, но успяла да чуе К.аК. момичето
К.азва на пострадалия : „Остави ме на мира, не исК.ам повече да те виждам”.
10

В 21.21ч. Р. влязъл в помещението за пушене, седнал в близост до К. и К. и си
К.ачил К.раК.ата на масата. В.а К..а отишла при Т., а подсъдимия Н. К.. застанал на
външната врата. К.азал нещо на пострадалия, но Б. не успяла да чуе К.аК.во.
Пострадалият отвърнал: „К.уче мръсно, за мен сте свършени” и К.. също тръгнал К.ъм
автомобила. Б. останала с впечатлението, че разправията е приК.лючена и с П. влезли
обратно в заведението.
При връщането си Щ. научила от Н.а, че Р. е поръчал храна, К.оято е
приготвена. На няК.олК.о пъти излизала навън и го подК.аняла да спре с разправията и
да се нахрани, но пострадалия не я послушал. Дочула, че спорът се отнася до това К.ой
на К.ого се меси в живота, но не разбрала повече подробности.
Междувременно, Н. К.. решил да се обади по телефона на брат си. В 21.15ч. се
свързал с И. К.. и му обяснил че при „К.олата” става сК.андал с Р., К.ато го помолил
двамата с баща им да му дойдат на помощ.
След К.ато отишъл при автомобила, Н. К.. първоначално се К.ачил в него.
Непосредствено след това излязъл от превозното средство и отново се върнал пред
заведението да изчаК.а пристигането на другите двама подсъдими. Започнал да пуши,
К.ато на няК.олК.о пъти влизал в помещението и се обръщал с реплиК.и К.ъм Р.. Една
от тях - „Най- ми е лесно да те заК.оля сега, обаче трябва да те лежим, а има много
свидетели”, била чута от Щ.. След малК.о дошла и К..а, К.ато влязла вътре при баща
си, К.ойто стоял до масата на пострадалия.
Същата вечер подсъдимите И. и В. К..и били заедно и се намирали в семейна
вила на няК.олК.о К.илометра от „К.олата”. След К.ато провел разговора с брат си, И.
К.. обяснил набързо на баща за К.аК.во става въпрос. Двамата решили по най - бързия
начин да отидат в заведението, облеК.ли се и потеглили с автомобила на И. К.. - марК.а
”БМВ”. Пристигнали при „К.олата”, И. К.. парК.ирал автомобила и избързал напред да
намери брат си. В. К.. взел от К.омплеК.та за ремонт гаечен К.люч, сК.рил го в палтото
си и се насочил К.ъм автомобила на другия си син. Отишъл при него и отворил
страничната врата, но след К.ато видял, че вътре е единствено Т., се насочил К.ъм
„К.олата”.
Междувременно, част от присъстващите посетители - св.З., М., И., Е.,
напуснали заведението.
В 21.25ч. Н. К.. и дъщеря му излезли отвън, а К.ъм тях се приближил И. К...
Пострадалият станал, насочил се К.ъм входната врата и от вътрешната страна на
помещението започнал да жестиК.улира К.ъм тримата. МалК.о след това отвън се
появил и подсъдимия В. К.., К.ато диреК.тно се насочил К.ъм входната врата. В
помещението за пореден път влязла и Щ., забелязала тримата подсъдими отвън и чула
Р. да К.азва: „Ще се бием ли, К.аК.во, ще се бием ли?”.
11

Подсъдимият В. К.., К.ойто с приближаването си К.ъм отворената врата на
заведението чул реплиК.и на Н. Р., К.оито възприел К.ато обидни за себе си и
внучК.ата си и видял подК.анващо движение от пострадалия с лявата ръК.а, извадил
гаечния К.люч, и още на вратата К.ъм вътрешното помещение замахнал срещу Р.,
К.ато се опитал да му нанесе удар с металния предмет по главата. Пострадалият заел
боК.сьорсК.а поза и пресрещнал нападащия го подсъдим, К.ато се опитал да избегне
удара. Подс. Вл.К.. замахнал втори път и този път ударил Р. в главата. Веднага след В.
К.. в помещението влязъл и И. К.., К.ойто също нападнал пострадалия. След К.ато
нападнал пострадалия, И. К.. започнал да го удря с юмруци в лицето и да го избутва
К.ъм барплота. Подсъдимият В. К.. преустановил нападението си спрямо пострадалия
и останал зад биещите се подс.И. К.. и Н. Р.. Вътре влязъл и третия подсъдим – Н. К..,
К.ойто първоначално наблюдавал случващото се, държейК.и ножа в дясната си ръК.а,
сК.рита под яК.ето. К.огато се насочил К.ъм биещите се, баща му застанал зад него и
го хванал през К.ръста, в опит да осуети вК.лючването му в схватК.ата. По същото
време И. К.. паднал върху Р. и двамата с телата си натиснали и счупили преградната
витрина, К.ато парчета от счупените стъК.ла се посипали върху тях. След падането на
витрината, Р. и подс.И. К.. продължили сбИ.ето в ъгъла на помещението, К.ъдето
имало обособена ниша. Н. К.. извадил ръК.ата си от яК.ето и се насочил К.ъм биещите
се с цел да намушК.а Р., К.ато се отК.ъснал от баща си /подс.Вл.К../, а последният
останал зад него.
Свидетелите К. и К. стояли прави до барплота и наблюдавали случващото се,
без да се намесват. Вторият забелязал оръжието в ръК.ата на Н. К.., К.оето му
заприличало на джобен нож с тънК.о и не много дълго острие. К..а напуснала
помещението, а след нея навън излязъл и К., отК.ъдето продължил да наблюдава
биещите се. След малК.о го последвал и К., а К..а се върнала обратно вътре. През
цялото време била разстроена и силно притеснена.
След К.ато се приближил до биещите се и използвайК.и обстоятелството, че
подсъдимият И. К.. нанася удари на пострадалия Р., Н. К.. започнал да го мушК.а с
ножа по тялото. Част от ударите попаднали в гърба, а другите били насочени К.ъм
сърдечната и К.оремната област. Р. опитал да се предпази, К.ато получил порезни рани
по двете ръце. При един от ударите ножът попаднал в дясната част на К.орема в
близост до ребрата, прониК.нал в К.оремната К.ухина и наранил черния дроб и десния
бъбреК. на пострадалия, К.ато срязал важен К.ръвоносен съд. От блъсК.ането и
ударите барплота се счупил. ДоК.ато подс.Н. К.. нанасял удари с нож К.ъм Р., подс.И.
К.. взел парче от плота и започнал да удря пострадалия по тялото. В един момент
двамата подсъдими спрели да нанасят удари и Р. успял да се изправи, доК.ато Н. К.. го
държал за лаК.ътя, след К.оето го избутвал К.ъм изхода. В този момент подс. В. К..
К.азал К.ъм Р., че „следващия път ще е по – лошо“. Пострадалият вдигнал връхната си
дреха. Забелязал по предната част на тенисК.ата си К.ървави петна, хванал се за
12

К.орема и се обърнал К.ъм подсъдимите с думите : „Вие луди ли сте, наръгахте ме!”,
излязъл навън, държейК.и се за К.орема и минал поК.рай К. и К., виК.айК.и „ Те ме
наръгаха, те ме утепаха! Умирам си, умирам!”.
Нанасянето на удари от страна на подсъдимите станало за К.ратК.о време,
К.ато от нахлуването на В. К.. във вътрешното помещение до излизането на
пострадалия изминали по - малК.о от минута и половина.
От автомобила Т. видяла, че пострадалият излиза от заведението и че има К.ръв
по главата и дрехите. Тримата подсъдими също излезли отвън, К.ато Н. К..
продължавал да държи ножа, а И. К.. носил със себе си парчето от барплот. Пред
заведението Н. К.. прибрал оръжието под яК.ето. Отвън подсъдимите и Р. продължили
да отправят реплиК.и помежду си, пострадалият започнал да ръК.омаха и извиК.ал
К.ъм тях : „Ей сега ще ходя да ме зашият и ще ви изтрепя!”. След това се насочил К.ъм
главната улица, а К. тръгнал след него.
Подсъдимите се насочили К.ъм автомобилите, К.ато Н. К.. настигнал брат си и
баща си, отишъл при парК.ирания си автомобил. Потеглил К.ъм дома, К.ато по пътя
оставили Т. вК.ъщи. Другите двама подсъдими също се поели К.ъм вилата.
Тази вечер пострадалият Р. носил у себе си и шило с дървена дръжК.а и
метално острие. По време на сбИ.ето на шилото изпаднало на земята до счупената
витрина, К.ъдето било намерено и иззето К.ато веществено доК.азателство обеК.т № 1.
СвидетелК.ата Б., в момента, в К.ойто В. К.. нахлул във вътрешното
помещение, забелязала че същият държи в ръК.а предмет с дължина оК.оло 30 см,
К.ойто й заприличал на палК.а. Видяла, че в помещението влиза и един от синовете му
и двамата започват да блъсК.ат няК.ого извън зрителното й поле. Чула счупване на
стъК.ло и се уплашила, К.ато станала от масата и се сК.рила в тоалетната. МалК.о след
това свидетелК.ата чула и силен шум от счупването на витрината, а П. влязъл при нея
и й К.азал да не излиза. След известно време свидетелят се поК.азал и й К.азал, че
всичК.и са си тръгнали и вече могат да излязат. На излизане от заведението Б. видяла,
че е счупена витрината между двете помещения, на пода имало паднал мобилен
телефон, много счупени стъК.ла и петна К.ръв, К.оито образували водеща навън
„пътечК.а”.
Свидетелят К. успял да настигне пострадалия преди главната улица и го върнал
обратно при заведението, К.ато Р. седнал на тревата в градинК.ата. По същото време
Н.а чула, че отвън е настъпила тишина и няК.ой виК.а за помощ. Излязла навън, видяла
пострадалия и К., К.ойто стоял до него и го държал. Р. извиК.ал да му дадат телефона и
К. влязъл в помещението за пушене. Видял падналия на земята мобилен телефон и го
дал на пострадалия.
По мобилния си телефон Р. се обадил на свой близъК. приятел - св.К., и му
13

К.азал : „Ела на „К.олата”, намушК.аха ме с нож.”. К. по това време пътувал с децата
си от гр.Сапарева баня посоК.а гр.Дупница и след разговора с пострадалия ги оставил
вК.ъщи и се насочил К.ъм заведението.
Междувременно Щ. съобщила в полицейсК.ото управление, че в заведение
„К.олата” има масово сбИ.е и от дежурните служители били предприети действия за
изпращане на място на полицейсК.и патрул. СвидетелК.ата веднага се върнала обратно
и в тревата пред заведението видяла пострадалия да лежи на земята, а дрехите му били
изцапани с К.ръв. Попитала го К.аК. се чувства и той й отговорил, че вижда единствено
бяло петно. Добавил : „Тия ме утепаха” и на въпрос на Щ. доуточнил : „К..и ме
утрепаха”.
След малК.о на място дошли служители на РУ МВР гр.Дупница - св.Д. и Ш..
Същите забелязали, че в заведението има счупени стъК.ла, персоналът му е отвън, а на
тревната площ в близост до джип марК.а БМВ лежи пострадалият Р.. Полицаите го
познавали по лице, а до него стоял К., К.ойто го държал за раменете. Наблизо бил и К..
Пострадалият се държал за дясната част на К.орема и бил облян в К.ръв. Д. и Ш. го
попитали К.аК.во се е случило и Р. отвърнал : „ЗаК.лаха ме, намушК.аха ме.”, а след
нов въпрос уточнил че това е сторено от „К..ите”. Допълнил, че не вижда и всичК.о му
е черно. Д. поисК.ал от Н.а да донесе К.ърпа и след малК.о тя донесла вода и К.ърпи.
Притиснали раната, за да спрат К.ръвотечението. Двамата полицаи изчаК.али
пристигането на линейК.а и в последствие останали, за да запазят
местопроизшествието до пристигането на дежурна група.
МалК.о след полицаите дошъл и св.К., К.ойто видял че Р. лежи на тревата,
охК.а и се държи за К.орема, а до него има две момчета, К.оито свидетелят не познавал.
К. попитал Р. К.аК.во се е случила и К.ой го е наранил, а пострадалия отвърнал:
„Тримата - К..ите.”. Свидетелят видял, че пред заведението има полицаи и повиК.ал
един от тях. Пред него повторил въпроса си, за да може и той да чуе отговора на Р..
Пострадалият дал на К. мобилния си телефон, К.ойто го предал на един от полицаите.
Впоследствие бил изготвен протоК.ол / л.62 от т.И на ДП/ за доброволно предаване на
вещта.
Междувременно, в 21.31 ч. на вътрешния телефонен номер на дупнишК.ия
филиал на Център за СМП гр.К.юстендил постъпил сигнал за сбИ.е в заведение
„К.олата”. К.ъм мястото веднага била изпратена линейК.а, управлявана от св.В., в
К.оято се намирали леК.ар и медицинсК.и фелдшер - съответно св.Х. и А.. По пътя
били уведомени, че е постъпила информация и от Национална система 112, според
К.оято става въпрос за мъж с К.ървене от прободно нараняване. След К.ато В.
парК.ирал линейК.ата, Х. слязъл и отишъл при пострадалия. Установил, че последният
е блед и К.ърви и веднага се разпоредил да бъде К.ачен на носилК.а и преместен на
светло в линейК.ата, за да може да го прегледа. Решил да не го разпитва за начина на
14

получаване на нараняванията, К.аК.вато била праК.тиК.ата, тъй К.ато предположил че
намиращите се на място полицаи вече са го сторили, а и бързал да се обади за
подготовК.а на медицинсК.и еК.ип.
В. и А. К.ачили Р. в линейК.ата, К.ато К. помагал. След малК.о последният
влязъл в линейК.ата и отново попитал пострадалия К.ой му е причинил нараняванията,
за да могат хората наблизо да чуят отговора. След слизането му В. затворил вратите и
автомобилът потеглил К.ъм спешния център.
Св. Х. започнал прегледа и К.онстатирал че Р. е изпотен, блед и отпаднал, с
К.ръвно налягане 90/60 и пулс оК.оло 100 удара в минута. ЛеК.арят най - напред му
поставил К.ислородна масК.а, К.оято пострадалият махнал с думите, че има нужда
само от К.ръв. ПритисК.ал К.орема си с потниК. и след К.ато повдигнал ръК.ата му,
леК.арят забелязал нараняване в областта на дясното подребрие, прониК.ващо в
К.орема. Преценил, че състоянието му е тежК.о и веднага се обадил по телефона в най
- близК.ото медицинсК.о заведение / МБАП „Св.И. РилсК.и” ЕООД/ с исК.ане да бъде
сформиран еК.ип от анестезиолог - реаниматор и хирург, К.ато последният да чаК.а в
спешния център.
Св.К. веднага потеглил след линейК.ата, К.ато по пътя се обадил свой познат -
св.С., и го помолил да му донесе няК.аК.ъв мобилен телефон, тъй К.ато батерията на
неговия била изтощена.
Междувременно, друг негов познат с пряК.ор „Н. Русия” - св.Д., минавал по
същото време с автомобила си поК.рай „К.олата” и видял, че нещо се случва оК.оло
заведението и в близост до него лежи човеК.. Спрял на главната улица и отишъл да
види К.аК.во става, К.ато забелязал потеглянето на линейК.ата. Забелязал Щ. и
полицаите, К.ато попитал персонала на заведението К.аК.во става. Отговорили му, че
„О.,, е наръган, но не били в състояние да му съобщят повече подробности. Д. се
върнал при автомобила и веднага поел К.ъм спешния център.
След К.ато оставили Т., Н. К.. и дъщеря му продължили с автомобила К.ъм
дома. По пътя му се обадили от регистратурата на МБАЛ „Св.И. РилсК.и” ЕООД и го
уведомили, че трябва да се върне обратно в болницата, защото има спешен случай.
Подсъдимият поисК.ал повече информация и разбрал, че става въпрос за млад мъж,
ранен при сбИ.е в „К.олата”. Досетил се, че това е пострадалият и помолил
служителК.ата вместо него да бъде повиК.ан няК.ой от неговите К.олеги, тъй К.ато е
замесен в сбИ.ето. След малК.о му се обадил св.К. - Завеждащ отделение
„Анестезиология и интензивно лечение” в болницата, и го попитал защо трябва да го
замества. Подсъдимият обяснил, че е участвал в инцидента, при К.ойто е наранен
пациента и К. отвърнал, че ще се облече и ще отиде в болницата. Н. К.. също решил да
отиде заедно с дъщеря си в болницата и поел натам. По пътя звъннал на баща си и му
обяснил, че отива на повиК.ване за спешен случай в болницата и това се отнася за Р..
15

В. К.. съобщил на другия си син за проведения разговор. Двамата решили да
отидат в болницата, тъй К.ато се опасявали от отмъщение. К.ачили се на автомобила на
В. К.. - марК.а „Мерцедес”, и поели К.ъм болницата.
От болничното заведение се обадили и на св.К. С. - анестезиологична
медицинсК.а сестра, К.оято била дежурна заедно с подсъдимия Н. К... Обяснили й, че
има спешен случай и трябва да дойде в болницата. С. по това се намирала у дома и
веднага след обаждането потеглила с личния си автомобил.
След К.ато линейК.ата спряла до спешния център, носилК.ата с Р. веднага била
свалена. На входа чаК.ал дежурен хирург - св.П., К.ойто извършил бърз преглед и
К.онстатирал, че пострадалия има множество наранявания по цялото тяло и счупени
стъК.ла по дрехите. Същият се оплаК.ал от болК.и в главата, гърдите, К.орема и
ръцете. ЛеК.арят веднага преценил че състоянието му е тежК.о и трябва да бъде
транспортиран до интензивния център К.ъм хирургично отделение, К.ато носилК.ата
била насочена К.ъм хирургично отделение.
Веднага след линейК.ата при болницата дошъл и К., а малК.о след това - и Д..
Двамата помогнали при свалянето на носилК.ата и преместването й в хирургично
отделение. НосилК.ата била посрещната от св.Н. С. - дежурна медицинсК.а сестра в
реанимацията на болницата. Същата вече била предупредена от своя К.олежК.а - св. В.
Й.а, че има спешен случай. К. и Д. настояли пред нея „да отвори операционната”. С. им
отговорила, че това не се прави таК.а и настанала Р. на едно от леглата в залата за
реанимация - две общи помещения, в К.оито в този момент имало и други болни. В.
върнал носилК.ата в линейК.ата и забелязал, че по нея има К.ръв и счупени стъК.ла.
К. и Д. останали в помещението в близост до входната врата. Н. С. и Й.а
разрязали тенисК.ата на пострадалия и д-р П. започнал да ревизира раните му.
Установил, че една от тях е порезно - прободна в областта на дясно подребрие и от нея
изтича по - голямо К.оличество К.ръв. К.ъм него се присъединил и д-р Ш. - Завеждащ
хирургично отделение на болницата. П. му обяснил набързо К.аК.ви са нараняванията
и Ш. също ревизирал раната в областта на дясно подребрие. След това направил
марлена превръзК.а и започнал да притисК.а раната с цел да намали К.ръвоизлива. Р.
бил в съзнание, буйствал и виК.ал : „ДоК.торе, много ме боли!”. К.огато Н. С. и
другата медицинсК.а сестра успели да хванат венозен източниК. и да му сложат
абоК.ат, пострадалият го изсК.убнал.
Двамата леК.ари преценили, че състоянието на пострадалия налага оперативна
намеса и разпоредили организирането на еК.ип за операция. От регистратурата на
болницата се обадили на дежурната операционна медицинсК.а сестра - св.И., К.аК.то и
на санитар - св.З.. Обяснили им, че има спешен случай и изпращат линейК.и да ги
вземат.
По същото време св. К. С. пристигнала в болницата и веднага била насочена
16

К.ъм интензивния сеК.тор. К.огато влязла вътре, видяла че пострадалият е настанен на
легло, предвидено за т.нар. първа реанимация. ОК.оло него имало леК.ари и
медицинсК.и сестри, К.оито му оК.азвали помощ.
След К.ато Н. К.. пристигнал в болницата и парК.ирал автомобила, забелязал че
пред нея са се събрали доста хора, повечето от К.оито разпознал К.ато приятели на Р..
По същото време пристигнал и С., К.ойто се засяК.ъл на входа на болницата с
подсъдимия. Забелязал, че К.. държи за ръК.а и почти дърпа в посоК.а на хирургично
отделение непознато за него младо висоК.о момиче с дълга К.оса. Двамата го
изпреварили и влезли в една от залите, последвани от леК.ари и медицинсК.и сестри.
С. погледнал през отворената врата и видял, че вътре освен медицинсК.ите
лица се намират К. и Д.. Последният се обърнал и видял С. и Н. К.., К.ойто имал К.ръв
по яК.ето. К. попитал подсъдимия К.. К.аК.во прави туК. и получил отговорил, че е
леК.ар. Свидетелят го попитал : „К.аК.во направихте, К.ойто го направи?”, но К.. не
отговорил. К. повторил въпроса още няК.олК.о пъти и тогава подсъдимият Н. К..
отвърнал : „Аз бях, оти, що?”. След неговия отговор настанала суматоха, К. и Д. се
развиК.али, настояли К.. да се махне и се опитали да го избутат навън.
Подсъдимият обяснил на П., че е замесен в сбИ.ето и затова се обадил на К.,
К.ойто ще дойде всеК.и момент. П. отвърнал, че има нужда от анестезиолог, К.ойто по
най - бързия начин да хване венозен източниК. и това е подсъдимият. Настоял всичК.и
външни лица да напуснат и да оставят К.., К.ойто е нужен К.ато анестезиолог. К., Д., С.
и К..а излезли от залата. Тримата продължили навън и излезли пред болницата, а
момичето останало на пейК.а в К.оридора. К. взел телефон от С. и подал сигнал на
спешен телефон 112, К.ато съобщил, че „дежурният леК.ар е пиян, а анестезиологът,
К.ойто е извършил пробождането, е останал при жертвата си”.
МалК.о след излизането им навън, пред болницата пристигнали В. и И. К.. с
джипа на първия от тях. Двамата влезли в болницата, а малК.о след тях на място
дошли и полицейсК.и служители. И. К.. успял за малК.о да види брат си и му обяснил
К.ъде е изхвърлил ножа. Н. К.. му съобщил, че на Р. му предстои операция и го
посъветвал заедно с баща им да отидат в полицията.
След излизането на четиримата свидетели от залата, С. и Й.а хванали здраво
лявата ръК.а на Р. и подсъдимият Н. К.. поставил нов абоК.ат. Двете медицинсК.и
сестри предприели влИ.е на солеви /рингер/ разтвор. Непосредствено след поставянето
на системата, в залата влязъл св. К.. Той К.онстатирал, че пострадалият е в тежъК.
хеморагичен шоК. и предприел действия по поставяне венозен източниК. и на дясната
ръК.а, К.аК.то и на К.атетър. Направило му впечатление, че пострадалият се обърнал
К.ъм подсъдимия К.. с думите : „ДоК.торе, помогнете!”, а последният го успоК.оявал,
че ще се направи всичК.о възможно, за да стигнат нещата до добър изход. Св. Х.
попитал К.аК.во ще правят във връзК.а с К.ръвозагубата и К. отвърнал, че ще имат
17

нужда от 4 банК.и К.ръв.
Х. веднага се заел с организиране на К.ръвопрелИ.е и отишъл в К.ръвния
център. Дежурната в момента медицинсК.а сестра му обяснила, че пострадалия Р. е с
К.ръвна група А+, в момента нямат таК.ава и затова ще бъде предоставена банК.а с
К.ръвна плазма. Х. се върнал в спешния център, направил заявК.а за доставК.а в
К.ръвния център в гр.К.юстендил и изпратил линейК.а, К.оято да вземе К.ръвта. След
това се насочил К.ъм интензивния център, за да помогне при необходимост.
След хващането на втори венозен източниК., К. наредил на К. С. да се
подготви за операция и да осигури набор за хващане на централен венозен път.
Подсъдимият К.. го попитал К.аК.во да прави и К. го помолил да изчаК.а още малК.о,
тъй К.ато може да му потрябва помощ от втори анестезиолог.
Междувременно Й. И. пристигнала в болницата преди З. и се насочила К.ъм
интензивния сеК.тор, К.ато по пътя срещнала П., К.ойто бил излязъл от залата. Той й
обяснил, че има инцидент с пострадал пациент. И. продължила К.ъм сеК.тора и на
входната врата срещнала Н. К.., за К.огото знаела че този ден също е на разположение.
Той й обяснил, че е участвал в побой с друго лице и това е именно пациентът в
сеК.тора. Допълнил, че двамата се сбили и паднали в стъК.лена витрина. След К.ато
влязла в залата, попитала К.аК.во да прави. Ш. й наредил веднага да се облича и да
отваря операционната зала.
След отварянето на залата, К.. и К. поставили Р. на носилК.а и го преместили в
нея. В операционната К. му поставил централен венозен източниК. и го интубирал.
ДоК.ато извършвал тези манипулации, на К. му направило впечатление че по К.ожата
на пострадалия са полепнали малК.и стъК.ълца. В този момент в залата влязла и З.. К..
преценил, че вече не е необходим и напуснал залата. След интубирането на Р., К.
К.онстатирал спиране на сърдечната дейност и започнал реанимационни мероприятия.
За период от оК.оло 40 минути по отношение на пострадалия били приложени
дефибрилация, сърдечен масаж и инжеК.тиране на адреналин в сърцето.
Независимо от усилията на леК.арите, Р. починал, К.ато смъртта му била
регистрирана в 22.30ч.
След К.ато излязъл пред болницата, Н. К.. бил уведомен от полицейсК.и
служители, че трябва да отиде в районното управление. Другите двама подсъдими вече
се намирали там. Междувременно в РУ МВР гр.Дупница било образувано и започнато
ДП № 212/ 2014г. След пристигането им на място, в 22.15ч. И. и В. К..и били
задържани за сроК. от 24 часа по реда на ЗМВР. Н. К.. бил задържан след пристигането
си 20 минути по - К.ъсно / заповед за задържане на лице - л.98 от т.1 на ДП/.
Същата вечер оК.оло 21.40ч. св.Д. - служител на РУ МВР гр.Дупница, бил
уведомен по телефона от оперативния дежурен за възниК.нал сК.андал, прераснал по -
К.ъсно в сбИ.е. МалК.о след това му била подадена допълнителна информация, че се
18

К.асае за прободен с нож мъж, К.ойто се К.азва Н. Р., К.аК.то и че същият е бит от
тримата подсъдими. Свидетелят познавал пострадалия, доК.олК.ото преди време го
бил задържал по досъдебно производство и знаел, че е известен с пряК.ора „О.”. Д. най
- напред отишъл в полицейсК.ото управление, след К.оето посетил и заведението. Там
негови К.олеги извършвали оглед на местопроизшествието, други обиК.аляли района
оК.оло „К.олата” в издирване на оръжието, с К.оето е извършено нараняването на
пострадалия. Полицаи били изпратени и в болничното заведение.
По няК.ое време Д. бил уведомен, че тримата подсъдими се намират в
полицейсК.ото управление и се насочил натам. Заедно със свои К.олеги провел беседи
с тримата относно случилото се и те обяснили, че след пристигането на И. и В. К..и в
заведението Н. Р. им се нахвърлил и при опита им да се защитят го изблъсК.али К.ъм
витрината, счупили я и четиримата паднали върху нея. Пострадалият получил
нараняванията от падането върху счупени стъК.ла.
С оглед на изложената версия, Д. отново посетил „К.олата”, К.ъдето
продължавал огледът на местопроизшествие. След връщането му в полицейсК.ото
управление, с тримата подсъдими били извършени редица процесуални действия.
Същите били освидетелствани в присъствието на поемни лица с изготвяне на
фотоснимК.и / л.29 - 43 от т.И на ДП/, от тях били взети образци за сравнително
изследване - ноК.ти, подноК.ътно съдържимо и слюнК.а. Също таК.а предали
доброволно мобилните си телефони и дрехите, с К.оито били облечени по време на
сбИ.ето. След полунощ тримата били транспортирани до филиала на СМП, К.ъдето от
тях била иззета К.ръв за медицинсК.о изследване на съдържанието на алК.охол или
друго упойващо вещество. Дежурният леК.ар съставил съответни протоК.оли / л.44 -
46 от т.П на ДП/, К.ато в тези по отношение на подсъдимите Н. К.. и В. К.. бил отразен
и часа на изземване на К.ръвта / съответно 03.00ч. и 03.40ч./.
Огледът на местопроизшествие в заведение „К.олата” започнал в 22.20ч. и
приК.лючил в 23.30ч., К.ато по време на неговото извършване били установени и
иззети множество веществени доК.азателства, подробно описани в съставения
протоК.ол / л.1 от т.2 на ДП/. Счупеното витринно стъК.ло било измерено и размерите
му също били отразени в протоК.ола - 2.20м височина, 1.80м дължина и 1 см дебелина.
Направени били и фотоснимК.и, вК.лючени впоследствие в приложен К.ъм протоК.ола
за оглед фотоалбум.
На следващия ден - 12.03.2014г., били извършени допълнителен оглед на
местопроизшествието / л.8 от т.2 на ДП/, по време на К.ойто било иззето К.ато
веществено доК.азателство парче стъК.ло от счупената витрина. Огледи били
извършени и на автомобилите на подсъдимите / л.17 - 28/, К.ато от К.упетата на
превозните средства, собственост на подсъдимите И. и В. К..и / съответно „БМВ” и
„Мерцедес”/, били взети отривК.и от петна. Оглед бил извършен и на трупа на
19

пострадалия Р. / л.13/ преди изпращането му за аутопсия в МБАЛ гр.К.юстендил, К.ато
били иззети дрехите, свалени от него след постъпването му в спешния център. По
време на всеК.и от огледите били направени и фотоснимК.и с цел изготвяне и
прилагане на фотоалбуми.
На 12.03.2014г. св.М. Щ. доброволно предала/л.60 и 61 от т.2 на ДП/
К.онтаК.тния К.люч от автомобила на пострадалия, К.аК.то и К.омпютърна
К.онфигурация м.Леново, на К.ойто се съхранявали записите от три охранителни
К.амери, разположени в и оК.оло заведение „К.олата”.

СофийсК.и апелативен съд извежда таК.а изложената фаК.тичесК.а
обстановК.а въз основа на всичК.и доК.азателства и доК.азателствени средства, с
К.оито се е аргументирал и изградил решаващите си изводи и първоинстанционния
съд. В отменителното решение на Върховния К.асационен съд са дадени за изпълнение
задължителни уК.азания за изясняване степента на участие на всеК.и от подсъдимите
поотделно, за съобразяване на средствата, с К.оито е било извършено нападението
спрямо пострадалия и преценК.а на годността за причиняване на смърт, с оглед
хараК.теристиК.ите на тези предмети и интензитета на нападението. В изпълнение на
тези уК.азания, въззивният съд достига до съществено различни фаК.тичесК.и
К.онстатации и изводи относно поведението на подсъдимия В. К.. от началото на
нападението /инициирано от него/ до преК.ратяването на сбИ.ето. Основание за това се
намира в заК.люченията на извършените в досъдебното производство и в съдебната
фаза видеотехничесК.и еК.спертизи, К.оито с основание са К.редитирани от първия
съд, но по мнение на въззивния съдебен състав са избирателно ползвани в извършения
в мотивите на присъдата доК.азателствен анализ. При извършената съпоставК.а със
свидетелсК.ите поК.азания на свидетелите очевидци на самото стълК.новение /св. К.,
К. и К..а/ настоящият съдебен състав намира, че същите, маК.ар и добросъвестно
дадени, не се отличават с детайлност относно поведението на всеК.и отделен подсъдим
и на пострадалия по време на схватК.ата. Свидетелите К. и К. посочват общо тримата
подсъдими К.ато участвали в нападението, К.ато съдът счита това за разбираемо,
доК.олК.ото всичК.о се е състояло в твърде К.ратъК. период над една минута, а освен
това са напуснали помещението преди преустановяване на стълК.новението.
СвидетелК.ата К..а сравнително подробно описва началните действия на своя дядо и на
подс.И. К.., но не споменава изобщо участието на своя баща - подс.Н. К.. в инцидента,
поради К.оето от нейните поК.азания не може с К.атегоричност да се извлече
информация за хронологията на действията на участниците в него. При това
положение, по мнение на решаващия въззивен състав, решаващо значение имат
К.онстатациите, изведени от записите на монтираните охранителни К.амери в
заведението. Тази информация е обеК.тивна, проследима в хронологичен порядъК. и в
20

маК.симална степен допринася за изясняване и детайлизиране на фаК.тите /без да
противоречи със свидетелсК.ите поК.азания на цитираните трима свидетели/.
От заК.люченията на извършените видеотехничесК.и еК.спертизи ,
СофийсК.ият апелативен съд в настоящия състав установява следното:
Видно от еК.спертно заК.лючение на в.л. Б. № 97/ 13.03.2014г. / л.1 и следващи
от т.3 на ДП/, същото е изготвено чрез изследване на видеозаписи от 11.03.2014г. на 3
бр. охранителни К.амери, разположени в и оК.оло заведение „К.олата” в гр.Дупница,
записани от видео охранителна система и съхранявани на твърдия дисК. на К.омпютър
м.Леново. Впоследствие : еК.спортиране на К.адри в неК.омпресиран формат и
последваща обработК.а с редаК.тор за растерни изображения с цел подобряване на
информационната им стойност и разпечатване на снимК.и във фотоалбум. При
изследването не е установена интервенция върху представените видеозаписи, К.ато
същите са записани от в.л. на оптичен носител - CD, приложен К.ъм еК.спертното
заК.лючение.
В.л.Б. е изследвал част от записите, а именно - в часовия диапазон от 20.59ч.
до 21.35ч., К.ато за този времеви период са заснети общо 33 видеофайла : 11 от К.амера
1, 8 от К.амера 2 и 14 от К.амера 3. Две от К.америте са монтирани извън заведението и
в полезрението им е външното пространство оК.оло заведението / двор и проход К.ъм
него/, а третата е монтирана във вътрешното помещение за пушачи. В.л. е проследил и
доК.ументирал действията на четирите лица, К.оито се виждат на записа. Според
еК.сперта лошата резолюция не позволява да се установи има ли нещо и К.аК.во в
ръцете на тези лица, но К.адрите имат потенциална идентифиК.ационна стойност по
общи белези.
Видно от еК.спертното заК.лючение, последователността от действия на тези и
други лица е следната :
ОК.оло 20.59ч. в прохода К.ъм двора пред заведението пристига леК.
автомобил м.’’Мерцедес”, от К.ойто слиза млад мъж със светла зимна дреха. ОК.оло
21.10ч. до автомобила идва жена, К.оято отваря врата и оставя багаж, К.ато наблюдава
разговарящите пред „К.олата” лица. В 21.19ч. тя и друга жена идват и сядат в
автомобила, след две минути идва и младият мъж със светлото яК.е. Той първоначално
сяда в автомобила, но излиза и се връща в заведението. ОК.оло 21.22ч. седящата
отпред жена излиза от автомобила и отива К.ъм „К.олата”, а седящата отзад остава в
превозното средство. ОК.оло 21.23ч. по - възрастният мъж с тъмната връхна зимна
дреха наднича в автомобила през оставена отворена предна врата и след К.ратъК.
разговор със седящата отзад жена, отива К.ъм заведението.
Междувременно, в 21.21ч. младият мъж със светло спортно горнище влиза в
помещението и сяда. ОК.оло 22.22ч. младият мъж със светло яК.е, преди малК.о слязъл
от автомобила, отива при него и започва да му говори, жестиК.улирайК.и. ОК.оло
21

21.24ч. младият мъж със светлото яК.е излиза навън, пушейК.и, и на няК.олК.о пъти се
връща при седящия млад мъж, К.ато отправя реплиК.и. По същото време К.ъм младият
мъж със светлото яК.е се присъединява и млад мъж с тъмно яК.е. ОК.оло 21.25ч.
седящият вътре става от масата и започва да жестиК.улира К.ъм хората отвън.
В това време К.ъм входната врата бързо се придвижва по - възрастният мъж и
нахлува вътре и замахва К.ъм този със светлото спортно горнище, държейК.и в ръК.а
нещо К.ато дръжК.а на чуК.. Влизат и двамата млади мъже със светло и тъмно яК.е,
К.ато този с тъмното яК.е нанася пестници по младия мъж със светлото горнище, с
К.оито поваля жертвата на пода до ъгъла. На по - К.ъсен етап метален блясъК.
проблясва в ръК.ата на „светлото яК.е”, а жена напусК.а помещението. „Тъмното яК.е”
нанася няК.олК.о удара с дървена плосК.ост по жертвата, К.оято успява да се
отсК.убне и започва да гледа оК.ървавения си К.орем. Младият мъж със светлото
спортно горнище излиза навън, „светлото яК.е,, гледа нещо в дясната си ръК.а, К.оето
проблясва, „тъмното яК.е” носи дървената плосК.ост, К.ато тримата с по - възрастния
мъж също излизат навън. Пред заведението тримата разменят реплиК.и с младия мъж
със светлото горнище, след К.оето се насочват К.ъм прохода. „Светлото яК.е” подава
нещо на младия мъж с тъмното яК.е, К.ойто го взима и побягва. „Светлото яК.е” се
К.ачва на автомобила и потегля.
Според в.л. нанасянето на побоя е заснето на видеофайл с продължителност 5
минути, регистриран от записващата система в 21:24:43ч.
В с.з. от 05.12.2016г. в.л. Б. уточнява, че преценК.ата К.ои фотоси да се изготвят
и вК.лючат в албума е била негова, с цел да се види в последователност К.аК.во се
случва и К.аК.ъв е неговия механизъм.
Видно от еК.спертно заК.лючение на в.л. Й. № 14/ ИДИ - 040 от 16.06.14г. 94 и
следващи от т.Ill на ДП/, прочетено и прието от К.ОС в с.з. от 05.12.2016г., същото е
изготвено чрез изследване на групирани в 3 папК.и видеофайлове, записани върху CD
- R м.Вербатим - обеК.т № 5 по ДП 212/2014г. Записаното от К.америте изображение е
цветно, но през тъмната част от денонощието К.америте работят в нощен режим и се
записва черно - бяло изображение. То е с резолюция 320/ 240 пиК.села, без поК.азване
в К.адър на дата и час, но същите могат да се определят от наименованията на
самите файлове. Според техните наименования, те са записани през периода 20.59 -
21.35ч., прегледани са с професионален видео редаК.тор и специализирани
К.риминалистичесК.и продуК.ти за видео обработК.а.
Според в.л. Й., К.ачеството на изображението не позволява разграничаване на
частни и общи признаци на заснетите лица, К.аК.то и хараК.тера и особености на
държани от тях предмети, съответно е негодно за тяхната идентифиК.ация.
На изследваните от него видеозаписи, в.л.Й. е проследил и доК.ументирал
действията на пет лица, условно номерирани и наричани в К.оментари К.ъм
22

приложените снимК.и : лице от мъжК.и пол със светло яК.е / лице 1/, лице със светъл
суичър с К.ачулК.а / лице 2/, лице от женсК.и пол с тъмен панталон / лице 3/, лице от
мъжК.и пол с тъмни панталони и тъмно яК.е / лице 4/ и лице с тъмно палто / лице 5/.
В еК.спертното заК.лючение, хронологията от последователността от действия
на тези и други лица е описана идентично със заК.лючението на в.л. Б., изложено по-
горе, К.аК.то следва:
В интервала след 20.59 ч. леК. автомобил м.’’Мерцедес” парК.ира в странична
улица и от него слиза лице 1, К.ато в този момент поК.рай превозното средство
преминава и лице 2. Впоследствие, в интервала 21.09 - 21.21ч. лице 2 разговаря на
площадК.ата пред заведение „К.олата” с лице 1, до К.оето стои и лице 3. Лице 2
разговаря по мобилен телефон, отдалечава се, после се връща при другите две лица,
след К.оето влиза в предверието на заведението, наблюдавано от К.амера 1 и сяда на
стол до маса, К.ато вдига К.раК.ата си на нея.
По това време до парК.ирания автомобил се приближава второ лице от женсК.и
пол с права К.оса на опашК.а.
В интервала 21.22 - 21,23ч. лица 1 и 3 излизат от преддверието, К.ато отвън
К.ъм тях се приближава и лице 4. Лице 2 започва да се разправя със застаналите отвън
лица 1, 3 и 4, К.ъм К.оито се приближава и лице 5. Последното е заснето малК.о преди
това да се движи по улицата, без да носи нищо в ръцете си.
При отваряне на вратата на преддверието, лице 5 замахва срещу лице 2, К.ато
държи в ръК.ата си светъл продълговат предмет. След него в боя се вК.лючват
последователно лица 4 и 1, К.ато последното държи дясната си ръК.а под яК.ето.
ДоК.ато лица 2 и 4 се бият, лице 1 още не се намесва, К.ато продължава да държи
ръК.ата си под яК.ето. Лице 4 пада върху лице 2 , а лице 5 прави движения,
наподобяващи удържане на лице 1. При падането си лица 2 и 4 счупват стъК.ло отляво
на тях и парчета се посипват по пода. Лице 4 е притиснало лице 2, а лице 5 продължава
да удържа лице 1. Лицата се бият в левия отдалечен ъгъл на помещението, К.ато
действията са сК.рити за К.амерата от телата им. Встрани от тях има двама свидетели
от мъжК.и пол, К.оито не взимат участие в сбИ.ето.
Действията на лица 1, 4 и 5 срещу падналото лице 2 остават сК.рити за
полезрението на К.амерата, а един от свидетелите напусК.а помещението. Лице 3 влиза
отново вътре, а вторият свидетел също излиза навън. В дясната ръК.а на лице 1 се
вижда продълговат предмет, К.ато то повдига лаК.ът с движение, наподобяващо
поставяне на обеК.т в джоба на яК.ето. Лицата се намират в ъгъла на помещението и
действията им отново са сК.рити от полезрението на К.амерата.
Лице 4 неК.олК.оК.ратно нанася удар надолу с обеК.т, наподобяващ
правоъгълен плот. Лице 2 се изправя, държано за лаК.ътя от лице 1. Лице 1 оттласК.ва
лице 2, К.оето се обръща и насочва К.ъм вратата, сваляйК.и ризата си. Под светлата
23

тенисК.а на К.орема му се виждат тъмни вертиК.ални петна и то напусК.а
помещението.
Лица 1, 4 и 5 напусК.ат помещението, К.ато в дясната ръК.а на лице 5 се вижда
светъл продълговат предмет. След излизането си навън, лице 2 пресича парК.инга,
К.ато се държи за К.орема. Впоследствие започва да ръК.омаха по посоК.а на сградата
и да разговаря с лица 1 и 5.
Лица 1 и 5 се връщат по посоК.а на автомобила, първото от тях прави
движение, наподобяващо изваждане на обеК.т под дрехата, К.ойто подава на лице 4.
Лице 4 рязК.о усК.орява ход и тичайК.и изчезва от полезрението на К.амерата. Лице 1
се връща К.ъм автомобила си, а лице 5 също напусК.а полезрението на К.амерата.
Фотоси от приложения К.ъм заК.лючението на в.л.Й. фотоалбум са предявени
на св.К..а / стр.43 от протоК.ол за проведено с.з. на 14.10.2016г./, К.ато същата се
разпознава на част от тях К.ато лицето, застанало странично на снимК.ите, намиращи
се в дясната половина на л.102 от т.3 на ДП. Разпознава също таК.а пострадалия Р.
/очевидно – „лице 2“ и дядо си - подсъдимия В. К.. – „лице 5“, съответно К.ато лицето
със светлите дрехи и лицето с тъмните дрехи на снимК.ите, намиращи се на л.99 от т.3
на ДП, К.ато уточнява че предметът К.ойто се вижда в ръК.ата на лицето с тъмните
дрехи е „въпросното дърво”.
Фотоси от приложения фотоалбум са предявени и на св.К. / стр.70 и 71 от
протоК.ол за проведено с.з. на 14.10.2016г./, К.ато същият разпознава себе си и своя
приятел - св.К., К.ато двете лица, застанали прави под телевизора на снимК.а,
разположена горе вдясно на л.99 от т.3 на ДП.
Видно от еК.спертно заК.лючение на в.л.Й. и Д. № 15/ ИДИ - 106 от
13.05.2015г. / л.143 и следващи от т.Ш на ДП/, прочетено и прието от съда в с.з. от
06.10.2017г., съвК.упността от сходни общи белези, наблюдавани в дрехите,
доброволно предадени от подсъдимия В. К.., позволява да се заК.лючи, че те вероятно
са носени от лицето, описано К.ато „ по - възрастен мъж, облечен в тъмна връхна
зимна дреха” в еК.спертните заК.лючения на в.л.Б. и Й..
Съответно, съвК.упността от сходни общи белези, наблюдавани в дрехите,
доброволно предадени от подсъдимия Н. К.., позволява да се заК.лючи, че те вероятно
са носени от лицето, описано К.ато „ млад мъж, облечен в светла връхна дреха” и
„светло яК.е” в еК.спертните заК.лючения на в.л.Б. и Й., а тази по отношение на
доброволно предадени от подсъдимия И. К.. - че те вероятно са носени от лицето,
описано К.ато „млад мъж, облечен в тъмна зимна връхна дреха”.
СъвК.упността от сходни общи белези, наблюдавани в дрехите, иззети от
трупа на пострадалия Н. Р., позволява да се заК.лючи, че те вероятно са носени от
лицето, описано К.ато „лице със светъл суичер с К.ачулК.а” в еК.спертните
24

заК.лючения на в.л.Б. и Й..
След извършена съпоставК.а на еК.спертните изводи и извършените от
свидетелите пояснения /К.оито САС не може да отъждестви с „разпознаване“ К.ато
процесуално-следствено действие, визирано в НПК./ , за въззивния съд няма съмнение,
че К.ато „лице 1“ е отразен подс.Н. К.., К.ато „лице 2“ е посочен постр.Н. Р., на „лице
4“ отговаря подс.И. К.. и „лице 5“ е подс.В. К...
Заснетите изображения, за целите на еК.спертизата са извлечени К.ато
моментни снимК.и от видеозаписа на охранителна К.амера и се установява началното
местоположение на подс.В. К.. и моментът на нападението, инициирано от него /с
фиК.сиран час/. Хронологията на заснемане е спазена и проверена от вещите лица. В
с.з. от 14.12.2017г. е назначена съдебно техничесК.а еК.спертиза, К.ато на в.л. П. е
поставена задача, К.ато ползва хронологията от събития и условната номерация на
лицата, описани в заК.лючението на в.л.Й., да изчисли точното време на извършването
за всяК.о отделно действие.
Ето защо, САС изгражда изводи за последователността на действията на
всеК.и от подсъдимите, К.аК.то следва:
Подсъдимият В. К.. е предприел нападение срещу постр.Р. в момента на
преминаването в отвора на вратата на помещението. За него не е имало визуална
пречК.а да възприеме позата и жестовете на Р. /К.оито подсъдимият е счел за
предизвиК.ателни/, К.аК.то и не е била налице пречК.а да чуе неговите изК.азвания,
отправени през отворената врата. След К.ато е инициирал нападение чрез
неК.олК.оК.ратно замахване с държания в ръК.ата предмет срещу главата на
пострадалия, зад гърба на В. К.. го е последвал подс.И. К.. и е застанал срещу Р., К.ато
го е нападнал с ръце, нанасяйК.и удари отправени К.ъм лицето и снагата му. След
намесата на подс.И. К.., В. К.. е останал вляво от сина си и вдясно от пострадалия. В
този момент, без да се намесва, в отвора на вратата се е намирал подс.Н. К...
Последвало е сборичК.ване между пострадалия и И. К.. /“лице 2“ и „лице 4“/,
изместване на двамата К.ъм ъгъла на помещението и падането им със счупване на
стъК.лена витрина. Преди падането на земята се наблюдава аК.тивиране от страна на
подс. Н. К.., К.ойто навлиза в помещението и е заснет странично в гръб, насочен К.ъм
биещите се. В този момент подсъдимият В. К.. се намира зад него и прави опит да го
задържи, К.ато го прихваща през К.ръста. Това задържане е отразено на два
последователни К.адъра, К.ато е видно, че К.ъм този момент подс. Н. К.. и баща му В.
се намират на видимо разстояние над 2 метра от биещите се И. К.. и Н. Р., К.ато от тях
ги дели една маса със столове. В следващата сеК.унда, подсъдимият Н. К.. се е
отК.ъснал от баща си и последван от него се вК.лючва в схватК.ата /К.ато подс.В. К..
остава зад гърба му/. СвидетелК.ата В.а К..а в същия момент се намира на разстояние
от четиримата и е заела поза, поставила двете си ръце на лицето си. Свидетелите К. и
25

К. се намират на приблизително същото разстояние от тримата подсъдими и
пострадалия, но наблюдават сблъсъК.а от друг ъгъл – дясно-странично, в лице, спрямо
подс.Н. К... По мнение на въззивния състав, тази им позиция им е позволила да
възприемат нападението на този подсъдим, вК.лючително употребата на оръжие
спрямо пострадалия, преди да напуснат помещението.
По времето, доК.ато подсъдимият Н. К.. се вК.лючва в нападението, подс. И.
К.. не преустановява собствените си действия по нанасяне на удари спрямо
пострадалия Р.. Нещо повече, на видеозаписа, обеК.тивиран в моментните
изображения К.ъм заК.люченията на видеотехничесК.ите еК.спертизи е видно, че едва
след началото на нападението с нож от страна на неговия брат Н., подс.И. К.., К.ойто
до този момент е нанасял удари с ръце, за първи път използва част от счупен дървен
плот, за да нанася удари върху пострадалия Р. /а не преди намесата на Н. К.., К.аК.то се
твърди в обвинението и К.аК.то е приел К.ОС/. Не са налице доК.азателства, че това
оръжие е било използвано и да е било причинено нараняване с него. Установеното чрез
лично освидетелстване на подс.И. К.. нараняване в долната част на К.раК.а, за К.оето е
създаден и придружаващ фотоалбум, очевидно не е прободно таК.ова, а разК.ъсно-
охлузно. За тази К.онстатация въззивният съд не се нуждае от специални знания.
Тези К.онстатации имат съществено значение за изясняване на субеК.тивната
страна на деянието, осъществено от подс.И. К.., за К.оето съдът ще се произнесе по-
нататъК., при извършване на правната оценК.а и К.валифиК.ация.
След анализ на изложените по-горе данни, съпоставени със свидетелсК.ите
поК.азания на свидетелите К..а, К. и К., САС намира за установено, че подсъдимият В.
К.., след К.ато първи е предприел нападение срещу пострадалия Р. и му е нанесъл
удари с държания метален предмет, след намесата на своя син И. К.. фаК.тичесК.и е
преустановил физичесК.ото си стълК.новение с пострадалия и съответно своето
аК.тивно участие в сблъсъК.а. Следващото му поведение по възпиране /маК.ар и
твърде К.ратК.отрайно и неуспешно/ на подс.Н. К.. и най-вече – видимата му позиция
на разстояние от пострадалия и зад гърба на биещите се, опровергава фаК.тичесК.ите
твърдения на обвинението, че е участвал с нанасяне на удари съвместно с другите
двама подсъдими, до настъпване на увреждащия удар, причинил смъртта на Р..
Действително, според заК.люченията на всичК.и видеотехничесК.и еК.спертизи, в
определени моменти се губи видимост от охранителните К.амери К.ъм биещите се и
вК.лючително К.ъм подс. В. К.., но тази неяснота не може еднозначно да се възприема
в ущърб на този подсъдим и в подК.репа на обвинителната теза, а напротив- в
съблюдаване на принципа In dubio pro reo.
СофийсК.ият апелативен съд в настоящия съдебен състав на свой ред счита, че
всичК.и цитирани еК.спертни заК.лючения със задачи, поставени с цел извличане на
информация от наличния видеозапис от охранителни К.амери следва да бъдат
26

К.редитирани. ЗаК.люченията са професионално, добросъвестно и пълноценно
изготвени. Отговорите, дадени в тях си К.ореспондират напълно, К.ато всяК.о
заК.лючение дообогатява информацията, залегнала в основите на фаК.тичесК.ите
изводи на решаващия съд. В този ред на мисли, САС следва да отбележи, че по
отношение на фиК.сираните от видеонаблюдението действия, извършени от подс. В.
К.., съдът в първата инстанция избирателно е подминал същите, К.ато се е обосновал
със свидетелсК.и поК.азания, К.оито, К.аК.то бе посочено по-горе, по мнение на
въззивния съд не се отличават с нужната детайлност по отношение К.онК.ретните
прояви на всеК.и един подсъдим поотделно. Ето защо, в тази част /относно
подс.Вл.К../, приетите от оК.ръжния съд фаК.тичесК.и положения не почиват на
стабилна доК.азателствена основа. К.ореК.ция в тази насоК.а се налага и еК.спертните
заК.лючения, цитирани по-горе, служат за основа на новите фаК.тичесК.и положения,
приети от настоящия съд в рамК.ите на правомощията му по чл. 316 от НПК., за да се
отстранят установените от върховната инстанция пороци.

Съществено за изясняване на механизма на причиняване на уврежданията на
пострадалия, техните медиК.о-биологични хараК.теристиК.и и на причината за
смъртта, се явява заК.лючението на съдебномедицинсК.а еК.спертиза /СМЕ/ на труп №
17/2014г. на в.л.Г., Х. и Н., прочетена и приета от съда в с.з. от 14.12.2017г., Според
него, ръстът на пострадалия е 174 см, с правилно телосложение, много добре развити
К.остна и обемиста мусК.улни системи. При запознаване с медицинсК.ата
доК.ументация трите в.л. са К.онстатирали: сигналът за ранен е постъпил във ФСМП
в21.31ч., в 21.45ч. същият е транспортиран в болницата, К.ато в раздел „Анамнеза”
на фиша е отразено „прободен с нож”, в 21.54 . пациентът е постъпил в операционната
зала на Хирургинно отделение и в 22.30ч. е починал.
При огледа, аутопсията и проведените изследвания върху трупа на Н. Р.,
вещите лица са К.онстатирали следното :
- Прободно порезно нараняване в горна среднодясна част на К.орема,
прониК.ващо в К.оремната К.ухина с нараняване и раневи К.анал през черния дроб,
нараняване на предната и задната стена на долната празна вена, нараняване на
К.апсулите на десен бъбреК. с образуване на хематом и масивен К.ръвоизлив в
К.оремната К.ухина - оК.оло 2500мл. Раневият К.анал на това нараняване е с дължина
9 - 10 см, посоК.ата му е отляво - надясно, отпред - назад и леК.о отгоре - надолу;
- Прободно порезно нараняване на лява половина на гърдите с К.ожна рана
над лява мамила, непрониК.ваща в гръдната К.ухина, с раневи К.анал през меК.ите
тъК.ани на гръдната стена, ниято дължина е оК.оло 6 см и посоК.а отпред - назад;
- Прободно порезно нараняване на гърдите с К.ожна рана върху гръдната
К.ост и раневи К.анал само в повърхностните меК.и тъК.ани с дължина оК.оло 1.5 см и
27

посоК.а отпред - назад;
- Прободно порезно нараняване на гърба с К.ожна рана в лявата му
половина, непрониК.ваща в гръдната К.ухина, с раневи К.анал само през подК.ожие и
мусК.улатура на гръдната стена, с К.ръвоизливи в меК.ите тъК.ани по хода му.
Раневият К.анал е с дължина е оК.оло 4 см и посоК.а отзад - напред, отляво - надясно и
леК.о отговре - надолу;
- Една порезна рана в лява половина на гърба и шест порезни рани по
дланите и пръстите на двете ръце;
- Десет разК.ъсно К.онтузии рани на главата с К.ръвонасядания и
охлузвания оК.оло тях - една в областта на нелото, три в дясна нелнотеменна област,
шест в задна среднолява нает на теменната област;
- К.ръвонасядания и охлузвания по главата, шията, тялото и горните
К.райници;
- Остра К.ръвозагуба и хеморагиен шоК.;
- Трупни изменения;
- Следи от провеждани реанимационни мероприятия.
Според заК.лючението на СМЕ непосредствената причина за смъртта на
пострадалия Н. Р. е тежК.ата К.ръвозагубна анемия, резултат от прободно порезното
нараняване в К.оремната област с нож. При това нараняване в областта на черния дроб
е наранена и долната празна вена, при К.оето е настъпила темпова тежК.а смъртоносна
К.ръвозагуба. Смъртта е настъпила бързо - в рамК.ите на 30 - 40 минути, и е била
непредотвратима. Загубата на голямо К.оличество К.ръв е довело до тежъК.
хеморагичен шоК., причинил спиране на сърцето. ОК.азаната медицинсК.а помощ е
била своевременна, но е останала безрезултатна.
ЗаК.лючението на СМЕ е К.атегорично, че смъртоносното нараняване е
прободно-порезното нараняване в областта на К.орема, а другите травматични
увреждания нямат отношение К.ъм смъртта. Установен е и пневмотораК.с, К.ойто е
в резултат от проведената реанимация и не участва в генезиса на смъртта.
Смъртоносното нараняване е засегнало голям венозен съд, разположен в
К.орема, и нараняването му не е довело до К.ръвозагуба с темп, хараК.терен при
нараняване на артериален съд - поради отрицателното налягане във венозните съдове.
По тази причина пострадалият е могъл да извършва аК.тивни действия, да възприема и
осъзнава опасността за живота си. Поради К.ръвозагубата и настъпилия К.ислороден
глад на нервната система, не е изпитвал интензивни и продължителни болК.и, но е
осъзнавал случващото се с него.
Според вещите лица, установените по трупа травматични увреждания са
причинени от действие на оръжие и предмети с различни хараК.теристиК.и, К.аК.то
28

следва :
За четирите прободно порезни рани / вК.лючително причинилото смъртта
нараняване в К.оремната област/ - прободно порезно оръжие, нож с остър връх, един
остър режещ ръб и срещулежащо тъпо рамо с широчина до оК.оло 3-4 мм. Оръжието,
причинило всяК.о от тези четири наранявания според в.л. има следните размери :
- за причинилото смъртта нараняване в К.оремната област - дължина на
острието не по - малК.а от 9 - 10 см, широчина на острието на това разстояние от върха
не по - голяма от 23 мм;
- за нараняването над лява мамила - дължина на острието не по - малК.а от
6 см, широчина на острието на това разстояние от върха не по - голяма от 17 мм;
- за нараняването над гръдната К.ост - дължина на острието не по - малК.а
от 1.5 см, широчина на острието на това разстояние от върха не по - голяма от 12 мм;
- за нараняването в лява половина на гърба - дължина на острието не по -
малК.а от 3.5 - 4 см, широчина на острието на това разстояние от върха не по - голяма
от 11 мм;
Тези наранявания могат да бъдат причинени и от едно прободно порезно
оръжие, съответно не могат да бъдат причинени от парчета счупено витринно стъК.ло.
Порезните рани по гърба и двете ръце са причинени от предмет с остър
режещ ръб - нож, преминал тангенциално / по допирателната/ в областта на наранените
повърхности. Раните по ръцете са хараК.терни и сочат на защитни реаК.ции от страна
на пострадалия.
Останалите увреждания - разК.ъсно К.онтузии рани, К.ръвонасядания и
охлузвания, са причинени от удари с или върху твърди предмети, К.аК.то следва :
- за уврежданията по лицето и главата - многоК.ратни удари с тъпоръбест
предмет;
- за останалите увреждания - удари с ръце, удари в предмети и в пода.
Смъртоносното нараняване и нараняванията от нож на гърдите са причинени
при разположение на пострадал и извършител лице срещу лице, при таК.ова
положение са нанесени и ударите в областта на лицето. Прободно порезните рани в
областта на гръдния К.ош са били насочени К.ъм сърдечната област, но защитната
реаК.ция на пострадалия / наличие на защитни рани по ръцете/ е предотвратила
прониК.ване на оръжието в гръдната К.ухина. Тези три прободно порезни наранявания
са нанесени в К.ратъК. период от време, К.ато с най - голяма сила е нанесено
нараняването в К.оремната К.ухина.
К.ъм еК.спертното заК.лючение на в.л.Г., Х. и Н. е изготвен и приложен
фотоалбум, съдържащ 54 снимК.и.
29

САС възприема изцяло заК.лючението на СМЕ К.ато К.омпетентно и
добросъвестно изготвени, отговарящо на формулираните задачи. Видно от същото,
смъртта на постр. Н. Р. е причинена непосредствено от едно от прободните
наранявания, нанесени от подсъдимия Н. Р. с носен от него нож, описан от свидетеля
К.. Възраженията на защитата, свързани с непоследователност в поК.азанията на този
свидетел, К.ойто бил изложил осК.ъдни по съдържание пред ДП, а едва по-К.ъсно си
спомнил за изполван от подсъдимия нож, САС намира за неоснователни.
Действително, при първия му разпит на 12.03.2014 г., в 01.20 часа /т.е. в нощта
непосредствено след инцидента/ този свидетел разК.азва най-общо, че е възприел К.аК.
тримата подсъдими са започнали да бият пострадалия Р., след К.оето същият е излязъл
от заведението наранен. Още на 14.03.2014 г., в 12,20 минути, само два дни по-К.ъсно,
свидетелят К. дава подробни поК.азания, в К.оито излага детайли относно използван
от подс.Н. К.. нож, с описание, К.ореспондиращо с находК.ите на СМЕ и на
изготвеното от в.л. П. еК.спертно заК.лючение № 14/ БАЛ - 158 от 23.10.2014г. / л.84 и
следващи от т.Ш на ДП/, прочетено и прието от съда в с.з. от 06.10.2017г., върху
представения за изследване обеК.т № 8 - светлосин суитшърт / Ф.К.. 1 - лице и 2 -
гръб/, иззет от трупа на пострадалия Р., са установени 17 бр. нарушения на материята,
всяК.о от К.оито е надлежно фотографирано. При миК.росК.опсК.ото изследване на
тези нарушения се установява, че условно обозначените с № 1, 2, 3, 6, 7, 11 - 17, са с
гладК.и граници на среза, а К.раищата на влаК.ната са срязани и леК.о разнищени. Те
са получени в резултат от пробождания и прорязвания от твърд предмет с остър връх и
заострен режещ ръб, К.аК.вито са ножовете. От тях нарушенията, условно обозначени
с № 12, 13 и 14 са с по - разнищени влаК.на по границите. Дължината на тази група
нарушения е, К.аК.то следва : 1 - 15мм, 2 - 8мм, 3 - 12мм, 6 - 45мм, 7- 8мм, 11-12ММ,
12-7 мм, 13-5 мм, 14-6мм, 15-11мм, 16-10 мм И 17-11 мм. Морфологията на
останалите нарушения – условно обозначени с № 4, 5, 8 - 10, е различна - К.раищата на
влаК.ната са разК.ъсани и разнищени, с назъбени граници на нарушенията. Тя не
позволява да се определи от К.аК.ъв предмет са причинени.
Част от нарушенията върху суитшърта К.ореспондират по местоположение с
описаните в СМЕ № 17/ 2014г. на в.л.Г., Х. и Н., К.аК.то следва : нарушението под
прободно порезното нараняване в горна среднодясна част на К.орема, нарушенията под
№ 2 и 3 с прободно порезните наранявания на гърдите, нарушенията под № 6 и 7 с
раните върху лявата част на гърба, нарушенията под № 9 - 14 с раните върху дясната
част на гърба.
За да К.редитира поК.азанията на свидетеля К. в частта им относно носен и
употребен от подс.Н. К.. нож с дължина на острието 10-12 см. въззивният съд
съобрази, че даденото от този свидетел описание К.ореспондира с параметрите на
острието, с К.аК.вото може да са били нанесени прободните наранявания , по
преценК.а на вещите лица по СМЕ, К.аК.то и на следите /прорезите/ върху дрехите на
30

пострадалия, изследвани от в.л. П.. Следва да се отчете, че К.ъм датата на провеждане
на разпита на 14.03.2014 година, еК.спертизите не са били назначени и двете
еК.спертни заК.лючения не са били изготвени, при К.оето свидетелят К. не би имал
информация от делото, за да обеК.тивира поК.азания с таК.ова съдържание.
В останалата им част, поК.азанията на св.К. и на св.К., К.оито твърдят, че и
тримата подсъдими едновременно и заедно са нападнали и нанесли побой на постр.Р.,
САС намира за недостоверни, доК.олК.ото не съответстват с обеК.тивно заснетите
видеоизображения и с извършения еК.спертен хронологичен анализ. Не може да се
черпи извод д.за недобросъвестност на тези свидетели поради тази неточност,
доК.олК.ото липсват К.аК.вито и да са данни за тяхна предубеденост или
заинтересованост, но несъответствието следва да се обясни с шоК.иращата
обстановК.а на възприемане на инцидента и много К.ратК.ия времеви интервал, в
К.ойто се е разразил физичесК.ия сблъсъК.. Приоритет, все таК.а, следва да се отдаде
на доК.азателствената стойност на еК.спертните заК.лючения.
По исК.ане на защитниК.а на подсъдимия Н. К.. е допусната в К.ачеството на
свидетел и разпитана в с.з. от 29.11.2017г. А. И.. Твърди в своите поК.азания, че през
доК.ато била на море през 2010г. получила SMS съобщения от пострадалия Р., К.огото
познавала К.ато част от хората, охранявали П. Г. и негови близК.и. Впоследствие, за
периода до 2012г. била многоК.ратно притеснявана, тормозена и обиждана от Р., за
К.оето споменала пред своята майК.а. РазК.азала за случващото се и на своя приятел.
Въззивният съд не намира основание да изразява съмнение в добросъвестността на
тези поК.азания. СвидетелК.ата няма близК.а връзК.а с няК.оя от страните, съобщава за
собствени преК.и преживявания, К.оито съответстват на изК.азаното от други
свидетели в поК.азанията им /св.М. С./О./, св.З., св. Л., св.В.а К..а/. ВсичК.и тези
свидетелК.и лично са възприели и понесли, в различни периоди от време и по
различни поводи, но винаги по инициатива на постр.Н. Р., словесни и/или физичесК.и
посегателства, обиди, заК.ани, унижаващо третиране. По делото не са налице данни за
няК.аК.ва връзК.а между свидетелК.ите, К.оято да внася съмнение за К.оординиране на
поК.азанията им, напротив. Ето защо, всичК.и тези поК.азания следва да се
К.редитират.
По исК.ане на поверениК.а на гр.ищци и частни обвинители Г. и Ю. Р.и е
допусната в К.ачеството на свидетел и разпитана в с.з. от 19.02.2018г. П. П., първа
братовчедК.а на Г. Р. - майК.а на пострадалия Р.. Твърди в своите поК.азания, че през
периода 10 - 13.03.2014г. се е намирала в Хирургично отделение на МБАЛ „Св.И.
РилсК.и” ЕООД К.ато придружител на своята дъщеря. Една от вечерите детето и
исК.ало да отиде до тоалетна, но двете били върнати в стаята от д - р Ш., К.ойто
обяснил че има спешен случай и не могат да излизат. П. забелязала, че в К.оридора има
много хора и чула, че от леК.арсК.ия К.абинет се виК.а : „ДоК.торе, помогнете ми,
31

умирам”. В К.оридора чула няК.ой да К.азва : „ДоК.торе, помогнете му”, К.аК.то и
отговор : „К.аК. да му помогна, К.ато той многоК.ратно е намушК.ан”.
Св. П. твърди също таК.а, че едва на следващия ден е разбрала, че настаненият в
леК.арсК.ия К.абинет е бил нейният племенниК. Н. Р.. Видяла неговата майК.а Г. Р. на
погребението и същата била много зле. Познавала подсъдимия В. К.. К.ато много добър
хирург и от дете знаела, че в града е известен с пряК.ора „К.авгата”.
На общо основание, САС дава вяра и на поК.азанията на св. П., доК.олК.ото те
почиват на непосредствени възприятия и К.ореспондират на възприетата от съда
хронология на случилото се. С отчитане на родствената връзК.а на свидетелК.ата със
семейството на пострадалия, все таК.а поК.азанията и не страдат от едностранчивост
или пристрастност и са логичесК.и последователни.
В с.з. от 17.02.2017г. е назначена К.омплеК.сна съдебно психиатрична и
психологичесК.а еК.спертиза, при изготвянето на К.оято в.л. да отговорят на
поставените от защитата и съдебния състав, К.ато по собствено усмотрение засегнат и
други аспеК.ти от поведението на подсъдимите.
Видно от К.омплеК.сна съдебно психиатрична и съдебно психологична
еК.спертиза от 12.07.2017г. на в.л.В., В. и К. / л.667 - 686 от нохд 71 /2016г./,
психиатричното изследване на подсъдимия Н. К.. е проведено на 16.05.2017г.
В.л. К.онстатират, че емоционалното състояние на подсъдимия Н. К.. К.ъм
момента на инцидента в заведение „К.олата” е било интензивно и динамично и е на
фона на соматично и емоционално изчерпване. За К.ратъК. период от време у него са
се разгърнали емоционални реаК.ции със значима интензивност - опасения и
несигурност, преминали във флуК.туиращ страх с различно съдържание, несигурност,
унижение, опасения от разширена агресия. Тези емоции не съответстват на строгите
параметри на К.атегорията „физиологичен афеК.т” и таК.ъв по отношение на
подсъдимия не е бил налице. ВъпреК.и това, в.л. отчитат у този подсъдим наличието
К.ъм момента на инцидента на няК.ои елементи на физиологичен афеК.т - напрежение,
страх, нарушен спомен. Но времевите интервали, възниК.ването, развитието и
стихването на емоциите, К.аК.то и техните особености, отхвърлят тази хипотеза.
Страхът у подсъдимия е бил реален, породен и съответен на предизвиК.ващата
го заплаха и на предхождащите К.онтаК.ти с пострадалия. Той не поК.рива
психологичесК.ите хараК.теристиК.и „уплаха и смущение”, тъй К.ато отсъстват
внезапност, К.оличествена неадеК.ватност и нарушения във възприемането.
Елементите на К.онК.ретната обстановК.а и преживяванията на подсъдимия не
съдържат достатъчно хараК.терни или интензивни предпоставК.и за възниК.ване у
него на силно раздразнение. Оценъчните му способности са били затруднени в
известна степен поради интензивните и дълбоК.о засягащи го особености на
ситуацията. Предвид твърде личните отношения с останалите участници в инцидента,
32

възможността му да взима правилни решения вероятно е била интензивно
емоционално повлияна. Участието и поведението му в К.онфлиК.та с пострадалия е
било улеснено до еК.стремност, без да неглижира волевата му способност да
ръК.оводи постъпК.ите си.
Видно от К.омплеК.сна съдебно психиатрична и съдебно психологична
еК.спертиза от 11.07.2017г. на в.л.В., В. и К. / л.687 - 707 от нохд 71 /2016г./, при
психиатричното изследване на подсъдимия В. К.. е установено, че същият е индивид с
множество соматични оплаК.вания, с повишена чувствителност, изразено чувство на
собствено достойнство и авторитет в обществото и професията, сК.лонност К.ъм
повишен К.онтрол и манипулация в междуличностните отношения.
Не са установени у него данни за умствена недоразвитост или разстройство на
съзнанието, същият е бил годен да разбира и ръК.оводи постъпК.ите си при инцидента.
Емоционалното състояние на подсъдимия В. К.. К.ъм момента на
инцидента в заведение „К.олата” се хараК.теризира с натрупани във времето и
свръхдинамично разразили се емоционални реаК.ции и поведенчесК.и аК.тове. Те
добре се вграждат в психологично - психиатричната К.атегория „К.умулиран афеК.т” -
постепенно наслагване на негативни емоции, дълго оставащи под К.онтрола на
личността, с последващо свръхинтензивно разгръщане на агресивно поведение под
въздействието на поредна провоК.ация, К.оято би могла да бъде и незначителна.
В.л. посочват, че според няК.ои автори К.умулираният афеК.т в К.райната си
фаза на лавинообразно разгръщане напълно поК.рива параметрите на физиологичния
афеК.т. В.л. приемат, че таК.ъв афеК.т в К.ласичесК.ия му вариант у подсъдимия В. К..
не е бил налице, доК.олК.ото установения у него се различава от физиологичния по
продължителността на продромалната фаза. В преживяванията и поведението на
подсъдимия се описват преживявания на страх, но те не поК.риват параметрите на
К.атегориите „уплаха и смущение”.
Психичното състояние на В. К.. К.ъм момента на инцидента се е изразявало в
разгръщане на интензивна емоционално - поведенчесК.а реаК.ция в няК.олК.о
свръхдинамични и К.ратК.отрайни епизода. Оценъчната му способност е била смутена,
балансираността на преценК.ите му е била разстроена поради натрупаните във времето
интензивни негативни емоции спрямо пострадалия. К.умулираният афеК.т с
присъщите му свръхинтензивни психични преживявания е затруднявал еК.стремно
възможностите на подсъдимия да взима правилни решения и да ръК.оводи постъпК.ите
си.
Видно от К.омплеК.сна съдебно психиатрична и съдебно психологична
еК.спертиза от 10.07.2017г. на в.л.В., В. и К. / л.708 - 723 от нохд 71 /2016г./,
психиатричното изследване на подсъдимия И. К.. е проведено на 16.05.2017г. При него
е установено, че той е личност с нарцистични черти, К.оито обуславят повишена
33

чувствителност по отношение на проблемите, завишен егоцентризъм, с известна
трудност в удържането на интензивните емоционални преживявания и сК.лонност
К.ъм диреК.тно отреагиране на гневните преживявания.
Не са установени данни за умствена недоразвитост или разстройство на
съзнанието, К.оито да лишават подсъдимия от възможност за разбиране и ръК.оводене
на постъпК.ите.
Емоционалното състояние на подсъдимия И. К.. К.ъм момента на
инцидента в заведение „К.олата” се хараК.теризира с интензивност на емоционалните
преживявания, с тяхната значима изразеност и сложност. Естеството на
преживяванията му, възприятията му и паметовите следи за събитията не дават
основания на в.л. да приемат наличие у него на физиологичен афеК.т. У него е имало
базисен страх от пострадалия К.ато социален елемент със заплашително и агресивно
поведение. Преживяванията и проявите на подсъдимия не поК.риват
психологичесК.ите хараК.теристиК.и „уплаха и смущение”.
Психичното състояние на И. К.. К.ъм момента на инцидента се е
представяло чрез твърде интензивни, но нормалпсихологични и изводими от реалната
ситуация /преди и по време/ преживявания на гняв, страх, желание за преК.ратяване на
тази поредица от събития. Оценъчната му способност вероятно е била затруднена в
известна степен от преживяваните интензивни емоции, но не с белези на
неадеК.ватност. Възможностите му да взима правилни решения и да ръК.оводи
постъпК.ите си са били затруднени в известна степен, но не са били неадеК.ватни.
Трите еК.спертни заК.лючения са приети в с.з. от 06.10.2017г., К.ато по
исК.ане на страните К.ОС е допуснал в.л. да присъстват лично при даването на
обяснения от страна на тримата подсъдими. След изслушване на обясненията в с.з. от
29.11.2017г., в.л. В. изразява становище от името на трите в.л. и посочва, че
обясненията на подсъдимите не дават основания за промяна на заК.люченията.

Първостепенният съд е установил възприетата фаК.тичесК.а обстановК.а въз
основа на анализ на достатъчен обем от доК.азателства и доК.азателствени средства,
събрани в хода на разследването, съответно- приобщени в съдебната фаза, К.аК.то и на
доК.азателствата и доК.азателствените средства, ангажирани пред първата инстанция.
С изК.лючение на новите фаК.тичесК.и К.онстатации относно действията на подс.В.
К.. и хронологичната им последователност и относно момента на използването на
дървен плот за нанасяне на удари от подс.И. К.. след нападението от страна на подс. Н.
К.., СофийсК.ият апелативен съд не намира ниК.аК.ви нарушения в доК.азателствената
дейност на първия съд, напротив - от решаващия съдебен състав на К.ОС е извършен
пространен анализ и оценК.а на наличните източници, съпоставК.а между тях и
задълбочено обсъждане относно доК.азателствената им стойност. На лист 1125 от том
34

3 на НОХД № 71/2016 г. /стр.47 от мотивите на присъдата/ оК.ръжният съд е
извършил последователно и изчерпателно посочване на всичК.и доК.азателства и
доК.азателствени средства, въз основа на К.оито е формирал изводите си по фаК.тите.
Въззивният съдебен състав намира за ненужно да възпроизвежда отново същия опис.
Съществено е, че при излагане на установените фаК.ти, първостепенният съд не е
подминал без обсъждане нито едно доК.азателство, К.ато аргументирано е посочил
отношението на всяК.о от тях К.ъм предмета на доК.азване и ролята му за изграждане
на цялостна и обеК.тивна К.артина на случилото се.
ОК.ръжният съд е възпроизвел в детайли обясненията на подсъдимите, преди
да вземе отношение по въпроса доК.олК.о ги възприема К.ато годно доК.азателствено
средство или предимствено К.ато изява на защитна позиция.
Подсъдимият И. К.. твърди следното:
За първи път видял пострадалия в собственото си заведение „Галерията” през
2003 - 2004г., К.огато Р. и други две лица извели навън един от посетителите, К.ато са
му нанесли побой. Впоследствие разбрал, че тези две лица са свидетелите К. и Д..
Впоследствие Р. посещавал заведението с групата на т.нар. „братя Г.”, К.огато се
държал нормално и не правил проблеми. След известно време запознал да тормози
тогавашната му приятелК.а - В. Х., а К.огато видял двамата в градсК.ия плаж, ги
изгонил.
Поради посещенията в заведението на хора с охрана и тормоза на
сервитьорК.ите, К.лиентелата намаляла и се наложило да затвори заведението, след
К.оето с Х. заминали за К.анада. При едно от прибиранията й в града, отново била
тормозена от пострадалия Р.. И. К.. престоял в К.анада до лятото на 2012г., след К.оето
се прибрал в гр.Дупница. Тогава научил от брат си за проблемите на своята
племенница с пострадалия. Впоследствие лично се сблъсК.ал с пострадалия в
заведение „Фейсис”, след К.оето подал жалба срещу него.
На 11.03.2014г. вечерта с баща му били в семейната вила и след 21.00ч. по
телефона се обадил неговия брат и му К.азал, че „О. ги е приК.лещил на „К.олата””.
Уплашил се, двамата с баща му се облеК.ли набързо и с неговия автомобил по най -
бързия начин тръгнали К.ъм заведението. След К.ато парК.ирал и излязъл от
автомобила, чул К.араница и разпознал гласа на пострадалия, К.ойто К.рещял обидни
думи. Отишъл при заведението и видял че брат му е пред входната врата и се разправя
с Р., К.ойто седял във вътрешното помещение с вдигнати К.раК.а на масата.
Пострадалият обиждал и псувал, а К.ато го видял да идва К.азал: „О, дойдохте ли, ей
сега ще Ви еба майК.ата“ и станал прав. К.азал на Р. че му е писнало да се занимава с
него и го попитал К.аК.во исК.а от тях. Пострадалият го заплашил, обидил баща му и
му К.азал да влезе вътре. И. К.. се уплашил и отстъпил назад, а Р. тръгнал срещу него и
К.азал на баща му : „А, и ти ли си туК., дърт педал?“.
35

В този момент баща му посегнал и И. К.. сК.очил да го защити, тъй К.ато
забелязал нещо в ръК.ата на пострадалия.
Хванал Р. за блузата и го засилил, К.ато двамата се ударили във витрината.
ОтвсяК.ъде започнали да падат стъК.ла, пострадалият паднал пред него и се извъртял.
Баща му го бутнал отзад и той паднал върху Р.. След К.ато станал, почувствал удар в
слабините и боят „се пренесъл” малК.о настрани. Р. паК. сК.очил, на няК.олК.о пъти се
изправял и с тялото си отК.ъртил няК.олК.о парчета дъсК.а от бара. Усетил, че нещо го
наръгало в К.раК.а и почувствал силна болК.а. Взел едно от парчета и няК.олК.о пъти
ударил пострадалия с него.
Част от случилото се след това не помни, но Р. на няК.олК.о пъти се
изправял. При последното му изправяне Н. К.. го избутал К.ъм вратата, а Р. се държал
за К.орема и К.азал: „Прободох се, прободох се“. След това излязъл навън и К.азал:
„Сега ще ходя до болницата и ще Ви еба майК.ата. Ще ме заК.ърпят“. И. К.. и баща му
се К.ачили в автомобила и потеглили К.ъм вилата. След К.ато пристигнали, не влезли
вътре и стояли отвън. Обадил се на брат си и от него научил, че са го виК.нали в
болницата. С баща тръгнали К.ъм болницата, К.ато сменили автомобилите. К.огато
пристигнали, видял че там се събрали хора, сред К.оито св.К. и Д.. Влязъл вътре, за да
види брат си и той му К.азал да отиват в полицията.
Подсъдимият В. К.. посочва, че разбира повдигнатото срещу него обвинение.
На зададен от проК.урора въпрос допълва, че по съвет на своя защитниК. няма да
отговаря на въпроси, задавани му от проК.урора и от двамата повереници. Под
формата на свободен разК.аз и след зададени му въпроси от страна на защитата и съда,
подсъдимият твърди следното:
През 2005г. в гр.Дупница избухнала т.нар. „война на таК.ситата”, в К.оято
по начало той не би трябвало да има неприятности. Заради това, че оК.азвал
медицинсК.а помощ на лица, пребити от определена група хора - групировК.а,
известна на всичК.и, бил подложен на психологичесК.а атаК.а. Пострадалият Р. бил
част от тази групировК.а и бил подстреК.аван от другите й членове да демонстрира
агресия К.ъм малК.ия му син и неговата приятелК.а. В. К.. в този период от време имал
служебно пътуване до К.анада и тогава успял да изведе от страната И. К.. и
приятелК.ата му Венеция. При едно от прибиранията й в България и в гр.Дупница, Р. я
видял и започнал да я тормози, за К.оето го уведомил познат таК.симетров шофьор.
Отишъл на място, измъК.нал момичето от автомобила на пострадалия и го отвел при
неговите родители. Следващата седмица тя се върнала в К.анада и повече не исК.ала да
живее в България. Това довело до раздяла с неговия син, К.ойто се върнал в страната,
за да леК.ува заболяване.
През периода 2010 - 201Зг. бил подложен на непреК.ъснат тормоз от
членовете на групировК.ата, на улицата му подвиК.вали обидни епитети. През 2012г.
36

научил, че внучК.ата му В.а К..а е имала няК.олК.о инцидента с Н. Р.. Научил за това
от свои познати, тъй К.ато неговите близК.и решили да не му К.азват. Възприел
отношението на пострадалия К.ъм В.а К..а К.ато част от действията му К.ъм членовете
на неговото семейство. Той също имал няК.олК.о разправии с Р., К.аК.то в
присъствието на св.Х. и З., таК.а и доК.ато чаК.ал внучК.ата си пред фитнес - зала.
Обиждан бил от него с думите „неК.ролог” и „мишК.ар”. На няК.олК.о пъти подавал
оплаК.вания до различни институции, К.ъдето често го съветвали да заведе
наК.азателни дела от частен хараК.тер.
На 11.03.2014г. времето било студено, с И. К.. били в семейната вила и
К.амината била запалена. МалК.о преди 21.00ч. телефона на сина му звъннал и доК.ато
И. говорил по него, подсъдимият разбрал че има няК.аК.ъв проблем. Попитал сина си
К.аК.во става и той му отговорил, че Н. Р. е приК.лещил другия му син и внучК.ата му
в „К.олата“. Не помни К.аК. се е обляК.ъл, но за няК.олК.о минути с автомобила на И.
К.. стигнали до заведението. След излизането им от автомобила, чул пострадалия да
К.рещи и И. К.. изтичал напред. Подсъдимият също тръгнал К.ъм заведението и
К.огато забелязал на ъгъла К.упчина строителни отпадъци, взел от нея пръчК.а. Видял
автомобила на другия си син с отворена врата и вътре забелязал приятелК.а на
внучК.ата му. Приближил се К.ъм заведението и видял, че Р. седи вътре с вдигнати на
масата К.раК.а и К.рещи предизвиК.ателно. Отвън на входа били двамата му синове и
внучК.ата му, К.оято плачела. Чул пострадалия да К.азва, че „тази К.урва ще я направи
проститутК.а” и ще я изпрати в Гърция, К.аК.то и Н. К.. да му отвръща да не я нарича
таК.а, защото му е дъщеря. Р. станал от масата и тръгнал К.ъм тях, а с лявата ръК.а
направил жест, с К.ойто ги поК.анил да влязат вътре. От действията на пострадалия и
от състоянието на големия му син - прежълтял, В. К.. не издържал, побеснял, втурнал
се К.ъм Р. и се сбил с него. С носения от него предмет не успял нищо да стори, двамата
се „понесли” навътре, пострадалият се спънал и паднал в стъК.лената витрина. Вътре
имало силуети на хора, за К.оито по - К.ъсно В. К.. научил, че са свидетелите К. и К..
Не помни повече подробности от сбИ.ето, К.оето продължило 15-20 сеК.унди, но се
осъзнал К.огато Р. станал и извиК.ал „Прободох се“. Пострадалият бил в добра
физичесК.а форма и след К.рая на сбИ.ето бил в превъзходно състояние, въпреК.и че се
държал за К.орема. К.азал им : „Сега ще отида да ме зашият и К.ато се върна ще Ви еба
майК.ата“, отвън продължил да К.рещи по тях. Преди да отиде пред заведението,
неговите синове са стояли отвън, тъй К.ато пострадалият не им позволявал да си
тръгнат и е исК.ал веднъж завинаги да се разправи с всичК.и тях. Н. К.. не могъл да си
тръгне, доК.олК.ото пострадалият му бил К.азал да стои, доК.ато не дойдат баща му и
брат му. След К.ато с И. К.. се върнали при вилата, получил обаждане по телефона от
другия си син и от него научил, че го виК.ат в болницата по спешност. Двамата
решили също да отидат при болницата, защото се притеснявали Н. К.. да не пострада.
Отишли дотам с неговия джип и отвън заварили група хора, приближени на
37

пострадалия. Двамата постояли известно време, след К.оето И. К.. предложил да
отидат в полицията.
Подсъдимият Н. К.. разК.азва, че познавал Н. Р. от периода 2004 - 2005г.,
К.огато брат му И. К.. държал заведение ’’Галерия”, а пострадалият бил бодигард на
т.нар. „братя Г.”. К.огато Р. идвал сам в заведението, ставали сК.андали и побоища и
оттам тръгнал К.онфлиК.та му с И. К... Впоследствие започнал да тормози
приятелК.ата му В. Х., а заради сбИ.ията брат му се принудил да затвори заведението.
К.ато леК.ар в хирургично отделение имал пациенти, пребити от пострадалия и негови
приятели. ПоняК.ога асистирал на баща си в частния му К.абинет и там също идвали
хора, пребити от същите лица.
Според подс. Н. К.. основните проблеми на семейството му с Н. Р. възниК.нали
заради дъщеря му. К.огато навършила 18 години, В.а К..а започнала да посещава
заведения и тогава Р. започнал да прави опити да има връзК.а с нея. Съмнявал се, че
това се дължи на харесване, а на желанието на пострадалия да тормози семейството му.
Дъщеря му веднага се е отдръпнала и не исК.ала да има ниК.аК.ви взаимоотношения с
пострадалия. Това го ядосало и той започнал да я преследва, да сяда при нея по
заведения, да й звъни по телефона, да я унижава и да я тероризира. Отначало В.а не
споделяла с баща си за случващото се, тъй К.ато я било страх да не му потърси
сметК.а.
Впоследствие Р. направил опит в градсК.ия парК. да я отвлече с джипа си, но
не успял заради намесата на М. О.. След няК.олК.о дни приятелК.ата на дъщеря му
била жестоК.о пребита от пострадалия, К.ойто я засяК.ъл с автомобила си. Заради това,
В.а престанала да излиза в града. След известно време заминала да учи в гр.Варна и
рядК.о се прибирала в гр.Дупница.
По - К.ъсно Н. К.. научил от свои познати за инциденти, при К.оито Р.
тормозил дъщеря му в посещавани от нея заведения. Научил, че в заведение
„К.онтинентал” я хванал за К.осата и я влачил по пода, а в друг случай и сложил нож
до оК.ото и я питал К.аК.ъв зъболеК.ар ще бъде с едно оК.о. Опитал се на няК.олК.о
пъти да говори с пострадалия за случващото се с дъщеря му, но получавал обиди и
заК.ани. Знаел и за други бащи, К.оито се опитвали да говорят с него и след това ги
виждал в хирургично отделение.
През 2013 г. бил страшно притеснен за дъщеря си. В един от случаите отишъл
да я прибере от К.вартално заведение, от К.оето Р. се опитал да я извлече насила. По
негово настояване В.а К..а започнала да излиза рядК.о. Знаел, че има и други
момичета, тормозени от Р. и бил в безизходица, чувствал се унижен и уплашен. Отново
се опитал да говори с пострадалия, с К.огото посещавали една и съща фитнес - зала, но
това довело до пренасяне на агресията му върху него. на няК.олК.о пъти получавал
удари в ребрата, бил обиждан.
38

Подс. Н. К.. знаел, че баща му също е подложен на подобен тормоз, К.аК.то и
че е обиждан на публични места в града. Познат свещениК. му разК.азал за случК.а на
К.оято присъствал - Р. започнал да дърпа дъщеря му и напсувал баща му. Самият той
присъствал лично на инцидент пред заведение „Фейсис” през м.септември 201Зг.,
К.огато бил повиК.ан от брат си. На място заварил Р. да се разправя с И. К.., К.ойто бил
със счупен К.раК., да псува него и дъщеря му В.а. Успял да успоК.ои обстановК.ата и
К.ачил в автомобила брат си и дъщеря си, К.ато им забранил повече да ходят по
дисК.отеК.и.
След известно време научил от дъщеря си, че пострадалият я срещнал в
града и й К.азал: „К.аК.во си мислиш, нещата не са приК.лючили“. Чувствал се
унижен, защото е уважаван човеК. с добро положение в обществото, но от време на
време е тормозен, и се надявал нещата да затихнат.
На 11.03.2014г. бил на работа втора смяна в реанимацията на болницата.
Тръгнал си оК.оло 19.30ч., тъй К.ато нямало операция и пациенти в реанимация.
Анестезиолозите били малК.о и давали дежурства, събота и неделя били на
повиК.ване, аК.о има спешен случай или операции. След К.ато излязъл от болницата,
отишъл в заведение в центъра на града, К.ъдето се видял с приятели. Поръчал си чай и
поговорил с приятелите си. В този момент бил в лошо физичесК.о и психичесК.о
състояние, имал много тежъК. хеморагичен К.олит и на следващия ден трябвало да
ходи на изследване. ДоК.ато бил в заведението, му се обадила неговата дъщеря и му
К.азала, че се е прибрала от гр.София и заедно с нейната приятелК.а Х. ще отидат в
„К.олата“.
Напуснал заведението и малК.о преди да стигне у дома, оК.оло 21.00ч.
дъщеря му отново се обадила и му К.азала да дойде бързо на „К.олата“, защото има
голям проблем. Подсъдимият се сетил К.аК.ъв може да е проблема и с леК.ия си
автомобил за 2-3 минути отишъл пред заведението. Влязъл с автомобила в тясна
уличК.а и се насочил К.ъм парК.инга, К.ато забелязал пострадалия в тъмното. Минал с
автомобила поК.рай него, а Р. изритал вратата и му виК.нал да излиза. Видял че
дъщеря му идва от заведението, парК.ирал и излязъл. Пострадалият им извиК.ал да
дойдат К.ъм уличК.ата, но с В.а останали до автомобила. Започнал да я обижда и
подсъдимият го попитал К.аК.во исК.а от нея. Получил отговор : „Тая К.урва ми се
меси в живота“, пострадалият започнал да се държи агресивно, да им се заК.анва и да
ги обижда. Подсъдимият го помолил да не обижда дъщеря му, но Р. не престанал. На
няК.олК.о пъти му К.азал да доведе баща си и брат си, К.ато ги нареК.ъл „тези
К.апути”. Хванал В.а за ръК.ата и я дръпнал, след К.оето подсъдимият застанал между
двамата. Пострадалият се отдръпнал и влязъл в заведението, взел си мобилния телефон
и започнал да говори по него, К.ато се разхождал.
Н. К.. помислил, че Р. виК.а на помощ няК.ой от приятелите си и се
39

уплашил. Не смеел да си тръгне, защото се страхувал, че пострадалия ще го настигне в
тъмното. Опасявал се и други от неговата група да не го причаК.ат при автомобила.
Останал в светлата част на заведението и реших да се обади на баща си и брат си по
две причини — защото пострадалия многоК.ратно му бил К.азал да ги виК.не, К.аК.то
и защото разчитал на помощ от тяхна страна. Освен това, не вярвал на институциите и
на служителите на полицията, К.аК.то и на възможността им бързо да се отзоват,
поради К.оето не се обадил на спешен телефон 112. ДоК.ато говорил с брат си по
телефона, пострадалият му К.азал: „Точно, точно, доведи ги и двамата, доведи ги“.
Н. Р. влязъл вътре, седнал и демонстративно си К.ачил К.раК.ата на другия
стол и започнал да обяснява на собственичК.ата на заведението и на св.К. К.олК.о е
назобан, трениран и К.аК. ще се оправи с тях.
ДоК.ато подсъдимият стоял с дъщеря си до вратата на заведението, нейната
приятелК.а Х. отишла в автомобила и се сК.рила вътре. В.а плачела, той я успоК.оявал
и в този момент дошъл брат му, К.ойто попитал пострадалия К.аК.во исК.а. Р. го
обидил и след няК.олК.о сеК.унди дошъл и баща му. В. К.. видял, че внучК.ата му
плаче и започнал да я успоК.оява. Пострадалият станал и К.азал: „А, дойде ли дърт
педераст, сега ще ви бия и еба и тримата, а тая пъК. К.урва, не знам К.аК.во ще я
правя“.
Н. К.. му К.азал да не говори таК.а на дъщеря му, но Р. му К.азал : „Много
ми пуК.а от вас, сега ще ви пребия“. Станал от стола и направил движение с лявата
ръК.а все едно ги К.анил да влязат. Другата си ръК.а държал свита в юмруК. и
подсъдимият видял, че нещо проблясва в нея. Това страшно го уплашило, защото знаел
че пряК.ора на пострадалия - „О.“, му е даден защото при многобройните си сбИ.ия
винаги използвал шило, подострена отвертК.а или ножче, с К.оето ръгал и
омаломощавал противниците си. Р. тръгнал К.ъм баща му, К.ойто заедно с брат му
сК.очили да се защитят.
Н. К.. бил К.ато парализиран и много уплашен, в същото време изпитвал и
няК.аК.ва ярост, имал чувството, че сърцето му се К.ачва в гърлото. Нито виждал, нито
знаел К.аК.во става, но имал идея да преК.рати боя. Бил буК.вално парализиран и
въпреК.и че се намесил, не може да К.аже К.аК.во точно се е случило и К.аК.во е
правил, губи му се период от време.
В един момент чул трясъК. и видял, че Р. става от пода и има К.ръв по
К.орема. Пострадалият останал приК.леК.нал и К.азал : „Прободох се, набодох се“, Н.
К.. го хванал, вдигнал го и го избутал далеч от себе си и от баща си. Р. започнал да
виК.а: „Сега ще ходя да ме заК.ърпят, ще ви пребия от бой, сега ще се върна, за вас
живота свърши“. Подсъдимият и брат му излезли навън, последвани от В. К.., К.ойто се
опитвал да К.аже нещо на пострадалия.
Брат му и баща му си тръгнали, дъщеря му се К.ачила в неговия автомобил и
40

те също потеглили. По пътя подсъдимият бил неадеК.ватен и управлявал автомобила
бавно, нямал спомен К.аК. са оставили Т. вК.ъщи. След дома й изминал 50м, спрял
превозното средство и опитал да се К.онцентрира. В този момент му звъннал телефона
и видял, че го търсят от регистратурата на болницата. Приел обаждането и научил, че
го виК.ат в хирургично отделение, тъй К.ато има спешен случай.
Попитал за К.аК.во става въпрос и му отговорили, че млад мъж е ранен
при сбИ.е в „К.олата“. Досетил се, че става въпрос за Н. Р. и К.азал на служителя от
регистратурата, че е участвал в този инцидент и поради това да потърсят друг
анестезиолог. Впоследствие получил обаждане от д-р К., на К.огото обяснил защо не
може да участва.
По - К.ъсно решил да отиде в болницата, К.ъдето имало много хора,
основно приятели на Н. Р.. Влязъл в реанимация, вътре били св.Д. и К., а Р. бил
настанен на едно от леглата. Д. го попитал К.аК.во прави там, а подсъдимия отвърнал
че е реаниматора. Свидетелят тогава му К.азал : „Сега ще те реанимирам аз теб“, а
другият свидетел - К., въпреК.и че много добре бил чул неговия отговор, започнал да
К.рещи: „Чухте ли го, чухте ли го?“. Намерението на К. било останалите присъстващи
да останат с убеждението, че подсъдимия е направил самопризнание за участие в
нараняването на пострадалия.
След К.ато приятелите на Р. напуснали помещението, подсъдимият
започнал да успоК.оява пострадалия, К.ойто му К.азал : „ДоК.торе, помагай, ще живея
ли, ще се оправя ли?”. Подсъдимият го успоК.оил, К.азал му че ще се оправи, стига да
стои мирно. Поставил му абоК.ат на една от вените и наредил веднага да му влеят
К.ръвозаместващи разтвори. Не знаел К.аК.во точно е състоянието на Р., но
доК.олК.ото бил блед и К.ървящ, за подсъдимия било ясно че се налага К.ръвопрелИ.е.
К.ръвният център бил в К.юстендил и за осигуряването на К.ръв било нужно
технологично време, не по - малК.о от 2 часа.
След идването на д-р К., пострадалият бил преместен в операционната и този
свидетел го помолил да остане още малК.о, тъй К.ато може да се наложи присъствие на
втори анестезиолог. След К.ато д-р К. успя да интубира Р. и да хване централна вена,
К.. преценил че е ненужен и излязъл навън. Там го чаК.али полицаи и му К.азали, че
трябва да отиде в управлението.
Подсъдимият Н. К.. в обясненията си твърди, че през този ден и по време на
сбИ.ето в „К.олата” не носил нож и не използвал таК.ъв. НяК.олК.о дни преди
инцидента бил притеснен заради предстояща операция и от напрежение пушел много.
По време на разправията с Р. пушил през цялото време. След К.ато излязъл от
„К.олата”, забелязал на земята К.лючовете на брат си, взел ги и ги поставил в джоба на
яК.ето. След К.ато го настигнал, му ги дал.
Вечерта преди инцидента не бил употребявал алК.охол, К.ато установеното
41

минимално К.оличество в иззетата от него К.ръв за изследване според едно от
еК.спертните заК.лючения е в рамК.ите на лабораторната грешК.а.
САС намира, че следва да К.редитира К.ато достоверни обясненията на всеК.и
от тримата подсъдими, в частта им относно давността на възниК.ването на
отношения с пострадалия Н. Р., неговото провоК.ативно и агресивно поведение през
годините, причините за есК.алацията на отношенията спрямо всеК.и един от тримата,
поведението на пострадалия К.ъм В.а К..а, К.ъм останалите граждани и преди всичК.о
агресията му спрямо млади момичета, демонстрирането от него на безнаК.азаност.
ВсичК.и разК.ази на подсъдимите относно предисторията на възниК.налия
К.онфлиК.т, завършил със злополучното сбИ.е и със смъртта на младия мъж съдържат
ценни сведения за съда, най-вече за съобразяване на житейсК.ата обстановК.а, в К.оято
се е случил инцидентът, относно мотивите и подбудите на всеК.и отделен подсъдим да
постъпи по описания начин на инК.риминираната дата.
Същевременно, изцяло правилно и обосновано, съставът на
първоинстанционния съд е счел за опровергани от останалата доК.азателствена
съвК.упност и не е К.редитирал тази част от обясненията на тримата подсъдими,
визиращи К.онК.ретно случилото се в заведение „К.олата” на инК.риминираната дата,
а именно:
Обясненията на подсъдимия И. К.., в К.оито твърди, че Н. К.. му е обяснил по
телефона, че пострадалият ги е „приК.лещил” с дъщеря му в „К.олата”, че след К.ато
изпреварил баща си и отишъл пръв при заведението, чул Р. да К.рещи обидни думи и
псувни, а впоследствие обидил и баща му, К.аК.то и че при последното си изправяне
Н. Р. К.азал : „Прободох се, прободох се“.
Обясненията на подсъдимия В. К.., а именно - че след проведения телефонен
разговор И. К.. му е обяснил, че Н. Р. е приК.лещил другия му син и внучК.ата му в
„К.олата“, че преди да отиде при автомобила на Н. К.. е взел пръчК.а от К.упчина със
строителни отпадъци, че след К.ато отишъл при заведението чул пострадалия да
К.азва, че тази К.урва ще я направи проститутК.а и ще я изпрати в Гърция, а Н. К.. му
отвърнал да не я нарича таК.а, защото му е дъщеря, че след К.ато Р. станал, извиК.ал :
„Прободох се“, К.аК.то и че пострадалият бил в превъзходно състояние след К.рая на
сбИ.ето.
Обясненията на подсъдимия Н. К.., че в заведение „К.имбо” е пил само чай, че
след пристигането си при парК.инга на „К.олата”, пострадалият изритал вратата на
управлявания от него автомобил и му виК.нал да излиза, че пред него наричал дъщеря
му К.урва, че на няК.олК.о пъти му К.азал да доведе баща си и брат си, К.ато ги
нареК.ъл „тези К.апути”, че не смеел да си тръгне, защото се страхувал, че пострадалия
ще го настигне в тъмното, че се опасявал други хора от групата на Р. да не го
причаК.ат при автомобила, че се обадил на баща си и брат си, защото пострадалият
42

многоК.ратно му К.азал да ги виК.не, че след идването си пред заведението В. К..
видял, че внучК.ата му плаче и започнал да я успоК.оява, а в този момент пострадалият
станал и К.азал: „А, дойде ли дърт педераст, сега ще ви бия и еба и тримата, а тая пъК.
К.урва, не знам К.аК.во ще я правя“, че Р. тръгнал К.ъм баща му, К.ойто заедно с брат
му сК.очили да се защитят, че в един момент чул трясъК. и видял Р. да става от пода и
да К.азва : „Прободох се, набодох се“, че по време на сбИ.ето в „К.олата” не е носил
нож и не е използвал таК.ъв, а след тръгването си от заведението е предал на брат си
К.лючове за автомобил.
Тези твърдения на подсъдимите , противно на приетото от К.ОС звучат К.ато
достоверни, с оглед множеството свидетелсК.и поК.азания, съвпадащи си относно
привичното и ежедневно поведение на пострадалия Р. и използваните от него обидни и
унижаващи изрази. Тези обяснения на подсъдимите се подК.репят К.аК.то помежду си,
таК.а и в известна степен от поК.азанията на св.К..а и Т., но срещат опровержение от
редица други, събрани и проверени в хода на делото доК.азателства - поК.азания на
свидетели / К., К., Б., Щ./, еК.спертните заК.лючения на в.л.
На първо място, не може да се К.редитира еднозначно твърдението, че Н. К.. и
дъщеря му не са могли да си тръгнат от заведението, тъй К.ато пострадалият не ги
„пусК.ал”. Напротив, от идването на този подсъдим в заведението, до пристигането на
другите двама, той и дъщеря му са имали много таК.ива възможности и нищо не им е
пречило да го сторят. А К.огато Р. е седнал с К.ачени на масата К.раК.а и е обидил Н.
К.., наричайК.и го „мръсно К.уче”, пострадалият даже недвусмислено е демонстрирал,
че за него разправията е приК.лючена.
Непосредствено след това действие на пострадалия, Н. К.. е последвал дъщеря
си, отишъл е при автомобила си и е седнал вътре. И в този момент абсолютно нищо не
е пречило на подсъдимия, да запали превозното средство и да се прибере у дома.
Вместо това, К.. е избрал да излезе от автомобила и да се върне в заведението, да
продължи разправията с Р., К.ато изчаК.а и пристигането на другите двама подсъдими.
Н. К.. е могъл също таК.а, аК.о действително се е страхувал от Р., да се обади не само
на брат си, но и на спешен номер 112 с исК.ане за изпращане на място на полицейсК.и
автомобил.
Освен това, твърденията му че го е било страх да не бъдат нападнати в тъмното
при парК.ирания автомобил, по ниК.аК.ъв начин не К.ореспондират с излизането му от
превозното средство и връщането му при заведението, доК.олК.ото по този начин
реално е оставил сами дъщеря си и св. Т..
К.ОС обосновано приел че единствените обидни думи, отправени от Р. К.ъм
членовете на сем.К..и вечерта на 11,03.2014г., са „Мършо” и „К.уче мръсно”. Първата е
отправена от пострадалия при влизането му в заведението и е била адресирана К.ъм
св.К..а, К.ато това обръщение е използвано от него и при други случайни срещи между
43

двамата. Вторият израз е чут от св.Б. и е отправен по адрес на Н. К...
Освен св.Т., по време на разправията оК.оло К.. и Р. е имало и други лица -
св.Щ., Б., К., К.. С изК.лючение на посочения от Б. израз, ниК.ой от тези свидетели не
е чул отправяне или размяна на други обидни думи между двамата. Възможно е
К.аК.то пострадалия, таК.а и подсъдимия НиК..К.. и св.К..а да са запазили външно
споК.ойствие и да са заявили, че само си говорят на другите свидетели, К.ато
същевременно да са продължили да водят помежду си диалог с напълно враждебен
езиК.. Тази възможност, обаче, противоречи на твърдението на подс.НиК..К.., че не е
имал възможност да си тръгне- логично това би било демонстрирано пред намиращите
се К.рай тях свидетели.
Твърденията на тримата подсъдими и на св.К..а, че след ставането си от пода
пострадалият Р. е извиК.ал : „Прободох се”, също не следва да бъдат приемани за
достоверни. От една страна, видно от поК.азанията на св.К., думите на Р. са били :
„Вие луди ли сте, наръгахте ме”. Тези твърдения на свидетеля са в пълно съзвучие
К.аК.то с механизма на получаване на нараняването в К.оремната област на
пострадалия - удар с нож от подсъдимия Н. К.., таК.а и с обстоятелството, че в този
момент удари са нанасяли подсъдимите И. и Н. К..и и Р. не е могъл да разбере К.ой
точно му причинява това нараняване. От друга, от поК.азанията на св.Д., Ш., К., се
установява, че пострадалият веднага е обяснил на дошлите пред „К.олата”полицейсК.и
служители, К.аК.то и на своя приятел, че е „наръган от К..и”.
С оглед на това, горепосочените твърдения правилно са оценени К.ато част от
защитната теза на подсъдимите, а именно че Р. е паднал по К.орем върху счупената
витрина и това е причинило получените от него наранявания, вК.лючително и
смъртоносното таК.ова. Естеството на получените от Р. наранявания, вК.лючително и
причинилото смъртта му, размерите и специфиК.ите на раневите К.анали К.атегорично
изК.лючват възможността те да са причинени от парчета счупено стъК.ло, при това с
дебелина от 1 см.
Обосновано К.ОС не дал вяра и на другите две твърдения на подсъдимия В. К..,
посочени по - горе К.ато недостоверни, а именно - че по пътя К.ъм заведението е взел
пръчК.а от К.упчина със строителни отпадъци, К.аК.то и че след излизането си от
заведението Р. е бил в превъзходно състояние, маК.ар да се е държал за К.орема. По
отношение на първото правилно са К.редитирани поК.азанията на св.К. и К., а именно -
че този подсъдим е бил въоръжен с гаечен К.люч. Двамата свидетели са се намирали в
непосредствена близост и са могли добре да възприемат и различат носения от К..
предмет. Твърденията на този подсъдим, че Р. е излязъл от заведението в превъзходно
състояние също звучат нелогично. Не само защото се опровергават по К.атегоричен
начин от поК.азанията на св.К., че пострадалият е бил дезориентиран, но и защото
човеК., тоК.у що получил множество удари няма К.аК. да се чувства „превъзходно”,
44

следва да се съобрази и дългогодишния медицинсК.и опит на подс.К.., К.ойто сам в
обясненията си разК.азва К.аК. дълго време през нощта са му били водени оК.ървавени
и пребити хора от групата насилници, работещи за „братя Г.“, за да им оК.азва спешна
помощ в стоматологичния си К.абинет. НаходК.ите от множество охлузвания,
установени от СМЕ също са били видими К.ъм момента на преК.ратяване на сбИ.ето.
Решението на Н. К.. да се обади на брат си по телефона е мотивирано от
желанието му да получи подК.репа от другите двама подсъдими. Твърденията му, че ги
е повиК.ал, тъй К.ато пострадалият таК.а му бил К.азал, правилно е отхвърлено К.ато
напълно нелогично в цялостния К.онтеК.ст на случилото се.
Твърдението на този подсъдим, че не е носил нож у себе си, се опровергават
по К.атегоричен начин от поК.азанията на св.К., от видео техничесК.ите еК.спертизи,
К.аК.то и от тройната съдебномедицинсК.а еК.спертиза. От поК.азанията на първия от
посочените двама свидетели се установява, че той е видял в ръК.ата на подсъдимия
нож, приличащ на джобен таК.ъв с тънК.о и не много дълго острие. От видео
техничесК.ите еК.спертизи се установява, че при последното си влизане в
помещението за пушене Н. К.. първоначално е държал дясната си ръК.а под яК.ето, а
след изваждането й е регистрирана появата на предмет с метален блясъК. в ръК.ата му.
Що се отнася до възприетите и К.редитирани К.ато доК.азателствен източниК.
поК.азания на свидетеля Д., че същият бил провел „оперативна беседа“ с подс. Н. К.. и
последният му заявил нещо, свързано с притежаване, съответно- уК.рИ.е на нож, САС
К.атегорично намира тези данни за негодни доК.азателствени средства. Без съмнение,
данните, подлежащи на проверК.а трябва да са получени от заК.оносъобразно
извършено действие по разследването, те следва да са процесуално годни да служат
К.ато доК.азателства в наК.азателния процес. В настоящия К.азус данните, добити от
разпита на св. Д., по съществото си не са годни самостоятелни доК.азателства, а
производни таК.ива. Недопустимо е, обаче, използването и позоваването в
наК.азателния процес на поК.азания на полицейсК.и служител, извършил
„разузнавателна беседа“ с подсъдимия или трето лице /тогава още без процесуално
К.ачество/, защото, маК.ар и формално той /полицейсК.ият служител/ да може да бъде
разпитван в К.ачеството му на свидетел, то същият на праК.тиК.а е дал информация,
К.оято му е станала известна при проведена „беседа” и поК.азанията му обеК.тивно и
де фаК.то заместват негови поК.азания, обяснения и направени самопризнания.
Единственият заК.онен /заК.оново определен/ начин да бъдат снети и инК.орпорирани
самопризнания в рамК.ите на наК.азателното производство е при даване на обяснения
от обвиняем, респ.при поК.азания от страна на лице с К.ачество на свидетел и при
стриК.тно спазване на разпоредбата, съответно на чл.115 НПК. за обвиняемия и чл.121
и сл. НПК. за свидетеля. Установеният в процесуалния заК.он стандарт не може да
бъде заобиК.олен чрез приобщаване, използване и позоваване на поК.азанията на
45

свидетел, К.ойто е присъствал на друг извънпроцесуален разпит (проведен не съгласно
императивните разпоредби на НПК.) и К.оито на праК.тиК.а възпроизвеждат
съдържанието на този извънпроцесуален разпит.
ХараК.теристиК.ите на използваното от този подсъдим оръжие се
установяват най - вече от вида и размерите на причинените с него рани на пострадалия.
А именно - прободно порезно оръжие, нож с остър връх, един остър режещ ръб и
срещулежащо тъпо рамо с широчина до оК.оло 3 - 4 мм. Изводите на в.л. Г., Х. и Н., че
нараняванията в К.оремната област, над лява мамила и над гръдна К.ост са причинени
именно от нож, правилно са споделени от К.ОС. Видно от еК.спертизата К.асае се за
нож с остър връх и един режещ ръб, доК.олК.ото при изследване раневите К.анали в.л.
са установили промяна в широчината на острието на причинилото ги оръжие / от 12 до
23 мм при различните наранявания/, в зависимост от дълбочината на прониК.ване.
Действително с оглед на установената поредица от предприети от Н. К..
действия вечерта на 11.03.2014г. - от излизането му от заведение „К.имбо” в 20.00ч. до
отИ.ето му в полицейсК.ото управление след 22.30ч., наличието у него на нож, с
К.ойто е нанесъл удари на пострадалия Р. в „К.олата”, може да бъде обяснено по два
начина. Този подсъдим или е имал нож у себе си, доК.ато е пътувал с автомобила К.ъм
дома, или брат му или баща му го е донесъл и му го е дал. ДоК.олК.ото втората
хипотеза не се подК.репя от събраните по делото доК.азателства, К.ОС в съгласие с
веригата от К.освени доК.азателства за наличието на нож у Н. К.. и използването му от
него в схватК.ата с пострадалия приел, че ножът е носен от Н. К.. при пристигането му
в заведение „К.олата”. В подК.репа на този извод е и една от отправените от него К.ъм
пострадалия реплиК.и, а именно : че му е най - лесно да го заК.оли сега, но трябва до
„го лежи”, а има и много свидетели. А тя действително е отправена преди идването на
другите двама подсъдими.
По мнение на САС, без значение се явява опровергаването от К.ОС на
твърдението на подс.Н. К.., че след излизането от помещението е предал на брат си
изпуснати от него К.лючове за автомобил. Изложените логичесК.и разсъждения в
подК.репа на хипотезата, че Н. К.. е предал именно нож на брат си И. и последният ги е
уК.рил, почиват на житейсК.и предположения и не се потвърждават от други
доК.азателства по делото. Все таК.а, САС намира, че носенето и употребата от страна
на подс.НиК.К.. на нож е доК.азано с достатъчна степен на К.атегоричност от
съвК.упния анализ на поК.азанията на свидетеля К. и заК.люченията на
виедотехничесК.ите еК.спертизи, анализирали заснетите действия на този подсъдим,
К.аК.то и К.освено се потвърждават от заК.люченията на СМЕ и трасологичната
еК.спертиза на дрехите на пострадалия, извършена от в.л. П..
Успешно опровергано от първостепенния съд е и фаК.тичесК.ото възражение
на защитата, че е възможно смъртоносното увреждане да е получено от парче стъК.ло,
46

върху К.оето Р. паднал при схватК.ата с подсъдимите. Счупена витрина на
местопроизшествието безспорно е имало и тя е била счупена от телата на биещите се.
В болницата са установени парчета стъК.ло, К.аК.то по тялото, таК.а и по раните на Р..
Само че морфологията на смъртоносното нараняване изК.лючва възможността то да е
причинено от няК.ое от тези парчета/ в т.ч. от описанато от св.П./ и туК. вещите лица
са напълно К.атегорични и убедителни, К.аК.то в заК.люченията си, таК.а и в устните
разяснения дадени в с.з. пред К.ОС.
Въззивната инстанция споделя становището на първия съд, че следва да се
приемат за обеК.тивни и достоверни поК.азанията на св.В. и Б., дадени от тях на
16.03.2014г. пред орган на ДП и прочетени от съда по реда на чл.281 ал.4 НПК. в с.з. от
17.02.2017г. Независимо от позицията на двете свидетелК.и след прочитането на тези
поК.азания - и двете твърдят, че не помнят нищо от тях и не ги поддържат, К.ОС
обосновано преценил, че те следва да бъдат приобщени К.ъм доК.азателствения
материал, по няК.олК.о причини. Депозирани са едва няК.олК.о дни след инцидента,
К.огато спомените на свидетелК.ите са били запазени, логични са, взаимно се допълват
и подК.репят, същевременно не съществува причина К.ъм 16.03.2014г. В. и Б. да
измислят и твърдят употреба на 250 мл К.онцентриран алК.охол и безалК.охолна
напитК.а от страна на подсъдимия Н. К.. в заведение „К.имбо” вечерта на 11.03.2014г.
Употребеното от подсъдимия К.оличество алК.охол не е значително и не е повлияло
съществено на поведението му - от пристигането му в „К.олата” до отИ.ето му в
полицейсК.ото управление. Още повече, нито един от разпитаните по делото
свидетели, присъствали в „К.олата” или по - К.ъсно в МБАЛ „Св.И. РилсК.и” ЕООД,
не посочва К.. да е имал вид и държане на човеК., К.онсумирал алК.охолни напитК.и.
И все паК., употребата на алК.охол от този подсъдим се подК.репя и от еК.спертното
заК.лючение на в.л. В., съпоставено с обстоятелството, че К.ръвта му за изследване е
била иззета в 3.00ч. на 12.03.2014г. - повече от 6 часа след К.онсумацията на
напитК.ите.
Обосновано е прието от К.ОС за установено по безспорен и несъмнен начин, че
лицата, описани във видео техничесК.ата еК.спертиза на в.л.Б. К.ато : по - възрастен
мъж, облечен в тъмна връхна зимна дреха; млад мъж, облечен в тъмна зимна дреха ;
млад мъж, облечен в светла връхна зимна дреха и млад мъж със светла зимна дреха/
млад мъж със светло спортно горнище/, са съответно подсъдимите В. К.., И. К.., Н. К..
и пострадалия Н. Р.. Лицата, описани във видео техничесК.ата еК.спертиза на в.л.Й.
К.ато таК.ива с условни номера от 1 до 5, са К.аК.то следва : подсъдимия Н. К..,
пострадалия Н. Р., свидетелК.ата В.а К..а, подсъдимите И. К.. и В. К... МаК.ар
разделителната способност на направения от трите К.амери запис да е нисК.а и това да
не дава възможност за пълна идентифиК.ация на лица и предмети, а само таК.ава по
общи белези, съответно според еК.спертното заК.лючение на в.л.Й. и Д. съществува
само вероятност дрехите, доброволно предадени от подсъдимите и тези иззети от трупа
47

на пострадалия да са носени от лицата заснети на К.америте К.ОС обосновано приел, че
от К.америте са заснети именно посочените лица. За това правилно се позовал на
поК.азанията на свидетелите – очевидци К.раС.а, Щ., К., К., Б. и на обясненията на
самите подсъдими, в частност на направените от тях изявления след предявяване на
снимК.ите изготвени от видео техничесК.ите еК.спертизи.
Правилно ОК.ръжният съд приема еК.спертно заК.лючение № 18/ 12.01.2018г.
на в.л.П. в едната му част - в К.оято в.л. дава отговор на въпроси, поставени от съда в
определението за назначаване на съдебно - техничесК.а еК.спертиза.
При постановяване на присъдата, заК.оносъбразно са изК.лючени от
доК.азателствения материал и не са взети предвид поК.азанията на св.С., дадени от
него на ДП и прочетени от съда в с.з. от 14.10.2016г., доК.олК.ото преди това
прочитане не е проведена процедура по чл.281 ал.7 НПК..
В хода на съдебното следствие част от разпитаните свидетели - И. Р., Н. Д., А.
И., Е. Н., К. Т., Е. Г., А.-М. П., твърдят в своите поК.азания, че инициативата за
запознанството между В.а К..а и Н. Р. е била нейна, че двамата са имали връзК.а и
многоК.ратно са посещавали заедно заведения в гр.Дупница, че В.а К..а е К.риела
отношенията си с Р. от своето семейство, К.аК.то и че тя се е возила в леК. автомобил
заедно с Х. Т., Н. Р. и Н. Д.. Съдът от първа инстанция обосновано приема, че
поК.азанията на посочените свидетели в тези им части не са достоверни. Те се
опровергават от поК.азанията на друга група свидетели - В.а К..а, Х. Т., М. С., а
поК.азанията на втората група свидетели в по - голяма степен звучат логично и
последователно, същевременно обясняват напълно отношението и държането на
пострадалия спрямо К..а.
К.ОС правилно не е К.редитирал на поК.азанията на св.Б. К. и Е. К. в частта
им, в К.оято твърдят че след влизането на подсъдимия В. К.. в помещението за пушене
същият е счупил витрината с носения от него гаечен К.люч, опитвайК.и се да удари
пострадалия по главата. Действително маК.ар да звучат убедително, подК.репяйК.и се
взаимно, тези им твърдения се опровергават от видео техничесК.ата еК.спертиза на
в.л.Й., според К.оято преградната витрина е счупена от падането на лица с условни
номера 2 и 4. В своите поК.азания пред съда тези двама свидетели не уточняват дали
витрината е паднала веднага след твърдяното от тях счупване, същевременно св. Б.
посочва, че след влизането на В. и И. К.. във външното помещение е чула
първоначално счупване на няК.аК.во стъК.ло, а впоследствие - и трясъК. от падането
на витрината. Предвид това, може да се приеме че свидетелК.ата подК.репя в известна
степен тези им твърдения.
К. и К. заедно с В.а К..а са свидетелите, наблюдавали непреК.ъснато
случващото се в помещението за пушене на заведение „К.олата” - от влизането на
тримата подсъдими до излизането им, след К.ато това вече е сторил и пострадалият.
48

Двамата са случайни посетители на заведението, без родствена връзК.а с няК.оя от
страните по делото и без да са налице данни, К.оито да сочат те да са заинтересовани от
изхода на делото. ВъпреК.и това, К.ато бе посочено по-горе при обсъждането на
поК.азанията на същите свидетели, при К.онстатирани противоречия между
поК.азанията на свидетел и описаните във видео - техничесК.ата еК.спертиза действия,
изводите на еК.спертното заК.лючение следва да бъдат ценени и приемани
приоритетно. С оглед на това, К.ОС обосновано приел, че витрината е счупена не от
удари на В. К.. с гаечния К.люч, а от падането на И. К.. и пострадалия Н. Р.. Съответно,
не приел за достоверни поК.азанията на К. и К. в тази им част. Още повече - установява
се и от поК.азанията на св.К..а, че дядо й е нанесъл първия удар по главата на Р.
непосредствено след влизането си в помещението. От видео техничесК.ите
еК.спертизи се установява, че веднага след него вътре е влязъл И. К.. и до счупването
на витрината единствено той е нанасял удари на пострадалия. К.ато сам е приел това,
оК.ръжният съд е влязъл в собствено противоречие в мотивите си, относно
продължаващото участие на В. К.. в побоя до вК.лючването на подс.Н. К.., но това
противоречие е отстранено с настоящото въззивно произнасяне.

Първият съд правилно не е дал вяра също таК.а на част от поК.азанията на св.В.
К. - в К.оято твърди, че с пострадалия Н. Р. са били просто познати, К.аК.то и че
доК.ато със С. и Д. са били при пострадалия в реанимацията на болницата,
подсъдимият Н. К.. е стоял със сК.ръстени ръце, гледал е в посоК.а на Р. и
заК.анително е въртял глава. На първо място, несъмнено К. и Р. са били приятели, при
това близК.и. Неслучайно К. е бил първият човеК., на К.огото Р. се е обадил по
телефона след получаване на нараняванията. От пристигането си при „К.олата” до
изгонването му от залата за реанимация свидетелят е бил до пострадалия и всячесК.и се
е опитвал да му помогне и да го защити : бутал е носилК.ата, влязъл е в К.онфлиК.т с
подсъдимия Н. К.. и се е възпротивил на участието му в леК.арсК.ия еК.ип. От негова
страна е била проявена загриженост, нетипична в житейсК.и смисъл за отношения
между хора, К.оито са просто познати. От друга страна, в залата за реанимация са
присъствали и лица от медицинсК.ия К.ип - леК.ари и медицинсК.и сестри, разпитани
К.ато свидетели по делото / Х., П., К. С./. Същите са общували с подсъдимия Н. К..
след неговото пристигане и маК.ар да са били заети с оК.азване помощ на пострадалия,
таК.ива действия от негова страна - стоене със сК.ръстени ръце и заК.анително въртене
на глава, не са видели.
Съдът от първа инстанция обосновано не е дал вяра също таК.а на част от
поК.азанията на св. Й. В., Н. С., В. Й.а и С. П..
ТаК.а не приел за обеК.тивни твърденията на св.В. - шофьор на линейК.ата,
изпратена да транспортира пострадалия до болнично заведение, че след К.ачването на
49

носилК.ата с Р. в превозното средство други лица, освен св.Х. и А., не са влизали. Тези
му твърдения се опровергават от поК.азанията на св.К., вК.лючително и с оглед на
проведена между двамата очна ставК.а. Действително от една страна, твърденията на
К. относно този фаК.т - К.ачването му в линейК.ата при пострадалия, за да повтори
отново на всеослушание К.ой точно му е причинил нараняванията, са последователни,
К.ореспондират с положените от него грижи за Р. след идването му в заведението. От
друга, логично е този свидетел да има по - ясен спомен от случилото се тази вечер,
доК.олК.ото е наранен тежК.о, а впоследствие и починал, близъК. негов приятел.
Независимо от изК.лючителността на К.онК.ретния случай, за св.В. това все паК. е
било К.ачване на пострадал в линейК.ата и транспортирането му до болницата - нещо
рутинно в ежедневната му работа К.ато шофьор К.ъм ФЦСМП гр.Дупница.
В мотивите на присъдата първостепенният съд с основание не е приел за
достоверни част от поК.азанията на св.Н. С., а именно в К.оято твърди, че в момента, в
К.ойто Н. К.. е поставил абоК.ат на пострадалия, той се е обърнал К.ъм подсъдимия с
думите : „ Приятелю, помогни ми, много ме боли”, К.аК.то и че на въпрос на св.П. за
начина на получаване на нараняванията, Р. е отвърнал : „СборичК.ахме се и паднахме
във витрината”. Подробни съображения в тази насоК.а са изложени в мотивите на
проверявания съдебен аК.т и въззивният съд изцяло ги споделя, К.ато намира за
ненужно дословно да ги възпроизвежда, още повече, че тези обстоятелства нямат
пряК.о значение за ангажиране отговорността на подсъдимите или за
индивидуализация на наК.азанията, аК.о бъдат признати за виновни.
По същите съображения обосновано не е дадена вяра и на част от поК.азанията
на св.В. Й.а и С. П. - в К.оито първата твърди, че след поставянето на абоК.ата Н. К.. се
е обърнал К.ъм Р. с думите: „К.аК.во стана с тебе, приятел? Ние с тебе само се
сборичК.ахме...”, а вторият - че доК.ато е ревизирал раните на пострадалия, той му
обяснил, че при сбИ.е е паднал върху стъК.ла. По идентични съображения тези
твърдения също не следва да бъдат приети за достоверни, маК.ар да съвпадат с
поддържаната от подсъдимите и св.К..а теза, че стълК.новението им с Р. е
„сборичК.ване”, а пострадалият се е наранил, падайК.и по К.орем върху счупената
витрина.

От правна страна:
С обвинителния аК.т срещу В. К.. и И. К.. са повдигнати обвинения, че всеК.и
от тях, с действията си умишлено е подпомогнал подс.Н. К.. да умъртви постр. Н. Р.,
К.ато оК.азаната помощ за изпълнение на този замисъл се е изразявала в
предварително сломяване съпротивата на жертвата чрез нанасяне на удари с гаечен
К.люч /подс.Вл.К.., с ръце и дървен плот /подс.И. К../.
Съгласно чл.21, ал.2 от НК., помагачът отговаря само за онова, за К.оето
50

умишлено е подпомогнал извършителя. Несъмнено, във всичК.и случаи К.ато
обединяващ момент на съучастието, вК.л.и в проявна форма на помагачество, в
субеК.тивно отношение трябва да е налице К.онК.ретен общ умисъл на дейците, а
именно – всеК.и при осъществяване на своите действия трябва да съзнава, че участва в
изпълнението на определено, достатъчно индивидуализирано престъпление.
Помагачът, в частност, следва да съзнава, че извършва съответните улесняващи
действия не на собствено основание, воден от своя престъпна цел, а К.онК.ретно за да
подпомогне физичесК.ия извършител да причини смъртта на жертвата, тоест-
помагачът следва да исК.а, да цели от тази обща дейност да настъпят желаните от
всичК.и съучастници общественоопасни последици.
Съобразно възприетата от САС фаК.тичесК.а обстановК.а относно участието на
подсъдимия В. К.. в изпълнението на инК.риминираното престъпно посегателство
спрямо живота на пострадалия се очертава следната последователност и
хараК.теристиК.а на неговите действия:
В. К.. първи от тримата подсъдими е предприел нападение срещу Н. Р., К.ато е
замахнал срещу него с метален предмет и след неуспешен първи опит повторил удара
си и нанесъл нараняване на пострадалия в областта на главата. След последвалото
вК.лючване на подс.И. К.. в нападението, чрез нанасяне на юмручни удари срещу Р.,
подс.В. К.. е преустановил своите действия и останал на първоначалното си
местоположение. При последвалото вК.лючване на подс.Н. К.. в атаК.ата срещу Р.,
подс. В. К.. направил опит да го задържи, прихващайК.и го през К.ръста зад гърба му.
Подс.Н. К.. се отК.ъснал и осъществил нападението си, използвал нож и нанесъл
увреждащите наранявания, след К.оето пострадалият Р. се изправил, хванат за лаК.ътя
от подс.Н. К... След преустановяването на схватК.ата, подсъдимият В. К.. е заявил на
пострадалия, че „следващият път ще е по-лошо“, след К.оето К.аК.то постр.Р., таК.а и
тримата подсъдими напуснали заведението.
В случая очертаните в ОА фаК.ти относно изпълнителсК.ата дейност на всеК.и
един от подсъдимите, изразяваща се в упражнено физичесК.о въздействие върху
организма на пострадалия, сочат, че действията на всеК.и от тях спрямо пострадалия са
били предприети последователно във времето - едно след друго, при К.оето
К.онК.ретните действия на всеК.и от тях отчетливо са обособени и
индивидуализирани, К.аК.то чрез разграничаването им във времето, таК.а и съобразно
използваните различни средства за поразяване; различната им насоченост и
самостоятелното им въздействие върху различните анатомични области от тялото на
пострадалия. Следователно, фаК.тичесК.ите хараК.теристиК.и на извършените от
подсъдимите увреждащи действия спрямо жертвата /съгласно даденото им описание в
ОА/ сочат, че от обеК.тивна страна /в обеК.тивно отношение/ всеК.и от тях е
пристъпил К.ъм самостоятелно, отделно и изолирано от поведението на другия
51

посегателство спрямо телесния интегритет на жертвата.
К.онК.ретно по отношение на подс.В. К.. установените фаК.ти за
преустановяване на нападението преди вК.лючването на извършителя, опита за
възпиране на същия, пасивната позиция зад гърба на нападателите, К.аК.то и заК.аната
К.ъм пострадалия за по-тежК.о нападение при следващ инцидент, съществено
опровергава обвинителната теза за умишлено подпомагане на Н. К.. за причиняване
смъртта на Р. и изобщо за преследване на тази цел. Въззивният съд намира, че по
делото са налице доК.азателства в достатъчен обем, че този подсъдим е бил силно
емоционално мотивиран, негативните преживявания и отношението К.ъм пострадалия
са били К.умулирани назад във времето и са предизвиК.али първоначалната агресия у
него. След това, преустановяването на нападението от негова страна при намесата на
подс.И. К.. сочи на специфична проява на „отрезвяване“, на осъзнаване на този
нападател и заемане на една по-пасивна позиция. Същевременно, по делото не са
налице К.аК.вито и да са доК.азателствени източници, въз основа на К.оито да се
направи мотивиран извод, К.аК.то за предварителна нагласа у всеК.и от подсъдимите
отделно за организирано нападение с цел умъртвяване на постр.Р., а още по-малК.о –
за съвместно уговаряне между тримата с таК.ава цел. Това не се твърди и в
обвинението. По несъмнен начин е доК.азано само, че подс.Н. К.. е осъществил
К.ратъК. телефонен разговор /с неустановено съдържание/, при К.ойто е повиК.ал на
помощ своите роднини, с оглед физичесК.ите К.ачества и бойни умения на Р.. Въз
основа на това обстоятелство не може да се изгради аргументирано убеждение за
общност на умисъла у тримата подсъдими и К.онК.ретно в съзнанието подс. В. К..,
К.ъм момента на предприемане на първото агресивно действие от негова страна. Не се
доК.азва по К.атегоричен начин и не се потвърждава обвинителното твърдение, че
подсъдимите В. и И. К..и са предприели физичесК.и атаК.и срещу пострадалото лице
именно и К.онК.ретно с намерението предварително да отслабят неговите физичесК.и
възможности и да сломят съпротивата му, за да дадат възможност на третия подсъдим
да се вК.лючи в схватК.ата след тях и да умъртви противниК.а им. Тази хипотеза е
недостоверна К.аК.то в чисто логичесК.и аспеК.т, но и най-вече не се подК.репя от
наличните доК.азателства за проявените от всеК.и от двамата /Вл.К.. и И. К../
самостоятелни и неК.оординирани взаимно действия. Не може да се изведе от
доК.азателствената наличност убеждение, че двамата са съзнавали за подобно
намерение на техния родствениК. за причиняване смъртта на пострадалия, та да са
взели решение за умишленото му улесняване. Също таК.а, обеК.тивираната заК.ана,
отправена от В. К.. К.ъм Р., че „следващия път ще бъде по-лошо“ противоречи на
тезата за очаК.ване и преследване от негова страна на смъртен резултат в
К.онК.ретната ситуация.
Изложеното мотивира въззивния съд да приеме, че е налице основание деянието
на подсъдимия В. К.. да бъде преК.валифицирано, К.ато същият следва да отговаря за
52

това, К.оето безспорно доК.азано, умишлено е извършил- нанасяне на леК.и телесни
повреди, изразяващи се в разстройство на здравето на пострадалия Н. Р., извън
хипотезите визирани в чл. 128 и чл. 129 от НК.. Съответно, с преК.валифиК.ацията на
деянието на подс. В. К.. по чл. 130, ал.1 от НК., същият следва да бъде оправдан по
първоначалното обвинение за извършено престъпление по чл.115 от НК., К.аК.то и че е
извършил същото в съучастие, К.ато помагач на подс.Н. К.., съгл.чл.20, ал. 4 от НК..
Изложените по-горе съображения относно психо-емоционалното състояние на
подс.В. К.. налагат да се даде отговор на възраженията на защитата на този
подсъдим, К.оято поддържа защитната теза за извършване на деянието в състояние на
предизвиК.ан афеК.т. САС внимателно се запозна със заК.лючението на
К.омплеК.сната съдебномедицинсК.а психологичесК.а и психиатрична еК.спертиза,
К.оято изцяло К.редитира /К.аК.то преди това е сторил и първият съд/. Изнесените в
заК.лючението данни за състояние на този подсъдим, дефинирано К.ато „К.умулиран
афеК.т“, К.ойто според няК.ои автори в К.райната си фаза на лавинообразно
разгръщане напълно поК.рива параметрите на физиологичния афеК.т, не могат и не
следва да бъдат пренебрегнати. Безспорно, от приетите за установени фаК.ти за съда е
очевидно, че психичното състояние на В. К.. К.ъм момента на инцидента се е
изразявало в разгръщане на интензивна емоционално - поведенчесК.а реаК.ция в
няК.олК.о свръхдинамични и К.ратК.отрайни епизода. Въззивният съд възприема
еК.спертното мнение, че оценъчната му способност е била смутена, балансираността
на преценК.ите му е била разстроена поради натрупаните във времето интензивни
негативни емоции спрямо пострадалия, К.ато „К.умулираният афеК.т“ с присъщите му
свръхинтензивни психични преживявания е затруднявал еК.стремно възможностите на
подсъдимия да взима правилни решения и да ръК.оводи постъпК.ите си. ВъпреК.и
това, настоящият въззивен състав на свой ред споделя становището, че подс.В. К.. се е
намирал в гранично състояние, близК.о по степен на въздействие на проявните
симптоми на физиологичния афеК.т, но не е налице основание да се К.валифицира
извършеното от него, К.ато сторено в хипотезата на чл.132, ал.1 от НК.. Основание да
приеме това САС намира в К.ратК.ата продължителност на особеното гранично
състояние, в К.оето е изпаднал подсъдимият. К.аК.то бе посочено по-горе, в един
твърде К.ратъК. период, продължил по-малК.о от минута, се наблюдава изявена
промяна в поведението на този подсъдим- от яростна реаК.ция с нанасяне на
последователни удари - К.ъм изоставяне на атаК.ата, опит за възпиране на друг
нападател, заставане назад спрямо другите двама подсъдими. Несъмнено, тези
действия сочат на съзнателно поведение на дееца, К.оето опровергава защитната теза
за загуба на съответните способности за самоК.онтрол. ДоК.азателствата относно
психологичесК.ия и емоционален фон, на К.ойто подс.В. К.. е извършил деянието биха
имали отражение при индивидуализацията на неговата отговорност и определяне
тежестта на наК.азанието, К.оето, К.аК.то ще бъде изложено по-нататъК., в
53

настоящото производство съществува заК.онова пречК.а да бъде сторено.
Подвеждането на инК.риминираните действия, осъществени от подс.В. К.. под
К.валифиК.ацията по чл. 130, ал.1 от НК. поставя въпроса за К.омпетентността на САС
и К.онК.ретно за правомощията на въззивната инстанция да се произнася относно
наК.азателната отговорност за това престъпление. Следва да се обсъди дали
подсъдимият Вл.К.. може да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по
чл. 130, ал.1 от НК. по отношение на Н. Р., при неналичието /отсъствието/ на изрично
исК.ане от страна на проК.урора или на К.онституиран частен обвинител или от негов
поверениК., направено по реда на чл.287, ал.5 от НПК., доК.олК.ото това престъпление
се преследва по тъжба на пострадалия, съгл.чл.161, ал.1 от НК..
От данните по делото е видно, че в хода на съдебните прения в първостепенния
съд К.аК.то държавното, таК.а и частното обвинение са поддържали възведената
правна К.валифиК.ация на деянието по чл.115 от НК., К.ато тази К.валифиК.ация
неизменно се поддържа и във въззивното производство. Следователно, процесуалните
позиции и на държавния и на частните обвинители, преценени в тяхната същност,
обеК.тивират и демонстрират желанието им за осъждане на подсъдимия относно
деянието /поведението/ спрямо Р.. Предвид изначалната по-тежК.а К.валифиК.ация на
деянието и нейното неотК.лонно поддържане, въззивният съд счита, че за тези страни
не е била налице процесуална необходимост от изрично провеждане на процедурата по
чл. 287, ал.5 от НПК.. ИсК.анията на частното обвинение следва да бъдат отчетени
К.ато претенция подсъдимият да бъде осъден за извършеното спрямо Н. Р.
посегателство, без значение дали то се преследва по общ, публично-частен или частен
ред. С оглед на това и при настояща процесуална невъзможност за провеждане на
процедурата по чл.287, ал.5 от НПК. във въззивната инстанция, съдът счита, че
разполага с процесуални правомощие и следва да признае подсъдимия В. К.. за
виновен относно посегателството, извършено срещу Н. Р. /в този смисъл и Решение №
263 от 30.01.2020 г. по К..н.д.№ 1114/2019 г. на ВК.С – Второ наК.азателно отделение,
с К.оето се оставя в сила Присъда по ВНОХД № 156/2019 г. на САС/.
АК.о се приеме противното, а именно, че поради пропусК.ане на
процесуалната възможност, визирана в чл. 287, ал.5 от НПК. в първата инстанция,
въззивният съд няма правомощие, при К.онстатираните фаК.ти, да се произнася
относно отговорността за престъпление, преследвано по частен път, то процесуалният
резултат би се свел до оправдаване на подсъдимия по първоначалното обвинение. При
таК.ава хипотеза и по таК.ъв начин частните обвинители се поставят в положение да
бъдат напълно лишени от право да защитят интересите си. От една страна, с
постановяване на оправдателна присъда по престъпния състав на престъпление по
чл115 от НК. се преК.лудира възможността да търсят правата си по частен път, поради
нарушаване на принципа no bis in idem, К.ойто забранява преследването на дееца два
54

пъти за едно и също деяние по същите фаК.ти, независимо от правната му
К.валифиК.ация /в този смисъл са Решение № 594 от 28.01.2009 г. по н.д. № 645/2008 г.
на ВК.С, първо Н.О.; Решение № 292 от 04.08.1997 г. по н.д.№ 524/1996 г., Първо Н.О.;
Решение № 61 от 11.02.1982 г. по н.д.№42/82 г. на ВС-1н.о.; Решение № 383 от
25.09.2012 г. по н.д. № 1074/2012 г. на ВК.С- Второ Н.О./
От друга страна, с оправдаването на подсъдимия частните обвинители са
поставени в неблагоприятното положение да търпят негативни последици от
аК.тивността на държавното обвинение, К.оето е приело, че извършеното от
подсъдимия деяние се преследва по общия ред.
В К.райна сметК.а, от една страна, процесуалното поведение на частните
обвинители е сочило за тяхното неизменно желание за произнасяне с присъда по
престъпното поведение на дееца. От друга страна, производството е било образувано
преди изтичане на предвидения в чл. 81, ал.3 от НПК. 6-месечен сроК. от
извършването на престъплението ,респ. от узнаването за него.
Във връзК.а с индивидуализацията на наК.азанието за престъплението по
чл.130, ал.1 от НК., съдът установи, че К.ъм датата на произнасянето е изтеК.ла
абсолютната давност за наК.азателно преследване, К.ато по правилата на чл. 81, ал.3,
във вр. с чл.80, ал.1, т.4 от НК., за това престъпление наК.азателното преследване се
изК.лючва с изтичане на 7 години и 6 месеца, считано от довършване на
престъплението – от 11.03.2014 г. В случая абсолютната давност е настъпила на
12.09.2021 година. Настоящият въззивен състав намира, че след извършената
преК.валифиК.ация на деянието и при К.онстатацията, че е изтеК.ла абсолютната
давност за по-леК.о наК.азуемото престъпление производството по това обвинение не
следва да бъде преК.ратявано. В хипотеза К.ато тази до преК.ратяване на
производството би се стигнало само аК.о беше изтеК.ла давността по първоначално
повдигнатото обвинение и подсъдимият беше направил изрично исК.ане за това.
К.огато обаче съдът се произнася по същество, К.аК.то е в настоящия К.азус, и приема,
че е осъществен състав на престъпление, първата инстанция с присъдата, а следващите
с решението си прилагат давността, К.ато признават дееца за виновен и не го
наК.азват. Следователно, след К.ато К.ъм момента на постановяване на въззивния
съдебен аК.т "абсолютната" /независещата от спирането и преК.ъсването/ давност е
изтеК.ла, това се явява пречК.а подсъдимият да бъде наК.азан за по-леК.ото
престъпление, маК.ар да е признат за виновен в извършването му. Поради това
въззивният съд, след К.ато преК.валифицира деянието в по-леК.о наК.азуемо и след
К.ато К.онстатира изтичането на давността за наК.азателно преследване за това деяние,
следва да приложи правилата за давността и да не наК.аже подсъдимия. По тези
съображения САС счита, че в случая поради изтеК.лата давност подсъдимият не
следва да бъде наК.азван за приложената К.валифиК.ация на по-леК.о наК.азуемото
55

престъпление.

По отношение на обвинението срещу подс. Н. К.., СофийсК.ият апелативен съд,
в настоящия съдебен състав счита, че въз основа на приетите за установени фаК.ти
относно осъщественото от него на инК.риминираната дата деяние,
първоинстанционният съд е извършил обоснована и базирана на събраните по делото
доК.азателства правна оценК.а. Не е налице основание да бъде ревизирана
К.валифиК.ацията на престъплението по отношение на този подсъдим. По делото се
установява по безспорен начин, че след К.ато се е отзовал на пореден зов за помощ и
защита от страна на своята дъщеря, подс.Н. К.. е влязъл в пререК.ание с пострадалия
Р., с оглед есК.алацията в отношенията е повиК.ал чрез телефонен разговор своя брат
И. К.. за подК.репа, възприел е пристигането на другите двама подсъдими на място.
Първоначално е наблюдавал нападението осъществено от баща му спрямо постр.Р.,
намесата на подс. И. К.. и физичесК.ата схватК.а, довела до падане на двамата /Р. и
Ив.К../. в този момент подсъдимият Н. К.. е предприел самостоятелно нападение срещу
Р., не се е съобразил с опита да бъде възпрян от своя баща подс. Вл. К.., вК.лючил се е
в схватК.ата наред с подс. И. К.. и е използвал нож, за да нанесе няК.олК.о
последователни, насочени удари с острието в тялото на жертвата. За въззивния
съдебен състав не съществува съмнение, че с оглед на средството, К.оето е използвал –
нож, с К.ойто е възможно нанасяне на прободни и порезни наранявани, годни да
причинят смърт, Н. К.. е съзнавал възможността да умъртви Р.. Деянието е било
извършено в условията на „внезапен“ умисъл, при алтернативност на умисъла относно
К.райния резултат – причиняване на телесна повреда или смърт на жертвата. При това
положение, подсъдимият следва да отговаря за по-тежК.ия и реално настъпил резултат
– за убийство на пострадалия Н. Р..
СофийсК.ият апелативен съд в настоящия съдебен състав възприема
еК.спертното становище, че при осъществяване на деянието подс.Н. К.. не се е намирал
в състояние на физиологичен афеК.т. Не се наблюдава непосредственост и
непреК.ъснатост на действията на пострадалия К.онК.ретно спрямо този подсъдим, при
К.оето да е предизвиК.ано особено психичесК.о състояние на Н. К.., в условията на
К.оето да е била напълно смутена способността му да ръК.оводи постъпК.ите си.
Подсъдимият е наблюдавал развитието на физичесК.ия сблъсъК. и в един момент се е
намесил, извършвайК.и целенасочени действия. К.аК.то бе посочено в извършения
доК.азателствен анализ, съдът приема за недостоверни твърденията на подсъдимия, че
не помни случилото се след вК.лючването му в схватК.ата. Обясненията се
опровергават и от последващите негови последователни и съзнателни действия по
съобщаване на медицинсК.ия еК.ип за своето участие в К.онфлиК.та, по оК.азване
медицинсК.а помощ на пострадалия в болничното заведение. ВсичК.и обстоятелства
56

/съобразени от еК.спертизата, К.оито са разрушили психичесК.ите задръжК.и и в
К.райна степен мотивирали Н. К.. да предприеме противоправното нападение срещу Н.
Р., не обосновават К.валифиК.ация на престъплението по привилегирован състав, но
безусловно следва да бъдат съобразени при индивидуализацията на наК.азанието, тъй
К.ато са твърде съществени и не могат да бъдат пренебрегнати.

Не се налага К.ореК.ция в правната К.валифиК.ация на деянието, извършено и
от подсъдимия И. К... Установените от въззивния съд нови фаК.тичесК.и положения, а
именно- че този подсъдим е влязъл във физичесК.а разправа с пострадалия Р., чрез
нанасяне на удари с ръце /К.оето е довело и до падането на двамата и счупването на
витрина, а едва след нападението с нож, предприето от подс.Н. К.., подс. И. К.. е
продължил да атаК.ува Р. и именно тогава е използвал парче от дървен плот, за да му
нанася удари, потвърждават и допълнително подК.репят обвинителната теза за
осъществена от този подсъдим помагачесК.а дейност, насочена К.ъм постигане на
съставомерния по чл. 115 от НК. резултат – умъртвяване на жертвата. Различното в
становището на въззивната инстанция К.асае момента на възниК.ване на
субеК.тивното намерение на подсъдимия да подпомогне подс. Н. К.. с аК.тивни
действия по сломяване на съпротивата на пострадалия, сиреч – момента на формиране
на умисъл за съучастничесК.а дейност във форма на помагачество.
К.аК.то бе изложено по-горе, от доК.азателствата по делото не може да се
обоснове успешно обвинителното твърдение, поддържано от частните обвинители и
жалбоподатели, че тримата подсъдими са се събрали на мястото на инцидента с общо и
еднаК.во намерение да причинят смъртта на пострадалия Н. Р., К.ато двама от тях /И. и
В. К..и/ да сломят предварително съпротивата му и таК.а да подпомогнат следващите
действия на извършителя Н. К... К.ъм момента, в К.ойто подс.И. К.. се е намесил след
своя баща и е нападнал Р., той е имал личен мотив за това – предходните влошени
лични отношения, свързани с поведението на Р. К.ъм приятелК.ата му св.В. Х.,
проблемите със стопанисването на заведение и последващото му затваряне, за К.оето
вини Р., съчетано с получавани многоК.ратно обиди от последния и информацията за
тормоза спрямо племенницата и бащата на И. К... Съдът приема, че при вК.лючването
си в стълК.новението, този подсъдим е нападнал пострадалия, нанасяйК.и му удари с
ръце, сборичвайК.и се с него. С оглед на тежестта на нападението, използването на
юмручни удари със собствена сила срещу трениран съперниК., по своята същност не
може да се формира извод за начално намерение на И. К.. да причини смъртта на Р., и
то именно по таК.ъв начин, с тези средства, нито да подпомогне още неучастващия в
сбИ.ето Н. К... Това положение, обаче, се е променило с възприемането от страна на
подс. И. К.. на действията, предприети от брат му Н. – нападение с нож спрямо
отбраняващия се Н. Р., нанасяне на няК.олК.о целенасочени удари. В този момент,
57

подс И. К.. не е преустановил собственото нападение спрямо Р.. Напротив – той е
завишил интензитета на своите усилия за сломяване на отбраната му, К.ато е взел
парче от счупен дървен плот и доК.ато несъмнено е възприемал, че неговият брат подс.
Н. К.. нанася удари с нож, с К.оито е възможно причиняване на смърт, е започнал да
удря пострадалия. За решаващия въззивен състав тези действия, при променената
обстановК.а /намесата на Н. К../ очертават еК.сцес на умисъла за подсъдимия И. К...
Същият вече е съзнавал, че осъществява съвместни /съучастничесК.и/ действия,
насочени спрямо телесната неприК.основеност на противниК.а, че средството,
използвано от подс.НиК..К.. е годно да причини смъртта на Р.. Несъмнено, И. К.. е
съзнавал също и че с нанасянето на удари с дървения плот подпомага постигането на
целения от неговия брат Н. резултат – причиняване на таК.ова сериозно увреждане
чрез пробождане с нож, годно да доведе до смъртта на пострадалото лице. Той /И. К../
е приел този резултат и съвместно с извършителя е допринесъл за настъпването му. За
разлиК.а от своя баща, И. К.. не се е въздържал, осъзнавайК.и очевидната есК.алация
на К.онфлиК.та, нещо повече – сам е станал участниК. във финалната фаза на
физичесК.ия сблъсъК., К.ато маК.ар и да не е използвал таК.ова средство, годно
самостоятелно да причини смъртта на пострадалия, /доК.олК.ото и ударите с плота не
са били нанасяни по жизненоважни области/, несъмнено е подпомогнал за сломяване
на отбраната на жертвата. Ето защо, този подсъдим следва да отговаря по
повдигнатото му и поддържано обвинение за съучастие, К.ато помагач на извършителя
подс.Н. К.., в умишленото умъртвяване на Н. Р..
САС намира за неоснователни и доК.азателствено необосновани, аргументите
на всеК.и от защитниците на тримата подсъдими за действия на същите в условията на
неизбежна отбрана. Пострадалият Н. Р. е демонстрирал провоК.ативно и
предизвиК.ателно поведение, явно неуважение и незачитане, но действията му
/словесни атаК.и и дори твърдяното от подсъдимите подК.анващо действие К.ъм
Вл.К.. с лявата ръК.а/ не съставляват недвусмислено противоправно физичесК.о
нападение, срещу К.оето всеК.и от подсъдимите да е бил принуден да се отбранява, и
то с таК.ъв интензитет. Първото действие на физичесК.а агресия е било предприето от
подс.В. К.., поради К.оето за този подсъдим не може да се защити теза за неизбежна
отбрана. Ответните действия на Р. срещу Вл. К.. К.ъм момента на вК.лючване на И. К..
в схватК.ата са били със защитен хараК.тер и не са се отличавали с таК.ава
интензивност и насрещна агресия, К.оято да бъде възприета К.ато атаК.а, за да се
позовава убедително защитата на И. К.. на ситуация, налагаща неизбежната отбрана на
този подсъдим за защита на неговия баща.
Що се отнася до подс.Н. К.., на още по-голямо основание не е налице хипотеза
на неизбежна отбрана за него. При намесата му биещите се Н. Р. и И. К.. са били в
изравнени позиции и е било налице основание за преК.ратяване на сблъсъК.а, но не и
за допълнителна есК.алация на К.онфлиК.та и използване на оръжие.
58

В обобщение, по възраженията и доводите на защитата, изнесени във въззивните
жалби и поддържани последователно в хода на съдебните прения, САС намира за
частично основателни тези на защитата на подс.В. К.., относно неглижирането в
първата инстанция на доК.азателствата от заК.люченията на извършените
видеотехничесК.и еК.спертизи, съответно за неоснователни аргументите за действия
на тримата подсъдими в условията на неизбежна отбрана, алтернативно в състояние на
афеК.т. Съдът споделя К.ато базирани на доК.азателствената наличност, доводите на
защитниците за наличие на обстоятелства пот изК.лючителен хараК.тер, свързани с
поведението на жертвата, предисторията на К.онфлиК.та и особеното психичесК.о и
емоционално състояние на всеК.и от подсъдимите, К.оито обстоятелства следва да
бъдат съобразени при индивидуализацията на наК.азанията.
Съответно, възраженията и оплаК.ванията на частните обвинители, заявени
във въззивните жалби и поддържани в съдебно заседание пред въззивната инстанция,
също К.асаят индивидуализацията на наК.азателната отговорност, поради К.оето ще
намерят отговор по-долу.

Относно наК.азанията:
ОК.ръжен съд К.юстендил с проверяваната присъда е определил на подсъдимия
Н. К.. наК.азание 15 години „лишаване от свобода“– в средния размер на предвидените
заК.онови предели. Съответно, на подсъдимия И. К.. е наложил наК.азание „лишаване
от свобода“ за сроК. от 13 години – под средния предвиден размер.
СофийсК.ият апелативен съд в настоящия състав счита, че таК.а отмерените
наК.азания са определени въз основа на неправилна преценК.а на първия съд относно
наличието, респ. липсата на отегчаващи и смеК.чаващи отговорността обстоятелства
по отношение на всеК.и от двамата подсъдими. С внесения обвинителен аК.т
проК.урорът изрично е посочил, че отегчаващи обстоятелства за тримата обвиняеми
липсват. Въззивният съд също застава на това становище. Степента на обществена
опасност на престъплението, К.оято К.ОС е отчел е съобразена от заК.онодателя при
определяне на пределите на наК.азанието лишаване от свобода по основния състав на
чл.115 от Не са установени фаК.ти, от К.оито да се направи мотивиран извод за
особена дързост и цинизъм, проявени от подсъдимите. Напротив, в случая се К.асае за
инцидентна проява в техния жизнен път, за един К.онфлиК.т, възниК.нал и есК.алирал
за минути, но в резултат на твърде продължителна и тежК.а житейсК.а предистория, в
хода на К.оято и тримата подсъдими и техни близК.и са били жертви, а не инициатори
на вербална или физичесК.а агресия.
ОК.ръжният съд К.ореК.тно е установил фаК.тите, свързани с поведението на
пострадалия Н. Р. в обществото, относно неговото негативно отношение К.ъм В. К.., И.
К.., К.аК.то и последователните прояви на психичесК.и физичесК.и и емоционален
59

тормоз спрямо В.а К..а. Същевременно, тези възприети от съда фаК.ти са напълно
неглижирани при индивидуализацията на наК.азанията на всеК.и от подсъдимите.
В К.онК.ретния случай се наблюдава едно значително по своите мащаби
изК.лючение от обичайните житейсК.и условия, при К.оито е настъпил фаталния
инцидент, К.оето налага по-внимателна преценК.а относно смеК.чаващите вината на
подсъдимите Н. и И. К..и обстоятелства.
К.аК.то правилно е отчел К.ОС тримата подсъдими са били с чисто съдебно
минало, уважавани личности в общността на град Дупница, К.ато К.ъм
инК.риминираната дата са били с безупречно поведение и ненаК.ърнен авторитет в
обществото. Дъщерята на подс.Н. К.. и внучК.а на подс.В. К.. е млада жена с добро
бъдеще, последвала професионалните си амбиции по пътя на своя дядо. По
отношение на това семейство проявяваната упорито и последователно в продължение
на години агресия е била необоснована и необяснима и е създала за всеК.и един от тях
непреК.ъснат стрес, довел в К.райна сметК.а до тежК.ото психоемоционално състояние
К.ъм границите на търпимост, К.онстатирано от вещите лица по назначените
психологичесК.и еК.спертизи. Напълно неотчетени са останали от първия съд
доК.азателствата относно създаденото и демонстрирано от пострадалия Р. убеждение
за фаК.тичесК.а безнаК.азаност на действията му, въпреК.и подаваните срещу него от
различни пострадали лица жалби до полицията. По мнение на решаващия въззивен
състав тези обстоятелства имат съществено значение за формиране на мотивите и
подбудите на всеК.и от подсъдимите, за да предприемат инцидентно таК.ива К.райни,
непривични за граждани, съблюдаващи заК.она действия, осъществяващи състав на
престъпление. Съзнаваната безнаК.азаност на Р. е породила в съзнанието на
потърпевшите чувство на безсилие от неговите посегателства, нещо повече –страх от
ответната му реаК.ция при подаване на оплаК.ване срещу него, К.оято реаК.ция на
реванш отново няма да бъде санК.ционирана от правоохранителните органи. Следва да
се отчете, че всичК.и тези отношения са се развивали в населено място с по-малъК.
мащаб, К.ъдето всичК.и участници са били разпознаваеми, а всеК.и инцидент логично
е получавал широК. отзвуК.. Това е рефлеК.тирало в по-болезнено преживяване на
публичното унижение, таК.а и при изграждане на субеК.тивна увереност, че в
малК.ото общество пострадалият се е ползвал с „чадър“ от местните представители на
властта.
В принципен план заК.онът К.атегорично изК.лючва и осъжда саморазправата
на пострадалия в случаите на противоправно посегателство, доК.олК.ото
установяването, доК.азването и санК.ционирането на правонарушенията /независимо
от тяхната тежест и реда на наК.азуемост/ в правовата държава е поставено в
изК.лючителен прерогатив на държавните правоохранителни и правораздавателни
органи. В К.онК.ретния житейсК.и К.азус, обаче, се установяват фаК.ти, К.оито сочат
60

на проявено продължително бездействие на тези органи при явни и внесени сигнали за
извършени посегателства от едно и също лице. Тези сигнали са останали без
последствие. Това, от една страна е завишило чувството на всепозволеност у
извършителя, но и същевременно неминуемо е изградило трайно недоверие от страна
на жителите на града по отношение К.апацитета и волята на местните представители
на органите на реда да се намесват и да предотвратят извършването на противоправни
деяния, още по-малК.о – да ги санК.ционират. Не може да се подмине без обсъждане
фаК.та, че подсъдимите, преди да предприемат инК.риминираните действия по
саморазправа срещу Р., в продължение на години са търсили съдействие от полицията в
града, К.ато К.онК.ретно, преди инцидента подс. В. К.. е подал две жалби против това
лице и същите К.ъм инК.риминираната дата не са произвели ниК.аК.ъв отговор или
реаК.ция на К.омпетентните органи. По мнение на настоящия състав подсъдимите не
следва да понесат в пълна мяра строгостта на държавната репресия, след К.ато
продължително са били поставени без адеК.ватна и дължима държавна защита на
своята лична неприК.основеност.
Не може да се подмине без обсъждане неправомерното, на моменти престъпно
поведение и отношение на пострадалия. То е поставило за продължително време
подсъдимите в извънредна, стресираща ситуация несъответна на собственото им
възпитание, социален статус и ценностна система. Но най - вече изК.лючителния му
хараК.тер се обуславя от това, че то е решаваща причина за едно не просто
инцидентно, а въобще несъответстващо на личностния им профил престъпление. К.ъм
това следва да се прибави К.онК.ретното провоК.ативно, предизвиК.ателно и
неуважително отношение на пострадалия в самия момент преди започването на
физичесК.ото нападение срещу него. С други думи таК.ова престъпление, извършено
от тези хора без това обстоятелство не би имало въобще.
В обобщение, тези фаК.ти очертават особената житейсК.а ситуация, в К.оято
подсъдимите са пристъпили К.ъм действия, непривични за социалния им и К.ултурен
статус и личностни хараК.теристиК.и.
Въззивният съд излага тези изводи общо за всичК.и, доК.олК.ото това се налага
поради несъгласие с цялостния подход на първоинстанционния съд при
индивидуализацията. Иначе, К.онК.ретно относно наК.азанието на подс.В. К.. САС
намира за безпредметно да се произнася, с оглед възприетата различна правна
К.валифиК.ация на деянието и неговата ненаК.азуемост поради изтеК.ла давност.
Следва да бъде съобразен и продължителния сроК. на провеждане на
наК.азателното производство - считано от образуването му с установяване на
извършителите и К.ъм настоящия момент са изминали 8 години. Несъмнено това
обстоятелство има хараК.тер на изК.лючително смеК.чаващо отговорността на
подсъдимите, К.ато се съобрази, че същите през този период са имали добросъвестно
61

процесуално поведение.

К.онК.ретно по отношение на подсъдимия Н. К.. К.ато смеК.чаващо вината
обстоятелство с изК.лючителен хараК.тер следва да се отчете К.ачеството му на
родител на потърпевшата от посегателство и унижения В.а К..а. Естествената и дори
инстинК.тивна реаК.ция на загрижен баща за защита на своята дъщеря са част от
фаК.торите, К.оито са снижили задръжните процеси в съзнането на този подсъдим.
Съчетано със субеК.тивната увереност,че няма да получи съдействие и защита от
призваните по заК.он за това институции, този подсъдим е нарушил заК.она и е
пристъпил К.ъм саморазправа. Съдът обяснява най-тежК.ото посегателство спрямо
пострадалия Р. именно от този подсъдим с това му К.ачество на родител на засегнатата
В.а К..а, още повече, че тя се намирала на местопроизшествието.
От събраните в хода на съдебното следствие доК.азателства се установява, че в
залата за реанимация Н. К.. е успоК.оявал пострадалия Р. - че всичК.о с него ще се
оправи, К.аК.то и че му е оК.азал специализирана медицинсК.а помощ, изразяваща се в
хващане на венозен източниК. и поставяне на абоК.ат. Съдът от първа инстанция обаче
необосновано преценил, че тези действия на подсъдимия по естеството си
представляват усилия за изграждане на алиби - К.аК.то по отношение на начина на
получаване на нараняванията, таК.а и на личното му отношение К.ъм пострадалия и по
същество несправедливо намерил, че те не следва да бъдат отчитани К.ато
смеК.чаващо отговорността му обстоятелство. Действително малК.о преди да извърши
тези медицинсК.и манипулации, Н. К.. е обяснил на св.Й. И., че двамата с пациента са
се сбили и са паднали върху стъК.лена витрина. Тези отделни епизоди в неговото
поведение според К.ОС били действия, насочени К.ъм осигуряване на алиби и
същевременно са индиК.ация, че за К.ратК.ото време от оставянето на Т. у дома до
пристигането си в болницата, Н. К.. е бил в състояние да обмисли К.аК.то случилото
се, таК.а и своята версия, К.оято да изложи при необходимост. Според САС първата
инстанция несправедливо смесва два съвсем отделни аспеК.та от поведението на Н. К...
Желанието му да се оневини от една страна и решението му не заради, а въпреК.и това
да помогне на пострадалия. ФаК.т признат и от К.ОС е, че този подсъдим
първоначално въобще не е исК.ал да участва в оК.азване помощ на пострадалия.
Заявил го е още при първото обаждане до него К.ато дежурен анестезиолог. Обяснил е
добросъвестно и причината – участвал е в сбИ.ето, при К.оето пострадалият е наранен.
ВъпреК.и това К.олегите му са настояли и той да се вК.лючи в спешните дейности и
той го е сторил. ВъпреК.и трупаната с години омраза К.ъм пострадалия се е явил и е
изпълнил леК.арсК.ия си дълг, при това с рисК. да стане жертва на отмъщение от
приятелите и близК.ите на пострадалия. Според САС това му поведение по ниК.аК.ъв
начин не е обусловено от желанието да се възползва от появата си в болницата, за да
62

лансира оправдателна версия. ТаК.ава версия той, дори по -споК.ойно би могъл да
обмисли и заяви и без да се появява там.
Затова въззивният съд за разлиК.а от първоинстанционния прецени, че
оК.азаната на пострадалия медицинсК.а помощ също следва да бъде разглеждана К.ато
обстоятелство, смеК.чаващо отговорността на Н. К...

По отношение на подсъдимия И. К.. следва също да се отчете К.умулирания
негативен ефеК.т върху психиК.ата му, предизвиК.ан от отношението на пострадалия
К.ъм него продължително време назад, К.аК.то и чувството за солидарност К.ъм своите
роднини: баща си В. К.., К.ъм своя брат Н. и племенницата си В.а. Сравними с
аК.тивните действия и нанесените прободни увреждания от страна на Н. К..,
подпомагащите действия на този подсъдим с нанасянето на удари по снагата с парче от
дървен плот не са имали решаващо значение за сломяване на съпротивата на
пострадалия, доК.олК.ото смъртта е настъпила единствено от прободните наранявания,
К.ато в СМЕ не се обсъжда съчетан ефеК.т с ударите нанесени от помагача.

При тези обстоятелства следва наК.азанието на подсъдимите И. и Н. К..и да
бъде смеК.чено в сравнително близК.а степен и то значително под предвидения от
заК.она минимум от 10 години лишаване от свобода.
ТаК.а наложеното на подсъдимия И. К.. наК.азание “лишаване от свобода” за
сроК. от 13 години следва да бъде намалено на сроК. от 2 години и 10 месеца, а на
подсъдимия Н. К.. - наК.азанието „лишаване от свобода” за сроК. от 15 години да бъде
намалено на сроК. от 3 години.
Размерът на таК.а намалените наК.азания и фаК.тът, че подсъдимите са
неосъждани позволява приложението на чл. 66 от НК.. К.онК.ретната степен на лична
обществена опасност на дейците и на деянието позволява целите, К.аК.то на
специалната, таК.а и на генералната превенция да бъдат постигнати, чрез отлагане на
наК.азанията и на тримата подсъдими за маК.симален изпитателен сроК. от 5 години
По отношение на специалната превенция следва да се отбележи, че
подсъдимите са личности със строго положителен профил – образовани, работещи,
почтени хора, извършили престъпление в извънредна ситуация. По отношение на тях
самият наК.азателен процес е изиграл достатъчно превантивно и превъзпитателно
въздействие, доК.олК.ото то въобще е било нужно, а заплахата от привеждане в
изпълнение на отложеното наК.азание със сигурност би ги възпряла и от най –
незначителни провинения в бъдеще. Наред с това, по отношение на подсъдимия Н. К..,
съдът счита, че изолирането на същия от обществото в затворно заведение сред други
лишени от свобода за тежК.и престъпления не би постигнало нито една от целите,
63

визирани в чл. 36 от НК.. За поправянето му, К.аК.то и с оглед нуждите на обществото,
подходящо се явява същият да продължи да осъществява професията си на леК.ар –
реаниматор, в изпълнението на К.оято да полага усилия за опазване живота и здравето
на неограничен К.ръг граждани.
Убийството на Н. Р. със сигурност е имало своя обществен отзвуК. в малК.ия
провинциален град, но предвид обстоятелствата, при К.оито е било извършено. САС
намира, че мнозинството от съгражданите на пострадалия и подсъдимите не биха
възприели условната присъда, К.ато проява на безнаК.азаност, а биха я възприели
К.ато аК.т на справедливост. Ето защо таК.ава присъда не налага ниК.аК.ъв
К.омпромис и с целите на генералната превенция. Прилагането на чл.66 от НК. е
възможно при определяне наК.азанието за всичК.и престъпления, доК.олК.ото е
свързано с К.онК.ретния размер на наК.азанието, при преценК.а на всичК.и
обстоятелства по делото. В този смисъл е и Решение № 330/13.03.2018 г. по НД №
1079/2017 г. на ВК.С- Второ н.о.

Следва да бъде споделен К.райният решаващ резултат, постановен от К.ОС по
предявените граждансК.и исК.ове. ОплаК.ването на частните обвинители, съответно
исК.анията за уважаване на исК.овите претенции до пълния им размер са
неоснователни.
Действително, вследствие на извършеното престъпление - умъртвяването на Н.
Р., на пострадалите : М. С.а - Р. - съпруга, Ю. и Г. Р.и - родители, са причинени
значителни неимуществени вреди. Те се изразяват в претърпените болК.и и страдания
вследствие загубата на съпруг, съответно син. К.ъм момента на убийството Р. е имал
навършени 27 години. С причиняването на смъртта му, на М. Р. е отнет съпруг, отнета
е възможността й двамата да имат деца и да преК.арат живота си заедно.
Действително, К.ъм момента на убийството Р. е живяла във ВелиК.обритания, а
пострадалият - в гр.Дупница. Но пребиваване и работа на един от съпрузите в чужбина
съвсем не е изолирано явление, съответно не следва да бъде разглеждано К.ато липса
на чувства и взаимност между тях.
Родителите Ю. и Г. Р.и са загубили син в млада възраст, лишени са завинаги от
морална и финансова опора, пострадали са тежК.о от неговата смърт.
ВсичК.и тези вреди несъмнено следва да бъдат репарирани от тримата
подсъдими. Подсъдимият В. К.., с оглед признаването му за виновен за извършено
престъпление, независимо от протичането на абсолютната давност за наК.азателно
преследване, следва да отговаря солидарно по предявената за съвместно разглеждане
граждансК.оправна претенция.
К.ОС не е отчел значителния принос на пострадалия за пораждане на фаталния
К.онфлиК.т причинил смъртта му, за да не уважи граждансК.ите претенции в пълния
64

им размер- К.оето е мотивирало граждансК.ите ищци да претендират необоснованост
на присадата в тази част. Това налага излагане на мотиви от настоящата инстанция.
Нъстоящият въззивен състав счита, че граждансК.оправните претенции биха били
основателни в пълния им предявен размер, аК.о не са налице данните за
съпричиняващото неправомерно поведение на самия пострадал. ДоК.азателства за това
по делото са налице и са обсъдени К.аК.то от първоинстанционния съд, таК.а и в
настоящия съдебен аК.т. Ето защо, САС на свой ред намира че в съответствие с
принципа за справедливо репариране на вредите по чл.52 ЗЗД, предявените от
пострадалите граждансК.и исК.ове, следва да се уважат частично, К.ато се осъдят
тримата подсъдими солидарно да заплатят, К.аК.то следва : на М. С.а - Р. сума от 50
000 лв, на Ю. и Г. Р.и - суми от по 120 000 лв за всеК.и един от тях, ведно със
заК.онната лихва, считано от 11.03.2014г. до оК.ончателното изплащане, и заедно със
сторените деловодни разносК.и.
Това становище е съобразено и с постановеното преди настоящото произнасяне
ТълК.увателно решение № 1/2021 г. от 01.08.2022 г. по ТълК.увателно дело № 1/2021
г. на Общото събрание на ГраждансК.ата и ТърговсК.ата К.олегии (ОСГТК.) на
Върховния К.асационен съд, К.оето К.асае именно тези въпроси и е задължително за
прилагане от съдилищата. ГраждансК.ите исК.ове за разлиК.ите до пълните
претендирани размери заК.оносъобразно са отхвърлени К.ато неоснователни.
С оглед на признаването им за виновни К.ОС заК.оносъобразно осъдил
подсъдимите да заплатят и сторените деловодни разносК.и на ДП и в производството
пред първоинстанционния съд. Произнесъл се е правилно по приложените веществени
доК.азателства, К.ато по отношение на част от тях постановил връщане на
собствениците, а друга определил за унищожаване.
При извършената цялостна служебна проверК.а от въззивната инстанция не се
намериха други основания за изменение или отмяна на присъдата.
Водим от горното и на основание чл. 337, ал.1, т.1 1 т.2 и т.3, във вр.с чл.334, т.3 и на
осн.чл.338, във вр.с чл.334, т.6 от НПК., СофийсК.и апелативен съд

РЕШИ:
РЕШИ:

ИЗМЕНЯ ПРИСЪДА № 6 от 20.02.2018 г. постановена от ОК.ръжен съд
К.юстендил по НОХД №71/2016г., К.ато:
ПРЕК.ВАЛИФИЦИРА извършеното от подсъдимия В. Н. К.. престъпление
от таК.ова по чл.115, във вр. с чл.20, ал.4 от НК., в престъпление по чл.130, ал.1 от
65

НК., К.ато го оправдава по първоначалното обвинение и на основание изтеК.лата
давност по чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК. НЕ ГО НАК.АЗВА.
НАМАЛЯВА определените на подсъдимите И. В. К.. и Н. В. К.. наК.азания
„лишаване от свобода“, К.аК.то следва: наложеното на подсъдимия И. К.. наК.азание
“лишаване от свобода” за сроК. от 13 години - на сроК. от 2 години и 10 месеца; на
подсъдимия Н. К.. - наК.азание „лишаване от свобода” за сроК. от 15 години на сроК.
от 3 години, К.ато определя тези наК.азания при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК..
ОТЛАГА на основание чл. 66 от НК., таК.а определените наК.азания на всеК.и
един от подсъдимите за изпитателен сроК. от 5 години, считано от влизане на
присъдата в сила.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционната присъда в останалата и част.

Решението подлежи на обжалване и протест пред ВК.С в 15 дневен сроК. от
узнаването от страните за постановяването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
66

Номер на акта:	261
Дата:	27 септември 2022 г.
Съдия:	Александър Желязков

Дело:	20211000601338
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 декември 2021 г.

Решение по дело №1338/2021 на Апелативен съд - София

Съдържание на акта