Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 17.07.2012 година, постановено по гр. дело № 1788 по описа на Великотърновски районен съд за 2012 година, като неоснователен и недоказан е отхвърлен предявеният от З. акционерно дружество „В.”-, гр. С. против М. Д. Б. иск, с който се претендира да се приеме за установено, че дължи сумата от 648,56 лв., платено З. обезщетение, сумата от 36,49 лв., мораторна лихва за времето от 30.06.2010 година до 14.01.2011 година, сумата от 15 лв., ликвидационни разноски, законна лихва върху сумата от 648,56 лв. считано от 15.01.2011 година до окончателното й заплащане, както и сумата от 125 лв., разноски по делото. В тежест на дружеството-ищец е възложено заплащането на направените от ответницата разноски. Решението е обжалвано от З. акционерно дружество „В.”-, гр. С. с искане за отмяната му вцялост и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен според заявеното със законните от това последици – законна лихва и разноски за две инстанции. Позовава се на процедурни нарушения при постановяване на атакуваното решение и неправилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд игнорирал обвързващата доказателствена сила на протокола за пътно-транспортно произшествие в качеството му на официален удостоверителен документ. В него с подпис на ответницата били отразени фактите на транспортния инцидент по описания в исковата молба начин. Свидетелските показания по делото установили аналогични факти. Вината на ответницата се предполагала, за извършеното нарушение й бил съставен акт за административно нарушение. Ответницата по жалбата - М. Д. Б. – е изложила доводи за безпорочност на решението в атакуваната част. Претендира разноски за второинстанционното производство. Третото лице-помагач на ответницата – „И. Б.”-ЗЕАД, гр. С. – становище не е изразило. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: По реда на чл. 422 от ГПК са предявени са искове с правно основание чл. 213 от Кодекса за застраховането. Ищцовата страна - З. акционерно дружество „В.”-, гр. С. - излага в исковата си молба, че на 21.01.2009 година ответницата, отваряйки задната врата на автомобил „Пежо Партнер” с регистрационен номер ВТ ВА, причинила пътнотранспортно произшествие като ударила с вратата преминаващ автомобил на Министерство на правосъдието. За причинените щети по автомобила ищецът заплатил обезщетение по полица за застраховка „Каско на МПС”. Заради противоправното и виновно поведение на ответницата и пряката му връзка с транспортния инцидент, по реда на настоящото производство се претендира да се приеме за установено, че дължи сумата от 648,56 лв., платено З. обезщетение, сумата от 36,49 лв., мораторна лихва за времето от 30.06.2010 година до 14.01.2011 година, сумата от 15 лв., ликвидационни разноски, законна лихва върху сумата от 648,56 лв. считано от 15.01.2011 година до окончателното й заплащане, както и сумата от 125 лв., разноски по делото. Ответната страна – М. Д. Б. - оспорва исковете с възражение да не е извършвала соченото нарушение и да няма вина за настъпилите вреди. Третото лице-помагач на ответницата – „И. Б.”-ЗЕАД, гр. С. - признава фактите по исковата молба, но твърди те да не съставляват З. събитие, което може да ангажира отговорността му. Пътниците в моторното превозно средство и тяхното поведение застраховката не покривала. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установена фактическата обстановка, изложена в първоинстанционното решение. На основание чл. 272 от ГПК изцяло споделя и правните изводи на първостепенния съд. Доводите по жалбата са неоснователни. Протоколът за пътнотранспортно произшествие установява с обвързваща сила съда единствено с извършените от съставителя действия и че присъствуващите лица са направили определени изявления. В този смисъл подписът на ответницата, положен върху протокола, има значението на признание на неизгоден за страната факт. Такъв факт се цени наред с останалите доказателства по делото, а те разколебават развитата в исковата молба теза. Още по-малко на подобно признание може да се придаде юридическата стойност на признание на иска. То е несъвместимо с възраженията на ответницата. Свидетелските показания не могат да се използват за установяване на спорния по делото механизъм на пътния инцидент. Те се опосредстуввани от изявленията на други лица, не са непосредствени и не равнят на изложеното от приетата от първостепенния съд и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза. Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК сочат, че ответницата по жалбата има право на разноски за второинстанционното производство. Да е сторила обаче разходи по делото не е доказано. Заради това разноски не следва да се присъждат. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 17.07.2012 година, постановено по гр. дело № по описа на Великотърновски районен съд за 2012 година. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |