Р Е
Ш Е Н
И Е № 154
гр.
Кюстендил,
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание
на трети април
през
две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Галина Мухтийска
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева
Евгения Стамова
присекретаря
Мая Стойнева
като
разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в. гр. д. № 67
по
описа за 2017 г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
Постъпила е въззивна жалба от Ю.М.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез процесуалният си представител адв.
В.С.,*** против решение № 576/
С оспорвания съдебен акт ДРС е
осъдил Я.Г.Й., ЕГН ********** и Ю.М.Г., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. ***,
ул. „***” № **, ет. ** да заплатят на „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, ул. „***” № ***, управлявано и представлявано от Ц.С.С.
със съдебен адрес:***, както следва: сумата в размер на *** лева,
представляваща вреди от неизпълнението на договор да прехвърляне на недвижим
имот на основание чл. 189, ал. 1, изр. ЗЗД, която сума е предявена като
частичен иск от сумата в размер на *** лева; сумата в размер на *** лева,
представляващи стойността на плодовете, които ищецът в настоящото производство
е осъден да върне – *** лева и разноските по ревандикационния иск, по който е
образувано гр.д. № 2/2008 г. по описа на РС – *** – *** лева, на основание чл.
191 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда -
Я.Г.Й., ЕГН ********** и Ю.М.Г., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. ***, ул. „***” № *** ет. *** са осъдени също така да заплатят на „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***” № **, управлявано и представлявано от Ц.С.С. със съдебен адрес:*** сумата в размер на *** лева, представляваща сторените в производството разноски, както и тези, направени по гр. дело № 439/ 2016 г. по описа на РС – Дупница.
Първоинстанционният съдебен акт се обжалва в частта, в която ответницата Ю.М.Г. е осъдена да заплати с Я.Г.Й. описаните по-горе суми на ищцовото дружество. В оспорваната част решението се приема за неправилно, като противоречащо на закона, необосновано и постановено в нарушение на съществени процесуални правила. Иска се отмяната му по отношение на въззивницата Ю.М.Г. и отхвърляне на предявените спрямо нея искове. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции.
Твърди се, че при разваляне по
съдебен ред, с оглед разпоредбата на чл.87 ЗЗД на договора, обективиран в
нотариален акт №***, том ***, рег.№***, дело №257/
По делото е постъпила и въззивна
жалба от Я.Г.Й., с адрес: ***, чрез пълномощника адв. К.П.Р., същият и съдебен
адрес: *** против решение №576 от
Постановеното от ДнРС решение се обжалва изцяло. Излагат се доводи за нарушение на съществени съдопроизводствени правила при постановяване на обжалвания акт, както и за необоснованост и незаконосъобразност на същия. Относно нарушенията на съществени съдопроизводствени правила се приема на първо място, че не е изяснено знанието на ищеца относно правата и претенциите спрямо процесния имот от Т.М. и Б. М.. Излагат се доводи и относно необоснованост и некомпетентност на представеното по делото заключение на вещото лице за стойността на процесния имот, като същите са обстойно изложени във въззивната жалба. Твърди се също така, че причинната връзка между неизпълнението и настъпилата вреда, към която се включва и
- 2 -
- 2 -
увеличената стойност на имота, може да бъде прекъсната, когато вредата е следствие от поведението на кредитора – в случая „***“ ООД, на трети лица или на непреодолима сила. Цитира се решение №296/05.11.2013 г., постановено по гр.д.№48/2013 г. ГК на ВКС. Излагат се обстойни доводи, че в случая вредата е следствие от поведението на кредитора – купувач, който е пропуснал да реализира правни възможности за защита, който довод е останал необсъден от решаващия съд. Необсъден е останал и изложения от ответника Й. довод за недопустимост към увеличената стойност на имота да се включва изградена от ищеца ограда на същия, което действие е реализирано след предявяването на ревандикационния иск. Счита се, че доколкото към момента на осъществяване на сделката от 13.04.2006 г. към имота на е съществувала ограда, то нейната стойност не следвало да се включва към стойността на терена. Ищецът „***“ ООД не бил реализирал правни възможности да предяви насрещен иск или възражение за прихващане при предявен срещу него ревандикационен иск относно стойността на разходите, направени за изграждането на оградата. Счита се, че същият също така можел да се въздържа от действия по изграждане на оградата при оспорена собственост на процесния имот. Приема се, че не е бил предявен иск относно стойността на изградената ограда. Твърди се, че необсъждането на фактически и правни доводи на страна, отнасящи се до спорния предмет, е нарушение на съществени съдопроизводствени правила по смисъла на чл.236, ал.2 ГПК. Изготвянето на непълен доклад по делото, което от своя страна е довело до даване на неправилни указания относно нуждаещите се от доказване обстоятелства, се приема за съществено процесуално нарушение. В проекта за докла липсвали констатации за твърдяното увеличаване стойността на процесния имот, както и за това, че ищеца следвало да докаже размера на претърпените вреди. Счита се, че ДРС не е изпълнил законовото му задължение за изясняване на изложените от ищеца факти и обстоятелства в исковата молба по арг. от чл.145, ал.2 ГПК, както и да конкретизира твърденията си и да отстрани евентуално съдържащите се в тях противоречия. Счита се, че порочно установените факти изискват новото им установяване в съответствие с процесуалните норми, с оглед на което се правят доказателствени искания във въззивната жалба. Излагат се доводи и относно необоснованост на постановения от ДнРС съдебен акт относно увеличената стойност на процесния имот, доколкото заключението на вещото лице не е било обсъдено нито самостоятелно, нито в съвкупност с останалите доказателства. В тази връзка се цитират редица решения на ВКС. Обжалвания съдебен акт се приема и за незаконосъобразен. Твърди се, че извода на първостепенния съд, че е недопустимо позоваването на придобивна давност при наличието на сделка с транслативен ефект се приема за неправилен, тъй като в случая се касаело за продажба от несобственик. За незаконосъобразно се приема и решението по отношение приложението на чл.189, ал.1 ЗЗД вр. чл.223, ал.2, изр.2-ро ГПК, относно действителната пазарна стойност на процесния имот, доколкото не е изяснено дали стойността на вредите следва да обхване и увеличената стойност на имота, както и относно присъждането на лихва върху разноските в размер на *** лв., като се твърди, че съдебните разноски не са лихвоносно задължение. Претендира разноски по водене на делото.
Въззиваемото „***“ ООД, със съдебен адрес:*** изразява становище за неоснователност на въззивните жалби..
По въззивната жалба на Ю.М.Г. се
приемат за недоказани твърденията на въззивницата за неучастието й в сделката
от
По въззивната жалба на Я.Г.Й. се оспорват изложените доводи за недобросъвестност на ищовото дружество, като се твърди, че преди нотариалното изповядване на сделката не е имало данни, които да сочат, че недвижимия имот е обременен с тежести или е налице спор за собственост. Оспорва се наличието на изложените в жалбата процесуални нарушения, касаещи приетата по делото съдебно – оценителна експертиза, като се излагат подробни доводи в тази насока. Оспорва се и наличието на допуснати в пъроинстанционното производство нарушения във връзка с доклада по делото. Твърди се, че съгласно съдебната практика съдът е длъжен да се мотивира само при неприемане заключението на вещото лице.
По същество се иска потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство разноски, както и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
КнОС след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства, включително и тези приети във въззивното производство и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема решението на ДнРС за правилно и го потвърждава. Съображенията за това са следните:
Между страните по делото –
ответницитеЯ. Г.Й. и Ю.М.Г. като
продавачи и ищцовото ТД като купувач на
По предявени от Т. В. М. и Б. Б. М.
/ трети лица претендиращи право на собственост върху процесния имот/
против „***“ ООД – /купувач по
горепосочената сделка/ искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД
е било образувано гр. д. № 2/2008 г. на ДнРС. С
решение № 115/
- 3-
размер
от *** лева и вместо това исковете са уважени, като „***“ ООДе осъдено
да предадее на Т.В.М. и
Бойко Б. Мирчев владението на поземлен имот с идентификатор № 68789.250.85, находящ
се в гр. ***, община ***, област Кюстендил, по кадастралната карта одобрена със
заповед № 300-5-56/
Въз основа на горепосоченото влязло в сила осъдително решение в полза на Т.В.М. и Б. Б. М е издаден изпълнителен лист, и е образувано
изп. дело № 20147430400411 по описа на частен съдебен изпълнител Е.Х. с район
на действие ОС – Кюстендил, по което същите са взискатели, респективно до
длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение и. е насрочен въвод във
владение на имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на с. Пиперево,
община ***, съобразно изменението й със заповед № КД – 14-10-300/
В
проведеното в първоинстанционното производство о.с.з. на
По искане на ищеца в първоинстанционното производство са разпитани
св. Й. – баща на ответника и св. А.. В показанията си св. Й. сочи, че е ползвал
имота от 1994 г. до момента, в който го е прехвърлил на Я. – около 2002 г.
Описва имота като силажовместилище и
склад за зърно, а от източната страна
завършвал с автокантар и уточнява, че имотът е между кантара и силажната
яма около 1 500 кв.м.
В последствие около 2005 – 2006 година Я. продал имота на фирма.Твърди,
че получените от продажбата пари били разделени между Я. и бившата му съпруга Ю.Г.
и това станало в присъствие на свидетеля. .
Св. А. сочи в показанията си, че Г. Й. е ползвал имота от 1994 г. до около
2003 година, след което до около
2006-2007 г. в имота била разположена селскостопанска техника на Я.., а
впоследствие от него научил, че имотът е продаден.
В приетото в първоинстанционното
производство по делото заключение на в.
л. Е.Т., изготвила съдебно – техническа експертиза, като справедливата пазарна
стойност на имот с идентификатор ***, находящ се в гр. ***, по Кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрена със заповед № 300-
Във въззивното производство са
приети заключения на назначена съдебно-техническа и оценителна експертиза,
изготвено от в.л. инж. Л.В. и на тройна съдебно-техническа и оценителна
експретиза, изготвено от в. л. инж. с.С., инж. Л.В. и инж. Б.Г..
В заключението си в. л. инж. Л.В. е
определило за пазарна цена на процесния имот към
В заключението на тройната съдебно
техническа и оценителна експертиза са
отразени подробно конкретни данни за
процесния имот и сочат на извършено подробно проучване на същия. Вещите лица са
направили мотивирано изложение на различните методи за определяне
действителната пазарна стойност на процесния имот описвайки спецификата на
всеки от методите и са изложили ясни аргументи за причините, поради които
следва да бъде предпочетен методът на пазарната стойност спрямо останалите два метода посочени от в. л. – метода на
възстановителната/вещната/ стойност и метода на приходите или метода на
капитализация на дохода.Отразени са подробни данни относно направените от в. л.
изчисления, респективно начина на формиране на крайните стойности и компонетите
формиращи ги. Пазарната ццена на процесния имот
оценен по метода на сравнителната стоност е *** лева, а по метода
на приходите е *** лева. Справедливата
пазарна стойност на земята от процесния имот
е получена с участието на т. н. тежестни коефициенти, които за двата
метода са 0, 5., като въз основа на извършените изчисления е пполучена сумата
от *** лева.
В заключението са отразени данни за изготвен инвестиционен проект за
строеж – плътна ограда, като в заключението подробно е отразено съдържанието
му- местоположение на орадата, както и съдържанието на издаденото през 2007 г.
разрешение за строеж за плътна ограда между ПИ *** от една страна и ПИ ***, ПИ *** и ПИ *** от друга страна. В
разрешението за строеж са определени параметрите на строеж. В. л. са установили
и подробно описали изграденото на място, сочейки за констатирани различия в ъв
височина, широчина и дължина. Оградата е оценявана по метода на
възстановителната стойност и стойността й е *** лева. Като действителна пазарна
стойност на процесния имот с подорбението/описаната по-горе ограда/ е *** лева.
С обжалваното решение ДнРС е уважил
предявените искове по чл. 189, изр. 3 вр. чл. 79 от ЗЗД и по чл. 191 от ЗЗД и
ги е уважил изцяло. Решението е обжалвано от ответниците.
Въззивната жалба на Я.Й. е допустима
като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна
страна и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт. Разгледана по
същество е неоснователна.
- 4 -
Въззивната жалба на Ю.Г. е допустима като подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК,от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивна проверка
съдебен акт. Разгледана посъщество се явява неоснователна.
Изводите на първоинстанционният съд
за основателност на иска по чл. 189, изр. 3 от ЗЗД и изложените съображения
обосноваващи този извод са правилни, подробни, ясни и разбираеми по съдържание
и се споделят изцяло от настоящата нистанция предвид чл. 272 от ГПК.
Безспорно установено по делото е,
че вещта принадлежи изцяло на трети
лица, в полза на които със сила на пресъдено нещо е ревандикиран процесния
имот. Правният спор, както бе посочено и по-горе е разрешен с вляв сила съдебен
решение обвързващо третите лица, ищцовото ТД. Решението е
постановено при участието на ответника
като трето лице помагач . . Разпоредбата на чл. 189 от ЗЗД урежда
отговорността на продавача в хипотезите, в които продадената вещ принадлежи
изцяло на трето лице, а с ал. 1, изр. 3 се определя и обема на отгороността на
продавача, който за другите вреди отговаря съгласно общите правила за
неизпълнение на задължението - чл. 82
и чл. 83 от ЗЗД.
Съгласно чл. 82 от ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропусната
полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са
могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.
Договорът за покупко–продажба,
сключен между ответниците като продавачи иищеца като купувач от
За определяне размера на вредата, респективно за установяване на действителна пазарна стойност на процесния имот към момента на съдебното отстраняване на по делото са приети заключения на съдебно-оценителни експертизи обсъдени по-горе. Настоящата инстанция възприема като обективно и компетентно изготвено заключението на разширената експертиза. неоснователни са доводите на въззивника, че в цената не следвало да се включва стойността на оградата, тъй като е изградена в отклонение от издаденото разрешение за строеж, респективно представлявала незаконен строеж. същата съществува на място и досежно нея не са представени доказателства относно премахването.Заключенията на всички експертизи са категорични за начина, по който съществуването й оказва влияние пр офопмиране пазарната стойност на имота.
Неоснователни са доводите на въззивника Я.Й. за това, че вредата била следствие от поведението на кредитора –купувач по процесната сделка, който според разбирането на въззивника се защитавал не небрежно, а направо никак и е пропуснал възможността да защити правата си в производството по иска по чл. 108 от ЗС, тъй като не е направил възражение за придобиване на правото на собственост на оригинерно основание – изтекла в негова полза придобивна давност, като в тази връзка е следвало да се позове и на присъединяване на владението упражнявано от праводателите му, респективно и на това на праводателя на ответниците – Г. Й..
Както бе посочено и по-горе в производството по ревандикационния иск купувачът като страна е заявявал собственически права придобити въз основа на сделката, по която е бил страна. Според трайната и непротиворечива съдебна практика зз придобиване по давност правото на собственост върху дадена вещ може да се говори, когато това право не е придобито вече по друг начин. Недопустимо е собственикът на имота да може да придобие имота на друго основание след като го е придобил.
Правото на собственост може да бъде придобито по давност само от лице, което не притежава това право на друго правно основание. Собственикът упражнява фактическата власт върху имота като елемент от това право, но не и с цел да придобие същото право повторно на друго правно основание.
Не може да бъде и споделен доводът, че ищецът не е защитил правата си, провяввайки процесуално бездействие. Нещо повече твърдението на въззивника за небежно водене на процеса от страна на купувача при защитата на собствените му права се изразява в пропускът да направи възражение за придобива давност. Следва обаче да се има предвид, че самото извършване на това процесуално действие – т. е. заявяване на то възражение като средство за процесуална защита не е равнозначно на признаване на претендираното право в полза на страната, претендираща го. В настоящото производство е недопустимо обсъждането по същество на подобно възражение, респективно недопустимо е прераглеждане на въпроса относно принадлежността на правото на собственост, след като спорът е разрешен с влязло в сила решение. За въззивникът е добре ивестно, че е участвал в този процес като трето лице помагач на страната на ответника. т.е „***” ООД.
Неоснователни са и доводите изложени от въззивницата – по делото не са представени доказателства опровергаващи материалната доказателствена сила с какавато се ползва съставеният нотариален акт, сочещ между кои страни е извършена сделката и реално полузаване на продажната цена. Както правилно е посочил първоинстанционният съд илеревантен е доводът на въззивницата касещ реалното получаване на част от получената пазарна цена, както и обстоятелствата относно нейното образование- към кой момент е завършиа обучението си.
ОСнователен е и искът по чл. 191, ал. 1 от ЗЗД и правилно е уважен като в полза на продавача са присъдени суми, които същият е заплатил при съдебното си отстранение в размер на *** лева, включваща пирсъденото на основание чл. 59 от ЗЗД обезщетение от *** лева и сумата от ***лева присъдени разноски сторени в производството по гр. д. 2/2008 г. на ДнРС.
Следва да се има предвид, че правилно е ангажирана отговорността на двамата ответници при условията на солидарност. Досежно въззивникът е приложима разпоредбата на чл. 191, ал. 2 от ЗЗД и неговата отговорност за съдебното отстранение не може да бъде изключена , тъй като е бил привлечен по делото посочено-по-гор и не е доказал, че е имало достатъчно основание за отхъврляне на иска.
Недоказани са тъврденията на въззивника за това, че купувачът знаел за правата на трети лица върху процесния имот към момента на продажбата.
.Предвид изложеното решенинето на ДнРС, с което исковете са уважени е правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на
въззивните жалби на въззиваемото ТД се дължат разноски по водене на делото във
въззивното производство в размер на *** лева, от които *** лева адвокатско възнаграждение
и 300 лева възнаграждение за в. л.По делото са представени доказателства за
посочените суми. В списъка по чл. 80 от ГПК представен
- 5 -
от
възззиваемото ТД е включена и сумата от 363 лева с посочване, че следва да бъде
внесена
Воден от горното, КнОС
Р Е
Ш И :
.ПОТВЪРЖДАВА
решение № 576/
ОСЪЖДА Я.Г.Й., с адрес: *** и Ю.М.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят общо на „***“ ООД, със съдебен адрес:*** сумата от *** лева, представляваща разноски по водене на делото във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: