Р
Е
Ш
Е
Н
И
Е
№
гр.Плевен, 26.08.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти
граждански състав, в публично
заседание на 04.08.2021
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдията
НИКОЛОВА гр.дело №3331 по описа за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на депозирана
искова молба от “Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, представлявано от *** - Изпълнителен
директор, чрез процесуален представител Ц.П., с адрес: *** против Т.С.Ф., ЕГН **********,*** и против В.Ц.Ф.,
ЕГН **********,***, и двамата с адреси в ***, в която се твърди следното : на
21.01.2019г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение на основание чл.410 от ГПК с вх.№ *** срещу ответниците, в условията
на солидарна отговорност за сумата от 2445.31 лева, от които 2084,63лева -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от м.05.2015г. до м.07.2017г.,ведно със законната лихва от 21.01.2019г.
до окончателното изплащане на вземането, и 313,30 лева - мораторна лихва за
забава от 14.09.2016г. до 09.01.2019г., както и суми за дялово разпределение
39,38 лева - главница за периода от м.12.2015г. до м.07.2017г., ведно със
законната лихва от 21.01.2019г. до окончателното изплащане на вземането, и 8,00
лева - лихва за периода от 30.01.2016г. до 09.01.2019г., разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане,
постановено по гр. дело №1021/2020г. по описа на Районен съд- Плевен е уважено
искането и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците. Със съобщение,
получено от дружеството ни на 18.06.2020г. съдията докладчик по цитираното дело
ни е указвал, че дружеството може да предяви иск срещу длъжниците относно
вземането си в едномесечен срок, инициирало настоящото исково производство.
Вземането се обосновава със следното : ответниците са клиенти на ТЕ по смисъла
на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост
(СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба №
16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на
нормативните актове, ответниците са клиенти на ТЕ и за тях важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба
на топлинна енергия от “*** АД на клиенти за битови нужди в ***, които се
изготвят от “Т.С.” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно
регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в
един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не е упражнил
правата си по чл.150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са
влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Т.С.” ЕАД на
потребители за битови нужди в ***, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР,
публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ —
„Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл.31, ал. 1 е определен
редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответникът за заплащане на
дължимите от нея суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45-дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с
приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните
стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът
изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване
на общата фактура за съответния отоплителен сезон.. С изтичането на последния
ден от месеца ответникът са изпадали в забава за тази сума и на основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми. С ОУ от
2016 г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
дружеството. Съгласно ОУ от 2016 г. „Т.С.” ЕАД начислява обезщетение за забава
в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни
сметки. От 10.07.2016 г. (влизането в сила на ОУ от 2016 г.) дружеството
ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими
суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставят констативни протоколи,
удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на
данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до
индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който
достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на „Т.С.” ЕАД на адрес: ***
проверка на сметка. Ответниците са използвали доставяната от дружеството ТЕ през процесния период и не са заплатили
задължението си.
На основание чл.139 от ЗЕ
разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по
чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от
ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили
договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма “Т.с.”
ЕООД за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Съгласно чл.140 ал.1
т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от “Т.С.” ЕАД по
прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в
сградата - “Т.с.” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение
в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването. За имота на ответниците са издадени изравнителни сметки,
които прилагаме като доказателство в подкрепа на твърденията ни, че сумите за
топлинна енергия за процесния имот, са начислени по действителен разход на
уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.
Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в
случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се
прибавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът
от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се
приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение Т.С.Ф., ЕГН ********** и
В.Ц.Ф., ЕГН **********, че дължат на „Т.С.“ ЕАД в условията на солидарна
отговорност сума в размер от 2445,31 лева, от които 2084,63 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
м.05.2015г. до м.07.2017г.,ведно със законната лихва от 21.01.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, и 313,30 лева - мораторна лихва за забава
от 14.09.2016г. до 09.01.2019г., както и суми за дялово разпределение 39,38
лева - главница за периода от м.12.2015г. до м.07.2017г., ведно със законната
лихва от 21.01.2019г. до окончателното изплащане на вземането, и 8,00 лева -
лихва за периода от 30.01.2016г. до 09.01.2019г., като претендират и
направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран
писмен отговор от ответниците.
·
В хода на делото, след
обездвижване на исковата молба и даване на възможност на ищеца да уточни
претенцията си, е заявено и прието за установено от съда, че : се установява
съществуване на вземане срещу
ответниците, за което е издадена
заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1343/2019год.
по описа на ПлРС, 13-ти гр. състав; че вземането на ищеца е при условията
на солидарна отговорност на ответниците; че трето лице-помагач, надлежно конституирано от страна на съда, е П.И. ООД, ЕИК ***, а не посоченото
първоначално в исковата молба..
В
о.с.з. ищецът не
изпраща представител. От постъпилите писмени
изявления се обосновава извод за поддържане изцяло на предявения иск.
В о.с.з. от ответниците, редовно призовани, се
явява В.Ф., който с оглед същността на изявленията в проведените о.с.з. не
оспорва иска. В последното о.с.з. прави неясно изявление, явяващо се индиция за
несъгласието му с провежданото производство.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е НЕДОПУСТИМ и следва
да бъде оставен без разглеждане, а производството
по делото – прекратено.
От приобщеното по делото ч.гр.д. №1343/2019год.
по описа на ПлРС се установява, че същото е образувано на 21.01.2019год. въз
основа на депозирано от ищеца срещу ответниците заявление на основание чл.410
от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение срещу длъжниците /сега ответници/ за
сумите, предмет на настоящото дело и дължими за топлоснабдения имот, находящ се
в ***. Следва да се отбележи, че исковата
молба е оставена без движение на основание чл.129 ал.4 от ГПК на 12.04.2021год./
в проведеното първо о.с.з./. Съдът, консаттирайки редица
несъответствия и неясноти, касаещи
исковата претенвция, е установил служебно и след проверка в деловодната
програма САС на съда, че всъщност ищцовото дружество е депозирало поне две
заявления по реда на чл.410 от ГПК срещу ответниците/ в програмата излизат
редица други дела/, респ. – налице са поне
две издадени заповеди за изпълнение срещу същите. При положение, че в
настоящата искова молба ищецът подробно
е описал
какаво е топлоснабденото жилище,
посочил е изчерпателно адресът му; посоцчил е сумите , които преетнидра като дължими,
периодите , началния момент на законната лихва, съдът е направил предположение / и то на база единствено
проверка в деловодната програма/, че се касае за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълненние по ч.гр.д. №
1343/2019год. по описа на ПлРС, 13-ти гр.състав. В конкретния случай съдът е
приел, че при така подробно изложениште от ищеца фактически твърдения /досежно
топлоснабдения имот и неговия адрес, конкретното вземане като
стойност и периоди/ е допусната
грешка при изписване номера на конкретното частно граждзанско дело. Ето
защо е дадена възможност на ищеца да
конкретизира вземането си, като изрично е
обявено от съда ,че са налице две частни граждански дела срещу ответниците,
разпределени на един и същ състав на съда – 13-ти гр. състав. С изявление от
05.05.2021год. ищецът е заявил, че
прави искане за установяване
съществуване на вземане по ч.гр.д. № 1343/2019год. на ПлРС – л.130 от делото. Делото е
насрочено за о.с.з. с разопреждане на
съда от 10.05.2021год. На този етап ч.гр.д.№
1343/2021год. все още не е било изискано от съда, нито ищецът е направил такова искане. Съдът е изискал делото в деня на насорченото о.с.з.,
в което заседание обаче е констатирал,
че въпреки ,че по това частно гр. дело
заявителят е поискал издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжниците при условията на солидарна отговорност, заповед в този смисъл
не е издадена от съда , а в настоящото исково производство се претндира
именно наличие на задължение при условията на такъв вид отговорност от
ответниците. Дадено е последващо
указание на ищеца, включващо указание за възможност за направата на искане
за поправка на очевидна фактическа
грешка, по която обаче компетентен да се
произнесе е заповедният съд. В това
о.с.з. ч.гр.д. №1343/19год. все още не е било приложено по настоящото
дело. С изявление от 10.06.2021год. ищецът е заявил, че задължението към
ответниците се претендира при условията на
разделна отговорност, което отново,
за пореден път, еналожило съдът да указва на ищеца, че в исковото производство
не може да променя вида на
търсената в заповедното производство отговорност спрямо ответниците/там длъжници/. С молба от
15.06.2021год. представителят на ищеца е заявил, че „заявлението е подадено
срещу двамата длъжници в условията на солидарна отговорност, доколкото същите
са съпрузи.“ Направено е искане за
извършване на поправка ан ОФГ, като
молбата е адресирана до исковия съд. С разпореждане от
16.05.2021год. съдът е изпратил
молбата на компетентния заповеден съд,
заедно с постъпилото междувременно
ч.гр.д. №1343/2019год. по описа на ПлРС. Следва да се отбележи , че поради редицата нередовности на исковата молба , до този момент съдът не е
разгледал в детайли приложеното частно дело и както е отразено по-горе, го
е върнал на заповедния съд за извършване
на поправка на ОФГ. Поправката е
извършена с Определение , постановено на 25.06.2021год. По делото не
фигурира изрично писмо, от което да е видно кога заповедният съд е изпратил обратно делото на
исковия съд – налице е изрично писмо, с което исковият съд е изпратил делото на заповедния
звъв вр. с искането за поправка на ОФГ-приложено на л.183 от делото. След
служебна справка в САС съдът констатира ,че е отбелязана дата на изпращане ан
исковия съд – 05.07.2021год. В следващото о.с.з.,
проведено на 04.08.2021год. съдът е приложил ч.гр.д.№1343/2021год. по описа на
ПлРС и е приключил съдебното дирене, като
е обявил делото за решаване. Не са направени исканияот страните в о.с.з.
·
След приключване на последното о.с.з. по делото и въобще след приключване на заседанието по
всички дела за деня, е докладвана молба на
ищцовото дружество, от която е видно, че : исковата молба се поддържа; направено
е дори
искане за постановяване на неприсъствено съдебно решение. По тази молба
, като депозирана и докладвана след приключване на заседаниеот
на състава , съдът не взема отношение.
Исковото
производство по реда на чл.422 от ГПК е
особено и явяващо се продължение
на проведеното преди това заповедно производство. В случая това е ч.гр.д. № 1343/2019госд. по описа на
ПлРС. При преценка на съдържащите се в същото доказателства и постановени
съдебни актове, съдът констатира следното : издадената по ч.гр.д.№
1343/2019год. заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК, за сумите,
посочени изрично в исковата молба - както
в обстоятелствената част, така и в петитума, и поддържани в хода на делото; за
конкретния топлоснабден имот; за вземанията по период, Е ВЛЯЗЛА В СИЛА.
Заповедта за изпълнение е издадена на 05.03.2021год., като същата е връчена на длъжниците, които не са
възразили в срока, регламентиран в
закона, и съдът е издал Изпълнителен лист, за което е направено надлежно
отбелязване върху акта на съда – на 17.06.2019год.
Видно от отбелязването е , че ИЛист е
връчен на 19.06.2019год. – на ***, пълномощник на „*** ?!
Изводът е, че така предявеният иск е
недопустим. В случая, след като ищецът е
имал знание за това, че срещу тези длъжнвици
има повече от едно частно дело, не е направил необходимото, за да извърши
проверка по делото и да уточни исковата си претенция. Съдът след като е
констатирал нередовности на предявения иск и е дал ясна индикация за неяснота
по делото, е изпълнил задължението си за оставяне на исковата молба без движение
и то – нееднократно. Нееднократно след това е давана възможност на ищеца да
извърши съответни процесуални дийствия, чрез които първо да провери делото и да
уточни иска си. На практика
ч.гр.д.№1343/2019год. е било на разположение на съда в последното о.с.з., когато е прето като доказателство по
делото. Ищецът не е изпратил свой процесуален представител в о.с.з. и недвусмислено е заявил до този момент, че поддържа установяване на
вземане за задължение на ответниците именно по това частно гражданско дело,НЕЗАВИСИМО, че по
същото е издаден изпълнителен лист - това
е отразено по частното дело.
С оглед изложеното искът следва да се остави без разглеждане,
поризводството по делото да се прекрати. При този изход на процеса на ищеца не
се дължат разноски.
Воден от горното , съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ на основание чл.130 от ГПК вр. чл.416 от ГПК БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от “Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, , чрез юркс. Ц.П., с адрес: ***
против Т.С.Ф., ЕГН ********** и В.Ц.Ф.,
ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.422 от ГПК, за установяване
съществуване на задължение по издадена заповед за изпълненине по ч.гр.д.
№1343/2019год. по описа на ПлРС, предявен с искова молба – вх.№15557/20.07.2020год.,
като НЕДОПУСТИМ и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Решението е с
характер на определение и може да се обжалва в 1-седмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: