Р Е Ш Е Н И Е № 67
гр. Сливен, 15.06.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на десети юни, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието на секретаря НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА и на
прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА касационно
административно-наказателно дело № 46 по описа на съда за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Й.Р.Й., чрез адв. М.К. ***, подадена против Решение № 428/17.10.2019 г., постановено по АНД № 1004/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено НП № 19-0804-000965/08.05.2019 г., издадено от Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР – Сливен, с което на Й.Р.Й. *** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лв. на основание чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на ч. 6, т. 1 от ЗДвП.
В касационната жалба се твърди, че при постановяването на обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че от страна на административнонаказващия орган не са представени доказателства, какъв е модела на товарното МПС, че товарният автомобил, управляван от касатора е с маса повече от 10 тона, поради което извършеното нарушение е недоказано. Излагат се доводи, че с горното е допуснато нарушаване правото на защита на жалбоподателя. В заключение се прави искане да бъде отменено обжалваното решение на РС- Сливен, както и оспореното НП.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. К., който поддържа жалбата.
Ответникът по касационната жалба редовно призован, не се явява. В представено писмено становище оспорва жалбата. Ангажира доказателства. Моли да бъде оставено в сила решението на РС – Сливен.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за законосъобразност на обжалваното съдебно решение.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 23.04.2019 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 916270 против Й.Р.Й. за това, че на 23.04.2019 год. в 11,05 часа в Община Сливен, на път втори клас № II-53-км 116,3 посока гр. Сливен управлява влекач „Скания“ с рег. № ………. и прикачено полуремарке с рег. № ……….. като не спазва пътен знак В-18 (навлиза след знак забраняващ навлизането на МПС над 10 т.). В акта било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 23.04.2019 год. Въз основа на акта било издадено процесното НП № 19-0804-000965 от 08.05.2019 год., издадено от Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР – Сливен, с което било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500,00 лева на основание чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
За да потвърди обжалваното наказателно постановление, районният съд е приел, че : при съставяне на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения; правилно е описано нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП; жалбоподателят е извършил описаното нарушение; наказанието е определено в минимален размер.
Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Настоящият касационен състав приема, че въззивният съд, с оглед събраните по делото както писмени доказателства, така и показанията на свидетелите, е установил правилно фактическата обстановка. Безспорно е установено от решаващия съд, че на 23.04.2019 г. санкционираното лице е управлявал ППС – влекач и прикачено към нето полуремарке и е преминал по маршрут забраняващ знак В18.
По отношение на основния аргумент в жалбата, касаещ непосочването на категорията на превозното средство и непосочването на доказателства, установяващи това обстоятелство, в хода на касационното обжалване, са депозирани доказателства, справки за регистрация, от които е видно, че масата на влекач "МАН ТГА 18.480" с рег. № е ……………. е 7275кг, а на полуремаркето с рег. № ………… е 7000кг, което потвърждава извода на първата инстанция за доказаност на извършеното нарушение. Правилно е прието, че касаторът безспорно е осъществил състава на нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, тъй като е управлявал товарен автомобил над 10 тона, в зоната на действие на забранителен знак В18. За това нарушение законодателят в разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДвП е предвидил изрична санкция, поради което законосъобразно на касатора на посоченото основание му е наложено административно наказание "глоба" в минималния размер от 500. 00 лв.
Съгласно чл. 220 от АПК касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение и по наведените в касационната жалба доводи. Наведените в касационната жалба доводи за неправилност на решението на районния съд са неоснователни. Съдът е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото, като е събрал всички необходими доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и е изложил мотиви, които кореспондират на установената по делото фактическа обстановка.
Нарушението, описано в процесните АУАН и НП е правилно квалифицирано и правилно е приложената съответната санкционна норма. Съгласно специалната разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Констатациите в съставения АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство. Районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и отменителни основания не са налице.
При тези доводи се налага извод, че решението на СлРС е обосновано. Съдът е изложил мотиви по спорните обстоятелства, които се възприемат изцяло от касационната инстанция и правилно е приложил материалния закон.
Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Сливен
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 428 от 17.10.2019 г., постановено по АНД № 1004/ 2019 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: