Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 14.07.2021 Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски
районен съд втори
граждански състав
На четиринадесети
юни две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар:
Стефка Атанасова
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 722 по описа за 2020 година
и за да
се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по иск с правно основание
чл.87, ал.3 ЗЗД, предявен от П.Г.Д., ЕГН: **********,***, чрез адв. Г.Г. против
Н.Д.Д., ЕГН:**********,*** и М.П.Д., ЕГН:**********,***.
Ищцата твърди, че с Нотариален акт №101, том 7,
дело 2102/1993 г., по описа на РС К., с peг. №1781/29.12.1993 г., пред съдия С.
Р., прехвърлила на своя син – ответникът Н.Д., ½ идеална част от следния
недвижим имот: Застроено и незастроено дворно място с площ от 385 кв.м.,
съставляващо Парцел IV, от имот пл. №766, в квартал 75, по плана на гр. С., при
граници: 68080.503.9162, 68080.503.767, 68080.503.765 и 68080.503.9164, заедно
с построена в него 2МЖС, както и подобренията в имота. Ответникът -
приобретател се задължил да поеме гледането и издръжката на ищцата -
прехвърлител, като ѝ осигури спокоен и нормален живот, какъвто водела до
момента на прехвърлянето и докато е жива, като от своя страна прехвърлителят
запазил за себе си правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота като
цяло до края на живота си.
Твърди, че въпреки поетото задължение, ответникът
не се грижел за ищцата лично или чрез трето лице. Той не престирал каквито и да
било грижи или издръжка, когато ищцата изпаднала в невъзможност да се издържа и
да покрива всички свои житейски нужди. Тя поискала от него помощ, но ответникът
отказал да се грижи за нея и да я подпомага както физически, така и финансово.
Според ищцата, тя била подложена на непрекъснат
тормоз от страна на приобретателя, изпитвала основателен страх от саморазправа
и страх за живота си. Твърди, че синът ѝ я гледал като звяр, неведнъж
ѝ бил посягал и тя търсила защита от органите на реда. Ищцата винаги се
била старала да помага, дори му дала заем от 8000 лв. – всичко, което през годините била събрала.
Когато обаче си ги поискала, получила отказ. Поискала и помощ във връзка с
задължението на сина ѝ да я гледа и поддържа финансово, но и това ѝ
било отказано.
Ищцата твърди, че когато започнали да ремонтират
къщата, тя довела майстор и със собствените си пари от пенсия помагала
финансово. Опитът ѝ да се разбере човешки със сина си бил неуспешен,
подлагана била на тормоз и живеела в страх. През м. ноември 2019 г. синът
ѝ счупил стъклото на вратата и я блъскал и псувал. На 18 май 2020 г.
ищцата също била подложена на психически и физически тормоз, поради което
повикала полиция. Органите на реда пристигнали и тя давала обяснения в
полицията.
Особено нетърпимо положението станало, когато
ищцата е разбрала, че с нот. акт №145, том 2, peг. №3485, дело №317/2019 г.,
приобретателят и съпругата му М.П.Д. надарили дъщеря си П.Н.Д. с въпросния
имот. В същия нотариален акт приобретателят и съпругата му били посочили, че се
запазва правото на ищцата да ползва пожизнено и безвъзмездно имота, което последната
ще упражнява заедно и поотделно с надарената. Към настоящия момент на ищцата
било забранено да влиза в имота си и да го използва. След като поискала
обяснение от сина си, същият ѝ казал, че тя вече не е негова грижа и да
се обърне към дъщеря му, нейната внучка. Ищцата сега живеела в пристройка до
къщата, при изключително лоши условия. Нямала право да кани никого в имота, не
разполагала с телефон и сама се грижела за отоплението през зимния период.
Ищцата твърди, че ответникът не само отказал да
полага грижи за нея, но дори започнал да я подлага на психически и физически
тормоз. Това негово агресивно поведение, както и неполагането на грижи към
ищцата от страна на ответника, принудило последната през 2019-2020 г., да
направи не едно и две оплаквания в полицията в гр. С.. Потърсила съдействие от
органите на реда ответникът да бъде предупреден да не я тормози.
Ищцата твърди, че като пенсионер получавала до
01.07.2019 г. месечна пенсия в размер на 260,00 лв., видно от приложените
разписки за изплащане, издадени от „Б. п.“ ЕАД. След 01.07.2020 г. пенсията
ѝ била преизчислена и към момента възлизала на 350 лв. Получавала и
наследствена пенсия за инвалидност, поради трудова злополука в размер на 82,29
лв. С получаваната пенсия тя заплащала сама и лично данъците за гореописания
имот, всички консумативи свързани с поддръжката и експлоатацията на имота – електрическа
енергия, питейна вода, необходимите ѝ за храна продукти, както и
многобройните и изписани от лекарите лекарства, които били важни за
задоволително поддържане на здравословното ѝ състояние. Получаваните от
нея средства били съвсем недостатъчни за осигуряването на спокоен живот, като
прехвърляйки на ответника през 1993 год. имота си, се надявала именно той да
ѝ помага.
Ответникът обаче не изпълнявал поетите с договора
задължения и не се погрижил да поеме гледането и издръжката на ищцата и да
ѝ осигури спокоен и нормален живот, какъвто водела до момента на
прехвърлянето на имота, а напротив – започнал да проявява агресивно отношение
към нея, изразяващо се в предизвикване на скандали, увреждане и унищожаване на
вещи от покъщнината, нехайно отношение към нуждите и потребностите на своята възрастната
и болна родна майка, с което предизвикал у ищцата тревожност, безпокойство,
страх, влошаване на здравословното ѝ състояние и невъзможност да изживее
спокойно и нормално старините си. Тя предложила на ответника да върне имота в
патримониума ѝ т. е., чрез нотариална сделка да прехвърли гореописания
имот на ищцата, като по този начин за него щели да отпаднат поетите задължения
към нея. Това довело до допълнително влошаване на взаимоотношенията между
двамата.
В исковата молба се сочи, че когато е налице
временна невъзможност за изпълнение, длъжникът по договора трябва да предложи
паричен еквивалент на дължимото, защото ако се приеме, че приобретателят по
алеаторния договор не дължи издръжка и гледане на прехвърлителя, когато е във
физическа невъзможност и когато вторият има свои средства да се издържа и може
сам да се обслужва, да се грижи за дома и домакинството, ще излезе, че
приобретателят получава недвижим имот, без да престира от своя страна нищо, а
това е недопустимо, тъй като алеаторния договор е възмезден. На ищцата били
необходими постоянни грижи за здравето, за дома и домакинството, които
трябвало, а не били предоставени от ответника. С оглед изложеното за ищцата бил
налице правен интерес от предявяване на настоящия иск срещу сина ѝ и
неговата съпруга, с която имали сключен граждански брак към момента на
прехвърлителната сделка. Моли съдът да постанови решение, с което да развали договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане обективиран в Нотариален
акт №101, том 7, дело 2102/1993 г., peг. №1781/29.12.1993 г., по описа на РС К.,
с който П.Г.Д. е прехвърлила в полза на сина си Н.Д.Д. собствеността върху следния
недвижим имот: ½ ид. ч. от Поземлен имот с идентификатор №68080.503.766
с площ от 391 кв. м., с административен адрес: ****, гр. С., ул. „Х. Б.“ №**, с
предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско
застрояване /до 10 м./ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С.,
общ. С., обл. П., одобрени със Заповед №РД-18-8/11.03.2011год. на И. д. на АГКК
гр.С., със стар номер на имота №766, кв.75, парцел IV, при граници: имоти с
№68080.503.9162, №68080.503.767, №68080.503.765 и №68080.503.9164, ведно с
построената в този имот Сграда с идентификатор №68080.503.766.1 със застроена
площ от 89 кв.м., с предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи:
2, брой самостоятелни обекти: 2, а по документ за собственост имотът
представлява дворно място с площ от 385 кв.м., съставляващо парцел IV, от имот
пл. №766, в квартал 75 по плана на гр. С., при граници: 68080.503.9162,
68080.503.767, 68080.503.765 и 68080.503.9164, заедно с построена в него
двуетажна масивна жилищна сграда и подобрения. Претендират се направените
разноски по делото.
Ответниците, представлявани от адв. С.П. - К.,
заявяват, че не оспорват следните обстоятелства, изложени в исковата молба: че
са извършени сделките, за които са представени нот. акт № 101, том 7, дело №
2102/1993 г. на Р. с. - гр. К. и на нот. акт № 145, том втори, peг. № 3485,
дело № 317/12.09.2019 г. на н. С. Р. - с peг. № 099 на НК, с район на действие-
РС-гр. К.; че двамата са
съпрузи, като сделката, обективирана в нот. акт № 101/1993 г., е извършена по
време на брака им; че П.Н.Д. е тяхна
дъщеря, като същата е придобила чрез дарение описаните в нот. акт № 145/2019 г.
недвижими имоти.
Оспорват всички други обстоятелства, извън
горните, изложени в исковата молба, в т. ч.: че не са полагали грижи за ищцата
и не са ѝ осигурявали средства за издръжката ѝ, както и че са
отказвали такива; че ищцата е изпадала в невъзможност да се издържа и гледа; че ищцата е подложена на непрекъснат физически
и психически тормоз от страна на приобретателя по сделката; че той е счупил
стъклото на вратата; че я е блъскал и псувал; че ѝ е забранено да влиза в
имота и да го ползва; че същата живее при изключително лоши условия; че сама се
грижи за отоплението през зимния период; че заплаща консумативните разходи за
ел. енергия и вода; че сама заплаща лекарствата, които се налага да взима, че е
дала на приобретателя по слелката заем в размер на 8000 лв.; че получаваните от
ищцата парични средства са недостатъчни за издръжката ѝ; че
приобретателят има агресивно отношение към ищцата; че предизвиква скандали,
уврежда и унищожава вещи от покъщнината ѝ; че има нехайно отношение към
нуждите и потребностите ѝ, което предизвикало у нея тревожност,
безпокойство, страх и влошаване на здравословното ѝ състояние.
Ответниците твърдят, че иска за разваляне на
договора, сключен с нот. акт № 101, том 7, дело № 2102/1993 г. на Р. с. - гр. К.
е неоснователен по следните съображения:
На първо място искът бил неоснователен поради
обстоятелството, че след сключване на договора от 1993 г. страните са извършили
последващи сделки, в резултат на което процесният имот понастоящем принадлежал
на трети лица, поради което не можело да се осъществи разваляне на договора за
издръжка и гледане.
С Договор за делба на съсобствен недвижим имот от
17.07.1995 г., с нотариална заверка на подписите на страните с peг. №
2874/17.07.1995 г. на К. р. с., вписан на същата дата, том I, стр. 128, ищцата П.Г.Д.,
С. Д.Д., действащ със съгласието на съпругата си К.Н.Д., и Н.Д.Д. и съпругата
му М.П.Д., като съсобственици /без К.Д. / на дворно място с построените в него
двуетажна масивна жилишна сграда, лятна кухня, гараж, плоча за гараж и други
подобрения и трайни насаждения, цялото със застроена и незастроена площ от 385
кв. м., находящо се в гр. С., съставляващо имот с пл. № 766, за който е отреден
парцел IV в квартал 75 по плана на града, която съсобственост е възникнала по
силата на сделки, извършени с нот. акт № 128, том първи, дело № 229/1957 г. на
Л. н. с., и нот. акт № 101, том 7, дело № 2102/1993 г. на Р. с. - гр. К., от
който С. Д. притежава ¼ ид. част, Н.Д. притежава ¼ ид. част като
лична собственост, а заедно със съпругата си М.П.Д. притежават в СИО ½
част от дворното място и жилищната сграда /процесния имот/, а П.Г.Д. притежава
½ ид. част от лятната кухня,
гаража, плочата за гараж и трайните насаждения в имота, а така също и пожизнено
и безвъзмездно право на ползване върху половината от дворното място и къщата,
извършили доброволна делба на гореописаните имоти, като:
- на Н.Д. и съпругата му М.Д. е предоставен в
реален дял и същите са станали собственици на ЦЕЛИЯ ПЪРВИ ЕТАЖ от жилищната
сграда, гараж със застроена площ от 28 кв. м, от лятната кухня, цялата със
застроена площ от 40 кв. м., състояща се от две стаи, изба, стълбище към избата
и тераса – само западната стая, от избата - след преграждане, само източната
половина, само ½ ид. част от дворното място и от насажденията в него:
- на С. Д. е предоставен в реален лял и същият е
станал собственик на ЦЕЛИЯ ВТОРИ ЕТАЖ от жилищната сграда, от лятната кухня -
само източната стая, от избата - след преграждане – само западната половина,
плочата за гараж, построена в северозападния ъгъл на парцела, долепена до
лятната кухня, с правото в бъдеше да построи гараж на това място, както и само
½ ид. част от дворното място и от насажденията в него;
- на П.Г.Д. е предоставено в дял пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху: от първия етаж от жилищната сграда -
кухнята и сервизното помещение /баня и тоалетна/, които ще ползва общо с Н.Д. и
съпругата му М.Д.; от втория етаж на къщата - хола, който ще ползва заедно със
С. Д.; двете стаи от лятната кухня; дворното място, което ще ползва общо с Н.Д.,
М.Д. и С. Д.. Същата получава и правото на издръжка и гледане в случай на нужда
от Н.Д., М.П.Д. и С. Д..
Съгласно Допълнителните клаузи от Договора за
делба, в т. I било уредено, че за уравнение на дяловете на съделителите Н.Д. и М.Д.,
от една страна, и от друга – С. Д., поемат поравно задължението да издържат и
гледат в случай на нужда съделителката П.Г.Д., като последната ще има право да
ползва пожизнено и безвъзмездно обектите на правото на собственост, посочени в
дял трети, и при условията, отразени в същия.
Въз основа на извършената делба, при която е
извършена трансформация на собственост, ответниците дарили на дъщеря си
придобитите чрез делбата недвижими имоти и части от тях.
Чрез извършването на горните две сделки
недвижимият имот, който е бил предмет на договора от 1993 г., преминал в
патримониума на други лица, като това станало до вписването на исковата молба
за разваляне на договора за издръжка и гледане. С оглед горното и на основание
чл. 114, б. „б", ал. 2 от ЗС, по аргумент от противното, както и на
основание чл. 88, ал. 2 от ЗЗД, придобиването от П.Н.Д., както и придобиването
от С. Д. на основание извършената доброволна делба право на собственост върху
процесния имот, на общо основание се противопоставяло на ищцата.
Искът бил неоснователен и поради факта, че
издръжката и гледането се дължали при нужда, каквато не била настъпила за
ищцата. Същата разполагала с парични средства, които покриват изцяло и без
притеснение разходите ѝ, свързани с осигуряване на един сносен живот, още
повече, че ответниците заплащали всички разходи за ползваните от нея ел.
енергия и вода. Ищцата била в добро общо състояние, можела да се обслужва сама
и да поддържа домакинството си. Същата непрекъснато им демонстрирала, че няма
нужда от тях и че може да се грижи сама за себе си.
Искът бил неоснователен и поради факта че както
ответниците, така и лицето С. Д. и съпругата му К.Д., които също били поели
задължението да издържат и гледат ищцата в случай на нужда, полагали грижи за
нея, когато не можела да се грижи за себе си – в случаи на здравословни
проблеми, като поддържали дома ѝ, личната ѝ хигиена, осигурявали за
своя сметка храна, лекарства и други медикаменти, транспортирали я до болнични
заведения и личен лекар и полагали всякакви други грижи, от които имала нужда.
Само в тези случаи ищцата им позволявала това. От много години ответниците
заплащали всички разходи на ищцата за ел. енергия и вода.
Искът бил неоснователен и поради факта, че ищцата
като кредитор, отказвала да приема техните грижи, заявявайки на ответниците, че
може сама да се справя. Същата не желаела да ѝ влизат в жилището, да го
почистват, да полагат грижи за личната ѝ хигиена и др. От известно време
се държала изключително агресивно спрямо тях и семейството на С. Д., подавала
неоснователни оплаквания в полицията, не желаела говори с тях, осъществявала
спрямо тях психически тормоз, нагрубявала и ругаела ответниците и децата им,
отправяла закани, че ще ги вкара в затвора.
С оглед на това, претенцията ѝ за разваляне
на договора била неоснователна, тъй като, от една страна, ответниците нямали
вина за неполагане на непосредствени грижи за нея, а от друга – поради
неизпълнението от нейна страна на задължението по закон да съдейства за
полагане от тях на грижи, от които същата има нужда. Поради това, ако съдът
счете, че ищцата има нужда от гледане, ответниците молят да се приеме, че
същата е в забава и на основание чл. 96, ал. 1 във връзка с чл. 95 от ЗЗД и да
отхвърли предявения от нея иск като неоснователен.
Неоснователно било твърдението в исковата молба,
че забранявали на ищцата да влиза в имота и да го ползва. Никога не ѝ
били пречили да ползва целия имот, като тя сама пожелала да се установи да
живее в лятната кухня – така, както било предвидено и в договора за делба.
Същата се състояла от две стаи, баня и тоалетна и имала всички необходими
условия за нормален живот.
С оглед горното ответниците молят съда да отхвърли
иска и да им присъди разноските по делото.
От събраните по делото доказателства съдът намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно и представеното
удостоверение за наследници №509/05.06.2020 г. издадено от Община С., се
установява, че ищцата е майка на ответника Н.Д.Д., както и на С. Д.Д..
От представения в заверен препис Нотариален акт
№101, том 7, дело 2102/1993 г., с peг. №1781/29.12.1993 г., по описа на РС К. е
видно, че ищцата е прехвърлила на сина си Н.Д. ½ идеална част от следния
недвижим имот: двуетажна масивна жилищна сграда, заедно с дворното място, върху
което е построена, цялото на площ от 385 кв.м., находящо се в гр. С., ул. „Х. Б.“
№**, съставляващо парцел IV, от имот пл. №766, в квартал 75 по плана на гр. С.,
при съседи по нотариален акт: от двете страни улици, Д. Т. Г., а понастоящем –
ул. „Х. Б.“, ул. „Л. К.“ и П. Д. Б., срещу задължението приобретателят да поеме
издръжката и гледането на прехвърлителката при нужда, както и да ѝ
осигури спокоен живот, какъвто е водила досега. С нотариалния акт П. Г. Д. е
запазила правото си на ползване върху целия имот, съвместно с Н.Д.Д., безвъзмездно
и доживотно.
По делото не е спорно, че обективираната в нотариален акт №101, том VII, дело 2102/1993 г., с peг.
№1781/29.12.1993 г., по описа на РС К. сделка е извършена през време на брака
на Н.Д. с ответницата М.П.Д. и имотът е придобит в режим на СИО.
Не е спорно също, че с нотариален акт №145, том II, peг. №3485, дело №317/2019 г.,
на н. С. Р. – рег. №099 в Нотариалната камара, с район на действие – района на
РС К., приобретателят и съпругата му М.П.Д. са дарили на дъщеря си П.Н.Д.
процесния имот, който, видно от приложените скици, понастоящем представлява: ½
ид. ч. от Поземлен имот с идентификатор №68080.503.766 с площ от 391 кв. м., с
административен адрес: *****, гр. С., ул. „Х. Б.“ №**, с предназначение на
територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10
м./ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., общ. С., обл. П.,
одобрени със Заповед №РД-18-8/11.03.2011год. на И. д. на АГКК гр.С., със стар
номер на имота №766, кв.75, парцел IV, при граници: имоти с №68080.503.9162,
№68080.503.767, №68080.503.765 и №68080.503.9164, ведно с построената в този
имот Сграда с идентификатор №68080.503.766.1 със застроена площ от 89 кв.м., с
предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи: 2, брой самостоятелни
обекти: 2, а по документ за собственост имотът представлява дворно място с площ
от 385 кв.м., съставляващо парцел IV, от имот пл. №766, в квартал 75 по плана
на гр. С., при граници: 68080.503.9162, 68080.503.767, 68080.503.765 и
68080.503.9164, заедно с построена в него двуетажна масивна жилищна сграда и
подобрения.
От представения договор за делба на съсобствен
недвижим имот от 17.07.1995 г., с нотариална заверка на подписите на страните с
peг. № 2874/17.07.1995 г. на К. р. с., вписан на същата дата, том I, стр. 128,
се установява, че преди извършване на дарението с нотариален акт №145, том II, peг. №3485, дело
№317/2019 г., ищцата П.Г.Д., С. Д.Д., действащ със съгласието на съпругата си К.Н.Д., и Н.Д.Д. и съпругата му М.П.Д.,
като съсобственици /без К.Д. / на дворно място с построените в него двуетажна
масивна жилишна сграда, лятна кухня, гараж, плоча за гараж и други подобрения и
трайни насаждения, цялото със застроена и незастроена площ от 385 кв. м.,
находящо се в гр. С., съставляващо имот с пл. № 766, за който е отреден парцел
IV в квартал 75 по плана на града, която съсобственост е възникнала по силата
на сделки, извършени с нот. акт № 128, том първи, дело № 229/1957 г. на Л. н. с.,
и нот. акт № 101, том 7, дело № 2102/1993 г. на Р. с. - гр. К., от който С. Д.
притежава ¼ ид. част, Н.Д. притежава ¼ ид. част като лична
собственост, а заедно със съпругата си М.П.Д. притежават в СИО ½ част от
дворното място и жилищната сграда /процесния имот/, а П.Г.Д. притежава
½ ид. част от лятната кухня,
гаража, плочата за гараж и трайните насаждения в имота, а така също и пожизнено
и безвъзмездно право на ползване върху половината от дворното място и къщата,
са извършили доброволна делба на гореописаните имоти, като:
- на Н.Д. и съпругата му М.Д. е предоставен в
реален дял и същите са станали собственици на ЦЕЛИЯ ПЪРВИ ЕТАЖ от жилищната
сграда, гараж със застроена площ от 28 кв. м, от лятната кухня, цялата със
застроена площ от 40 кв. м., състояща се от две стаи, изба, стълбище към избата
и тераса – само западната стая, от избата - след преграждане, само източната
половина, само ½ ид. част от дворното място и от насажденията в него:
- на С. Д. е предоставен в реален лял и същият е
станал собственик на ЦЕЛИЯ ВТОРИ ЕТАЖ от жилищната сграда, от лятната кухня -
само източната стая, от избата - след преграждане – само западната половина,
плочата за гараж, построена в северозападния ъгъл на парцела, долепена до
лятната кухня, с правото в бъдеше да построи гараж на това място, както и само
½ ид. част от дворното място и от насажденията в него;
- на П.Г.Д. е предоставено в дял пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху: от първия етаж от жилищната сграда -
кухнята и сервизното помещение /баня и тоалетна/, които ще ползва общо с Н.Д. и
съпругата му М.Д.; от втория етаж на къщата - хола, който ще ползва заедно със
С. Д.; двете стаи от лятната кухня; дворното място, което ще ползва общо с Н.Д.,
М.Д. и С. Д.. Същата получава и правото на издръжка и гледане в случай на нужда
от Н.Д., М.П.Д. и С. Д..
Съгласно Допълнителните клаузи от Договора за
делба, в т. I е уредено, че за уравнение на дяловете на съделителите Н.Д. и М.Д.,
от една страна, и от друга – С. Д., поемат поравно задължението да издържат и
гледат в случай на нужда съделителката П.Г.Д., като последната ще има право да
ползва пожизнено и безвъзмездно обектите на правото на собственост, посочени в
дял трети, и при условията, отразени в същия.
С отговора на исковата молба са представени 5 бр.
разписки за платена ел. енергия чрез „И.“ АД и 5 бр. разписки за платена вода
чрез „И.“ АД, от които е видно, че сметките са заплащани от ответника Н.Д..
Ищцата също представя доказателства, от които се
установява, че е заплащала сметки за процесния имот – приходни квитанции за
заплатена такса битови отпадъци и данък сграда от 07.03.2019 г., 18.04.2019 г.
и 12.02.2020 г. Представя и писмени доказателства, от които е видно, че е с
влошено здравословно състояние – извлечение от рецептурна книжка
от 26.06.2018 г., Медицинско направление от 27.01.2021 г. Медицинско
свидетелство от 09.07.2020 г., Амбулаторен лист №001332/09.07.2020 г.,
Амбулаторен лист № 001387/09.07.2020 г.
От представената справка от НОИ – ТП П., е видно,
че от 01.07.2019 г. месечната пенсия за осигурителен стаж и възраст на ищцата е
в размер на 432.20 лева.
Представена е Фактура №1307/21.12.2020 г., от
която се установява, че ищцата е заплатила сумата от 500 лева за ремонт на
керемиден покрив.
От постъпилата с вх. №260319/14.01.2021 г. справка
от РУ К. се установява, че по сигнали от ищцата П.Д. са извършвани проверки,
както следва: Преписка с № 281000-7360/24.06.2019г. с жалбоподател П.Г.Д.,
срещу синовете ѝ С. Д.Д. и Н.Д.Д.. Същата е архивирана; Преписка с № 281000-5249/26.05.2020г. с
жалбоподател П.Г.Д., срещу синовете ѝ С. Д.Д. и Н.Д.Д., за нанесен побой.
Същата е архивирана; Преписка с № 281000 - 7323/14.07.2020 г. с жалбоподател П.Г.Д.,
срещу С. Д.Д.. Същата е архивирана с постановление на РП К..
От показанията на св. Ц. П. С. се установява, че живее
в гр. С. и от детските си години се познава с ищцата. Не познавал М. и Н. Д., а
С. Д. познавал само по физиономия. Ищцата живеела в имот на ул. „Х. Б.“ в гр. С.,
заедно със синовете си Н. и С. и техните семейства. От нея свидетелят разбрал,
че обитавала пристройка в имота, тъй като синовете ѝ отнели къщата,
използвайки документи с невярно съдържание. В близост до дома на свидетеля
имало чешма, до която ищцата почти всеки ден ходела за вода и често се срещали.
Всеки път му се оплаквала, че Н. и С. ѝ били взели жилището и я тормозели, искали да я унищожат, да
я смачкат. Макар да нямало видими наранявания по нея, П. му се оплаквала, че я
биели и многократно викала полиция. Според личните възприятия на свидетеля, тя
изглеждала добре облечена и поддържана за възрастта си, но понякога говорела
несвързано, бързо сменяла темата и психически не била добре. Предполага, че
причина за това може да е упражняваното върху нея насилие, за което тя самата
разказвала. За отношенията между ищцата и близките ѝ свидетелят имал
информация единствено от споделеното от П..
От показанията на св. К.Н.А. - Д. се установява,
че е съпруга на С. Д., а ищцата е нейна свекърва. Живеела в имота на ул. „Х. Б.“
№** заедно със семейството си и това на неговия брат – ответника Н.Д.. Ищцата
обитавала съседна сграда в границите на имота. На времето прехвърлила
собствеността си в имота на единия си син – ответника Н.Д., но впоследствие
решила, че това е несправедливо. По нейно желание Н. се съгласил да отстъпи
част от прехвърления имот и заедно с брат му С. извършили подялба и всеки от
тях заживял със семейството си на отделен етаж от жилищната сграда, без да имат
каквито и да е противоречия и спорове в тази връзка. По нейно собствено желание
майка им – ищцата П.Д., преди около 17 години заживяла в пристройка, която била
направена имено за тази цел. Условията в нея били напълно нормални за живеене –
разполагала с две стаи, баня с душ-кабина, тоалетна, мивка, бойлер, готварска
печка, бюфет, фотьойл, двойно легло. Никой не ѝ забранявал да посещава
жилищната сграда, а тя самата не желаела друг да влиза в пристройката – заключвала
и казвала, че не иска да ѝ се месят. Преди около две години и половина в
поведението на ищцата настъпила промяна. Тя започнала да недоволства и да се
оплаква. Синовете ѝ и техните съпруги никога не ѝ отказвали помощ и
полагали необходимите грижи за нея – готвели ѝ, купували ѝ храна,
лекарства и дърва, давали ѝ дрехи, плащали сметките за ток и вода, водели
я на лекар. Въпреки това ищцата недоволствала от тях, сърдела се, не искала да
им говори, понякога отказвала даваната ѝ храна и предлаганата ѝ
помощ. Държала се лошо както със синовете и снахите си, така и с внуците си. Не
било вярно, че я тормозели, още по-малко пък, че я биели. Според свидетелката
ищцата имала психически проблеми. Тези нейни съмнения се потвърждавали и от
разказите на нейни познати, които ѝ споделяли за неадекватно поведение на
ищцата, която на публични места безпричинно предизвиквала скандали. Свидетелката
не била чувала свекърва ѝ да се оплаква, че парите не ѝ достигат.
Напротив, давала вид на човек, който разполага със средства, говорела за
лихвите на различните банки и за намеренията си да си прехвърли сметката от
една банка в друга. По никакъв начин не личало да има финансови затруднения,
нито някога търсила финансова помощ от близките си.
Други доказателства от значение по делото не са
представени.
Въз основа на така установената и възприета
фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД, като се претендира разваляне на алеаторния договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради виновно
неизпълнение на задълженията по договора от страна на приобретателя. За да
уважи искова претенция по чл.87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на двустранен договор,
с който се прехвърля право на собственост върху недвижим имот, съдът следва да
установи, че субективното потестативно право да се претендира разваляне се
упражнява от изправна по договора страна, както и че е налице съществено
неизпълнение на поети договорни задължения от страна на длъжника, което трябва
да е виновно. В това производство ищецът не е длъжен да доказва, че ответникът
не е изпълнил задълженията си. В тежест на приобретателя по алеаторния договор
е да докаже, че е изпълнявал поетите задължения за издръжка и гледане. Ищецът
е изправна страна по договора, същият е
изпълнил задълженията си по него, като е прехвърлил собствеността върху
процесния имот. Спорно по делото е
налице ли е виновно неизпълнение на поетите задължения от страна на
ответниците. Основно задължение на приобретателя по алеаторния договор е да
следи във всеки момент конкретните нужди на прехвърлителя и да престира такава
издръжка и гледане, които да са съответни на тези конкретни нужди. Само ако
това не е изпълнено от приобретателите, неизпълнението по договора следва да
бъде определено като съществено.
С оглед
събраните по делото гласни доказателства, съдът приема, че не е налице
твърдяното виновно неизпълнение на поетото от приобретателя задължение за
издръжка и гледане спрямо прехвърлителя. В подкрепа на твърденията, изложени от
ответниците са показанията на св. А. - Д., които съдът кредитира изцяло. Макар
и да се явява заинтересовано лице по смисъла на чл.172 ГПК, съдът възприема
показанията на този свидетел като обективни, непосредствено възприети, подробни
и детайлни, кореспондиращи и с
приложените писмени доказателства. Съдът няма причина да се съмнява и в
достоверността на показанията и на св. С., който е непредубеден и незаинтересован
от изхода на делото. Изложените от него факти и обстоятелства, обаче не са
пряко възприети, както е в случая със св. А. - Д., а представляват преразказ на
оплакванията на свидетелката, които са възпроизведени от нея и в исковата
молба. В този смисъл между показанията на двамата свидетели не е налице
противоречие, доколкото и двамата потвърждават, че ищцата недоволства и се
оплаква от отношението на синовете ѝ към нея. Двамата свидетели са
единодушни и относно това, че според личните им впечатления, а и от споделеното
пред тях от техни познати, че ищцата проявява психическа лабилност и понякога
се държи неадекватно. По делото не са ангажирани надлежни доказателства за
психическо заболяване на ищцата, но за съда е безспорно, че ответниците
опровергават твърденията ѝ за упражняван психически и физически тормоз и
отказ да полагат за нея необходимите грижи, въпреки молбите ѝ за това.
Задължението за издръжка и гледане, породено от
сключения между страните алеаторен договор, изисква постоянно и непрекъснато
изпълнение от страна на длъжника. Ако това изпълнение е непостоянно и непълно,
което води до невъзможност, прехвърлителят да живее спокойно, несмущавано и без
намаление на жизнения му стандарт, това неизпълнение е значително и то
обосновава развалянето на договора. Следва да се съобрази, че изпълнението по
договора трябва да бъде съответно на нуждите на прехвърлителя във всеки момент
и да се престира такава издръжка и гледане, които да са съответни на тези
конкретни нужди. Само ако това не е изпълнено от приобретателите, неизпълнението
по договора следва да бъде определено като съществено. Длъжникът по алеаторния
договор следва да осигури на прехвърлителя такава издръжка, която да е
достатъчна той да посрещне всички негови насъщни нужди. В конкретния случай от
показанията на свидетеля на ответната страна се установи ответниците са
изпълнявали тези задължения, а по делото не се установяват нужди над ищцата над
ежедневните за човек на тази възраст. Доказа се влошаване на отношенията между
страните по договора през последните около две години и половина, но въпреки
това ответниците са полагали необходимите грижи за ищцата, която понякога е
отказвала да ги приеме.
С оглед изложените съображения, съдът намира, че
предявеният иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
Предвид този изход на делото и на основание чл. 78,
ал.3 от ГПК в тежест на ищцата следва да се присъдят направените от ответниците
разноски в настоящото производство – 845.00 лева за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Г.Д., ЕГН: **********,***,
чрез адв. Г.Г. против Н.Д.Д., ЕГН:**********,*** и М.П.Д., ЕГН:**********,***
иск с правно основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД, за разваляне на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в Нотариален акт №101, том 7, дело 2102/1993 г., peг.
№1781/29.12.1993 г., по описа на РС Карлово, с който П.Г.Д. е прехвърлила в
полза на сина си Н.Д.Д. собствеността върху следния недвижим имот: ½ ид.
ч. от Поземлен имот с идентификатор №68080.503.766 с площ от 391 кв. м., с
административен адрес: ****, гр. С., ул. „Х. Б.“ №**, с предназначение на
територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10
м./ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., общ. С., обл. П.,
одобрени със Заповед №РД-18-8/11.03.2011год. на И. д. на АГКК гр.С., със стар
номер на имота №766, кв.75, парцел IV, при граници: имоти с №68080.503.9162,
№68080.503.767, №68080.503.765 и №68080.503.9164, ведно с построената в този имот
Сграда с идентификатор №68080.503.766.1 със застроена площ от 89 кв.м., с
предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи: 2, брой самостоятелни
обекти: 2, а по документ за собственост имотът представлява дворно място с площ
от 385 кв.м., съставляващо парцел IV, от имот пл. №766, в квартал 75 по плана
на гр. С., при граници: 68080.503.9162, 68080.503.767, 68080.503.765 и
68080.503.9164, заедно с построена в него двуетажна масивна жилищна сграда и
подобрения като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА П.Г.Д., ЕГН: **********,***, да заплати на Н.Д.Д.,
ЕГН:**********,*** и М.П.Д., ЕГН:**********,***, сумата от общо 845.00 лв.
(осемстотин четиридесет и пет лева), представляващи разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Ц.Ч.