№ 66
гр. Сливен, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20222230201207 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от Б. К. Б. с ЕГН ********** от гр. Е.,
подадена чрез процесуален представител, против НП № 20-2200037 от 14.03.2022 год.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Сливен, с което е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1 500,00 лева на основание чл. 414, ал. 3 от
КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
В с.з. административнонаказващият орган, издал обжалваното наказателно
постановление, редовно призован, изпраща процесуален представител, който моли
издаденото НП да бъде потвърдено и претендира да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и
по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
На 25.02.2022 год. бил съставен АУАН № 20-2200037 от същата дата против
жалбоподателя за това, че при извършената проверка във времето от 16,00 часа до 17,00 часа
на 15.02.2022 год., по спазване изискванията на трудовото законодателство на място в обект
Свинеферма, намираща се в землището на село З.в., общ. Сливен, обл. Сливен,
(удостоверение за регистрация по чл. 137 от ЗВМД № 3674/22.01.2021 год.) било
констатирано, че Д. Б. Д. предоставя работна сила – по време на проверката същият с гребло
почиствал отпадъци във свинефермата. В акта било посочено, че Д. Б. Д. декларирал
1
самоличност, място на работа, длъжност, работно време, уговорено трудово
възнаграждение, както и обстоятелствата, че работи от два дни, като на работа го е наел и
му заплаща Б. Б.; както и че лицето заявило, че е неграмотно (не можел да пише), поради
което тези обстоятелства били вписани в декларация от С. А., като след изчитането им,
декларацията била подписана от г-н Д.. В акта било отразено, че с писмо с Изх. № СН-
700/16.02.2022 год. ОДБХ – Сливен уведомила Д „ИТ“ Сливен, че горепосоченият
животновъден обект осъществява дейност (с рег. № 8875-0165) със собственик Б. К. Б. от
град Е.. В акта било посочено, че на 15.02.2022 год., в 16,15 часа, в разговор по телефона с г-
н Б. Б., същият обяснил, че „свинете са негова собственост и е наел няколко мъже да се
грижат за тях“. В акта било посочено, че на 25.02.2022 год. в Д „ИТ“ Сливен било
установено, че няма трудов договор сключен в писмена форма между Б. К. Б. и Д. Б. Д.. В
акта било отразено, че Б. К. Б., в качеството на физическо лице работодател, по смисъла на
§1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е допуснал до работа Д. Б. Д. без
трудов договор в писмена форма. В акта било отразено, че нарушението било извършено на
15.02.2022 год. на място в обект – Свинеферма, намираща се в землището на село З.в., общ.
Сливен, обл. Сливен, а било констатирано на 25.02.2022 год. в Д „ИТ“ – Сливен, както и че
АУАН бил съставен на 25.02.2022 год. в Д ”ИТ“ – Сливен. В акта било посочено, че е
нарушена разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. В графата за обяснения или
възражения в акта нарушителят записал „Горе написаното не отговаря на истината, аз във
въпросното време съм бил в болница“. Актът бил връчен на 25.02.2022 год. (л. 10 – 11 от
АНД № 334/2022 год. по описа на СлРС).
Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № 20-2200037 от 14.03.2022 год.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Сливен, с което за описаното в
акта нарушение на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 1500,00 лева на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение на чл. 62, ал. 1 във
вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. В НП административнонаказващият орган посочил, че нарушението не
може да бъде квалифицирано като маловажно, като при определяне на глобата е взел
предвид характера и степента на обществена опасност на извършеното нарушение и е
преценил, че за постигане на специалната и генералната превенция следва да наложи глоба в
минимален размер. НП било връчено с обратна разписка на 15.03.2022 год. (л. 8 – 9, 12 – 13
от АНД № 334/2022 год. по описа на СлРС).
По делото е приложено заверено копие от Декларация попълваща се от работници и
служители във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото
законодателство от инспекцията по труда от което се установява, че в същата на 15.02.2022
год. в 16,35 часа са попълнени имената на Д. Б. Д. като в графите „Работя в” е посочено
„Обект свинеферма от 2 дена”, а в „На длъжност“ – „работник“ (л. 18 от АНД № 334/2022
год. по описа на СлРС).
По делото е приложено заверено копие от писмен текст, в който било написано
следното: „Декларацията написах аз С. А. лицето Д. Б. е не може да пише“ „Плашта ни Б. Б.
тои ни нае на работа да храним и чистим на прасетата„ (л. 19 от АНД № 334/2022 год. по
2
описа на СлРС).
По делото е приложено заверено копие от Епикриза от Клиника по съдова хирургия
от която се установява, че жалбоподателят Б. е постъпил в клиниката на 08.02.2022 год. и
бил изписан на 17.02.2022 год. (л. 33 – 34 от АНД № 334/2022 год. по описа на СлРС).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен
интерес от обжалването, а разгледана по същество е основателна.
Не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на извършено от
жалбоподателя административно нарушение, като въззиваемата страна не ангажира
доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка. От събраните по
делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на 15.02.2022 год. е
била извършена проверка на дружеството от служителите на Дирекция „Инспекция по
труда”, при която в обекта на контрол са били установени лица, като Д. Б. Д. извършвал
дейност в обекта и в попълнената от негово име декларация било посочено, че работи от два
дни. Същевременно видно от приложената по делото Епикриза от Клиника по съдова
хирургия няма как жалбоподателят да е наел на работа Д. Б. Д., тъй като в периода от
08.02.2022 год. до 17.02.2022 год. жалбоподателят е бил приет на лечение в здравно
заведение. Освен това видно от показанията на разпитания по делото свид. Д. Е. Д.,
последният се е грижил за свинефермата докато жалбоподателят се е лекувал и именно той е
завел Д. Б. Д. в обекта за да му помогне. Липсват каквито и да е било данни в
административнонаказателното производство жалбоподателят да е знаел, че по време на
проверката Д. Б. Д. е бил в обекта и да е допуснал последният до работа без трудов договор
в писмена форма.
В производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи единствено и само върху
административнонаказващия орган и недоказването на извършването на административното
нарушение виновно от санкционираното лице е винаги предпоставка за отмяна на
наказателното постановление. При тази неустановеност въобще на извършване на
административно нарушение от жалбоподателя, наложеното наказание е неоснователно и
трябва да бъда отменено.
Ето защо, доколкото извършеното нарушение на КТ не е доказано по безспорен и
категоричен начин, съдът намира, че следва да отмени атакуваното НП като
незаконосъобразно и необосновано.
В настоящия случай своевременно се явява направеното в съдебно заседание на
13.01.2023 год. искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
разноските във вид на адвокатско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест
на въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по -
нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално определения
3
размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В чл. 36, ал. 2 от ЗА е посочено, че
размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от
Европейския съюз и клиента, както и че този размер трябва да бъде справедлив и обоснован
и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер
за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че ако административното наказание е
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението. В разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата е предвидено, че
за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес от 1
000,00 до 5 000,00 лева възнаграждението е в размер на 300,00 лева + 7 % за горницата над 1
000,00 лева, което в настоящия случай, тъй като се обжалва наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 1500,00 лева, то минималния размер на адвокатското
възнаграждение е 335,00 лева. Видно от материалите по делото на л. 4 от АНД № 334/2022
год. по описа на СлРС е приложен Договор за правна защита и съдействие, в който е
отразено платено адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева. Въззиваемата страна
не е направила възражението срещу размера на разноските, поради което съдът следва да
присъди разноските в пълен размер от 400,00 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-2200037 от 14.03.2022 год. издадено
от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Сливен, с което на Б. К. Б. с ЕГН
********** от гр. Е., за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, на
основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
1500,00 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” да заплати в
полза на Б. К. Б. с ЕГН ********** от гр. Е., разноски в размер на 400,00 (четиристотин)
лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4