Решение по дело №719/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 774
Дата: 14 юни 2022 г.
Съдия: Веселин Валентинов Енчев
Дело: 20227040700719
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 май 2022 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                             

№ 774          /14.06.2022 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на втори юни две хиляди двадесет и втора година, в открито заседание, в състав:                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо Христов  

ЧЛЕНОВЕ:       Веселин Енчев

Нели Стоянова

секретар Йовка Банкова

прокурор Христо Колев

разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело № 719/2022 година

 

Производството по чл. 63в от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.

            Образувано е по касационна жалба от Т.Р.Д. ***, против решение № 275/22.03.2022 година по н.а.х.д. № 5622/2021 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е изменено наказателно постановление № 22-0000695/02.12.2021 година на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Бургас (НП).

С НП, на Т.Р.Д., за нарушение на чл. 139 ал. 1 т.2 предложение 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във връзка с чл. 7 ал. 1 т. 3 б.“б“ от Наредба № 11/03.07.2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството (Наредбата), на основание чл. 177 ал. 3 т. 1 предложение 3 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 3000 (три хиляди) лева.

РС е намалил размера на санкцията от 3000 лева на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

Касаторът оспорва решението с твърдения, че същото е неправилно. Твърди материалноправна незаконосъобразност на НП и допуснати процесуални нарушения в производството по установяване на административното нарушение.

Иска отмяна на решението и отмяна на НП. В условията на евентуалност, иска изменение на НП, като размерът на санкцията бъде намален до установения в закона минимум от 500 лева.

Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С НП Т.Р.Д., е санкциониран за това, че на 26.11.2021 година, около 16:20 часа на главен път 6008, километър 10+500 област Бургас, като водач на съчленено ППС с пет осивлекач марка „****“ с рег. № А **** НК от категория N3 с две оси и прикачено към него полуремарке марка „****“ с рег. № А **** ЕМ от категория 04 с три оси, извършва обществен превоз на товари – пшеница, видно от товарителница с № 0115771/26.11.2021 година по маршрут от Крумово градище до град Камено и от пътен лист № 1045088/26.11.2021 година, с тегло 34 445 кг на едната тройна ос на полуремаркето, при максимално допустимо натоварване на една трайна ос на полуремаркето – 24 000 кг (24 т), без да има издадено разрешение от администрацията, стопанисваща пътя, за претоварване.

За да постанови решението си, съдът е преценил, че в производството по установяване на нарушението и налагане на наказанието не са допуснати съществени процесуални нарушения, а самото административно нарушение е доказано по несъмнен начин.

Решението е правилно.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава дванадесета от АПК.

Съгласно чл. 218 от АПК, съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

РС е изяснил фактическата обстановка по спора, като е проверил изводите на наказващия орган чрез доказателствено средство, допустимо в процеса – разпит на свидетеля П.К.Р.. Съдът е издирил приложимото право и го е съпоставил с правната квалификация на нарушението, дадена от наказващия орган в НП. Съдът е установил, че е налице съответствие на деянието с нормата, посочена като нарушена, съответно – с нормата, по която е наложено наказанието.

В обжалваното решение са обсъдени всички възражения на жалбоподателя. Съгласно чл. 139 ал. 1 т. 2 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Според чл. 7 ал. 1 т. 3 б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 година, допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за сумата от натоварванията на ос, на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е над 1,3 m - 24 t. В момента на проверката, при очевидно надхвърляне на максимално допустимото натоварване на една тройна ос, водачът не е представил изрично разрешение за претоварване от администрацията, стопанисваща пътя, затова и законосъобразно е бил санкциониран.

Неоснователно е възражението на касатора, че служителите на Изпълнителна агенция „Автомобила администрация“ не са компетентни да установяват нарушение, като описаното в НП. Съгласно чл. 91 ал. 3 т. 5 от Закона за автомобилните превози, длъжностните лица от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ имат право да осъществяват контрол по спазване на правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари и за извършване на превози за собствена сметка, както и на техническата изправност на пътните превозни средства, с които се извършват превозите. АУАН, въз основа на който е издадено НП, е съставен от служител на агенцията – младши инспектор при РД „АА“ – Бургас, поради което и не е налице твърдяното от жалбоподателя нарушение на процесуални правила. Компетентността за контрол е уредена и в чл. 166 ал. 2 т. 8 от ЗДвП, съгласно която разпоредба при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията служби имат право да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос и за проверка на техническата изправност на превозните средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и за проверка на обезопасяването на превозваните товари. Със заповед № РД-08-30/24.02.2020 година министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията е възложил правомощия на директора на РД „АА“ да издава наказателни постановления за установени нарушения по ЗДвП. Доколкото касационният жалбоподател е санкциониран за нарушение по чл. 139 ал. 1 т. 2 предложение 3 от ЗДвП във връзка с чл. 7 ал. 1 т. 3 б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001 година на МРРБ, то процесното НП е било издадено от компетентен орган.

Правилно РС - Бургас е приел, че в настоящия случай не са налице такива отегчаващи обстоятелства, които да оправдават налагане на наказание в максимален размер и правилно е изменил обжалваното НП като е намалил размера на наложеното наказание „глоба“ от 3000 лева на 1500 лева.

Изходът от оспорването обуславя основателност на искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на ответника в писмено становище по съществото на спора, депозирано преди съдебното заседание. Касаторът Т.Р.Д. *** следва да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (юридическото лице, в чиято структура е наказващият орган) разноски в размер на 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид правната и фактическа сложност на казуса.

С оглед изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 275/22.03.2022 година по н.а.х.д. № 5622/2021 година на Районен съд – Бургас.

 

ОСЪЖДА Т.Р.Д. с ЕГН ********** да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ сумата от 100 (сто) лева разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.

           

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: