О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ 90/28.1.2020г. гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание проведено през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР МИТЕВ
ДИМО ДИМОВ
като
разгледа докладваното от съдия Димов
ВЧНД № 1408 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 243 ал. 8 от НПК.
Образувано е по частна въззивна жалба
от В.Й.Г. срещу определение № 2175 от 26.11.2019 год., постановено по ЧНД № 4389/2019
г. на ВРС, с което е потвърдено постановлението на ВРП за прекратяване на
наказателно производство по ДП № 682/2019 год. по описа на Второ РУ при ОД на
МВР - Варна.
По същество в жалбата се сочи, че определението е
неправилно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила,
като са изложени аргументи за това.
Твърди се, че не е била извършена съдебно –психиартрична
експертиза, а така също, че е неправилен изводът, че жалбоподателят би могъл да
участва лично при изповядване на сделката на процесния имот, както и, че
неправилно са били интерпретирани събраните свидетелски показания.
Моли се за неговата отмяна, като съдът постанови връщане делото
на ВРП със задължителни указания относно прилагането на закона.
Настоящият въззивен
състав счита, че така подадената жалба е процесуално
допустима. Същата е депозирана в законоустановения срок и от активно легитиМ.ано
лице, а разгледана по същество се явява неоснователна
по следните съображения:
След съвкупна
преценка на събраните до момента в хода на разследването доказателства и
доказателствени средства съставът на ВОС възприема следната относима към
предмета на делото фактическа обстановка:
Св.В.Г. бил син на Й.В..,
който починал през 2012гЙ.Г.. имал и дъщеря от предишен брак - св. Д.Г..
Св.М.Г.. бил брат на Й.. и чичо на св.В.Г.. Те двамата и св. Д.Г.били наследници на Й.Г., която починала на 06.07.2015г. Тримата наследили апартамент, наМ.ащ се в гр. Варна, ул.“М.С.бл.24, ет.14, секция „А“ № 84 с прилежащото му избено помещение, като св. М.Г.. наследил ½ идеална част от имота, а св. В.Г. и св. Д.Г.- по ¼ идеални части.
М.Г.. и В.Г. били в
добри отношения, като след смъртта на Й.Г. решили да продадат наследеното
жилище. С това решение се съгласила и св. Д.Г..
На 10.08.2015 г. св. В.Г.
с нотариално заверено пълномощно упълномощил чичо си – М.Г.., да го представлява
пред всички кметства и съответните служби и отдели, ТД на НАП и други
компетентни органи, като продаде собствените му идеални части от наследения
недвижим имот-апартамент и избено помещение.
Св.М.Г.. на свой ред
се свързал със св. Д.Г.и чрез агенция за недвижими имоти бил намерен купувач на
жилището. Била уточнена и продажна цена.
Поради това на
08.06.2016г. св. В.Г. подписал отново пред нотариус пълномощно, с което
упълномощил св. М.Г.. да продаде собствените му идеални части от наследствения
имот за обща цена на продажбата от 81 500 евро.
На 27.07.2016г.
недвижимият имот бил продаден за сумата от 81 500 евро, като св. М.Г..
участвал в сделката като продавач на своя дял от апартамента и като упълномощен
представител на св. В.Г.. Св. Д.Г.участвала лично в сделката.
В изготвения
нотариален акт изрично било посочено, че на св. М.Г.. лично и като пълномощник
на св. В.Г. вече била изплатена сумата от 107 502,27лв., а частта на св. Д.Г.била
преведена по банков път. След приключване на сделката св. М.Г.. не отчел и не
предал на св. В.Г. сумата от 20 375 евро за продадената негова
¼ от имота. Поради това св. В.Г.
предявил граждански иск против чичо си и било образувано гр. дело № 1946/2016г.,
по описа на ВОС.
С Решение от
08.11.2017 г., след анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, било прието, че в случая е налице иск по чл.284 ал.2 от ЗЗД и св.М.Г..
бил осъден да заплати на св. В.Г. сумата от 20 319,35 евро, представляващи
неотчетена сума в изпълнение на договор за поръчка, получена от М.Г.. в
качеството му на пълномощник по договор за покупко-продажба на недвижим имот под
формата на нотариален акт, и 574, 74 евро за забава върху главницата.
Тъй като св. М.Г.. не
изпълнил задължението си доброволно, св. В.Г. инициирал образуването на
изпълнително производство срещу него, като в служба „СИпри ВРС било образувано
и.д.№ 7022/2018г. В хода на това производство се установило, че св. М.Г.. не
разполага с недвижимо имущество, а само с лек автомобил, който бил изнесен на
търг, но непродаден.
Същевременно станало ясно, че на 07.07.2016г. св. Н.С., с която св.М.Г.. съжителствал, е придобила имот, за който на св.Млико Г. било учредено право на ползване.
На 14.03.2019г. св. В.Г.
депозирал жалба до ВРП, въз основа на която била извършена проверка и било
образувано досъдебно производство. В хода на разследването като свидетели били
разпитани св. В.Г., св. М.Г.., св. Р.Х., св. Н.С. и св. Д.Г..
В показанията си св. М.Г..
заявил, че докато брат му бил жив те двамата имали устна уговорка, че той няма
да иска дял от жилището на майка им, тъй като родителите им му били дали пари
за да закупи жилището, в което живеел на ул.“М.“. Свидетелят посочил още, че
след смъртта на Й.., св. В.Г., който знаел за тези уговорки, доброволно заявил,
че ще изпълни волята на баща си и му подписал пълномощно да се разпореди с
наследствения имот. Св.М.Г.. заявил, че не е извършил нищо против волята на
племенника си, че не го е подвеждал и че е изпълнил уговорката, която е имал с
брат си.
Св.Н.С. на свой ред
посочила, че действително св. М.Г.. не е дал пари на племенника си от
продажбата на имота, но това било в изпълнение на тяхна уговорка. Свидетелката
заявила, че лично била чувала св. В.Г. да казва, че не иска нищо от жилището на
баба си, като от св. М.Г.. знаела, че имало уговорка, според която В. няма да
има претенции към този имот, а св. Д.Г.към апартамента на ул.“М..“ Св.С.
обяснила още, че е закупила недвижим имот с пари, получени от продажба на
наследствени земи, а не с парични средства, предоставени й от св. М.Г.., на
когото от съжаление и поради тежкото му здравословно състояние, учредила право
на ползване.
В хода на
разследването, с оглед показанията на св. В.Г. за неговото състояние, била
назначена и изготвена съдебно-психиатрична експертиза. Вещото лице установило,
че той не страда от психично разстройство, а паметта и интелектът му са на
границата на ниско ниво на норма и лека степен на умствена изостаналост. Доколкото
обаче той не е бил в краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието
и не е страдал от тежко слабоумие, в период от 01.01.2015г. до 10.09.2016г.,
той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Физическото и психическото му състояние са му
позволявали правилно да възприема фактите, от значение по случая и да участва пълноценно в наказателното
производство.
За правилното
изясняване на обективната истина по делото бил изискани и приобщени копия от
решение на ВОС, нотариални актове, саморъчно завещание, справки от ВРС, справка
от Агенция по вписвания и др.
С атакуваното определение ХХІІІ – ти състав
на ВРС, е потвърдил постановлението на прокурор от ВРП за прекратяване на
наказателно производство по досъдебното производство, образувано за това, че на
неустановена дата през 2016 година, като представител на В.Й.Г. съзнателно е
действано против законните интереси на представлявания, и от които действия са
последвали значителни вреди – престъпление по чл. 217, ал.4, вр. ал.2 от НК.
За да потвърди прокурорския акт ВРС се
е позовал изцяло на фактическите изводи на ВРП, като правилно е приел, че
правоотношенията между жалбоподателя и св.- М.Г.. са от гражданско правен
характер, които са намерили своето разрешение с постановения от ВОС съдебен акт.
Със същият свидетелят е бил осъден да
му заплати сумата от 20 319.35 евро, представляваща неотчетената сума в
изпълнение на договор за поръчка, получена от св. М.Г.. в качеството му на
пълномощник на В.Г..
Наред с това без изрично да е посочил,
но е видно, че ВРС е преценил, че не се налага извършване на допълнителни процесуално
следствени действия, а от така извършените обосновано е прието, че не са
събрани категорични доказателства за извършено престъпление от общ характер.
В тази връзка и според въззивният
състав на съда, законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, идентичен
с този на прокуратурата, че действията на св. М.Г.. не осъществяват състав на
престъпление от общ характер, и в частност деяние по чл. 217, ал.4, вр. ал.2 от НК, както и такова по чл. 209 от НК, като наказателното производство обосновано
е прекратено на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК, за което са изложени
убедителни мотиви, които се споделят изцяло и от ВОС и не е необходимо тяхното
преповтаряне.
Въззивният състав, след запознаване с материалите
по ДП № 682/2019 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР - Варна, установи, че на
досъдебното производство са били проведени всички процесуално – следствени
действия и са събрани всички необходими и относими доказателства по отношение
на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл. 102 от НПК, чрез
допустимите от НПК способи и чрез съответните доказателствени средства.
Мотивите на съда относно това кои
доказателства следва да се кредитират, поради какви
съображения се споделят и от настоящата съдебна инстанция.
Фактическата обстановка е правилно
установена по един безспорен начин от събраните по делото доказателства.
Правилно РС е
кредитирал гласните доказателства – показанията на свидетелите, СПЕ и приложените
по делото писмени доказателства.
Обосновано е дал вяра
на показанията на свидетелите, тъй като са обективни, последователни, логични и
кореспондиращи помежду си и с останалите док- ва по делото.
Правилно ВРС е подходил
критично към показанията на свидетеля В.Г., /жалбоподател/ и е дал вяра само на
онази част от тях, която не е в противоречие с другите доказателства по делото.
Това е така и поради обстоятелството, че той е потърпевш, поради което не се
явява обективен и незаинтересован свидетел.
Неоснователен е доводът на
жалбоподателя, че не е била извършена съдебно – психиатрична експертиза.
Напротив такава е била изготвена и приложена в досъдебното производство – л.
48-50 /ДП/.
Съдът приема заключението на вещото
лице по тази експертиза, тъй като е изготвено компетентно, професионално, с
необходимите познания и опит в съответната област, и правилно е било ценено от
първоинстанционния съд, като е прието, че жалбоподателят е можел да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Поради това настоящият състав на
въззивния съд приема, че е неоснователен и доводът на жалбоподателя, че е
неправилен изводът, че той би могъл да участва лично при изповядване на
сделката на процесния имот. Това е така и поради обстоятелството, че той на два
пъти пред нотариус е подписвал пълномощно с което е упълномощавал чичо си /св. М.Г../
да продаде процесния имот, като дори е била посочена и цената на която да се
осъществи сделката.
Обоснован и законосъобразен е изводът,
че св. М.Г.редев не е извършил деянието по чл. 217, ал.4, вр. ал.2 от НК, за
което е било образувано наказателното производство, тъй като по никакъв начин,
още повече умишлено да е действал против законните интереси на представлявания
/жалбоподателя/, тъй като не е извършил нищо повече от това за което е бил
упълномощен. В тази връзка обосновано първоинстанционният съд е приел, че св.
М. Г. не е осъществил и деяние и по чл.
209 от НК.
Варненският окр. съд наМ.а, че на
базата на правилно установените фактически обстоятелства, законосъобразно ВРП и
впоследствие ВРС след анализ на доказателствения ресурс са достигнали до
правилния правен извод за липса на
извършено престъпление по чл. 217, ал.4, вр. ал.2 от НК. и по чл. 209 от НК.
С оглед изложеното ВОС
наМ.а атакуваното определение на ВРС за обосновано и съответно на събраните по
делото доказателства.
Не са налице
основания за неговата отмяна и изменение, поради което трябва да се потвърди.
Жалбата срещу него като неоснователна следва да се остави без уважение.
Поради това и на
основание чл. 243, ал. 8 от НПК, въззивният съд
О П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Определение
№ 2175 от 26.11.2019 год., постановено по ЧНД № 4389/2019 г. на ВРС, с което е
потвърдено постановлението на ВРП за прекратяване на наказателно производство
по ДП № 682/2019 год. по описа на Второ РУ при ОД на МВР - Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1./
ЧЛЕНОВЕ:
2./