РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Георги Ст. Мулешков
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500686 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение № 260022/14.06.2022 г., постановено по гр.д. №
284/2021 г. по описа на РС –Ихтиман са отхвърлени като
неоснователни, предявените от Л. Г. Н. против Е. И. М. и С. И. Т. и
двете от гр. С., искове за осъждането им да преустановят действията
си, с които пречат на Л. Г. Н. да упражнява в пълен обем правото на
собственост върху разпределеното й ползване с Решение № 2000 от
27.11.2013 г. по гр.д. № 1183/12 г. на РС-Ихтиман, дял четвърти от
скицата по цифрите 4-5-6-15-14-34-33-32-20-21-22-25-4 и 26-27-28-29-
30-31-26 / по кафяв контур/, с площ 232,25 к.м. от ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ, находящ се в гр. К., кв. М. п., представляващ парцел УПИ .....-
..., в кв. .., по плана на гр. М. П., с площ по скица № ..-.-.../........... г. от
1032 кв.м. и построената в него стопанска сграда, със застроена площ
от 9,00 кв.м., за която е издадено удостоверение за търпимост №
../.......... на общ. К., като:
1
1. Премахнат изцяло построената от тях лятна кухня, с площ от 50
кв.м. и надстройка над нея, изградена в съсобствения на страните
недвижим имот, представляващ УПИ ...- ... в кв. .., по плана на
град М. п., общ. К., област С.;
2. или премахнат изцяло надстройката на лятна кухня, с площ от 50
кв.м., изградена в съсобствения на страните недвижим имот,
представляващ УПИ ....-... в кв. .., по плана на град М.п., общ. К.,
обл. С.;
3. или премахнат тази част от покрива на надстройката на лятна
кухня, с площ от 50 кв.м., изградена в съсобствения на страните
недвижим имот, представляващ УПИ ....-... в кв. .., по плана на
град М. п., общ. К., обл. С., която навлиза в ползваната от ищцата
част от гореописания УПИ.
С постановеното решение Л. Г. Н. е осъдена да заплати от по 900
лева на всяка една от ответниците за разноски в производството.
Срещу постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
Л. Г. Н., чрез пълномощниците й адв. К.-П. и адв. Р. с доводи за
неправилност, незаконосъобразност, постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния
закон. Излага, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е
дала съгласие за създаване или узаконяване на състоянието, което
твърди, че й пречи. Неправилно съдът е кредитирал показанията на св.
Иванов, че покривът над лятната кухня е изграден почти веднага. Не
бил направен задълбочен анализ на показанията на разпитаните
свидетели, от които се установявало противоречие в показанията на
св. Иванов и на св. Иванова относно момента на изграждане на
покрива. Неправилно не било съобразено, че приетата за изградена
през 1970 година процесна лятна кухня има височина до стрехата и
средна височина КК, които не отговарят на нормативните изисквания,
действали по време на изграждането й. Не бил съобразен и факта, че
процесната лятна кухня няма обща стена с постройките на ищцата и
че двете сгради са самостоятелни и долепени една до друга, т.е. че са
построени на калкан. Правилно съдът приел, че на процесната лятна
кухня е направен изцяло покрив през 2019 г., но е неправилен изводът,
2
че направата на нов покрив представлява „основен ремонт“ по
смисъла на пар.5, т. 42 от ПЗР на ЗУТ. И двете страни твърдят, че има
изцяло изграден покрив, а не частично възстановяване на стар такъв
или частична замяна на конструктивни елементи. Обжалва решението
и в частта за разноските с твърдение, че ответниците не били
представили в последното по делото заседание списък по чл. 80 от
ГПК, което е задължителна процесуална предпоставка, за да бъде
уважено искането. По изложените съображения моли решението да
бъде отменено изцяло и предявеният иск по чл. 109 ЗС да бъде
уважен. Претендира разноски за двете инстанции.
В срока за отговор е подаден такъв от Е. И. М. и С. И. Т., с който
оспорват въззивната жалба. Излагат, че Г. З. Н. /наследодател на
ищцата/ е дал своето съгласие за строежите, видно от приложените
нотариално заверени декларации. От приетата експертиза на в.л. В. К.
се установило, че процесната постройка – лятна кухня и стопанската
сграда на ищцата са две независими постройки, построени на калкан,
като не съществува „обща стена“ между тях. Установило се, че
мозайката, с която е покрита стопанската сграда на ищцата е във
видимо недобро състояние, над нея е направен временен покрив,
който се оттича в улука на покрива на лятната кухня. Този временен
навес няма стреха над самостоятелната стена на стопанската сграда на
ищцата и по този начин тази стена е мокра. В подкрепа на това са и
свидетелските показания на техните свидетели. Считат въззивната
жалба в частта относно разноските за неоснователна като излагат, че
исканията за присъждане на разноски са заявени както с отговорите на
исковата молба, така и в проведеното о.с.з. на 22.03.2022 г. По
същество молят обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло.
Претендират разноски за въззивното производство.
Подадената въззивна жалба е постъпила в законоустановения
срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл.
258, ал. 1 от ГПК, от лице, легитимирано да обжалва постановеното от
Районен съд - Ихтиман решение, поради което същата е процесуално
допустима.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе по основателността
й, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
3
доказателства, намира следното:
РС-Ихтиман е сезиран с искова молба от Л. Г. Н. срещу Е. И. М. и
С. И. Т., с която е предявен иск, с правно основание чл. 109 от ЗС, с
която ищецът моли ответниците да бъдат осъдени да преустановят
действията си, с които й пречат да упражнява в пълен обем правото на
собственост върху разпределеното й ползване с Решение № 2000 от
27.11.2013 г. по гр.д. № 1183/12 г. на РС-Ихтиман, дял четвърти от
скицата по цифрите 4-5-6-15-14-34-33-32-20-21-22-25-4 и 26-27-28-29-
30-31-26 / по кафяв контур/, с площ 232,25 к.м. от ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ, находящ се в гр. К., кв. М. п., представляващ парцел УПИ ....-
..., в кв. .., по плана на гр. М. П., с площ по скица № ..-.-.../.......... г. от
1032 кв.м. и построената в него стопанска сграда, със застроена площ
от 9,00 кв.м., за която е издадено удостоверение за търпимост №
../........... на общ. К., като:
1. Премахнат изцяло построената от тях лятна кухня, с площ от 50
кв.м. и надстройка над нея, изградена в съсобствения на страните
недвижим имот, представляващ УПИ ....- ... в кв. .., по плана на
град М. п., общ. К., област С..
2. или премахнат изцяло надстройката на лятна кухня, с площ от 50
кв.м., изградена в съсобствения на страните недвижим имот,
представляващ УПИ ....-... в кв. .., по плана на град М. п., общ. К.,
обл. С..
3. или премахнат тази част от покрива на надстройката на лятна
кухня, с площ от 50 кв.м., изградена в съсобствения на страните
недвижим имот, представляващ УПИ ...-... в кв. .., по плана на
град М. п., общ. К., обл. С., която навлиза в ползваната от ищцата
част от гореописания УПИ.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, са депозирани отговори на исковата
молба от Е. И. М. и С. И. Т., които оспорват основателността на
предявения иск.
От фактическа страна се установява следното:
Ищцата Л. Н. е собственик по наследство на ¼ ид.част от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр. К., кв. М. п., представляващ
4
парцел УПИ ....-..., в кв. .., по плана на гр. М. П., с площ по скица № ..-
.-.../. г......... от 1032 кв.м. и построената в него стопанска сграда, със
застроена площ от 9,00 кв.м., за която е издадено удостоверение за
търпимост № ../........ г. на общ. К..
Ответниците са собственици на ¼ ид.ч. от дворно място и лятна
кухня, построена в източната част на дворното място с площ от 987
кв.м., урегулирано от 989 кв.м., находящо се в град К., кв. М. п.,
съставляващо парцел ....-... в кв. .., който е идентичен с парцел ...-... в
кв. .. по плана на град К., кв. М. п., видно от договор за дарение на
недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № ., том ., нот. дело №
../............ г.
Видно от издадено Удостоверение за търпимост № ../........ г. от
главния архитект на О. К., лятна кухня /допълващо застрояване/, със
застроена площ от 50, 00 кв.м. е търпим строеж и не подлежи на
премахване. С декларация с нотариална заверка на подписа от
24.11.2006 г., наследодателят на ищцата Г. З. Н. е дал съгласието си
процесната лятна кухня, собственост на ответниците Е. М. и С. Т., да
получи удостоверение за търпимост по § 16 ЗУТ.
По заявление на наследодателя на ищцата Г. Н., главният архитект
на О. К. е издал Удостоверение за търпимост № ../......... г. за тавански
етаж със застроена площ от 60,00 кв.м., за стопанска сграда/навес/, със
застроена площ от 9 кв.м, лятна кухня със застроена площ от 16,00
кв.м., и масивен гараж със застроена площ от 15,75 кв.м. В
удостоверението е посочено, че посочените сгради, вкл. и навесът са
изградени в периода преди 07.04.1987 г. и са допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата на
нормативите, действали към момента на извършването им и не
подлежат на премахване.
С решение № 200 от 27.11.2013 г., постановено по гр.д. №
1183/2012 г. по описа на РС-Ихтиман, влязло в сила на 06.01.2014 г. е
разпределено ползването на съсобствения ПИ между наследодателите
на ищцата –Г. З. Н. и М. Й. Н. и другите съсобственици на парцела. На
наследодателите на ищцата е разпределено ползването на дял
четвърти по скицата към заключението на съдебно-техническата
експертиза – по цифрите 4-5-6-15-14-34-33-32-20-21-22-25-4 и 26-27-
5
28-29-30-31-26 /кафяв контур на скицата/, с площ 232,25 кв.м. На
ответниците и на В. И. Н. е предоставено ползването на дял трети по
скицата към заключението на съдебно-техническата експертиза – по
цифрите 1-2-3-4-25-26-31-30-29-1 и 19-20-32-33-34-35-19 /зелен контур
на скицата/, с площ 232,25 кв.м.
С договор за покупко-продажба от 29.03.2017 г., обективиран в
Нотариален акт № ..., том ., рег. № 1...., № .../.... г. на нотариус Р. Г.,
рег. № 485 на НК, С. Т. е продала на сестра си Е. М. собствената си ½
идеална част от лятната кухня.
Приетото в първоинстанционното заключение на съдебно-
техническа експертиза, изготвено от в.л. А.Б. установява, че
постройката с предназначение лятна кухня е била допустима към
декларирания период на изграждане-1970 г. Покривът на лятната
кухня навлиза в дял 4, определен за ползване от ищцата с около 20 см.
в западния край и около 48 см. в източния край. Улукът е решен с две
самостоятелни части, едната се оттича в източния ъгъл, а другата в
западния ъгъл. Разминаването е в зоната над второстепенната
постройка на ищцата. Допълнително изградения покрив, над
постройката –склад на ищцата, се оттича в улука на покрива на
процесната лятна кухня.
От приетото заключение на съдебно-техническа експертиза на
в.л. В. К.-Г. се установява, че процесната лятна кухня на ответниците
и стопанската сграда на ищцата са две независими постройки,
построени на калкан. Стените на лятната кухня са изпълнени от
зидария с плътна тухла, а покривната плоча е стоманобетонна /около
10 см./ Сградата е санирана от трите страни. Конструкцията на
стопанската сграда на ищцата се състои от стени, изпълнени с тухлена
зидария /с дебелина около 15 см. с мазилка/ изцяло и само за нея и
покривна стоманобетонна плоча, покрита с мозайка, която е във
видимо недобро състояние. Над нея е направен временен покрив,
който се оттича в улука на покрива на лятната кухня. Временният
навес няма стреха над самостоятелната тухлена стена на стопанската
сграда и по тази причина стената е мокра. Стопанската сграда на
ищцата е със самостоятелна конструкция и няма отношение към
видимата пукнатина на лятната кухня. От конструктивна гледна точка
6
животът, здравето и имуществото на ищцата не са застрашени от
ответниците.
Във въззивното производство е допусната и приета експертиза,
изготвена от в.л. архитект - Г. Г.. Вещото лице е направило оглед на
сградите и дава заключение, че лятната кухня, собственост на
ответниците, не съответства на ограниченията за квадратура, но
съответства за височина, към момента на изграждането й. Двете
процесни сгради са построени като допрени обеми, лятната кухня на
ответниците е значително по-голяма от постройките на ищцата, за
това част от калкана на първата остава свободен, като не е покрит
ниво в хоризонтална, нито във вертикална посоки. Експертизата не
може да обясни защо допрените им стени не са били изградени като
зидове на пълноценен калкан във вертикално направление. Възможно
е северният скат на покрива на лятната кухня да се продължи и над
постройката на ищцата. Лятната кухня надхвърля височината на
постройките на ищцата с около 0,80 метра над бившия ветеринарен
кабинет и около 0,10 метра над средната постройка. Така установените
височини дават възможност покривните плоскости на постройките на
ищцата да се изпълнят, с материали за плоски покриви.
Събрани са гласни доказателства, чрез разпит на свидетели на
ищцата – М. И. К., С. Г. Г. и свидетели на ответниците - И. Й. И. и Г.
К. И..
Свидетелката С. Г. посочва, че лятната кухня на ищата била
построена към 1970 година или малко след това. Лятната кухня на
ответниците била построена от бащата на ищцата.
Свидетелката М. К. познава ищцата от 1997 година. Посочва, че
в двора от дясната страна има лятна кухня, от лявата страна има бивш
ветеринарен кабинет. На свидетелката й направило впечатление, че в
този кабинет е много мокро и има мухъл.
От показанията на свидетелката Г. И. се установява, че познава
ищцата и ответниците. Живеят в една къща. Посочва, че ищцата и
ответниците имат летни кухни в дворовете си, построени през 1970
година. Лятната кухня на ответниците е добре направена и
поддържана, с канализация, докато на ищцата е изоставена и
неподдържана. Свидетелката, заедно с бащата на ищцата подписали
7
декларации за издаване на удостоверение за търпимост за лятната
кухня на ответниците. Първоначално сградата била на плоча, а след
време бил направен и покрив на кухнята.
Свидетелят И. И. посочва, че лятната кухня на ищцата била
построена през 1970 година, а тази на ответниците се строяла. По-
късно на лятната кухня на ответниците бил направен покрив.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема
от правна страна следното:
С негаторният иск по чл.109 от ЗС се предоставя правна защита
на собственика срещу всяко пряко или косвено неоснователно
въздействие на трети лица над обекта на правото на собственост,
което ограничава, смущава или пречи за пълноценно ползване на
вещта. Искът е осъдителен и с провеждането му се цели да се
премахнат последиците от неправомерни действия по отношение на
обекта на собствеността или да се преустановят тези действия. Иначе
казано с този иск е предвидена възможността собственикът да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да
упражнява своето право на собственост в пълен обем. За да бъде
уважен иска следва да са налице кумулативно две предпоставки: 1/
ищецът да е собственик на вещта, за която твърди, че е засегната от
неоснователното действие на ответника и 2/ ответникът да е извършил
неоснователни действия, с които да пречи на ищеца да упражнява
своето права на собственост. Този иск е приложим срещу всяко
противоправно посегателство или заплаха спрямо вещното право. В
случая първата предпоставка е налице – ищцата Л. Н. доказва, че е
собственик по наследство на ¼ ид.част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ,
находящ се в гр. К., кв. М. п., представляващ парцел УПИ ....-..., в кв.
.., по плана на гр. М. П., с площ по скица № ..-.-.../........... г. от 1032
кв.м. и построената в него стопанска сграда.
От приетите по делото скици, от съдебно техническите
експертизи се установява безспорно, че в източната част на
поземления имот е построена процесната лятната кухня, с площ от 50
кв.м., собственост на ответницата Е. М.. Спорният въпрос е дали
процесната лятна кухня навлиза в имота на ищцата и по какъв начин й
пречи да упражнява пълноценно правото си на собственост.
8
От представената декларация с нотариална заверка на подписите
от 24.11.2006 г., наследодателят на ищцата Г. З. Н. е декларирал, че е
съгласен ответниците да получат удостоверение за търпимост по §16
ЗУТ за лятна кухня, със застроена площ – 50 кв.м.
Според заключението на в.л. Г., което съдът кредитира лятната
кухня, собственост на ответниците, не съответства на ограниченията
за квадратура, но съответства за височина, към момента на
изграждането й. Лятната кухня надхвърля височината на постройките
на ищцата с около 0,80 метра над бившия ветеринарен кабинет и
около 0,10 метра над средната постройка. Така установените височини
дава възможност покривните плоскости на постройките на ищцата да
се изпълнят, с материали за плоски покриви. Двете процесни сгради са
построени като допрени обеми, лятната кухня на ответниците е
значително по-голяма от постройките на ищцата, за това част от
калкана на първата остава свободен, като не е покрит ниво в
хоризонтална, нито във вертикална посоки. Експертизата не може да
обясни защо допрените им стени не са били изградени като зидове на
пълноценен калкан във вертикално направление. Възможно е
северният скат на покрива на лятната кухня да се продължи и над
постройката на ищцата.
В т. 3 от Тълкувателно решение № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС е
възприето разрешението, че за уважаване на иска с правна
квалификация чл.109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че
неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето
право. Според него съдът, с оглед на твърденията на ищеца и
събраните по делото доказателства, следва да извърши конкретна
преценка относно това дали неоснователните действия или
бездействия на ответника по негаторния иск създават за ищеца пречки
за упражняване на правото му на собственост и дали тези пречки са
по-големи от обикновените.
Във всички случаи, когато незаконният строеж е изграден в
нарушение на строителни правила и норми, ищецът следва да докаже
с какво конкретно незаконният строеж му пречи да осъществява
пълноценно правото си на собственост. Това е така, тъй като
незаконният строеж сам по себе си не създава такива пречки за
9
собственика на съседния имот, когато е изграден без строително
разрешение, но в съответствие с установени с благоустройствените
закони строителни правила и норми. Горното е възприето и в решение
№ 493/24.06.2010 г. по гр. д. № 719/2009 г. на ВКС, първо г. о. и в
решение № 430/27.10.2010 г. по гр. д. № 312/2010 г. на ВКС, второ г.
о., както и в решение № 40/31.01.2011 г. по гр. д. № 296/2010 г. на
ВКС, първо г. о. Ищецът следва да изложи твърдения в исковата молба
как и с какво такъв строеж му пречи да упражнява правото си на
собственост, с оглед извършването на преценка, дали отправеното
искане съответства на нарушението, както и с оглед правото на
защита на ответника, в чиято тежест е да установи, че липсва
твърдяното от ищеца увреждане на правата му. В случая ищцата
твърди, че лятната кухня на ответниците й пречи да си упражнява в
пълен обем правата върху разпредЕ.та й част за ползване от дворното
място. На стрехата на покрива на лятната кухня на ответницити били
сложени два улука и при дъжд и сняг водата се стичала върху
стопанската й постройка, която била покрита с влага и мухъл, поради
което не можела да я ползва по предназначение. Издаденият покрив
на сградата на ответниците не й позволявал да направи покрив на
стопанската си сграда.
Всички тези твърдения по категоричен начин се опровергават от
приетите по делото съдебно-технически експертизи.
От заключението на съдебно-техническа експертиза на в.л. В. К.-
Г. се установява, че процесната лятна кухня на ответниците и
стопанската сграда на ищцата са две независими постройки,
построени на калкан. Конструкцията на стопанската сграда на ищцата
се състои от стени, изпълнени с тухлена зидария /с дебелина около 15
см. с мазилка/ изцяло и само за нея и покривна стоманобетонна плоча,
покрита с мозайка, която е във видимо недобро състояние. Над нея е
направен временен покрив, който се оттича в улука на покрива на
лятната кухня. Временният навес няма стреха над самостоятелната
тухлена стена на стопанската сграда и по тази причина стената е
мокра. Стопанската сграда на ищцата е със самостоятелна
конструкция и няма отношение към видимата пукнатина на лятната
кухня. От конструктивна гледна точка животът, здравето и
имуществото на ищцата не са застрашени от ответниците.
10
Не се доказа и твърдението на ищцата, че не може да си изгради
покрив над стопанската сграда. Вещото лице Г. дава заключение, че
установените височини на сградите дават възможност покривните
плоскости на постройките на ищцата да се изпълнят, с материали за
плоски покриви.
Неоснователни са възраженията във въззивната жалба, че
ответниците направили надстройка над лятната си кухня. Вещото
лице Г. посочва, че на базата на размерите на лятната кухня
подпокривното пространство не следва да се квалифицира като етаж, а
представлява само една подскатна кухина, която не става нито за
живеене, нито за складово помещение – т.е. не може да се нарече
„надстройка“ и да участва в калкулацията на разгънатата застроена
площ.
Правилно е прието от първоинстанционния съд, че процесната
сграда има статут на търпим строеж. От заключението на в.л. А.Б. се
установява, че процесната лятна кухня е строена през 1970 година,
което се подкрепя и от свидетелските показания на св. С. Г., св. Г. И. и
св.И. И.. От свидетелските показания на св. Г. И. и на св. И. И. се
установява, че сградата на ищцата е неподдържана и в лошо
състояние.
От всички събрани по делото доказателства, преценени в тяхната
взаимна връзка не се установява, че на ищцата са създадени пречки да
може да упражнява правото си на собственост и тези пречки са по-
големи от обикновените.
Изложените съображения обуславят извод за неоснователност на
предявения иск, тъй като липсва втората предпоставка за уважаване на
негаторния иск.
По изложените съображения въззивната жалба се явява
неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното
решение на РС-Ихтиман да се потвърди.
Неоснователни са и оплакванията, че на ответниците не се следват
разноски, тъй като не са представили в последното по делото
заседание списък по чл. 80 от ГПК. Исканията за присъждане на
разноски са заявени както с отговорите на исковата молба, така и в
открито съдебно заседание на 22.03.2022 г.
11
Съдът не присъжда разноски служебно, а само по изрично
искане на страните, което да бъде отразено по съответния ред - в
съдебния протокол от заседанието или в исковата молба, съотв.
отговора на исковата молба, или в изразено становище по хода на
делото или в представен списък на разноски, установяващ техния
размер. Изводът е, че във всички случаи страната следва да направи
искане за присъждане на разноски /виж- Определение № 60 от
09.07.2009 г. по т.д. № 735/2008г., І.т.о./ Няма пречки списъка на
разноски да бъде инкорпориран, както в исковата молба, така в
отговора на исковата молба /както е в случая/, съответно въззивната
жалба или отговора ако страната счита, че направените към този
момент разноски изчерпват разходите й по водене на делото.
В случая такова искане от ответниците е направено в отговора на
исковата молба. Следователно отговора инкорпорира и списък с
разноските, което е допустимо, съобразно задължителните указания
по т.2 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Изискването, съгласно
възприетото становище в ТР № 6/06. 11. 2013 г. на ОСГТК на ВКС по
т. д. № 6/2012 г., е установяване по безспорен начин, че действително
разноските са направени. Ето защо, искането за присъждане на
разноски е уважено правилно от първоинстанционния съд.
Настоящата инстанция напълно споделя изводите на
първоинстанционния съд, поради което на основание чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на обжалваното решение.
Поради отхвърляне на въззивната жалба, въззивника Л. Г. Н.
следа да бъде осъдена да заплати на въззиваемите страни разноски в
размер на 1000, 00 лева за адвокатско възнаграждение. От
жалбоподателката е релевирано възражение за прекомерност на
заплатеното от въззиваемите страни адвокатско възнаграждение,
което е неоснователно. Минималното адвокатско възнаграждение,
съобразно предявените искове и на осн. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възлиза на 1000,00 лева.
Водим от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
12
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260022/14.06.2022 г., постановено
по гр.д. № 284/2021 г. по описа на РС –Ихтиман.
ОСЪЖДА Л. Г. Н. с ЕГН: ********** от гр. С., ул. "К." № ., вх.
., ет. ., ап. .. да заплати на Е. И. М. с ЕГН: ********** от гр. С., ж.к. Д.,
бл. ..., вх. ., ет. ., ап. ... и С. И. Т. с ЕГН: ********** от гр. С., ж.к. Д.,
бл. ..., вх. ., ет. ., ап. .. сумата от 1000,00 /хиляда/ лева, сторени
разноски за адвокатски хонорар пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13