Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 22.07.2020
год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд - Русе, II – ри състав, в публичното заседание на втори юли
през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Димитринка КУПРИНДДЖИЙСКА
при
секретаря Цветелина ДИМИТРОВА, като
разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА административно дело № 81 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО), във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на В.И.В., понастоящем в Затвора-гр.Белене срещу
Решение №2153-1781 от 07.11.2019г. на Директора на ТП на НОИ-Русе, с което е
отхвърлена жалба вх.№ 1012-17-109/20.06.2019г. и е потвърдено разпореждане
№2140-17-267 от 27.05.2019 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП
на НОИ-Русе, като е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност общо
заболяване на основание чл.74 ал. 1 т. 4 от КСО.
В жалбата се релевират доводи за несъобразяване на
административния орган с придобития от жалбоподателя стаж по време на военната
му служба. Моли да се отмени решението и да му „бъде изплатена социална пенсия“.
Ответникът по жалбата – Директорът на
ТП на НОИ – Русе, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна.
Съдът, като
съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и след
служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален
административен акт на основание чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
Жалбата,
инициирала настоящото производство, е депозирана от активно процесуално
легитимирано лице, което е адресат на издаденото решение и измененото с него
разпореждане на пенсионния орган, и чиито права и законни интереси са засегнати
от същото. Оспорването е осъществено в законоустановения срок, същото е
надлежно упражнено, поради което подадената жалба е допустима.
Рразгледана
по същество е неоснователна.
По фактите
От писмените доказателства, съдържащи
се в административната преписка и приобщени
към делото от фактическа страна се установява следното:
С молба вх. № 2112-17-83/13.02.2019 г. (л.л. 62 от
делото) В.В. е поискал отпускане на пенсионна осигуровка за инвалидност, като е
приложил и експертно решение № 0144/15.01.2019 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Д-р
Г.Странски“ ЕАД – гр.Плевен. С експертното решение на ТЕЛК (л.л. 68-69 от
делото) на жалбоподателя е определена 60% трайно намалена работоспособност
поради общо заболяване с дата на инвалидизиране
- 24.10.2017 г. и срок на инвалидизация 2 години или до 01.01.2021 г. На
жалбоподателя са дадени указания да попълни заявление обр.УП-1 като посочи
каква пенсия желае да получи. Заявлението е върнато, попълнено и подписано от В.,
но без уточнение какъв вид пенсия желае да му бъде отпусната (л.л.65-67 от
делото). С писмо изх.№ 2112-17-83#/20.03.2019 г. до директора на Затвора гр.Белене и с
копие до жалбоподателя е изискано от лицето, за да му бъде преценено правото на
пенсия, да представи оригинални документи за трудов стаж – трудови книжки и
военно-отчетна книжка, както и удостоверение УП -2 за осигурителния доход за
три последователни години от последните 15 г. трудов стаж преди 01.01.1997 г. В
законустановения 1-месечен срок по чл. 1 ал.5 от Наредба за пенсиите и
осигурителния стаж В. не е представил изисканите документи.
В хода на административното производство пред пенсионния
орган, въз основа на данни от РОЛ на НАП е изготвен опис на осигурителния стаж
на жалбоподателя, като е зачетен осигурителен стаж от 24.03.2008 г. до
13.05.2008 г. в размер на 25 дни (л. 71 от делото).
При тези данни с Разпореждане №2140-17-267 от 27.05.2019
г. (л. 61 от делото) ръководителят по пенсионно осигуряване е отказал отпускане
на исканата от В. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с
аргумента, че същият не отговаря на условията за отпускането й, тъй като към
датата на инвалидизиране – 24.10.2017 г. има навършени 53 години, 5 месеца и 23
дни и придобит осигурителен стаж от 00 години, 00 месеца и 25 дни, с което не е
изпълнено изискването на чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО за наличие на минимум 5
години осигурителен стаж към датата на инвалидизиране.
В. е оспорил разпореждането по реда на чл. 117 от КСО
пред горестоящия орган – директора на ТП на НОИ – Русе, посочвайки, че е
физически инвалид, като анализира заболяванията, посочени в експертното решение.
Моли служебно да му бъде набавен документ от Оперативния архив на Българска
армия и да му бъде зачетен като трудов стаж периода на редовна военна служба от
1985 г. до 1987 г. Прави искане да му бъде отпусната и социална пенсия за
инвалидност (л.л.57-60 от делото).
С оспореното в настоящото
производство Решение №2153-1781 от 07.11.2019г. Директорът на ТП на НОИ – Русе
е отхвърлил подадената от В. жалба и потвърдил Разпореждане №2140-17-267 от
27.05.2019 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Русе
(л.л.53-55). В решението си горестоящият орган е развил подробни съображения за
това, че лицето не отговаря на условията за отпускане на горепосочената пенсия,
тъй като за да придобият право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване,
лицата следва да имат минимум 5 години осигурителен стаж до датата на
инвалидизиране, от които една трета следва да е „действителен стаж"
(чл.74. ал.2 oт КСО), а на жалбоподателя е зачетен само осигурителен стаж от 25
дни до датата на инвалидизиране по наличните данни от Peгистъра на осигурените
лица (РОЛ) на НAП. Приел е още, че дори и да се представят документи за срока
на военната служба на жалбоподателя (задължение, което В. не е изпълнил,
въпреки дадените му указания в тази насока от пенсионния орган), стажът от
военна служба не е „действителен стаж“ съгласно разпоредбата на §1, ал. 12 от
ПЗР на КСО. По отношение на преценяване правото на жалбоподателя на социална
пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО е посочил, че пенсионният орган ще се
произнесе с отделно разпореждане.
По
правото:
При така установената по делото
фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган в
съответствие с разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” от КСО. Същото
съдържа фактически и правни основания, т.е. мотивирано е съобразно чл. 117, ал.
3 от КСО. Спазена е предвидената от закона форма. При издаване на решението не
е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила. Правилно
административният орган е преценил, че искането на жалбоподателя служебно да
бъде изискан документ от Военния архив за срока на военната му служба, е
неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 1 ал. 5 от НПОС при прието
заявление с нередовни и/или липсващи документи, които не могат да бъдат
поправени или набавени служебно въз основа на документи, които са налични в
НОИ, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО уведомява лицето за неизправностите
с препоръчано писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор на
посочен точен адрес. Когато в едномесечен срок от датата на уведомяването те не
са отстранени, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО издава разпореждане въз
основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. В случая пенсионният орган е спазил
законовата процедура да укаже на жалбоподателя чрез цитираното писмо от
20.03.2019 г., че е необходимо да представи военно-отчетна книжка, тъй като
данните за военната му служба не могат да бъдат набавени служебно въз основа на
документи, налични в НОИ, но В. не е представил такива. При това положение
законосъобразно ръководителят по пенсионно осигуряване се е произнесъл въз
основа на наличните редовни документи и служебно известната му информация
Неоснователно е и твърдението за нарушение на
материалния закон.
С
подаденото до директора на ТП на НОИ – Русе заявление жалбоподателят е поискал
отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Предпоставките
за придобиване на право на този вид пенсия и условията, при които това право
може да бъде реализирано са уредени в чл.71 и сл. КСО. Съгласно чл. 71 КСО
лицата имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или
частично работоспособността си завинаги или за продължително време. Пенсия за
инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена
работоспособност/вид и степен на увреждане (чл. 72 КСО). По силата на чл. 74,
ал. 1 КСО осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо
заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж,
придобит до датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите
преди постъпване на работа - до датата на заявлението по чл. 94, както следва:
1. до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди
постъпването им на работа - независимо от продължителността на осигурителния
стаж; 2. до 25-годишна възраст - една година; 3. до 30-годишна възраст - 3
години; 4. над 30-годишна възраст - 5 години. Освен това една трета от
осигурителния стаж по ал. 1, т. 2, 3 и 4 трябва да е действителен (чл. 74, ал.
2 КСО).
Цитираните
до тук разпоредби сочат, че за да придобие право на лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване, жалбоподателят, който към момента на инвалидизирането
си е на 53 години, следва да отговоря кумулативно (едновременно) на следните
условия: 1. да има определена трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на
сто; 2. да има придобит до датата на инвалидизиране осигурителен стаж с
минимална продължителност от поне 5 години; и 3. една трета от изискуемия стаж
от 5 години да е действителен, т.е. поне 1 година и 8 месеца от придобития стаж
да е действителен. Липсата на която и да е от изброените предпоставки е
основание за отказ да бъде отпусната пенсия за инвалидност.
В
настоящия случай по делото не е спорно, а и се установява от приложеното в
преписката експертно решение на ТЕЛК, че на В. е определена 60 % трайно
намалена работоспособност, т.е. изпълнено е първото от трите условия. Безспорно
се установява още, че жалбоподателят към датата 24.10.2017 г. (датата на
инвалидизиране) притежава общ осигурителен стаж от 25 дни. При тези данни
правилно пенсионният орган е достигнал до извод, че жалбоподателят не отговаря
на условията за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване, тъй като на първо място не разполага с изискуемия стаж от 5 години
съгласно чл. 74, ал. 1, т. 4 КСО. Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че не е зачетен като осигурителен стаж периода на военната му
служба. На първо място следва да се отбележи, че в хода на административното
производство В. не е представил документи за срока на военната му служба,
въпреки дадените изрични указания в тази насока от пенсионния орган. Такъв документ
жалбоподателят представи едва в хода на съдебното производство – удостоверение
№4683/30.08.2019 г. от Държавна агенция „Архиви“, Дирекция „Държавен военноисторически
архив“ – гр.В.Търново, от който се установява, че В. е бил на наборна военна
служба в частите на Българската армия в периода от 05.01.1985 г. до 29.12.1986
г., т.е. 1 година, 11 месеца и 24 дни (л.103 от делото). Също в хода на
съдебното дирене жалбоподателят представи в оригинал и трудовата си книжка, от
която е видно, че той е работил в Химически комбинат „П.Караминчев“ – Русе като
„валуьор“ в периода 9.12.1986 г. до 12.06.1987 г., т.е. 6 месеца и 3 дни (л.11
от делото). Дори обаче да се сумира общо трудовия му стаж, като се вземат
предвид и новопредставените писмени доказателства, полученият трудов стаж от 2
години, 6 месеца и 22 дни отново не отговаря на изискуемия законов минимум от 5
години.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи и следното: Условието за наличие
на 1 година и 8 месеца действителен стаж, съгаласно разпоредбата на чл. 74 ал.
2 КСО е субсидиарно условие и е приложимо едва след доказване наличието на
общия осигурителен стаж, изискуем по чл. 74, ал. 1 КСО. В настоящия случай
жалбоподателят, макар и да доказа, че действително е отбивал военната си служба
за период от 1 година, 11 месеца и 24 дни, а съгласно правната уредба и
константната съдебна практика този период следва да се зачита като действителен
стаж, не успя да докаже, че разполага с изискумеия съгласно закона общ трудов
стаж от 5 години. Нито пред административния орган, нито пред горестоящия
такъв, нито пред настоящия съд, В. сочи доказателства, а и не твърди да
разполага с осигурителен стаж извън този, който се установява със събраните
писмени доказателства.
С
оглед на това правилно с оспорените в настоящото производство административни
актове е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване на В.В.. Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Колкото
до претенцията да му бъде отпусната социална пенсия за инвалидност следва да се
отбележи следното: Правото на едно лице на определен вид пенсия е
регламентирано в Кодекса за социално осигуряване, като от самото лице зависи на
какво правно основание ще предяви претенцията си, респективно пенсионният орган
е задължен да се произнесе именно по заявената претенция. В настоящия случай,
тъй като заявителят не е посочил в заявлението си за какъв вид пенсия претендира,
въпреки указанията в тази насока, пенсионният орган е преценил, въз основа на
приложените писмени доказателства (експертно решение на ТЕЛК), че претенцията е
с правно основание чл. 74 ал. 1 т. КСО - за лична пенсия за инвалидност поради
общо заболяване и в този смисъл е и обжалваните Разпореждане №2140-17-267 от
27.05.2019 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Русе и
Решение №2153-1781 от 07.11.2019г. на директора на ТП на НОИ – Русе. Едва с
жалбата си вх.№1012-17-109/20.06.2019 г. срещу разпореждане №2140-17-267 от
27.05.2019 г. В. е поискал да се преразгледа разпореждането, като изказва
мнение, че е пожелал и отпускане на социална пенсия за инвалидност. По това
искане пенсионният орган се е произнесъл с Разпореждане № 2140-17-544 от
06.12.2019 г. (в какъв то смисъл между другото са и задължителните указания,
дадени с Решение № 45/01.10.2019 г. на Адм.съд – Русе по адм.д. № 488/2019 г.
по описа на съда – л.89 - л.92 от делото), като е отказал отпускане на лична
социална пенсия за инвалидност на основание чл. 90а КСО. Това разпореждане не е
предмет на настоящото производство. Същото подлежи на обжалване по отделен ред,
а не заедно с Разпореждане №2140-17-267 от 27.05.2019 г. на ръководителя по
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Русе.
Тъй като страните
не са правили искания по разноските, съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК,
Административният съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба
на В.И.В., понастоящем в Затвора-гр.Белене срещу Решение №2153-1781 от
07.11.2019г. на Директора на ТП на НОИ-Русе, с което е отхвърлена жалба вх.№
1012-17-109/20.06.2019г. и е потвърдено разпореждане №2140-17-267 от 27.05.2019
г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Русе, с което е
отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност общо заболяване на основание
чл.74 ал. 1 т. 4 от КСО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: