Решение по дело №1607/2019 на Районен съд - Бургас

  РЕШЕНИЕ

 

 № 672                                      29.05.2019 г.                               гр. Бургас

 

                                          

Бургаският районен съд                                               V-ти     наказателен състав

На двадесет и първи май                       през две хиляди и деветнадесета година

В открито заседание в следния състав:

                                                                                                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ СТЕФАНОВА                                                                                                                

Секретаря: Райна Жекова

 като разгледа докладваното от съдията Стефанова НАХД № 1607 по описа за 2019 година на БРС, за да се произнесе взе предвид следното:

                   

Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „С. Л.“ ЕООД с ЕИК ...със седалище в гр.Б., чрез упълномощен адвокат, против наказателно постановление № 356961-F381647/07.08.2018 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“в ЦУ на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл.39 ал.5 от Наредба Н-18/13.12.2006 г на МФ вр. чл.118 от Закона за данъка добавена стойност ЗДДС) и на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.

Със жалбата се иска да бъде отменено наказателното постановление. Навеждат се доводи за маловажност на деянието.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява редовно призован. За него се явява упълномощен адвокат. Не се сочат нови доказателства. Жалбата се поддържа.

За наказващия орган редовно призован, явява се юрисконсулт – надлежно упълномощен.

          След по отделна и съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

          Жалбата е подадена от лице, посочено в наказателното постановление като нарушител. Съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения в чл.59 ал.2 ЗАНН 7-дневен срок, поради което се явява процесуално допустима. Същата съдържа изискуемите от закона реквизити и е подаден пред материално и териториално компетентен съд. Производството е редовно образувано.

След като се запозна със събраните в хода на съдебното производството писмени и гласни доказателства, след преценка на същите поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

На 05.03.2018 г., в 14,28 часа била извършена проверка по спазване на данъчното законодателство на търговски обект по смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС–фото студио „Л.“, находящ се в град Б., стопанисван от „С. Л.“ ЕООД с ЕИК ... По време на проверката била изискана книга за дневните финансови отчети в търговския обект и при нейната проверка било установено, че не се води редовно, а именно: на първа страница на книгата не са отразени данните за наименование и адреса на търговския обект, не са вписани данните за ФУ, не са описани кочаните с касови бележки (лист 25 от делото). За проверката бил съставен протокол серия АА и бланков №0265098 (лист 18-22 от делото).

Свидетелката К.Г. в качеството й на инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас счела, че с описаните по-горе пропуски дружеството е нарушило нормата на чл.39 ал.5 от Наредба Н-18/13.12.2006 Г. на МФ вр. чл.118 от ЗДДС (като не посочила към коя от всички алинеи препраща) и на 20.04.2018 г съставила акт за установяване на административно нарушение (лист 16 от делото).

Актът бил съставен в присъствието на представляващия дружеството и бил подписан от него без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

   Като взел предвид акта, административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление (лист 14 от делото), където при идентичност с описаната в акта фактическа обстановка и при същата правна квалификация на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева. 

  Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Г., както и от писмените доказателства, находящите се в админтистративнонаказателна преписка и не се оспорва от жалбоподателя.

  От правна страна съдът приема за установено следното:

  Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от надлежни органи в кръга на правомощията им и в установените за това срокове.  

Направените възражения в жалбата не се споделят от съда. Жалбата е основателна, но по други причини. Според настоящия съдебен състав привръзката, която следва да бъде направена на нарушената норма на чл.39 ал.5 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ е към чл.118 ал.4 от ЗДДС. Тази привръзка дава основание на АНО да реализира административнонаказателната отговорност на дружеството като приложи разпоредбата на чл.185 ал.2 предложение последно вр. ал.1 от ЗДДС. Незавършеният процес на правна квалификация е довел и до непълна правна квалификация на избраната наказателна разпоредба и не само.

От друга страна, посочените като нарушени законови норми не съдържат задължително привило за поведение, подлежащо на санкциониране по реда на чл.185 ал.2 вр. ал.1 ЗДДС. Това е така защото цитирания законов текст урежда отношения свързани с нарушения на нормата на чл.118 ал.4 ЗДДС. Действително нормата на чл.185 ал.1 ЗДДС предвижда санкция при нарушение на чл.118 ал.1 ЗДДС. В същото време, обаче е приложена  санкцията на нормата на чл.185 ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.118 ал.4 ЗДДС, тъй като този текст предвижда създаването на наредба от Министъра на финансите, с която се определят редът и начина за одобряване на типа, регистриране или извеждане/въвеждане във/от експлоатация, или отчитане, или сервизно обслужване на ФУ и издаваните от тях документи. След като не е посочено коя от алинеите на чл.118 ЗДДС е нарушена и е приложена санкция на чл.185 ал.1 от ЗДДС, т.е. дали допуснатото нарушение води или не до неотразяване на приходите, което се явява обективен признак на деянието в процесните актове е довело до невъзможност за ангажиране на административнонаказателната отговорност на санкционираното дружество. Това препятства възможността за осъществяване на обективен контрол за преценка правилността на наложената имуществена санкция, а именно наличието на основание за приложение на нормата на чл.185 ал.2 изречение последно вр.ал.1 ЗДДС.  

Съдът приема, че обжалваното НП е издадено в нарушения на материалния закон, тъй като освен липсата на прецизно описание на нарушената законова норма, в него не е посочен съществен елемент характеризиращ изпълнителното деяние, а именно липсата на данни, дали в случая нарушението е довело до неотразява на приходите или не, поради което същото следва да бъде отменено.

 По изложените по-горе съображения и на основание чл.63 ал.1 предложение трето от ЗАНН, Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав

 

                                                  Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №356961-F381647/07.08.2018г. на Началник отдел „Оперативни дейности“в ЦУ на НАП-Бургас, с което на „С. Л.“ ЕООД с ЕИК ..., със седалище в гр.Б., за нарушение на чл.39 ал.5 от Наредба Н-18/13.12.2006 г на МФ вр. чл.118 от Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС) и на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.   

                                                                           СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала:

Р. Ж.