Решение по дело №512/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производство е по реда на чл. 156, ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на И. В. П., [ЕГН], с адрес: гр. Пазарджик, [улица], вх. „А“, ет. 06, ап. 13, подадена срещу Решение № 143 от 04.04.2024 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) гр. Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), в частта с което е изменен Ревизионен акт № Р – 16001323004251-091-001 от 12.12.2023 год. за определените задължения, както следва: данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 год. от 6 725,22 лева на 4967,12 лева и лихви от 3 977,74 лева на 2 963,50 лева.

В жалбата се излагат общи доводи за неговата неправилност поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. В допълнението на жалбата се акцентира, че в хода на производството ревизионният орган не е събрал необходимите доказателства, за да обоснове осъществяването на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради което неправилно е определил данъчната основа по чл. реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Моли се за отмяна на обжалвания акт и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. М., който поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалвания административен акт. Претендира присъждане на разноски, обективирани в списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК (л. 602 от делото). Представя писмени бележки.

Ответникът - Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, в съдебно заседание не изразява становище по спора. С молба вх. № 5935 от 27.06.2024 год., депозирана чрез главен юрисконсулт А. И. Р., оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заявява прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя. Представя писмени бележки.

Административен съд - Пазарджик, VІІ – и състав, като обсъди оплакванията в жалбата, писмените доказателства по преписката, доводите и становищата на страните и след извършена служебна проверка за законосъобразност на акта, в оспорените му части, съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, намира следното от фактическа страна:

Ревизионното производство е образувано с издаването на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001323004251-020-001 от 18.07.2023 год., с която на осн. чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, П. Д. С. - Началник на сектор при ТД на НАП – Пловдив е възложил да се извърши ревизия на И. В. П., [ЕГН], от екип от ревизори: 1. С. М. З. - Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и 2. Р. Г. Й. - Главен инспектор по приходите, за установяване на задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, за периода от 01.01.2017 год. до 31.12.2018 год. ЗВР е редовно връчена на жалбоподателката на 24.07.2023 год. Определен е срок за извършване на ревизията три месеца от връчването на ЗВР.

Ревизията е предхождана от проверка за установяване на съответствие между притежаваното имущество и направените разходи с получените доходи от задълженото лице И. В. П. за периода от 01.01.2017 год. до 31.12.2018 год., приключила с издаване на Протокол № ПФ - 16001323000114-073-001 от 17.07.2023 год., който ведно с доказателствата към него е присъединен към ревизията.

Във връзка с образуваното ревизионно производство е изпратено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице с № Р – 16001323004251 от 21.08.2023 год. от С. М. З. - Главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, на осн. чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК. Изискани са от И. П. доказателства, доказващи източниците на доходи до размера на определените несъответствия, съответно за 2017 год., в размер на 67 252,00 лева и за 2018 год., в размер на 3 655,44 лева, както и други документи, справки и писмени обяснения. Изпратено е на лицето и на 28.08.2023 год. е получено от него.

С Уведомление № Р – 16001323004251 от 03.10.2023 год. С. М. З. - Главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, на осн. чл. 124, ал.1 от ДОПК, е уведомил И. В. П., че в хода на ревизията е извършен анализ на събраните доказателства и е направена съпоставка за съответствие между стойностите на имуществото на задълженото лице и направените от него разходи и декларираните и/или получени от него суми.

В хода на проверката и впоследствие при извършване на ревизията е установено несъответствие между притежаваното имущество, направените разходи и получените доходи от физическото лице за ревизираните периоди, като разходите превишават доходите/източниците на средства за 2017 год. в размер на 67 252,20 лева и за 2018 год. в размер на 3 655,01 лева. Посочено е, че извършеното превишение е в резултат на това, че през 2017 год. и 2018 год. лицето е извършвало разходи във връзка със закупуване на недвижими имоти, като реализираните доходи през годините са недостатъчни за покриването им. П. не е представила доказателства за произхода на средствата, необходими за покриване на разходите.

За 2017 год. несъответствието е в резултат на придобит за 69 000,00 лева от И. В. П. с Нотариален акт (НА) № 123 от 31.05.2017 год. апартамент от 138,00 кв. м., находящ се в гр. Пазарджик, [улица] ,ет. 6, ап.Б17.

За 2018 год. несъответствието е в резултат на закупено с фактура № ********** от 13.06.2018 год. от „Инфрастрой АВ“ ЕООД паркомясто за 4 920,00 лева.

В резултат на извършения анализ на събраните документи и изготвената съпоставка на имущественото състояние на лицето и получените доходи на задълженото лице е прието, че са налице предпоставките, визирани в чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а именно: „декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанска дейност на ревизираното лице не съответстват на имуществото и финансовото му състояние за ревизирания период“, поради което основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2017 год. до 31.12.2018 год. и осигурителният доход за установяване на задълженията по ЗОВ ще бъде определен по реда на чл. 122-чл. 124а от ДОПК. Определен е 14-дневен срок за вземане на становище, като връчването е извършено на 05.10.2023 год.

С Уведомление № Р – 16001323004251 – 139 – 001 от 03.10.2023 год., изготвено от С. М. З. - Главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, на осн. чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК е осведомил ревизираното лице за правата му. Документът е получен от И. П. също на 05.10.2023 год.

Във връзка с Искане № Р – 16001323004251 – 040 -002 от 03.10.2023 год., изготвено от С. М. З. - Главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, ревизираното лице е представило два броя попълнени декларации от 19.10.2023 год. по чл. 124, ал. 3 от ДОПК (обр. № КД – 14) за имуществото, вида и размера на направените разходи, източници на доходи и други за периода, като едната е за 2017 год., а другата – за 2018 год. Посочено е, че размерът на процесните установени несъответствия и основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ ще бъде определен по реда на чл. 122 от ДОПК.

С мотивирано Искане № Р – 16001323004251 – 039 – 001 от 20.10.2023 год. С. М. З. - Главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив е сезирал Дирекция „Събиране“ – ТД на НАП – Пловдив за налагане на предварителни обезпечителни мерки на ревизираното лице.

На 14.11.2023 год. на жалбоподателката е връчен Ревизионен доклад (РД) № Р – 16001323004251 – 092 - 001 от 07.11.2023 год., както и допълнителни документи, доказателства и приложения. С РД е направено предложение за установяване на задължения: по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 год. в размер на 6725,22 лева и дължимата лихва върху тази сума в размер на 3891,96 лева, изчислен към 07.11.2023 год. до датата на РД и по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018 год. в размер на 648,10 лева и дължимата лихва върху тази сума в размер на 174,45 лева, изчислен към 07.11.2023 год. до датата на РД, като ревизираното лице е внесло част от тази сума в размер на 282,60 лева, поради което останалата дължима сума е останала е в размер на 365,50 лева и дължимата лихва върху тази сума в размер на 174,45 лева, изчислен към 07.11.2023 год. Общо задълженията от 01.01.2017 год. до 31.12.2018 год. са определени в размер на 11157,13 лева. Част от извършените процесуални действия по издаване на РД са: Протокол № ПФ – 16001323000114 – 073 – 001 от 17.07.2023 год., ведно с всички доказателства от досието на задълженото лице, издаден във връзка с извършена проверка по съпоставка за съответствие между стойността на имуществото на лицето и направените от него разходи и декларираните и/или получени доходи. Доказателствата са приобщени с Протокол № 1672489 от 30.08.2023 год.; справки от предшестващи проверки, извършени в ПП – НАП – справка-данни за осигуряването на лицето, справка за история на осигуряването на проверяваното лице, справка в Агенция по вписванията, справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми, справка с данни за осигурените лица по ЕГН като е съставен Протокол № 1672487 от 29.06.2023 год., присъединен към Протокол № 1672489 от 30.08.2023 год. и справки от различни институции.

Срещу констатациите на РД, в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, не е подадено писмено възражение, както и не са представени нови доказателства от ревизираното лице. Издаден е Ревизионен акт (РА) № Р – 16001323004251 – 091 – 001 от 12.12.2023 год. от П. Д. С. – Началник сектор и възложител на ревизията и С. М. З. – Главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, връчен на жалбоподателката на 05.01.2023 год. Предвид нормата на чл. 120, ал. 2, изр. първо от ДОПК РД е неразделна част от РА. В РА е установено, че задълженията по видове и периоди, и лихви са идентични с тези в РД, т.е. по чл. 17 от ЗДДФЛ, за процесния период от 01.01.2017 год. до 31.12.2018 год., възлизат в общ размер на 7090,72 лева и лихви за просрочие към тях, изчислени към 12.12.2023 год. са в размер на 4156,86 лева.

Констатирано е, че И. В. П. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 6 и чл. 8 от ЗДДФЛ за доходите получени през 2017 год. и 2018 год. Лицето е с постоянен и настоящ адрес в гр. Пазарджик, [улица], вх. „А“, ет. 6, ап. 13. Има регистриран ЕТ с Булстат *********. Едноличен собственик е на капитала на „АВАНГАРД-ИИ“ ЕООД, с Булстат *********, с регистрация от 24.09.2007 год. Има участие във фирма „Винсен груп“ ООД, с Булстат *********, като на 10.05.2016 год. прехвърля дружествен дял на Т. Г. Г. - размер на дружествен дял 290,00 лева. Няма регистрация по ЗДДС. [семейно положение] е и има съпруг и две деца.

Също така е констатирано, че в информационната система СУП има данни за подадена от И. В. П. ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ от ФЛ само за 2015 год. и 2016 год. За периода 2017 год. - 2021 год. от справките по чл. 73 на ЗДДФЛ няма данни за изплатени суми по извънтрудови правоотношения, има данни за изплатени й суми по трудови правоотношения с „Хебър 11“ ЕООД, с Булстат ********* - дата на сключване на трудовия договор - 06.06.2018 год. Към момент на изготвяне на РД е посочено, че трудовият договор не е прекратен. За 2018 год. облагаемият й доход е в размер на 3496,99 лева, а нетното й възнаграждение е 2543,42 лева, предвид ЗОВ в размер на 670,99 лева и декларацията по чл. 423 от ЗДДФЛ в размер на 282,58 лева. Няма данни за съставени АУАН през последните две години. По справка за декларирани данни от ПП „Заеми“ за лицето няма записи. Съгласно изготвена справка от Регистъра на банковите сметки и сейфове на БНБ, И. П. притежава банкови и платежни сметки в ОББ, в КейБи си Банк, в Прокредит Банк и в Банка Пиреос. Няма банкови сейфове. Съгласно справка в ИМ н местни данъци има деклариран на 26.11.2008 год. собствен недвижим имот в сграда, находяща се в гр. Пазарджик, [улица], вх. „А“, ет. 3, ап. 5. По данни от КАТ има регистриран товарен автомобил с марка „БМВ Х 1 Драйв 23 Д“, с рег. № [рег. номер], с дата на регистрация от 15.04.2011 год., употребяван внос от ЕС, ЕИП или Конфидерация Швейцария. Има следните вписвания при СВ Пазарджик: с НА 121 от 31.05.2017 год. е извършена покупка на жилище-апартамент, находящ се в гр. Пазарджик, [улица], ет. 6, ап. Б17; с НА 40 от 14.03.2019 год. е извършена продажба на жилище-апартамент, находящ се в гр. Пазарджик, [улица], ет. 6, ап. Б17; с НА 238 от 2022 год. е отбелязано вписване на отказ от учредено право на строеж. След 01.01.2017 год. по справка SEPA НАП на ИС Митници за ревизираното лице не са налични записи, а също така в ПП „Фискален контрол“ - няма записи като получател, изпращач и като превозвач на стоки с висок фискален риск.

Съгласно справка за история на осигуряването като самоосигуряващо се лице на И. П. са установени следните данни:

С Декларация № 130431400000742 от 06.01.2014 год. е декларирано начало на дейност като собственик на „АВАНГАРД-ИИ“ ЕООД, с Булстат *********, вид осигуряване - всички осигурителни рискове; с Декларация № 130431500143425 от 31:07.2015 год. е декларирано прекъсване на дейност като собственик на „АВАНГАРД-ИИ“ ЕООД; с Декларация № 130431500143425 от 31.07.2015 год. е декларирано начало на осигуряване като земеделски производител; с Декларация № 130431700231538 от 18.12.2017 год. е декларирано прекъсване на осигуряване като земеделски производител; за периода от м.06.2018 год. е осигурявана по трудов договор при „Хебър 11“ ЕООД с Булстат *********.

На И. В. П. не е извършвана ревизия за установяване на задължения по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО.

Извършените процесуални действия, извършени от приходните органи са описани подробно в констативната част на РД и въз основа на събрания доказателствен материал са констатирали, че И. В. П. за 2017 год. не е подала данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и не е декларирала суми от годишни данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ. Източниците на доходи на лицето през 2017 год. са доходи с неустановен характер (парични средства за покриване на направените разходи). След извършена съпоставка на получените доходи с направените разходи от ревизираното лице е установено несъответствие в размер на 67 252,20 лева, което подлежи на облагане по реда на чл.122 и следващите от ДОПК. Върху така установената сума е наложено данъчно задължение в размер на 10% върху нейната стойност и сумата за внасяне е определена на 6 725,22 лева. На основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, за допълнително установения и невнесен ДДФЛ в размер на 6 725,22 лв. е изчислена дължимата лихва в размер на 3 891,96 лева за периода от 01.05.2018 год. до 07.11.2023 год.

За 2018 год. са констатирали, че И. В. П. не е подала данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и не е декларирала суми от годишни данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ. Източниците на доходи на лицето през 2018 год. са доходи от трудови правоотношения и доходи с неустановен характер (парични средства за покриване на направените разходи). За различните източници доходите на лицето са определени, както следва:

-Определяне на данъчната основа за дохода от трудови правоотношения:

1. Облагаем доход по чл. 24 от ЗДДФЛ, изплатен от „Хебър 11“ ООД, с Булстат ********* - 3497,14 лева

2. Удържани задължителни осигурителни вноски по реда на КСО и ЗЗО общо в размер на 671,14 лева.

3. Годишна данъчна основа по чл. 49, ал. 1 от ЗДДФЛ за доходи от трудови правоотношения – 2826,00 лева.

4. Обща годишна данъчна основа - 2 826,00 лева.

5. Данък върху годишната данъчна основа - 282,60 лева.

6. Внесен данък - 282,60 лева.

След извършена съпоставка на получените доходи с направените разходи от И. В. П. е установено несъответствие в размер на 3 655,01 лева. Несъответствието при съпоставката е формирано основно от разходи за придобиване и подобрение на недвижимо имущество, разходи за заплатени данъци, такси и други публични задължения, други разходи. На основание чл. 122, ал. 2, във връзка с чл. 123, ал.1 от ДОПК, ревизиращият екип е счел, че тези средства представляват доход с неустановен произход и подлежат на облагане с ДДФЛ по ЗДДФЛ.

Констатираната отрицателна стойност е на база хронологично проследяване на движението на парични средства /паричен поток/. Данъчната основа за облагане доходите на лицето е на база движението на паричните потоци за цялата година и определената данъчна основа е годишната основа за цялата година.

За размера от 3 655,01 лева е определено годишно данъчно задължение по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2018 год. - 365,50 лева. На основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, за допълнително установения и невнесен ДДФЛ в размер на 365,50 лв. е изчислено, че дължимата лихва е в размер на 174,45 лева за периода от 01.05.2019 год. до 07.11.2023 год.

След обжалване от страна на И. В. П. на РА е издадено Решение № 143 от 04.04.2024 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Пловдив. С него по-горестоящият административен орган е изменил РА, издаден на И. В. П., за определените задължения, както следва: данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 год. от 6 725,22 лева на 4 967,12 лева и лихви от 3 977,74 лева на 2 963,50 лева., а в другата му част е отменен – за определените задължения, както следва: данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018 год. в размер на 365,50 лева и лихви в размер на 179,12 лева. Решението е връчено на И. В. П. на 05.04.2024 год., а на 19.04.2024 год. (виж. л. 533 от делото) е подала жалба срещу процесния акт досежно изменителната му част.

За да постанови процесното решение, в оспорената му корекционна част, данъчният орган е приел, че неправилно в РА е определено началното салдо към 01.01.2017 год. Органите по приходите са взели предвид облагаемия доход от земеделско стопанство на жалбоподателката за 2015 год. и 2016 год., а не действително получената сума и в резултат на това са отразени по-малки суми в частта на получените и доказани парични ресурси от страна на лицето. След корекция на отразените приходи за 2015 год. и 2016 год. е коригирано и началното салдо към 01.01.2017 год. - от 5 000,00 лева на 22 581,00 лева; положителното имуществено изменение, установено при ревизията за 2017 год. е намалено от 67 252,20 лева на 49 671,20 лева и във връзка с това допълнително дължимият данък върху годишната основа за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 год. е изменен, ведно с прилежащите лихви за закъснение, както следва: данъкът по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2017 год. от 6 725,22 лева на 4 967,12 лева и лихви от 3 977,74 лева на 2 963,50 лева.

От страна на административния орган в допълнение на преписката на хартиен носител са представени сертификати на електронните подписи, положени от органите по приходите върху ЗВР, РД, РА и Решението на ОДОП – Пловдив, както и два броя СD, от които е разпечатана наличната информация, включително и сертификати на електронните подписи на приходните органи.

Във връзка с направеното доказателствено искане на жалбоподателя за разпит на един свидетел по делото е разпитана свидетелката З. К. Н.. Тя заяви, че е в роднински връзки с И. В. П.. Последната й е снаха – съпруга на брат й.

Свидетелят сочи, че брат й и съпругата му са разполагали със средства в брой, около над 100 000,00 лева, след периода 2008 год. - 2009 год., а именно след сватбата им, която е била в края на 2008 год. Една част от тези средства са били от сватбените подаръци, събрани от сватбата и другата част - от продажба на жилище. Започнали са да събират пари, да ги съхраняват и спестяват. Обстоятелството относно наличните средства са известни на свидетелката от факта, че почти всяка година брат й и съпругата му са й оставяли пари за съхранение, когато са ходели на почивки за повече от два – три дена. Последно са й оставяли такава голяма сума за съхранение около 2016 год. - 2017 год. След това пак са й оставяли пари, но в по-малък размер, защото са си купили друго жилище. Когато са й оставяли парите ги е питала колко на брой са. Не ги е брояла парите, съхранявала ги е в нейния дом, на определено място, където си оставя по-ценни вещи. Свидетелката посочи, че няма сейф в нейното жилище.

В настоящото съдебно производство не са представени нови писмени доказателства, въпреки че с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание е разпределена доказателствената тежест на страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата, по която е образувано настоящето съдебно производство, е подадена в срока по чл. 156, ал. 6 от ДОПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

При извършена служебната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът констатира, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентни по смисъла на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 3 от ДОПК органи по приходите, при спазване на установената форма по чл. 120, ал. 1 от ДОПК. В ревизионния акт са посочени фактическите и правните основания за неговото издаване. Ревизиращият орган е извършил анализ на доказателствата, относими към данъчното облагане на жалбоподателката за спорния период, като е изложил подробно съображенията, мотивирали фактическите и правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от ДОПК, ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт. Изложените в РД мотиви предвид цитирания чл. 120, ал. 2 от ДОПК представляват мотиви и на РА. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика, обективирана в множество решения на Върховния административен съд.

Съдът констатира, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от посочените като техни издатели органи по приходите с квалифициран електронен подпис по чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУУ, приравнен на саморъчен, съгласно изричното указание на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ, като документите са подписани в срока на действие на удостоверението по чл. 24 от ЗЕДЕУУ. Това се установява и от приложените по делото доказателства, както на електронен носител, така и на хартиен. Именно като електронен документ, подписан от посочените в тях органи по приходите с електронен подпис, РА е изпратен като електронно съобщение и връчен на ревизираното лице по реда на чл. 30, ал. 6 от ДОПК и това обстоятелство е удостоверено по предвидения за това в цитираната норма ред с разпечатка на записа в информационната система. С оглед разпореденото от законодателя в чл. 184, ал. 1 от ГПК, приложима в съдебното производство по оспорване на РА на основание § 2 ДР на ДОПК, електронните документи са приложени по делото на хартиен носител. За да е налице КЕП, е необходимо да е спазено изискването на чл. 26 от регламента. От изложеното следва, че доказателствената сила на подписания с КЕП електронен документ е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ. Съгласно чл. 25, т. 1 от Регламент № 910/2014 на ЕП и на Съвета от 23 юли 2014 год. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, в сила съгл. чл. 52 от 01.07.2016 год., както и на чл. 5, т. 2, предл. второ и трето от Директива 1999/93/ЕО на ЕП и на Съвета от 13 декември 1999 год. относно правната рамка на Общността за електронните подписи, правната сила на електронния подпис не може да бъде оспорена на основание, че същият не се основава на квалифицирано електронно удостоверение. От така представените преписи на хартиен носител, е видно, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са издадени като електронни документи. Съдът намира, че същите са надлежно подписани. При това положение и съобразно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК следва да се приеме, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, в предвидената от закона форма, съгласно чл. 113 от ДОПК, и съдържа всеки един от реквизитите, посочени в чл. 120 от ДОПК. В този смисъл съдът счита, че оспореният акт не е нищожен.

Актовете на органите по приходите са връчвани на ревизираното лице и същото е могло своевременно да защити правата си като представи доказателства. Предвид на изложеното, не са допуснати нарушения на изискванията за компетентност, съдържание, форма и процесуални правила при издаването на РА.

Спорът в случая се развива на две плоскости – налице ли е основанието на чл. 122, т. 7 от ДОПК за извършване на ревизията по особения ред, регламентиран в чл. 122 - 124 от ДОПК и правилно ли е определена данъчната основа по чл. 17 от ДОПК, върху която е изчислен данъкът по чл. 48 от ЗДДФЛ.

За да осъществи ревизията за процесния период по особения ред на чл. 122 от ДОПК, ревизиращия орган е приел, че декларираните от лицето и /или получени от него приходи, доходи, източници на формиране на собственият капитал не съответстват на имущественото и финансово състояние през ревизираният период (чл. 122, т. 7 от ДОПК) т. е извършените от лицето разходи надвишават получените от същия приходи, които да са с доказан произход.

Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно в производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 от ДОПК и решението, в частта му изменяща РА за 2017 год., в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи обаче презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации на които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизираното лице.

На основание чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Или особеният ред за облагане е свързан с прехвърляне на доказателствената тежест в производството по обжалването на ревизионния акт върху жалбоподателя, щом са установени основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК.

В случая, жалбоподателката не представи доказателства, оборващи поддържаната от ревизиращите теза по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ДОПК, следователно последните правилно са приели, че е налице обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и законосъобразно са извършили облагането на лицето по особения ред.

По приложението на материалния закон съдът намира следното:

А оспорения РА, впоследствие изменен с решението са установени задължения на жалбоподателката за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 год. от 6 725,22 лева на 4967,12 лева и лихви от 3 977,74 лева на 2 963,50 лева.

Установяването на задълженията е извършено по особения ред по чл. 122-124 от ДОПК, след като е направен извод за наличие на укрити доходи.

След изискана информация, ревизиращият екип е установил, че през 2017 год. И. П. е закупила недвижим имот – апартамент в гр. Пазарджик, [улица], ет. 6, ап. Б17, за сумата от 69000 лева (НА 121 от 31.05.2017 год.). Сумата за него е заплатила в брой по сметката на фирмата продавач в Райфайзенбанк ЕАД и за придобиването му принос няма съпругът й. Предвид установените й банкови сметки, за имота е заплатила нотариална такса в размер на 582,50 лева. Същата година е закупила МПС на стойност 2130,00 лева, която сума също е заплатена в брой. Заплатила е задължения за МДТ през тази година в размер на 23,64 лева, както и други данъци и такси – 1307,22 лева. Заплатени разходи за фактури са на стойност 944,80 лева. Наличните й средства към 01.01.2017 год. са 2362,62 лева, а към края на периода – 31.12.2017 год. са 1481,05 лева. През 2017 год. на П. е изплатена месечна помощ за деца в размер на 1020 лева. Тези суми не са спорни, т.е. налице е несъответствие между получените доходи и извършените разходи.

С решението, коригиращо РА е изменена сумата, послужила за парично средство на данъчния период. От 5000,00 лева е увеличена на 22 581,00 лева, предвид действително получената сума от земеделско производство за 2015 год. и 2016 год., поради което установеното несъответствие в размер на 49 671,20 лева. Тази сума жалбоподателката я оспорва като счита, че неправилно приходният орган не е признал приход от дарение от 2008 год. в размер на 20 000,00 лева от баба й, както и доход от продажба на недвижим имот през 2009 год., за което са представени документи.

По делото е представена декларация от Е. Г. Р. (л. 86 от делото), с нотариална заверка на подписите от 15.01.2024 год. С нея деклараторката заявява, че през 2008 год. е предоставила безвъзмездно като дарение на И. П. сумата от 20 000 лева по случай сватбата й за старт на семейния живот.

С разпоредбата на чл. 225, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите е прието, че дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариална заверка на подписите, а другият начин е чрез предаването на тези имущества. Движимите имущества са стоки, а парите не представляват стока съгласно чл. 5, ал. 2 ЗДДС, поради което за тях при дарение не се изисква нотариална заверка на подписите на договарящите дарението страни. Но за да се приеме дарението за осъществено, от значение е да се установи реалното предаване на сумите, което от своя страна включва и установяване на обстоятелството, че дарителят е притежавал дарените суми, към твърдяната дата. Тежестта за установяване на тези обстоятелства пада върху жалбоподателката.

Видно от съдържанието на декларацията, може да се направи извод, че бабата на И. П. към 2008 год. е на 70 годишна възраст – пенсионерка. По извършена справка в интернет страницата на НОИ, към тази година минималният размер на пенсията е бил 113,00 лева, увеличен през същата на година на 125,00 лева месечно, а максималният е в размер на 700,00 лева, но от страна на оспорващата не са представени доказателства какъв е бил размерът на пенсията на баба й през тази или предходните години (през които пенсията й е била в по-нисък размер), както и дали освен нея е имала други източници на доходи. В тази връзка не може да се приеме, че Е. Р. – баба на И. П. е разполагала със суми, било и то спестени, които да дари на внучката си. Не са представени доказателства, че именно тази сума бабата на ревизираното лице й е предало през 2008 год. Представената декларация представлява частен документ по смисъла на чл. 180 от ГПК, което не ангажира съда да приеме за съответно с действителността отразеното в нея съдържание, а следва да се цени с оглед установяванията по делото. Същата не следва да бъде ценена от съда, тъй като не кореспондира с останалите доказателства по спора. Не на последно място следва да се отбележи, че декларацията носи датата от 15.01.2024 год., а обстоятелствата в нея са обстоятелства преди 16 години.

По отношение на оплакването на жалбоподателката, че органът по приходите не е кредитирал сумата в размер на 83 000,00 лева, получена от нея след извършени покупко - продажби на недвижими имоти през 2009 год. съдът намира, че правилно данъчният орган не е включил тази сума в приходите за 2017 год. на ревизираното лице. От 2009 год. до 2017 год. е дълъг период – 8 години, за които И. П. не е представила доказателства, че посочената сума и то нейната цялост е съхранена от нея, както и къде е била държана. Няма основание да се предполага, че тези средства са били налични и разполагаеми и след осем години, за да бъдат кредитирани като относими събраните доказателства и съобразявани при преценката за обоснованост на изводите на органите по приходите, довели до установяване на спорните задължения.

Събраните, в хода на съдебното производство, свидетелски показания на З. К. Н. не се кредитират от съда. Освен, че тя е заинтересована от изхода на спора, с оглед близката й роднинска връзка със съпруга на жалбоподателката, тя не установи размера на парите, които й са били оставяни на съхранение. От една страна посочи, че й е била оставяна сумата в размер над 100 000,00 лева, след датата на сватбата през 2008 год. до 2017 год., когато е закупен жилищен имот от семейството, а от друга страна заяви, че през тези години жалбоподателката и съпругът й са си събирали пари. Нейните свидетелски показания са противоречиви. Не се изясни дали тази сума е била константна или променлива в годините, както и не изясни в какви банкноти й е предавана за съхранение. На въпроса на съда, касаещ мястото на съхранение на парите, свидетелката Н. не поясни как ги е съхранявала и къде в жилището й. Обстоятелството, че свидетелката е възприела получаването на сума за съхранение без да е установен размерът й при предаването или връщането й, не може да удостовери размера на сумата в брой, а още по-малко спорното обстоятелство – наличие на по-голям размер на суми в брой към датата на ревизирания период. Също така не може да се установи, че свидетелката е възприела пряко обстоятелството по дарение на суми от сватбата и от продажбата на жилищен имот. В свидетелските й показания липсва логична връзка, установяваща връзката на оставяната й за съхранение сума с произхода им. По делото не са представени доказателства за предаване на дарени средства на младоженците, колко лица са присъствали на сватбата и какъв разход за понесли за организирането й. Съдът не е далеч от мисълта, че свидетелските показания на Н. са изградени от жалбоподателя и нея като защитна теза.

Предвид изложеното, съдът намира, че установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 год. от 6 725,22 лева на 4967,12 лева и лихви от 3 977,74 лева на 2 963,50 лева. са правилно установени от приходния орган, поради което жалбата на И. В. П. следва да се отхвърли като неоснователна.

С оглед изхода на делото заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 1000,00 лева, предвид материалния интерес по делото.

По изложените съображения, Административен съд – Пазарджик, на основание чл. 160 от ДОПК,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. В. П. подадена срещу Решение № 143 от 04.04.2024 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите в частта с което е изменен Ревизионен акт № Р – 16001323004251-091-001 от 12.12.2023 год. за определените задължения, както следва: данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 год. от 6 725,22 лева на 4967,12 лева и лихви от 3 977,74 лева на 2 963,50 лева.

ОСЪЖДА И. В. П., [ЕГН], с адрес: гр. Пазарджик, [улица], вх. „А“, ет. 06, ап. 13 да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите сумата в размер на 1000,00 (хиляда) лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.