Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 12.08.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на двадесет и първи юли, през две хиляди и двадесета година в състав :

                                               

                                                          Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа докладваното от съдията АНДело № 881/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от Г.К.Н.,*** до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 20-3393-000195/14.05.2020 г. на ВПД Началник на Второ РУ при ОД на МВР-Русе, с което за нарушение на чл.103 от ЗДвП и на осн. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП на Н. били наложени наказание “Глоба” в размер на 100.00 лв. и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят  моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.

          За ответника по жалбата, редовно призовани, се явява упълномощен процесуален представител – гл.юрисконсулт на ОД МВР-Русе, която моли Съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Вместо него се явява упълномощен процесуален представител, който моли Съда да отмени наказателното постановление, като излага съображения за наличието на допуснати съществени процесуални нарушения.

 

          Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 17.04.2020 г., около 20.40 ч. жалб. Г.Н. управлявал мотоциклет „Кавазаки“ по улиците с. Сандрово, обл. Русе. По същото време, на ул.“Райко Даскалов“, пред магазин за хранителни стоки, се намирал свид.П.Т. – полицейски служител във Второ РУ-Русе. Същият бил с полицейска униформа и светлоотразителна жилетка. Той видял приближаващият към него мотоциклет и констатирал, че същият е без включени светлини, а водачът му е без предпазна каска. Поради това, свид. Т. излязъл на пътя и непосредствено пред мотоциклета подал ясен сигнал с вдигната ръка към водача да спре, като с другата ръка му посочил и мястото където да стори това. Въпреки това жалб. Н. не спрял и продължил движението си в неизвестна посока. Тъй като мотоциклетистът бил без предпазна каска, а мястото, макар и в тъмната част на денонощието, било много добре осветено, свид.Т. разпознал еднозначно Г.Н., когото познавал отпреди.

Впоследствие свид. П.Т. извършил допълнителна проверка, в хода на която установил и други нарушения извършени от жалб. Н.. За проверката изготвил докладна записка до Началника на Второ РУ-Русе. Въз основа на събраните в хода на проверката материали, свид. Л.Н. – полицейски инспектор във Второ РУ-Русе преценил, че на 17.04.2020 г. жалб. Г.Н. е извършил нарушение по чл.103 от ЗДвП, за което му съставил АУАН.

Въз основа на този акт за установяване на административното нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, с което АНО приел, че нарушението е извършено на 08.05.2020 г. и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание “Глоба” в размер на 100.00 лв. и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съдът констатира, че при издаване на наказателното постановление, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е предпоставка за отмяна на НП само на това основание.

При съпоставка между съдържанието на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление става ясно, че в акта при описание на нарушението било посочено, че на 17.04.2019 г., в с. Сандрово, Г.Н. управлявал мотоциклет „Кавазаки“, като не спира при подаден му ясен сигнал за спиране от униформен полицай, докато в НП, административнонаказващият орган приел по неясни причини, че същото нарушение е извършено от жалбоподателя на 08.05.2020 г. Така, по недопустим начин,  едва с НП било въведено ново съществено за обвинението обстоятелство – датата на извършване на нарушението.

В тази връзка следва да се посочи, че е недопустимо с наказателното постановление на нарушителя да се предявяват нови фактически положения, надхвърлящи или съществено различаващи се от констатациите по акта. Ако все пак са налице основания за това, наказващият орган следва да прекрати производството по първоначално съставения АУАН и да укаже на актосъставителя да състави нов, при положение, че не са изтекли давностните срокове по чл. 34, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, което в настоящият случай не било сторено.

Това процесуално нарушение е съществено, не само защото е довело до накърняване правото на защита на нарушителя и по-конкретно на възможността му да разбере какво е нарушението, което му е вменено във вина и правилно да организира защитата си, но опорочило изцяло производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на Г.Н. за това нарушение. Заедно с това, това съществено различие в описанието на нарушението в АУАН и НП, лишават Съда от възможността да извърши проверка на обстоятелствата обосноваващи ангажирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Поради това, само на това основание, като незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

По делото жалбоподателя Г.Н. се представлявал от упълномощен процесуален представител – адв. К.Х. ***, на която заплатил хонорар в размер на 300.00 лв., съобразно приложените по делото адвокатско пълномощно и договор за правна помощ. В хода на съдебните прения, адв. Х. претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100.00 лв.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съобразно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Според легалното определение на §1, т.6 от ДР на АПК „Поемане на разноски от административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

Административнонаказващ орган в настоящият случай е Началника на Второ РУ-Русе, част от структурата на ОД МВР-Русе.

С оглед на изложеното, понастоящем ОД МВР-Русе следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя Г.К.Н.,*** разноските за адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 100.00 лв.

Поради това и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК Съдът

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-3393-000195/14.05.2020г. на ВПД Началник на Второ РУ при ОД на МВР-Русе, с което за нарушение на чл.103 от ЗДвП и на осн. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП на Г.К.Н.,***, ЕГН-********** били наложени наказание “Глоба” в размер на 100.00 лв. и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

 

ОСЪЖДА ОД МВР-Русе, да заплати на Г.К.Н.,***, ЕГН-**********, направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лв.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

          Районен съдия: