№ 783
гр. Сливен, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20242230106307 по описа за 2024 година
Предмет на производството е предявен положителен установителен иск
за установяване съществуване вземане на заявител по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК - правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът твърди, че на 16.09.2022г. с ответника бил сключен Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359**** за срок от 24 месеца с
абонаментен план Тотал Макс с месечен абонамент за първоначалния срок в
размер на 39,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок
в размер на 49,99 лв. Сочи, че ответникът не изпълнил задълженията си по
договора в общ размер 131,96 лв., представляващи неплатени абонаментни
такси и използвани услуги за отчетен период 16.09.2022г. - 24.10.2022г.
Следствие на неизпълнението и съгласно т. 9 от договора, мобилният оператор
начислил неустойка в размер на 132,36 лв., която не надвишавала размера на
три месечни абонаментни такси и била начислена във фактура №
**********/25.10.2022г. Задълженията били индивидуализирани в следните
фактури: фактура № **********/25.09.2022г, за отчетен период 16.09.2022г. -
24.09.2022г., срок за плащане - 10.10.2022г., издадена за сумата от 76.38 лв.,
представляваща неплатени абонаментна такса и използвани услуги за
предпочетен номер +359****; фактура № **********/25.10.2022г. за отчетен
1
период 25.09.2022г. - 24.10.2022г.,. срок за плащане - 09.11.2022г., издадена за
сумата от 187.94 лв., представляваща неплатени използвани услуги и
неустойка, както следва: 55,58 лв. използвани услуги за предпочетен номер
+359****; 132,36 лв. неустойка за предпочетен номер +359****;
Сочи, че на 30.08.2024г. подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК до СлРС срещу ответника. Било ч.гр.д. № **** на
СлРС и издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК. Това обусловило предявяване на настоящия установителен иск.
Иска се от съда признаване на установено, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сума в общ размер на 264,32 лв., от която 131,96 лв.
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 16.09.2022г. -
24.10.2022г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359**** и
132,36 лв. неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359****, начислена във фактура № **********/25.10.2022г., ведно със
законната лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 02.09.2024г. до
окончателното плащане на вземането.
Претендират се разноски в заповедното и в исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба е депозиран от
назначен от съда на ответника особен представител.
Искът се оспорва, като неоснователен и недоказан. Не били представени
доказателства за реално ползвани услуги, т.е., че услугата била предоставена
на ответника. Също така нямало доказателства за това договора да е
развален/прекратен и това да е достигнало до знанието на ответника. Предвид
че договорите били писмени, то следвало изявлението за разваляне също да е
в писмен вид. Иска се отхвърляне на иска.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
На 16.09.2022г. страните сключили договор за мобилни услуги за
мобилен номер 359****; сим карата № *** със срок на договора 24 месеца и
месечен абонамент за първоначалния срок на договора в размер на 39,99 лв. , а
след този срок 49,99 лв. Ответникът на същата дата подписал заявление за
активиране на услугите по договора /минути разговори, мобилен интернет и
достъп до дигитални услуги/, както и подписал декларация за това, че са му
били предоставени общите условия приложими към индивидуалния договор.
2
В договорът за мобилни услуги е предвидено, респ. уговорено в случай
на прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина на потребителя
или при нарушение на задълженията му по договора, същият да дължи за
всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване, неустойка в
размер на всички месечни абонаментни такси за периода от прекратяването
до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти.
На 15.10.2022г. месец след сключването на договора с ищцовото
дружество, ответникът депозирал заявление пред друг мобилен оператор
Виваком за пренос на мобилния номер и прекратяване на договора с ищеца.
Доставките на мобилните услуги по договора за исковия период от
време16.09.2022г.-24.10.2022г. се установяват от справки за текущо
потребление за мобилния номер, предоставен на ответника, като последните
доставки са от дата 14.10.2022г., т.е. няма доставки, от датата на която номерът
е бил пренесен в мрежата на Виваком, респ. няма начисления на суми след
15.10.2022г.
За времето на ползване на услугите от ответника, ищцовото дружество
издало 2 бр. фактури за исковия период, а именно фактура №
**********/25.09.2022г, за отчетен период 16.09.2022г. - 24.09.2022г. и срок за
плащане 10.10.2022г., на стойност 76.38 лв., неплатени абонаментна такса и
използвани услуги и фактура № **********/25.10.2022г. за отчетен период
25.09.2022г. - 24.10.2022г. и срок за плащане 09.11.2022г., на стойност 187.94
лв., от която сума 55,58 лв. - неплатени използвани услуги и 132,36 лв.,
начислена неустойка за три месеца , както следва: 55,58 лв. използвани услуги
за предпочетен номер +359****; 132,36 лв. неустойка за три месечни
абонаментни такси.
На 02.09.2024г. ищцовото дружество депозирало пред съда заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК. Било образувано
ч.гр.д. № **** на СлРС и съответно издадена заповед за изпълнение за
исковите суми.
В заповедното производство заповедта за изпълнение била връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което обусловило предявяване на
настоящия установителен иск.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от
3
събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло
като непротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени от страните.
Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Предявеният по реда на чл.422 ГПК положителен установителен иск е
допустим - предявен от страна- заявител, разполагаща с правен интерес от
установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си
по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, в което производство
книжата са връчени на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Искът цели установяване съществуването, фактическата, материална
дължимост на сумите, за които била издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК. По тези искове ищецът следва да установи съществуване на вземането
си спрямо ответника - длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да
докаже наличие на фактите, породили неговото вземане.
В случая, предмет на предявения иск е вземане, произтичащо от сключен
между страните договор за предоставяне на мобилни услуги.
Установи се в процеса наличието на облигационни отношения по
договор за мобилни услуги за исковия период от време Доказа се също
доставката на услугите по договора от страна на ищцовия мобилен оператор,
както и своевременното издаване на фактури за начислените задължения по
доставените услуги. Установи се също така прекратяване на договора пред
изтичане на срока му по вина на ответника, чрез пренасяне на мобилния номер
в друг мобилен оператор.
По отношение на начислената неустойка за предсрочно прекратяване на
договора съдът намира следното:
Съгласно чл. 92 ЗЗД задължението за неустойка възниква при
неизпълнение на конкретно задължение за едната по договора страна, като
страните следва да са уговорили начина, по който евентуално ще бъде
начислявана неустойката.
Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за
която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Предвид, че договорът за мобилни услуги е договор за
периодично изпълнение, то развалянето му има действие само занапред, а по
силата на чл. 88, ал. 1, изр. ІІ–ро ЗЗД кредиторът има право на обезщетение за
4
вредите от неизпълнението, т.е. неустойката може да обезщетява само такива
вреди. В процесния случай обаче клаузата за неустойка е уговорена не като
обезщетение за вредите от неизпълнението на договора, а като обезщетение за
вредите от самото му разваляне от една от страните. В настоящия случай се
претендира уговорена неустойка за предсрочно разваляне на договор, която по
характер не е компенсаторна. Претендира се неустойка в размер на три
стандартни месечни такси. Компенсаторна би била неустойка, ако се
претендира в размер на всички месечни абонаментни такси до края на срока
на договора, а в случая се претендира в размер на три такива такси.
Неустойката се равнява на имуществената облага, която кредиторът би
получил, ако договорът не е бил развален. В съпоставка с горните
съображения не може да се приеме, че неустойка в размер на три месечни
абонаментни такси излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция, нито, че накърнява добрите нрави.
По размерът на задължението, т.е. по самите изчисления няма спор,
поради което искът се явява доказан по основание и в пълен размер, като
върху главницата следва д се начисли и законна лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл.410 ГПК.
Съобразно изхода на спора, ответникът дължи разноски на ищцовото
дружество в размер на 1 330 лв., от който 505 лв. сторени в заповедното
производство и 825 лв. в исковия процес.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, вр.чл.79 и
чл.92 ЗЗД по отношение на П. К. П., ЕГН: ********** от ***, че ДЪЛЖИ на
“Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***,
сума в размер на 131,96 лв./сто тридесет и един лева и 0,96 ст./, неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 16.09.2022г. -
24.10.2022г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359****,
ведно със законната лихва, считано от 02.09.2024г. до окончателното плащане
на вземането, както и сума в размер на 132,36 лв. /сто тридесет и два лева и
0,36 ст./, неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги в размер на три месечни абонаментни такси.
5
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК П. К. П., ЕГН: ********** от
*** ДА ЗАПЛАТИ на “Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес
на управление ***, сума в размер на 1 330 лв. /хиляда триста и тридесет
лева/, деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6