О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№
17.03.2020 г. гр. Разград
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в
закрито заседание на горепосочената дата, в
състав:
Председател:
Рая
Йончева
Членове: Валентина
Димитрова
Атанас Христов
като изслуша докладваното от
съдията Атанас Христов ч.в.гр.д.№ 37 по описа за 2020 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК във връзка с чл. 248, ал.3 ГПК.
Образувано по частна жалба с вх. № 5448 от
27.12.2019г. по описа на РС – Исперих, подадена от Я.А.П., ЕГН **********,***
Стамболийски № 46, с настоящ адрес ***, чрез пълномощника му адвокат П. Й. Н.,
от АК – Варна, срещу Определение /без номер/ от 02.12.2019г. по ч. гр. д. № 547/2019 г. по описа на РС –
Исперих, с което е ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 4670/ 06.11.2019г. на Я.А.П. – длъжник в производството, подадена
чрез адвокат П.Й. Н. от АК – Варна, с която моли съда да му се присъдят
разноски в заповедното производство – сума в размер на 600.00лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение с оглед постановеното обезсилване на издадената Заповед за изпълнение
срещу Я.П. с Определение от 10.10.2019г. постановено по делото.
В частната жалба се излагат оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение. Моли се то да
бъде отменено и и вместо него да бъде постановено определение, с което искането
за присъждане на разноски да бъде уважено. Сочи се, че доколкото
прекратителното определение е било постановено в закрито съдебно заседание
частният жалбоподател не е имал възможност да участва в нето и искането му за
разноски се явява своевременно.
В срокът по чл. 263, ал.2 ГПК, ответникът
по жалбата - "ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление,
гр. София 1404, район Средец, ж.к. Мотописта, бул. България No 49, бл. 53Е, вх.
В, ет. 7, с управители С. Н. Н., Я. Я. Ч., Ц. Ге. С., Я. К. Ч., начин
на представляване: винаги двама управители
заедно, чрез пълномощника си юрисконсулт Радина Иванова Илиева, е депозирал отговор.
Моли съда да остави без уважение частната жалбата като неоснователна. При условие на евентуалност се прави
възражение за прекомерност по см. на чл. 78, ал.5 ГПК. Моли претендираното
възнаграждение да бъде редуцирано до минималните размери предвидени в чл. 6,
т.3 и т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и
анализира доводите на страните в настоящето производство намира
следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна,
имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално
допустима. Разгледана по същество съдът я намира за частично основателна, поради следните съображения:
По ч.гр.д. № 547/2019г. по описа на РС –
Исперих, е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.07.20219г. Съгласно същата е било разпоредено жалбоподателят да
заплати на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД сумата от 1 908.67 лева,
представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № **********
от 25.08.2015г., ведно със законната лихва считано от датата на подаването на
заявлението в съда – 10.07.2019г., до окончателното изплащане на вземането,
ведно с разноски за заповедното производство.
В срока по чл. 414 ГПК длъжникът – сега жалбоподател е депозирал
възражение. Същото е подадено чрез адв. П. Й.Н. от АК – Варна, за чиято
представителна власт е представено и надлежно пълномощно.
С определение от 10.10.2019 г. заповедният
съд е обезсилил така издадената заповед поради непредставяне на доказателства
за предявяване на иска по чл. 415 ГПК. Няма данни това определение да е
обжалвано.
В срока за обжалване на определението, с
молба с вх. № 4670 от 06.11.2019г., настоящия частен жалбоподател, чрез
пълномощника си, е отправил искане за допълване на определението, с което е обезсилена
заповедта по чл. 410 ГПК като му се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение във връзка с депозирането на възражението, в размер
на 600 лева, за заплащането на което с
молбата представил доказателства – Договор за правна помощ и съдействие от
15.08.2019г., в който е посочено че е договорено и изплатено в брой
възнаграждение от длъжника в полза на пълномощника му в размер на 600 лв.
Приложен е и списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 248, ал.2 ГПК, насрещната
по молбата страна - "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, депозирала отговор,
в който изразила становище за неоснователност на молбата. Посочила, че процесуалното
представителство за подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжник не е сред
изрично предвидените в § 1 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004г., поради което
възнаграждението следва да се определи по аналогия. Длъжникът чрез процесуалния
си представител, е подал възражение в утвърдения образец, като възражението е бланкетно.
Поради горното счита, че по аналогия следва да намерят приложение конкретни
случаи предвидени в чл. 6 от наредба № 1 – възражение за съвет, справка,
изготвяне на книжа, а именно т.3 за проучване на дело с даване на мнение по
него и т.5 за изготвяне на други молби. Тези действия на адвоката са най-близки
до извършените в настоящото производство. Моли да се оставят без уважение
претендираните от длъжника разноски.
С обжалваното определение
първоинстанционният съд е отхвърлил искането, като е приел, че искането за
присъждане на разноски е следвало да се направи още с подаването на
възражението, с което е следвало да се представят и доказателствата за
сторените разноски. Като допълнително основание за отхвърляне на молбата
първоинстанционният съд посочил, че представеният Договор не е по кочан, а е
написан на компютър.
Така основният спорен въпрос по настоящото
дело е: До кой момент длъжникът в
заповедното производство може да поиска присъждане на разноски и представи
доказателства за сторените разноски?
По този въпрос е налице противоречива
практика на окръжните съдилища.
Според ПЪРВОТО становище - Претенцията за разноски може да бъде заявена,
както и да бъдат представени доказателства за направени разноски най–късно
при подаване на възражението. Ако това не е сторено, то разноски на
длъжника не следва да се присъждат. Това становище е намерило израз в Определение
№ 368 от 16.05.2018 г. на ОС - Ловеч по в. ч. гр. д. № 167/2018 г.
Според ВТОРОТО становище - Ако разноски са
сторени за подаване на възражението, длъжникът разполага с правото да ги поиска
както със самото възражение, така и във всеки следващ момент до
произнасянето на определението за обезсилване на заповедта за изпълнение,
ако производство по предявен установителен иск не се развива, или до датата на
приключване на устните състезания в исковото производство по чл. 422 от ГПК, ако установителният иск е
бил предявен. Това становище е намерило израз в Определение
№ 151 от 18.02.2019 г. на ОС - Враца по в. ч. гр. д. № 15/2019 г.
Според ТРЕТОТО становище – Ако не е бил
предявен иск по чл. 415 ГПК, правото на
разноски на длъжника няма как да бъде реализирано в исковия процес, където
съдът следва да се произнесе и по разноските в заповедното производство. В
същото време няма как, при подаването на възражението длъжникът да знае дали
въпросът за разноските ще бъде разрешен в исковия процес или ще бъдат приложени
последиците на чл. 415, ал.5 ГПК. Поради тази
причина и срокът за заявяване на искането за разноски, при обезсилване на
заповедта в хипотезата на чл.
415, ал.5 ГПК
е срокът по чл.
248 ГПК,
в който може да се иска допълване, респ. изменение на това определение в частта
му за разноските.
Хипотезата е аналогична на прекратяване на съдебно производство в закрито
заседание, за което страната предварително не е уведомена. Това становище е
намерило израз в Определение № 3229 от 12.12.2017 г. на ОС - Варна по в. ч. гр. д. № 2501/2017
г. и Определение № 134 от 9.03.2017 г. на ОС - Добрич
по в. ч. т. д. № 46/2017 г.
Настоящия съдебен състав намира за
правилно ТРЕТОТО от горецитираните становища, по изложените в същото съображения.
С оглед гореизложеното следва, че
депозираната от жалбоподателя молба за допълване на определението за
обезсилване на заповедта отношение на
разноските, е своевременно подадена /в срока по чл. 248 ГПК/ и следва да се
зачете като надлежно сезиране, поради което същата се явява и процесуално
допустима.
Относно становището на първоинстанционния
съд, че договора за правна защита и съдействие не е от „адвокатски кочан“,
следва да се посочи, че нито закона, нито дадените разяснения с Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, поставят
като изискване за валидно доказване, че са направени разноски представяне на
„адвокатски кочан”, респ. съобразяване на разписките с такъв кочан. Нито
законът, нито съдебната практика поставят условие договорът за правна помощ
сключен с адвокат да е на бланка от кочан, издаден от АК под страх от нищожност
или като недостатък на форма за доказване. Така и Определение № 656 от
17.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2641/2015 г., I т. о., ТК, Определение № 355 от
21.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 1265/2014 г., II т. о., ТК, Определение № 735
от 20.11.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3002/2014 г., II т. о., ТК, Определение №
395 от 8.12.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3689/2017 г., III г. о., ГК, Определение № 484 от
24.06.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 1492/2014 г., I т. о., ТК, Определение № 149
от 8.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2462/2018 г., II г. о., ГК, Определение № 192 от
21.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 838/2010 г., II т. о., ТК, Определение № 370 от
28.06.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 1580/2018 г., II т. о., ТК, Определение № 343 от
10.08.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1966/2018 г., III г. о., ГК, Решение № 175
от 26.01.2017 г. на ВКС по н. д. № 783/2016 г., III н. о., НК.
Присъждането на разноски по правило е
свързано със санкционирането на едната страна за неправомерното въвличане на
другата в съответното производство. В конкретния случай обезсилването на
издадената заповед за изпълнение очертава кредитора - заявител като неизправна
страна, която с действията си е довела до неоснователно въвличане на длъжника в
заповедното производство, поради което следва да понесе санкционните последици
на разноските. Длъжникът е взел участие в развилото се заповедно производство,
като е ангажирал процесуален представител, който е депозирал възраженията по чл. 414 ГПК. Ето защо е налице основание за
присъждане на направените разноски по силата на нормата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, която е общо правило и намира приложение
и в заповедното производство, доколкото в същото не са предвидени специални
правила в този смисъл.
Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответникът има право на разноски при
прекратяване на делото, като подлежат на присъждане всички разноски, направени
по повод водене на делото, за чието установяване са представени надлежни доказателства.
В случая е налице хипотеза на прекратяване на производството, по причина, която
не е пряко свързана с процесуалното поведение на длъжника. С обезсилването на
издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист се слага край на
заповедното производство, поради което и по аргумент от нормата на чл. 81 ГПК, съдът дължи произнасяне по исканията на
страните за присъждане на разноски.
Възражението на жалбоподателя за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно, доколкото делото не
се отличава с особена фактическа или правна сложност. Преценката в подобни
случаи следва да бъде съобразена както с правната квалификация и извършените
процесуални действия по установяване на релевантните за делото факти и събиране
на доказателства, така и с настъпването на евентуални усложнения, свързани с
предмета на спора или със страните. Следва, разбира се да се отчете и
активността на процесуалния представител на страната - изготвяне и депозиране
на отговори, жалби, молби и изобщо всички действия, извършени по съответното
дело. Фактическата и правна сложност на делото в случая се явяват несъразмерни
на уговореното адвокатско възнаграждение, тъй като действията, извършени от
процесуалния представител на длъжника се изчерпват единствено с депозирането на
възражение по чл. 414 от ГПК. В конкретния случай релевантно за
преценката за размера на адвокатското възнаграждение е единствено изготвянето и
депозираното възражение по чл. 414 от ГПК. Вярно е, че Наредба
№ 1/2004 г. определя минималните размери на адвокатските възнаграждения за
съответния вид услуга, като максималния размер е въпрос на конкретно договаряне
между страните, но адвокатското възнаграждение трябва да бъде адекватно на
фактическата и правна сложност на делото. Действително адвокатът има право свободно
да договаря размера на възнаграждението, което да му бъде заплатено във връзка
със съответното представителство, но тази свобода не се простира и върху
размера, за който следва да отговаря насрещната страна, която предвид същността
на този вид сделка не участва в договарянето на сумата, поради което и не може
да бъде обвързана от размер, договорен от други лица. Обратното становище
означава да се допусне злоупотреба с процесуални права, най-вече по отношение
на насрещната страна.
По изричната разпоредбата на чл.7, ал.7 от
Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, установения минимален размер на дължимото адвокатско
възнаграждение е относим за осъществяване на защита в
заповедното производство, в т.ч. както за заявителя – кредитор, така и за
ответника – длъжник.
Така в настоящия случай
размера на възнаграждението се определя с оглед разпоредбите на чл. 7, ал.7, във вр. с ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения Съгласно тази скала
дължимото възнаграждение за адвокат, защитаващ материален интерес в размер на 954.34
лева /това е половината от стойността на
претендираната сума 1 908.67 лв./ е 300.00 лева.
Предвид горното, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение /без номер/ от
02.12.2019г. по ч. гр. д. № 547/2019 г.
по описа на РС – Исперих В ЧАСТТА, с която е ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№
4670/ 06.11.2019г. на Я.А.П., ЕГН ********** – длъжник в производството,
подадена чрез адвокат П. Й.Н. от АК – Варна, с която моли съда да му се
присъдят разноски в заповедното производство – сума в размер на 600.00лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение с оглед постановеното обезсилване на
издадената Заповед за изпълнение срещу Я.А.П. с Определение от 10.10.2019г.
постановено по делото, до размера
на сумата от 300.00 /триста лева/, като
вместо това, на основание чл. 278, ал.2, изр.1 ГПК, постановява:
ОСЪЖДА "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр. София 1404,
район Средец, ж.к. Мотописта, бул. България No 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, с
управители С. Н. Н., Я. Я.Ч.и, Ц. Г. С.,
Я. К. Ч., начин на представляване: винаги двама управители заедно, ДА ЗАПЛАТИ на Я.А.П., ЕГН **********,***
Стамболийски № 46, с настоящ адрес *** сумата от 300.00 лв. /триста лева/,
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по ч. гр. д. №
547/2019 г. по описа на РС – Исперих, на осн.чл. 78, ал.4 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ в останалата й част
частна жалба с вх. № 5448 от 27.12.2019г. по описа на РС – Исперих подадена от Я.А.П., ЕГН **********,*** Стамболийски № 46,
с настоящ адрес *** срещу Определение /без номер/ от
02.12.2019г. по ч. гр. д. № 547/2019 г.
по описа на РС – Исперих.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.