№ 11242
гр. София, 04.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Частно гражданско
дело № 20211110165560 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на ФИРМА за издаване на заповед за изпълнение против
АНДР. ТР. М., ЕГН ********** за вземания в размер на 564,38 лева главница по договор за
потребителски кредит от 21.04.2016 г., сключени с „ФИРМА, вземанията по който са
прехвърлени на заявителя, ведно със законна лихва от 17.11.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата, 64,15 лева договорна лихва за периода 30.04.2016 г. до 17.06.2017 г.,
170,79 лева законна лихва за периода от 18.06.2017 г. до 22.10.2021 г., 468,17 лева такси и
комисионни за допълнителни услуги.
Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница, договорна и законна
лихва, като за останалата част от вземанията заявлението следва да се отхвърли поради
нищожност на клаузите в договора касаещи тяхната дължимост поради противоречие със
закона и добрите нрави. В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен
да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което
задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК и това
противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото, както е в
настоящия случай (в.ч.гр.д. №6258/2018 на СГС, в.ч.гр.д.№3162/2018 на СГС, в.ч.гр.д.
№2473/2018 на СГС).
Претендираните суми за предоставени допълнителни услуги „Кредит у дома“,
изразяващи се в предоставяне на отпуснатата сума в брой по местоживеене на
кредитополучателя и съборане на седмичните погасителни вноски по местоживеене на
клиента не представляват допълнителни услуги, предоставени от кредитора във връзка с
договора, а целят осигуряване на изпълнението, чието събиране е в противоречие със
забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. С оглед твърденията на заявителя претендираните суми не
представляват разходи, а предварително уговорени задължения на потребителя, с което по
същество се цели заобикаляне и на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на
допълнителни плащания.
Такса за оценка на риска също не следва да се дължи, тъй като предварителната оценка
за платежоспособността на длъжника е възможност и задължение на финансовата
институция, която преценява дали да отпусне или не потребителски заем. На практика
такава клауза прехвърля задължението за оценка кредитоспособността на получателя по
заема върху него, а не върху кредитора, който следва именно да проучи предварително
риска във връзка с предоставяне на потребителски кредит.
Така уговорените допълнителни услуги и такси са разход по кредита, който следва да
бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото
оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на
1
понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. В
този смисъл са задължителните указания на СЕС дадени с РЕШЕНИЕ НА СЪДА от 21.04.
2016 г. по дело C-377/14. Отделно от това не са изложени никакви фактически твърдения за
конкретно предприети действия по повод предоставянето на допълнителни услуги.
Изложеното води до извода, че стойността на кредита се оскъпява с разходи, които реално
не са извършени, което е предпоставка за неоснователното обогатяване на заявителя за
сметка на длъжника. Такава уговорки се явяват нищожни, поради противоречие с добрите
нрави. Поради това тези клаузи не пораждат права и задължения за страните, респективно в
частта, с която са претендирани произтичащите от тях вземания – главни и акцесорни,
заявлението по чл. 410 от ГПК следва да се отхвърли като противоречащо на закона.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението с вх. № 89517/17.11.2021 г. на ФИРМА срещу АНДР. ТР.
М., в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК за вземане за допълнителни услуги „Кредит у дома“ и „Оценка на досие“ в
размер 468.17 лева по Договор за потребителски кредит от 21.04.2016 г., сключен с
„ФИРМА и АНДР. ТР. М..
Разпореждането може да се обжалва от заявителя с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2