Решение по дело №2886/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1799
Дата: 6 декември 2021 г. (в сила от 1 декември 2021 г.)
Съдия: Невин Реджебова Шакирова
Дело: 20213100502886
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1799
гр. Варна, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100502886 по описа за 2021 година
Производството е по реда чл. 435, ал. 1, т. 3, пр. II от ГПК.
Образувано е по повод жалба с вх. № 38710/27.09.2021г., подадена от АНТ. АЛ. М.
с ЕГН ********** – взискател по изпълнението по изп.д. № 20218920401323 по описа на
ЧСИ Христо Георгиев, рег. № 892 с район на действие този на ВОС срещу Постановление
на ЧСИ Даниела Петрова – Янкова, рег. № 711 с район на действие този на ВОС от
15.07.2021г., с което е прекратено частично образуваното първоначално под №
20197110400545 изпълнително дело срещу длъжника Н. К. СТ. на основание чл. 429, ал. 2 от
ГПК поради удостоверен и вписан в особената книга, водена при ВРС отказ от наследството
останало след смъртта на длъжника А.П. С.а, п. на 20.03.2021г.
Наведените оплаквания в жалбата са за незаконосъобразност на обжалваното
постановление на ЧСИ, доколкото заявеният от правоприемника на починалия в хода на
изпълнението длъжник отказ от наследството му е вписан във ВРС на 13.07.2021г. Преди
вписването на отказа от наследство обаче, наследникът на длъжника А.П. С.а е приел
наследството й с конклудентни действия, чрез продължаване на делото за развод от
призованите към наследяване низходящи по арг. от чл. 52, ал. 2 от СК. След смъртта на
наследодателя, наследникът Н.С. отправил искане до ВРС по гр.д. № 11303/2020г. да
продължи делото за развод на майка си. Продължаването на делото от наследниците
надхвърля действията по обикновено управление на наследството, като демонстрира
несъмнено намерение да приеме оставеното наследство. Ето защо и доколкото наследството
оставено от А. С.а е било прието от наследника Н.С. още на 09.04.2021г., когато е отправено
искането за продължаване на делото за развод, то по-късно депозираният от същия отказ от
наследството й се явява недействителен и не следва да се цени като действителен от ЧСИ.
1
Постановеното на това основание прекратяване на изп.д. по отношение на наследника
съответно е незаконосъобразно на това основание и следва да се отмени. Отправил искане в
тази връзка обжалваното постановление на ЧСИ да се отмени и делото да се върне за
продължаване на изпълнението срещу наследника на длъжника.
В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК длъжникът Н.С. е депозирал възражения,
съдържащи доводи за недопустимост, съответно за неоснователност на жалбата. Посочил, че
обжалваното постановление е получено от взискателя в края на м. юли 2021г., поради което
жалбата е просрочена. Заявил, че отказът от наследство касае имуществените отношения
между наследодателя и наследника, а искането за продължаване на делото за развод е
морален акт, в лично качество и в изпълнение на желанието на наследодателя за
прекратяване на брака й.
В писмените си мотиви ЧСИописал извършените процесуални действия, като
изразил становище за срочност и за основателност на жалбата.
Депозираната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК
кориците на изпълнителното дело не се съдържа нарочно съобщение, установяващо начин и
момент на връчване на обжалваното постановление на взискателя/, поради което съдът
приема, че жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна – взискател в
изпълнителния процес, срещу акт подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 1, т. 3, пр. II
от ГПК, а именно постановление за частично прекратяване на принудителното изпълнение и
удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437,
ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:
Първоначално изпълнителното дело е образувано на 06.11.2014г. под № 1817/2014г.
при ЧСИ Александър Бизов, с район на действие този на СГС по молба на АНТ. АЛ. М. въз
основа на изпълнителен лист издаден на 21.06.2014г. по гр.д. № 13983/2013г. на ВРС, X-ти
състав удостоверяващ правото на принудително изпълнение на молителя срещу А.П. С.а за
описаните в изпълнителния лист вземания.
В хода принудителното изпълнение по молба на взискателя са предприети
различни изпълнителни способи. Изпълнителното дело е преобразувано първо под №
4060/2015г. по описа на СИС при ВРС, а впоследствие под № 20197110400545 по описа на
ЧСИ Даниела Петрова – Янкова, рег. № 711 и с район на действие, този на ВОС и под №
20218920401323 по описа на ЧСИ Христо Георгиев, рег. № 892 и с район на действие този
на ВОС.
На 20.03.2021г. А.П. С.а е починала и призовани да я наследят били съпругът й
Кънчо Михнев С. и сина й Н. К. СТ., видно от Удостоверение за наследници от 21.05.2021г.,
издадено от Община Варна.
По молба на взискателя, наследниците на починалия длъжник са конституирани
като негови правоприемници в изпълнителното дело.
2
ПДИ е връчена на наследника Н. К. СТ. на 12.07.2021г.
По изпълнителното дело е прието Удостоверение, изх. № 5679 от 13.07.2021г.
издадено от ВРС, съобразно което в особената книга, водена при този съд е вписан отказа на
Н. К. СТ. от наследството, останало след смъртта на А.П. С.а, п. на 20.03.2021г. Отказът е
вписан под № 433/2021г.
С обжалваното постановление от 15.07.2021г. ЧСИ Даниела Петрова – Янкова, рег.
№ 711 е прекратила изп.д. № 20197110400545, на основание приетото удостоверение за
вписан отказ от наследството по отношение на длъжника Н.С..
При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни
изводи:
Съгласно чл. 429, ал. 2 от ГПК издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя
може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те
установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Когато
наследникът не е приел наследството, съдебният изпълнител определя срок по чл. 51 от ЗН,
като съобщава изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде
надлежно вписано.
В конкретната хипотеза е безспорно, че правоприемството чрез наследяване в
изпълнението е настъпило след издаването на изпълнителния лист, като разпоредбата на чл.
429, ал. 2 от ГПК предполага, че призованите да наследят са приели наследството направо и
затова позволява изпълнителният процес да се насочи върху личното имущество на
наследниците на длъжника по изпълнителния лист. Приема се, че те могат да оборят
предположението на закона, като докажат пред съдебния изпълнител, че са се отказали от
наследството или са го приели по опис. В случая е безспорно, че наследникът Н.С. е
конституиран като длъжник по изп. дело в качеството му на наследник, като ЧСИ не му е
давал срок да заяви дали приема наследството. При представени безспорни доказателства, че
призованият към наследяване Н.С. се е отказал от наследството на своята майка А. С.а,
длъжник по изп. дело и данни, че отказът е надлежно вписан в специалната книга, водена
при ВРС, с оглед представеното в изп. д. удостоверение от същия съд, ЧСИ е бил длъжен да
прекрати изп. производство по отношение на този наследник на наследодателя, срещу
когото е издаден изпълнителният лист по аргумент от чл. 429, ал. 2, изп. първо от ГПК.
Достатъчно е формално да са налице доказателства за отказ от наследство, какъвто е и
конкретният случай, за да се приеме от СИ, че в изпълнителното производство се
установява, че един от наследниците се отказал от наследството на наследодателя –
длъжник. Извън правомощията на съдебния изпълнител е да преценява дали този отказ от
наследство е действителен, респ. дали от страна на Н.С. са налице конклудентни действия
по приемане на наследството предхождащи вписването на направения отказ. Спорът за
действителността или не на извършения отказ на наследник от наследството на длъжника не
може да се реши от СИ в изпълнителното производство, нито в настоящото производство по
реда на чл. 435 от ГПК по жалба срещу действията на СИ, доколкото както изпълнителното
производство, така и настоящото не са спорни искови производства. В този смисъл не
3
следва да се обсъждат изложените в жалбата доводи, както и съображенията на ЧСИ в
мотивите по жалбата дали отказът от наследство е действителен или не. Тези довод и
възражения биха били годен предмет на разглеждане и решаване в състезателно исково
производство, по предявен от взискателя иск за установяване недействителност на отказа от
наследство. По делото не са представени доказателства за предявен от взискателя такъв иск
срещу Н.С., респ. за влязло в сила решение, обвързващо страните по изпълнението, с което е
прогласена недействителността на вписания от наследника на длъжника отказ от
наследството му.
Ето защо, съдебният състав приема, че действията на ЧСИ Даниела Петрова –
Янкова обективирани в постановление от 15.07.2021г., с които изпълнителното
производство по изп. д. № 545/2019г. е прекратено на основание вписан отказ на
конституирания наследник от наследството на наследодателя – длъжник са законосъобразно
предприети. С направения отказ от наследство, по силата на закона – чл. 429, ал. 2 от ГПК
изпълнителният лист е престанал да разпростира субективните си предели спрямо Н.С.,
отказал се от наследство наследник. Последният, конституиран като длъжник не е
наследник, загубил е своята процесуално правна легитимация, не е надлежна страна, която
да носи отговорност за задълженията на наследодателя – длъжник по изп.д., поради което
липсва законово основание за участието му като страна в изпълнителния процес.
По тези съображения съдебният състав приема, че в обжалваното постановление
ЧСИ е установил правилно осъществяването на правно релевантните факти, обусловили
прекратяване на производството по отношение на отказалия се наследник и същото не
страда от визираните в жалбата пороци. Постановлението е законосъобразно, а жалбата като
неоснователна следва да се остави без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 435, ал. 1, т. 3, пр. II от ГПК по
жалба с вх. № 38710/27.09.2021г., подадена от АНТ. АЛ. М. с ЕГН ********** – взискател
по изпълнението по изп.д. № 20218920401323 по описа на ЧСИ Христо Георгиев, рег. № 892
с район на действие този на ВОС срещу Постановление на ЧСИ Даниела Петрова – Янкова,
рег. № 711 с район на действие този на ВОС от 15.07.2021г., с което е прекратено частично
образуваното първоначално под № 20197110400545 изпълнително дело срещу длъжника Н.
К. СТ. на основание чл. 429, ал. 2 от ГПК поради удостоверен и вписан в особената книга,
водена при ВРС отказ от наследството останало след смъртта на длъжника А.П. С.а, п. на
20.03.2021г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 1, пр. II от ГПК.

4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5