Р Е Ш
Е Н И Е
№ 92
гр.
Габрово, 19.10.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО
в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
и секретар Радина Церовска, като
разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 170 по описа на съда за 2023
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на депозирана в деловодството на
Административен съд – Габрово жалба с
вх. № СДА-01-1425/15.08.2023 г., подадена от А.Ю.Г. ***, чрез упълномощен
процесуален представител – адвокат И.И. ***, съгласно пълномощно от 04.08.2023
г. /л.3/. Оспорва се заповед № 264з-2162 от 04.08.2023 г. на началника на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Габрово, с искане за нейната отмяна.
С атакуваната заповед на основание чл. 143, ал. 6 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/, във вр. с чл. 18а, ал. 2, т. 7 от Наредба I-45/2000 г. на
МВР за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, се разпорежда да не се извършва
прекратяване регистрацията на лек автомобил марка Мерцедес, модел Ц200, с рег.
№ ЕВ2779ВМ, с номер на рама: WDB2020201F345928, чиито бивш собственик е А.Г..
Според жалбоподателя административният акт е незаконосъобразен,
немотивиран, неправилен, необоснован и в разрез с целите на закона. Счита, че
липсват мотиви и конкретни фактически основания за издаването му, а също така
намира за неприложими описаните в акта норми. Твърди, че единствената приложима
разпоредба е тази на чл. 144 от ЗДвП, която изисква договор за продажба на МПС
с нотариална заверка, какъвто е представен, като продавачът не може да носи
отговорност за неизвършване на регистрация на МПС от страна на купувача, а и
това не се изисква от цитираната правна норма.
В проведено по делото открито съдебно заседание жалбоподателят не се
явява. Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител –
адвокат И. И., който поддържа жалбата. Допълва, че подаването на жалба срещу
въпросния отказ да се дерегистрира автомобила е единствената възможност на
страната, тъй като фактът, че има регистриран автомобил в България влече
последици – дължат се съответните данъци в МДТ – Габрово и няма начин как те да
не се плащат, без да се прекрати регистрацията на автомобила в КАТ – Габрово.
Моли да се отмени издадената заповед като неправилна и незаконосъобразна. Прави
искане и за присъждане на направените по делото разноски съгласно представен
списък.
Ответникът по делото – началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Габрово, в качеството му на орган, издал процесната Заповед, не се явява.
Представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт
И. С., която оспорва изцяло жалбата. Моли за потвърждаване на оспорената
заповед като правилна и законосъобразна, за което излага своите доводи –
сделката по прехвърляне собствеността върху автомобила не е извършена на
територията на страната, т.е. извършена е в страна, различна от Република България,
автомобилът е продаден в чужбина и колата не е пререгистрирана, т.е. няма
доказателства, че е подадена в свързаната система на нотариусите и на МВР.
Твърди, че изискуемите документи по чл.18а, т. 7 от Наредба I 45/24.03.2000 г.
не са представени, поради което не може да бъде прекратена регистрацията на
МПС. Застъпва становище, че представеният договор за покупко-продажба не е
достатъчно основание да бъде извършено прекратяването. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Видно от разписка, съдържаща се в заповедта, същата е връчена на
адресата на 04.08.2023 г., а жалбата против нея е подадена директно в
Административен съд – Габрово на 15.08.2023 г. – в законния срок, от заинтересовано
лице – адресат на акта.
Съдът е изискал от органа, издал обжалвания административен акт,
да изпрати по делото преписката по издаването му, дал е указания на страните и
е разпределил доказателствената тежест между тях. С вх. №
СДА-01-1594/20.09.2023 г. преписката е предоставена в цялост, ведно с
пълномощно от 03.02.2020 г. за процесуално представителство /л. 23/.
С оглед на това, съдът приема жалбата за редовна и допустима, като
подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен
контрол, в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което
подлежи на разглеждане по същество, с оглед нейната основателност.
От приложената преписка по издаване на оспорения ИАА се установява
следната фактическа обстановка:
Административното производство е започнало на 03.08.2023 г., когато жалбоподателят
А.Ю.Г. е подал заявление № 230892009320 за услуга –
прекратяване регистрацията на лек автомобил марка Мерцедес, модел Ц200,
с рег. № ЕВ2779ВМ, с номер на рама: WDB2020201F345928. Основание за искането е
извършена продажба на автомобила в Република Чехия, за което към заявлението е
приложен договор, вкл. с легализиран превод, за продажба на превозното
средство, сключен на 23.11.2020 г. в гр. Либерец, Чешка Република. Съгласно
договора, продавач е А.Г. – собственик на автомобила и жалбоподател в
настоящото производство. Сезираният с искането административен орган е извършил
проверка, от която е установил, че не са приложени необходимите документи за
прекратяване на регистрацията, а именно свидетелство за регистрация на МПС –
част първа или втора. Също така не е представен документ за регистрация в друга
държава или друг такъв удостоверяващ регистрацията на превозното средство в
друга държава. Не са представени регистрационните табели, а след направена
справка се установява, че те не са обявени за издирване. При така описаната
фактическа обстановка, началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Габрово
е приел, че са налице предпоставките по
чл. 18а, ал. 2, т. 7 Наредба I-45/2000 г. на МВР, поради което се е произнесъл
с оспорената в настоящото производство Заповед № 264з-2162 от 04.08.2023 г.,
съдържаща разпореждане да не се извършва прекратяване регистрацията на
автомобила.
При така установената фактическа обстановка и при липса на спор между
страните по гореизложените факти, като взе предвид и обсъди събраните в хода на
делото доказателства в тяхната съвкупност и извърши служебна проверка за
законосъобразност на обжалвания административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, съдът прави следите правни изводи, въз
основа на които намира жалбата за неоснователна:
Относно компетентността на органа, издал оспорения акт, ответната страна
е представила по делото заповед № 264з-894/ 06.04.2022 г. на директора на ОД на
МВР – Габрово, който в качеството си на ръководител на служба за контрол по
ЗДвП, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи, е възложил функции на определени длъжностни лица съобразно тяхната
компетентност. Съдът намира, че действащата подзаконова нормативна уредба
определя като компетентен да се произнесе с акт от типа на процесния началникът
на съответния сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – чл. 2 от
Наредба № І-45/2000 г. В конкретния случай началникът на сектор Пътна полиция
при ОДМВР – Габрово е материално и териториално компетентен административен
орган да се произнесе по направеното заявление в качеството му на ръководител
на сектор, осъществяващ дейността по регистрация, отчет и прекратяване
регистрацията на пътни превозни средства в област Габрово, където е бил
регистриран автомобила по постоянен адрес на собственика му. Това е
компетентният орган, който може да издаде акт с такова съдържание и формален
спор относно компетентността на органа не се повдига.
Между страните не се формира спор и по установената фактическа
обстановка. Не се спори, че заявителят е бил собственик на процесното МПС,
регистрирано в Република България и че същото е било предмет на сключен договор
за продажба в Република Чехия.
Спорът по делото е правен и се свежда до нормативното основание за
прекратяване регистрацията на описаното по-горе превозно средство.
Според жалбоподателя единствено относима към случая е разпоредбата на
чл. 144 от ЗДвП, според която собствеността на моторните превозни средства се
прехвърля с нотариално заверен писмен договор и това е достатъчно за отписване
на МПС.
Ответната страна, както в издадения ИАА, така и чрез становище на
процесуалния си представител, сочи като приложима нормата на чл. 18а, ал. 2, т.
7 от Наредба I-45/2000 г. на МВР, посочващата изискуемите документи за
дерегистрацията на процесното МПС, каквито заявителят не е представил.
Настоящият съдебен състав счита, че в разглеждания случай
материалноправната уредба, регулираща административното правоотношение,
възникнало между страните в производството, се съдържа в Закона за движението
по пътищата и Наредба I-45/2000 г. на МВР за регистриране, отчет, спиране от движение
и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В чл.
18а от Наредбата са изброени изчерпателно и последователно действията, които
собственикът трябва да предприеме, респективно документите, които трябва да
представи, за да бъде заличена регистрацията на превозно средство. Освен
заявление за прекратяване на регистрация, заявителят е длъжен да представи пред
административния орган документите на автомобила, регистрационните табели,
както и други документи, описани изчерпателно в зависимост от основанието, на
което се иска прекратяване на регистрацията. По делото не е налице спор за
собственост на процесното МПС, за да се счита, че единствено нормата на чл. 144
от ЗДвП намира приложение.
В конкретния казус, тъй като процесното МПС е било предмет на продажба в
друга държава /Република Чехия/ приложима е разпоредбата на чл. 18а, т. 7 от
Наредбата, съгласно която при прекратяване регистрацията на превозно средство с
писмено заявление бившият собственик представя и копие на документ за
регистрация в друга държава или на друг документ, удостоверяващ регистрацията
на МПС в друга държава.
В случая, нито като заявител пред административния орган, нито като
жалбоподател пред съда А.Г. не представя изискуемите документи, с което той не
изпълнява законовите изисквания за предоставяне на исканата услуга. В този
смисъл органът нито може да установи на какво основание следва да бъде
прекратена регистрацията, нито, че въпросното ППС е регистрирано в друга
държава или ще престане да се движи по пътищата. В такава хипотеза органът не
разполага с правомощие да постанови друго, освен отказ. В този смисъл е и
Решение № 15915 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13865/2016 г.
Настоящата съдебна инстанция не споделя доводите на жалбоподателя, че
наличието на сключен договор за покупко-продажба на МПС е достатъчно основание
за прекратяване на неговата регистрация. За основателно съдът намира
възражението на процесуалния представител на ответника в обратния смисъл, тъй
като промяната в правото на собственост върху МПС не може да доведе до
задължение за прекратяване на регистрацията – нито служебно, нито по заявление
без приложени изискуеми документи. Прекратяването на регистрацията е правно
регламентирана дейност, при която, за да бъде разпоредено отписване на
превозното средство от съответните регистри, органът трябва да се увери, че е
налице една от двете възможни хипотези – автомобилът е бил обект на регистрация
в друга държава или по някаква причина няма да се движи по пътищата на
страната.
Независимо от обстоятелството, че жалбоподателят е прехвърлил
собствеността си върху описания лек автомобил, снемането от отчет на посоченото
МПС не може да бъде извършено, ако не са изпълнени специалните изисквания в
ЗДвП и Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. Това е така, доколкото регистрацията на
МПС изпълнява редица функции, свързани с идентифициране, отчет и контрол на
превозното средство, а не е предназначена единствено за оповестяване на
промяната в собствеността на превозните средства и освобождаване от данъчни
задължения. В тази връзка, действително, отказът за дерегистрация влече като
последица облагане с данък върху МПС, но дори да няма вече право на собственост
и/или да не притежава владението над автомобила, за жалбоподателя съществуват
различни възможности, разписани в Наредба № І-45/2000 г., които да доведат
процедурата по прекратяване на регистрацията до успешен край.
Съдебният състав не споделя също така възражението на жалбоподателя
досежно липсата на мотиви в заповедта. Административният орган е изложил своите
мотиви и обосновал правните си изводи. При положение, че А.Г. е подал заявление
без необходимите приложения, той не е изпълнил изискванията, предписани със
ЗДвП и Наредба № І-45/2000 г., поради което правилно и законосъобразно
началникът на сектор ПП при ОДМВР Габрово е отказал да предостави исканата
услуга. От момента на регистрацията и пускане в движение на пътно превозно
средство, неговият собственик става част от широка съвкупност от
правоотношения, възникващи във връзка с цялостната регламентация на реда и
условията за движение по пътищата. И макар преустановяването на тези правоотношения
да е акт, осъществен по волята на собственика, то същият следва да даде ясни
доказателства на компетентните органи, че същите са десезирани занапред да
упражняват контролно-надзорните си правомощия и задължения по отношение на
статута и изискванията към превозното средство. Именно това е и целта на
посочените в нормата на чл. 143, ал. 6 от ЗДвП и чл. 18 от Наредбата изисквания за представяне на конкретни
документи. Неизпълнението им води закономерно до постановяване на отказ за
снемане от отчет, респективно прекратяване на регистрацията. Отказ от
собственост или прехвърлянето на такава другиму е абсолютно право, но за да
настъпи ефект от него и по отношение на държавата, с оглед обекта на
собственост, законодателят е въвел конкретни изисквания, чието неспазване не
може да породи целения правен ефект. В този смисъл,
напр., Решение № 8113 от 26.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10617/2022 г., VII
о.; Решение № 7059 от 27.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9030/2022 г., VII о.;
Предвид установеното от фактическа и правна страна, настоящият съдебен
състав приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в съответствие с материалните
разпоредби и с целта на закона. Административният орган е посочил правните
основания и фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закона
за издаването на заповедта, като е цитирал относимата правна уредба. Обективираното
в заповедта разпореждане да не се извършва прекратяване на регистрацията на
процесния автомобил е правилно и законосъобразно, поради което жалбата против
него се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С оглед крайния изход на спора, основателно се явява искането на
ответната страна за присъждане на направените по делото разноски в полза на
юридическото лице, в чиято структура се намира органът – ответник, като
съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и
чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и с оглед претендирания
минимален размер, съдът определя тези разноски в размер на 100,00 /сто/ лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК и
чл. 143, ал. 4 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно и недоказано оспорването
по жалба на А.Ю.Г. ***, с ЕГН **********, срещу Заповед № 264з-2162 от
04.08.2023 г. на началник сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР– Габрово, с която на основание чл. 143, ал. 6 от ЗДвП,
във вр. с чл. 18а, ал. 2, т. 7 от Наредба I-45/2000 г. на МВР се разпорежда да
не се извършва прекратяване на регистрацията на лек автомобил марка Мерцедес,
модел Ц200, с рег. № ЕВ2779ВМ.
ОСЪЖДА А.Ю.Г. ***, с ЕГН **********, да заплати на
ОД на МВР – Габрово сумата в размер на 100,00 /сто/ лева, представляващи
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд на Република България чрез Административен съд Габрово в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи
по реда на чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ: