№ 648
гр. София, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110155081 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1
ЗЗД.
Ищецът ......... твърди, че ответникът Б. Б. ХР. е клиент на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 24, находящ
се в гр. ..........., аб. № .......... и му дължи сумата от 1 024, 43 лв. главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода
м.05.2016 г. – м.04.2019 г., сумата от 154, 44 лв., представляваща мораторна
лихва за периода 15.09.2017 г. – 27.05.2020 г., сумата от 20, 87 лв. – главница,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.02.2017
г. – м.04.2019 г., и сумата от 3, 88 лв. – мораторна лихва върху нея за периода
31.03.2017 г. – 27.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане. Твърди,
че се е снабдил със заповед за изпълнение за процесните суми от 10.06.2020
г., изд. по ч.гр.д. № 22571/2020 г. на СРС, ГО, 62 състав. Претендира
установяване на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, както и
сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Б. Б. ХР. е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорва да има качеството клиент на топлинна енергия, както и наличието на
облигационна връзка с ищцовото дружество, да е осъществявана доставка на
топлинна енергия на претендираната стойност. Оспорва процесният имот да е
топлоснабден, в т.ч. в сградата да е изградена топлопреносна система.
1
Оспорва измервателните уреди да са сертифицирани. Оспорва претенцията за
дялово разпределение. Позовава се на изтекла погасителна давност.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
На 05.06.2020 г. ......... е депозирала пред СРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Б. Б. ХР. и А П Х.а за сумата от
2 048, 86 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода м.05.2016
г. – м.04.2019 г., сумата 308, 88 лв. – мораторна лихва върху нея за периода
15.09.2017 г. – 27.05.2020 г., сумата 41, 75 лв. главница за цена на услугата
дялово разпределение за периода м.02.2017 г. – м.04.2019 г. и сумата от 7, 77
лв. мораторна лихва върху нея за периода 31.03.2017 г. – 27.05.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на заявлението до
окончателното изплащане. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжниците
са ползвали доставена от ищеца топлинна енергия за периода м.05.2016 г. –
м.04.2019 г. за топлоснабден имот: апартамент № 24, находящ се в гр. ...........,
аб. № ........... Видно от т.13 от заявлението, сумите се претендират в
условията на разделност, както следва: Б. Б. ХР. – 1/2 и А П Х.а – 1/2.
С разпореждане от 10.06.2020 г. по ч. гр. д. № 22571/2020 г. по описа на
СРС, 62 състав съдът е постановил исканата заповед за изпълнение срещу
длъжниците, като е разпоредил да заплатят на заявителя и разноски по делото,
от които: 48, 15 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
На 28.07.2020 г. на ищеца е издаден изпълнителен лист срещу
длъжниците.
С определение № 1789 от 13.08.2021 г., постановено по ч.гр.д. №
9107/2021 г. на СГС е прието възражение на длъжниците по реда на чл.423
ГПК и е спряно изпълнението на заповедта за изпълнение, на основание
чл.423, ал.3, изр.2 ГПК.
В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване
на вземанията си по исков ред срещу длъжника Б. Б. ХР..
С влязло в сила определение от 25.10.2021 г. по ч.гр.д. № 22571/2020 г.,
на основание чл.415, ал.5 ГПК, е обезсилена заповедта за изпълнение по
отношение на длъжника А П Х.а.
Представен е нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по
чл.55г от ЗПИНМ № ........, том III, дело № 59/1974 г. от 09.03.1974 г., по
силата на който Зорка Х.а Х.а и Т Д Х. са признати за собственици на следния
недвижим имот: апартамент № ............ състоящ се от: две стаи, дневна, кухня
и други сервизни помещения с обща квадратура по одобрения план от 75, 31
кв.м.
От представените по делото 2 бр. удостоверения за наследници изх. №
РИЛ21-ТД26-826/14.12.2021 г. (л.104-106) и 1 бр. удостоверение за родствени
връзки изх. № РИЛ21-ТД26-826/13.12.2021 г. (л.107-108), изд. от Столична
община, Район „Илинден“, се установява, че собствениците на имота са
2
починали съответно през 1983 г. и 1998 г., като техен наследник по закон се
явява синът им Б Т Х., починал през 2012 г. и оставил наследници по закон: А
П Х.а – съпруга и Б. Б. ХР. – син.
По делото са представени изготвените от фирмата за дялово
разпределение талон за отчет на уреди за дялово разпределение за процесния
имот от 30.04.2017 г., 29.04.2018 г. и 05.05.2019 г., подписани за клиент, както
и 3 бр. изравнителни сметки: за периода м.05.2016 г. – м.04.2017 г., м.05.2017
г. – м.04.2018 г. и м.05.2018 г. – м.04.2019 г.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от
вещото лице В.Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се
отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.
„терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0.00 часа на първо
число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат
технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за
отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в
абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие.
Дяловото разпределение през исковия период е извършвано от фирма .......... в
края на всеки отоплителен сезон. Изчисленията са извършени в съответствие
с действащата към процесния период нормативна уредба за
топлоснабдяването. За исковия период е начислена топлинна енергия за
отопление на имота – за 1 бр. щранг лира, топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, и топлинна енергия за БГВ. Констатира се, че
стойността на реално доставената топлинна енергия през исковия период
възлиза на сумата от 2 078, 23 лв., формирана като сбор на фактурираната по
прогнозни стойности сума от 2 029, 89 лв. и сумата за доплащане от
изравнителни сметки в размер на 48, 34 лв. В посочената сума не са включени
предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях. В проведеното на
02.12.2021 г. открито съдебно заседание вещото лице пояснява, че във връзка
с изготвяне на експертизата се е запознала и с протоколи и свидетелства за
годността на общия топломер а абонатната станция.
Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза,,
изготвена от вещото лице Елена И., че са издадени фактури на обща стойност
2 029, 89 лв. При ищеца е отразена сума за доплащане в размер на 49, 12 лв.
Констатират се неизплатени задължения на ответника, както следва: 1 024, 43
лв. главница, 160, 82 лв. лихва, 20, 87 лв. за дялово разпределение и 3, 88 лв.
лихва.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени
от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, срещу която е прието възражение на длъжника по
реда на чл.423 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено
нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на
3
издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012
г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна
енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на
топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
От представените по делото доказателства: нотариален акт за
собственост на апартамент (жилище) по чл.55г от ЗПИНМ № ........, том III,
дело № 59/1974 г. от 09.03.1974 г., 2 бр. удостоверения за наследници и 1 бр.
удостоверение за родствени връзки, изд. от Столична община, Район
„Илинден“, се установи качеството на ответника Б. Б. ХР. на съсобственик за
1/2 ид.ч. от процесния имот, придобита по наследяване.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
4
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19
минути“, в сила от 12.03.2014 г., и Общите условия на ищеца от 2016 г.,
одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник
„Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават
заключението, че за исковия период между ответника и топлопреносното
предприятие е съществувало валидно облигационно правоотношение с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди относно процесния
имот, с оглед на което неоснователни се явяват възраженията на ответника в
обратен смисъл.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената
на границата на собствеността топлинна енергия.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и
съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза,
която е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително
изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение
относно реално потребената от ответника топлинна енергия през процесния
период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото
лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за
имота през процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията
на действащата през периода нормативна уредба. От заключението на вещото
лице се установява, че стойността на реално потребената топлинна енергия за
исковия период м.05.2016 г. – м.04.2019 г. възлиза на сумата от 2 078, 23 лв.,
формирана като сбор на фактурираната по прогнозни стойности сума от
2 029, 89 лв. и сумата за доплащане от изравнителни сметки в размер на 48,
34 лв.
Ответникът своевременно – в срока за отговор на исковата молба е
заявил възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по
смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на
5
тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече
от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т. е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на
фактурата по чл.32, ал.2, т. е. общата фактура за реално потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период – в 30-дневен срок от датата
на публикуването им на интернет страницата на продавача.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т. е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т. е.
общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.06.2020 г., на
основание чл.422, ал.1 ГПК, към този момент е изтекла погасителната
давност за вземанията, станали изискуеми преди 05.06.2017 г., каквито в
случая се явяват вземанията за периода м.05.2016 г. – м.03.2017 г., с оглед
момента на настъпване на изискуемостта на месечните дължими суми
за топлинна енергия.
Непогасени по давност са вземанията за периода м.04.2017 г. /вземането
за м.04.2017 г. е станало изискуемо на 15.06.2017 г./ – м.04.2019 г. в размер на
1 566, 52 лв., определен по реда на чл.162 ГПК, при съобразяване
заключението на съдебно-техническата експертиза по делото.
От така посочената сума ответникът дължи 1/2 съобразно своя дял в
съсобствеността, т.е. сумата от 783, 26 лв.
Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато
няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава,
6
както и размера на претенцията си.
По арг. от нормата на чл.119 ЗЗД мораторна лихва не се дължи върху
погасената по давност главница за периода м.05.2016 г. – м.03.2017 г.
По отношение на мораторната лихва върху главните вземания за
периода м.04.2017 г. – м.04.2019 г. приложение намират Общите условия на
ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г., месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Продавачът връчва, чрез търговеца, на упълномощеното лице в СЕС
изравнителните сметки /обща и индивидуални/ на клиентите, като датата на
връчването на изравнителните сметки се удостоверява с подпис на
упълномощеното лице, а последното информира клиентите в СЕС за общата
изравнителна сметка, датата на получаването и връчва индивидуалните
изравнителни сметки срещу подпис, удостоверяващ датата на връчването –
чл. 28 от Общите условия.
В клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия е предвидено правото
на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2, от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата
сума за топлинна енергия.
При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на горепосочените
клаузи съдът приема, че предвиденият 45-дневен срок за изпълнение на
задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди изготвянето на
изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на ищеца, т. е.,
преди 31 юли на съответната година. Необходимостта от изравняване на
действително потребеното количество топлинна енергия с начисленото за
периода /отоплителния сезон/ отлага изпълнението на клиентите до
7
извършването му, респ. осчетоводяването му. До тогава кредиторът не може
да иска изпълнение. Следователно, задължението за заплащане на стойността
на действително потребената топлинна енергия е възникнало като срочно и по
правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД ответникът е в забава, считано от 15
септември на съответната година. В този смисъл доколкото ищецът се
легитимира като кредитор на главни вземания за стойността на доставена
топлинна енергия, то акцесорната претенция се явява установена по
основание за периода 15.09.2017 г. – 27.05.2020 г., в размер на сумата на 236,
16 лв., определен по реда на чл. 162 ГПК.
От така посочената сума ответникът дължи 1/2 съобразно своя дял в
съсобствеността, т.е. сумата от 118, 08 лв.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2014 г. и 2016 г.
клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността
се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите
условия 2014 г. и 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на
услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на
клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието
на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение, съобразно което предявените искове за установяване на
дължимостта на тази сума в полза на „Топлофикация София” ЕАД – в
качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват установени по
основание.
Установи се по делото, че дяловото разпределение през исковия период
е извършвано от ........... Общият размер на дължимата цена на дяловото
разпределение за периода м.02.2017 г. – м.04.2019 г. възлиза на сумата от 41,
75 лв., определен по реда на чл.162 ГПК при съобразяване на счетоводна
справка на ищеца на л.25 от делото.
С оглед своевременно въведеното от страна на ответника възражение за
изтекла погасителна давност, при съобразяване на обстоятелството, че чл. 32,
ал. 3 от ОУ от 2016 г. не намира приложение за това вземане и при липса на
друга уговорка относно неговия падеж, давността тече съгласно чл. 114, ал. 2
ЗЗД от датата, на която е възникнало. С оглед изложеното и по
съображенията, вече изложени относно приложението на ТР № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се приеме,
че погасени по давност са вземанията, станали изискуеми преди 05.06.2017 г.,
каквито в случая се явяват вземанията за периода м.02.2017 г. – м.05.2017 г.
/вземането за м.05.2017 г. е станало изискуемо на 01.06.2017 г./ в размер на
сумата от 6 лв.
8
Непогасени по давност са вземанията за периода м.06.2017 г. –
м.04.2019 г. в размер на 35, 75 лв., определен по реда на чл.162 ГПК.
От така посочената сума ответникът дължи ½ съобразно своя дял в
съсобствеността, т.е. сумата от 17, 88 лв.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява
при условията на пълно и главно доказване изпадането на длъжника в забава
по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за заплащане на
задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след покана,
каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 44, 07 лв. разноски за заповедното производство и
сумата от 1 008, 59 лв. разноски за исковото производство, съобразно
уважената част от исковете.
На процесуалния представител на ответника следва да се присъди, на
основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 36, 72 лв. адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна защита, съобразно отхвърлената част от
исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ........., ЕИК ........
срещу Б. Б. ХР., ЕГН ********** искове, че Б. Б. ХР., ЕГН ********** дължи
на ........., ЕИК ........, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1
ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, както
следва:
сумата от 783, 26 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот апартамент № 24, находящ се в гр. ..........., аб.
№ .......... за периода м.04.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК – 05.06.2020 г. до окончателното
изплащане,
сумата от 118, 08 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2017
г. – 27.05.2020 г.,
сумата от 17, 88 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.06.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законната
лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 05.06.2020 г. до
окончателното изплащане,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
10.06.2020 г. по ч.гр.д. № 22571/2020 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на доставената топлинна енергия до
9
пълния предявен размер от 1 024, 43 лв. и за периода м.05.2016 г. – м.03.2017
г.; иска за мораторна лихва – до пълния предявен размер от 154, 44 лв.; иска
за цената на дяловото разпределение – до пълния предявен размер от 20, 87
лв. и за периода м.02.2017 г. – м.05.2017 г. и иска за мораторна лихва върху
цената на дяловото разпределение – в пълния предявен размер от 3, 88 лв. за
периода 31.03.2017 г. – 27.05.2020 г.
ОСЪЖДА Б. Б. ХР., ЕГН ********** да заплати на ........., ЕИК ........, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 44, 07 лв. разноски за заповедното
производство и сумата от 1 008, 59 лв. разноски за исковото производство
ОСЪЖДА ........., ЕИК ........ да заплати на адв. С Й Д., на основание
чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 36, 72 лв. адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна защита
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца ...........
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10