О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
град Ловеч, …………..2020 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито съдебно заседание на шестнадесети
март, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ИВАНОВ
ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВ
в.гр.д.
№ 186/2020 година, за да се
произнесе,съобрази :
Производство по чл. 435,
ал. 2 от ГПК
Постъпила е частна жалба от Н.М.М., ЕГН **********, с
адрес ***, чрез адв. С*** К** от САК, длъжник по изп. дело № 20198790402672 по
описа за 2019 година на частен съдебен изпълнител Велислав Любомиров Петров, рег. № 879, с
район на действие Окръжен съд – Ловеч.
В жалбата
сочи, че във връзка с образувано изпълнително дело № 20198790402672 по описа на
ЧСИ Велислав Петров, рeг. № 879 на КЧСИ (наричан за краткост по - долу „ЧСИ")
от Дирекция „Местни приходи" - Община Ловеч, в качеството им на взискател
срещу длъжника Н.М.М., представляван от адв. Светла Костенска и след извършена
справка на 22.01.2020 г. по горното дело на място в кантората на ЧСИ В. Петров
е надлежно уведомена на 22.01.2020 г. за Поканата за доброволно изпълнение с
изх. № 30164/28.11.2019 г. по описа на ЧСИ В. Петров, (наричана за краткост по
долу „ПДИ") и в законоустановения срок изцяло обжалваме, като
незаконосъобразно начислените и претендирани разноски, обективирани в ПДИ, в
която са посочени следните суми Главница в размер на 4732.66 лв., ведно със
законна лихва върху нея от 07.11.2019 г., което до момента е 27.66 лв. до
окончателното изплащане, неолихвяема сума в размер на 2442.11 лв., както и
всички бъдещи такси и разноски, включително и следващата се такса по т. 26 от
ТТР към ЗЧСИ, с включен ДДС, която към момента е в размер на 693.55 лв. в полза
на взискателя - Община Ловеч.
Посочва, че видно
от книжата по делото, длъжникът е трябвало да бъде уведомен, чрез връчване и
оформяне на изпратени документи и да бъде върнат екземпляр, чрез своя
работодател, „С****" ЕООД, но такива липсват по делото.
Поради тази причина и след извършена справка на място
в кантората на ЧСИ на 22.01.2020 г. по няколко дела, в това число по И.Д. №
2672/2019г. и видно от депозираните Молби от 22.01.2020 г. съм поискала по тях
справки, както и незаверени преписи по същите. По този повод бях надлежно
уведомена на 22.01.2020 г. и запозната със съдържанието на ПДИ на длъжника Н.М..
В тази връзка
в законоустановения срок,
изцяло обжалват като незаконосъобразно начислени
разноски в получената покана на 22.01.2020 г. ПДИ с изх. № 30164/28.11.2019 г.
по описа на ЧСИ В. Петров, peг. 879 на КЧСИ на длъжника Н.М. и моли, същите да
бъдат отменени, алтернативно намалени, поради следните съображения по същество:
I. Необходимо
да се вземе предвид факта, че по изпълнителното делото се дължат само реално
направените разноски, поради това считаме, ЧСИ не е направило цитираните
разноски и съответно не са извършени.
Посочват непротиворечива съдебна практика в този
смисъл и част от нея прилагат по-долу:
Определение № 455 от 27.07.2009 г. по ч.гр.д. №
385/2009 г. на Върховен касационен съд , ГПК „.. Отговорността по чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК е право на едната
страна да иска от другата да плати направените от нея разноски, ако е
постановен съдебен акт в нейна полза, като се дължат реално направените
разноски";
Определение №
2081 от 13.02.2013 г. по адм. д. № 1906/2013 на Върховния административен съд
"....Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат
от ответника съразмерно с уважената част от иска. Употребеното в закона минало
страдателно причастие, като нелична глаголна форма, която изразява резултат от
действие, сочи на извода, че действието трябва да е осъществено - т.е.
плащането да е извършено;
II. Видно от книжата по делото, които обръща внимание,
че към датата (22.01.2020 г.) при извършване на справката на място в кантората
на ЧСИ, не бяха номерирани страниците по делото, което е основание за добавяне
на различни документи по същото или антидатиране и отделно в получената на
22.01.2020г. ПДИ бяха посочени следните суми, които не бяха и подробно инвидуализирани,
а именно: Главница в размер на 4732.66 лв., ведно със законна лихва върху нея
от 07.11.2019 г.( което до момента е 27.66 лв. до окончателното изплащане,
неолихвяема сума в размер на 2442.11 лв., както и всички бъдещи такси и
разноски, включително и следващата се такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, с включен
ДДС, която към момента е в размер на 693.55 лв. в полза на взискателя - Община
-гр. Ловеч.
Сочи, че по отношение на Главницата в размер на *** лв.,
длъжникът е подал Молба на основание чл. 173 от ДОПК за погасяване на публични
задължения, чрез погасяването им на основание настъпила погасителна давност.
Освен това е необходимо да се вземе предвид че ЧСИ не е извършило актуална
справка, с която да се установи, дали задължението не е погасено изцяло или
частично спрямо длъжника.
По отношение на неолихвяемата сума в размер на 2442.11
лв., ЧСИ посочва в ПДИ, че същата я претендира без същите да са
индивидуализирани по основание и по размер за какво, от какво и кога, предвид
обстоятелството, че взискател е Община - гр. Ловеч. Видно от книжата по делото,
същите не са заплатени от Община - гр. Ловеч и съответно същите не са дължими,
тъй като претендираните такси не са заплатени от взискателя. Това, че Общината
е освободена от такси, не е основание за тяхното заплащане и съответно да бъдат
начислени от ЧСИ, тъй като изпълнителни действия за сумата от 2442.11 лв. не са
извършени от ЧСИ, а и не са заплатени от взискателя. Ако обърнете внимание в
депозираната от Община - Ловеч Молба с вх.40868/13.11.2019г. до ЧСИ В.Петров е
посочена лихва 1738.19 лв., а ЧСИ е посочил в ПДИ неолихвяема сума в размер на
2442.11 лв. В тази връзка не става ясно кое е меродавното, коя е правилната
сума, дали 1738.19 лв. или 2442.11 лв., коя от тези суми точно се претендира от
ЧСИ или от Общината, за какво се иска и какво представлява, същите не са
индивудиализирани и съответно не става ясно каква е волята на взискателя или на
ЧСИ.
По отношение на
такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, с включен ДДС, която е в размер на 693.55 лв.,
подобна такса се събира въз основа на събраното вземане от длъжника, която към
дата на връчването на ПДИ, все още не е събрана и отделно, главницата не е
актуална след представянето на АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, тъй като е от
дата 31.05.2019г. Поради тази причина, такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ към
настоящия момент не е дължима от длъжника.
Сочи, че след извършената справка на 22.01.2020 г., с
която е поискано и преписи по конкретни изпълнителни дела, в това число и по ИД
№2672/2019 г. на ЧСИ и видно от книжата
по делото, е установено, че единствено ЧСИ е издало „проформа-фактура” от
28.11.2019 г. на стойност 228 лв. с ДДС, ведно със Сметка № 24417 от 28.11.2019
г.
В юридическия
смисъл „проформа фактура" е оферта/покана за плащане под формата на
фактура, която няма юридическа стойност и се използва в точно определени
случаи, които в конкретния случай ЧСИ не попада в тях. Липсата на платежни
документи от взискателя, че са заплатени конкретни такси, което ЧСИ ги
начислява е не само неоснователно, но и недопустимо, същите да се претендират
от длъжника.
Видно от изброеното описание в „проформа фактура"
от 28.11.2019 г., посочените изпълнителни действия не са реално извършени от
ЧСИ, не отговарят на обективната истина. Ако обърнете внимание в описанието на
„проформа фактура" от 28.11.2019 г. в т. 2 е посочено, че са извършени три
броя връчване на ПДИ и др. документи. След извършената справка се установява,
че ПДИ не е връчена от призовкар на ЧСИ, а е трябвало да бъде връчена на
длъжника, чрез работодателя и то пощата, препоръчано с обратна разписка, което
е на стойност 2.50 лв. и същата е приложена по делото, а не три връчвания на
стойност 72 лв. с ДДС. Но работодателят не е имал възможност да връчи ПДИ,
поради факта, че не е в неговите компетенции и не знае по какъв начин, да
оформи ПДИ. Липсва всякаква правна логика да се начислява на длъжника 72 лв. с
ДДС за три броя връчване на ПДИ и др. документи, които дори не са връчени на
длъжника, а напротив обратното, в качеството ми на негов пълномощник, същите ги
получих на 22.01.2020 г., както и спорната ПДИ, след извършена справка на място
по делото.
На следващо място в т. 3 от описанието в „проформа
фактура" от 28.11.2019 г. е посочено, че ЧСИ е извършил цялостно проучване
на имуществото на длъжника и е начислена сума от 60 лв. с ДДС, за което изцяло
възразяваме. Отново, видно от книжата по делото, може по безспорен начин да се
установи, че подобно изпълнително действие не е извършено. Единствено ЧСИ е
извършил справка за банкова сметка, ***тново да е налице, каквото и да е правно
основание за това.
И не на последно място се установява, че в описанието
на т. 4 от „проформата фактура", че ЧСИ е извършило справка от БНБ от
17.11.2019 г. по името на длъжника и видно от нея са посочени пет банкови
сметки, които в графа „актуални" са с празни полета, което означава, че не
са активни и останалите две сметки са посочени, че са били активни до следните
дати: 11.01.2019 г. и 19.05.2017 г. Въпреки, че не са активни и актуални към
настоящия момент, ЧСИ е изпратило пет броя запорни съобщения до банките, като
за всяка едно запорно съобщение, което е на стойност 18 лв. с ДДС, ЧСИ е
начислило такси 5 х 18 лв.= 90 лв. с ДДС, което е незаконосъобразно. Абсолютен
правен абсурд, но и произвол, ЧСИ да наложи запор на банкови сметки, предвид
обстоятелството, че от справката на БНБ изрично са посочили конкретни дати т.е.
за какъв период или до кога е активна сметката, а в празните полета не е
посочена дата, тъй като същите са закрити или не са активни.
В тази връзка въпросът за разноските в изпълнителното
производство е уреден в част I, глава VIII, раздел II, чл.71-84 от ГПК и като
норми от общата част на процесуалния закон тези правила на общо основание са
приложими и за изпълнителното производство
В чл.78, ал.1 и чл.79, ал.1 от ЗЧСИ е предвидено, че
таксите се събират за извършване на изпълнителни и други действия, като
размерът им се определя от ТТРЧСИ, а за събирането им се изготвя сметка в два
или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител,
единият от които се връчва на задълженото лице, като в чл.79, ал.2 от ЗЧСИ е
предвидено, че в сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се
дължат таксите, материалния интерес при пропорционалната такса, сумите на
дължимите такси и допълнителните разноски, размерът на получената предплата и
последиците от неплащането. А в конкретния случай ЧСИ не е осъществил
фактическите състави на чл.78, ал.1 и чл.79, ал.1 и ал. 2 от ЗЧСИ.
Начина на определяне в конкретния случая от ЧСИ на
дължимите от длъжника такси и разноски /само по размер и при липсата на яснота
относно основанието им/ не дават възможност същият да упражни правото си на
защита, предвидена в чл. 435, ал. 2 ГПК, препятстват и възможността за
осъществяване на съдебен контрол върху действието на съдебния изпълнител по
тяхното изчисляване, за преценката, дали именно длъжникът следва да отговаря за
тях по правилото на чл. 79 от ГПК и в какъв размер.
Формалното обстоятелството, че определените в ПДИ
разноски не съвпадат по размер, по основание и съответно липсва и разноски по
адв./юриск. възнаграждение, което също не може да се презумира, че сумата от
2442.11 лв. или 1738.19 лв. е за адв./юриск. възнаграждение и по този начин не
може да се обоснове правен извод, че се касае именно за възложени в тежест на
длъжника разходи на взискателя и съответно ЧСИ да ги претендира.
Данните по цитираните по-горе сметка и „проформа
фактура" от 28.11.2019 г. по описа на ЧСИ относно дължимите от взискателя
прости такси е необходимо да бъдат съобразени и с обстоятелството, че към
момента на ПДИ не е налице каквото и да е фактическо и правно основание за
определяне, на каквато и да е пропорционална такса по раздел II от ТТРЗЧСИ,
сочат явно несъответствие между дължими към него момент и начислени такси, а
като цяло лишават от яснота формирана воля на ЧСИ за определяне на таксите и
разноските по изпълнението, дължими от длъжника.
Отговорността за разноските по правило се разпределя
съобразно изхода от съответния спор, но то зависи от това доколко с поведението
си другата страна по спора е станала причина за постановяване на
незаконосъобразния акт, подлежащ на отмяна.
Освен това компетентността на съдебния изпълнител във
връзка с разноските не включва правораздавателна дейност по тяхното присъждане.
Същият не разполага с правомощия да присъжда за сторени от взискателя разноски
в изпълнителния процес, а единствено това право е на съда и поради тази причина,
Молим съда да не бъдат присъждани разноски в тежест на длъжника, които не са
направени и не са приложени от взискателя платежни документи за конкретните
изпълнителни способи по горното дело, тъй като е осъществен фактическия състав
на чл. 79, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
С оглед на гореизложеното, може да се направи
обоснован и правен извод, че неоснователно ЧСИ претендира посочените в ПДИ
разноски и други такси, без същите да са индивидуализирани по основание и по
размер, като конкретни разходи извършени от взискателя и съответно претендирани
от ЧСИ и поради тези съображения, същите не са дължими от длъжника.
Моли съда, след запознаване с настоящата Частна жалба,
да
бъде разгледана по същество и постановен съдебен акт, с който се отмени, алтернативно намалят разноските, обективирани
в Поканата за доброволно изпълнение с изх. № 30164/28.11.2019 г. по описа на
ЧСИ В. Петров.
Моли, на основание чл. 79, ал. 1, т. 3 от ГПК да не
бъдат присъждани разноски в тежест на длъжника, които не са направени и не са
приложени платежни документи от взискателя за конкретните изпълнителни способи
и разноски, които не са индивидуализираните по основание и размер такси по И.Л.
№201987904002671 по описа на ЧСИ В. Петров рег. № 879 на КЧСИ.
Моли, предявените разноски от взискателя, ако има
такива, същите да бъдат намалени съгласно законоустановения минимум.
Моли, да присъдите в полза на доверителите ми всички
направени разноски по настоящото дело, включително и адвокатския хонорар.
Прилагат следните писмени доказателства, а именно: Документ
за заплатена държавна такса в размер на 25 лв. по сметка на ОС- Ловеч;Адвокатско
пълномощно от 22.01.2020 г. - Н.М., ведно с Договор за правна помощ, защита н
съдействие от 15.01.2020 г.; Адвокатско пълномощно от 22.01.2020 г. –„С****"
ЕООД; Писмо с изх. № 30167/28.11.2019 г. до „С****" ЕООД; Оригинал на
Покана за доброволно изпълнение изх. № 30164/28.11.201 9г. до Н.М., ведно със
сметка от 28.11.2019г,; Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК от 31.05.2019 г.; Молба с вх. 02546/22.01.2020 г. по опис на ЧСИ В.Петров;
Молба 22.01.2020 г. по опис на ЧСИ В.Петров; Възлагателно писмо с вх.
40868/13.11.2019г. на ЧСИ В.Петров; Проформа фактура от 28.11.2019 г. на ЧСИ
В.Петров; Сметка № 24417 от 28.11.2019 г. на ЧСИ В. Петров; Справка от БНБ с
вх. № 41831/17.11.19 г. на ЧСИ В. Петров на Н.М.; Запорно съобщение с изх. №
30172/28.11.2019 г. на ЧСИ В. Петров; Отговор от Банка Алианц с вх.
44952/10.12.2019 г. на ЧСИ В. Петров; Отговор от ЦКБ с вх. 44847/09.12.2019 г.
на ЧСИ В. Петров; Отговор от Юробанк с вх.44898/09.12.2019 г. на ЧСИ В. Петров;
Преписи за насрещните страни.
Постъпили са и мотиви от Велислав Петров - частен
съдебен изпълнител peг. № 879 на КЧСИ, с район на действие ОС –Ловеч, относно
постъпила жалба с вх. № 4443/06.02.2020 г. от Н.М.М., ЕГН **********, чрез адв.
Светла Костенска по изпълнително дело № 20198790402671 по описа на ЧСИ Велислав
Петров, peг. № 879, с район на действие
Окръжен съд – Ловеч, с оглед обжалване на претендираните разноски,
направени в хода на изпълнителното производство, считани за незаконосъобразни
от жалбоподателя.
Съгласно обратна разписка /стр.24/ Покана за
доброволно изпълнение с изх. № 30164/28.11.2019 г. е получена на 04.12.2019 г.
от Н.М.М., ЕГН **********, обръщам внимание, че жалбата е депозирана на
30.01.2020 г. Разпоредбата на чл. 436 ал. 1 от ГПК гласи следното: „Жалбата се
подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в
двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при
извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня па
съобщението. За третите лица срокът започва да тече от узнаване на
действието.", а съгласно действащия ГПК към датата на получаването на
Покана за доброволно изпълнение, а именно 04.12.2019г. срокът е бил
едноседмичен. Предвид гореизложеното, както и че дадения срок е преклузивен
считам жалбата за недопустима, поради неспазване на законоустановения срок.
Противно на убеждението на длъжника, че присъждането
на разноски е извън компетентността на частния съдебен изпълнител в TP 2/13 на
ОСГТК на ВКС е посочено, че за разлика от исковото производство, в което съдът
е длъжен да се произнесе по отношение на задължението за разноски със съдебния
акт, с който приключва производството, в изпълнителното няма изискване за
конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за
разноските. В случая съдебния изпълнител се е произнесъл за направените
разноски посредством връчената Покана за доброволно изпълнение.Ако счетете
жалбата за допустима, моля да вземете предвид следните мотиви по същество.
Жалбоподателят твърди, че е подал Молба на основание
чл. 173 от ДОПК за погасяване на задълженията поради настъпила погасителна
давност. Към настоящият момент не е постъпило искане от взискателя за
актуализация на дълга, а също така Частният съдебен изпълнител не е орган, пред
който следва да бъде направено възражение за изтекла давност, както и орган,
който има право да я прилага. Вярно е, че на Частния съдебен изпълнител е
възложено да събира публични вземания, каквито безспорно са посочените в Акта
за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № 16071 - 1/31.05.2019г.
данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци, но съгласно разпоредбата
на чл. 163 ал. 4 от ДОПК, когато тези задължения са възложени за събиране на
съдебен изпълнител, събирането им се извършва по реда на ГПК, който не
предоставя на последния правомощия да извършва действия за погасяване по
давност на задължения, както и на част от дължими суми. Единствената давност,
за която съдебния изпълнител следи етази по чл. 433 т.8 от ГПК. В този смисъл е
и решение № 282/19.12.2018г. на Окръжен съд
Ловеч Гражданско отделение по Гражданско дело (В)№ 541/2018 г.
По отношение на таксите и разноските съгласно чл. 80
от ЗЧСИ за всяко действие на частния съдебен изпълнител дължимата такса,
определена с тарифата по чл. 78, ал. 2, се внася авансово. Чл. 79, ал. 2 от ГПК
гласи: „Когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират
от длъжника", а съгласно чл. 84, т.З от ГПК общините са освободени от
заплащането на такси. Имайки предвид посочените разпоредби, таксите и
разноските следва да бъдат заплатени от длъжника.
Относно твърдението на длъжника, че такса по т. 26 от
ТТР към ЗЧСИ към момента не се дължи, следва да отбележа, че таксата се
определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума. В
едно от твърденията си, жалбоподателят посочва, че Покана за доброволно
изпълнение с изх. №30164/28.11.2019 г. е връчена на 22.01.2020 г., което
твърдение е невярно, тъй като съгласно обратна разписка /стр. 24/ Покана за
доброволно изпълнение вече е била връчена на 04.12.2019 г. и повторна такава не
е връчвана.
Моли съдът да постанови съдебен акт, с който да остави
жалбата без разглеждане, като неоснователна.
ПО ФАКТИТЕ
Съгласно обратна разписка /стр.24/ Покана за
доброволно изпълнение с изх. № 30164/28.11.2019 г. е получена лично на 04.12.2019 г. от Н.М.М., ЕГН **********.Процесната
жалба е депозирана на 29.01.2020 г.,видно от отбелязвнето на същата,че
пощенското клеймо е от тази дата.Впоследствие,след получаване на поканата за
доброволно изпълнение ,на 22.01.2020г.жалбоподателя е упълномощил адв.Светла
Костенска да го представлява пред Окръжен съд-Ловеч,видно от приложените
адвокатски пълномощни на стр.42 и 43 от ИД в качеството си на физическо лице и
като управител на „С****" ЕООД.
ПО ПРАВОТО
Настоящата инстанция, като взе предвид събраните по
делото доказателства, оплакванията в жалбата и мотивите на ЧСИ, приема жалбата
за процесуално недопустима, като подадена извън законоустановения срок по чл.436,ал.1 от ГПК и
като такава следва да се остави без разглеждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 436 ал. 1 от ГПК: „Жалбата
се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в
едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при
извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня па
съобщението. За третите лица срокът започва да тече от узнаване на
действието.".Т.е. съгласно действащия ГПК към датата на получаването на
Покана за доброволно изпълнение, а именно 04.12.2019г. срокът е бил
едноседмичен.Съгласно разпоредбата на чл.60,ал.5 от ГПК, срока,който се брои на
дни,се изчислява от деня,следващ този,от който започва да тече срокът,и изтича
в края на последния ден.
Предвид гореизложеното, както и че установения срок е преклузивен настоящата инстанция
приема, частната жалба на Н.М.М., ЕГН *********** с адрес: ***, чрез Адвокатска
кантора – адв. ****САК, срещу незаконосъобразно претендирани разноски,
обекитвирани в Покана за доброволно изпълнение с изх. № 30164/28.11.2019 г. по
описа на ЧСИ В. Петров, рег. № 879 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд
–Ловеч за процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без
разглеждане.С оглед на тези съображения следва да бъде прекратено
производството по въззивно гражданско дело №186/2020.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 274,ал.1,т.1
от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната
жалба на Н.М.М., ЕГН *********** с адрес: ***, чрез Адвокатска кантора – адв. ****САК,
срещу незаконосъобразно претендирани разноски, обекитвирани в Покана за
доброволно изпълнение с изх. № 30164/28.11.2019 г. по описа на ЧСИ Велислав
Петров, рег. № 879 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд –Ловеч, като процесуално
недопустима.
Прекратява производството по въззивно гражданско дело
№186/2020.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от получаване на съобщението пред Апелативен съд-Велико
Търново .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.