№ 19403
гр. София, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20221110152271 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „....” ЕАД срещу К. М. П., с която
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в
отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 11.01.2022 г.
срещу длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 39644/2021 г. по описа на СРС, 148 състав.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: гр. ..., аб. № .... за
процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения
имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че
поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно
приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед на
което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва.
Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово
разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава
върху това вземане. Претендира и сторените по делото разноски.
Ответницата в срока по чл. 131 ГПК е депозирала отговор, с който оспорва
исковете при твърдението, че претендираните суми са начислени произволно и
неправомерно, а не на базата на реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Прави възражение за погасяване на вземането по давност. Претендират сторените по
делото разноски.
Третото лице-помагач „...“ ЕООД не е взело становище по спора в
1
предоставения от съда срок.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално
допустими. На 11.01.2022 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39644/2021г. по описа на СРС, 148-ми състав, в полза на
„....“ ЕАД срещу П. Т. П. и К. М. П. за заплащане разделно на сумите, както следва:
1474,03 лв. - цена на топлинна енергия за имот на горепосочения адрес на длъжника,
аб.№ ...., инст.№ .... през периода от 05.2018 г. до 04.2020 г., сумата 169,92 лв. –
обезщетение за забава в периода от 15.09.2019г. до 04.06.2021 г. по отношение на
цената за топлинна енергия, сумата 16,06 лв. – цена за дялово разпределение за
периода от 07.2018 г. до 04.2020 г., сумата 2,78 лв. – обезщетение за забава в периода
от 31.08.2018г. до 04.06.2021 г. по отношение на цената за дялово разпределение, ведно
със законната лихва върху двете главници за времето от 06.07.2021г. до изплащане на
вземането. В срока по чл. 414 ГПК е депозирано възражение срещу заповедта от
длъжника К. П., поради което и на ищеца са дадени указания за предявяване на иск за
установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение. Исковата молба е
депозирана в едномесечния срок.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на
договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови
нужди до имота през исковия период, обема на доставената на ответника ТЕ за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума,
дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение,
настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им.
В тежест на ищеца с оглед наведеното възражение за давност е да установи
наличието на факти, довели до спиране или прекъсване на давността за вземанията.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в
общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ/. С оглед на така установената законова
уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага
заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени –
собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица,
2
свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част
от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен
писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/,
така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и
да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще
на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с
кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през исковия период, е меродавно обстоятелството с кое
лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.
В конкретния случай от ангажираните по делото писмени доказателства –
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ..., т. V, рег. № .., дело №
.../2005г. и заявление от 24.01.2018 г. за подновяване на вписана ипотека, се
установява, че собственици на процесния имот са П. Т. П. и К. М. П., обстоятелство,
което не се оспорва и от ответницата в отговора на исковата молба. При това
положение по делото безспорно се установи качеството на титуляр на правото на
собственост към процесния период за посочения топлоснабден имот, поради което и
ответницата е и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия
до топлоснабдения имот и дължи заплащането на начислените за имота суми за
исковия период за доставената ТЕ. Налице е първата предпоставка за основателност на
исковете.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „....” ЕАД е
налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника
е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за
енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело
3
№ 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено, че за отношенията, възникващи при
доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се
прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на
разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1 от ДР на Закона за защита на потребителите.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в
която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се
установява от събраната по делото доказателствена съвкупност. В тази връзка съдът
взема предвид и заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза,
което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено. От същото се
установява, че е начислена ТЕ единствено за битова гореща вода (БГВ) при условията
на неосигурен достъп в съответствие с нормативната база. Данни за последното се
съдържат и в представените от третото лице-помагач – протоколи за неосигурен
достъп за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., както и за отоплителен сезон 01.05.2019
г. – 30.04.2020 г. Видно от същите на посочените две дати за всеки отоплителен сезон
ап. 8 (собственост на ответницата) не е осигурен достъп за отчет. В тази насока са и
представените изравнителни сметки, в които изрично е вписано, че апартамент с аб. №
.... е с неотчетени водомери. След края на всеки отоплителен сезон е извършвано
изравняване и са съставяни изравнителни сметки. Топлинният счетоводител „...“
ЕООД е изготвил две изравнителни сметки за потребена топлинна енергия в
процесния апартамент. Експертът е констатирал, че монтираният в абонатната станция
общ топломер е преминал през исковия период проверка, като заключението е, че
същият съответства на нормативните изисквания. Въз основа на направените
изчисления вещото лице е посочило, че стойността на потребената в имота ТЕ през
исковия период за целия имот възлиза на 2867,03 лв. Вещото лице е посочило, че
стойността на услугата за дялово разпределение за исковия период за целия имот е в
размер на сумата 32,12 лева. Не се установи по делото и да са правени рекламации от
ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на
топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно
показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата
топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.
По повод възраженията на ответницата относно че претендираните суми са
начислени произволно и неправомерно, а не на базата на реален отчет на уредите за
дялово разпределение, съдът намира за нужно да отбележи, че съгласно чл. 70, ал. 2 от
Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването, всички клиенти са длъжни да
осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на
представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за
отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване
на визуален оглед на контролните приспособления към тях. Един път годишно се
осигурява достъп за контрол и в имотите на клиентите с монтирани уреди за
дистанционен отчет. Съгласно чл. 70, ал. 3 от Наредбата, редът за отчитане на
показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в
общите условия на договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ. Съгласно ал. 4 от същата
разпоредба на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в
имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като
отоплителни тела без уреди, освен когато клиентите са монтирали уреди с
дистанционен отчет.
Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 от общите условия на „....“ ЕАД, в сила от 2016 г., и
посочени по-горе, клиентите в сграда етажна собственост са длъжни да изберат лице
4
от етажната собственост, което да получава от търговеца уведомление за датите на
отчет на уредите за дялово разпределение и да информира другите клиенти в сградата
етажна собственост, а съгласно т. 3 това лице подписва и протокол за неосигурен
достъп в датите за отчет от отделни клиенти в сградата етажна собственост. В случая
такива протоколи за неосигурен достъп са представени по делото, като същите са
подписани от представители на етажната собственост (л. 71-72 от делото). С оглед
изложеното, съдът намира, че клиентите в сградите етажна собственост са длъжни да
осигурят достъп до имотите си за отчитане на уредите за дялово разпределение. В
случая в общите условия на топлопреносното предприятие е предвиден и ред за
уведомяване на клиентите в сградите етажна собственост за датите на отчет на уредите
за дялово разпределение в самостоятелните обекти в сградата. Неизпълнение от страна
на лицето, натоварено да съобщи на останалите етажни собственици датата на
извършваните отчети, не може да се вмени на топлопреносното предприятие, нито на
дружеството, извършващо дялово разпределение.
Нужно е да се отбележи още, че съгласно чл. 29, ал. 2 от общите условия на
„....“ ЕАД, цитирани по-горе, клиентите, неосигурили достъп до имотите си за
отчитане на уредите за дялово разпределение, могат да поискат срещу заплащане,
съгласно ценоразписа на търговеца, допълнителен отчет и преработване на
изравнителните сметки (общи и индивидуални) в тримесечен срок от датата по чл. 28,
ал. 2 от общите условия. Т.е. налице е допълнителна възможност за клиентите на
топлинна енергия за корекция на начислените им суми при неосигурен достъп до
имота. Няма данни ответницата да се е възползвала от тази възможност.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че няма данни за извършени от абоната плащания на суми за топлинна
енергия, касаещи процесната сума, а такива не се и твърдят от ответницата. От
заключението се установява, че с резултата от изравнителните сметки не са погасявани
задължения извън процесния период. Същото е констатирало, че начислената сума за
отчет на уредите дялово разпределение е в размер на 32,12 лв.
Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло
експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, доколкото същото се
основава на представените от фирмата за дялово разпределение отчетни документи и
индивидуални справки за дялово разпределение, както и на извършените от вещото
лице изчисления, а не единствено на счетоводните записи на ищеца. При кредитиране
заключението на СТЕ се установява, че размерът на реално потребеното количество
топлинна енергия за процесния период и имот, при съобразяване с изравнителните
сметки е в общ размер на 2867,03 лв.
Ищецът е направил искане по отношение на ответницата да бъде призната
дължимостта на сумите – за по ½ от всяка от тях, като това искане е съобразено и от
заповедния съд. Ищецът претендира от ответницата 1474,03 лв. (представляваща ½ от
цялото вземане съгласно заявлението по чл. 410 ГПК в размер общо на 2948,06 лв.). С
оглед приетия за установен размер на реално потребеното количество топлинна
енергия за процесния период 2867,03 лв., съдът намира, че от него К. М. П. дължи ½
част или сумата от 1433,51 лв., до която сума искът е основателен и следва да се
уважи, а за горницата до пълния предявен размер от 1474,03 лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По претенцията за цена на услугата за дялово разпределение:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която
5
се намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
От събраните в хода на производството доказателства и заключението на СТЕ е
установено, че услугата е извършвана през процесния период от „...“ ЕООД,
следователно и се дължи заплащане на нейната стойност.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между страните са приложими общите условия,
приети по делото като доказателство, като според чл. 36, ал.2 от същите условия редът
и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача,
съгласувано с търговците извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22
от ОУ услугата „дялово разпределение“ се заплаща на продавача – „....“ ЕАД, от което
следва, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово
разпределение за процесния период.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от
договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия през периода, а от
доказателствата по делото и заключението на СТЕ е установено, че услугата е
извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е дължима на ищеца. Ето защо
и този иск е доказан по основание. Въз основа на приобщените по делото писмени
доказателства и заключението на СТЕ, съдът приема, че искът е доказан и по размер за
сумата от 16,04 лв. (доколкото ищецът претендира от ответницата П. ½ от цялото
вземане съгласно заявлението по чл. 410 ГПК) и следва да се уважи изцяло.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
Според чл. 32, ал. 3 ОУ от общите условия на ищеца от 2016г., след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки, а съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се
начислява при неплащане на задължението в определения срок. Следователно при
действието на общите условия от 2016г., задължението за плащане на сумата за
топлинна енергия е с определен падеж и вземането за мораторна лихва възниква на
основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е
необходима покана. Следователно ответникът е изпаднал в забава за плащане на
главницата и дължи мораторна лихва за процесния период.
В случая за процесните вземания са издадени две общи фактури – обща
фактура № ... от 31.07.2019г. /издадена за периода от м.05.2018г. до м.04.2019г./ с
падеж 14.09.2019г. и обща фактура № ********** от 31.07.2020. /издадена за периода
от м.05.2019г. до м.04.2020г./ с падеж 14.09.2020г. Ето защо ответникът е изпаднал в
забава за плащане на главниците по общите фактури, поради което дължи мораторна
лихва за процесния период. Видно от експертното заключение по основната ССчЕ,
6
размерът на лихвата за периода от 15.09.2019г. до 04.06.2021г. е 345,41 лв. начислена за
целия имот. Ищецът претендира от ответницата ½ от цялото вземане в размер на
339,85 лв., което е по-малко от установеното от вещото лице, или сумата от 169,92 лв.,
какъвто е и претендираният от ищеца размер. Ето защо предявеният иск следва да се
уважи изцяло.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово
разпределение на ТЕ
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща исковата молба, поради което акцесорната
претенция за сумата от 2,78 лв. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По възражението за погасяване на вземанията по давност съдът намира
следното:
При действието на общите условия от 27.06.2016г. давността за всяко месечно
задължение започва да тече с изтичане на 45- дневния срок за плащане считано от края
на месеца, за който се отнася. Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г.
на ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена топлинна енергия имат
периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП, за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти
/каквито са страните по делото/. Възобновяването на течението на спрените срокове е
извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за
здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, според който сроковете, спрели
да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат
след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".
Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на давностния срок е
възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за
период от 69 дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите Общи
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 33,
ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно,
задължението за м.05.2018г. (най-старото от периода) не е погасено по давност – за
този месец задължението е станало изискуемо на 15.07.2018г., като тригодишната
погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл. 114, ал. 1
ЗЗД, изтича на 22.09.2021г. (с добавяне на два месеца и 7 дни в периода 13.03.2020г. –
20.05.2020г., през които давността е спряла да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, във връзка с
§ 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020г., в сила от
14.05.2020г.), т.е. след подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 06.07.2021г.
На следващо място съдът констатира, че към датата на заявлението /06.07./
няма погасени по давност вземания за мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до
7
04.06.2021 г.
На последно място не се установява и да са налице погасени по давност
вземания за цена на доставена услуга за дялово разпределение, доколкото вземането за
м. 07.2018г. е станало изискуемо на 01.08.2018г., респ. давността за него е следвало да
изтече на 01.08.2021г., т.е. след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 06.07.2021
г.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, съразмерно с
уважената част от исковете, както следва: за исковото производство разноски в размер
общо на 811,56 лв. за платена държавна такса, депозит за съдебна експертиза и за
юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер от 100 лв.), а за заповедното
производство – сумата от общо 47,20 лв. за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответницата К. П. не е ангажирала доказателства за сторени разноски в
исковото производство, поради което такива не й се следват. В заповедното
производство представя доказателства за сторени такива в размер на 200 лв., съгласно
договор за правна защита. Ето защо на същата следва да бъдат присъдени разноски в
заповедното производство в размер на 5,21 лв., съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
от „....“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр....., искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К. М.
П., ЕГН: ********** и адрес: гр. ..., общ. Столична, дължи на „....“ ЕАД, ЕИК ...
сумата от 1433,51 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се в гр. ..., аб. №
...., инсталация № ...., ведно със законната лихва за периода от 06.07.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата от 169,92 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2019 г. до 04.06.2021 г., сумата от 16,04 лева, представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва за периода от 06.07.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39644/2021 г. по описа на
СРС, 148 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цена на топлинна енергия за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1474,03 лв., както и иска
за обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 2,78
лв. за периода от 31.08.2018 г. до 04.06.2021 г.
ОСЪЖДА К. М. П., ЕГН: ********** да заплати на „....“ ЕАД, ЕИК ... на
основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК сумата от 47,20 лв. – представляваща разноски в
заповедното производство и сумата от 811,56 лв., представляваща разноски в исковото
производство, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „....“ ЕАД, ЕИК ... да заплати на К. М. П., ЕГН: ********** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 5,21 лв. – представляваща разноски в
8
заповедното производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „...“ ЕООД на
страната на „....“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9