Р Е Ш Е Н И Е
№ 109
гр.
Перник, 21.07.2022
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е. В. и с участието на
прокурор М. Л.** от Окръжна прокуратура – П., като разгледа докладваното от
съдия Гоцова КАНД № 114 по описа на съда за
2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „***“ ЕООД, ЕИК **,
седалище и адрес на управление гр. С.**, бул. „**“ № **, представлявано от К.М.К.
– управител, срещу решение № 9 от 06.04.2022 г., постановено по АНД № 76/2021 г. по описа на Районен
съд – Б.**, в частта, в която е отправено предупреждение към „***“ ЕООД, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на решението, ще му бъде
наложено административно наказание, и касационна жалба на Дирекция за
национален строителен контрол (ДНСК), чрез процесуалния представител гл.
юрисконсулт К.И., срещу решение № 9 от 06.04.2022 г., постановено по АНД №
76/2021 г. по описа на Районен съд – Б.**, с което е отменено Наказателно
постановление № ПК-22-ДНСК-91 от 01.11.2021г.,
издадено от началника на ДНСК, с което на „***“ ЕООД, ЕИК **, на основание чл.
237, ал. 1, т. 22 от ЗУТ във вр. с чл. 239, ал.1, т.2 и чл. 222, ал. 1, т. 15
от ЗУТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и
петстотин лева).
Касационният жалбоподател „***“ ЕООД твърди, че
решението в обжалваната му част е незаконосъобразно, като постановено в
нарушение на закона, касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63в от ЗАНН. По същество твърди,
че „***“ ЕООД не е нарушило изискванията на чл. 158, ал. 2 от ЗУТ, поради което
и незаконосъобразно е приложена хипотеза на маловажен случай. Иска отмяна на
решението в обжалваната му част.
В касационната жалба на ДНСК се изразява несъгласие с
постановеното решение – при постановяване на съдебния акт е допуснато нарушение
на процесуални правила и е нарушен материалния закон – ЗУТ, с неправилното му
прилагане. Възразява се срещу изводите на решаващия първоинстанционен състав за
маловажност на процесното нарушение. Прави се искане за отмяна на решението на
районния съд и за потвърждаване на издаденото наказателно постановление.
В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК, ответникът по касационната
жалба на ДНСК – „***“ ЕООД, редовно уведомен за същата, депозира отговор. Счита
жалбата за неоснователна, и иска да се остави без уважение по подробно изложени доводи.
В срока по чл. 213, ал. 4 от АПК, ответникът по касационната
жалба на „***“ ЕООД – ДНСК, редовно уведомен за същата, не представя отговор.
В съдебно
заседание касаторът и ответник – „***“ ЕООД,
гр. С.**, редовно призован, за представител изпраща юрисконсулт Венцислава Л.***.
Поддържа жалбата, както и доводите, изложени в отговора по касационната жалба. Пледира
касационната жалба да се уважи.
В съдебно заседание касаторът и
ответник – ДНСК, не изпраща представител. В писмена молба от юрисконсулт К.И., се
поддържа касационната жалба на ДНСК и се оспорва като неоснователна жалбата на
„***“ ЕООД, гр. С.**. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатско/юрисконсултско възнаграждение при направено такова искане от страна
на „***“ ЕООД,
гр. С.**.
Представителят на Окръжна прокуратура – Перник, дава
заключение за неоснователност на касационните жалби. Предлага решението на
районния съд да се остави в сила като правилно и законосъобразно.
Настоящият касационен състав, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост на жалбите, след като на основание чл. 218 от АПК
обсъди изложените в касационните жалби съображения и провери служебно
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия
закон, намери следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лица по
чл. 210, ал. 1 от АПК – всяка страна в производството по делото пред първа
съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно в съответната обжалвана
негова част, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са допустими
за разглеждане.
Съобразно
разпоредбата на чл. 218, ал. 2, предл. 1 и 2 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд следи служебно за валидността и допустимостта на
решението на първата съдебна инстанция. Решението на районния съд е валидно и
допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма,
по допустима жалба.
Във връзка с релевираните в
касационните жалби основания за касиране на съдебния акт и служебната проверка
за правилно приложение на материалния закон:
Разгледана по същество касационната
жалба на „***“ ЕООД, гр. С.**, е основателна, съответно без основание са
доводите в касационната жалба на ДНСК. Съображенията са следните:
С НП № ПК-22-ДНСК-91 от 01.11.2021
г., началникът на ДНСК, на основание чл. 237, ал. 1, т. 22 от ЗУТ във вр. с чл.
83, ал. 1 от ЗАНН, наложил на „***“ ЕООД, гр. С.**, в качеството му на лице,
упражняващо строителен надзор на строеж „Реконструкция на довеждащ водопровод
от каптаж „.**“ до резервоар „.**“, с .**, община Б.** имуществена санкция в
размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева) за това, че е следвало в
7-дневен срок от заверката на заповедна книга да уведоми писмено РДНСК –
Перник, но не го е сторило, с което не е изпълнило задължението си по чл. 158,
ал. 2, изр. първо от ЗУТ. Приел е, че нарушението е извършено под формата на
бездействие, на 27.04.2021г., когато е изтекъл 7-дневният срок за писмено
уведомяване на РДНСК Перник за заверена на 19.04.2021г. заповедна книга № 222
на строежа.
Наказателното постановление е
обжалвано пред Районен съд – Б.**, който с решението, предмет на настоящия
съдебен контрол, го е отменил като незаконосъобразно. За да постанови този резултат първоинстанционният
съд, след като установил фактическата обстановка от данните, внесени
посредством събраните и приобщени по делото писмени и гласни доказателства, в
резултат на извършената служебно цялостна проверка за законосъобразност на
проведеното административнонаказателно производство приел, че съставения за
процесното нарушение акт (АУАН) и НП са съставени и издадени съобразно
императивните правила на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и съдържат всички
изисквани реквизити, издадени са от компетентни органи и в изискваната от
закона форма, правилно са индивидуализирани нарушителят и качеството, в което
същият е извършил нарушението, а последното е описано обстоятелствено и пълно,
с отразени дата, място и обстоятелства на извършването му. Приети за основателни
в решението са доводите на наказаното лице за липса на умисъл при извършване на
нарушението и допусната техническа грешка. Съпоставил установените по делото
факти, районният съд е достигнал до извод, че макар и формално именно
наказаното дружество „***“ ЕООД, в качеството му на лице, осъществяващо
технически надзор на процесния строеж, да е и лицето, спрямо което следва да се
ангажира административнонаказателната отговорност за безспорно извършеното
нарушение на чл. 158, ал. 2 от ЗУТ, след като от името на друга фирма е
подадено уведомление за заверената книга, то на практика задължението за
писмено уведомяване в указания в чл. 158, ал. 2 от ЗУТ срок, с оглед, че
заповедната книга за строежа е заверена, сочи на малозначителност на нарушението,
каквато преценка административнонаказващият орган не извършил, нито е обосновал
защо счита за неоснователно възражението на наказаното лице за допусната
техническа грешка. Прието в решението е, че спецификата на извършването
(уведомление, подадено с едно бланково писмо по електронната поща за всичките
девет обекта), и факта, че нарушението е за първи път, обосновават извод за
малозначителност на деянието, въпреки че се касае за формално нарушение, поради
което и за извършеното нарушение не следва да се налага санкция, като на
основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН наказаното дружество е предупредено, че в
случай на извършване в едногодишен срок от влизане в сила на решението, на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай,
за това друго нарушение ще му бъде наложена санкция.
Съобразно разпоредбата на чл. 218 АПК, касационната инстанция дължи произнасяне по отношение на изложените в
жалбата доводи, като следи служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
Касационният състав намира, че
обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, като постановено от
компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.
Касационният състав намира, че решението на районния
съд в частта, с която е отменено наказателното постановление е правилно като
краен резултат, без да се споделят изводите за приложимост към процесния случай
на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, съответно неправилно е същото в частта, с която
спрямо наказаното дружество е отправено предупреждение на основание и по реда на
чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН.
Съобразно разпоредбата на чл. 220
от АПК настоящият съдебен състав възприема и установената от районния съд
фактическата обстановка, която съответства на събрания по делото доказателствен
материал.
По доводите в касационната жалба на
„***“ ЕООД и във връзка с доводите в касационната жалба на ДНСК:
Въз основа на фактите, установени
от районния съд, основателно е оплакването на наказаното дружество, че
нарушение на чл. 158, ал. 2 от ЗУТ в процесния случай не е извършено. Съответно
без основание са доводите в касационната жалба на ДНСК за неприложимост на
разпоредбите за маловажност на нарушението, респективно за процесуална и материална
законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство.
Неправилен, като некореспондиращ с
приложимия материален закон се явява изводът на наказващия орган, че не е
изпълнено задължението по чл. 158, ал. 2
от ЗУТ, който извод е потвърден с
обжалваното решение.
Съгласно чл. 158, ал. 2, изр.
първо, предл. първо от ЗУТ, лицето, упражняващо строителен надзор, в тридневен
срок от съставянето на протокола по ал. 1 (протокол за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво), заверява заповедната книга
на строежа и уведомява писмено в 7-дневен срок от заверката общината,
специализираните контролни органи и РДНСК.
Установено е по делото, а и не се
спори, че „.** 2019“ ДЗЗД съставлява
обединение на три юридически лица – „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, а
обединението се управлява и представлява от „***“ ЕООД, представлявано от управителя
– Е.С.**.
„НАДЗОР Б.** 2019“ ДЗЗД е изпълнител по договор, сключен с
Община Б.** за упражняване на строителен надзор при изпълнение на СМР по
отношение включително на обект „Реконструкция на довеждащ
водопровод от каптаж „.**“ до резервоар „.**“, с .**, община Б.**.
Безспорно е по делото, което се
подкрепя и от доказателствата, че при осъществената от инспектори при РДНСК – П.**,
на 09.06.2021 г. на мястото на извършвания строеж проверка, е установено
извършването на строеж: „Реконструкция
на довеждащ водопровод от каптаж „.**“ до резервоар „.**“, с .**, община Б.**. При
проверката е установено, че строителният надзор на строежа се осъществява от „**
2019“ ДЗЗД. На проверяващите са представени разрешение за строеж № 32/27.07.2020
г., издадено от Гл.архитект на община Б.**. Представена е заверена за обекта
заповедна книга с регистрационен № 222/19.04.2021г., заверена от Е.С.**, управител
на „***“ ЕООД и представляваща и управляваща „** 2019“ ДЗЗД. Представен на
проверяващите, видно от констативен протокол № СН-Б-32-2021-I/09.06.2021г. е и
протокол (Приложение 2а) за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво, съставен на дата 19.04.2021 г.
Видно от приложената по делото
/л.95/ разпечатка от електронна поща Е.С.** е подала до РДНСК П.** на
27.04.2021г. девет броя уведомителни писма от електронен адрес **, включително за
процесния строеж. При това положение, независимо от очевидната фактическа
неточност, допусната относно лицето, упражняващо строителен надзор по отношение
на обект: „Реконструкция на довеждащ водопровод от каптаж „.**“ до резервоар „Гърлo, посочено в
уведомлението като ДЗЗД „***“, с представляващ Е.С.** се приема, че без съмнение порок на уведомлението по чл.
158, ал. 2 от ЗУТ, изпратено на
27.04.2021 г, с характер на процесния, не може да обоснове ангажирането на
административнонаказателна отговорност на посоченото правно основание. Цялата
друга информация като номер на разрешение за строеж, наименование на обекта,
наименование на Изпълнител и Възложител, дата на протокол 2а са коректни и
отговарят на строителните книжа. Налице е заверена заповедна книга на строежа и
в 7-мо дневен срок е постъпило уведомление. Нарушението по чл. 158, ал. 2 ЗУТ
се явява довършено с изтичането на определен срок. Неуведомяването на
контролните органи за заверена заповедна книга е нарушение, което се счита за
извършено в първия ден на забавата след изтичане на срока. Наличието на
уведомление, не може в случая да се приравни на липса на такова, за да се
ангажира административно наказателната отговорност на касатора. В уведомлението са посочени основните и
безспорно обективни обстоятелства, от значение за обслужване на законовите цели
– да уведоми включително РДНСК – П.** за издадените протоколи и извършената
заверка на заповедната книга, т.е. за започване на строителството (арг. от чл.
157, ал. 1 от ЗУТ). С оглед на това се приема, че дружеството касатор не е
извършило административно нарушение по
чл. 158, ал. 2 от ЗУТ, за което да му бъде наложено административно
наказание по чл. 237, ал. 1, т. 22 от ЗУТ. При това положение се приема, че
решението, в частта, с която е отменено наказателното постановление е правилно
като краен резултат и следва да се остави в сила.
С оглед приетото по-горе, че не са
налице предпоставки за ангажиране на административнонаказателна отговорност, то
следва решението на Районен съд – Б.** да се
отмени като неправилно в частта,
с която дружеството е предупредено,
че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение
ще му бъде наложено административно наказание.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.
221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Перник,
в касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 9 от 06.04.2022 г., постановено по АНД № 76/2021 г. по описа на
Районен съд – Б.**, в частта, с която е отменено наказателно постановление №
ПК-22-ДНСК-91 от 01.11.2021, издадено от началника на ДНСК, с което на „***“
ЕООД, ЕИК **, на основание чл. 237, ал. 1, т. 22 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ), за неизпълнение на задължението по чл. 158, ал. 2, изр.
първо от ЗУТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и
петстотин лева).
ОТМЕНЯ
решение № 9 от 06.04.2022 г., постановено по АНД № 76/2021 г. по описа на
Районен съд – Б.**, в частта, с която на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН
е отправено предупреждение към „***“ ЕООД, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид – чл. 158, ал. 2, изр. 1 от ЗУТ във вр.
с чл. 237, ал. 1, т. 22 от ЗУТ, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизане в сила на решението, ще му бъде наложено административно
наказание,
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:/П/
/П/