Р Е
Ш Е Н
И Е № 58/25.4.2023
г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, трети административен състав, в публично
заседание на седми април две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
при Секретаря Велина Митева, разгледа докладваното от Съдията адм. д. № 24 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. ЗДвП.
Образувано е по жалба на Н.Д.П. ***, депозирана
чрез адвокат Х.И.Х. ***, против ЗППАМ № 23-1679-000005 от 12.01.2023 г. на
Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Ямбол, с която на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
С доводи за незаконосъобарзност
се иска отмяната на наложената ПАМ с основния аргумент, че жалбоподателят е бил
пътник в автомобила, който е бил управляван от друго лице, а именно – Л. В.С.
от гр. Ямбол.
В съдебно заседание оспорващият Н.Д.П. се явява
лично и с адвокат Х.И.Х. ***. Жалбата се поддържа на посочените в нея основания.
Посочва се, че принудителната мярка се обжалва за това, че оспорващият няма
качеството на водач на МПС, защото е бил от дясната страна. Сочи се също, че
разстоянието между двата светофара се изминава за по-малко от 20 секунди при
скорост на движение от около 30-40 км/ч, затова се счита, че не е възможно водачите
да се сменят в движение, както се твърди. Иска се отмяната на процесната ПАМ.
Ответната страна - Началник сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР–Ямбол, редовно призован, се представлява от юрисконсулт А.,
която моли съдът да остави жалбата без уважение. Счита, че в хода на
производството безспорно е доказано извършването на нарушението, съответно -
правилно е наложена и принудителната мярка. Иска съдът да потвърди приложената
спрямо жалбоподателя ПАМ. Заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
По делото са събрани писмени
доказателства, приобщена е в цялост административната преписка по издаване на процесния акт, включително и заверени копия на: Докладна
записка рег. № 1679р-1080 от 12.01.2023 г., изготвена от полицейския служител Й.Н.;
АУАН серия GA № 787852 от 12.01.2023 г.; Талон за медицинско изследване №
144582; Справка за нарушител/водач от АИС АНД; Заповед № 326з-99 от 01.02.2022
г.; Докладна записка peг. № 1679 от 02.02.2023 г.; Възражение peг. №
813000-430 от 16.01.2023 г. от Н.Д.П.; Сведение от Й.Д.Н. и Сведение от А.П.Е.
(и двамата служители в РУ); Сведение от Л. В.С.; Сведение от Н.Д.П..
След като извърши цялостна преценка на
всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
С оспорената ЗППАМ №23-1679-000005 от
12.01.2023 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Ямбол на Н.Д.П. е
наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, изразяваща се във временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, заради нарушение на чл.
174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, извършено на 11.01.2023 г. около 21:00 часа в гр.
Ямбол на кръстовището на бул. „Крайречен“ и ул. „Г. Д.“. Видно от съдържанието
на акта, мярката е обоснована със съставен от полицай в ОДМВР-Ямбол АУАН №
GA787852 от 11.01.2023 г. за това, че на 11.01.2023 г., около 21:00 часа в гр.
Ямбол на кръстовището на бул. „Крайречен“ и ул. „Г. Д.“ като водач на МПС – ***
с посочен регистрационен номер Н.Д.П. управлява автомобила, като отказва да му
бъде извършена проверка за употреба на алкохол в кръвта и не изпълнява
предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му. Прието е, че е налице нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
При горната фактическа установеност съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна
страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, с оглед на което е допустима. Разгледана по същество, тя
се преценя като неоснователна по
следните съображения:
Заповедта за ПАМ е издадена от материално
и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, според който принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. В случая Началник сектор „Пътна полиция“-Ямбол е
надлежно упълномощен съгласно приобщената по делото Заповед № 326з-99 от 01.02.2022
г. на Директора на ОД на МВР Ямбол, с оглед на което следва да се приеме, че
актът е произнесен от компетентен орган.
Заповедта е постановена в писмена форма и
съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително и излагане на фактическите и
правни основания за прилагането на мярката.
Предпоставка за издаването на заповед с
правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС
административно нарушение, установено с акт за установяване на административно
нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН.
В обстоятелствената част на оспорения акт
е посочено, че в нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП оспорващият е
управлявал лек автомобил и при извършената проверка отказва да бъде проверен с
техническо средство за употреба на алкохол в кръвта и не изпълнява предписание,
дадено с Талон за изследване № 144582 с доказателствен
анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химично
лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му.
Именно във връзка с това нарушение и на основание чл. 22 от ЗАНН на оспорващият
е наложена принудителната административна мярка със срок до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Между страните няма спор, че на мястото на
проверката Н.Д.П. е отказал тест с техническо средство за употреба на алкохол в
кръвта, както и че не е изпълнил предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта му. Тези факти се потвърждават и от
писмените доказателства в административната преписка – АУАН № GA787852 от 11.01.2023
г., съставен от полицай в ОДМВР-Ямбол и Талон за медицинско изследване № 144582.
Според твърденията в жалбата, отказът за
тестване е провокиран от обстоятелството, че не оспорващият е бил водач на
автомобила, в каквато насока са и дадените от Л. В.С. обяснения, обективирани в приобщеното по делото Сведение с дата
26.01.2023 г. (л. 65). Видно от съдържанието на посочения документ, лицето заявява,
че именно тя е управлявала автомобила по бул. „Крайречен“, като сочи, че след
кръстовището на „Биков мост“ забелязала полицейски автомобил, който подал светлинен
сигнал и първоначално ускорила скоростта, за да му направи път, защото не
разбрала, че сигналът се отнасял за нея; след подаването на сигнал със стоп палка
и на звуков сигнал отбила вдясно точно преди кръстовището на „Ловен дом“.
В обратната насока са обясненията на
полицейските служители Й.Н., съставил АУАН № GA787852/11.01.2023 г., и А.Е., обективирани в
приобщените по делото ДЗ рег. № 1679р-1080/12.01.2023 г. (л. 42) и в писмените сведения
с дата 23.01.2023 г. (л. 46 и л. 47), както и на извършилия проверката по
възражението на жалбоподателя против АУАН полицейски инспектор при РУ-Ямбол А.Ф.,
обективирани в съставената от него ДЗ рег. №
1679р-3158 от 02.02.2023 г. Видно от съдържанието на ДЗ
от 12.01.2023 г. е, че за времето от 19:00 часа на 11.01.2023 г. до 07:00 часа
на 12.01.2023 г. като АП са били назначени младши инспектори Е. и Н., които
около 21:00 часа на 11.01.2023 г., движейки се със служебния автомобил по бул.
„Крайречен“ в посока кръстовище с ул. „Срем“, на кръстовище с ул. „Рила“
забелязали лек автомобил – светлосив „***“ с рег. № *****, движещ се в обратната
посока; младши инспектор Е. ясно разпознал шофьора на колата; полицейските
служители обърнали и последвали автомобила по бул. „Крайречен“ в посока към
кръстовище с ул. „Г. Д.“ с цел да го спрат за извършване на полицейска
проверка; при движението си зад автомобила служителите били с включен светлинен
и звуков сигнал, но водачът на МПС не се подчинил и продължил движението си;
поради тази причина полицейските служители се изравнили с автомобила и подали
сигнал със стоп палка, при което забелязали, че на шофьорското място е лице от
мъжки пол, а на предна дясна седалка – лице от женски пол; след подаването на
сигнала автомобилът продължил да се движи, като ускорил скоростта си и по-късно
спрял на кръстовището с ул. „Г. Д.“; полицейските служители спрели служебния
автомобил зад проверяваното МПС и при подхождането си към него забелязали, че
същият се клати, а при приближаването си до страничните врати установили, че
лицата са си разменили местата, като все още намествали коланите си. При
извършената полицейска проверка било установено, че лицето от женски пол е Л. В.С.,
а водачът, който вече бил на мястото на пасажера – Н.Д.П.; установено било
също, че СУМПС на П. било отнето, считано от 09.08.2021 г., както и че той е
криминално проявен. Служителите поканили Н.П. до служебния автомобил, за да
бъде изпробван за употреба на алкохол и наркотични вещества, но той отказал с
аргумент, че не той е шофирал автомобила; поради отказа били съставени
съответни актове за установените нарушения и талони за медицински изследвания.
Младши инспектор Е. съставил на П. и АУАН за неправоспособност, с който били
иззети и регистрационните табели на автомобила. Така отразените в ДЗ
обстоятелства се потвърждават и от приобщените по делото писмени сведения на
полицейските служители с дата 23.01.2023 г., където в допълнение е посочено, че
при изравняването на служебния автомобил с провереното впоследствие МПС и
двамата полицейски служители забелязали, че водачът е от мъжки пол и е облечен
със светли дрехи, а на мястото на пасажера е лице от женски пол с тъмни дрехи.
Тези обстоятелства са отразени и в изготвената от извършилия проверката по
възражението на жалбоподателя по съставения АУАН полицейски инспектор при
РУ-Ямбол А.Ф. ДЗ.
Следва да се има предвид обаче, че за да е
изпълнена хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, е необходимо безспорно
да бъде установено, че лицето по отношение, на което същата е приложена, е водач
на МПС, който е отказал да бъде проверен с техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване. Нарушението на водача следва да бъде констатирано със
съставен акт за установяване на административно нарушение, който, съобразно
нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има доказателствена
сила за посочените в него обстоятелства до доказване на противното. В
качеството на официален свидетелстващ документ АУАН се ползват с обвързваща
съда материална доказателствена сила относно тяхната вярност.
В случая установената с АУАН № GA787852 от 11.01.2023 г.
фактическа обстановка не е надлежно оборена в съдебното производство.
Фактическите основания за прилагането на ПАМ изцяло съответстват на правното
основание за издаване на заповедта - чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.
С оглед на това съдът приема за установено
по делото, че водач на процесния автомобил,
управляван по бул. „Крайречен“ на 11.01.2023 г. около 21:00 часа, както е
посочено в АУАН и в заповедта за ПАМ, е бил жалбоподателят Н.Д.П.. Поради това
си качество същият е подлежал на проверка за употреба на алкохол. Като е
отказал проверка, правилно спрямо него е наложена мярката по чл. 171, т. 1, б.
„б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца. В случая наличието на материално правните предпоставки –
отказ за извършване на проверка с техническо средство за употреба на алкохол в
кръвта и неизпълнение на предписание за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване, са установени по категоричен начин от
представените писмени доказателства в настоящето производство, които не бяха
оспорени. Макар в жалбата да се отрича управлението на МПС от страна на
оспорващия на посочената дата и час, доказателства в тази насока не бяха
ангажирани. Както се посочи вече, съставеният АУАН е допустимо доказателствено
средство по смисъла на чл. 39 от АПК, каквито са и приетите по делото ДЗ рег. №
1679-1080 от 12.01.2023 г. и ДЗ рег. № 1679р-3158 от 02.02.2023
г., които като редовно събрани в производството пред административния орган
имат сила и пред съда досежно отразените в същите
факти и обстоятелства. Изложеното налага извод, че обжалваната заповед е
съобразена с материалния закон. Административният орган в случая е действал при
условията на обвързана компетентност, доколкото разпоредбата на чл. 171, т. 1,
б. „б“ от ЗДвП не му дава право да преценява дали да приложи мярката отнемане
на свидетелството за управление на МПС; същата е приложена под прекратително условие - до решаване на въпроса за
отговорността на оспорващия, но за не повече от 18 месеца. Правомощието на
органа да приложи тази мярка е едновременно и задължение и не е обвързано от
други изисквания на закона.
По своето
правно естество заповедта за налагане на ПАМ е утежняващ индивидуален
административен акт, налага се въз основа на предвидените в закона предпоставки
и се регулира от нормите на АПК.
В
заключение, редовно съставеният АУАН се ползва с презумптивна
доказателствена сила относно отразените в
съдържанието му правнорелевантни факти, които
съставляват основание за прилагане на ПАМ. Със съставянето му се образува административнонаказателно производство по Раздел II, Глава
трета на ЗАНН - Арг.: чл.
189, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл.
36 ЗАНН. Като част от производство по
установяване правопораждащия отговорността на водача
състав на административно нарушение, съставянето на АУАН предхожда актовете на
компетентните органи по чл.
172, ал. 1 и чл.
189 ЗДвП, с които окончателно се решава
въпросът за отговорността му (Глави
VI и VII
ЗДвП, вр. с чл.
36 ЗАНН). Доколкото ПАМ се прилага за
преустановяване на извършваното и констатирано с АУАН правонарушение, органът
не е длъжен да уведомява нарушителя за възможността за налагането й.
Независимо, че двете производства са самостоятелни и се подчиняват на различен
правен режим, имат общ правопораждащ факт - извършено
нарушение на ЗДвП.
Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-1679-000005 от 12.01.2023 г. е
съобразена и с целта на закона, регламентирана в чл. 1, ал. 2 и в чл. 171, а
именно - опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата,
както и преустановяване на административните нарушения.
Предвид изложеното, съдът счита, че
заповедта, като постановена от компетентен орган, при спазване на изискуемата
форма на акта, и в съответствие с административнопроизводствените
правила и материалния закон и с целта на закона се явява законосъобразна, а жалбата
срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на Областна дирекция на МВР – Ямбол,
(като юридическо лице, в структурата на което е включен Сектор „Пътна полиция“),
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ
в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Д.П. *** против ЗППАМ № 23-1679-000005 от 12.01.2023 г. на
Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Ямбол.
ОСЪЖДА Н.Д.П. *** да заплати на
Областна дирекция на МВР-Ямбол сумата от 100
(сто) лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ:/п/ не се чете