Решение по дело №171/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262531
Дата: 15 април 2021 г. (в сила от 26 май 2021 г.)
Съдия: Пламен Ангелов Колев
Дело: 20201100500171
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София,……………..2021 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговска колегия, VІ -12 състав в закрито заседание на ……………. г.в състав:

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Мария Вранеску

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  П. Колев

                                                                              Никола Чомпалов

 при участието на секретаря ......, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев ч.гр.д.№ 171  по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.521, ал.3 ГПК.

Производството по делото е образувано по две жалби срещу Постановление изх. № 8477/15.10.2019 г. по изпълнително дело № 20198390400609 по описа на Частен съдебен изпълнител per. № 839 И.М.-К.с Район на действие София-град, с което е определена на основание чл. 521, ал. 2 от ГПК равностойността на лек автомобил „Тойота“, модел „Рав 4“ с per. № *****, рама JTMBA33V106052605 в размер на 12 890,00 (дванадесет хиляди осемстотин и деветдесет) лева.

Длъжникът  П.Й.Х. с ЕГН********** оспорва постановлението с твърдение, че приетата по делото експертна оценка, върху която изцяло е базирано обжалваното постановление, противоречи на Закона за независимите оценители (ЗНО), Българските стандарти за оценяване (БСО), Кодекса за професионалната етика (КПЕ). Оценяваната вещ не е ясно и точно индивидуализирана, тъй като не е изяснено автомобилът базов ли е или разполага с допълнително оборудване. По делото липсва конкретно писмено възлагане на оценката, както и няма писмено посочване към кой момент следва да бъде определена равностойността на вещта.

Равностойността на автомобила е следвало да се определи към датата, на която безспорно е доказано по делото, че присъдената вещ не може да се върне. Счита, че правнорелевантният момент за определяне на равностойността на имуществото е този, в който е възникнала възможността за превръщане на вземането от натурално в парично, а именно моментът, в който по  безспорно се докаже, че вещта липсва. При констатиране на липсата на присъдените вещи, паричната равностойност следва да бъде определена по пазарната им цена, по-която същите биха били закупени от взискателя към момента на изпълнението. С оглед проведените от съдебния изпълнител процесуални действия на 09.10.2019 г. е установено, че вещта не се намира у длъжника. Намира, че това е датата, към която следва да се направи оценката на вещта и да се определи нейната равностойност

Взискателят П.Д.П. с ЕГН ********** оспорва постановлението с твърдение, че оценката на автомобила  е била направена от вещото лице към датата на възлагане на експертизата, а не към момента които е станало изискуемо вземането по чл.521, ал.2 от ГПК. Счита, че движимата вещ следва да бъде оценена към датата на влизане в сила на решението, с което е постановено предаването й. От тази дата насетне е стана изискуемо вземането по чл.521, ал.2 от ГПК. Излага, че законът  е предвидил възможността защита- по чл.521 от ГПК да се търси във фазата на исковото производство, чрез съединяване/ при условията на евентуалност/ на иск за собственост на движими вещи, с иск : заплащане равностойността им в случай, че същите не са налице или са развалег изцяло или отчасти. В тези случай оценката на вещта се прави към датата на съдебното решение, постановяващо връщане на вещта. Обжалваното постановление е неправилно, тъй като оценката, въз основа на която е издадено, е необективна и необоснована. При изготвянето й са използван методи, които не са подходящи.

         ЧСИ е изложил становище за неоснователност на жалбите. Сочи, че цената на заместващата престация е била определена към правно-релевантия момент – когато липсата на невъзможност за изпълнение е била установена и изцяло е базирана на приетата по делото СТЕ.

         Съдът намери от фактическа страна следното:

Изпълнителното дело е образувано в кантората на ЧСИ И.М.-К.на 30.07.2019 г., в полза на взискателя „А.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. Ботевград, ул. „******, представлявано от П.П., въз основа на изпълнителен лист от 18.07.2019 г., издаден от Софийски градски съд, 5 състав, на основание Решение № 4559/23.06.2017г. по гр.д. № 14600/2014г., срещу П.Й.Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:***, an. 1.

 На основание чл. 429, ал. 1 от ГПК и договор за цесия от 21.09.2015г., с който вземанията на „А.“ ЕООД, ЕИК ****** по гр.д. № 10759/2015г. и гр.д. № 14600/2014г. по описа на СГС са прехвърлени на П.Д.П., като взискател по делото е конституиран П.Д.П., в качеството на частен правоприемник на „А.“ ЕООД;

         Съгласно издадения изпълнителен лист задължението на длъжника е да ПРЕДАДЕ НА ВЗИСКАТЕЛЯ на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД СЛЕДНИЯ лек автомобил: „ТОЙОТА“, модел „Рав 4“ с per. № *****, рама JTMBA33V106052605;

 Покана за доброволно изпълнение с изх. № 6372/31.07.2019 г. е връчена на П.Й.Х. на 28.08.2019г. на място в кантората на ЧСИ.;

П.Й.Х. не е изпълнила задължението си на определените в покана за доброволно изпълнение /редовно връчена на длъжника на 28.08.2019г./ дати за предаване: 11.09.2019г. от 11, 00 часа - първа дата и на 18.09.2019г. от 11, 00 часа, както и не е уведомила взискателя или ЧСИ относно местонахождението на вещта, за което и на основание чл. 434, ал. 2 от ГПК от страна на ЧСИ е съставен протокол от 18.09.2019г.

На основание чл. 521, ал. 2 от ГПК и като се има предвид, че равностойността на присъдената вещ - „ТОЙОТА“, модел „Рав 4“ с per. № *****, рама JTMBA33V106052605, не е посочена в изпълнителния лист, с Постановление за съдебния изпълнител от 27.09.2019г. е насрочвано изслушване на страните: П.П. - взискател и П.Й.Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:***, an. 1 - длъжник, както и на вещо лице - инж. С.К., на 09.10.2019г. от 14, 00 часа в кантората на частния съдебен изпълнител;

         На провелото се изслушване на страните на 09.10.2019г., П.Й.Х. - редовно уведомена не се е явила, вместо това е депозирала молба с вх. № 6695/08.10.2019г., в която е посочила, че пазарната стойност на процесния автомобил - „ТОЙОТА“, модел „Рав 4“ с per. № *****, следва да се определи в размер на 7115, 00 лева;

 Взискателят П.П. се е явил лично и е заявил, че изготвянето на нова оценка на вещта следва да се базира на стойността на вещта, посочена в експертизите, приети по гр. дело гр.д. № 14600/2014г., СТС, въз основа на което е издаден изпълнителният лист, приложени от взискателя ведно с молбата за образуване на изпълнителното дело.

         Съгласно депозираната от в.л. Експертна оценка с вх. № 6839/14.10.2019г. пазарната стойност на „ТОЙОТА“, модел „Рав 4“ с per. № *****, рама JTMBA33V106052605 е определена в размер на 12 890, 00 лева.

 С постановление за определяне на равностойност на движима вещ от 15.10.2019 г. съдебният изпълнител при условията на чл. 521, ал.2 от ГПК е определил равностойността на процесната движима вещи така както е посочена в заключението на експерта, а именно пазарна стойност в размер на 12 890, 00 лева;

Взискателят Д. е бил призован да се яви на 25.10.2019 г. за предявяване на постановлението за равностойността, когато документа му е бил връчен на тази дата.

Постановлението е било връчено на длъжника на 29.10.2019 г., видно от протокола за предявяване. По делото липсват доказателства да му е била връчена покана за 25.10.2019 г.

         На 31.10.2019г. е депозирана Жалба с вх. № 7277/31.10.2019г. от взискателя П.П. срещу „Постановление от 15.10.2019г. по изп. д. № 20198390400609“, а на 05.10.2019 г. по пощата е подадена жалба от длъжника, входирана на 07.11.2019г.  - вх. 7524/07.11.2019г.

         По настоящето гражданско дело е приложена справка, относно оборудването на процесния автомобил от официалния представител на марката за България - фирма „Т.Б.“ ЕООД, съдържаща следното: Автомобил с номер на рама JTMBA33V/********* е марка Toyota, модел RAV4, с фабрично вграден двигател номер 2AD0116930. Този автомобил е произведен на 08/12/2006г.в Япония и е предназначен за България.Нивото на фабрично оборудване на автомобил с номер на рама JTMBA33V/********* е Комфорт. Стандартното оборудване на ниво Комфорт (Comfort), е най-ниското ниво на оборудване за модела, което е включвало посочени елементи.

По делото са разпитани свидетели относно оборудването на процесния автомобил.

В хода на извършения разпит свидетелят Ж., сестра на длъжника, която  дава показания, че познава автомобил „Тойота Раф 4“, защото сестра й я е возила често с него, това  е била нейната кола. Дизел, най- обикновен базов модел, с плюшен салон, без никакви екстри, климатроник и други екстри. Скоростната кутия е била ръчна. Салонът е бил плюшен салон, без кожени елементи. Климатикът обикновен - топло и студено. Гумите с метални джанти Нямало е екстри като парктроник за паркиране. Нямало е възможност за управление от волана е копчета, подгряване на седалки,  спойлери. Последно когато е видяла колата  тя  е била одраскана и по тавана са се виждали дупчици като от градушка, като не може да каже кога ги  е видяла.  Последния път когато  са отишли от кв. „Хаджи Димитър“ до кв. „Гео Милев“ за да вземат колата, мъжът й е казал, че му тресе волана, че според него е диференциал. Качил е  колата на един канал за да я погледне и е казал, че има омаслен диференциал и изпуснали амортисьори. Колата  не е имала навигация и  блу- тут система. В началото на 2013 година е видяла колата за последен път. Качвала се е в автомолиба над 10 пъти.

Свидетелят Д.Д., син на страните по изпълнителното производство, дава показания, че родителите му са притежавали лекия  автомобил до края на 2012 г., началото на 2013 г. и той е бил в отлично състояние, като с него често са го  возили до училище. Тогава е бил непълнолетен, но има спомени, както и  базови познания за  автомобилите. Излага, че не е  имало нищо видимо, което да показва, че колата е повредена. Виждал е автомобила до началото на  2013г. Колата  е била в перфектно състояние. Не е виждал по  нея следи от удари         или от град. Джантите не      са били       стоманени, имала е климатроник. Не е имала подгряване на седалките.

      Съдът кредитира показанията на свидетелите относно техническата  съоръженост на автомобила само в частта, която те съвпадат с приетия документ от вносителя.

Относно техническите проблеми съдът не кредитира показанията на св.Ж., тъй като тя възпроизвежда изводите на съпруга си относно техническото състояние на автомобила, т.е. няма преки впечатления.

Съдът не кредитира и показанията относно наличието на „дупчици като от градушка“. Без да обсъжда дали изобщо е възможно градушка са пробие дупчици по тавана на автомобил, то това би била щета изискваща незабавен ремонт, тъй като би възпрепятствала ползването на МПС в дъждовни и зимни дни. В същото време свидетелката дава показания, че автомобила е бил ползван през цялото време, а св. Д. не е виждал такива увреждания.

По делото е прието заключение на СТЕ, което съдът кредитира като обосновано, установяващо, че:

Действителна пазарна стойност на лек автомобил Тойота РАВ4, рег. № *****, определена към 18.09.2019г.. по метода на пазарни аналози, възлиза на 10412,00 лв. (словом: десет хиляди и четиристотин и дванадесет лева).

Действителна пазарна стойност на лек автомобил Тойота РАВ4, рег. № *****, определена към 09.10.2019г.. по метода на пазарни аналози, възлиза на 10338,00 лв. (словом: десет хиляди триста тридесет и осем лева).

Действителна пазарна стойност на лек автомобил Тойота РАВ4, рег. № *****, определена към 15.10.2019г.. по метода на пазарни аналози, възлиза на 10318,00 лв. (словом: десет хиляди триста и осемнадесет лева).

Действителна пазарна стойност на лек автомобил Тойота РАВ4, рег. № *****, определена към 15.01.2013г. по метода на аналози, възлиза на 24430,00 лв. (словом: двадесет и четири хиляди четиристотин и тридесет лева).

пазарни

При така установената фактическа обстановка, съдът намери от  правна страна следното:       

Жалбите са депозирани в срока по чл.436, ал.1 ГПК(в действащата му тогава редакция), срещу постановление на ЧСИ, подлежащо на обжалване и следователно са процесуално допустими.

Съгласно разпоредбата на чл. 521, ал.2 от ГПК ако присъдената с влязло в сила решение вещ да не се намира у длъжника или е развалена, от него се събира равностойността й. Ако равностойността на вещта не е посочена в изпълнителния лист, тя се определя от съдебния изпълнител след изслушване на страните, а при необходимост - и след разпит на свидетели и вещо лице.

Между страните не се спори относно наличието на законовите предпоставки за определяне на равностойността – при съществуващо изпълняемо притезание за предаване на индивидуално определена вещ, длъжникът П.Й.Х. не е предала доброволно „ТОЙОТА“, модел „Рав 4“ с per. № *****, рама JTMBA33V106052605,   не е уведомила взискателя или съдебния изпълнител относно местонахождението на вещта или дали вещта се намира в нейно владение, като по този начин е препятствала възможността за принудително й отнемане.

Спорът са концентрира на първо място относно това, към кой момент следва да се определи  паричната равностойност на имуществото.

В конкретния случай, тъй като  се касае за индивидуално определена вещ, а не до родово определени такива, релевантен е моментът към който е констатирана липсата им и невъзможността за реално изпълнение. Това е станало  на 18.09.2019 г.(резервната  дата на предаване, определена от ЧСИ, когато е съставен и намиращия се по делото протокол, в какъвто см. е и  опр. 505/ 12.10.2009г. на ВКС по т.д. № 425/ 2009 г., I т.о. ТК). Съответно съдът намира, че  становището на взискателя, че това е момента на съдебното решение, не намира опора в закона. Цитираната от него практика касае предявен в хода на исковото производство евентуален паричен иск за заместваща престация. Тъй като  искът е осъдителен, то и следва да съдържа диспозитив за заплащане на определена парична сума, явяваща се равностойност на престацията. Тя няма  как да бъде съобразена равностойността към друг момент, освен този на устните състезания по делото.

Горното мотивира настоящата инстанция да приеме, въз основа на неоспореното от страните заключение на  СТЕ,  че действителна пазарна стойност на лек автомобил Тойота РАВ4, рег. № *****, определена към 18.09.2019г., по метода на пазарни аналози, чиято адекватност не се оспорва, възлиза на 10 412,00 лв. ( десет хиляди и четиристотин и дванадесет лева).

Доколкото производството по чл. 521, ал. 3 от ГПК е  особено, в хода на което се разрешава материално правен спор,  то настоящата инстанция действа като инстанция по същества и има правомощието да определи размера на равностойността. Това е така, тъй като влязлото в сила постановление на СИ, съответно влязлото в сила решение на окръжния и апелативния съд, се ползва със сила на пресъдено нещо и е изпълнително основание за събиране на присъдената равностойност.

      Тъй като с Постановление изх. № 8477/15.10.2019 г. по изпълнително дело № 20198390400609 по описа на Частен съдебен изпълнител per. № 839 И.М.-К.с Район на действие София-град, с което е определена на основание чл. 521, ал. 2 от ГПК равностойността на лек автомобил „Тойота“, модел „Рав 4“ с per. № *****, рама JTMBA33V106052605 е била определена в размер на 12 890,00 (дванадесет хиляди осемстотин и деветдесет) лева, а действителната равностойност е 10 412,00 лв., то  над тази сума постановлението следва да се отмени.

      В тежест на жалбоподателят П. следва да се възложат направените от насрещната страна разноски – 25 лв. ДТ и 200 лв. за СОЦ.

Воден от горното и на основание чл. 278 ал. ГПК, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

         ОТМЕНЯ ПОСТАНОВЛЕНИЕ Постановление изх. № 8477/15.10.2019 г. по изпълнително дело № 20198390400609 по описа на Частен съдебен изпълнител per. № 839 И.М.-К.с Район на действие София-град, с което е определена на основание чл. 521, ал. 2 от ГПК равностойността на лек автомобил „Тойота“, модел „Рав 4“ с per. № *****, рама JTMBA33V106052605 в размер на 12 890,00 (дванадесет хиляди осемстотин и деветдесет) лева ЗА СУМАТА НАД 10 412,00 лв., по жалба на П.Й.Х. с ЕГН**********

         Отхвърля жалбата на П.Д.П. с ЕГН ********** срещу  Постановление изх. № 8477/15.10.2019 г. по изпълнително дело № 20198390400609 по описа на Частен съдебен изпълнител per. № 839 И.М.-К.с Район на действие София-град.

ОСЪЖДА П.Д.П. с ЕГН **********,*** да заплати на П.Й.Х. с ЕГН**********,*** лв. разноски.

Решението  подлежи на обжалване  пред САС в двуседмичен срок от връчването му.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

                                                                                     2.