Р Е Ш Е Н И Е
№
1
гр.
Велико Търново, 24.01.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
– Велико Търново, шести състав, в публично заседание на четиринадесети януари през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
при участието на
секретаря с.м. разгледа докладваното от председателя адм. дело № 598/2018г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и следващите от АПК вр. с §4, ал.1 от ПЗР на ЗКИР.
Жалбоподателят
„Лясковски лозя“ АД – град Лясковец, чрез представителя си е обжалвал мълчалив
отказ на кмета на община Лясковец за извършване на административна услуга под
формата на издаване на скица за недвижими имот на дружеството. В жалбата се
сочи, че на 13.07.2018 г. от жалбоподателя е подадено заявление, с което е
направено искане за издаване на скица за урегулиран поземлен имот IV, за ПСД, в кв.159 по плана на
град Лясковец, като то е било придружено с квитанция за такса за извършване на
бърза услуга съобразно Наредба за администрирането на местните такси и цени на
услуги в общината, както и документ, удостоверяващ правото на собственост на
заявителя върху имота, за който е поискана административна услуга под формата
на издаването на скица. Към момента на подаването на жалбата такава услуга не е
извършена. Сочи се, че при издаването на мълчаливият отказ са допуснати
съществени нарушения на административно – производствените правила, като той е
в противиречие със закона и в разрез със законовата цел. При подаването на искането, законовите
предпоставки за извършването на услугата са налице. С отговора на кмета на
общината, обективиран в писмо от 17.07.2018 г. е поискана подробна информация
за неотносими към извършването на услугата обстоятелства, касаещи целта на
използването на резултата от поисканата услуга.
Релевира се и, че издаването на скица за поземления имот представлява
административна услуга по смисъла на §1, т.2, буква А от ЗА, като съгласно
чл.21, ал.3 от АПК е приравнена на индивидуален административен акт. При това
се поддържа, че според §8 от ПЗР на АПК уредените в кодекса производства по
издаване на индивидуални актове и тяхното обжалване по административен и
съдебен ред, се прилага и при административните услуги. Според жалбоподателя
разпоредбата на чл.57, ал.2 от АПК указва, че актът по чл.21, ал.2 и ал3 от
Кодекса, се издава до седем дни от започване на производството, като срокът
може да се удължи на 14 дни при предпоставките на ал.3. Поддържа се и, че при
това положение услугата е следвало да се извърши до 20.07.2018 г., която дата е
петък, присъствен ден, като следва да се отчете и обстоятелството, че с оглед
заплащането на такса за извършване на бърза техническа услуга, последната е
следвало да се извърши в рамките на два работни дни. Липсата на произнасяне на
кмета на общината е мълчалив отказ. При това, при неяснота досежно предмета на
услугата, ответникът разполага с възможността по чл.30, ал.2 от АПК за
уведомяване на недостатъците на искането, като тази процедура не е спазена
понастоящем. С тези съображения, както и по съображения, подробно развити в
представената от процесуалния представител на дружеството писмена защита се
иска отмяната на мълчаливия отказ и присъждането на разноски.
Ответната страна, кметът на община
Лясковец, чрез представителя си адв. К.от ВТАК отрича основателността на
жалбата. Подробни съображения излага в представената по делото писмена защита.
Моли за присъждане на сторените по
делото разноски.
След като съобрази наведените
оплакавния в жалбата,
доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл.168 от АПК, административния съд приема за установено от
фактическа страна следното:
1/ На 13.07.2018 г. жалбоподателят,
чрез пълномощника си Р.Б., е подал искане за издаване на скица за поземлен имот
УПИ IV
в квартал 159 по ПУП на град Лясковец, с административен адрес град Лясковец,
ул. „М. Райкович“ №34, посочвайки, че тази скица е необходима на дружеството за
застраховането на имота. Обратно на
твърдяното в жалбата, скането е било за извършването на обикновена услуга по
смисъла на чл.33, ал.4, т.1 от Наредба за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги в Община
Лясковец /Наредбата за лаконичност/, каквато услуга е предвидена да се извърши
в рамките на пет дни.
2/
Към искането е приложен устава на жалбоподателя, според чл.6, ал.3 от който
акционерът Община Лясковец е направил апортна вноска в дружеството, която представлява сградата в имота, за който е
поискана административната услуга. Според чл.6, ал.4 от този устав,
впоследствие акционерът, който понастоящем е жалбоподател, е направил втора
апортна вноска, която представлява урегулираният поземлен имот, предмет на
исканата от ответника скица.
3/
На 17.07.2018 ответникът е изпратил
писмо до жалбоподателя /л.21 от делото/, според съдържанието на което, с
предходно писмо, издадено по повод на предходно искане е бил уведомен
ползвателя на услугата, че следва да представи подробна информация, както
следва: за застрахователя, за предходни застраховки, дали ще се правят
застраховки на други имоти, апортирани в дружеството. Изразено е съмнение във
финансовата стабилност на дружеството. Коментирани са представени материали от
проведено Общо събрание на дружеството.
4/
Видно от АОС №35, съставен на 28.01.1997 г., застроени стопански,
административни, складови и помощни постройки, застроени върху 31 305
кв.м. земя са актувани като частна собственост на общината. За тях е
отбелязано, че са включени в капитала /т.е. са част от имуществото/ на
търговското дружество „БКС“ ЕООД.
5/
В предходен акт за държавна собственост №1381 /96 г. /л.81 от делото/ е
отбелязано, че застроено дворно място, цялото от 31 305 кв. метра в
едно с описаните в него сгради са
държавна собственост и са предоставени за управление на посоченото по-горе
дружество.
6/
Според последния като хронология съставен акт за частна общинска собственост №433/18.12.2002
г. , застроеният парцел, за който жалбоподателят е поискал административна
услуга под формата на издаването на скица е бивша собственост на общината,
имотът е апортиран в дружественото имущество на жалбоподателя по решение
№441/25.05.2006 г. на общинския съвет.
7/
Впрочем, видно от решение №419, взето по протокол №39 от заседание на общинския
съвет, този орган е дал съгласие общината да запише 13 570 броя нови
поименни акции с право на глас, емитирани от дружеството жалбоподател срещу
апортна вноска, представляваща имота, който е предмет на услугата и построената
в него сграда от 384 кв.м, като апорта ще бъде извършен при последващото увеличение
на капитала. Съответно с решение № 441, взето по протокол №41 от заседание на общинския съвет е даден
мандат на кмета на общината да гласува за увеличаване на капитала на дружеството
с 18 720 лв., да запише нови акции с право на един глас, като апортира
процесното УПИ в капитала му.
8/
От вписванията в ТР се установява впрочем, че уставът, в който е описана
апортната вноска на общината е вписан в регистъра, като при това положение
посочените в него имоти са станали дружествена собственост – арг. от чл.193 вр.
с чл.73 от ТЗ, като това обстоятелство е
обявено в регистъра.
9/
По делото не е спорно, а и ответника признава /в становище, депозирано на
21.09.2018 г. едновременно с представяне на преписката/, че за територията на
Община Лясковец не е одобрена кадастрална карта и не е изработен кадастрален
регистър, като по тази причина такава карта и регистър, одобрени по реда и при
условията на ЗКИР за процесния имот липсва.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата
е допустима. Както се изложи, поискана е административна техническа услуга от
ответника, като срокът за извършването и с оглед разпоредбата на чл.33, ал.4 от
Наредбата вр. с чл.9 от ЗМДТ вр. с §4, ал1, т.1 от ПЗР на ЗКИР за извършването
и е петдневен. В този срок нe e издадена скица на имота, нито е налице изричен
отказ за извършването на такава техническа услуга. В това отношение е обоснован
довода на жалбоподателя, че писмото /№М-1669#1/17.07.2018 г./ не представлява
изричен отказ услугата да се извърши, нито представлява съобщение за
отстраняване на нередовност на искането за извършването на услугата по смисъла
на чл.30 от АПК. С оглед на обстоятелството, че петдневният срок за
извършването на услугата е изтекъл на 18.07.2018 г., то именно от тази дата е
започнал да тече срокът за обжалване на отказа по чл.149, ал.2 от АПК, като към
момента на подаването на жалбата този срок не е изтекъл. Най – сетне,
дружеството жалбоподател е ползвател на техническа услуга по смисъла на §1, т.1
от Наредбата вр. с чл.33, ал.2 от същата, при което отказът да се извърши
такава услуга засяга негови законни интереси и го легитимира да оспори този
мълчалив отказ, като интересът му е обоснован от твърдението за необходимостта
на техническата услуга за застраховане на имуществото на жалбоподателя.
По
същество жалбата е основателна.
Предмет
на делото е мълчалив отказ да бъде издаден индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21, ал.3 от АПК вр. с §8 от ПЗР на Кодекса.
Според
§4, ал.1, т.1 от ЗКИР до одобряването на кадастралната карта и кадастралните
регистри скиците на недвижимите имоти се издават по досегашния ред. Посоченото
означава, че за териториите, които са урбанизирани, но за които не са приети
кадастрални карти и съответните регистри към тях, скиците се издават от
общинската администрация. Тъй като в ЗКИР, ЗМДТ и Наредба №
РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри не е посочен конкретният
административен орган, който следва да реализира услугата, то с аргумент от чл.23 от АПК
услугата следва да се предостави от настоящият ответник.
Скицата на имот е техническо средство за
удостоверяване на факти с правно значение, която представлява извадка от
устройствен и/или геодезически план за съответната територия. С издаването на
скица единствено се удостоверяват правнозначими факти, но не се доказва право
на собственост, нито се разрешава спор за материално право. Поради това в
Наредбата на общината е налице изричното изискване за предоставянето на такава
услуга е лицето да е неин ползвател, а не да установява собствеността си върху
имота, за който се претендира извършването на техническата услуга. Следва да се
посочи, че нито в ЗКИР, нито в Наредбата на общината, нито в ЗМДТ е налице
изискване като материалноправно условие за извършването на тази услуга да се
установява наличието на собственост на ползвателя и – арг. и от чл.105 от ЗМДТ.
От друга страна съдът намира, че самият имот съществува, тъй като е подробно
описан в устава на дружеството, като характеристиките му са описани подробно в
приетото по частно гражданско дело №20064100100112 по описа на ВТОС заключение
на назначената тройна съдебно техническа експертиза, въз основа на която
апортната вноска на общината е оценена. Най – сетне, обратно на поддържаната от
ответника теза, несъмнено е, че дружеството е собственик на имота, за който се
иска извършването на услугата чрез издаването на скица. Неоснователно е в това
отношение поддържаното от ответника, че този имот е бил незаконосъобразно
апортиран в дружеството жалбоподател предвид на незаконосъобразното му
изваждане от имуществото/капитала на общинско дружество, което е понастоящем
заличено. Както по-горе се изложи,
апортът е вписан в ТР при увеличаване на капитала на дружеството жалбоподател,
като това вписване има както оповестително, така и конститутивно действие –
арг. от чл. 231, ал.4 от ТЗ. Без значение е в това отношение последващият
спор за собственост на апортираните имоти, като наличието на такъв спор не може
да бъде пречка за извършването на административната услуга. При това положение,
дори и да се приеме, че за издаването на скицата необходима материално - правна предпоставка е
установяването на собствеността на молителя върху имота, то в процесния случай
тя е налице. Отказът на ответника да извърши услугата, който на практика е
продиктуван от обстоятелството, че той претендира собствеността върху имота
представлява превратно упражнена власт. В този смисъл е например решение
№3493/2014 г. на ВАС.
Следва
мълчаливият отказ да бъде отменен, като преписката се изпрати на ответника за
извършване на претендираната услуга, заявена със заявление №М.1660/13.07.2018
г.
При
това положение, основателна е претенцията на жалбоподателя за разноски, като за
него разноските представляват внесена държавна такса от 50 лв., както и 300 лв.
ефективно заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим
от изложеното и на основание чл. 173, ал. 3 от АПК, Административният съд – В.
Търново, шести състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
мълчалив отказ на кмета на община Лясковец за издаването на скица за урегулиран
поземлен имот №IV
в квартал 159 по ПУП на град Лясковец с адрес град Лясковец, улица ****+.
ИЗПРАЩА
преписката на ответника за издаване на скица за урегулиран поземлен имот по
заявлението на „Лясковски лозя“ АД – гр. Лясковец с №М-1660/13.07.2018 г. при
спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на
решението.
ОСЪЖДА Община Лясковец да заплати на
„Лясковски лозя“ АД, ЕИК *********, разноски по делото от 350 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: