гр. Пещера, 27.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕЩЕРСКИ РАЙОНЕН СЪД, четвърти
граждански състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Атанаска Павлова
при секретаря
Евгения Млячкова като разгледа докладваното от районния съдия Павлова гр.д.№ 504
по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от Л.А.Т., ЕГН********** и К.С.Т., ЕГН********** *** иск
против П.А.Ч., ЕГН**********,***.
Твърдят ищците, че са собственици на следния недвижим
имот : 4/6 идеални части от поземлен
имот с планоснимачен номер 1187 в кв. 44
по ПУП с площ от 135 кв.м. с
административен адрес: гр. Батак, ул. "Георги Бенковски" №4, при
граници и съседи: улица, УПИ III- 1116, ПИ-1186, УПИ V- 1188, който имот влиза в състава на УПИ IV - 1184,
1185, 1187, в кв.44 по плана на гр. Батак, при граници и съседи: от две страни
улици, кръстовище, УПИ III -1116, УПИ V -1188, ведно с 4/6 идеални части от
построената в имота масивна жилищна сграда, със застроена площ от 94.54 кв.м.,
състоящ се от мазе, първи надземен жилищен етаж, втори надземен жилищен етаж и
таван, без втория надземен жилищен етаж - собственост на ответника П.А.Ч.,
както и 4/6 идеална част от второстепенна сграда на площ 26 кв.м. Описаният
имот е придобит чрез покупко-продажба, срещу задължението на купувача Л.А.Т. –
ищцата, да гледа .П.Ч., като и осигури
спокоен и нормален жимот, какъвто е водила до сега, и срещу сумата 2000 лева,
която купувачката е платила на продавачката.
Всичко посочено по-горе, се съдържало в Нотариален акт №80 том VIII,
рег.№10657, н.дело №1342/2008г., издаден на 26.11.2008г. от Нотариус №387,
вписан в регистъра на Нотариалната камара - Георги Карамитрев - гр. Пещера.
В останалата част от описания имот и жилищна сграда, права на собственост имал ответникът П.А.Ч..
На 08.10.2016г. е починала майката на ищцата Л.А.Т. и
ответникът П.А.Ч. - .П.Ч.. В последните две години от живота си, тя е прекарала
в гр. Пещера, в дома на дъщеря й – първата ищца. Това се наложило поради лошите отношения между майка и син,
предизвикани от ответника. След панахидата - за шест месеца от
смъртта на общата им майка, ответникът предизвикал скандал и заплашил ищцата,
че „ако дойде още веднъж в Батак,
ще ги убие всичките". Гневът му произтичал от факта, че разбрал, че
майка му е прехвърлила на дъщеря си цитираните идеални части от процесния имот
и сграда. Ищците считат, че
ответника живеел с мисълта, че той следва да притежава всичко. Последвал разрив
в отношенията между страните - брат и
сестра, с трайност и до днес.
Отправените заплахи, били придружени и с физически усилия спрямо ищцата и опит
да нанесе удари и на нейния син. Това станало повод, ищцата Т. да потърси намесата на прокуратурата, но
след проверка на случилото се,
последвало постановление на Районна прокуратура - гр.Пещера, с което било
счетено че жалбоподателката следва да се обърне към съда по частен ред. Ищцата
не била предприела нищо , за да не ескалира напрежението между нея и брат й, а и защото я е било страх
от неговите бъдещи непредсказуеми прояви на агресия.
Твърди, че през периода от
м.март на 2014г. до м.март на 2019 г. ответникът е използвал за свои нужди
собствените на ищцата 4/6 идеални
части от поземления имот, мазето и тавана, като от 08.07.2017г. и досега чрез закани към ищцата Т. фактически бил ограничил
достъпа й до целия имот и жилищната сграда, където се намирал и нейния първи
жилищен етаж.
По този начин ответникът разполагал с целия
имот без първия жилищен етаж от м.март на 2014г. до м.март на 2019 г. до
сега със цялата жилищна сграда. Ищцата твърди че това били нанесени й
материални вреди в размер на 4000 лева,
както и неимуществени вреди в размер на 2 000 лева. Твърди че владението и
ползването на чуждите части от имота и ограничаването на достъпа до собствения
й имот подлежат на възмездяване от
ответника. Ето защо за ищците възниквал правния интерес от предявяване на иск
по чл. 45 от ЗЗД. Ето защо молят съда да ги призове с ответника и след като докажат твърденията си да се
постанови решение , с което да се осъди ответника П.А.Ч., ЕГН**********,*** да
заплати на Л.А.Т., ЕГН********** и К.С.Т., ЕГН********** ***, сумата от
4 000 лева за имуществени вреди и 2 000 лева за неимуществени вреди ,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
плащане, както и съдебните разноски.
В уточняваща молба сочат, че
за времето от м.март на 2014г. до м.март на 2019 г. ответникът единствено за свои нужди е ползвал собствените на ищците
4/6 идеални части от поземления имот, съсобствен между страните, включително
мазето и тавана в построената жилищна сграда и гаража. Претендират по 800 лева
годишно, или за 5 години – 4 000 лева за това, че ищците не са ползвали
цитираните части от процесния имот, а само ответника Ч.. Претендират тези
имуществени вреди за възмездяване.
По отношение на
неимуществените вреди твърдят, че в исковата
молба са посочили, че от 08.10.2016г. до сега
ищците не могат да посещават имота, от който имат право на 4/6 ид.ч.,
както и на първия етаж от жилищната сграда, като това се дължало на
препятстване от страна на ответника Ч., който изрекъл на 08.10.2016г. тежка
закана , а именно – че „ако дойдат още
веднъж в Батак, ще избие всичките“. И заканата била придружена с удари. В този смисъл е и Постановление на РП Пещера
вх. № 344/15.05.2017г. Твърдят ищците, че се страхували от ответника, че
заканата може да бъде изпълнена. Достъпът до описания имот се отразявал
зле на ищците, особено на ищцата Т.. Те
били лишени от възможността да владеят и ползват имота си в полагащите им се
части . Твърди ищцата Т., че била свързана и емоционално с Батак, където била
родена и свързана цял живот. Макар и да не бил санкциониран по съдебен ред
поведението на ответника Ч. било укоримо. Твърдят, че освен че се страхуват да
отидят до Батак ищците се чувствали и обидени. В този смисъл претендират
неимуществени вреди в размер на 2 000 лева.
С още една уточняваща молба
сочи, че неимуществените вреди били претендирани от двамата ищци, тъй като заканата
била изречена спрямо двамата- „ако
дойдат още веднъж в Батак, ще избие всичките“.
Затова не смеели да стъпят в Батак, което се отразявало на психическото
им състояние и желаното спокойствие.Ангажират доказателства и претендират
разноски.
В срока за отговор е
постъпил такъв от ответника Ч.. Твърди,
че исковата молба била допустима, но неоснователна. Твърди, че не били верни
твърденията, че отношенията между ответника и майката му били влошени, както и че
спрямо ищцата Т. били упражнени „физически усилия“, както и невярно било
твърдението, че имало опит за нанасяне на удари на сина й, както и че била
отправена закана, както била описана в исковата молба.
Твърди, че никога не е
пречил на ищците да реализират
собственическите си права върху процесния имот за посочения период – м. март
2014 – м. март 2019 г. по описания в исковата молба начин , нито по какъвто и
да било друг начин. Твърди, че се ползва от имота съобразно правата си. Не бил
канен с писмена покана за заплащане на обезщетение по чл. 31 ал. 2 от ЗС. Твърди,
че иска е и силно завишен. Моли да се отхвърлят исковете. Ангажира
доказателства и претендира разноски.
Между страните
не е спорно, че са съсобственици при посочените квоти – 4/6 ид.ч. от имота, гаража
и жилищна сграда без втория етаж, който бил собственост на ответника. Също така не е спорно между страните, че
ищците са съпруг и съпруга, като имота е придобит в режим на съпружеска
имуществена общност. Другите по 1/6 ид.
ч. били собственост на ищцата Т. и ответника Ч. по наследство. Ищцата Т. не претендира обезщетение за
собствеността й в размер на 1/6 ид.ч. по наследство.
В
съдебно заседание ищците уточнява, че претенцията им произтича от обстоятелството, че
ответника е извършил деликт като се е заканил с думите „Ако дойдете още един
път в Батак, ще ви избия всичките“. Това е заканата, от която произтичат техните
неимуществени вреди, както и претендират
обезщетение за това, че не са ползвали имота си.
Поддържат ищците в съдебно заседание исковите си
претенции ведно с направените уточнения, чрез адв. Р. К., и ангажират
доказателства.
Ответникът чрез адв. П. Ю. поддържа отговора си и също
прави доказателствени искания.
Страните не постигнаха спогодба до приключване на
устните състезания по делото.
Приети са по
делото Нотариален акт за покупко-пордажба на недвижим имот № 80/2008г. на
нотариус Г. Карамитрев, с рег. № 387, район на действие при РС Пещера, от който се установява, че И. Ч.
е продала на ищците срещу задължение за
гледане и издръжка собствените й 4/6 ид.ч. от имот пл№1187 в кв.44 с площ от
135 кв.м., 4/6 от жилищната сграда без втория етаж и 4/6 от второстепенната
постройка, като си е запаизла правото да ползва имота до смъртта си.
От приетите по делото скици на поземлен имот
№15-819218-09.09.2019 г. за поземлен имот с идентификатор 02837.502.1187, схема
на самостоятелен обект в сграда
№15-819224-09.09.2019г. с идентификатор 02837.502.1187.1 .1 и ид.02837.502.1187.1.2 на сграда и скица на сграда
№15-819227-09.09.2019г. с ид. 02837.502.1187.2,
от които се установява че на административен адрес в гр. Батак,
ул.“Г.Бенковски“№4, е разположен имот с ид. 02837.502.1187 с площ от 138 кв.м. и номер по
предходен план 1187, кв. 44, парцел IV, в който са разположени триетажна
жилищна сграда с ид. 02837.502.1187.1 и селскостопанска сграда с
02837.502.1187.2.
Прието е по делото Постановление за отказ да се образува
наказателно производство от 15.05.2017г. на РП Пещера, от което се установява,
че е подадена жалба от Л.Т. срещу П.А. Ч.-
неин брат за закана за убийство.
Образувана била преписка вх. № 344/2017г. на РП Пещера, като се установява, че
не са събрани доказателства закана да е била отправяна от П.Ч., и на оснвание
чл. 24 ал.1 т.1 от НПК/ деянието не е извършено/ е отказано образуването на
наказателно производство. Указано е на Л.Т., че ако твърди нанесена лека телесна
повреда или закана с друго престъпление
против личността или имуществото следва
да се обърне към съда по частен ред. Постановлението няма данни да е обжалвано
пред Окръжна прокуратура.
По делото беше разпитан свидетеля А. К.Т., син на ищците, който
депозира показания, че бил присъствал на случилото се в къщата в Батак, ,т.к.
трябвало да вземат снимка на баба му за надгробната й плоча, годината била 2016
г., след смъртта на баба му. Били в етажа на майка му, когато слязъл вуйчо му –
ответникът, който им казал, че нямат място горе в Батак, че нямат работа
там и че ще ги избие. Уплашили се и излезли. От тогава не са посещавали тази
къща, защото ги е страх да ходят, да не ги избие. Подали жалба до
Прокуратурата. Твърди, че майка му преживяла
тежко това. Страх я било да се качи
горе, твърди че баба му заживяла в Пещера от 2013-2014 г. Твърди че влезли в
къщата в Батак с техен ключ горе на етажа. Вуйчо му слезнал от горе, от неговия
етаж и влезъл в стаята, в която били, посегнал да удари него, но майка му-
ищцата Т. застанала да го защити и ударил
майка му, един удар бил само. Разговор не е имало преди това. При тази случка в къщата в Батак били той, майка му,
приятелка му А. К. и вуйчо му.
Разпитана беше свидетелката А. Р. К., която живее на
семейни начала с А. Т., твърди че присъствала на случилото се в гр. Батак. Не
си спомня датата , но твърди че било тримесечието или шестмесечието към края на годината на 2016 година /от смъртта на бабата- бел.м./ в Батак да
вземат снимка за паметника на Иванка/майката на ищцата Т./, тогава слезнал вуйчото на А., започна да
ругае, започнал да ги заплашва и ударил Л.. Уплашили се. От тогава повече никой
не е стъпил в къщата, защото имали страх, от тази заплаха, че ще ги избие
всичките. Вуйчото слезнал от горния етаж. Думите му били „Какво правите тука?“
след това започнал да вика „Ще ви избия всичките“ и после замахнал да удари А.,
но Л. застанала между двамата и той ударил нея. Един удар бил. Забравили за снимката, тръгнали направо към полицията.
По делото е разпитана и Л. А. Ч., съпруга на
ответника, която твърди, че ищцата Т. е
посещавала къщата в гр. Батак, но скоро не е идвала. Твърди, че никой не й пречи да
идва. Идвала си е на етажа, но той не е бил неин само, говори за първия етаж. Последно
е идвала, когато станали разправиите, пролетта на 2017 г., април месец. Случило
се това, че тя се заканила на брат си, че „Той кой е да й прави забележка“ и
„ще види какво ще му се случи“, от там насетне не я е виждала. Това се случило долу на площадката
на първия етаж. В кухнята на първия етаж не е имало сцена. Съпруга й/ответника-бел.м./
направил забележка на ищцата Т. да не се
качва с кални обувки по стълбището, тя му казала „Кой си ти да ми правиш
забележка?“ и „Ще видиш какво ще ти се случи!“. Не е имало физически контакт
между тях. Тримата с дъщеря й, тя и съпруга й слизали по стълбите, когато ги
срещнали.
За изясняване на спора от фактическа и правна страна беше изслушана
съдебно- икономическа експретиза, която даде заключение, че месечния наем на
4/6 идеални части от поземеления имот,
гаража, мазето и тавана за имот в град
Батак е в размер на 83,00 лева, а годишния наем е в размер на 996,00 лева.
Заключението е прието в о.с.з. като неоспорено от страните.
По иска по чл. 45 във вр. чл. 52 от ЗЗД
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на
непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.Ищците следва да докажат кумулативното наличие на
следните елементи: деяние, извършено от ответника; противоправност на същото;
вина у извършителя; вредоносен резултат и причинна връзка между деянието и
вредата.
За гражданския съд е задължителна за
съобразяване само присъдата на наказателния съд и то по въпросите, изрично
посочени в чл. 300 ГПК /извършено ли е деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца/, като в тези случаи законодателят е ограничил
приложението на принципите на непосредственост /чл. 11 ГПК/ и свободно
формиране на вътрешното съдийско убеждение /чл. 12 ГПК/. Всички останали факти,
които имат отношение към гражданските последици от деянието, респ. деликта,
следва да бъдат установени с допустимите доказателствени средства в рамките на
производството по разглеждане на гражданското дело. С оглед принципа за
непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на
доказване пред гражданския съд, независимо дали по отношение на същите са
събрани доказателства в хода на досъдебното, респ. наказателното производство
/в с. см. - Решение № 43/16.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 648/2008 г., II т. о.,
Решение № 36/28.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 319/2011 г., II т. о. ,Решение № 66 от 12.03.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5839/2014 г., IV г. о., ГК /.
В настоящия случай от събраните по делото
доказателства не се установява, че ответникът Ч. е осъществил състава на
деликта- закана с убийство. Събрани са гласни доказателства, едните в подкрепа
на тезата че са изречени закани с убийство, и вторите, че не са изречени.
Следва да се посочи и че двете групи свидетели са от категорията на заинтересованите
по смисъла на чл. 172 от ГПК - едните са син и снаха на ищците, а другата съпруга на ответника.
Освен това между показанията на св. А. Т. и св. А. К. съществува вътрешно противоречие
по отношение на факта кога е извършен деликта- дали през 2016 година, или тримесечието
или шестмесечието от смъртта на бабата през 2016 г./ И.Ч.- 08.10.2016г.- бел.м./
, тоест свидетелите не могат да посочат конкретна дата или близка до нея когато
се твърди, че е отправена заканата. Но и двамата са категорични, че това било
след смъртта на бабата, тъй като търсили снимка за надгробната й плоча, и
отишли в прокуратурата след това. От приетото по делото Постановление за отказ
от образуване на наказателно производство се установява, че ищцата Т. е
посочила като дата 08.04.2017 година, на която брат й П.Ч. отправил закана с
убийство. Самите пък ищци в исковата си
молба сочат като дата на отправената закана – 08.10.2016 година – датата на
която била починала И. Ч.. В подкрепа на това обстоятелство не са събрани
каквито и да било доказателства.
Наред с изложеното свидетелите Т. и К.,
не установяват , че заканата е отправена конкретно към Л.Т. и К.Т./ ищците/, още повече че К.Т. изобщо не е присъствал там, а на място са били
Л.Т. , А. Т. и А. К.. Също така св. Т. и
св. К., установиха и че ударът по бузата е бил насочен към св. А. Т., но ищцата Т. застанала пред ответникът Ч. и тя понесла удара. Ето
защо по делото липсват категорични доказателства за извършено противоправно
деяние, изразяващо се в закана с убийство, от ответника Ч. по отношение на Л.Т.
и К.Т..
Следва да се отбележи и че заканата с
убийство е престъпление от общ характер- чл. 144 ал. 3 от НК, предвид на което
след като държавното обвинение е счело,
че липсват доказателства за извършено престъпление от общ характер, то по
частноправен ред ищците биха могли до установят гражданскоправни последици
именно от подобно противоправно поведение, само и единствено ако проведат пълно
и главно доказване на извършеното деяние. В случая те не претендират вреди от
лека телесна повреда, нито от закана с друго престъпление против личността или
имуществото на гражданите, нито от проведено производство по чл. 124 ал.5 от ГПК. Предвид на което претенцията се явява недоказана и поради това неоснователна.
По иска по чл. 31 ал. 2 от ЗС
Ищците
следва да докажат пълно и главно качеството на съсобственици на
процесния имот- гараж, мазе, таван и поземлен имот, респективно имат право да
ползва процесните общи части в това си качество; че ответника също е съсобственик
и в това си качество еднолично и самостоятелно ползва процесните общи части,
като си служи с вещта съобразно нейното предназначение по начин, че безусловно
и несъмнено пречи на ищците в качеството им на съсобственици да си служат с
вещта; че ищцитите реално са извършили
активни действия, насочени към ответника в посока да го уведомят надлежно да
преустанови едноличното използване на общата вещ като им осигури такъв достъп ,
чрез който те да могат да я ползват и да
си служат с нея съобразно правата на собственост, които притежават; че поканата
на ищците да им бъде осигурен достъп или при липса на такъв да им се заплаща
обезщетение за ползите от които са
лишени, следва не само да е отправена, но и реално да е достигнала до
знанието на адресата, в случая, до знанието на ответника Ч. и същия да е
отказал да осигури достъп и поради тази причина да бъде ангажирана неговата отговорност да заплати обезщетение
за ползите, от които е лишил ищците в резултат на едноличното ползване.
Когато един от съсобствениците упражнява
фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг
съсобственик и се ползва /или при необходимост може да се ползва/ от нейните
полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или
потребности - той ползва лично по смисъла на
чл. 31, ал. 2 от ЗС общата вещ. За личното ползване е ирелевантно по
какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта - чрез непосредствени свои
действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез
трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само
обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици,
като им пречи да ги реализират. Веднъж отправено, писменото поискване действа
занапред без ограничение във времето. Без значение е дали поканата е нарочна
или се съдържа в друг акт - най-често в искова молба за същото обезщетение. Не
е необходимо в поканата да се сочи нито квотата на съсобственика, нито размера
на задължението, нито периода, за който се претендира обезщетението. /Р №351/13.07.2010г. по гр.д. №573/2009г. на
ВКС/.
В настоящия случай не се събраха
доказателства, че ответникът е ограничил достъпа до имота , че ищците са
отправили писмена покана и ответникът не е осигурил достъп въпреки отправената
му покана. Също така св. Т. установи, че когато за последно са се видели с
ответника в къщата в град Батак те са си отворили етажа с техен ключ, след това няма данни дали са се опитвали да
влязат и достъпът им е бил ограничен. Няма данни и че ответника Ч. ползва лично
или чрез другиго целия имот, включая и собствените на ищците идални части от
имота. Няма искане за лично ползване на
съсобствения имот от ищците, съобразно техните права. Няма данни и че тази покана е била сведена до
знанието на ответника и въпреки това той не е предоставил ползването на имота
съобразно правата на ищците. Това е достатъчно основание да се приеме, че
ищците нямат право на обезщетение по чл.
31, ал. 2 от ЗС, тъй като по делото не е установено възпрепятстване или
ограничаване на ползването от страна на ползващия съсобственик.
Ето защо искът се явява неоснователен.
Предвид изхода на спора ищците следва да
бъдат осъдени да заплатят разноски на ответника в размер на 850 лева.
Мотивиран от горното, Пещерския районен
съд,
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛЕН, иска предявен
от Л.А.Т., ЕГН********** и К.С.Т., ЕГН********** ***, против П.А.Ч., ЕГН**********,***, за осъждане
на ответника на основание чл.45 от ЗЗД във вр. чл. 52 от ЗЗД да заплати
сумата от 2000,00 лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от изречена в град Батак закана „Ако
дойдете още веднъж в Батак, ще ви избия всичките“.
ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛЕН, иска предявен
от Л.А.Т., ЕГН********** и К.С.Т., ЕГН********** ***, против П.А.Ч., ЕГН**********,***, за осъждане
на ответника на основание чл.31 ал.2 от ЗС да заплати сумата от 4000,00 лв.,представляваща
обезщетение за еднолично ползване на 4/6
идеални части от ответника на съсобствен поземлен имот, както и същите идеални части
от таван и мазе в жилищната сграда, и
гараж, находящи се в гр. Батак,
ул.„Георги Бенковски“ №4, считано от м. март на 2014г до м. март на 2019г.
ОСЪЖДА
Л.А.Т., ЕГН********** и К.С.Т., ЕГН**********,***, да заплатят на П.А.Ч., ЕГН**********,***, деловодни разноски в размер на 850,00лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: