№ 384
гр. Б., 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело
№ 20221200500392 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано въз основа на въззивна
жалба подадена от „М.К.Е.К.Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С. район М.,
бул.“Ц.Ш.“ № 7-11 км., вписано в търговския регистър към агенция по вписванията, с ЕИК
***, представлявано от управителите Ф.А. и Д.Б., чрез процесуалните представители адв.
А.Д. и адв. Д.Н., с адрес на упражняване на дейността гр.С. район М., бул.“Ц.Ш.“ № 7-11 км.
срещу Решение № 71/17.02.2022г., постановено по гражданско дело № 2267/2021г. по описа
на РС Б., в частта, с която са уважени предявените от ищеца искове, като е признато за
незаконно уволнението му и е отменена заповед № 24/08.07.2021г. издадена от управителите
на ответника, с която на основание чл.328, ал.2 от КТ е прекратено трудовото
правоотношение с ищеца, възстановен е ищеца на заеманата преди уволнението длъжност
„търговски управител“ и осъден ответника да му заплати сумата от 12165,84 лв.
представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за
период от 6 месеца, считано от уволнението, ведно със законната лихва, считано от подаване
на иска 01.09.2021г. до изплащането.
В жалбата се излага, че за да постанови обжалваното решение първоинстанционния съд е
достигнал до извода, че ответникът не е успял при условията на пълно и главно доказване да
докаже, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца договорът
за управление на Н.Л.Й.Г., управител на М. е съдържал бизнес задачи с конкретни
икономически показатели. Посочва се, че този извод на съда е неправилен и не се подкрепя
от събраните по делото доказателства. Твърди се, че както първоинстанционният съд е
посочил в обжалваното решение, с оглед действащия принцип на законоустановеност на
основанията за уволнение, работодателят може да упражни преобразуващото си право на
едностранно прекратяване на трудовото правоотношение само при наличието на посочените
в чл.328, ал.2 от КТ основания. Твърди се, че съгласно цитираната норма второто
необходимо условие за уволнение е сключен договор за управление на предприятието и
именно неговото наличие и действие подлежи на съдебен контрол. Жалбоподателят
1
поддържа, че в настоящото производство по безспорен начин е било доказано, че към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца договорът за управление на
Н.Г. е съдържал бизнес задачи с конкретни икономически показатели, като това
обстоятелство се установява от събраните по делото писмени доказателства и от
свидетелските показания на свидетеля Н.Т. – управител на магазин М. – Б.. Излага се, че от
представения и приет като доказателство по делото договор за управление от 23.04.2021г. е
видно, че на Н.Г. е възложено извършването на всички дейности, необходими за
организацията и осъществяването на дейността на М.. Сочи се, че цитирания договор не
поставя конкретни цели и конкретни икономически показатели, които управляващият трябва
да постигне. Посочва се, че съдебната практика еднозначно приема, че няма законова пречка
тези цели да стоят извън самия договор, в друг акт или документ, стига да са във връзка със
сключения договор. Според жалбоподателя няма пречка да се ползва и бизнес план на
предходния управител, който да се изпълнява в бъдеще, като същественото е при възлагане
на управлението да се преследва определена стопанска цел за чието изпълнение е
предоставена възможност на управителя да сформира нов управленски екип в деветмесечен
срок. Поддържа се, че за да бъдат упражнени правата по чл.328, ал.2 от КТ при сключването
на нов договор за управление е достатъчно да има икономически /бизнес/ план в
предприятието, независимо дали преди или след възлагане на управлението са поставени за
изпълнение същите или изцяло нови задачи, в сравнение с тези на предходния управител. В
тази връзка се цитира съдебна практика. В конкретния случай жалбоподателя поддържа, че
от показанията на свидетеля Т. се установява, че финансовата година в предприятието
започва на 01. Октомври и продължава до 30 септември. С оглед датата на сключване на
договора за управление на Н.Г. – 23.04.2021г. е житейски логично същия да следва бизнес –
плана, който е заложен за финансовата година 01.10.2020г. до 30.09.2021г. Твърди се, че от
съдържанието на договора за управление се установява, че постигането на бизнес – целите
на дружеството предвид този т. нар. План за създаване на стойност е едно от задълженията
на новоназначения управител, наред с останалите бизнес – цели и активности на М.. От
показанията на свидетеля Т. е установено, че след идването на управителя Г. са настъпили и
промени в този предварително изготвен план – преструктуриране на целите и задачите във
връзка с пандемията от Ковид – 19, промяна на разчетите и таблиците, заложени в плана или
новия управител Г. е доразвил бизнес – плана, надградил го е, поставяйки нови цели и
задачи, поради което втората предпоставка на чл.328, ал.2 от КТ е изпълнена. На следващо
място се навежда в жалбата, че е неоснователно съображението на съда, че доколкото такъв
бизнес план не е представен в писмен вид по делото, то следва да се приеме, че ответникът
не е успял при условията на пълно и главно доказване да установи, че към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца договорът за управление е съдържал
бизнес задачи, с конкретни икономически показатели. Ответникът твърди, че от показанията
на свидетеля Т. се установява, че такъв план за създаване на стойност съществува, като
същия представлява търговска и фирмена тайна. Прави се искане решението на първата
инстанция да бъде отменено в обжалваната част и предявените искове, да бъдат отхвърлени
изцяло, като неоснователни и недоказани.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемия ИВ.
М. ИВ., с адрес за призоваване гр.Д., ул.“С.“ № 2, ет.2, чрез адв. Е.М.. В същия е изложено
становище, че се оспорва изцяло подадената въззивна жалба, тъй като е неоснователна.
Поддържа се, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано,
постановено при съвкупна и пълна преценка на събраните доказателства. Навежда се, че от
събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно е установено, че няма
изготвен бизнес план, както и конкретни икономически показатели, които трябва да се
изпълнят на база на този план, който всъщност изобщо не е изготвян и не съществува.
Заявено е, че според практиката на ВКС работодателят носи тежестта да установи не само,
че такъв план е създаден и съществува изобщо, а че със сключването на договора за
управление се създава нов такъв или се приема изрично вече разработен, като между бизнес
плана и договора за управление да има връзка, т.е договора за управление да е с предмет
възлагане изпълнението именно на този план, който е с конкретни икономически
показатели. Поддържа се в отговора, че е правилен изводът на съда, че само договор за
управление не е достатъчно да бъде сключен за да упражни управителя на дружеството си
правото си на уволнение по чл.328, ал.2 от КТ. В същия този договор за управление или в
2
отделен документ следва да има разработена конкретна бизнес програма и конкретен план за
постигане на конкретни икономически показатели. Това е така, тъй като уволнението на
посоченото основание дава право на управителя да сформира екипа си, с цел постигане на
тази бизнес цел, т.е законността на уволнението включва преценка дали такава конкретно
има поставена за изпълнение пред новия ръководен екип на предприятието, за да е налице
обективност, а не субективизъм на уволнението. Излага се, че в решение № 230/08.06.2015г.
на ВКС по гр.д.№ 346/2015г., 4 г.о., ГК, ВКС сочи, че няма пречка новия управител да
ползва бизнес план на предходен управител, но той следва изрично да бъде приет от новия
управител. Когато обаче такова изрично приемане не е налице, то ползването на бизнес план
на предходния управител при наличие на съдебен спор, след прекратяване на трудовото
правоотношение по чл.328, ал.2 от КТ следва да се тълкува като отсъствие на план на новия
управител, като прекратяването на трудовото правоотношение с лице по параграф 1, т.3 от
ДР на КТ е незаконосъобразно, тъй като липсата на бизнес план сочи на липса на валидно
правоотношение по договор за управление, с оглед нормата визираща правото на управителя
да приложи нормата на чл.328, ал.2 от КТ. Поддържа се в отговора на жалбата, че договор за
управление не е предоставен на съда нито в срока за отговор, нито в срока по чл.312 ГПК.
Твърди се, че от предоставеното личното трудово досие на ищеца е видно, че има някакъв
договор за управление, но в него липсват каквито и да е поставени бизнес задачи.
Единственото нещо, което се съдържа е изявление, че новият управител има задължение да
подкрепя, ръководи и надзирава служителите с оглед постигане на бизнес целите на
дружеството съгласно План за създаване на стойности. Този план се излага, че също не е
представен от ответника, а в хода на процеса е установено от свидетелските показания, че
няма разработен писмен план, а става въпрос за онлайн платформа, не и за електронен
документ. Само на това основание – липса на представен бизнес план и бизнес задача, с
която да е уговорено постигането на определен стопански резултат от лицето, с което е
сключен договор за управление, уволнението следва да се счете за незаконно и да бъде
отменено. С оглед изложеното, се излага становище, че жалбата е неоснователна,
необоснована и недоказана, като се иска да бъде потвърдено първоинстанционното
решение, като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателя се представлява от
редовно упълномощен процесуален представите, който поддържа въззивната жалба, и
пледира за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове.
Въззиваемия не се явява лично, представлява се от пълномощник, който поддържа
отговора и по същество пледира за потвърждаването на първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски, като представя доказателства за същите.
Във въззивното производство не са събирани нови доказателства.
Пред РС Б., са предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, чл.344,
ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ, във връзка с чл.225, ал.1 КТ.
Окръжен съд Б., като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите
на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от РС Б. решение и за правилно,
като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи извод за уважаване на
предявените от ИВ. М. ИВ. искове по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344,
ал.1, т.3 КТ, във връзка с чл.225, ал.1 КТ, като основателни и доказани, като на основание
чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
Съдът намира, че фактическата обстановка е правилно изяснена от първата инстанция. Не
е спорен между страните фактът, че по силата на сключен между страните трудов договор №
3
02 от 04.01.2012 г. ищецът е назначен на длъжността “Ръководител Стокова презентация”,
категория персонал „Клас 4”, с код по 5 НКПД 4321 3024, в “М.К.Е.К.Б.” ЕООД. След
възникване на трудовото правоотношение между страните са сключвани допълнителни
споразумения, с които на основание чл.119 КТ са изменяни елементи от трудовото
правоотношение в насока промяна на уговореното и дължимо трудово възнаграждение в
насока увеличаването му, както и за промяна на длъжността, заемана от ищеца. С
допълнително споразумение № 50 към трудов договор № 2 от 04.01.2012г. е изменена
длъжността на ищеца от „Старши ръководител Стокова презентация“ в М. Б. на Експерт,
стопанска дейност – „Търговски управител в обучение“ в Обслужващ офис, категория „Клас
2“, с код по НКПД – 24216001. Последното сключено между страните, на основание чл.119
КТ допълнително споразумение, с което е изменена заеманата от ищеца длъжност е № 80 от
27.08.2018 година, към трудов договор № 2 от 04.01.2012 година, според което длъжността
му се променила на „Търговски управител“, с код по НКПД 24215030, категория персонал
„Клас“ 2 /Административни специалисти/. От представения от самия ищец длъжностна
характеристика за длъжността „Търговски управител“, съдържаща негов подпис,
удостоверяващо връчването му, се установява, че основната област на отговорност е за
провеждане и контрола на стратегията на М. за търговия, свързана с предлаганите стоки,
следи за правилното протичане на всички процеси в магазина, осъществява политиката за
управление на персонала на фирмата. Основни задължения за длъжността са да провежда и
контролира стратегията на М. за търговия, отговаря за контрол на наличности, презентация,
цени, продажби, рекламации, организиране и провеждане на промоции и дегустации;
контрол на територията на магазина – отключване и заключване на магазина, контрол на
паркинга и подлежащите складове; контрол при приемане и връщане на стоката; изпълнение
на процедурата по инкасо; отговорност за хигиената и чистотата в магазина, контрол на
попълването на дневните формуляри; осъществяване на разговори с отдел „Снабдяване“,
външни фирми, доставчици , клиенти; отговорност за свежестта и сроковете на годност на
всички стоки в магазина; контрол на графиците за работно време и отпуските на
служителите в магазина; контрол на работното време на персонала в магазина; провежда и
контролира политиката за управление на персонала – подбор, обучение, насърчаване,
наказания; подготовка и провеждане на периодични и годишни стокови презентации;
участва в срещи с управителя на магазина, оперативна работа с клиенти, касов контрол,
клиенти, външни фирми; осъществява контрол на техническите средства в магазина;
отговаря за изпълнение на ППО – изисквания и техника за безопасност; активно подпомага
и взима участие и изпълнява задачи и проекти, възложени му от преки му ръководител;
спазване процедурите и правилата на компанията; спазване на правилата за безопасни и
здравословни условия на труд. Не е спорен между страните и фактът, че на 08.07.2021г. на
ищеца ИВ. М. ИВ. е връчена Заповед № 24/08.07.2021г., подписана от управителя Н.Л.Й. Г.
и от Ф.К.А., с която се прекратява трудовото правоотношение с ищеца на длъжността
“Търговски управител”/Ръководител търговски екип, в Магазин „М.“ Б., находящ се в гр. Б.,
ул. „З.Ш.“ № 17, на основание чл. 328, ал. 2 от КТ, като основание за прекратяване на
трудовия договор в заповедта е посочено Решение от 30.03.2021 година на едноличния
собственик “М.К.Е.К.Б.” ЕООД, както и на основание чл. 141, ал. 7 от Търговския закон че е
сключен договор за управление на “М.К.Е.К.Б.” ЕООД с управителя Н.Л.Й. Г., френски
гражданин, роден на 24.04.1966 г., с оглед на което работодателя е решил трудовото му
правоотношение да бъде прекратено. Според приетата по делото като доказателство и
неоспорена от страните съдебно – почеркова експертиза вещото лице е категорично, че
подписът, положен над текста „Н.Л.Й. Г. – Управител на М.К.Е.К.Б.“ ЕООД върху Заповед
№ 24 от 08.07.2021г., с която е прекратено трудовото правоотношение с ИВ. М. ИВ., ЕГН
********** е изписан от Н.Л.Й. Г., гражданин на Република Ф., род. на 24.04.1966г., както и
че подписът над текста „Ф.А. – Управител на „М. М.К.К“ ЕООС върху Заповед № 24 от
08.07.2021г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца ИВ. М. ИВ., с ЕГН
********** е изпълнен от Ф.А., ЕГН **********. Според представеното удостоверение за
полученото брутно трудово възнаграждение се установява, че за пълният отработен месец
преди прекратяване на правоотношението месец юни 2021г. ищецът ИВ. М. ИВ. е получил
сумата от 1573,41 лв., след приспадане на дължимите удръжки, при начислено брутно
трудово възнаграждение в размер на 2027,64 лв. за месеца. В приетото като доказателство
лично трудово досие на ищеца, освен оспорваната заповед, представена в оригинал, се
4
съдържа и официален превод на Договор за управление, сключен на 23 април 2021г. между
М. М.К.Е.И.Х. Б.В., съществуващо по силата на законите на Н., регистрирано в Търговската
камара на А. под № 33212405, със седалище в А. и адрес на управление в
*****************, надлежно представлявано от неговите директори П.П. и Б.В., от една
страна и Н.Л.Й. Г., гражданин на Република Ф., от друга, като Управител. Предмета на
договора е възлагане от МКК ИХ БВ на Н.Л.Й. Г. като управител , който приема да
извършва управлението и представителството на М. Б. в съответствие с българските закони
за дейността на МКК ИХ БВ от името на Управителния съвет на М. Б..Съгласно чл.2 от
договора за работата си управителя има право на възнаграждение и обезщетения, както е
посочено в Договора за назначаване в чужбина в сила от 23.04.2021г. В чл.3 са посочени
задълженията на управителя, а именно да извършва от името на управителния съвет на М. Б.
добросъвестно и в съответствие с българските закони и правилника за дейността на МКК
ИХ БВ всички дейности, както фактически, така и правни, необходими за организацията и
осъществяване на дейността на М. Б..
В хода на производството е проведе разпит на двама свидетели, които установяват, както
функциите на управителя на дружеството, така и тези на ищецът.
При така установената фактическа обстановка, въззивния съд намира от правна страна
следното:
За да е законно уволнението по чл.328, ал.2 КТ, е необходимо: да е сключен договор за
управление на предприятието, без оглед формата на собственост на капитала на
дружеството, това право да е упражнено в 9- месечен срок и заеманата от уволнения
служител длъжност да е ръководна по смисъла на & 1, т.2, от ДР на КТ.
Установяването на законосъобразността на уволнението е в доказателствената тежест на
работодателя- ответник, който следва при условията на пълно доказване да установи в
процеса, че законосъобразно е приложил уволнителното основание по чл.328, ал.2 КТ, вкл.
че са били налице посочените по- горе материално- правни предпоставки за неговото
извършване.
В случая, независимо от безспорното по делото обстоятелство, че от Управителя на
ответното дружество Н.Г. е сключен договор за управление / представен като доказателство
от ответника/, недоказано се явява уволнителното основание по чл.328, ал.2 КТ, поради
липса на представен бизнес план, което обосновава извод за незаконосъобразност на
атакуваното уволнение.
Правилото на чл.328, ал.2 КТ дава възможност на сключилия договора за управление да
прецени доколко работещите в ръководството на предприятието към момента на
сключването на договора са подходящи за осъществяването на програмата, заложена в
договора за управление. Вследствие възложените му управленски функции и породените от
облигационното правоотношение- договор за управление, правомощия, на същия съобразно
нормата на чл.328, ал.2 КТ е предоставена възможност да подбере управленски екип /ново
ръководство/ с оглед постигането на определен стопански резултат за дружеството. Правото
на управителя по чл.328, ал.2 КТ да избере екип, като прекрати трудовите правоотношения
със заварени служители на ръководни длъжности, произтича от мандатния характер на
договора с оглед целите, които са му възложени.
Право да приложи специфичното по цел уволнително основание на чл.328, ал.2 КТ има
управителят, с когото е сключен договор за възлагане на управление, и е достатъчно да се
установи, че има сключен договор, с който се предава управлението на предприятието на
управител, който се задължава срещу възнаграждение да постигне на свой риск в уговорен
срок определен стопански резултат /в този смисъл: Решение № 351 от 31.10.2013 г. по гр. д.
№ 2188/ 2013 г. на ВКС, ІV ГО; Решение № 230 от 8.06.2015 г. по гр. д. № 346/ 2015 г. на
ВКС, ІV ГО; Решение № 718/ 21.12.2010 г. по гр. д. № 67/ 2010 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение №
249/ 4.07.2013 г. по гр. д. № 1358/ 2012 г. на ВКС, ІV ГО, постановени по реда на чл.290
ГПК /. Договорът за управление следва да съдържа бизнес- задача с конкретни
икономически показатели, които управляващият предприятието /дружеството/ трябва да
постигне, а именно: производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане
на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на
бизнес- задачата управляващият е длъжен да разработи бизнес- програма, която да предложи
5
и следва да изпълни по време на действие на договора. Освен това възнаграждението му
следва да е обвързано от постигнатите финансови резултати, като при неизпълнение на
програмата той носи икономическа отговорност, поради което при сключване на договора се
определя и гаранция. В съдебната практика е прието, че с договора за управление, сключен
на основание чл.141, ал.7 или чл.244, ал.7 ТЗ се определят конкретни икономически
показатели, които управителят трябва да постигне, и чието неизпълнение е основание за
възникване на договорна отговорност на управителя. Правото на уволнение по чл.328, ал.2
от КТ по икономически съображения, без да се излагат мотиви е дадено на управителя при
сключване на договор за управление на дружеството именно с оглед постигане на
определени икономически резултати с нов управленски екип. Когато в договора липсва
бизнес задача не може да се приеме, че е сключен договор по чл.141, ал. 7 /или по чл.244,
ал.7 от ТЗ, следователно не е налице елемент от фактическия състав на чл.328, ал.2 от КТ и
извършеното на това основание уволнение е незаконно. / в тази насока е решение № 32 от
25.02.2014г. постановено по гр.д.№ 4502/2013 на ВКС.
Целта на чл.328, ал.2 от КТ е да се даде възможност на новия ръководител при
необходимост да се освободи от стария ръководен персонал и да подбере онзи екип кадри,
най- подходящ за осъществяване на набелязаните с договора за управление бизнес
намерения и успешно управление на стопанската дейност на предприятието.
Видно от сключеният договор за управление от 23.04.2021г. същия не предвижда
задължение за управителя срещу възнаграждение да постигне на свой риск в уговорен срок
определен стопански резултат. Напротив- получаваното от управителя месечно
възнаграждение не е обвързано от постигането на конкретни икономически показатели и
финансови резултати. В чл.3 задължения на управителя в точка 3 е посочено, че управителя
подкрепя, ръководи, и надзирава служителите н М. Б. с оглед постигането на бизнес целите
на дружеството предвид Плана за създаване на стойност и всички други бизнес цели и
активности на М. Б.. Безспорно няма пречка договора за управление да препраща към друг
документ в който да се съдържа бизнес план, но в случая този план за стойност насочен към
постигането на стопански резултати, не е представен по делото. С оглед на това, съдът
намира, че при изрично въведеното оспорване с исковата молба от ищеца на този факт, че
липсва бизнес план в тежест на ответната страна е да го установи пълно и главно в процеса.
При липса на проведено такова доказване този факт следва да се приеме, че не е установен
по делото. В жалбата се излага, че от показанията на свид. Т. е установено, че такъв план
съществува. Съдът обаче намира, че доколкото същия не е представен по делото, не е
установено по безспорен начин нито съществуването му, нито конкретните бизнес задачи,
които са поставени.
Предвид изложеното въззивния съд намира, че правилно първоинстанционния съд е
приел, че уволнението е незаконно, на посоченото основание, като решението е съобразено с
практиката на ВКС, която подробно е цитирана и обсъдена в съдебния акт.
По тези съображения извършеното от управителите на М.К.Е.К.Б. ЕООД на основание
чл.328, ал.2 КТ уволнение на ищеца ИВ. М. ИВ. се явява незаконно и като такова правилно е
отменено с обжалваното първоинстанционно решение.
Основателни- по изложените от РС Б. съображения, се явяват и предявените от И.
акцесорни искове по чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ, във връзка с чл.225, ал.1 КТ,
които също следва да бъдат уважени.
За да бъде уважен акцесорният иск за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ
задължително трябва да са налице следните три предпоставки: 1/ уволнението на работника
или служителя да е признато за незаконно; 2/ да е налице ВРЕДА, подлежаща на
обезщетяване, която се съизмерява с пропуснатото брутно трудово възнаграждение на
работника или служителя за времето след уволнението, през което е останал без работа, но
за не повече от шест месеца, и 3/ да е налице причинна връзка между незаконното уволнение
и оставането без работа. Ако липсва която и да е от трите предпоставки, така предявеният
иск следва да бъде отхвърлен.
В конкретния случай уволнението е признато за незаконно и като такова следва да бъде
отменено. Не се твърди, нито са представени доказателства през претендирания 6- месечен
период ищеца да е получавал доходи по друго трудово правоотношение. Конкретни доводи
6
относно размера на брутното трудово възнаграждение и размера на обезщетението по
чл.225, ал.1 КТ в жалбата на ответника не са наведени.
С оглед горното, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото
на трудовия спор, обжалваното първоинстанционно решение, което е правилно, следва
изцяло да бъде потвърдено.
С оглед изхода от настоящото производство на основание чл.273, във връзка с чл.78, ал.3
от ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемата страна разноски за въззивното
производство в размер на 1500 лв. - за платено адвокатско възнаграждение /съобразно
договор за правна защита и съдействие от 30.05.2022г./.
Водим от горното Окръжен съд Б.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 71 от 17.02.2022 г., постановено по гр. дело № 2267/ 2021 г.
по описа на Окръжен съд Б. в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „М.К.Е.К.Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С. район „М.“,
бул.“Ц.Ш.“ 7-11 километър, представлявано от управителите Ф.К.А., Д.Н.Б., Н.Л.Й. Готров,
да заплати на ИВ. М. ИВ., с ЕГН **********, с адрес Б., ул.“П.“ № 8, ет.2 сумата в размер на
1500,00 лева /хиляда и петстотин лева/- разноски за въззивното производство, на основание
чл.273, във връзка с чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в 1-
месечен срок, считано от 28.06.2022г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7