Р Е Ш Е Н И Е
№ 79
гр.
Перник, 10.04.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд-Перник, в касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при
секретаря Наталия Симеонова и в присъствието на представител на Окръжна
прокуратура – Перник, прокурор Бисер Ковачки, като разгледа докладваното от
съдия Георгиева КАНД № 38 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба
на С.К.Л.,*** чрез пълномощника му адв. М.К.,*** против решение № 16 от
29.11.2022 година, постановено по АНД № 93 по описа на районен съд-Трън за 2022
година и по частна жалба срещу определение № 1 от 06.01.2023 година постановено
по същото дело.
С
обжалваното решение е отменено Наказателно постановление (НП) № 22-**********
от 07.09.2022 година, издадено от началника на РУ-Трън при ОД на МВР-Перник, с което на С.К.Л., на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за
извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева) и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца и С.К.Л. е
предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
С обжалваното определение № 1 от 06.01.2023 година постановено по
АНД № 93 по описа на районен съд-Трън за 2022 година е оставено без уважение
искане за присъждане на разноски, направени от С.К.Л. в хода на
първоинстанционното производство.
В касационната
жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, поради
неправилно приложение на закона – касационно основание по чл.
348, ал. 1, т. 1 от НПК. Оспорва изводите на съда, че е налице извършено
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН,
което да е извършено виновно, за да намери приложимост на чл. 28 от ЗАНН и съответно да
се предупреди нарушителя. Искането към касационния състав е да отмени решението
на Районен съд – Трън, в частта, относно установената форма на вина и вместо него да се постанови друго, с което
да се отмени предупреждението, респективно да се отмени изцяло наказателното
постановление. Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.
В съдебно
заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. По делото е постъпило становище от адв. М.К.,***, с което се поддържа
жалбата и се иска същата да се уважи, както и да се присъдят сторените по
делото разноски.
В съдебно
заседание ответникът по касационната жалба, РУ-Трън при ОД на МВР-Перник
редовно призован не се явява и не изпраща представител.
В съдебно
заседание, прокурор Бисер Ковачки, представител на Окръжна прокуратура–Перник
дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на съда да
остави в сила решението на районния съд.
Административен съд–Перник, като провери процесуалните предпоставки за
допустимост по чл. 215 от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди
изложените в касационната жалба доводи и провери служебно валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия закон,
намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по
чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за
която решението в обжалваната му част е неблагоприятно, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Съображенията са
следните:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо. Същото е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
Съгласно чл.
63, ал. 1 от ЗАНН първоинстанционното решение подлежи на касационно
оспорване на основанията, предвидени в НПК. В чл.
348, ал. 1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е закона,
допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното
наказание е явно несправедливо. Съгласно чл. 218
от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на
решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния
закон следи и служебно. От което по аргумент на противното следва, че за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния
съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако
са били изложени в жалбата като касационни основания.
Предмет
на съдебен контрол пред Районен съд-Трън е наказателно постановление, издадено от
началник на РУ-Трън при ОД на МВР-Перник, с което на С.К.Л., на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
100 лв. (сто лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за
извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за това, че на 07.08.2022
година, в 9.35 часа С.Л. *** с посока към гр. Перник е управлявал собственият
си лек автомобил „Нисан Тарано“ с рег. ****, без поставена задна регистрационна табела
на определеното за това място. Табелата се е намирала в багажника на МПС-то.
Наказателното
постановление е обжалвано пред районния съд, който с Решение № 16 от 29.11.2022 година, постановено по АНД №
93 по описа на районен съд-Трън го е отменил и
е предупредил Л., че при извършване на друго административно нарушение
от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането
в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Първоинстанционният съд след установяване на
фактическата обстановка и извършена служебна цялостна проверка за законосъобразност
е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН
и НП, че е налице извършено и доказано по надлежния ред административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, но е приел, че деянието е маловажно по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради което е отменил наказателното постановление и
е предупредил нарушителя.
Решението
е неправилно.
С оглед
забраната по чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от
Районен съд – Трън фактическа обстановка, както и намира същата за съответна и
кореспондираща изцяло на събрания по делото доказателствен материал.
Касационният състав счита, че съобразено с принципите по чл. 13 и чл. 14 от НПК
във връзка с чл. 84 от ЗАНН, съдът е взел всички мерки за разкриване на обективната
истина по делото, по реда и със средствата, предвидени в НПК. Решението е
постановено по вътрешно убеждение въз основа на всички събрани доказателства,
ценейки ги в тяхната съвкупност. От приобщените по делото доказателства става
ясно, че отразената в АУАН фактическа обстановка се установява от събраните в
хода на съдебното следствие доказателства. Обсъдени
са показанията на свидетелите Б.Г.и Д.Д.и са съпоставени с показанията на
свидетеля на защитата П.О., като е прието, че същите не си противоречат. Настоящата инстанция приема, че правилно
същите са кредитирани както помежду им, така и с останалите доказателствени
източници. Изводите на
първоинстанционния съд по фактите са изградени изцяло по правилата на формалната
и правна логика, въз основа на годни доказателства, поради което доводът към неправилно интерпретиране на фактите е
неоснователен.
Районният
съд правилно е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване наказателното постановление, както и при съставянето на АУАН.
Приложеният АУАН съдържа всички, посочени в чл. 42
от ЗАНН реквизити. Подписан е от съставителя, от свидетеля, присъствал при
извършване на нарушението и от нарушителя, и е връчен на последния. Въз основа
на АУАН, компетентният за това орган, началник на Районно управление-Трън при
ОДМВР – Перник е издал процесното наказателно постановление. Същото е в
изискуемата от закона писмена форма, съдържа реквизитите, посочени в чл.
57, ал. 1 от ЗАНН и е подписано от издателя.
Правилен е
изводът на районния съд, че така установените факти попадат в състава на
нарушението по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
Настоящият
състав приема, че неправилно е приложен
материалния закон, но не по изложените в жалбата аргументи. Доводите за това са следните:
С
оспореното решение правилно е прието за установено, че на 07.08.2022 година С.Л.
*** с посока към гр. Перник е управлявал собственият си лек автомобил „Нисан
Тарано“ с рег. ****, без поставена задна регистрационна
табела на определеното за това място. Табелата се е намирала в багажника на МПС-то,
с което виновно е извършено нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.
140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. ППЗДвП уточнява кое е
определеното място за поставяне на
регистрационните табели на регистрираните
МПС-та – в предната или задната им част. В случая, задната регистрационна табела
на управлявания от касатора автомобил не
е била на определеното място. Именно
липсата й е дала основание за
съставяне на АУАН и въз основа на него е
последвало издаване на обжалваното НП. Следователно жалбоподателят не е спазил
определения в закона режим за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване, поради което от обективна страна
е осъществено деянието по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП. Фактът, че задна регистрационна
табела е била в багажника на автомобила
не обосновава липса на субективно
отношение на дееца към извършеното нарушение, тъй като видно и от свидетелските
показания на Оцетов тази техническа неизправност не е отстранена своевременно, а е продължил да управлява
автомобила. Разпоредбата на чл.
140, ал.1 от ЗДвП не поставя никакви други условия, дори не обективира
възникване на опасност за движението по пътищата при извършване на нарушението.
В конкретния случай, като водач на МПС, Л. е бил длъжен да осигури наличието на
трайно закрепена задна регистрационна табела
на управлявания от него лек автомобил на определеното за това място – в задната му част, преди да приведе в
движение автомобила по пътищата, отворени за обществено ползване, което не е
направил. Несподеляеми са аргументите в жалбата касателно установената форма на
вина. Съгласно правната теория, вината има две основни форми – умисъл и
непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми – небрежност и
самонадеяност. При небрежността деецът не е съзнавал и не е предвиждал
настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го
предвиди. По силата на чл.
7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно,
когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член
предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените
случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при
наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, лицето следва да носи административнонаказателната
отговорност по чл.
175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Въз основа на изложеното се възприема изцяло
извода на първоинстанционния съд, че на посочената дата, час и място, при
управление на собствения си автомобил без задна регистрационна табела, поставена
на определеното място настоящия касатор
е извършил административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗААН във вр. с чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
Неправилно
е обаче решението на районния съд, с което е отменено наказателното
постановление с прилагане на чл. 28 от ЗАНН и упражняване на правомощия по чл. 63, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 4 от ЗАНН.
Доводите за това са следните:
В
правомощията на районния съд в производството по съдебен контрол върху актовете
на администрацията, постановявани по реда на ЗАНН, съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 4 от ЗАНН е да отмени наказателното постановление
и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Това правомощие може да се упражни, в случай, че
извънсъдебната фаза на производството е приключила с издаване на наказателно
постановление и когато няма изрична законова разпоредба, разписваща друго.
В случая
безспорно е издадено наказателно постановление, но първоинстанционния съд не е
съобразил изричната законова разпоредба
на чл. 189з от ЗДвП във вр. с чл. 28, ал. 7 от ЗАНН, съгласно
която за извършени нарушения по ЗДвП, каквото е процесното, не се прилагат
разпоредбите на чл.
28 и чл.
58г от ЗАНН. Следователно квалифицирането
на деянието като маловажен случай по чл.
28 от ЗАНН обосновало отмяна на наказателното постановление и отправяне на
предупреждение е постановено при неправилно прилагане на материалния закон.
Решението,
с което е отменено наказателното постановление и Л. е предупреден, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за
това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание е
неправилно. При липса на жалба обаче от страна на административно наказващия
орган, срещу решението в отменителната му част и изхождайки от искането, с
което е сезиран настоящия състав се
приема, че жалбата е основателна. Положението
на касатора не може да се влошава поради, което решението в обжалваната му част
следва да се отмени като неправилно.
При този
изход на спора частната жалба също е основателна и се дължи присъждане на
разноски.
По
разноските:
При този изход
на спора касаторът има право на
разноски. Присъждане
на същите е своевременно поискано. Заявена е претенция за присъждане на
адвокатско възнаграждение за пред двете съдебни инстанции по договори за
правна помощ и съдействие № 987038 от
17.10.2022 година в размер на 680 лева и № 987039 от 09.12.2022 година в размер
на 350 лева. Пред първоинстанционния съд е направено възражение за
прекомерност. Възражението е основателно.
От материалите по делото се установява, че
пълномощникът е изготвил жалба
против наказателното постановление и пред първоинстанционния съд е проведено едно съдебно, в което делото е
обявено за решаване. На заседанието се е
явил пълномощник и е осъществил дейност в защита интересите на наказаното лице.
Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което заплатеното
адвокатско възнаграждение е прекомерно. Същото ще бъде приведено в съответствие
с чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и ответникът по касация ще бъде осъден да заплати съдебни
разноски за пред първа инстанция в размер на 400 лева. Заявената претенция пред
настоящия съд е основателна и ответникът по касация ще бъде осъден да заплати
съдебни разноски в размер на 350 лева. Въз основа на изложеното и на основание
чл. 63д, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК
ответната страна ще бъде осъдена да
заплати съдебни разноски по делото за
двете съдебни инстанции в общ размер на 750 лв.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.
221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд –
Перник, в касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 16 от 29.11.2022 г., постановено по АНД № 93 по описа на
районен съд-Трън за 2022 година, В
ЧАСТТА, с която на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 4 от ЗАНН С.К.Л. е
предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Перник, със седалище гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1 да заплати на С.К.Л., с ЕГН **********, с адрес
*** съдебни разноски по делото за двете инстанции в общ размер
на 750.00 лв. (седемстотин и петдесет лева).
В останалата част, решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/