РЕШЕНИЕ

 

Номер 260332                          04.03 Година  2021           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                  ХХІІІ наказателен  състав

 

На     седемнадесети  февруари                               2021    Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

 

Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

 

Секретар: НАДЯ ТОЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

АН дело номер    7679      по описа за            2020     година

 

 

Р Е Ш И :

 

 

       ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0438-001592/11.11.2020г. на Началника на Трето РУ ОДМВР гр. Пловдив, с което на И.А.Б. ЕГН ********** е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 50лв., както и „отнечане на 6 контролни точки“ за извършено нарушение по чл.104а от Закона за движение по пътищата.

       ОСЪЖДА И.А.Б. ЕГН ********** *** сумата от 120лева, представляваща направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

       Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                     

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

      вярно, секретар Н.Т.

 

МОТИВИ :        

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

   Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0438-001592/11.11.2020г. на Началника на Трето РУ ОДМВР гр. Пловдив, с което на И.А.Б. ЕГН ********** е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 50лв., както и „отнечане на 6 контролни точки“ за извършено нарушение по чл.104а от Закона за движение по пътищата.

    Жалбоподателят И.А.Б. моли да се отмени Наказателното постановление, по съображения, изложени в жалбата.

   Въззиваемата страна- ОДМВР гр. Пловдив, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.  

   Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

      ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

   Атакуваното Наказателно постановление е издадено против И.А.Б. за това, че на 05.11.2020г. около 12.40часа в гр. Пловдив на бул. „България“ № 108 като водач на лек автомобил „Опел Корса” с рег. № …..  използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство без устройство свободни ръце.

    Видно от приложения към административната преписка Акт за установяване на административно нарушение № АА946836/05.11.2020г., същият е съставен против жалбоподателя за посоченото нарушение, а разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят Б Г.К. изцяло поддържа отразените в същия констатации като допълва, че лично възприел нарушението, а водачът бил спрян на първото възможно място извън кръстовището, къде реализирал деянието.

       От така изложените доказателства се налага категоричният според съда извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършено от страна на И.А.Б. административно нарушение по чл. 104а от Закона за движение по пътищата. В тази насока да се направи положителен извод спомогнаха преди всичко показанията на актосъставителя, дадени под страх от наказателна отговорност и лишени от субективна оценка на обстоятелствата по случая, подкрепени и от писмените доказателства по делото, а именно АУАН, Заповеди.

     Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за това възможност не ангажира каквито и да било обективни доказателства за опровергаване направените в АУАН констатации, а чисто декларативно заявява, че Наказателното постановление е необосновано и незаконосъобразно. Тоест следва да се приеме, че извършените констатации от проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил изискванията на ЗДвП по посочените в АУАН и НП норми.

   Поради изложеното и атакуваното Наказателно постановление № 20-0438-001592/11.11.2020г. на Началника на Трето РУ ОДМВР гр. Пловдив, с което на И.А.Б. ЕГН ********** е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 50лв., както и „отнечане на 6 контролни точки“ за извършено нарушение по чл.104а от Закона за движение по пътищата, като обосновано и законосъобразно следва да бъде ПОТВЪРДЕНО.

      Що се отнася до размера на наложените наказания „ГЛОБА“ и „отнемане на 6 контролни точки“, то видно от правилно посочените санкционни норми на ЗДвП, те са в рамките на определения твърд размер на санкциите за реализираните от жалбоподателя нарушения. Следователно правилно административно-наказващият орган е преценил всички обстоятелства по случая и е определил именно тези размери, като е преценил конкретната тежест на извършеното. Това обстоятелство лишава от възможност и съда да намали техния размер.

      Не на последно място според съда липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание – в случая нарушението е констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни” и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.

          В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушенията, въпреки факта, че те са първи по рода си за жалбоподателя и като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото, не би следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество макар да липсват причинени с извършеното деяние вреди, то е налице сериозно накърняване на правилата за движение по пътищата. В този смисъл всяко нарушение на изискванията за такава дейност, не на последно място и чрез неспазване на забраната за разговор по мобилен телефон по време на движение, освен със съответното устройство, крие висока потенциална опасност за неограничен брой лица, поради което и се характеризира като такова с висока степен на накърняване на обществените отношения.

     По делото се сочат, но при извършената служебна проверка от страна на съда не се установяват допуснати нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаване на обжалваното НП. В този смисъл както в АУАН, така и в НП е дадено пълно, точно, ясно и конкретно описание на извършените нарушения, което изцяло отговаря на изискванията на ЗАНН.

     С оглед императивната норма на чл.63 ал.3 от ЗАНН настоящият състав дължи произнасяне по направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото – потвърждаване на атакуваното Наказателно постановление следва И.А.Б. ЕГН ********** да бъде осъден да заплати на ОДМВР гр. Пловдив сумата от 120лева, представляваща направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

 

        За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

       

По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

                                    

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :

вярно, секретар Н.Т.