№ 1104
гр. П., 20.10.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20215220101461 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищецът СТ. СП. ТР. - редовно призован чрез процесуалния си
представител, не се явява. За него се явява адв. Б.М. от АК-Пловдив -
надлежно упълномощен с исковата молба.
Ответникът Община П. - редовно призовани, не изпращат законов
представител. За тях се явява юрк. С. Г. – надлежно упълномощена от днес,
представя пълномощно по делото.
Вещото лице Л. С. Ц. – редовно призован, се явява лично.
Вещото лице Б. Хр. П. – редовно призован, се явява лично.
АДВ. М.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална
пречка.
ЮРК. Г.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. М.: Поддържам исковата молбата, поддържам и исканията за
съответните доказателства да бъдат събрани. Получаваното възнаграждение е
1
установено, установено е и обезщетението. Затова съм поискал ССчЕ и тя е
установила разликата.
ЮРК. Г.: Оспорвам ИМ. Поддържам подадения писмен отговор. Няма
да представям нови доказателства. Заявявам, че Община П. не е постигнала
легитимиране да отговаря по предявения иск, тъй като е налице трудова
злополука по смисъла 55 от КСО и с оглед определената от вас правна
квалификация, а именно чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД твърдя, че Общината не
е възложител на работа и не следва да носи отговорност по чл. 49 от ЗЗД, тъй
като тази отговорност е за вреди при или по изпълнение на работата
извършвана от лице, за което отговорникът по чл. 49 от ЗЗД е възложил
същата. Общината не носи отговорност и за непозволено уреждане по чл. 45
от ЗЗД, тъй като е юридическо лице, а тази отговорност е само за физическите
лица съгласно Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС. По
доказателствата представени от ищеца моля да не приемате последните 4 бр.
болнични листове, тъй като същите не са приети от НОИ и по тях не е
изплащано обезщетение.
СЪДЪТ приканва страните към спогодба.
АДВ. М.: Нямаме такава нагласа.
ЮРК. Г.: Също нямаме нагласа
СПОГОДБА НЕ СЕ ПОСТИГНА.
СЪДЪТ докладва делото съгласно мотивирания с определение №
1527/13.08.2021 г. проекто-доклад.
АДВ. М.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
ЮРК. Г.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация, с
изключение на доказателствата.
СЪДЪТ, с оглед изявлението на страните счита, че изготвения по
делото проекто-доклад ще следва да бъде обявен за окончателен, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА изготвения с определение № 1527/13.08.2021 г. проекто-
доклад за окончателен доклад по делото.
Настоящия съдебен състав намира, че представените преписи на
писмени документи с ИМ са допустими и относими. В тази връзка съдът не
2
споделя доводите на юрк. Г., че не следва да бъдат приети като писмени
доказателства по делото болнични листове завършващи на № № 7483, 8106,
8338, 3681, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените преписи
на писмени документи с ИМ.
Съдът докладва депозирано заключение от в.л. Л.Ц. с вх. №
18695/12.10.2021 г.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Да пристъпим към изслушване на
заключението на в.л. Ц., запознати сме с него.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ВЕЩОТО
ЛИЦЕ ПО ДОПУСНАТАТА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
Л. С. Ц. – на 60 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждана, без родство и служебни отношения със страните по делото.
Вещото лице предупредено за отговорността по чл. 291 от НК.
В.Л. Ц.: Известна ми е наказателната отговорност, която нося.
Поддържам изцяло изготвеното от мен писмено заключение.
Извърших проверка в НОИ по болничните листове и ми беше издадено
специално извлечение по партидата на С.Т., която е изведена и има изходящ
номер. В нея са описани всички болнични листи, които е представил и
всички, които са му изплатени. При тази проверка установих, че последните 4
бр. болнични листа не са изплатени обезщетения. Устно ми беше обяснено от
служителя, че са искани някакви допълнителни справки от работодателя за
последните 4 бр. болнични листове, но такава не е получена и затова не са
изплатени. Това ми беше заявено устно. На 06.04.2021 г. е освободен ищеца
от работа, но не съм имал за задача да установя за причината на
освобождаване на ищеца от работа. За периода 03.12.2020 г. – 01.04.2021 г.
ищецът е бил в болничен и не е получавал трудово възнаграждение. Не съм
установил ищецът да е получил някакви видове обезщетения за
прекратяването на трудов договор по КТ.
3
АДВ. М.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме експертизата.
ЮРК. Г.: Нямам повече въпроси към вещото лице. Да се приеме
експертизата.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА заключението на изготвената от вещото лице Л. С. Ц.
съдебно-счетоводна експертиза.
На вещото лице Л. С. Ц. да се изплати възнаграждение в размер на
180,50 лв., съгласно представената справка-декларация от бюджетните
средства на съда.
Съдът докладва депозирано заключение от в.л. Б.П. с вх. №
18593/11.10.2021 г.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Да пристъпим към изслушване на
заключението на в.л. П..
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ВЕЩОТО
ЛИЦЕ ПО ДОПУСНАТАТА СЪДЕБНО-МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
Б. Хр. П. – на 65 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждана, без родство и служебни отношения със страните по делото.
Вещото лице предупредено за отговорността по чл. 291 от НК.
В.Л. П.: Известна ми е наказателната отговорност, която нося.
Поддържам изцяло изготвеното от мен писмено заключение.
В момента на получаване на травмата се получава остра и силна болка,
която при движение на крайника се засилва и тази болка трае до момента, в
който той е постъпил в здравното заведение, където се извършва
обезболяване, независимо от естеството на болката. На ортопедичните
болести – крака, кости, това е като принцип, за да не изпадне пациентът в така
наречения шок. След извършване на операцията, в момента на операцията той
е под наркоза и не усеща болка и стР.е. След преминаването на упойката
4
отново може да има болезненост в областта на оперативната интервенция и в
счупените костни фрагменти. След това след двадесет, двадедесет и няколко
дни до момента, в който се появява съединително тъканен калус /мазол/, това
означава, че излялата се кръв, тъкана течност и елементи на кръвта и лимфа
образува плътна съединителна тъкан на капачка, покривка да го наречем,
която обхваща счупените костни фрагменти, така че нервните окончания се
покриват и болезнеността намалява. Тя съществува, но не е толкова остра и
силна. След което започва протичането на оздравителния процес и след като
настъпи пълна осификация, т. е. костните фрагменти сраснат един към друг и
тогава болезнеността става най-малка. В по-следващ етап, когато започва
раздвижване, свали се имобилизацията на пострадалия, тогава при движение
настъпва известна болезненост, но са от страна на металните импланти
заложени в крака на пострадалия. Аз не можах да открия, че пострадалият е
извършвал рехабилитация, не попаднах на такава медицинска документация,
което има значение и отношение за подвижността на ставата. Защото тук при
нас имаме травма на колянната става. По принцип след определен период от
време, след като настъпи пълното зарастване или консолидация на счупването
се преминава към премахване на металните импланти, които са поставени в
костите. При него те не са премахнати до настоящия преглед, който аз
извърших на 05.09.2021 г. Тези метални импланти фактически вече стоят
повече от една година и половина и тяхното присъствие в костите е
неприятно, водят до болезненост, могат да настъпят и други усложнения.
Трябвало е да се премахнат на много по-ранен етап. В случая левият крак при
клякане не може да осъществи нормално движение на колянната става, което
се дължи на присъствието на металните елементи, при което той чувства
болезненост. Както разбрах той тогава е освободен и от работа, защото не
може да си върши задачите като общ работник благодарение на това, че не
може да се движи, да кляка и т. н. Това се дължи на металните импланти и
след тяхното премахване е трябвало да се извърши физиотерапия и
рехабилитация, за да се възстанови движението. Ако бяха премахнати на
време нещата може би щяха да са по-добри от сега. Решението за
премахването на имплантите, в медицинската информация, която той е
получил след контролните прегледи на лекуващия лекар в ортопедията и
травматологията, би трябвало те да са му дали информация за премахването
на тези метални импланти, за да се възстанови напълно неговото движение в
5
колянната става. Лекарите предлагат, той решава, на сила никой не може да
го накара да ги махне. Това е принцип. Само имплантите, които се залагат в
гръбначния стълб или на места, където достъпът е много рискован, те си
остават. Такива хора съответно имат проблеми с преминаването на скенери
по летища, на скенери по магазините, в съда и т. н. Започват да пискат
машините, знаете.
Този вид счупване на костите би трябвало да зарасне в рамките на 4-5
максимум 6 месеца. Говорим при правилно осъществен оздравителен процес,
който е най-често и обичайно време на протичане. Тези имплатни са си
изпълнили функцията, защото се е получило зарастване на костните елементи
в лявата колянна става, които са били счупени. Те се поставят, за да се получи
правилно съотношение на счупените кости една спрямо друга и тяхното
притискане, за да може да зарастват правилно в тези места на счупването.
Премахването на имплантите е негово лично решение. Би трябвало да му е
предложено премахване част, ако не на всичките, тъй като това му пречи на
движението донякъде. Оперативната рана при прегледа, който извърших на
05.09.2021 г. е зараснала добре. Пострадалия в областта на левия крак, в
горната част на лявата подбедрица имаше оперативни стари, зараснали рани,
както по предно външната страна на подбедрицата, така и по предно
вътрешната страна на подбедрица. Те са два самостоятелни оперативни
белега напълно зараснали, но добре разграничими на фона на здравата кожа,
която не е била засегната. От медицинската документация и това, което пише
в ИМ, оперативната интервенция е извършена в момента непосредствено след
травмата в коляното. В самата медицинска документация аз не съм попаднал
на това колко време е траела гипсовата имобилизация. Той непосредствено
след извършване на оперативната интервенция е извършил рехабилитация и
физиотерапия, непосред след като е бил изписан от лечебното заведение. Той
е постъпил на 07.04.2020 г. в Ортопедията и травматологията, изписан е на
16.04.2020 г. След това веднага е постъпил на физиотерапия и е изписан на
23.04.2020 г. Аз имах нещо друго предвид като казах, че не е правил
физиотерапия, като казах, че е през периода на зарастване на костните
фрагменти, но просто така са пътеките. Непосредствено след оперативната
интервенция той трябва да се раздвижва. Във физиотерапията се извършва
това нещо, но за него конкретно, за да се възстанови движението в лявото
коляно той е трябвало след свалянето на имплантите да осъществи отново
6
физиотерапия и рехабилитация.
Първият болничен лист е издаден от здравното заведение, където е
лежал, като там са включени и дните, които е пролежал в болница.
Зарастването е индивидуален процес, но би трябвало да е в период от 4-ри до
6 месеца. Той е на легло, но може и да става да се придвижва с патерици, с
количка. Първите дни трябва да лежи, за да може да се възстанови
срастването, след това може да се движи, както той се движи и в момента.
Водещото заболяване, за което е трудоустроен не му оказва влияние.
Костните структури, физическото състояние на организма нямат отношение с
умственото изоставане. За процеса на оздравяване също не указва влияние.
Той е бил обгрижван от сестра си, ако той не се е сещал, то сестра му е
трябвало да се сетят какво да бъде направено. Той не е ходил сам на
контролните прегледи, а е бил придружаван от близките му хора, които са му
помагали и сестра му в конкретния случай е изпълнявала това, което са й
казвали лекарите.
При прегледа не съм констатирал ухапвания от кучета и животни, а и
самия той не дава такива обяснения. Тези травми ги е получил от падането от
колелото или с колелото на терена.
Неговото заболяване преди инцидента не указва влияние върху
неговите моторни умения. Умственото изоставане при него е попречило при
него той да се научи да чете и да пише. В контакта с него той разбира за
какво го питаш и отговаря адекватно. Той затова изпълнява функцията на
общ работник, защото е изостанал с четенето и писането. Биха ли го наели на
работа въобще, ако той не може да изпълнява елементарни задължения?!
Умственото му заболяване не влияе на физическата подвижност и
физическото състояние.
АДВ. М.: Нямам повече въпроси към вещото лице. Да се приеме
експертизата.
ЮРК. Г.: Нямам повече въпроси към вещото лице. Да се приеме
експертизата.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА заключението на изготвената от вещото лице Б. Хр. П.
съдебно-медицинска експертиза.
7
На вещото лице Б. Хр. П. да се изплати възнаграждение в размер на 200
лв., съгласно представената справка-декларация от бюджетните средства на
съда.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Водим допуснатите свидетели, да пристъпим
към разпит.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Т. Н. Ш. – роден на 18.03.1957 г. в с. О., живущ в с. О., българин,
български гражданин, разведен, неосъждан, без родство и служебни
правоотношения със страните.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. Ш.: На 07.04.2020 г. аз посещавам често лечебницата за отглеждане
на животни, която се намира на ул. „Димчо Дебелянов“, до Кауфланд.
Инцидентът беше около 17.00 часа - 17.30 часа, аз бях в лечебницата и се чу
лай на кучета и излезнах отвън, защото ми е близо уличното платно, което е
непосредствено до лечебницата и видях, че четири или пет кучета нападат
един колоездач. Те така го завъртяха, посягат да го хапят и той падна от
колелото и те се нахвърлиха върху него. Човекът викаше за помощ, аз се
опитах отивайки към него да мога да го възбраня, но той като падна те се
нахвърлиха към него. Аз като тръгнах към него, кучетата две тръгнаха към
мен, а другите три към него. Той беше паднал с колелото до бордюра. Имаше
още едно момче, което се притече за помощ. Аз тръгнах към лечебницата и
имаше стрък, клон от дърво, взех го и тръгнах, кучетата две, три избягаха
като видяха, че замахвам със стръка. Другото момче, което беше и то до мен,
и то полагаше усилия викаше и помагаше. Те кучетата хапеха. Разгонихме ги
кучетата и се обадих на тел. 112 на Бърза помощ. Дойдоха хората, човекът
беше много изнемощял и уплашен. От нахапването ръцете му бяха, аз виждах,
дойде линейката и аз успях само да го попитам как се казва момчето, откъде
е. Той едва успя да ми каже С., С., че се казва. Имаше още едно момче, което
беше циганче със сигурност и ако не беше и то трудно щяхме да го спасим
8
човека. Качихме го на линейката и това беше. Не го качихме на колелото,
защото той беше така ударен, беше безпомощен от падането. Пострадалият
беше пълничко момче, беше се ударил сериозно. Аз се занимавам с животни,
имам 5-6 кучета мои и знам, това беше страшна картина, безстопанствени
кучета. Кучетата нямаха повод, те бяха безстопанствени. Навсякъде в града
има такива, ако се разходите ще ги видите и в Градската градина, и по
кръстовища, и по улици. Кучетата го бяха нахапали по ръцете и където
можеше това момче да стигнат. Аз съм сигурен, че ако не бяхме ние с другото
момче тези кучета щяха да го направят на нищо човека.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Л. С. С. – родена на 20.02.1959 г. в гр. Пловдив, живуща в гр. П.,
българка, българска гражданка, разведена, неосъждана, без родство и
служебни отношения със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. С.: Познавам С.Т., защото сме били съседи преди доста години и го
познавам от дете. От 1980 г. не живеем в съседство с него. Аз работя в МБАЛ
П. работех преди като операционна сестра, а от един месец работя като редова
сестра. С. ме потърси на 07.04.2020 г., беше попитал за мен колежките и
сутринта като отидох на работа колежка ми предаде, че мой близък ме е
търсил. Като го видях го успокоих и му казах, че ще присъствам на
операцията. Мога да кажа, че операцията продължи по-дълго от нормалното,
тъй като имаше счупване под коляното и самата фрактура е не само на едно
место, а на няколко парчета се оказа че е като отворихме и вътре-ставно,
където се поставиха импланти, които се закупуват от пациентите, тъй като
Здравната каса не ги поема. Тъй като е по-сложно, пътеката при нас е 6 дни и
лекуващият лекар прецени да го остави по-дълго в отделението, след което го
свалиха за физиотерапия за раздвижване. Слизал е за превръзки с лекуващия
лекар. След изписването, тъй като той е малко по-тежък на килограми, трудно
му е придвижването, трудно свикна с патериците, не знам къде живее в
новата им кооперация, но е на 3-и или 4-и етаж, те го закараха на С.. Там съм
9
ходила два пъти за превръзки заедно с лекуващия лекар. Болките
продължават и след изписването, те ми се обаждаха по телефона и на доктора
звъняха. Изписваха се болкоуспокояващи, но докторът ми обясни, че това
счупване води до артроза, тъй като е вътрешно-ставно и най-вероятно за в
бъдеще докторът предполага, че може би ще се наложи и смяна на колянната
става. Металите не са извадени все още. Когато се видяхме със С. преди
операцията той ми разказа, че е се е връщал от работа и са го нападнали
улични кучета и че е паднал с колелото на тротоара и при самото падане е
почувствал тази болка. Колегите на сутринта не са ми съобщили да е имало
данни за алкохол. Принципно сутрин на рапорта се съобщават такива работи
в случай, че има. Не ми е известно да е имало препоръка имплатите да са
извадени. Това е решение на лекуващия лекар, пациентите си ходят на
контролен преглед и лекаря препоръчва кога да се извадят. Когато ходихме
на С. С. не беше в състояние да се обслужва сам, беше на легло. Ние го
карахме да стане с патериците, но само да стане. То не беше минало
достатъчно време, беше минал един месец някъде след счупването. Той е
споделял с мен, че го боли. Ние горе-долу казваме за успокоение на пациента,
че ще му мине, но това не означава, че ще е така. Тази става колянната е
носеща и болките са големи, а той е едър. Предполагам, че при такива
счупвания се слагат шини или би трябвало да е имал гипс, горе-долу да не
може неволно да си направи рефрактура. В момента не мога да кажа кога е
свалена тази шина или гипс, след тези превръзки толкова контакт с него не
съм имала. Не мога да си спомня къде му е била поставена шината. Той
правеше рехабилитация след изписването, сигурна съм, защото след
операцията беше долу на физиотерапия и след като се махнаха конците пак
прави рехабилитация. Имаше усложнения, прави се втора операция за
премахването на един винт.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Е. С. Т.А – родена на 04.09.1964 г. с. Х., обл. В., живуща в гр. П.,
българка, българска гражданка, разведена, неосъждана, сестра съм на ищеца.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може
да откаже да дава свидетелски показания.
10
СВ. Т.А: Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. Т.А: С брат ми живеем в едно домакинство, като с нас живее и
майка ми. Брат ми работеше преди злополуката в строителна фирма „Р.“ на 4
часа. Той работеше нерегламентирано, когато го повикат сутрин или на обяд,
но по 4 часа. На 07.04.2020 г. точно трябваше да почне работа в Локдауна,
обадиха му се по телефона и той отиде да види кога и какво ще работи. Той
отиде до базата с колелото и в един момент ми се обади по телефона „Како,
паднах, не знам какво ми е, дойде линейка карат ме в Бърза помощ“. Аз
хванах такси и веднага отидох. Така стана, че пристигнах едновременно с
линейката. После започнаха процедури. Той беше на носилка и ми обясни, че
са го нападнали кучета, бутнали са го от колелото. След снимката се установи
какво му е точно. Той си е карал колелото и ми каза, че са се намесили двама
човека, които да разгонят кучетата, тъй като той е паднал с колелото на
бордюра и кучетата са го нападнали. Единият от тези хора, едно ромче, беше
докарало колелото даже през Бърза помощ, но не му знам имената. Аз бях
притеснена и не съм го попитала. Брат ми беше в болницата, първо трябваше
да е 7 дни по клинична пътека, но лекарят му му удължи престоя, но не мога
да кажа колко дни в повече го държа, защото каза, че му е много тежка
травмата и директно после го свалиха за физиотерапия. Не успях да видя брат
ми докато беше в болницата, тъй като беше Локдаун, само пазарувах и му
оставях. Информираха ме непрекъснато за състоянието му и лекарят и
сестрите и носих каквото са поискали. Знам, че през целия период е бил на
обезболяващи и после вкъщи пак продължихме. Когато го изписаха нямаше
как да се приберем, тъй като живеем на 3-и етаж и нямаме асансьор, а на него
кракът му беше в гипс така напред и трудно го транспортирахме. Имаме
наследствена къща в гр. С. и там отидохме. То и там имаше проблем, защото
имаме три стъпала и четири момчета вдигнаха количката с брат ми, за да
можем да влезнем. Брат ми беше 3 месеца на легло, на подлога. През това
време аз се грижих основно за него, тъй като майка ми и тя е със сменени
стави и тя се движи трудно, така че основно аз се грижих. През това време го
болеше и освен всички лекарства, които бяха по схема му давах и
обезболяващи, защото го болеше. Освен това те не му даваха да стъпи, за да
не размести импланта. Не сме го водили на контролни прегледи, лекарят и
11
сестрата идваха няколко пъти в С. да му свалят конци и да му правят
превръзки. Аз присъствах на тези прегледи. Лекар не му е казвал да му бъдат
премахнати имплантите. Последната снимка я правихме за ТЕЛК, когато се
наложи за болничните, но не мога да кажа точна дата. Горе долу беше тази
година, но не мога да кажа със сигурност, дали беше през април, не съм
сигурна. В момента той не може въобще да кляка, кракът с импланта е
оттекъл, другият му крак е по-слаб. Ограничението му е в това, че той много
трудно ходи, куца и е с бастун. Въпреки, че е минал рехабилитация, все още
го боли, изморява му се кракът ако го натовари малко повече, ограничено му
е предвижването.
След като го прибрахме от болницата той си беше 3 месеца с гипс.
Сваляха му го, правеха му превръзка и пак го слагат. Залепваха го с едни
лепенки, това не е традиционния гипс, не знам как се казва точно. Вкъщи
беше с проходилка после, това беше вече след 3-я месец. Освен тази
рехабилитация в болницата вкъщи не е правил бяха му казали какви
упражнения да прави. Докато беше в болницата му правиха два пъти
рехабилитация. Беше му правена и втора операция да му се извадят едни
болчета само от крака. Той в момента пие само обезболяващи и то когато му
се преумори кракът. Последно сме ходили при д-р Недевски, може би преди 3
месеца, той му е лекуващия лекар. Той каза, че тези импланти не следва да се
махат на този етап, по-нататък, тъй като счупването е много сериозно.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
АДВ. М.: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.
ЮРК. Г.: С оглед установеното в заключението по ССчЕ, че ищецът Т.
не е ползвал обезщетение последните 4-ри месеца от НОИ за периода от
03.12.2020 г. - 01.04.2021 г. и с оглед твърдението, че за този период желае от
Общината да му бъде изплатена разликата между трудовото възнаграждение и
полученото обезщетение, моля вещо лице да установи каква е тази разлика.
АДВ. М.: Възразявам срещу това. Когато едното число е 0, а другото е
евентуално заплатата, която трябва да се получи разликата е между тези две
цифри.
СЪДЪТ намира, че заявеното от ответната страна касае съществото на
12
спора и съдът ще извърши преценка на посоченото въз основа на всички
събрани по делото доказателства.
АДВ. М.: В тази връзка по отношение на установената разлика ви моля
да приемете молба за изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК.
ЮРК. Г.: Считам, че събирането на доказателства приключи и искането
е преклудирало.
Настоящият съдебен състав намира, че депозираната молба по чл. 214,
ал. 1 от ГПК на ищцовата страна е допустима и основателна. Изрично в
цитираната разпоредба е предвидено, че до приключване на съдебното дирене
в първата инстанция може да се измени само и единствено размерът на
предявения иск, каквато е и настоящата хипотеза, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА изменение на исковата претенция чрез нейното увеличение
касаещ разликата между полученото трудово възнаграждение и обезщетение
за отпуск по болест от 1320 лв. на 1720.69 лв., като претенцията в тази част да
се счита предявена за 1720.69 лв.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. М.: Уважаеми господин председател, моля да приемете ИМ за
основателна, искът е доказан по основание и размер. Моля да присъди
имуществени щети за заплатените импланти, разликите в трудовото
възнаграждение, които са доказани - първите с фактура, вторите със
заключението на вещото лице, заплащането на медицински медикаменти,
както и да присъдите неимуществени вреди, изразяващи се в болки и стР.я
продължили повече от година и ограничения в движението и обслужването на
пострадалия в размер на 20000 лв. Смятам, че претенцията ни е доказана.
Подробни съображения ще изложа в писмени бележки, моля за срок. Относно
разноските в ИМ съм посочил да ми бъде определено възнаграждение по реда
на чл. 38 от АК.
ЮРК. Г.: Уважаеми господин председател, моля да постановите
13
решение, с което да отхвърлите исковите претенции на С.Т. против Община
П. като приемете, че същите са неоснователни и недоказани. Подробни
съображения ще изложа в писмени бележки, за което моля да ми се
предостави срок.
Съдът обяви устните състезания за приключени.
Съдът приобщава към материалите по делото представения от юрк. Г.
списък за разноски.
Съдът предоставя 10-дневен срок от днес на страните за депозиране на
писмени бележки и обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в
законоустановения срок.
Протоколът написан в с. з., което приключи в 11.30 часа.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
Секретар: _______________________
14