Решение по дело №16052/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…..…/16.11.2021г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА                                           

при участието на секретаря Росица Чивиджия, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16052 по описа за 2020 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено между страните, че Ф.А.Й., ЕГН **********,*** дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ “ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** сумата от  761,14 лв., представляваща незаплатена главница за В и К услуги за периода от 06.09.2016 г. до 02.05.2018 г. по партида с абонатен номер 814146 за обект-имот, находящ се в  с. Грозден, общ. Сунгурларе и сумата от 146,27 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена за периода 26.06.2017 г. до 17.01.2020 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №2764/2020г. по описа на ВРС, 46-ти състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 22.01.2020г. до окончателното й изплащане.Претендират се направените по делото разноски, както и тези по заповедното производство.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Ответникът има качество на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги доставяни от ищцовото дружество, в качеството му на В и К оператор, в обект находящ се в с. Грозден, общ. Сунгурларе по партида с абонатен номер 814146. Ответникът притежава вещно право на собственост върху имота, представляващ обект на потребление. Средството за търговскo измерване е монтирано в двора на имота и е отчитано посредством карнет, съгл. чл. 23, ал.4 от ОУ на оператора. Въз основа на отчета са издадени фактури. Твърди, че за периода 06.09.2016 г. до 02.05.2018 г., е доставил на ответника услуги цената, на които той не е заплатил.  По партидата на ответника е натрупана като дължима главница в размер на 761,14 лв.  Съгл. чл. 33, ал. 2 от ОУ задълженията по фактурите са дължими в 30 дневен срок от издаването на фактурата. Поради неиздължаване на падежа е начислена мораторна лихва в размер на 146,27 лева, за периода 26.06.2017 г. до 17.01.2020 г., на осн. чл. 44 от ОУ. Поради неплащане на горните суми, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 2764/2020г. по описа на ВРС. Искането отправено до съда е за уважаване на исковата претенция така, както е била заявена.

   В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника. Оспорва дължимостта на вземанията. Релевира възражение за изтегла погасителна давност за вземанията с падеж, настъпил преди повече от три години от датата на исковата молба. Намира, че заявлението по чл. 410 от ГПК не прекъсва давността.

    В съдебно заседание ищецът не изпраща законен или упълномощен представител. С нарочна молба поддържа предявения иск.

Ответникът се представлява от особен представител-адв. А., която оспорва иска.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оглед характера на предявения иск, с който се иска съдебно установяване на съществуването в полза на ищеца на вземане срещу ответника, доказателствената тежест за установяване на вземането се носи от ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер. По конкретно по предявения иск съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да докаже наличието на договорни отношения между страните, качеството си на изправна страна по договора, а в тежест на ответника бе да докаже извършено плащане за доставените услуги.

По делото не е възникнал спор относно наличието на валидни облигационни отношения между страните по договор за доставка на ВиК услуги по партида № 814146. Съгласно чл.2 от ОУ на ищцовото дружество (приложение към заявлението по чл. 410 от ГПК), качество на потребител имат физическите лица собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.

От приложеното по делото заявление за прехвърляне на партида от  24.09.2012г. (л. 14) се установява, че ищцата Ф.А.Й. е декларирала съгласие за прехвърляне на партида на нейно име в качеството й на собственик на обекта на потребление. Собствеността на ответника върху имота се установява от приложения по делото договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 45, том III, рег.№1552, дело № 310/2012 на нотариус рег. № 570 НК.

След като са налице данни, че веднъж ответникът е станал титуляр на вещно право върху имота и не е установено, че страната се е разпоредила с имота или по друг начин е загубила титулярството на правото, единствено възможен е извода, че ответникът е собственик на имота.

Реда и начина на измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадни води е уреден в разпоредбите на глава ІІІ на общите условия и на глава VІ от Наредба № 4 от 14.09.2004г. Изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К оператора и по индивидуалните водомери, поставени при сгради – етажна собственост. На основание чл.23 ал.4 от Общите условия отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител. Този ред не се прилага в случаите на дистанционно отчитане и при използването на електронен карнет( чл. 23, ал. 4 от ОУ). Редът и условията за дистанционен отчет и за отчет чрез използването на електронен карнет не са регламентирани в ОУ. При отчитането на показанията чрез посочените алтернативни способи следва се съблюдават общите принципи за достоверност на измерването и отчитането. Измерването следва да осигурява отчета на реално потребено количество ВиК услуги. Съответно при оспорване на потреблението операторът следва да ангажира доказателства, извън тези изходящи от страната, които да установяват действителното потребление.

Като доказателства за редовността на извършеното отчитане от дружеството по делото e представенa справка –извлечение от показанията на водомер 444/40 по карнети за потребителски №814146. Според вещото лице начислените на потребителя суми по издадени фактури изцяло съответстват на отчетеното посредством ел. карнет потребление. Отделно съдът констатира, че в представеното извлечение са отразени данните за начислено количество вода за процесния период по данни при посещение от длъжностно лице.

Съдът констатира, че в срока за отговор ответникът не е оспорил достоверността на отчитането посредством електронен карнет, нито точността на измерването на самото средство за търговско измерване.  Поради горното следва да се приеме, че представеното извлечение от електронен карнет установява предоставеното и потребено количество ВиК услуги.

Ответникът не възразява да е извършил плащания. От заключението се установява, че единствено е погасено вземане по фактура ********** за отчетен период 04.07.2018г. до 01.08.2018г., което обаче не е процесно

С оглед на изложеното съд намира, че искът се явява доказан относно за сумата от 761,14 лева, представляваща главница за главница за В и К услуги за периода от 06.09.2016 г. до 02.05.2018 г. по партида с абонатен номер 814146.

Доказаността на фактите, от които произтича вземането на ищеца сбъдва условието за разглеждане на своевременно въведеното възражение за погасителна давност.

Задълженията за ВиК услуги безспорно имат характер на периодични плащания и същите се погасяват с тригодишна давност, считано от датата, на която са станали изискуеми- чл. 111 б.“в“ от ЗЗД. По отношения на вземанията за лихви също е приложима тригодишната давност. Давността по правилото на чл. 114, ал.1 от ГПК тече от изискуемостта на задължението, а самата изискуемост се свързва по правило с възможността кредиторът да иска изпълнение. С издаването на самата фактура вземането бива конкретизирано по основание и размер, същото е възникнало и съответно носимо. Изискуемостта на вземането, обаче възниква съгл. чл. съгл. чл. 33, ал.2 от ОУ след изтичане на  30 дневен срок от датата на фактурирането. До изтичане на този срок вземането е възникнало, но не е изискуемо. Съответно кредиторът не разполага с притезание спрямо абоната.

Не може да се сподели съображението на ответника, че давността се прекъсва едва с депозиране на искова молба. Прекъсването на погасителната давност представлява правозапазваща материалноправна последица от предявяване на иска, която настъпва от датата на подаване на исковата молба на осн. чл. 116, б. „б“ от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 422,ал. 1 ГПК, обаче съдържа специална процесуална норма, отнасяща материалноправните последици от предявяване на иска по чл. 415,ал. 1 от ГПК към един по-ранен момент,а именно датата на подаване на заявлението. И след като искът се счита предявен от този дата, от тогава се следва да се счита прекъсната погасителната давност.

В случая предвид датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 22.01.2020г. следва да се приеме, че всички вземания, които са станали изискуеми пред 22.01.2017г. са изсрочени по давност.  Следователно погасени по давност са вземанията, за които преди 22.01.2020г. са изтекли 30 дни от фактурирането.

В случая най-старото вземане е това по фактура от 25.05.2017г., което е станало изискуемо на 25.06.2017г. по правилата на чл. 33, ал.2 от ОУ. Съгласно посоченото правило на чл. 116, б. „б“ от ЗЗД това вземане не е покрито с давност. Не са погасени по давност и последващите вземания за фактури издадени след първата.

Втората претенция е за установяване съществуването на вземане на ищеца за лихва за забава върху горните задължения. Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В случая, съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „В.и к.” ООД, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането. Следователно, ответникът е изпаднал в забава за заплащане на цената на доставените му ВиК услуги по издадените фактури за периода от 26.06.2017 г. до 17.01.2020 г. Претенцията следва да бъде уважена в цялост  за сумата от 146,72 лева съобразно неоспореното заключение на вещото лице по размер.

С оглед изхода от спора и на осн. чл.78, ал. 1 от ГПК на ищеца се следват сторените по делото разноски. На осн.чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение на ищеца в размер на 130 лева, отчитайки правната и фактическа сложност на производството, броя на проведените съдебни заседания и процесуалната активност на представителя. Като съобрази и останалите разноски  за държавна такса в размер на 75,00 лева, за особен представител в размер на 300 лева и за вещо лице в размер на 300 лева, съдът присъжда на ищеца разноски в общ размер на 805 лева. На ищеца се следват и  разноски за заповедното производство в размер на 75,00 лева

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Ф.А.Й., ЕГН ********** и „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ “ЕАД ЕИК *********, че Ф.А.Й., ЕГН **********,*** дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ “ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** сумата от  761,14 лв., представляваща незаплатена главница за В и К услуги за периода от 06.09.2016 г. до 02.05.2018 г. по партида с абонатен номер 814146 за обект-имот, находящ се в  с. Грозден, общ. Сунгурларе и сумата от 146,27 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена за периода 26.06.2017 г. до 17.01.2020 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №2764/2020г. по описа на ВРС, 46-ти състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 22.01.2020г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА  Ф.А.Й., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ “ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** сумата от  805 лева представляваща сторените в прозводството разноски, както и сумата от 75,00 лева, представляваща разноски в заповедното производство, на осн. чл 78,ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

.