Решение по дело №1438/2018 на Окръжен съд - Стара Загора

                             

 

                                 

 

 

                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№   41                                                  08.02.2019 г.                                       гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав,

в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети януари две хиляди и деветнадесета година,

в следния състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                                   АТАНАС АТАНАСОВ

 

Секретар: Пенка Василева

като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов в.гр.д. № 1438 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         

Производството се води по реда на чл.258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивна жалба на Х.А.А., М.П.А. и П.Х.А., и тримата от гр.Стара Загора, срещу решение № 876 от 16.07.2018 по гр.д.№ 5707/2016 г. по описа на Районен съд – Стара Загора /СтРС/.

С въззивната жалба решението се обжалва като недопустимо, евентуално като неправилно поради допуснати нарушения на процесуалните правила, необоснованост и противоречие с материалния закон.

Изложени са съображения, че по отношение на претендираното от ищцата право на собственост върху ½ идеална част от общите части на сградата, включително и от тавана, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, т.к. е обосновал правните си изводи за основателност на исковата претенция до размера на 1/3 идеална част на различно от заявеното от ищцата придобивно основание.

Евентуално в тази му част решението се обжалва и като неправилно, поради противоречието му с разпоредбата на чл.40 от ЗС.

Като неправилно поради необоснованост се обжалва решението и в частта му, касаеща уважаването на установителния иск за собственост по отношение на сутеренния етаж в жилищната сграда, тъй като изводите на първоинстанционния съд за настъпилата в периода 1984 г. – 1985 г. промяна в предназначението на този обект били обосновани единствено посредством заключението на вещото лице, което в тази си част представлявало правни изводи, а липсвали самостоятелни правни изводи на съда защо приема, че сутерена е отговарял на действалите към онзи момент строително-техническите правила и нормативи, допускащи промяната на предназначението му от обща част в самостоятелен обект на собственост.

Необоснованост на решението в тази му част се твърди и поради необсъждането на събраните доказателства, установяващи извършеното незаконно строителство и невъзможността във връзка с него да се установи положението и разпределението на помещенията в сутерена преди 2015 година, както и липсата на изводи за доказателственото значение на приетите като доказателства два различни варианта  части от архитектурния план-проект за жилищната сграда при заявено оспорване, че същите установяват надлежно одобрено преустройство на сутерена, т.к. в мотивите на съда липсвали изводи дали приема за доказано наличието на надлежно одобрен инвестиционен проект за преустройство, а последното било от съществено значение с оглед предмета на доказване и доказателствената тежест при въведеното от ответниците възражение на нотариалния акт, обекитивиращ придобивното основание на ищцата за този обект .

Освен това се твърди, че гласните показания на свидетеля И.И. не са били ценени в тяхната цялост, а от мотивите на решението не ставало ясно въз основа на кои доказателства съдът е приел, че таванското помещение се ползва като складово помещение.

Неправилни били и изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на възражението на ответниците за придобивна давност по отношение на дворното място, т.к. не били обсъдени в становищата на страните в съвкупност със събраните доказателства.

По отношение на решението в частта му за разноските се сочи, че липсва обосновка за приетия от СтРС за дължим размер на държавната такса, предвид приетите по делото две различни удостоверения за данъчна оценка на имота, посочващи различни стойности на оценката.

Претендира се обезсилване на обжалваното решение, респективно отмяната му и връщането на делото на ново разглеждане или решаване на спора по същество чрез отхвърляне на предявените искове.

Претендира се и присъждането на направените пред двете съдебни инстанции разноски.

В срока за отговор са подадени два отговора от въззиваемата В.И.П. от гр.София, чрез всеки един от пълномощниците й-адвокати, с които въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

Изложени са доводи, че постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно, допустимо, правилно и законосъобразно.

Изводите по отношение на правото на собственост върху общите части и тавана на сградата, както и върху дворното място, били съобразени с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон.

Правилни били и изводите на съда досежно извършеното преустройство на сутерена и съответствието му с действалите строителни правила и нормативи, като в тази насока се излагат подробни съображения.

Претендира се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждането на съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция.

В откритото съдебно заседание въззивниците се представляват от пълномощници – адвокати, чрез които поддържат жалбата и пледират за уважаването й, както и за присъждането на разноски.

Въззиваемата се представлява от пълномощници-адвокати, чрез които оспорва въззивната жалба и пледира за потвърждаване на обжалваното решение, както и за присъждането на разноските по делото.

След запознаване със становищата на страните и въз основа на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от В.И.П. от гр.София против  Х.А.А., М.П.А. и П.Х.А., и тримата от гр.Стара Загора, положителни установителни искове за собственост върху ½ идеална част от дворно място с площ от 388 кв.м., находящо се в гр.Стара Загора, ул.”...” № ..., представляващо парцел пл.№ Х – 11315 в кв.252 по плана на гр.Стара Загора, а по действащите КККР ПИ № 68850.504.5041, заедно със сутеренния етаж от югоизточната масивна жилищна сграда-близнак, построена в гореописаното дворно място, представляващ по действащите КККР самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68850.504.5041.2.3, намиращ се в сграда № 2, разположена в ПИ № 68850.504.5041, с предназначение на самостоятелния обект за жилище, апартамент, със застроена площ от 59,93 кв.м., заедно с ½ идеална част от общите части на сградата, включително ½ идеална част от тавана, със зактроена площ от 59,93 кв.м.

В исковата си молба ищцата /сега въззиваема/ е заявила, че е придобила собствеността върху претендираната ½ идеална част от дворното място по силата на договор за дарение от 20.11.1985 г. за ¼ ид.част, наследство от баща си И.А.С. за 1/56 ид.ч. и договор за покупко-продажба от 08.03.2000 г. за 13/56 ид. части.

Досежно сутеренния етаж и ½ идеална част от общите части на сградата, представляваща югоизточната масивна жилищна сграда-близнак, построена в дворното място, включително ½ ид.част от тавана, е посочила, че праводателката й С.А.С./нейна майка/ е била съсобственик с трето лице по силата на договор за покупко-продажба от 05.11.1972 г. на процесното празно дворно място, с площ от 388 кв.м. Със заявление от 27.05.1974 г. С.А.С., като собственик на ½ идеална част от дворното място, отстъпила на сина си Ж.С.А. правото на строеж върху дворното място на двуетажна жилищна сграда със сутерен, като първия етаж бил за сина й. С договорът за дарение от 20.11.1985 г. освен правото на собственост върху ¼ идеална част от дворното място, В.П. придобила и върху жилището, представляващо втория етаж на двуетажната масивна жилищна сграда със сутерен – югоизточен близнак, заедно с ½ идеална част от общите части на сградата, без правото на собственост върху сутерена, което прехвърлителите си запазили. С договорът за покупко-продажба от 08.03.2000 г. освен правото на собственост върху  13/56 ид. части от дворното място, В.П. придобила и собствеността върху сутеренния етаж, а в последствие с договор за покупко-продажба от 30.01.2001 г. продала на праводателката на Х.А.А. и М.П.А. единствено жилището, представляващо втория етаж на двуетажната масивна жилищна сграда със сутерен – югоизточен близнак, заедно със съответното право на строеж върху дворното място.

Ищцата е заявила твърдения, че ответниците и оспорват собствеността върху обектите, като възпрепятстват достъпа й до общите части на имота, включително тавана, възпрепятстват достъпа й до дворното място и строят сгради в същото без да я питат.

С отговорите си на исковата молба ответниците са оспорили предявените искове, като са възразили, че ищцата не притежава претендираните от нея права на собственост върху процесните обекти.

Изложили са възражение за нищожност на договора за покупко-продажба от 08.03.2000 г. по отношение на сутеренния етаж поради невъзможен предмет, като са аргументирали възражението си с доводи, че се касае за обслужваща част на жилищните етажи на сградата, която не е била обособена като самостоятелен обект. Евентуално са заявили придобиване на този обект по давност, т.к. от 19.07.2002 г. ищцата била отстранена от владението му, а същото било предадено на Х.А.А. и М.П.А., като до 2015 година тя не го била посещавала. Едва през лятото на 2015 г. заявила претенции към сутерена, като му извършила преустройство, но по инициатива на ответниците това преустройство било обявено по надлежния ред за незаконен строеж, който подлежал на премахване.

Досежно дворното място също са заявили възражение за придобиването му по давност чрез владение осъществявано, считано от 2002 година, при което са владели цялото дворно място само за себе си и са възпрепятствали достъпа на ищцата до него.

По отношение тавана, са изложили възражение, че същия представлява обща част на сградата, а не самостоятелен обект на правото на собственост.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявените искове по отношение на дворното място  и сутерена, а по отношение на общите части на сградата, включително и тавана го е уважил до размера на 1/3 идеална част.

В правните си изводи съдът е приел, че през 1984 г. – 1985 г. сутерена на двуетажната жилищна сграда, като обща част в етажна собственост по предназначение, с мълчаливото съгласие на съсобствениците е бил законосъобразно преустроен в самостоятелно жилище, отговарящо на действалите към него момент строителни правила и норми, което е било придобито в собственост първоначално от С.С., а впоследствие по силата на договора за покупко-продажба от 2000 г. е било придобито от ищцата. Във връзка с това районният съд е приел, че ищцата е собственик на 1/3 идеална част от таванското помещение, т.к. е счел същото за обща част, притежавано в етажна съсобственост. По отношение на дворното място е прието, че ищцата се е легитимирала като собственик върху ½ идеална част по силата на заявените от нея придобивни основания, а възражението на ответниците за придобиването му по давност е прието за недоказано.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства се установява, че по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № …,т…., дело № …г. на нотариус при СтРС,  А.А.Д. и С.А.С. са закупили празно дворно място от 388 кв.м., находящо се в гр. Стара Загора, кв. „Г. Гърбачев“, представляващо парцел X за пл.н. 8196 в кв. 252 по плана на града.

Съгласно представените от страните архитектурни проекти от 06.06.1973 г. (на л. 61 – 62 , л. 95 – 100 и л. 145-153 от делото) в дворното място е било предвидено изграждането на две двуетажни жилищни сгради със сутерени – близнак, съответно на А.Д. и С.С..

Сутеренът е бил предвиден за зимник и се е състоял от две отделни помещения - зимнично помещение от 18 кв.м. и херметизирано помещение от 12,40 кв.м. с общ коридор пред тях и вътрешно стълбище. Конструктивната височина на сутеренния етаж според одобрения архитектурен проект е била 2,20 м., а разположението му спрямо терена  е частично под нивото на улицата, следвайки денивелацията на терена. На първия етаж е било предвидено изграждане на дневна, кухня – столова и WC – пералня, а на втория етаж - две спални помещения и баня.

На 07.06.1973 г. на С.А.С. е било издадено строително разрешение за построяване на  жилищна сграда 1/2 близнак – еднофамилна, двуетажна по утвърден архитектурен проект, върху 57 кв.м. от собственото ѝ дворно място в кв. 252 парцел X – 8196 на ул. „…“ гр. Стара Загора, а на 23.08.1973 г. по повод заявление на С.С. за строителството на сграда в парцел Х-8196 в кв.252 ул.“…“ по плана на град Стара Загора е бил издаден от техническа служба на Градски народен съвет протокол за дадена строителна линия и определено ниво.

Със заявление № 28, том I от 27.05.1974 г. на ОбНС – Стара Загора, С.А.С., като собственик на 1/2 ид.ч. от дворното място, е отстъпила на основание чл. 56 ал. 3 от ЗТСУ безвъзмездно на сина си Ж.С.А. правото на строеж върху същото това място на жилищна сграда, състояща се от сутерен и два етажа, съгласно утвърден архитектурен план (проект), като е заявила, че първият етаж е на сина ѝ.

Не се спори между страните, че дворното място е било застроено с двете двуетажни сгради със сутерени-близнак, като видно от представените кадастрални скици , съгласно действащите КККР на гр.Стара Загора дворното място представлява ПИ № 68850.504.5041, а в него са изградени две жилищни сгради – близнак, съответно с идентификатори № 68850.504.5041.2 и № 68850.504.5041.1.

Процесният сутерен представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68850.504.5041.2.3  и се намира в сграда с идентификатор № 68850.504.5041.2.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № …, том …, дело № … г., С.А.С., действаща със съгласието на съпруга си И.А.С., дарила на дъщеря си В.И.П. следния свой собствен недвижим имот: 1/4 ид.ч. от дворно място от 388 кв.м., находящо се в гр. Стара Загора, ул. „…” № …с граници: улица, парцел XI-11314, парцел IX–8220 и парцел XXIX–11283, заедно с жилището, представляващо II – втори етаж на двуетажната масивна жилищна сграда със сутерен – вътрешен близнак, построена в това дворно място, представляващо парцел X-11315 от кв.252 по плана на града, заедно с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата, съгласно чл.38 от ЗС, като дарителите си запазват правото на собственост върху сутеренния етаж.

Видно от удостоверение за наследници изх.№ 2666/06.06.2013 г. на Община Стара Загора, на 02.05.1999 г. е починал И.А.С., като е оставил след смъртта за свои законни наследници преживялата си съпруга С.А.С. и шестте си деца : Д.И.Г., Т.И.А., А.И.А., А.И.А., В.И.П. и К.И.С..

С нотариален акт за продажба на недвижим имот № …, рег. № …г. на нотариус Д.Н., с рег.№ 181 на НК и район на действие при СтРС, В.И.П., действаща лично за себе си като купувач и като пълномощник на продавачите: Т.И.А., А.И.А., К.И.С., С.А.С., А.И.А. и Д.И.Г. , закупила 13/14 ид.ч. общо от следния недвижим имот: 1/4 ид.ч. от дворно място, цялото от 388 кв.м., находящо се в гр. Стара Загора, ул. „…” (старо „…”) № …, урегулирано в парцел пл. № Х–11315  в квартал 252 по плана на града, при граници на парцела: улица, парцел пл. № IX–8220; парцел пл. № XXIX–11283 и парцел пл. № XI–11314, заедно със сутеренния етаж от югоизточната масивна жилищна сграда – близнак, построена в гореописаното дворно място, който е със застроена площ 59,93 кв.м., като продавачката Станка Ангелова Симеонова си запазва правото на ползване върху североизточната стая от сутеренния етаж, безвъзмездно, докато е жива.

С нотариален акт № …, том …, рег. № …г. по описа на нотариус М.И., с рег.№ 406 на НК и район на действие при СтРС, В.И.П. е продала на Н.А.М. следния свой собствен недвижим имот: жилище, представляващо втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда със сутерен – вътрешен (западен близнак) на ул. „…“ № … в дворно място с площ 388 кв.м., заедно със съответното право на строеж върху дворното място.

С нотариален акт № …, том …, рег. № …г. по описа на нотариус М.И., с рег.№ 406 на НК и район на действие при СтРС, Н.А.М. и съпругът й В.В.М. са продали на Х.А.А. гореописаният втори жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда със сутерен – вътрешен (западен близнак) на ул. „…“ № …в дворно място с площ 388 кв.м., заедно със съответното право на строеж върху дворното място.

Безспорно е между страните, че към момента на сключване на сделката Х.А.А. е бил в брак с М.П.А..

С нотариален акт за поправка на нотариален акт за покупко - продажба № …, том …, рег.№ …, дело № …г. по описа на нотариус Б.Г., с рег.№ 394 на НК и район на действие при СтРС, е било поправено обозначението на сградата, закупена от Х.А.А. от Н.А.М. и съпругът й В.В.М., като е прието да се чете, че същата е източен близнак.

С нотариален акт № …, т…., дело № …г. на нотариус при СтРС, Д.А.М., М.А.А. и Т.А.Б. са дарили на брат си Х.А.А. собствените си ¾ идеални части от следния недвижим имот, а именно: 1/2 ид.ч. от дворно място от 388 кв.м., находящо се в гр. Стара Загора, ул. „…” № …– а и представляващо парцел X-11315 от кв.252 по плана на града, при граници: улица, парцел XI-11314, парцел IX–8220 и парцел XXIX–11283, заедно с реално двуетажната масивна жилищна сграда построена него, при граници: север –двор, запад –двор, юг- парцел ІХ-8220 и изток –масивна жилищна сграда - близнак, заедно с построеният в югозападната част на дворното място гараж, като М.А.А. си е запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване на една стая от избения етаж на масивната жилищна сграда с югозападно изложение.

С нотариален акт за покупко - продажба № …, том …, рег.№ …г. по описа на нотариус Б.Г., с рег.№ 394 на НК и район на действие при СтРС, Ж.С.А. и Н.Д.А. са продали на П.Х.А. следния свой съсобствен имот, а именно жилище, представляващо първи етаж на двуетажна масивна жилищна сграда със сутерен –вътрешен близнак, построена с отстъпено право на строеж в дворно място от 388 кв.м., находящо се в гр. Стара Загора, ул. „…” (старо „…”) № …, представляващо УПИ № Х–11315  в квартал 252 по плана на града, при граници на парцела: улица, парцел № IX–8220; парцел № XXIX–11283 и парцел № XI–11314,  заедно със съответните идеални части от общите части на сградата.

С нотариален акт за поправка на нотариален акт за покупко - продажба № …, том …, рег.№ …г. по описа на нотариус Б.Г., с рег.№ 394 на НК и район на действие при СтРС, е било поправено обозначението на сградата, закупена от П.Х.А. от Ж.С.А. и Н.Д.А., като е прието да се чете, че същата е източен близнак.

Видно от протокол за въвод във владение, издаден в изпълнение на  заповед от 17.07.2002 г. по гр.д. № 1578/2002 г. по описа на СтРС,  Х.А.А. е бил въведен е въведен във фактическо владение на собствения му недвижим имот - втори жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда със сутерен – вътрешен „западен“ близнак на ул. „…“ № …, а от владение е била отстранена В.И.П..

От представеният от В.И.П. архитектурен проект /л.95 – 100/ е видно, че на 16.03.1984 г. ОбНС - Стара Загора е утвърдил нанесени от ТПО – Стара Загора корекции на първоначалния архитектурен проект по отношение на сградата –източен близнак, а на 10.11.1985 г. нанесените от ТПО корекции са били одобрени и от главния архитект на общината.

От заключенията на изслушаните от районния съд първоначална и повторна съдебно-технически експертизи се установява, че в Община Стара Загора не се съдържа архивна проектна документация за процесния имот, а вещите лица са работили с предоставения  оригинален одобрен архитектурен проект от 06.06.1973 г. с нанесените върху него корекции от ТПО-проектант и строително разрешение № 140 от 07.06.1973 г. Съгласно одобрения проект през 1973 г. за еднофамилна жилищна сграда и издаденото строително разрешение сутеренът е предвиден като обща част със складови функции, в която има обособен зимник и противорадиационно укритие с коридор. През 1984 г. е била извършена промяна на проекта засягаща сутерена и двата жилищни етажа, изразяваща се за сутерена в добавяне на прозорец в херметизираното помещение, създаване на врата на източната фасада на сградата, частично премахване на зид на зимника, изграждане на нови стени и оформяне на две помещения и две врати към тях, т.е. зимникът е бил коригиран като разпределение и площ, а за жилищните етажи - в промяна на разпределението по стаи и бани с тоалетни. Предвиждания за нови складови помещения по етажите не са били правени с корекциите от 1984 г. Всички промени са били нанесени на самите архитектурни чертежи, като са били направени от ТПО с подписи и печати, а главния архитект на ГОНС Стара Загора е одобрил корекциите по проекта, като е подписал и подпечатал архитектурните чертежи. Съгласно първоначалния архитектурен проект е било предвидено противорадиационното укритие да обслужва цялата сграда, но после то е загубило своята функция с промените от 1984 г.  Съгласно действащата кадастрална карта на гр.Стара Загора сутеренът е самостоятелна единица – жилище, апартамент с площ от 59,93 кв.м. и идентификатор № 68850.504.5041.2.3, съгласно скица № 15-383390 от 04.09.2015 г., а КККР за имота са били одобрени със заповед № 18-6695 от 28.08.2015 г. При направения оглед вещото лице е установило, че входът в сутеренния етаж е самостоятелен, откъм ул.“Зюмбюля Талимова“ и не се ползват общите части на сградата, които се ползват единствено за достъп до подпокривното пространство. Сутеренният етаж се състоял от дневна с кухненски бокс, спалня, санитарен възел – баня, тоалетна, коридор и складово помещение. Жилищните етажи не били обособени като отделни жилища –от общата част- стълбищната клетка нямала обособен вход към всяко от жилищата по етажите, а директно се влизало в отделните жилищни помещения. Сутеренът нямал функционална с останалите жилищни етажи, т.к. имал самостоятелен вход откъм улицата и стълбищното рамо било зазидано от страната на сутерена с газобетонови блокчета „ИТОНГ“. Главният спирателен кран на водопроводната инсталация попадал в помещението, което било констатирано с констативен акт № 122 от 02.11.2015 г. на Община Стара Загора като незаконен строеж. Тъй като жилищната сграда била проектирана като еднофамилна и като такава била изградена, а в последствие са били продавани жилищни етажи без да се проектира и одобрява преустройство на сградата, с което да се обособяват отделни жилища на съответните етажи, водопроводната инсталация била изградена като за еднофамилна сграда.  След придобиването на отделните етажи и ползването им като отделни жилища не било проектирано и съответно одобрявано по надлежния ред изменение на изградената водопроводна инсталация с обособяване на вертикален щранг – обща част за сградата и обезпечаване на неговото обслужване като такава. Извършването на такова проектиране било наложително, за да се отделят отделни партиди с водомери за всички жилища. При измерване на покривното пространство вещото лице установило следните светли височини на покривната конструкция спрямо подова /таванска/ плоча – при фасаден надзид /южна фасада/ - 0, 85 м., а при било на покривна конструкция - 3,48 м. Площта на цялото подпокривно пространство била 59,53 кв.м., площта на стълбището – 5,85 кв.м., а светлата площ на подпокривното пространство- 53,68 кв.м. Единственият достъп до подпокривното пространство бил от вътрешното стълбище, а то било проектирано и изпълнено като складово помещение и представлявало едно пространство, което не било разделено на отделни помещения и се ползвало за складиране на вещи. Според вещото лице по първоначалната експертиза, промените в първоначалния проект през 1984 г. са били одобрени по надлежния ред и сутерена е бил преустроен в жилище, което отговаря на действащите норми за такова, както и на изискванията за самостоятелен обект в жилищната сграда, без да се ползват общи части на сградата за достъп до него. Вещото лице по повторната експертиза дава заключение, че помещенията в сутерена /полуподземен етаж/ отговарят на изискванията за самостоятелно жилище съгласно ЗТСУ в сила от 01.06.1973 г. и Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство. Условието за височина на жилището от h>/=2.50 м, съгласно чл.49, ал.1 от ЗТСУ било спазено, т.к. измерена на място, височината в преустроения сутерен варирала от 2,45 м до 2,47 м, но била мерена без да бъдат отчитани подови замазки и мазилка по тавани, т.е. възможна разлика от 2-3 см. Светлата височина на новосъздадено жилище е необходимо да бъде min 2.50 м, но видно от представеният по проекта вертикален разрез, светлата височина на приземния етаж-сутерен е h=2.05 м. /лист 97 и лист 145 от делото/. Самото ниво на сутерена имало денивелация и етажът бил полуподземен, като в едни части около 80 см. бил под земята, а в други - 100 см. И двете вещи лица не са могли да  установят дали предвиденият през 1984 г. самостоятелен вход от юг е бил изпълнен, както и прозореца на противорадиационното укритие, тъй като към момента на огледа е било налице констатираното незаконно строителство в тази част на сутерена. Предвиденият санитарен възел в сутерена, съответстващ на аналогичните такива по горните етажи след промените от 1984 г. е бил изграден, а по време на огледа е било установено неговото разрушаване и изграждането му на ново място – в дъното на коридора до зазиданото стълбищно рамо, водещо навремето към останалите етажи. Отреденото с проекта от 1973 г. противорадиационно укритие с измененията от 1984 г. се предвиждало да се прегради, като се обособят коридор и помещение без конкретна функция. Към момента на огледа това било реализирано, като южната стена на укритието, съответно на помещението, била съборена и било обособено едно цяло помещение с констатираното незаконно едноетажно пристрояване на жилищната сграда, установено с констативен акт № 122 от 02.11.2015 г. на Община Стара Загора за констатиране на незаконен строеж от южната страна на жилищната сграда, на един етаж, изпълнен от В.П.. При направена проверка в техническата служба на Община Стара Загора вещото лице е установило, че там няма данни за промяна на уличната регулация, а оттам и промяна на денивелацията на терена на имота. В одобрените изменения на проекта през 1984 г. проектантите от ТПО с черен туш били нанесли реалния терен към момента на изготвянето им /1984 г./. В дворното място освен двете жилищни сгради-близнак с идентификатори № 68850.504.5041.1 и № 68850.504.5041.2 имало изградено още една сграда с идентификатор № 68850.504.5041.3, със застроена площ от 18,00 кв.м., която била законна, с предназначение за магазин за цигари, алкохол и безалкохолни напитки. Освен това в северната част на двора била изградена масивна тухлена ограда, ограждаща сграда с идентификатор № 68850.504.5041.3 от останалата част от двора, за която на вещото лице не били представени строителни книжа.

Според вещото лице по повторната експертиза след като главния архитект на ГОНС към 1984 г. е одобрил нанесените корекции по първоначално одобрения проект от 1973 г. е трябвало техническата служба към Община Стара Загора да издаде ново разрешение за строеж за преустройство на цялата сграда- източен близнак.  Одобряването на архитектурен/инвестиционен проект за преустройство на сутеренния етаж /зимник като жилищен такъв било допустимо, но след това било необходимо издаването на ново разрешение за строеж.

Съгласно писмо от Община Стара Загора от 05.07.2016 г. до Х.А., в архивите на общината не са открити данни за одобряване на проект за преустройството на процесната сграда, като е установено, че същата съгласно одобрен проект за жилищна сграда е двуетажна със сутерен, а видно от становище от Община Стара Загора до Х.А., за сутерена на жилищната сграда не е бил представен проект за преустройство в жилищен етаж. Вещото лице по повторната експертиза също посочва, че не е открило в архивите на общината строително разрешение за преустройството на сутерена в жилище.

От представените писмени доказателства / заповед № 10-00-864/13.05.2016 г. на Община Стара Загора, жалба вх.рег.№ 10-03-658/15.09.2015 г. на Община Стара Загора, констативен акт № 122/02.11.2015 г. на Община Стара Загора, жалба рег.№ 1990117/25.05.2017 г. на РП-Стара Загора,  сигнал от 20.08.2015 г. на ОД на МВР – Стара Загора, писмо изх.№ СЗ – 2054-03 – 597/20.08.2018 г. на ДНСК, писмо изх.№ 03-831-00-423/01.11.2018 г. на РДНСК – Стара Загора., писмо изх.№ СЗ-2054-04-967/20.11.2018 г. ДНСК, писмо изх. № 10-11-13303/26.11.2018 г. на община Стара Загора, писмо изх. №СЗ-831-00-474/12.12.2018 г. на ДНСК – Регионален отдел Стара Загора/ се установява, че към съществуващия сутерен е налице незаконна пристройка - едноетажна масивна жилищна пристройка към сутерен на съществуваща жилищна сграда югоизточен близнак от тухли с бетонна плоча и едноскатен покрив. Пристройката е с размери 9,40 м. на 3 м. на 2,80 м. височина. Строежът е в нарушение на чл. 148 ал. 1 от ЗУТ – без одобрени строителни книжа и без издадено разрешение за строеж. Издадена е заповед за премахване на обекта, като към момента на приключване на производството пред настоящата съдебна инстанция пристройката е премахната доброволно, но са извършени други строително-монтажни дейности в приземния етаж на сградата, които застрашават нейната цялост, за които няма съответно одобрение на строителни книжа.

От показанията на разпитания свидетел И.И. се установява, че към 1985 г. той е бил главен архитект на ГОНС - Стара Загора и подписът върху представения от В.П. архитектурен проект, касаещ одобряването на извършените корекции, е негов. Според свидетеля одобрените корекции, които са били извършени от проектанта на ТПО, са били изпълнени само с черен туш, а останалите корекции, които са били изпълнени с химикал, не са оригиналните писани топографи и не са били изпълнени от ТПО. Одобрените корекции са били само за зимничния етаж и са касаели отварянето на врата, за да се влиза и отвън, и на прозорец. За това преустройство не се налагало издаването на ново разрешително. Свидетелят сочи, че одобряването на преустройството не се отнася до промяна на предназначението на зимничния етаж в жилищен етаж, т.к. жилищния етаж трябва да има минимална височина от 2,50 м., а височината на зимника е 2,20 м., което е зимнична височина. Освен това при такова преустройство трябва да се издаде ново строително разрешение. На предявения му архитектурен проект /стр.97/ свидетелят разпознава подписът на арх.С.В., който е бил главен специалист и е одобрявал някои проекти. Посочва, че подписът на лицето, одобрило през 1984 г. нанесените корекции на проекта, е на арх.К.. В архитектурния проект всички помещения трябвало да имат записани функции и не се допускало прилагането по аналогия.Съгласно техническите норми мокрите помещения трябвало да бъдат над мокри, и сухите-над сухи. В сутерените по принцип се правели мокри помещения.

От обясненията на Х.А.А. и М.П.А., дадени по реда на чл. 176 от ГПК се установява, че в имота са влезли през 2001 г., когато са го купили. Имотът на ул.“…“ № …бил собственост на Х.А. по дарение от негови близки, а закупения имот, който бил от източната страна, бил на № 23. Били въведени във владение на втория етажа и  мазето. За около година оставили майката на В.П. да живее в мазето до смъртта й. В сутерена имало парцали, дрехи, които сега били на тавана. Според обясненията на страните в мазето никога не било имало и там си били складирали дървата. Ключ за сутерена нямали, т.к. имало вътрешно стълбище към етажите и мазето. От 2015 година В.П. влязла в сутерена, отворила врата, а вътрешното стълбище било зазидано. Баня била направена при този ремонт, като допреди това нямало, а пред прозореца имало външна тоалетна. Признават, че никога не били заявявали на В.П., че искат да придобият идеалните й части от дворното място по давност, но поддържали целия двор. Владеели този двор, защото тя никога не била влизала в него и не го била владяла, а почти през цялото време била в София. Не я препятствали да влиза в дворното място, защото тя просто не влизала.

От показанията на свидетеля И.К.С. се установява, че е съсед на страните и описва процесния имот като триетажна къща. Сочи, че на първия етаж живеела В., на втория етаж живеела сестрата на ответника Х.А., а на третия никой на живеел. В. живеела и работела в София, но си идвала в Стара Загора поне два – три пъти в месеца. И трите етажа на къщата била строени от майката на В. – С., която живяла на първия етаж до смъртта си през 2013 година. Още от самото начало този етаж имал два прозореца на същите нива, като в момента, и входна врата откъм двора. Имало и друг вход, който водел към втория и третия етаж. В момента нямало врата към мазетата. В къщата имало баня и тоалетна, а тоалетна имало и на двора. След 2012 година първия етаж го ползвала В., а Х. никога не го бил ползвал. От преди четири – пет години към първия етаж имало направена пристройка. В двора В. не правела нищо.

От показанията на свидетеля на Й.С.Й. се установява, че е съсед на страните и познава В.П. и децата й. Къщата била тяхна и в началото В. живяла на третия етаж, а брат ѝ на втория, но след смъртта на майка им през 2003 година заживяла на първия етаж. Тя работела в София, но в месеца поне веднъж се прибирала, като отсядала на първия етаж. Свидетелят помнел от малък, че първия етаж имал врата и два прозореца. Х. бил купил втория и третия етаж, но в имота на В. не бил влизал.    

От показанията на свидетелката М.А.А. (сестра на Х.А.) се установява, че от 2002 година живее на първия етаж над сутерена. Преди в мазето живеела баба С., но след смъртта й вещите от сутерена били преместени на тавана, а в него свидетелката си държала дървата. В. живеела от 25 години в София и не си била идвала до 2015 година, когато започнала да прави ремонта. До тогава само Х.А. имал ключ за къщата и само той ползвал двора, т.к. били негови.

От показанията на свидетеля Х.В.К. /внук на въззивниците Х. и М. А./ се установява, че живее срещу процесния имот. Дядо му притежавал и двете къщи - близнак, като живеел в западната къща, а в процесната сграда живеела М., със сина си и снаха си. На третия етаж не живеел никой, а в сутерена не помни някой да е живял. Свидетелят не бил влизал никога на първия етаж, но твърди че имало външна врата откъм двора и вътрешна врата, която сега била запушена. В. не била ходила в имота допреди две години, когато заявила претенции към първия етаж и започнала да му прави ремонти, като направила етаж. Преди това било мазе, в което М. си държала дървата.

Въз основа на така установените факти съдът направи следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е редовна, т.к. отговаря на законовите изисквания за съдържание и приложения и е допустима, т.к. е подадена  от процесуално легитимирано лице с правен интерес от въззивно обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалване.

В рамките на правомощията си при извършената въззивна проверка на обжалваното решение, съдът намира същото за валидно и допустимо, като не споделя възражението за недопустимост, касаещо произнасянето по непредявен иск.

По същество намира същото за частично неправилно, по следните съображения:

С исковата молба на В.П. са били предявени за разглеждане положителни установителни искове за собственост върху ½ идеална част от дворното място, представляващо ПИ № 68850.504.5041 по КККР на гр.Стара Загора, сутеренния етаж на построената в дворното място жилищна сграда – източен близнак и ½ идеална част от общите части на сградата, включително и от тавана.

От събраните по делото доказателства се установиха твърдените от В.И.П. придобивни основания по отношение на ½ идеална част от дворното място, а именно договор за дарение, наследство и договор за покупко-продажба.

По силата на сключеният през 1985 г. договор за дарение тя е придобила валидно ¼ идеална част от дворното място, ½ идеална част от което е било притежавано в СИО от родителите й С.С. и И.С., в последствие е придобила по наследство от баща си И.С. 1/56 ид. част, а по силата на договора за покупко-продажба от 08.03.2000 г. е придобила и останалите притежавани от майка й и останалите наследници на И.С. 13/56 ид.части.

През 2001 г. е продала само притежаваната от нея обособена част от югоизточната жилищна сграда близнак – ІІ етаж, ведно със съответното право на строеж върху дворното място, като към този момент самото дворно място не е имало статут на обща част на построените в него две жилищни сгради-близнаци, а липсват извършени последващи разпоредителни сделки от страна на В.И.П. с притежаваните от нея идеални части от дворното място.

Същевременно въззивният съд намира, че направеното от ответниците възражение за придобивна давност по отношение на този имот не бе доказано при условията на пълно и главно доказване.

Безспорно установено по делото е, че В.П. е придобила собствеността върху ½ от дворното място, а Х.А. е придобил собствеността върху другата ½ идеална част, както съответно е било притежавано в съсобственост от праводателите на всеки един от тях – С.А.С. и А.А.Д./А.Д./.

В мотивната част на ТР № 1/2012 г. на ОСГК е разяснено, че всеки един от съсобствениците има правомощието да упражнява фактическата власт върху общата вещ, като се съобразява с правата на останалите, като независимо от правопораждащия съсобствеността факт е налице съвладение като правомощие, т.е. упражняването на фактическата власт съответства на правото на собственост върху съответната идеална част.

Върху чуждите идеални части съсобственикът няма право на владение като правомощие и по отношение на тях той може да бъде както владелец, така и държател, в зависимост от своето намерение.

По силата на чл.69 от ЗС се приема, че владелецът държи вещта като своя до доказване на противното, но в отношенията между съсобствениците презумпцията на чл.69 от ЗС се счита за оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение.

В този случай този съсобственик се счита за държател на чуждите идеални части и за да ги придобие по давност следва да преобърне държането във владение чрез едностранни действия, с които явно и недвусмислено да демонстрира на другите съсобственици, че  е престанал да държи техните идеални части и е започнал да ги владее, с намерение да ги свои.

В конкретния казус съдът приема, че по силата на съсобствеността помежду им В.П. и Х.А. са установили съвладение върху процесното дворно място, при което първоначално Х.А. е бил държател на идеалните части на въззиваемата.

Това е така, т.к. първоначално собственици на по1/2 ид.част от дворното място са били праводателите им С.А.С. и А.А.Д., след което през 1985 г. В.П. е придобила по силата на договор за дарение ¼ ид.част от дворното място, а през 1997 г. Х.А.А. е придобил по наследство от А.А.Д.и договор за дарение с другите му наследници собствеността върху ½ ид.част от дворното място.

При това положение към момента на установяване на фактическата власт върху поземления имот от страна на Х.А. той го е притежавал в съсобственост с В.И.П. и нейните родители – С.С. и И.С., които са притежавали последната ¼ идеална част, а в дворното място са били построени двете жилищни сгради – близнак, едната от които е била придобита от Х.А., а етажите от другата са били притежавани от В.П. и брат й Ж.А., т.е. въззивникът А. е станал съвладелец на имота и държател на идеалните части на останалите съсобственици.

В последствие през 1999 г. и 2000 г. В.И.П. е придобила собствеността и върху другата ½ идеална част от дворното място, а през 2001 г. се е разпоредила с притежавания от нея  ІІ етаж от жилищната сграда –източен близнак, ведно със съответното право на строеж, но без идеалните части от дворното място, в което е изградена сградата.

Посредством ангажираните от Х.А. доказателства не бяха установени твърденията му след като е закупил през 2002 г. втория етаж от жилищната сграда –източен близнак той да е установил фактическа власт върху цялото дворно място, като е извършил такива едностранни действия, които да са достигнали до знанието на В.П., с които явно да й е демонстрирал намерението си за своене на идеалните й части от поземления имот.

Фактът, че въззиваемата за продължителен период от време е живяла в друг град и не е посещавала имота, не обуславя придобиването на идеалната й част от дворното място от другия съсобственик само с изтичането на предвидения в чл.79, ал.1 от ЗС десетгодишен период от време.

Налице са доказателства за спорове между страните, касаещи отношенията помежду им във връзка с процесния имот, едва към 2015 година, а твърденията на въззиваемата в исковата й молба, че Х. и М. А. й оспорват правото на собственост като строят в дворното място сгради без да я питат също не допринасят за доказване на придобивна давност в полза на въззивниците, т.к. съобразно писмените доказателства в дворното място още към 1997 г. е имало построен гараж, който в последствие очевидно се е ползвал като магазин за цигари и алкохол.

Изграждането на масивната тухлена ограда около магазина не сочи непременно на намерение за своене на цялото дворно място, а и не са налице доказателства то да е било сторено от въззивниците.

Ето защо установителният иск за собственост по отношение на ½ ид.част от дворното място се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, а поради съвпадането на правните изводи с изводите на първоинстанционния съд, обжалваното решение в тази му част следва да бъде потвърдено.

Не така стои въпросът по отношение на претендираното от В.П. право на собственост върху сутерена от построената в дворното място жилищна сграда -източен близнак.

От доказателствата по делото се установи, че съгласно одобрения през 1973 година архитектурен проект сградата е предвидена за еднофамилна, двуетажна, със сутерен, чието предназначение е било за зимник и в него се е помещавало зимнично помещение и противорадиационно укритие.

С учредяването през 1974 година от страна на С.С. в полза на сина й Ж.С.А. право на строеж за първия етаж от сградата между тях е възникнала етажна собственост, а по силата на чл.38 от ЗС сутерена е придобил статута на обща част по предназначението си, доколкото е следвало да служи за общо ползване на етажните собственици за складови помещения към жилищата им, предвид, че към всеки един от двата етажа не са били предвидени други складови помещения, а такива е следвало да има по силата на действалата него момент Наредба за площите и елементите на жилищата /отм./.

Статутът на общата част по предназначение може да бъде променен със съгласието на всички съсобственици и тя да бъде предоставена в лична собственост на един от етажните собственици или на трето лице, като за това съгласие не е необходима изрична форма, а промяната в предназначението може да бъде извършена и мълчаливо, с недвусмислени конклудентни действия.

Промяната в предназначението на обслужващите помещения и преустройването им в жилищни не означава, че те придобиват статут на самостоятелен обект на правото на собственост, ако не отговарят на законовите изисквания за жилище /в този смисъл реш. № 585/06.11.2003 г. по гр.д.№ 248/2003 г. на ВКС, І г.о., реш.№ 873/17.10.2008 г. по гр.д.№ 6110/2007 г. на ВКС, ІІІ г.о./.

Безспорно от доказателствата по делото е установено, че предназначението на сутеренът е било променено и той е бил използван за жилищни нужди от С.С., като през 1985 година е бил одобрен архитектурен проект за извършване на преустройството.

Към него момент е била в сила Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство, в редакцията й от ДВ, бр. 69 от 2.09.1977 г. и бр. 70 от 6.09.1977 г. /наричана по-натам в мотивите само Наредбата/, която в чл.49 е предвиждала, че конструктивната височина на новопроектирани жилища, измерена между горните нива на готовите конструкции на отделните етажи, е най-малко 2,70 м и най-много 2,90 м., а отклонения се допускат само при доказана необходимост от главния архитект на окръжния народен съвет, докато за складовите помещения е допустима по-малка светла височина, която обаче следва да е поне 1,90 м. при частите им за преминаване.

Съгласно чл.36 от Наредбата жилището се състои от жилищни и обслужващи помещения, а към жилището следва да има и складови помещения, като нормите на чл.37, чл.38 и чл.39 предвиждат спалните и дневните като жилищни помещения, кухните, баните и клозетите като обслужващи помещения, а помещенията за зимнина, за отоплителни материали и др. като складови помещения.

Последните се разполагат извън очертанията на самото жилище - в избата, в тавана или на самия етаж, в близост до комуникационния възел, а нормата на чл.64, ал.4 допуска жилищни сгради да се изграждат и без складови помещения в подземни етажи при условие, че всяко жилище има достатъчна складова площ в надземните части на сградата.

Чл.60 от Наредбата предвижда, че жилищните сгради се разделят на етажи, които могат да бъдат надземни, полуподземни и подземни, а височината на етажите се определя според предназначението им.

По аргумент от чл.61, ал.1 и ал.4 от Наредбата жилищните етажи на сграда следва да бъдат надземни, т.е. над нивото на прилежащия терен, доколкото при застрояване в стръмен терен се допуска части от надземни етажи да бъдат под нивото на прилежащия терен, но те се използват за складови помещения, гаражи или други нежилищни помещения.

Съгласно чл.225, ал.1 и ал.2 от действалия към 1984 г.  Правилник за прилагане Закон за териториалното и селищното устройство /отм./ разрешение за строеж се изисква за направа, пристрояване, надстрояване, преустройство и възстановяване, на сгради и постройки, а такова не се изисква при за вътрешни преустройства, с които не се изменят конструкцията на сградата, вътрешното й разпределение и предназначението на помещенията.

Безспорно доказано по делото е, че през 1984 г. са били одобрени извършени от проектант при ТПО корекции на архитектурния проект на жилищната сграда-източен близнак, които са предвиждали преустройство на помещенията на сутерена и отварянето на външна врата към двора и прозорец на противорадиационното укритие, а през 1985 г. тези корекции са били одобрени и от главния архитект на ГОНС – Стара Загора.

Във връзка с преустройството обаче не е налице издадено строително разрешение, сутеренът не е отговарял на техническите правила за вертикално разположение спрямо прилежащия терен и за конструктивна височина на помещението, както и на изискването за наличие на складово помещение, каквито помещения с одобрените корекции не са били предвидени и за другите етажи, поради което съдът счита, че тази част от сградата не е била обособена като жилище, което да представлява самостоятелен обект на правото на собственост.

При обосноваването на този си извод съдът не кредитира заключенията на вещите лица, съгласно които сутерена е бил преустроен в жилище в съответствие с действалите законови правила и нормативи.

В тази си част заключенията са базирани на извършените от вещите лица огледи и замервания на обекта, съгласно които реалното му вертикално разположение спрямо прилежащия терен и конструктивната височина са в рамките на предвиденото по Наредбата или с минимални отклонения, които те приемат за допустими.

Одобряването на корекциите обаче е станало върху първоначалния архитектурен проект и въз основа на съдържащите се в него данни и технически записвания, поради което според настоящия въззивен състав одобреното преустройство се отнася до вътрешно преустройство на сградата, с което не се изменя предназначението на помещенията в нея.

Предвид това въпреки преустройството си сутеренът е останал обща част по предназначение към етажната собственост и като такава по аргумент от чл.37 от ЗС следва съдбата на главната вещ.

С договора за дарение от 1985 година С.С. се е разпоредила с притежавания от нея самостоятелен обект в сградата на етажната собственост и припадащите му се идеални части от общите части на сградата, поради което е престанала да притежава право на собственост върху отделен самостоятелен обект в сградата.

След като не е притежавала собственост върху такъв обект договорът за покупко-продажба от 2000 година, по силата на който В.П. претендира да се легитимира като собственик на сутерена, в тази си част не е произвел вещно-транслативно действие, т.к. такъв самостоятелен обект не е бил притежаван в собственост от праводателите й.

Възражението на въззивниците за нищожност на договора за покупко-продажба в тази му част поради невъзможен предмет е основателно, т.к. сутеренът не е съществувал като реално обособена част от двуетажната жилищна сграда – източен близнак към момента на сключване на сделката и е било правно невъзможно да възникне като самостоятелен обект на право на собственост, предвид съществуващата неотстранима правна пречка за одобряването на архитектурен проект за тази част изразяваща се в несъответствие на помещението със строителните правила и нормативи за жилище.

Одобряването на инвестиционен проект е правно невъзможно и към настоящия момент предвид наличието на извършено през 2015 г. от въззиваемата  пристрояване на сутерена, което съставлява незаконен строеж по ЗУТ и като такъв подлежи на премахване.

По идентичен начин стои въпросът и относно претендираните от В.П. ½ идеални части от общите части на сградата, включващи и тавана.

При тези данни по делото е безспорно, че таванът на двуетажната жилищна сграда – източен близнак представлява обща част на етажната собственост по предназначение, и като такава правото на собственост върху него принадлежи на етажните съсобственици.

Понастоящем В.И.П. не притежава право на собственост върху етаж или част от етаж от етажната собственост, поради което и не може да притежава собственост върху принадлежащите на сградата общи части.

Ето защо искът за собственост по отношение на сутерена и ½ идеална част от общите части на сградата, включващи и тавана се явява неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.

Предвид несъвпадането на правните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение в тази му част следва да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което предявения от В.И.П. иск за собственост на сутерена и ½ ид.част от тавана бъдат отхвърлени като неоснователни.

             

             

                         

 

Относно разноските:

При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК всяка от страните има право на разноски пред първата и въззивната инстнация по съразмерност на уважената, респ. отхвърлената част от исковете.

Частта на първоинстанционното решение, касаеща определените цена на исковете и дължимите за тях държавни такси е  правилно, т.к.  е постановено въз основа на удостоверение за данъчната оценка на имота, издадено от Община Стара Загора, което не е било оспорено от страните.

Действително с исковата молба са били представени две различни удостоверения за данъчни оценки, издадени на 04.09.2015 г. от Община Стара Загора, съгласно едното от които данъчната оценка на декларираното от В.И.П. жилище е 36 996,70 лв., а според другото удостоверение е в размер на 10 419,50 лв.

По делото обаче е налице удостоверение за декларирани данни от 01.06.2017 г., издадено от Община Стара Загора /л.90/, от което се установява, че последната по време подадена данъчна декларация от В.И.П. е от 09.07.2007 г. и декларираните с нея данни за притежавано право на собственост върху земя и сграда съответстват на данните, въз основа на които е определена данъчната оценка на жилището в размер на 36 996,70 лв.

При това положение и предвид представените по делото доказателства за направени разноски, пред първата съдебна инстанция В.И.П. има право на разноски в размер на 303,57 лв., Х.А.А. и М.П.А. - в размер на 1068,96 лв., а П.Х.А. – 489,60 лв.

Определената от СтРС допълнителна държавна такса в размер на 218,60 лв. следва да се възложи в тежест на страните, както следва: за В.И.П. – 178,38 лв., а за ответниците – 40,22 лв.

С оглед на това обжалваното решение следва да се отмени в частта за разноските за присъдените в полза на В.И.П. съдебно-деловодни разноски пред първата съдебна инстанция за сумата над 303,57 лв. и в частта, касаеща осъждането на ответниците да заплатят по сметка на СтРС държавна такса за сумата над 40,22 лв. и следва да се постанови ново, с което на Х.А.А. и М.П.А. се присъди сумата от още 806,96 лв. – разноски пред първата инстанция, на П.Х.А. се присъди сумата от още 369,60 лв. - разноски пред първата инстанция, а В.И.П. бъде осъдена да заплати сумата от още 134,68 лв. – дължима по сметка на бюджета на съдебната власт държавна такса, платима по сметката на СтРС.

Страните имат право на разноски и във въззивното производство по съразмерност, като с оглед на представените от тях доказателства за направени разноски в полза на Х.А.А. следва да се присъдят разноски в размер на 674,61 лв., а в полза на В.И.П. – в размер на 294,40 лв.

Разноски във въззивното производство в полза на М.П.А. и П.Х.А. не следва да се присъждат, т.к. липсват доказателства те да са сторили такива.

Разноските в полза на В.И.П. се отнасят за платеното от нея адвокатско възнаграждение, и се дължат по аргумент от чл.78, ал.1 от ГПК за един адвокат, за сумата от 1 600 лв., платена на адв.Д.Д., който съгласно представените договори за правна защита и съдействие и пълномощни, е първият по време ангажиран от страната пълномощник, който да я представлява във въззивното производство.

 

Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.ІІІ - то от ГПК  Окръжен съд – Стара Загора

 

                                                Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 876 от 16.07.2018 по гр.д.№ 5707/2016 г. по описа на Районен съд – Стара Загора в частта му, в която и признато за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на Х.А.А., с ЕГН – ********** и М.П.А., с ЕГН – **********, и двамата с адрес : гр.Стара Загора, ул.“…“ № …А и П.Х.А., с ЕГН **********, с адрес: *** А, че В.И.П., с ЕГН - **********, с адрес *** е собственик на сутеренния етаж от югоизточната масивна жилищна сграда - близнак, построена в дворно място, с площ от 388 кв.м (триста осемдесет и осем квадратни метра) по документи за собственост, находящо се в гр. Стара Загора, с административен адрес: ул. „Зюмбюла Талимова" (старо „Ленко Пенев") № 23-а (двадесет и три, буква „А"), урегулирано в парцел пл. № X - 11315 (десети за имот с планоснимачен номер единадесет хиляди триста и петнадесети), в кв.252 (квартал двеста петдесет и втори) по предходен план на гр. Стара Загора, при граници на парцела: улица, парцел пл. № IX - 8220; парцел пл. № XXIX - 11283 и парцел пл.№ XI - 11314, представляващ по сега действащата кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Стара Загора, одобрени със Заповед № РД-18-73 / 19.11.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК поземлен имот с идентификатор 68850.504.5041 (шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и четири, точка, пет хиляди и четиридесет и едно), с адрес на поземления имот: гр. Стара Загора, общ. Стара Загора, обл. Стара Загора, ул. …№ …с площ: 382 кв.м (триста осемдесет и два квадратни метра), трайно предназначение на територията: Урбанизирана; Начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: 11315, квартал: 252, при съседи: 68850.504.5061; 68850.504.5042; 68850.504.6501; 68850.504.5040; 68850.504.5063; 68850.504.5062, представляващ по сега действащата кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Стара Загора, одобрени със Заповед № РД-18-73 / 19.11.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, Последно изменение със Заповед № 18-6695 / 28.08.2015 г. на Началник на СГКК - Стара Загора самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.504.5041.2.3 (шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и четири, точка, пет хиляди и четиридесет и едно, точка, две, точка, три), с адрес на имота: гр. Стара Загора, общ. Стара Загора, обл. Стара Загора, ул. …№ …, ет. …като самостоятелния обект се намира в сграда № 2 (две), разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.504.5041 (шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и четири, точка, пет хиляди и четиридесет и едно), Предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1 (едно), със застроена площ 59,93 кв.м (петдесет и девет цяло и деветдесет и три стотни квадратни метра), Ниво 1 (едно), при съседни самостоятелни обекти в сградата: На същия етаж: няма; Под обекта: няма Над обекта: няма, заедно с 1/3 ид.ч. (една трета идеална част) от общите части на сградата съгласно чл.38 от ЗС, вкл. и 1/3 ид.ч. (една трета идеална част) от тавана, със застроена площ от 59,93 кв.м. (петдесет и девет цяло и деветдесет и три стотни квадратни метра), както и в частта за разноските, в която Х.А.А., с ЕГН – ********** и М.П.А., с ЕГН – **********, и двамата с адрес : гр.Стара Загора, ул.“…“ № ….и П.Х.А., с ЕГН **********, с адрес: *** А, са осъдени да заплатят на В.И.П., с ЕГН - **********, с адрес *** съдебно-деловодни разноски пред първата съдебна инстанция за сумата над 303,57 лв. / триста и три лева и петдесет и седем стотинки/ и в която Х.А.А., с ЕГН – ********** и М.П.А., с ЕГН – **********, и двамата с адрес : гр.Стара Загора, ул.“…“ № …и П.Х.А., с ЕГН **********, с адрес: *** А са осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –Стара Загора държавна такса за сумата над 40,22 лв. /четиридесет лева и двадесет и две стотинки/, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от В.И.П., с ЕГН - **********, с адрес *** срещу Х.А.А., с ЕГН – ********** и М.П.А., с ЕГН – **********, и двамата с адрес : гр.Стара Загора, ул.“…“ № …и П.Х.А., с ЕГН **********, с адрес: *** А иск по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на основание договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № …, том …, дело № …г. на нотариус при СтРС, наследство на И.А.С., б.ж. на гр.Стара Загора, починал на 02.05.1999 г. и договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № …, рег. № …г. на нотариус Д.Н., с рег.№ 181 на НК и район на действие при СтРС  на  сутеренния етаж от югоизточната масивна жилищна сграда - близнак, построена в дворно място, с площ от 388 кв.м (триста осемдесет и осем квадратни метра) по документи за собственост, находящо се в гр. Стара Загора, с административен адрес: ул. „…" (старо „…") № …урегулирано в парцел пл. № X - 11315 (десети за имот с планоснимачен номер единадесет хиляди триста и петнадесети), в кв.252 (квартал двеста петдесет и втори) по предходен план на гр. Стара Загора, при граници на парцела: улица, парцел пл. № IX - 8220; парцел пл. № XXIX - 11283 и парцел пл.№ XI - 11314, представляващ по сега действащата кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Стара Загора, одобрени със Заповед № РД-18-73 / 19.11.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК поземлен имот с идентификатор 68850.504.5041 (шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и четири, точка, пет хиляди и четиридесет и едно), с адрес на поземления имот: гр. Стара Загора, общ. Стара Загора, обл. Стара Загора, ул. „…“ № …с площ: 382 кв.м (триста осемдесет и два квадратни метра), при съседи: 68850.504.5061; 68850.504.5042; 68850.504.6501; 68850.504.5040; 68850.504.5063; 68850.504.5062, който сутеренен етаж представлява по сега действащата кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Стара Загора, одобрени със Заповед № РД-18-73 / 19.11.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, Последно изменение със Заповед № 18-6695 / 28.08.2015 г. на Началник на СГКК - Стара Загора самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.504.5041.2.3 (шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и четири, точка, пет хиляди и четиридесет и едно, точка, две, точка, три), с адрес на имота: гр. Стара Загора, общ. Стара Загора, обл. Стара Загора, ул. „…“ № …като самостоятелния обект се намира в сграда № 2 (две), разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.504.5041 (шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и четири, точка, пет хиляди и четиридесет и едно), Предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1 (едно), със застроена площ 59,93 кв.м (петдесет и девет цяло и деветдесет и три стотни квадратни метра), Ниво 1 (едно), при съседни самостоятелни обекти в сградата: На същия етаж: няма; Под обекта: няма; Над обекта: няма, заедно с 1/2 ид.ч. (една втора идеална част) от общите части на сградата съгласно чл.38 от ЗС, вкл. и 1/2 ид.ч. (една втора идеална част) от тавана, със застроена площ от 59,93 кв.м. (петдесет и девет цяло и деветдесет и три стотни квадратни метра).

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК от В.И.П., с ЕГН - **********, с адрес *** да заплати на Х.А.А., с ЕГН – ********** и М.П.А., с ЕГН – **********, и двамата с адрес : гр.Стара Загора, ул.“…“ № …сумата от още 806,96 лв. /осемстотин и шест лева и деветдесет и шест стотинки/ – съдебно-деловодни разноски пред първата съдебна инстанция по съразмерност.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК от В.И.П., с ЕГН - **********, с адрес *** да заплати на П.Х.А., с ЕГН **********, с адрес: *** А сумата от още 369,60 лв. / триста шестдесет и девет лева и шестдесет стотинки/ - съдебно-деловодни разноски пред първата съдебна инстанция по съразмерност.

ОСЪЖДА на основание чл.77 от ГПК от В.И.П., с ЕГН - **********, с адрес *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Районен съд –Стара Загора сумата от още 134,68 лв. /сто тридесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки/ - държавна такса.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 876 от 16.07.2018 по гр.д.№ 5707/2016 г. по описа на Районен съд – Стара Загора в останалата му част.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК В.И.П., с ЕГН - **********, с адрес *** да заплати на Х.А.А., с ЕГН – ********** сумата от 674,61 лв./ шестстотин седемдесет и четири лева и шестдесет и една/ - съдебно-деловодни разноски във въззивното производство по съразмерност.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Х.А.А., с ЕГН – ********** и М.П.А., с ЕГН – **********, и двамата с адрес : гр.Стара Загора, ул.“…“ № …, и П.Х.А., с ЕГН **********, с адрес: *** А 66 да заплатят на В.И.П., с ЕГН - **********, с адрес *** сумата от 294,40 лв.  /двеста деветдесет и четири лева и четиридесет стотинки/ - съдебно-деловодни разноски във въззивното производство по съразмерност.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

      

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

                            

 

                                                                                                          

                                                                                                            2.