Решение по дело №7658/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260343
Дата: 6 октомври 2020 г.
Съдия: Анна Иванова Щерева
Дело: 20192120107658
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 септември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 260343                                            06.10.2020г.                              гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаският районен съд                                                     І граждански състав

На десети септември две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав :

 

                                                        Председател:   АННА ЩЕРЕВА

 

Секретар Недялка Д.,

като разгледа докладваното от съдията Щерева

гражданско дело № 7658 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е образувано по искова молба на И.П.С. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** – адвокатско съдружие „А., Б. и сие“, против „Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район „Студентски”, бул.”Симеоновско шосе” № 67А, представляван от М.С.М.-Г. и П.В.Д., със съдебен адрес *** – адвокат С.Р.. Предявен е осъдителен иск за сумата от 5 503,17 лв. - неизплатено дължимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди, претърпени от застрахователно събитие по договор за застраховка „Каско” по полица от 10.01.2018г. – ПТП, настъпило на ***г. в гр.Б.; ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на иска на 10.09.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата 600 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 12.12.2018г. – 09.09.2019г.

Ищецът твърди, че страните са обвързани в правоотношение по договор за застраховка „Каско” от 10.01.2018г. на собственото му МПС – лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Е 220 ЦДИ”, с рег.№ ***. На 05.12.2018г. при престой на автомобила на бул.“Демокрация“ бил ударен от намиращия се пред него друг автомобил, който внезапно потеглил назад. Водачите на двата автомобила съставили двустранен протокол за ПТП, като се съгласили за вината на другия водач. Ищецът незабавно уведомил застрахователя и мобилна група посетила мястото на произшествието, направила оглед на автомобила и опис на щетите. Втори оглед на автомобила и опис на щетите бил извършен на 11.12.2018г. Лицензираният автосервиз „Ауто – Вили“ ЕООД направил оглед на автомобила и съставил проформа–фактура за необходимите части и ремонтни дейности на обща стойност 6 898,94 лв. с ДДС. Ремонтът бил извършен и реално заплатената цена възлизала на стойност 5 503,17 лв. с ДДС. Ответникът отказал да изплати обезщетението.

В преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор Не оспорва съществуването на правоотношението по описания договор за застраховка и описаното ПТП, но твърди, че дължимото обезщетение следва да се определи по методиката за ликвидация на щети по застраховка „Каско“, като за констатираните щети, които са в причинно-следствена връзка със застрахователното събитие, обезщетението е в определения от застрахователя размер от 297,77 лв. Счита, че посочените от ищеца увреждания по допълнителния оглед не отговарят на механизма на ПТП и на уврежданията от първия оглед. Оспорва посочената от ищеца стойност на ремонта като завишена.

Страните претендират и присъждане на направените по делото разноски.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.405 ал.1 от Кодекс за застраховането КЗ/.

Страните не спорят по съществуването на валидно застрахователно правоотношение между тях по договор за застраховка „Каско на МПС“ за лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Е 220 ЦДИ”, с рег.№ ***, нито по настъпването на ПТП на 05.12.2018г. – в рамките на застрахователното покритие на договора, за което при застрахователя е образувана щета № 0002-1261-18-452287 и е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 297,77 лв.

Спорни са причинените на застрахованото МПС увреждания, причинно-следствената им връзка с произшествието и тяхната оценка.

От събраните писмени доказателства се установява, че застрахователят е извършил два огледа на процесното МПС, за които е съставил три описа – от 05.12.2018г. и два от 12.12.2018г. /в първия неправилно е изписана датата 12.11.2018г., като съвпада номерът на щетата, образувана за ПТП на 05.12.2018г./. Щетите са описани в общо 17 позиции. Не се спори, че ищецът е извършил ремонт на автомобила, като съгласно представената фактура № **********/ 27.12.2018г. са отстранени всички описани в цитираните описи увреждания и е заплатена от ищеца стойност на ремонта 5 195 лв. с ДДС.

Като свидетели по делото са разпитани Д.С. – *** на ищеца, която твърди, че е управлявала автомобила при настъпването на процесното ПТП и В.С. – тяхна ***, която твърди, че е била заедно с майка си в автомобила при настъпването на това ПТП. Свидетелките сочат, че автомобилът бил спрян в най-крайната дясна лента на бул.„Демокрация“ след кръстовището с бул.“Сан Стефано“, когато внезапно предният спрян автомобил потеглил назад и ударил колата на свидетелката, като автомобилът отскочил назад. Мястото на ПТП било посетено от представител на застрахователя, който направил оглед и опис на щетите, но ги уведомил, че ще се наложи и втори оглед. Водачът на другия автомобил признал вината си и съставили двустранен протокол. Въпреки близката родствена връзка на свидетелките с ищеца и възможната им заинтересованост в негова полза, преценени съобразно чл.172 от ГПК съдът кредитира показанията им, тъй като са основани на непосредствени впечатления, последователни са, кореспондират помежду си и с останалите доказателства, и не са опровергани по делото.

За установяване на спорните въпроси относно щетите по автомобила, причинната им връзка с описваното ПТП и тяхната стойност по делото са извършени две съдебно-технически експертизи. Вещото лице Б.Т. описва механизма на ПТП и дава заключение, че само част от описаните щети е възможно да са в причинна връзка с произшествието – броня предна облицовка, декоративна лайсна в предна броня, държач на броня предна долен, държач на броня предна горен, парктроник предна броня лява част – 2 бр., калник преден ляв, решетка никелирана /маска/ и абсорбер преден ляв. Вещото лице Т. определя средна пазарна стойност на ремонта на тези увреждания 2 595,96 лв. За останалите описани увреждания сочи, че липсва техническа възможност да са причинени при това ПТП, тъй като са разположени извън обхвата на действие на ударните сили.

Вещото лице Д.Д. дава заключение, че описаните от застрахователя увреждания са свързани с процесното ПТП, без да описва конкретния механизъм на произшествието и на причинените от него увреждания. Сочи, че пострадалият автомобил има система за пасивна безопасност, част от която са изключително меките и чупливи елементи на предната част на автомобила, чиято цел е да поемат кинетичната енергия при удара и по този начин да предпазят от увреда телата на водача и на пътниците. Вещото лице Д. определя стойност на ремонта от 4 009,38 лв. – с алтернативни части до 9 170,01 лв. с оригинални резервни части.

На основание чл.405 ал.1 от КЗ за настъпилото застрахователно събитие по договора за имуществена застраховка ответникът дължи на ищеца застрахователно обезщетение, което съгласно чл.386, ал.2 от КЗ се определя в размер на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.

При така събраните по делото доказателства съдът намира, че несъмнен извод за наличие на причинно-следствена връзка с описаното ПТП може да се направи само по отношение на част от претендираните щети – тези, посочени в заключението на вещото лице Т.. Съдът намира за неоснователни възраженията на ищеца против това заключение, тъй като същите са голословни и неподкрепени с доказателства. Заключението на вещото лице Т. е компетентно, фактически и технически обосновано, поради което няма основание да не бъде кредитирано от съда. Напротив, заключението на вещото лице Д. не излага конкретни доводи за механизма на причиняване на щетите, като изводите за наличие на чупливи части извън обхвата на удара поради системата за пасивна безопасност на автомобила са твърде общи и немотивирани. Поради това съдът приема, че носещият доказателствената тежест ищец не проведе пълно главно доказване на твърденията си, като за доказани по делото могат да бъдат приети само част от претендираните щети по автомобила, а именно - броня предна облицовка, декоративна лайсна в предна броня, държач на броня предна долен, държач на броня предна горен, парктроник предна броня лява част – 2 бр., калник преден ляв, решетка никелирана /маска/ и абсорбер преден ляв. За останалите претендирани щети не може да бъде направен обоснован извод да са пряка и непосредствена последица от удара при процесното ПТП, поради което съдът ги приема за неустановени по делото.

Страните не сочат доказателства за договорения начин на определяне на стойността на щетите, респективно на размера на обезщетението, поради което съдът приема, че действително претърпените от ищеца щети по смисъла на чл.386 ал.2 от КЗ са реално заплатените от ищеца разходи за ремонт и подмяна на увредените части, които не са прекомерни спрямо установените от вещите лица средни пазарни цени. Съгласно представената фактура заплатените разходи за ремонт на увредените от ПТП части се определят в размер на 1 741,57 лв. без ДДС, респективно 2 089,88 лв. с включен ДДС. Тази стойност включва част от описаните от вещото лице Т. увреждания, описани във фактурата по т.1, 2, 6, 13 и 14 – облицовка на предна броня, декоративна лайсна, датчик парктроник, калник преден ляв и решетка радиатор. Останалите посочени възможни щети – долен и горен държач на предната броня и абсорбер преден ляв не фигурират във фактурата за извършения ремонт, поради което съдът приема, че те или не са ремонтирани, или са включени в посочената от сервиза стойност на самата предна броня, поради което не следва да бъдат включени в размера на реално претърпените щети като самостоятелни пера.

От този размер на щетите следва да бъде приспаднато безспорно заплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 297,77 лв., поради което искът се явява основателен и доказан за сумата от 1 792,11 лв. За разликата над тази сума до предявения размер от 5 503,17лв., претенцията остана недоказана и следва да бъде отхвърлена.

При липсата на доказателства за договорно неизпълнение на задълженията на застрахования съдът приема, че датата на забавата на ответника за заплащане на дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи съгласно чл.405 ал.1 вр. чл.108, ал.1 от КЗ - след изтичането на 15 дни от съставянето на последния опис-заключение по щетата на 12.12.2018г. Определен по правилото на чл.60 ал.5 от ГПК, този срок изтича на 27.12.2018г., поради което за начална дата на забавата на основание чл.84 ал.1 от ЗЗД съдът приема 28.12.2018г. На основание чл.162 от ГПК за периода на забавата до предявяването на иска /28.12.2018г. – 09.09.2019г./ съдът определя дължимото обезщетение за забава върху главницата в размер на 127,43 лв. – изчислено чрез информационен продукт Апис – Финанси/ Изчислителни системи/ Изчисляване на законна лихва. За разликата над тази сума до предявения размер от 600 лв., както и за  периода 12. – 27.12.2018г. искът за мораторна лихва е неоснователен и ще бъде отхвърлен.

На основание чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК всяка страна дължи на другата направените по делото разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска.

Разноските на ищеца в настоящото производство са в размер на общо 2 013,65 лв., включващи 220,20 лв. – заплатена дължима държавна такса, 793,45 лв. – възнаграждения на вещи лица и 1 000 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие. За тези разноски, съразмерно с уважената част от исковете, ответникът дължи на ищеца сумата от 633,32 лв.

Тъй като ответникът не представя доказателства за сторени в настоящото производство разноски, такива не следва да му бъдат присъждани.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район „Студентски”, бул.”Симеоновско шосе” № 67А, представляван от М.С.М. –Г., П.В.Д. и Г.Н.Г., със съдебен адрес *** – адвокат С.Р., да заплати на И.П.С. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** – адвокатско съдружие „А., Б. и сие“, следните суми : 1 792,11 лв. - неизплатено дължимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди, претърпени от застрахователно събитие по договор за застраховка „Каско” по щета № 0002-1261-18-452287 за ПТП от 05.12.2018г.; ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на иска на 10.09.2019г. до окончателното ѝ изплащане; със 127,43 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 28.12.2018г. – 09.09.2019г.; и 633,32 лв. – за направените по делото съдебни разноски, съразмерно с уважените искове.

ОТХВЪРЛЯ исковете на И.П.С. с ЕГН ********** против „Застрахователно компания Лев Инс” АД за разликата над уважения размер на главницата от 1 792,11 лв. до предявения размер от
5 503,17 лв. и за разликата над уважения размер на обезщетението за забава от 127,43 лв. до предявения размер от 600 лв., както и за претендирания период на забавата 12
. – 27.12.2018г.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                           

      РАЙОНЕН СЪДИЯ :  /п/

 

Вярно с оригинала: НД