Определение по дело №38/2023 на Военно-апелативен съд

Номер на акта: 41
Дата: 28 септември 2023 г. (в сила от 28 септември 2023 г.)
Съдия: Полк.Юлиян Венциславов Банков
Дело: 20236000600038
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 41
гр. София, 28.09.2023 г.
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:полк. СВИЛЕН Р.

АЛЕКСАНДРОВ
Членове:полк. ПЕТЬО СЛ. П.В

полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ
като разгледа докладваното от полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20236000600038 по описа за 2023
година
образувано по въззивна жалба от 20.06.2023 г. на подсъдимия ефр. П. И. Б. от
военно формирование № ....... – К. чрез защитника си адв. З. от АК – С.З.,
въззивна жалба от 22.06.2023 г. на частната обвинителка Н. В. Х. чрез
повереника й адв. Б. от САК срещу присъда № 5/07.06.2023 г. по нохд №
108/2021 г. по описа на Военен съд - София.

С обжалваната присъда подсъдимият ефрейтор П. И. Б., е признат за
виновен в това, че на 17.10.2019 г. към 19:45 часа в гр.К., при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил „........“ с рег. № ...........,
собственост на А.К.К., като се движил по бул. ”..........”, посока изток-запад до
..., нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в закона за
движение по пътищата (ЗДвП) и правилника за приложение на ЗДвП
(ППЗДвП), а имено:

Чл. 5. ал.1 от ЗДвП „Всеки участник в движението по пътищата:
т.1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди“;
- Не контролирал непрекъснато управляваното от него пътно превозно
средство лек автомобил „........“ с рег.№ ..........., като не възприел
своевременно опасността, пресичащ пешеходец и реакцията му не била
адекватна, като нарушил:
Чл. 20. ал.1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства , които управляват”,
1
- Превишил допустимата за движение в населено място скорост от 50
км/ч., като се движил със скорост 61.74 км/ч, с което нарушил:
Чл.21, ал.1 от ЗДвП „При избиране скоростта на движение на водача на
пътното превозно средство е забранено да превишава, в населено място 50
км/ч”.
- Не бил внимателен и предпазлив към пешеходеца ц.л. В.Х.В., като
нарушил:
Чл.116 от ЗДвП „Водачът на пътно транспортно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, хората
с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун,
към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун, и към престарелите
хора.
- Не опазил здравето на пресичащия ц.л. В.Х.В., като нарушил:
Чл. 3. от ППЗДвП „Участниците в движението са длъжни:
т.2. „да пазят живота и здравето на хората” и в резултат, на което
блъснал пешеходеца ц.л. В.Х.В., ЕГН ********** от гр. К. и по
непредпазливост причинил смъртта му, настъпила на 19.05.2020 г., като след
деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б „б“ във вр. чл.
343, ал. 1, б.”в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и чл. 54 от НК и е осъден на
една година и шест месеца лишаване от свобода, като е оправдан по
първоначалното му повдигнато обвинение - чл. 343, ал. 1, б.”в”, вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3 от НК.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така определеното
наказание на подсъдимия ефрейтор П. И. Б. е отложено за срок от три години.
На основание чл. 343 г от НК и чл. 37 ал. 1, т. 7 от НК е лишен от
правото да управлява МПС за срок от шест месеца.

Съдът се е разпоредил с вещественото доказателство по делото и по
направените разноски.

В жалбата на подсъдимия ефр. П. И. Б. чрез защитника му адв. З. от АК
– С.З. се сочи, че присъдата на първоинстанционния съд е неправилна,
незаконосъобразна, постановена при неправилно приложение на материалния
закон и едностранно тълкуване на събраните доказателства. Изтъква се, че
пострадалият В. е бил в опасната зона за спиране на автомобила, управляван
от подсъдимия, който не е имал техническа възможност да предотврати
настъпване на удара. Твърди се, че не е налице пряка причинно-следствена
връзка между причинените травматични увреждания на пострадалия В. от
ПТП и настъпилата му смърт шест месеца по-късно. Сочи се, че смъртта е
могла да бъде избегната, ако са били положени адекватни медицински грижи.
Иска се подсъдимият Б. да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан по
2
обвинението, за което е осъден. Алтернативно се иска изменение на
присъдата и налагане на наказание при условията на чл. 55 от НК, тъй като са
налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
В жалбата на частната обвинителка Н. Х., чрез повереника й адв. Б. от
САК се прави искане да се увеличи наложеното на подсъдимия Б. наказание
лишаване от право да управлява МПС от шест месеца на една година и шест
месеца.
С определение № 45/31.08.2023 г. Военен съд - Пловдив е върнал
въззивната жалба от 20.06.2023 г. на подсъдимия Б. на неговия защитник адв.
З. на основание, че тя не отговаря на изискванията на чл. 320, ал. 1 от НПК – в
нея се са посочени неизяснените обстоятелства и доказателствата, които
следва да се съберат и проверят от въззивния съд. Определението на Военен
съд - Пловдив (№ 45/31.08.2023 г.) е обжалвано с въззивна частна жалба от
07.09.2023 г. от подсъдимия Б. чрез неговия защитник до Военно-апелативния
съд. Иска се определението да бъде отменено, тъй като основната въззивна
жалба отговаря на изискванията на чл. 320, ал. 1 от НПК. Отново в тази жалба
е посочено становището на защитата защо подсъдимият следва да бъде
оправдан: пострадалият е бил в опасната зона на автомобила, управляван от
подсъдимия и ударът е бил непредотвратим, както и че няма пряка причинно-
следствена връзка между причинените травматични увреждания на
пострадалия от ПТП и настъпилата му смърт шест месеца след това.
Военно-апелативният съд, след като се запозна с определение №
45/31.08.2023 г. и въззивната жалба от 07.09.2023 г. на подсъдимия Б. счита,
че определението на Военен съд - Пловдив следва да бъде отменено,
доколкото във въззивната жалба на подсъдимия и защитника му са посочени
основните неизяснени обстоятелства и доказателства по делото, както и
становището на защитата по тях, както и е посочено какво се иска от
въззивната инстанция (основно искане за оправдаване и алтернативно
искане). Прави впечатление, че основната въззивна жалба е подадена на
20.06.2023 г., която е приета от съда без възражения и разпратена на страните,
а два месеца и десет дни по-късно съдът е приел, че тя не отговаря на
изискванията на чл. 320, ал. 1 от НПК.
С оглед на изложеното въззивната инстанция счита, че жалбата от
20.06.2023 г. на подсъдимия и защитника му отговаря на процесуалните
изисквания и доколкото към нея е приложена и въззивната жалба на частната
обвинителка Х., делото следва да бъде насрочено за разглеждане по реда на
въззивното производство. Въззивната инстанция счита, че на този етап не се
налага разпит на подсъдимия и събирането на нови доказателства.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане по реда на въззивното
производство с призоваване на подсъдимия ефр. П. И. Б. от военно
формирование № ....... – К., защитникът му адв. З. от АК – С.З., частната
обвинителка Н. В. Х., повереникът й адв. Б. от САК и прокурор от Военно-
апелативна прокуратура, като подсъдимият бъде уведомен, че присъствието
3
му в съдебно заседание е задължително.
Предвид горното и на основание чл. 327 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 45/31.08.2023 г. на Военен съд – Пловдив, с
което е върната въззивната жалба от 20.06.2023 г. на подсъдимия и неговия
защитник.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
27.11.2023 г. от 10.00 часа, в гр. София, Съдебна палата, Партер, зала № 4, за
която дата да се призоват страните:
подсъдимият ефр. П. И. Б. от военно формирование № ....... – К.;
адв. М. И. З. от АК – С.З., гр. С.З., ул. „.....“ № ........., телефон ........;
мобилен телефонен номер ..........;
Частната обвинителка Н. В. Х. - с. Г.Ч., ул. „.........“ № 2, област С.З.,
община К.; мобилен телефонен номер ............
Адв. Б. Б. Б. от САК – гр. С., ул. „.......“ № ....., мобилен телефонен номер
– .......... и
прокурор от Военно-апелативна прокуратура.
Подсъдимият да бъде уведомен, че присъствието му в съдебно
заседание е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране пред
Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4