РЕШЕНИЕ
№ 5034
гр. София, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110170379 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „ “ АД, ЕИК , със седалище и адрес
на управление: гр., бул. „ “ № , срещу В. ИВ. Г., ЕГН **********, гр. София, ул. „“ №, с
която се моли съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
5918.99 лв. – неизплатена цена на потребена вода през периода от 09.08.2017 г. до
10.06.2018 г. за имот, находящ се в гр. София, ул. „“ № , кл. № , ведно със законната лихва от
13.07.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 54,78 лв. за периода
от 09.09.2017 г. до 10.06.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № 46262/2018 г. на СРС.
Ищецът твърди, че между страните са налице договорни отношения, свързани с
предоставянето на В и К услуги за имота, посочен и в заповедта за изпълнение, а именно,
имот с адрес: гр. София, ул. „“ №. За задълженията, предмет на заповедното производство, в
базата данни на дружеството към клиентския номер, отнасящ се за имота, е създадена
договорна (съдебна) сметка .
Сочи се, че по силата на чл. 8 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи (Наредба № 4), получаването на В и К услуги става чрез
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на
водоснабдителните и канализационните системи или от съответния регулаторен орган, а за
процесния период правоотношенията между страните са регламентирани от Общи условия
за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „Софийска вода“ АД,
одобрени от КЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ (Общи условия), които са
общодостъпни на интернет страницата на дружеството http://www.sofiyskavoda.bg.
По силата на ОУ, ответникът има качеството на потребител на В и К услуги за
посочения имот. Съобразно Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране.
1
Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на противната страна.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
исковете се оспорват като неоснователни.
Оспорва се обстоятелството, че ответницата има качеството на потребител на ВиК
услуги през процесния период за имот, находящ се гр.София, ул. Зайчар № 202. Сочи се, че
тя не живее в имота от м.12.2001г., и има други постоянен и настоящ адрес. Сочи се, че от
представената като доказателство към ИМ справка от имотния регистър към Агенция по
вписванията е видно, че ответницата притежава 18,7/100 ид.ч. от намиращите се на
посочения адрес поземлен имот с площ от 320 кв.м. и сграда с площ от 35 кв.м. Поддържа
се, че ответницата не е била ползвател на имота през процесния период, като през
последните близо 10 години той е изоставен от собствениците си и се обитава от
самонастанили се лица от ромски произход.
Твърди се, че не са представени фактури или други надлежни разходно- оправдателни
документи), но и каквито и да било писмени доказателства за вземанията си, от които да
може, да се установи както, че ответницата дължи претендираните суми и е налице тяхната
изискуемост, така и техните конкретни размери по отчетни периоди, включително видовете
и количествата ВиК услуги, за които се твърди, че са предоставени на посочения адрес.
Претендират се разноски.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представена справка чрез отдалечения достъп до Агенция по вписванията-
Имотен регистър по отношение на лице В. ИВ. Г. за периода от 01.01.1991 г. до 09.11.2021 г.
Налице е вписване на наложена възбрана по отношение на 18.7/100 ид.ч. от поземлен имот с
планоснимачен номер 15 и административен адрес: гр. София, ул. „“ № и едноетажна
жилищна сграда с площ от 35 кв.м., рапзоложена в поземлен имот с планоснимачен номер
15 и административен адрес: гр. София, ул. „“ №
По делото е назначена комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза. Вещото лице се е извършил справка на място в счетоводството на ищеца и на
място във водоснабдения имот. Посочил е, че процесния имот е водоснабден. На
03.08.2017г. от екип на „Софийска вода“ АД е монтирал нов общ водомер с фабричен №
17067801 (Приемателно- предавателен протокол № 0100040, с начално показание 00000 и
считано от тази дата разходът на вода в обекта се е определял по показанията на
измервателния уред. Монтираният на водопроводното отклонение водомер е марка SENSUS
тип: Ф25 със фабричен №17067801. Същият отговаря на Закона за измерванията и е от
одобрен тип. Пломбиран е с пластмасова пломба и е преминал на първоначална проверка
през декември 2017 г. Проверителят не е констатирал нарушавана целостта на пломбата.
Съгласно изискванията на Закона за измерванията, водомерът подлежи на последваща
метрологична проверка в оправомощена лаборатория или подмяна до края на 2022г. Вещото
лице е посочил, че за спорния период от 09.08.2017г. до 10.06.2018 г. е таксувана
консумация от общо 2633,261 куб. м., от които 53,261 куб. м. на „база“ за периода от
10.06.2017 до 02.08.2017 по реда на чл. 39, ал. 5 и 6 от Наредба №4 на МРРБ, а от 03.08.2017
до 03.05.2018 са отчетени 2580 куб. м. по монтиран нов водомер с фабр. № 74860375.
Посочил е, че в базата данни на „Софийска вода“ АД, за спорния период няма въведени
данни за извършени отклонения по чл.22- чл.26 вкл. от Общите условия. Установил е, че
доставената на посочения адрес питейна вода се е отчитала чрез общия водомер с фабричен
№ 17067801. Вещото лице е разяснил правилото, че на всяко тримесечие „Софийска вода“
АД отчита показанията на индивидуалните водомери и на общия (приходен) водомер, който
е монтиран на водопроводно отклонение и обхваща цялото количество изразходвана вода в
сградата. При разлика между отчета по общия водомер и сумата от водопотреблението в
2
обособените имоти (индивидуални водомери или начислени бази на брой живущи),
разликата се разпределя пропорционално на индивидуалния разход във всеки имот
(съгласно Наредба №4 на МРРБ). Това количество „общо потребление" се включва във
фактурите само веднъж на всеки три месеца, т.е. при извършване на реален отчет и е
показано на втора страница на всяка тримесечна фактура. Сочи се, че за периода от
09.08.2017г. до 10.06.2018г. са спазени установените от „Софийска вода" АД срокове за
отчитане, с изключение на м. декември 2017г.Отчитането на изразходената питейна вода се
извършва с ползване на електронен карнет, при което не се изисква подпис на свидетел.
Вещото лице е констатирало, че по отношение на ответницата е създаден клиентски №
, по който е извършвано отчитането на доставената и изразходена питейна вода в имота и за
процесния период няма извършвани плащания на задълженията. Посочено е, че
задълженията за доставени през процесния период ВиК услуги са осчетоводени в
съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и изискванията на Общите
условия на "Софийска вода" АД.
В съдебно заседание вещото лице сочи, че в имота е в имота имало само общ водомер
и няма индивидуални водомери, не е ясно колко сгради е имало в имота, а към момента на
посещението му в имота има ново строителство -един блок и паркинг.
Исковете са с правно основание чл.422 вр. чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1 и
чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Предявеният установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК е допустим, тъй като със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 16.10.2018 г.,
постановена по частно гражданско дело № 46262 по описа на Софийския районен съд за
2018 година, е разпредено плащане в полза на ищеца от ответника на сумата от 5918,99 лв.,
представляваща неизплатена цена на потребена вода през периода от 09.08.2017 г. до
10.06.2018 г. за имот, находящ се в гр. София, ул. "" № , кл. № , ведно със законната лихва от
13.07.2018 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 54,78 лв. за периода
от 09.09.2017 г. до 10.06.2018 г. Предвид депозираното възражение по чл. 414 ГПК е
предявен иск в едномесечния срок от получаване на съобщението за това.
За да бъде уважен предявеният главен иск, съобразно разпределената доказателствена
тежест, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на
облигационно правоотношение между него и ответника, провокирано от договор за
предоставяне на ВиК услуги, че е изправна страна по същия и е изпълнил точно
задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимото възнаграждение.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите
за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон.
Според чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за
питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовни води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и
дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения.
По силата на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ, „потребители“ по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги, и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено
3
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в
сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 4/14.04.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон или в
изпълнение на концесионен договор. Общите условия се изготвят от ВиК и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) към МС на основание чл.6,
ал.1, т.5 ЗРВКУ, като същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централен ежедневник и имат сила на договор между доставчика на ВиК услуги и
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г.,
в сила от 28.08.2016 г., като обстоятелството относно одобряването на Общите условия от
регулаторния орган и влизането им в сила, първото от които не се и оспорва от ответника,
съдът намира за общоизвестни. Не се спори, че общите условия са надлежно разгласени,
поради което имат действие за всички абонати на дружеството.
С оглед на това следва да се приеме, че страните в производството са били обвързани
от облигационна връзка през исковия период, възникнала по силата на публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собствениците на
водоснабдителните и канализационни системи и от съответния регулаторен орган, в
съответствие с изискванията на чл.8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда да
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. От страна на ответника не се твърди и установява в срока по чл.11, ал.8 ЗРВКУ да
е внесъл в съответния ВиК оператор заявление, в което да е предложил различни условия,
респ. – такива да са били приети от ВиК оператора и отразени в допълнително писмено
споразумение.
По изложените съображения и базирайки се на приложени писмени доказателства/
справка от ИКАР и справка от Дирекция Общински приходи „Възраждане“ / съдът счита, че
е установено качеството на ответника на собственик на 18.7/100 ид.ч. от процесния
водоснабден обект, а именно имот, находящ се на ул. „“ . Обстоятелството, че ответницата е
съсобственик при тази квота се признава и с отговора на исковата молба. Ето защо се
установява и качеството на ответника на потребител на водоснабдителни и канализационни
услуги за процесния имот през исковия период, както и съществуването на облигационно
правоотношение с ищцовото дружество в обема на притежаваната от ответницата идеална
част от имота. Ирелевантно е направеното с отговора на исковата молба оспорване, че
ответницата не е живяла на този адрес през процесния период.
За установяване доставянето на питейна вода в обема, съответстващ на
претендираната от ищеца цена по делото е изготвена и приета комплексна съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият състав кредитира като
компетентно и обективно изготвени.
От нея се установява, че имотът е водоснабден, както и че е извършван отчет на
водомерите, като общо дължимата фактурирана сума за доставена питейна вода за исковия
отчетен период от 09.08.2017 г. до 10.06.2018 г. за процесния обект възлиза на сумата от
5918.99 лева.
Съобразно притежаваните от ответницата ид.ч. от процесния имот тя е задължена за
сумата от 1106.85 лева.
Задължението за заплащане на доставената питейна вода е парично и за периода на
4
своята забава потребителят дължи обезщетение за забава, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му, като в случая претенцията се явява
установена по основание. Мораторната лихва върху основателната част от главницата е в
размер на 10.24 лева, изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „ ” АД съобразно уважената част от исковете се
следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза на 106.08
лв., от общо дължим размер от 567.28 лева/ в т.ч. държавна такса- 167.28 лева, депозит за
вещо лице-300 лева, и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100
лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ/.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства дължимите разноски са в размер на 31,69 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. ИВ. Г., ЕГН **********, дължи на „ ” АД, ЕИК
,със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „ , сумата от 1106.85 лв. –
неизплатена цена на потребена вода през периода от 09.08.2017 г. до 10.06.2018 г. за
имот, находящ се в гр. София, ул. „“ № , кл. № , ведно със законната лихва от
13.07.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 10.24 лв. за
периода от 09.09.2017 г. до 10.06.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 46262/2018 г. на СРС, като ОТВХЪРЛЯ иска за главница за
стойността на доставена и потребена вода за горницата над уважения размер от 1106.85 лева
до пълния предявен размер от 5918.99 лева, иска за мораторна лихва над уважения размер от
10.24 лева до пълния претендиран размер от 54.78 лева и за претенцията за законна лихва
върху неоснователния размер на главницата.
ОСЪЖДА В. ИВ. Г., ЕГН ********** да заплати на „ ” АД, ЕИК ,със седалище и
адрес на управление: гр.София, , разноски в размер на 106.08 лева по исковото
производство и разноски в размер на 31.69 лева по ч.гр.д. №46262/2018 г. на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5