РЕШЕНИЕ №
гр.Плевен,
16.11.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, първи граждански състав, в публично заседание на дванадесети ноември , през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА
Д.
при секретаря ЖЕНИ СТОЙЧЕВА и в присъствието на прокурора ……………………………….. като разгледа
докладваното от съдията Данчев в.гр. дело № 739 по описа за 2020 год.
и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Въззивно обжалване.
С решение № 659/
16.06.2020г. постановено по гр.д.№ 880/ 2019г.Плевенски районен съд ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че Р.А.И.
ДЪЛЖИ на **** –ПЛЕВЕН ЕАД, ЕИК *****, сумата от 21,22 лв., представляваща стойност на ползвана и неплатена
топлинна енергия за периода от 01.06.2017г. до 30.09.2018г., която сума
представлява част от вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение №5110 от 12.11.2018г. по ч.гр.д.№8154/2018г. по описа на
ПлРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК – 08.11.2018г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 21,22лв. до размера на главницата от
121,22лв., като погасен чрез плащане в хода на производството, а за
разликата над тази сума до пълния
претендиран размер от 332,88лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Р.А.И.
ДА ЗАПЛАТИ на **** –ПЛЕВЕН ЕАД
сумата от 27лв., представляваща деловодни разноски за заповедното
производство и сумата от 1 058,76лв., представляваща деловодни разноски за
исковото производство, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА ****–ПЛЕВЕН ЕАД ДА ЗАПЛАТИ на Р.А.И. сумата от 627,20лв., представляваща деловодни
разноски за исковото производство, съразмерно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА, на
основание чл.77 от ГПК, ****–ПЛЕВЕН ЕАД ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски
районен съд сумата от 130лв., представляваща невнесени разноски за вещо лице.
Решението е
постановено при участието на „**** „ ЕАД , като трето лице – помагач на ищеца.
Това решение е
било съобщено на Р.А.И. ,чрез
процесуалния му представител адв.И. Д.
, на 07.07.2020г.
На 20.07.2020г., е подадена въззивна жалба
от Р.А.И. ,чрез процесуалния му представител адв.И. Д. срещу решението на РС-Плевен .
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и отговоря на изискванията на чл. 260
и чл. 261 от ГПК. Решението се обжалва в осъдителните спрямо жалбоподателя части .
Със жалбата са
подновени искания ,основани на чл. 183 и
чл. 190 от ГПК,които според жалбоподателя неправилно са били отхвърлени от
РС-Плевен.ПлОС ,обаче ,констатира ,че още с определението си № 2231 /
28.05.2019г. , ПлРС е
задължил на осн. чл. 183 , ал. 1 от ГПК ищеца да представи приложените към
исковата молба доказателства в оригинал ,както и на осн. чл. 190 от ГПК е
задължил ищеца да представи посочените в отговора на исковата молба писмени
доказателства по пункт 2-9/стр. 8-10 от отговора / ,т.е. тези доказателствени
искания на ответника по иска са били уважени , с оглед на което въззивната инстанция прецени
,че следва да остави без уважение същите
доказателствени искания .
Постъпил е писмен отговор от противната страна по делото
-„****Плевен“ ЕАД ЕИК: ****,според който въззивната жалба е неоснователна.В
писмения отговор не са направени искания за събиране на нови доказателства.
Плевенски окръжен съд ,като
разгледа въззивната жалба
при условията на чл. 268 от ГПК и като извърши проверка на обжалваното първоинстанционно решение в рамките на
правомощията си по чл. 269 от ГПК и според наведените в жалбата оплаквания
,намира ,че РС-Плевен е
постановил едно валидно и допустимо, а по съществото на спора
и правилно решение ,което по тази причина следва да бъде
потвърдено,като са налице и условията
на чл. 272 от ГПК за препращане към мотивите изложени от РС-Плевен.
Въз основа на доказателствения
материал по делото , а и всъщност е
безспорно между страните , че при
ищцовото дружество , на ответника Р.А.И.
е била открита
партида на потребител в качеството му на
собственик на жилищен имот в топлофицирана сграда – етажна собственост, на
посочения в исковата молба административен адрес- гр.Плевен , ул.“**** „ № ***
, вх.Б ,ап.11 . В този смисъл ответникът / той и въззивник в настоящото
производство пред ПлОС/ притежава
качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на Глава Десета, Раздел VІІ от
Закона за енергетиката /ЗЕ/ и между него и ищцовото дружество съществува
валидно облигационно правоотношение по
доставка и продажба на топлинна енергия,
което се регламентира от
действащите в тази област нормативни актове – Закон за енергетиката и приетите
въз основа на него Общи условия.
Установено е
също така от доказателствата по делото ,
че за процесния период 01.06.2017г.- 30.09.2018г. при ищеца е било
отчетено ползване на топлинна енергия в жилището на ответника, която не е била заплатена до подаване на
исковата молба.След завеждане на делото по смисъла на чл. 422 във вр. с чл. 415
,ал.1 от ГПК , от ответника е била
заплатена частично сумата от
100лв.
Спорът между
страните се концентрира около това дали е било
законосъобразно отчитано потребеното от ответника количество топлоенергия за процесния период и
оттам дали се дължи цялата претендирана от ищеца сума или само част от нея ,или
пък изобщо не е налице задължение на ответника в какъвто и да било
размер,поради неправилно отчитане и изчисляване на топлоенергията .
В това отношение Плевенски районен съд
правилно е обсъдил и интерпретирал заключението на единичната експертиза ,
изготвена от в.л. инж.Богданов , както и заключението на тройната експертиза ,като е направил извод
,че през неотоплителния сезон при никакви условия не е необходимо отделяне на
топлоенергия за БГВ,т.к. няма друга топлоенергия освен нея , която да подлежи на
разпределяне. Поради това ,след като от отчетените от топломера в абонатната станция
показатели се извадят технологичните
разходи за енергия в АС ,се получава именно енергията за БГВ ,която съответно
подлежи на разпределяне между абонатите ,ползващи топла вода ,какъвто безспорно
е и Р.И. ,според отчетените показатели от индивидуалните водомери , какъвто има
монтиран в апартамента му. При това не е
необходимо да се използват каквито и да било други величини при тези изчисления
. При тези обстоятелства, Плевенски районен съд е съобразил само стойностите за
ТЕ БГВ за месеците от неотоплителния сезон
и въз основа на месечните справки от „**** „ ЕАД и от приложение № 1 към тройната
експертиза, е получил общо дължимата сума в размер на 121,22 лв. – ТЕ за БГВ за
неотоплителния сезон . Съдът правилно не е отчел и ТЕ за БГВ за м.ноември
2017г. ,доколкото за този месец е претендирана и ТЕ , отдадена от сградната
инсталация ,за която е прието ,че не е точно определена с оглед на което не е
било възможно да се определи /разграничи / и ТЕ за БГВ.
По отношение на ТЕ ,отдадена
от сградната еинсталация ,която е другият компонент от претенцията на ищеца за
общо ползвана ТЕ , ПлРС правилно е преценил ,че тази стойност / за сградната
инсталация / не е правилно изчислявана
,не е в съответствие с въведената с Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. методика както приемат и
вещите лица , от което следва ,че не е
установен от събраните доказателства размера
на реално ползваната от ответника за процесния период топлинна енергия ,
отдадена от сградната инсталация , поради което претендираната за ТЕ за сградна
инсталация сума не е призната за дължима от ПлРС и искът е отхвърлен в тази му
част.
По този начин ПлРС
е изключил от задължението на ответника
тези компоненти от общия размер на исковата претенция ,които не са категорично
и безспорно установени от събраните доказателства и е присъдил само тази сума –
за топлоенергия за БГВ и то за неотопляемия сезон , когато това е единствената
потребена от ответника топлоенергия.
Поради тези
съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че
решението на ПлРС следва да бъде потвърдено в обжалваната от Р.И. част
като правилно и законосъобразно. С оглед този изход на делото, ПлРС правилно е
определил и дължимите от всяка от страните разноски, съразмерно с уважената
,респ. с отхвърлената част от иска ,като е взел предвид ,че по отношение на
сумата от 121,22 лв. –дължима за ТЕ за БГВ ответникът е станал причина за
завеждане на делото ,тъй като плащането на част от тази сума -100 лв. е станало
след това.
Поради изложеното ,
Плевенски окръжен съд
РЕШИ
:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 659/ 16.06.2020г. ,постановено по гр.д.№ 880/ 2019г. на Плевенски районен съд в обжалваните му части с които се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.422, ал.1 от ГПК, че Р.А.И. ДЪЛЖИ на ****–ПЛЕВЕН ЕАД, ЕИК *****, сумата
от 21,22 лв., представляваща стойност на ползвана и неплатена топлинна енергия
за периода от 01.06.2017г. до 30.09.2018г., която сума представлява част от
вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№5110 от 12.11.2018г. по ч.гр.д.№8154/2018г. по описа на ПлРС, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК – 08.11.2018г. до окончателното й изплащане,както и е ОСЪДЕН Р.А.И. ДА ЗАПЛАТИ на ****–ПЛЕВЕН ЕАД сумата от 27лв., представляваща деловодни
разноски за заповедното производство и сумата от 1 058,76лв., представляваща
деловодни разноски за исковото производство, съразмерно с уважената част от
иска.
Решението не
подлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал. 3 т.1 от ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :