Решение по дело №1612/2009 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№3873/19.11.2010г.

Гр.Варна,19.11.2010 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, VІІ СЪСТАВ, в публичното заседание на  деветнадесети октомври през две хиляди и десета година, в следният състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Моника Жекова

 

при участието на секретар А.Д. 

разгледа докладваното от съдия М.Жекова

гражданско дело номер  1612 по описа за 2009 год.

 

Ищецът П.М.П., ЕГН ********** ***  предявява в условията на обективно, кумулативно и субективно съединяване искове с правно основание  чл.108 ЗС против ответниците В.Х.Д.,ЕГН ********** и В. Христова Д., ЕГН ********** ***, местност „ Свети Никола „ № 47 с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на следните недвижими имоти :

ПИ № 10135.2572.108, находящ се в гр.Варна, к.к. „Чайка” ,  с площ  от 490  кв.м. , при граници :  на север имот  № 104, на изток имот № 107,  на юг имот № 109 ,  на запад имот № 127

ПИ № 10135.2572.109,  находящ се в гр.Варна, к.к. „Чайка”,  с площ  от 596  кв.м. , при граници :  на север имот №  108, на изток имот № 107,  на юг имот №  110 ,  на запад имот №  127

и осъждане на ответниците да предат на ищеца владението върху имотите .

Исковата си молба ищецът основана на твърдения, че е собственик на ПИ № 3073 , 3074 , 3075 по плана к.к. ЧАЙКА  .Трите имота първоначално били собственост на Георги Х. Стайков ,ЕГН **********  на който през 1991 г. със служебна бележка  от ОНС км.Чайка Варна било разрешено  да открие  кафе –аперитив в м-ст Кабакум. Ищецът твърди, че  Г. Стайков  с обикновен писмен договор  от 16.4.1994 г. му продал  търговския  обект заедно със земята - посочените по горе три мота.

Релевира се ,че от 1994 г. ищецът  упражнява фактическа власт върху имотите а в последствие   разбрал , че  отв.Данови  са се снабдили с КНА  за процесните имоти ,предмет на исковите претенции. Твърди се,  че   имот 108 е идентичен  на стария  имот  3075  а имот 109  на стария  3074, както и че към предявяване на иска фактическата власт  се упражнява от ответниците.

Ищецът е уточнил че се позовава на придобивно основание давностно владение  от 1994  г. до  края на лятото на 2008 г. / последно уточнение в първото открито с.з. лист 86 от делото/

В срока за отговор по реда на чл.131 ГПК ответниците, чрез процесуален представител са изразили становище по иска.

Ответниците  оспорват  твърдението  на ищеца  че до 94 г. имота се е владял от лице  с имена  Георги Стайков . Служебната бележка била издадена  за разкриване  на кафе -  аператив  и не съдържала данни  че фургонът бил поставен в процесните имоти. Представеният  договор  също не доказвал волеизявление за продажба . Този договор не кореспондирал с твърдението на ищеца, тъй като сборът от площта на  трите  имота не бил равен на посочената площ  от 1510  кв. м. Освен горното договорът нямал достоверна дата по см. на 181 ал.1 ГПК. Отв.Данови оспорват  по чл.193  ГПК истинността  на документа, като твърдят че не е подписан от  Стайков. Оспорва се твърдението, че ищецът е владял имотите  непрекъснато  от  94  г..Оспорва се представената от ищеца  скица УТ - 84 – П – 40  относно посочения в нея собственик.Оспорва се активната легитимация  на ищеца  като се твърди че ищецът не е собственик  на посочените в исковата молба основания .

Наведени са твърдения, че  от средата  на 95 г. до сега  ответниците  са придобили по давност имотите . Имотите  преди  95 г. били владени  от Стоян Ганев, който срещу  заплащане продал имотите  на Д.  и предал през лятото на  95 г. владението върху същите .  

В открито съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуалният му представител адв.В. Ставрев моли съдът да уважи иска като основателен и доказан и в негова полза да се присъдят сторените разноски. Процесуалният представител на ищеца представя писмени бележки .

В същото съдебно заседание ответниците,чрез процесуалният им представител оспорват иска и молят същият да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Обективират искане за присъждане на разноските по делото изразяващи се в депозит за проведена експертиза. Процесуалният представител на ответниците  адв.Боян Жеков представя писмени бележки по същество на спора.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235 приема за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото не спорят, че ответниците владеят имота поради което  с доклада по делото този факт е приет за ненуждаещ се от доказване.

От копие  на служебна бележка издадена от кметство  „Чайка” /л. 7/  е  видно, че   на 4 май 1991 г.  на лицето Георги Х. Стойков  с ЕГН  ********** ***  е разрешено  да разкрие „ кафе – аперитив” в собствения си фургон , поставен в близост до ресторант „ Лазурен бряг „ , местност „ Кабакум „ във Варна .

            На  16 април 1994 година  Георги Х. Стойков чрез неформален договор  продава  на П.М.П. ЕДИН  собствен ФУРГОН , преустроен  като кафе – аперитив  с разрешение от кметство „ Чайка” от 4 май 1991 г. за ползване,  както и МЯСТОТО  върху което е разположен / фургона / 1 510 кв.м., находящо се  в местността „Кабакум „ в землището на Варна за сумата  от 100 000 лева / сто хиляди лева /. /л. 8/.

Актуална скица на процесния ПИ № 10135.2572.108 в оригинал е приложена  на лист 24 от делото  а на втория имот ПИ № 10135.2572.109 на л. 23 от делото. Видно е от скиците ,че  ПИ 108  има стар идентификатор 3075 а ПИ 108  - 3074.

От копие на разписен лист  на КП от 1990 г. приложен на лист 25 от делото е видно , че  имот  № 3074  е  бил вписан на Стоян Колев Ганев  а съседния 3075  на Борис и Живка Василева чиито имена са задраскани и вписани  имената на ответниците Данови   съгласно  нотариални актове  80 и 79 от 2008 г.

На  11.8.2008 г. в полза на отв. В. и В. Данови /съпрузи/ е издаден КНА №  80, том ІІІ , рег.№ 4957, дело №  397/2008 по описа  на нот.Т.Велев, нот. с рег.№ 479  по описа на НК и район на действие  РС Варна .Видно от копието на КНА 80 / л.77/ ответниците са признати за собственици  на ПИ  3074 по плана на КК „Чайка „ във Варна  с площ на имота от 500 кв.м.  и граници ПИ №№ 3075, 3079  и път .

На същата  дата  е издаден от същия нотариус втори констативен  акт в полза на ответниците с  № 79, том ІІІ, рег.№ 4956 , дело № 397/2008 г./л.78/. С цитирания КНА 79 ответниците сем.Данови са признати за собственици  също въз основа на давностно владение  на имот ПИ 3075  в същия КК, с площ от 420 кв.м. и граници ПИ №№ 3076, 3074,път и ресторант „ Лазурен бряг „.

От допуснатата и приета по делото Съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещото лице Й.В. / л.109/  се изяснява  и установява, че  в предходния  кадастрален план на КК Чайка  от 1990  година имот №  3074  е  бил записан на Стоян Колев Ганев  а 3075  на Борис и Живка Василеви  а след това двата имота са записани на ответниците съгласно  нотариални актове  80 и 79 от 2008 г.

В хода на производството по делото е отрито производство по оспорване истинността на документ – договор за продажба   от  16.4.1994 г.  по реда на чл.193 ГПК .От допуснатата и приета по делото Съдебно почеркова експертиза / л.110 -113/ се установи, че оспорения документ е  автентичен , тъй като  подписът от именно на Георги Стойков  като продавач е  изпълнен  от лицето  Георги Стайков. Идентичността на имената на Стайков и Стойков бе установена и чрез удостоверение от община Варна приложено на лист 114 .

По делото са приложени и заверени за вярност с оригинала копия  на уведомителни  писма  издадени от община Варна /  по друго дело на същия състав на съда / от които е видно, че имот 109 е деклариран  от  Стоян Колев Ганев  на 22.4.1998 г.  – земя с площ от 1020 кв.м. и паянтова сграда от 54 кв.м. а в последствие Красимир Стоянов Ганев като наследник е предекларирал имота   през м. 9.2007 г.  с площ от 500 кв.м. и построената в него сграда  с РЗП  54.00 кв.м. а с декларация ./ л.113 ,114/.

В полза на двете страни са допуснати гласни доказателства за установяване на факта на владение върху имота.

Воденият от ищеца свидетел Георги Х. Стайков, ЕГН **********  твърди, че от 1986  е в местността „Кабакум”  и държал под аренда  първите частни заведения. Още  когато свидетелят започнал да се занимава с бизнеса, бай Стоян  живеел  в една землянка  и Стайков  му помагал. Малко по малко и П.  идвал  да  помага .Свидетелят давал  материали на П. и Стоян и те на баира си направили две стаи.Въпросните стаи твърди свидетеля били направени 1977-78 година със събрани материали. П. оставал да спи в стаичките.Редовно ищецът започнал да остава да преспива там след като закупил от свидетеля „ снек бара „.Същият свидетел обяснява, че през 1993 година П. купил бара  от  Стайков  за 2000 лева /стари пари / .На въпроси на съда  свидетелят отговоря, че е продал на ищеца само заведението,защото  „нямал документ за земята „. Свидетелят  Стайков  в началото на показанията си  казва, че в мястото сложил един фургон а в края на същите показания, че фургоните  били два . Когато  свидетелят оставил  въпросния снек бар П. вече не го работел а там свидетелят ходел от време на време , в месеца един път.

Вторият воден от ищеца свидетел Иванчо И. обяснява, че  познава ищеца П. от много години. Разказва, че в местността „Кабкум„ имало един Жоро, който работел в снек бара и през 1984-85  отсядали при  него. Жоро работел там и свидетелят знаел, че ищецът купил от Жоро заведението.Св.И.  е категоричен, че  Жоро сложил един  фургон  в имота . П.  често  ходел там да  почиства  а по- късно  П. и Жоро построили  по-нагоре на бай Стоян едно  бунгало. След 1995-6  П. постоянно  живеел там. Самото място  било около декар  нямало съседи  наблизо а фургонът бил един  „нямало два фургона „ .

Разпитани в полза на ответниците са водените от тях свидетели Д.Георгиев и В.Кирилов .

Свидетелят Добромир Георгиев Георгиев при предявяване на  скица находяща се на л.6 от делото категорично сочи, че знае имоти  3075, 3074 и 3072 като имотите  на Д.  а имот 3073 бил на Дилян Жечев .Св.Георгиев казва,че знае че имотите Д. купил през 1995-1996  година  от бай Стоян.10 дни след купуването на имотите имало среща в ресторант на която В.Д. почерпил за купуването .За имот 3075 свидетелят сочи, че има  една барака от 5 квадрата  празна и разбита  а в 3074 имало  желязна барака, която от свлачището паднала .Бай Стоян свидетелят мисли, че живеел в имот 3074, защото този имот излизал на  пътя .Имало заведение там във  фургона  и Жоро / „Кмета”/ държал този фургон.Първо имало един фургон а после още един до него. Заведението било  разположено в единия  фургон.За тези два фургона свидетелят сочи, че ищеца ги стопанисвал, бил виждал П. във фургоните.

Вторият свидетел воден от ответниците В. Спасов Кирилов твърди, че  се познава с В.Д. от 1991-1992 год. Свидетелят бил спасител тогава и твърди, че Стоян Ганев продал на Д. имотите  за 7 000 долара през 1995-1996 година.За сумата свидетелят разбрал от почерпката в заведението на „”Дюзата” където станало  на дума, че Д. купил имотите . Мястото било над заведението на „Дюзата” .Свидетелят  обяснява ,че познава Жоро а ищеца само  физиономия. Имало два фургона  като единия бил до другия с кафе аперитива но не знае от кога  са там .

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

За да бъде основателен искът за предаване владението на един недвижим имот с правно основание чл.108 от Закона за собствеността, е необходимо да са налице посочените в цитираната правна норма предпоставки, а именно: ищецът да е собственик на претендирания имот, а ответникът да се намира във владение на същия, без да има правно основание за това.

Ищецът твърди да е собственик на процесния имот, позовавайки се на придобивно основание –  давностно владение.

Дваностното владение като оригинерен способ изисква да бъде установено и доказано по несъмнен начин, че  ищецът е  упражнявал фактическа  власт върху имота трайно необезпокоявано и с намерението за своене на имота .

От ангажираните от ищеца гласни доказателства това не бе установено.

Ангажираните гласни доказателства са противоречиви, взаимоизключващи  и въз основа на тях не може да се направи извод, че ищецът е упражнявал трайна фактическа власт върху имота а още по-малко  да се изведе извод за наличие на  animus .

От показанията и на двамата водени от ищеца свидетеля не може да се установи къде точно се намира имота, каква е неговата площ , кои са границите на имота има ли един или два фургона  и дали са в  този имот.В частност от показанията  на  св.Г.Стайков който е бил в местността и  сключил неформалния договор за продажба с ищеца се установява, че Стайков бил продал на ищеца фургон без земя  за 2 000 стари лева , които показания се опровергават  напълно от отразеното в писмения договор.

Писмения договор за продажба е неформален и недействителен съгласно чл.26 ЗЗД и би могъл да бъде само индиция за начало на давностно владение . От показанията на водените свидетели  от ищца не се установи точно от кога, дали и  кой от двата  процесни имоти  е владял ищеца .

От допуснатите в полза на ответната страна гласни доказателства  се установи ,че ищецът  не е  упражнявал трайна фактическа власт върху точно процесните  имоти.Тези показания  кореспондират и със записванията в разписния лист и писмените доказателства от които се  вижда, че имотът  с номер 3074 / стар / е бил стопанисван от наричания от свидетелите  бай Стоян . Именно Стоян Ганев а след него и синът му  са декларирали имотите в данъчната служба.Данни затова ищецът до 2007  да е манифестирал по някакъв начин намерението за своене на имотите по делото не се събраха.

При така установено е видно, че ищецът не установи и не доказа твърдяното от него право на собственост на посоченото придобивно основание, поради което искът с правно основание чл.108 ЗС следва да бъде отхвърлен като неоснователен  и като недоказан .

 При липсата на едната от всички кумулативни предпоставки на нормата на чл.108 ЗС не е необходимо да се обсъжда дали ответниците се намират в имота и ако „ да„ на какво основание , респективно  възраженията за прекъсване на давността.

При този изход на спора съдът  присъжда на осн. чл.78, ал.3 ГПК в полза на  ответниците сумата от 120 лева съдебно деловодни разноски за депозит за съдебно техническа експертиза.

 

Мотивиран от гореизложеното и  на осн. чл.235 и 236  ГПК , съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ  предявените обективно кумулативно и субективно съединени искове от ищеца П.М.П., ЕГН ********** ***  против ответниците В.Х.Д.,ЕГН ********** и В. Христова Д., ЕГН ********** ***, местност „Свети Никола „ № 47 с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на следните недвижими имоти : ПИ № 10135.2572.108, находящ се в гр.Варна, к.к. „Чайка” ,  с площ  от 490  кв.м. , при граници :  на север имот  № 104, на изток имот № 107,  на юг имот № 109 ,  на запад имот № 127 и ПИ № 10135.2572.109,  находящ се в гр.Варна, к.к. „Чайка”,  с площ  от 596  кв.м. , при граници :  на север имот №  108, на изток имот № 107,  на юг имот №  110 ,  на запад имот №  127 и осъждане на ответниците да предат на ищеца владението върху имотите, при възведеното от ищеца придобивно основание  давностно владение  за периода  от 1994  г. до  края на лятото на 2008 г., като неоснователни и недоказани, на основание чл.108 от ЗС .

 

            ОСЪЖДА  П.М.П., ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ на В.Х.Д., ЕГН ********** и В. Христова Д., ЕГН ********** ***, местност „Свети Никола „ № 47 сумата от 120.00 лева /сто и двадесет лева / - съдебно деловодни разноски пред настоящата инстанция , на основание чл.78, ал.3 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните по делото.

 

           РАЙОНЕН СЪДИЯ: