РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. ХАСКОВО, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Д. Й. Х.
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20245600500744 по описа за 2024 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 584/19.07.2024 година, постановено по гр.д. №
1624/2023 година по описа на РС-Хасково, районният съд е уважил
предявения от С. В. С. с ЕГН:********** от **, със съдебен адрес гр.Хасково,
ул.”В.Търново” №12, адв.В. З., срещу И. А. Г. с ЕГН:**********, Р. П. Г. с
ЕГН:**********, двете от ***, и А. П. Г. с ЕГН:********** от ***, всички със
съдебен адрес гр.Хасково, ул.“Хан Кубрат“ №8, ет.2, офис 5, адв.К. Н., иск с
правно основание чл. 108 от ЗС, като е признал да установено по отношение
на тримата ответници, че ищецът е собственик на основание покупко-
продажба на следния недвижим имот: таванско помещение №1 с площ
6,76кв.м., при граници : общо помещение и таван №19 на Д. А., прилежащо
към самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, находящ се в сграда с
идентификатор *** в ***. Едновременно с това, ответниците са осъдени да
предадат на ищеца владението върху същото помещение. С оглед изхода на
делото, направените от ищеца деловодни разноски са възложени на
ответниците.
1
Недоволни от така постановеното решение са останали ответниците
в първоинстанционното производство И. А. Г., Р. П. Г. и А. П. Г.. С подадената
въззивна жалба се въвеждат доводи за неправилност – необоснованост и
нарушение на материалния закон. Въззивникът настоява, че представените от
ищеца гласни доказателства не установяват по несъмнен начин правото му на
собственост върху процесното таванско помещение. Освен това, не се
доказвало – ответниците да владеят именно претендирания от ищеца таван №
1, което правило неоснователна ревандикационната му претенция. Отделно от
това въззивниците считат, че са провели успешно доказване на твърдението
си, че владеят процесния имот на правно основание – той бил закупен от
наследодателя им през 1984 година и от тогава го владеели непрекъснато,
необезпокоявано, като собствен. Т.е. било доказано и второто им възражение,
с което се противопоставили на ищцовата претенция – за придобиване на
имота по давност. С тази и останалите доводи, въведени с въззивната жалба,
молят въззивния съд да отмени атакуваното решение, да отхвърли иска в
пълния му обем и да им присъди направените деловодни разноски за двете
инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК въззиваемият С. В. С., чрез
упълномощен адв. В. З., подава писмен отговор. Оспорва въззивната жалба
като неоснователна. Заема становище за правилност на атакуваното решение и
прави искане за неговото потвърждаване, както и за присъждане на деловодни
разноски за въззивната инстанция. Счита, че представените от него
доказателства по несъмнен начин установяват идентичността на процесното
таванско помещение с това, владяно от ответниците. А събраните по делото
гласни доказателства изключвали възможността ответниците да са придобили
това помещение по давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
правилността на обжалваното решение, като съобрази доводите и исканията
на страните, констатира следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена
в срок, от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес
от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
2
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът
на ХОС намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Неоснователно е въведеното от въззивниците възражение за недопустимост на
решението поради неконституиране на необходим другар, чието участие в
процеса е задължително (според тях) – съпругата на ищеца. На първо място,
въззиваемият твърди, че към момента на придобиването на таванското
помещение не е състоял в граждански брак, следователно е едноличен
собственик на процесния недвижим имот, а въззивниците не представят
доказателства за противното. На второ място - с оглед разясненията, дадени с
ТР № 3/29.06.2017 година на ОСГК, постановено по тълк.дело № 3/2016
година на ВКС, по исковете за собственост на вещи или имоти, придобити в
режим на СИО, съпрузите са необходими, а не задължителни другари. От тук
– съдът няма служебно задължение да дава указания на страните относно
задължителното конституиране на съпруга в процеса по вещен иск, а след като
съпругът не е бил привлечен за участие в процеса – не е допуснато
процесуално нарушение, водещо до обезсилване на съдебното решение по
вещен спор.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен
акт, съобразно разпореждането на чл. 269 ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и
отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран като
ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС, а произнасянето на РС-Хасково
съответства на заявената за разглеждане претенция.
При разглеждането на делото първоинстанционният съд е събрал
всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Съдът
обосновано е отговорил на всички направени от ответниците възражения.
Обсъдил е в съвкупност събраните по делото доказателства и не е допуснал
сочените от въззивниците нарушения. Въз основа на тях е достигнал до
правилния и законосъобразен извод, че предявеният ревандикационен иск е
основателен и доказан, поради което правилно го е уважил. Изложените от
първоинстанционният съд мотиви на основание чл. 272 от ГПК се споделят от
настоящата инстанция.
3
Възприема се и изложената от ХРС фактическа обстановка, поради
което ХОС се придържа към нея. Пред настоящата инстанция не се
представиха нови допустими доказателства, които да дават основание да се
направи извод, различен от направения от решаващия съд.
Делото е образувано по ревандикационен иск с правно основание чл.
108 от ЗС, като ищецът В. С. претендира, че чрез нотариално оформена сделка
покупко-продажба е придобил собствеността на апартамент № 1 с
идентификатор ***, находящ се на първи етаж в ***, заедно с прилежащото
избено помещение №1 с площ 6,54кв.м. и прилежащото таванско помещение
№1 с площ 6,76кв.м. Предметът на настоящото дело е последното таванско
помещение, като ищецът твърди, че то се ползва от ответниците, които
отказват да го освободят.
Ответниците оспорват иска с твърдение, че процесното таванско
помещение е тяхна собственост и го владеят на правно основание. Основното
им защитно твърдение е за придобиване на това помещение заедно със
собствения им апартамент още през 1984 година. Считат, че ищецът не е
придобил правото на собственост върху същото чрез покупко- продажба, тъй
като неговият праводател и преди това предишният праводател не са
притежавали това право, за да се осъществи транслативния ефект на сделката.
При условията на евентуалност претендират придобиване на процесното
таванско помещение по давност, като твърдят, че от 1984 година до сега,
първоначално техният наследодател, а след смъртта му единствено те владеят
същото необезпокоявано и явно.
От представения и приет като доказателство по делото нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №**, том **, рег.№**, дело
№107/2023г. на нотариус Капка Войнска с рег.№352 по регистъра на
нотариалната камара, се установява, че на 09.03.2023 година ищецът е закупил
от Т. П. К. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ
апартамент на ет.1, в ***. В нотариалния акт е записано, че заедно с
апартамента се продава, респ. купуват и прилежащи помещения, описани
както следва: избено помещение №1 с площ 6,54кв.м. и таванско помещение
№1 с площ 6,76кв.м., ведно с 1,637% идеални части от общите части на
сградата и съответното за обекта право на строеж върху поземления имот.
Правата на праводателя на ищеца Т. П. К. се установяват от представения и
4
приет като доказателства нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот от 12.12.2018 година. А от Договор за замянка на недвижим жилищен
имот от 10.11.1985 година става ясно, че първият приобретател на имота е бил
П. Ж. Т. и неговата съпруга, които са продали на Т. П. К. Към спора е
релевантно съдържанието на договора от 10.11.1985 година и НА от
12.12.2018 година в частта относно описанието на процесното таванско
помещение, което е идентично с описанието в НА № 131/2023 година и е
както следва: таванско помещение № 1 с площ 6,76 кв.м. при граници и
съседи: коридор, общо помещение и таван № 19 на Д. А.
Не е спорно между страните относно обстоятелството, че
ответниците както към момента на придобивната сделка, така и понастоящем
се намират в имота (спорното таванско помещение), че ищецът е поискал да
му бъде предадено владените върху същото, но ответниците са отказали.
В подкрепа на своите твърдения за придобивно основание
ответниците представят договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти от 18.06.1984г. От съдържанието на
договора се установява, че на П. Р. Г.(наследодател на въззивниците) е
продаден апартамент № 41, находящ се в **, със застроена площ 76,96кв.м., с
принадлежащите таванско помещение № 41 с полезна площ 4,80кв.м., избено
помещение № 41 с полезна площ 4,30кв.м., с 1,275% идеални части от общите
части на сградата и 1,275% идеални части от правото на строеж върху
мястото.
По делото са събрани гласни доказателства, които са спорни. От
показанията на свидетеля Т. П. К. се установява, че от момента на
закупуването на процесното таванско помещение като прилежаща част към
апартамента му през 2018 година, той не го ползвал, Но неговият праводател
му го показал и обяснил, че го предоставил за ползване на съседи. Самият св.
К. също в личен разговор с И. Г. дал съгласие те да продължат да го ползват.
Свидетелят е категоричен, че става въпрос за същото таванско помещение,
което е закупил, а след това – продал на ищеца. След сделката свидетелят се
обадил по телефона на ответницата Р. Г. и й казал да му даде ключа за
таванското помещение, което им предоставил за ползване. Тя му отговорила,
че ще се видят, ще се разберат и ще му даде ключа. Впоследствие, обаче, Г. му
заявили, че техният таван не им харесвал, а ищецът го уведомил, че
5
ответниците отказват да предадат помещението. Р. Г. отново се обадила на св.
К. и му казала, че предлага 1700лв., за да закупи въпросния таван и той да
предложи това на новите купувачи, защото те вече не разговаряли.
Св. М. П. М. твърди, че ответниците дошли да живеят в блока през
1983г. или 1984г., от тогава започнали да стопанисват помещението, като
направили подобрения в него. В същия смисъл са и показанията на св. Й.В.Т. и
св. Х.Ц. Д., които твърдят, че спорове за този таван не е имало.
В първоинстанционното производство е извършена съдебно-
техническа експертиза, заключението на която ХОС възприема изцяло. Става
ясно от заключението, че за таванския етаж на сградата не е съхранена
проектна и/или строителна документация, т.е. идентификацията на
помещението е възможна само въз основа на описанието в документите за
собственост. Вещото лице аргументира подробно, ясно и безпротиворечиво
изводите си за това – защо процесното таванско помещение, така както е
описано в документите за собственост на ищеца и неговите праводатели, е
именно таванското помещение, в което в момента се намират ответниците. От
друга страна – описанието по граници, съседи и дори площ на таванското
помещение, собствено на ответниците, напълно изключва то да съвпада с
процесния таван. Така, площта на процесния таван е 6,76 кв.м., а закупеното
от праводателя на въззивниците П.Г. таванско помещение е с площ 4,30 кв.м.
Границите/съседи на помещението към апартамент № 41 (собствен на
ответниците) – три други тавански помещения № 2, 20 и 27, -напълно
изключват възможността това да е именно процесното помещение, в което в
момента се намират Г.. При изграждане на изводите си по тези въпроси съдът
дава приоритет на заключението на СТЕ, което намира опора в писмените
доказателства – обсъдените по-горе документи за собственост на страните и е
базирано и на непосредствен оглед на място, пред показанията на свидетелите
М., Т. и Д., които са запознати единствено с начина на фактическото ползване.
ХОС намира за недоказано по категоричен начин твърдението на
ответниците за придобиване на процесното таванско помещение по давностно
владение. От показанията на св. Т.К. се установява, че ответниците не са били
владелци, а само ползватели на спорното помещение, като са се намирали в
имота с негово съгласие, а преди това – със съгласие на неговите праводатели
и първите собственици на имота. При всяко едно прехвърляне на
6
собствеността върху жилището и прилежащия му таван ответниците са били
уведомявани за наличието на нов собственик, след което са получавали ново
съгласие за ползване. А съобщеното от св. Т.К. поведение на ответниците И.
Г. и Р. Г. –изразено първоначално съгласие да се предадат ключовете и имота, а
след това – заявено желание да го закупят, - разкриват съзнание у ответниците
за това, че държат чужд имот. От друга страна, показанията на свидетелите М.,
Т. и Д. не установяват основанието, на което ответниците са се намирали в
имота. Това, че за процесното помещение не е имало спорове се дължи на
съобщената от св. К. причина – дадено съгласие за ползване от него на Г., по
времето, когато той е бил собственик, а преди това – дадено съгласие за
същото от неговия праводател (първия собственок), за което св. К. също е бил
информиран.
Ето защо съдът намира за недоказано въведеното от ответниците
твърдение, че понеже праводателите на ищеца не са притежавали правото на
собственост върху процесното таванско помещение, то не са могли да го
прехвърлят на ищеца. И обратното – чрез валидна сделка с транслативен
ефект ищецът е придобил таванско помещение, което е идентично с това,
което в момента се държи от ответниците Г.. Не се установява правно
основание, на което да продължи това държане. Ето защо предявеният
ревандикационен иск е основателен и следва да бъде уважен.
РС-Хасково е достигнал до същите изводи, поради което атакуваното
решение следва да бъде потвърдено като правилно – законосъобразно и
обосновано.
С оглед изхода на делото, на въззивниците следва да бъдат
възложени деловодни разноски, направени от въззивника – заплатено
адвокатско възнаграждение, за което се представят надлежни доказателства.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 584 от 19.07.2024 година, постановено
по гражданско дело № 1624 по описа на РС-Хасково за 2023 година.
ОСЪЖДА И. А. Г. с ЕГН:**********, Р. П. Г. с ЕГН:**********,
двете от ***, ап.41, и А. П. Г. с ЕГН:********** от ***, да заплатят на С. В. С.
7
с ЕГН:********** от *** сумата 800 лева – деловодни разноски за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8