Решение по дело №1192/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Р.А.Х. с ЕГН: *********** *** чрез адв.З.Р. *** против решение № 439/12.05.2023г. постановено по н.а.х.д. № 816/2023г. по описа на Районен съд Бургас. Счита решението за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Оспорва установената фактическа обстановка. Възразява за нарушено право на защита, което обосновава с неяснота досежно деянието за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Иска се отмяна на съдебното решение и на потвърденото наказателно постановление. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и прави искане да бъде уважена.

Ответникът – Директор на Национално ТОЛ управление към Агенция „пътна инфраструктура“, редовно уведомен, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане да бъде оставена без уважение и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е потвърдил наказателно постановление № 001295/05.12.2022г., издадено от директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, с което за нарушение по чл.139, ал.6 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.3 от ЗДвП, на Р.Х. е наложена глоба в размер на 300 лева. За да постанови решението си съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество е обосновал извод за съставомерност на деянието и правомерно ангажиране отговорността на водача на соченото основание. Съдът е преценил наложеното наказание за правилно определено по вид и размер и при липсата на предпоставки за квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай“, поради което е потвърдил наказателното постановление.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно правомерното ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето се споделят и от настоящия съдебен състав.

С издаденото наказателно постановление е ангажирана отговорността на Р.Х. в качеството му на водач на МПС с рег.№ А7289НТ, за това, че на 12.06.2022г. на път I-7, км.233+320, пътен участък с.Мокрен – с.Зимница, посока на движение с.Зимница, е без заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, като на основание чл.179, ал.3 от ЗДвП, във вр. с чл.139, ал.6 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300,00 лева.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.6 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.

Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, за преминаване по платената пътна мрежа, се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси, на база време и на база изминато разстояние: такса за ползване на платената пътна мрежа; винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа.

Неоснователни са възраженията на касатора, за допуснати съществени процесуални нарушение при постановяване на обжалваното решение, които да са довели до нарушаване правото му на защита, предвид твърдяната неяснота относно деянието за което е ангажирана отговорността му, което обосновава с разминаване в датата на плащане компенсаторна такса в размер на 70лв. и зачитането на това плащане за нарушение извършено на 10.06.2023 г., за което не му е съставен АУАН.

Процесното деяние е установено чрез справка в електронната система за събиране на пътни такси от контролно устройство с идентификатор № 10031 и за същото е генериран запис от системата с № 001295/12.06.2022 г.

По делото не е спорно, че за управлявания от касатора лек автомобил, по път включен в обхвата на платената пътна мрежа, на 12.06.2023 г., в 12,21ч., не е била заплатена дължимата винетна такса. В този смисъл видно от възраженията вписани при съставянето на процесния АУАН, Х. собственоръчно е написал „В 11,46 ч. на 12.06. бях проверен и се установи липса на винетка. Заплатих компенсаторна такса, както изисква закона. На 14.06. закупих винетка. Считам, че не съм нарушил закона.“. Тези твърдения не се подкрепят от събраните по делото доказателства, тъй като не се установява касатора да е бил проверен на 12.06.2022 г. в 11,46 ч., а компенсаторната такса е била заплатена на същата дата, но в 11,36 ч., тоест преди евентуалната проверка.

Съгласно чл.10, ал.2, изр.първо от ЗП, при установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното пътно превозно средство не е заплатена съответната такса по ал.1, водачът на пътното превозно средство, неговият собственик или трето лице може да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от административнонаказателна отговорност. Видно от цитираната норма, заплащането на компенсаторна такса е дължимо след като се установи, че превозното средство се движи по пътната мрежа, без да е заплатена съответната такса, тоест няма как заплатената компенсаторна такса на 12.06.2022 г. в 11,36 ч. да бъде отнесена към процесното нарушение, което е установена на същата дата, но в 12,21 ч., тоест в един по-късен момент. Ето защо, правилно така извършеното плащане е отнесено от наказващия орган за друго аналогично нарушение извършено на 10.06.2022 г., за което на касатора не е бил съставен АУАН. Същевременно от представените по делото доказателства не се установява да е заплатена компенсаторна такса, която безспорно да може да бъде отнесена към процесното нарушение, поради което правилно на Р.Х., като водач на лекия автомобил, за нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП е наложено административното наказание предвидено в нормата на чл.179, ал.3 от ЗДвП, а именно глоба в размер 300 лв.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно, поради което и на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН следва да му се присъди в размер на 80,00 лева, определено на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 439/12.05.2023г. постановено по н.а.х.д. № 816/2023г. по описа на Районен съд Бургас.

ОСЪЖДА Р.А.Х. с ЕГН: *********** *** да заплати в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева (осемдесет лева).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: