Р Е Ш Е Н И Е
№ 88/22.2.2018г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и втори януари, две хиляди и осемнадесета година
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
С. Янев |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 538 по
описа на съда за 2017 г. |
||
Производство е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във връзка с чл. 203 от АПК и е
образувано по исковата молба на Я.С.Д. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв.
С. против Главна дирекция „Изтърпяване на наказанието“ гр. София, с искане да
бъде осъден ответникът да заплати сумата от 50 000 лева за неимуществени вреди,
ведно със законовите лихви от 05.01.2013 г. до окончателното изплащане на
сумата.
В исковата молба се твърди, че ищецът е изтърпявал наказание „Лишаване от
свобода“ в Затвора Пазарджик за периода от 05.01.2013 г. до настоящия момент в
килия № 705. Посочено е, че килията е пренаселена, мръсна, обитавана от
гризачи, хлебарки и дървеници. Няма достатъчно осветление и достъп до чист
въздух. Водата постоянно мирише на хлорна вар и е отвратителна за пиене.
Съдържа се и оплакване по отношение на количеството и качеството на
предлаганата храна. В исковата си молба ищецът твърди, че при полагания от него
труд в Затвора Пазарджик, а именно търкане на пластмасови кутии, се е вдигал
прах, за който не са му били предоставени защитни средства. Посочено е, че
условията, при които се работи, са в нарушение на законодателството за
предоставяне на безопасни условия на труд. Ищецът е посочил, че в резултат на
лошите условия в затвора се е разболял от инсулт, диабет и е прекарал
инфаркт. За тези си оплаквания същият е
сигнализирал администрацията на затвора, която не е предприела действия по
извършване на медицински прегледи. Вследствие на това твърди, че е претърпял
неимуществени вреди – унижение, възмущение, чувство на малоценност и принуда да
търпи неща, противни на волята му. Тези неимуществени вреди, ищецът оценява на
50 000 лв., като моли съда да осъди ответника ГД „Изпълнение на
наказанията“ да заплати посочената сума, ведно със законовите лихви от
05.01.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.
С молба вх. № 3699/18.09.2017 г. адв. С., като пълномощник на ищеца, е
конкретизирал исковата си молба, като е посочил, че ищецът боледува от
посочените болести от 09.04.2017 г. и го лекуват в затвора. С оглед на това е
направил доказателствено искане да бъде изискана и приложена към делото
медицинската документация на лишения от свобода, съхранявана в Затвора
Пазарджик. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си да вземе
мерки за опазване на живота и здравето на ищеца, които произтичат от чл. 2 от ЗИНЗС и ЕКЗПЧ. По отношение на извършената от ищеца работа по търкане на
пластмасови кутийки е посочено, че за извършената дейност не му е била
осигурена защитна маска и облекло,
поради което същият е вдишвал прах, водещ до увреждане на здравето му. В резултат на това са настъпили и други
неимуществени вреди, а именно притеснения и страхове, обида и възмущение от
това, че трябва да работи при подобни условия. Поддържат се оплакванията за
лошата хигиена и битови условия, при които е настанен ищецът, както и
твърденията за пренаселеност на спалните помещения, че храната е лошо качество
и с малко количество, за недостатъчната осветеност в килиите.
В съдебно заседание, ищецът се явява лично и с адв. С., който поддържа
предявения иск и ангажира доказателства. Счита, че от събраните по делото
писмени и гласни доказателства са се доказали твърденията, изложени в исковата
молба.
За ответника се явява юрисконсулт Ч., който оспорва иска и моли да бъде
отхвърлен като неоснователен. Счита, че в хода на съдебното производство са
останали недоказани твърденията на ищеца за причинените му вреди, вследствие на
незаконосъобразни действия или бездействия на служители на Затвора в гр.
Пазарджик, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Претендира заплащането
на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище, че
предявеният иск е частично основателен. Моли да се уважи исковата молба, като
се присъди обезщетение в справедлив размер.
Административен
съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Ищецът Я.С.Д. *** на 23.12.2014
г. за доизтърпяване на наказание в размер на 25 години лишаване от свобода. В
периода 23.12.2014 г. до 06.01.2015 г. е настанен в „Приемно отделение“ спално
помещение № 206 с площ от 13,5 кв. м. с още 4 лишени от свобода. Със санитарен възел
с течаща вода разполага съседното - № 207 спално помещение, което е преходно.
Санитарният възел има течаща студена вода. От 06.01.2015 г. до 12.01.2015 г. е
бил настанен с още 12 други лишени от свобода в № 802 спално помещение с площ
от 36,89 кв. м., което разполага със санитарен възел и студена течаща вода. От
12.01.2015 г. до настоящия момент е бил настанен с още 11-15 други лишени от
свобода в № 705 спално помещение с площ от 37,94 кв. м. в спалното помещение
има тоалетна и студена течаща вода. Във всички помещения светлината е дневна, в
тъмната част на денонощието – изкуствена.
Посочената фактическа обстановка
съдът е установил от представените от Затвора Пазарджик справки с вх. №№
3728/19.09.2017 г. /л. 15/ и 4618/07.11.2017 г. /л. 74/.
По делото е разпитан като
свидетел лицето А.С.К., чиито показания съдът възприема като достоверни,
последователни и непротиворечиви на събраните по делото доказателства. В
отговор на поставените му въпроси свидетелят заявява пред съда, че с ищеца не
са наставени в една килия, но той често посещава спалното помещение, в което е
настанен, предвид на което има и непосредствени наблюдения от условията в него.
Свидетелят заявява, че помещението е било цялото в мухъл, влага, обитавано от
хлебарки и дървеници, в същото се срещат плъхове. В килията на ищеца има
тоалетна и течаща вода – имат мивка, тоалетна, течаща студена вода. С топла
вода лишените от свобода разполагали в общата тоалетна и баня, която се
използва от много хора. В килиите е тясно, недобре осветено и недобре отоплено.
Според свидетеля храната е с лошо качество и малко количество – не получават
полагащите им се 100 г месо. От свидетелските показания се установява, че
ищецът е работил в затвора във фирма „АБВ“ за търкане на кутии, при която
дейност се отделя стъклена вата, която е изключително вредна за дихателните
пътища. Според свидетеля на работещите там лишени от свобода не са били
предоставени предпазни маски, а само ръкавици. Свидетелят не е полагал труд по
едно и също време с ищеца, поради което няма непосредствени впечатления за това
какъв период от време е работил и при какви условия. Впечатленията му за
работата са в резултат на полагания от него труд на същото работно място.
По делото е допусната и изслушана
съдебно-медицинска експертиза, която като неоспорена от страните съдът
възприема като компетентно изготвена и непротиворечаща на останалите събрани по
делото доказателства. В отговор на поставените му въпроси вещото лице д-р П.М.
е заявил, че Я.Д. боледува от захарен диабет тип 2, при което заболяване
основните фактури за развитието са хиподинамия, стрес, нерационално хранене,
наднормено тегло и генетична предиспозиция. Според вещото лице диабетът има
многофакторна генеза и не може да бъде свързан само с елементи на битовата или
професионална среда. Диабетът не е професионално заболяване. В заключението се
казва, че при ищеца е диагностициран прекаран миокарден инфаркт, който не може
да бъде датиран във времето. Инфарктът е протекъл безболково, прекаран е на
крак и не се наложила хоспитализация, за да може да се установи началото му.
Двете налични заболявания на ищеца са медицински свързани, тъй като болните от
диабет много по-често получават инфаркт на миокарда или исхемичен инсулт.
Направено е заключение, че не може да се намери пряка връзка между развитието
на заболяванията и условията на бит и труд в затвора. Освен това, при Я.Д. е
проведено адекватно съвременно лечение в болница, при което са предписани
медикаменти за продължително лечение, които могат да се прилагат по време на
престоя му в затвора.
По делото е представена и справка
с вх. № 5555/22.12.2017 г. /л. 110/ от Службата по трудова медицина „Надежда“
ЕООД гр. София, от която се установява, че ищецът е упражнявал трудова дейност
в Затвора Пазарджик, изразяваща се в зачистване с пила на кутийки за контактори
към фирма „АББ България“ ЕООД. Работата е извършвана в помещение /цех/ с
оптимален достъп до работното място с достатъчно пространство за работа до 8
часа дневно, при микроклимат и шум, измерени и съответстващи на БДС. В
помещението се извършват ремонтни дейности на покривната конструкция, което
предвижда направата на окачен таван с изцяло ново осветление, тъй като
осветеността към момента на измерването не съответства на изискванията на
Наредба № 49. В справката се казва, че работата е физически лека, монотонна, с
предимно натоварване на мускулни групи на горни крайници, дейността се извършва
в статична седяща работна поза и няма системна ръчна работа с тежести. На
работещите са предоставени лични предпазни средства – предпазни ръкавици и
маски, медицинско наблюдение, инструкции за работа, проведен е инструктаж и
обучение. Спазени са и изискванията на труд и почивка.
Установи се от представените по
делото протоколи от 24.01.2014 г.; 20.02.2014 г.; 13.03.2014 г.; 15.05.2014 г.;
17.06.2014 г.; 11.07.2014 г.; 23.08.2014 г.; 18.09.2014 г. 16.10.2014 г.;
13.11.2014 г.; 11.12.2014 г. 21.04.2015 г. 12.05.2015 г.; 26.01.2016 г.;
09.02.2016 г.; 31.10.2016 г. и 14.12.2016 г. /л. 48-57/, че в Затвора Пазарджик
е извършвана дезинфекция, дератизация и дезинсекция.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна
страна съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание
чл. 1 от ЗОДОВ, който регламентира отговорността за вреди, причинени от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Предвид очертания от ищеца предмет на иска, се претендират неимуществени вреди изразяващи се в обида,
огорчение, възмущение, чувство на малоценност и принуда да търпи неща, противни
на волята му.
Така предявеният иск, съдът счита за частично доказан по основание.
За да бъде доказана основателността на иск по чл. 203 от АПК във във връзка
с чл. 1 от ЗОДОВ е задължително наличието на следните предпоставки, които
трябва да са в кумулативна връзка: причинена вреда; незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по
повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните
под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания на жестоко и нечовешко
отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 и т. 3 от същия закон за изтезания,
жестоко и нечовешко отношение се смятат: 2. умишлено поставяне в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или
бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; 3. унизително
отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да
върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх,
незащитеност или малоценност.
Разпоредбите на чл. 3 и на чл. 43, ал. 2 и ал. 4 от ЗИНЗС
са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за
лишаване от свобода и задържане под стража. Тези разпоредби са действали през
процесния период, което е основание за преценка във всеки конкретен случай при
предявен иск за обезщетение на това основание доколко тези законови гаранции са
реализирани в конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът
изтърпява наказанието си лишаване от свобода и задържане под стража.
Относима към спора е и друга материалноправна разпоредба
на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи, която е ратифицирана от България през 1992 г. и съгласно чл. 5, ал. 4
от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на страната и
има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които й
противоречат. Според посочената разпоредба от Конвенцията никой не може да бъде
подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Безспорно по делото е установено,
че ищецът Я.С.Д. *** на 23.12.2014 г. като до 06.01.2015 г. е настанен в
„Приемно отделение“ спално помещение № 206 с площ от 13,5 кв. м. с още 4 лишени
от свобода, където лишените от свобода са разполагали с 3,38 кв.м. площ, по
представената справка от Затвора Пазарджик. От 06.01.2015 г. до 12.01.2015 г. е
бил настанен с още 12 други лишени от свобода в № 802 спално помещение с площ
от 36,89 кв. м. – на площ от 3,08 кв.м. на човек и от 12.01.2015 г. до
настоящия момент е бил настанен с още 11-15 други лишени от свобода в № 705
спално помещение с площ от 37,94 кв. м., при квадратура от 3,45 кв.м. – 2,53
кв.м. на човек.
Със санитарен възел с течаща вода
разполагат спални помещения № 802 и № 705, а лишените от свобода в спално
помещение № 206 ползват санитарния възел на съседното помещение № 207, което е
преходно. Тоест ищецът е имал постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода.
От гореизложеното е видно, че
през посочения период ищецът е пребивавал в килии, в които жизненото му
пространство е било значително под предвидените стандарти, възприети от Съвета
на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. Тези
обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително в
пилотното решение „Нешков и други срещу България“, съставляват самостоятелно и
достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и
унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3 от Европейската конвенция
за защита правата на човека и основни те свободи.
Освен това, от разпита на допуснатия по делото
свидетел безспорно се установява, че помещенията в които ищецът е бил настанен
са с изключително лоши хигиенни и битови условия, но лишените от свобода са
имали свободен достъп през цялото денонощия до санитарен възел и течаща вода.
Същите са имали възможност да ползват общия санитарен възел, където имало и
топла течаща вода. Следва да се отбележи, че хигиената в спалните помещения и
намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от лишените от свобода,
които се грижат за почистването.
Установено е също така, че в Затвора Пазарджик са извършвани
мероприятия по дезинфекция, дезинсекция и дератизация, което се установява и от
представените писмени доказателства – протоколи от фирмите изпълнители на
услугата.
В случая, съдът намира, че е налице
незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГД
"Изпълнение на наказанията" само по отношение на конкретно установените факти по делото
относно пренаселеността в килиите и лошите битови условия в спалните помещения,
изразяващи се наличие на мухъл и плесен по стените, които водят до извода, че
битовите условия в Затвора Пазарджик създават предпоставки за увреждане на
психическото здраве на лишените от свобода, създават предпоставка за уронване
на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до
унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за
заплаха за здравето им поради липса на осъществени елементарни хигиенни
стандарти.
От друга страна съдът намира за недоказани твърденията в
исковата молба за незаконосъобразно бездействие от администрацията на Затвора
Пазарджик относно липсата на достъп до топла вода, наличие на хлебарки,
дървеници и гризачи. От събраните по делото писмени и гласни доказателства
действително се установи, че спалните помещения се обитават от хлебарки, дървеници
и гризачи, но администрацията на затвора не е бездействала, а е предприемала
своевременно действия по унищожаването на вредителите.
Недоказани останаха и твърденията, че администрацията не
е положила медицински грижи за лишения от свобода. Относно здравословното
състояние на ищеца съдът възприема изцяло приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза, която счита за компетентно изготвена. Съгласно заключението на
вещото лице д-р М., изготвено на базата на приложените медицински документи и
извършения преглед на Я.Д., ищецът е лекуван адекватно за наличните му
заболявания, които не са в резултат и не са в пряка връзка с условията на бит и
труд в затвора. На лишения от свобода са предписани медикаменти, които могат да
се прилагат по време на престоя му в затвора.
Недоказани останаха и твърденията в исковата молба, че по
време на работата на ищеца към Затвора Пазарджик, при извършваната дейност –
търкане на пластмасови кутии, се е вдигал прах, за който не са му били
предоставени защитни средства. Във връзка с това по делото е разпитан свидетел,
от чиито показания се установява, че същият няма преки и непосредствени
наблюдения във връзка с извършваната от ищеца работа. Впечатленията му и
възприятието му за работния процес се основават на личния му положен труд в
посочената фирма, който не съвпада като период с труда, положен от ищеца.
Освен това, от представената по делото справка от
Службата по трудова медицина „Надежда“ ЕООД гр. София безспорно се установява,
че работата, която е извършвана от
ищеца, е физически лека, монотонна, с предимно натоварване на мускулни групи на
горни крайници, дейността се извършва в статична седяща работна поза и няма
системна ръчна работа с тежести. На работещите са предоставени лични предпазни
средства – предпазни ръкавици и маски, медицинско наблюдение, инструкции за
работа, проведен е инструктаж и обучение. Спазени са и изискванията на труд и
почивка.
Предвид тези доказателства настоящата инстанция намира
исковата претенция за обезщетение за понесени неимуществени вреди вследствие от
незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията в Затвора Пазарджик,
за частично основателна, по основание и размер. В случая бездействието е осъществено от длъжностни
лица на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", който е и
надлежният ответник съгласно чл. 205 от АПК.
По отношение на
размера на дължимото обезщетение, при спазване на принципа на съразмерност
между установените факти и действията на страните, настоящата инстанция намира,
че съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено по справедливост. Ето защо и с
оглед характера на деянието извършено от служителите на ответника, естеството и
степента на претърпените морални страдания, както и времето на престой на ищеца
в тези условия, съдът счита, че справедливото обезщетение е в размер на 400
лева, за целия период. В този размер искът
следва да бъде уважен, а в останалата част същият следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ, при частично уважен иск ответникът заплаща разноските по
производството, както и на ищеца внесената държавна такса и възнаграждение за
един адвокат, съразмерно с уважената част от иска, ако са поискани
своевременно. С оглед на това следва да бъдат заплатени направените от бюджета
на Административен съд гр. Пазарджик разноски за възнаграждения и осигуровки на
вещи лица в размер на 200 лева. От ищеца и процесуалния му представител не са
направени искания за заплащане на разноски, поради което съдът не следва да се
произнася в този смисъл.
Воден от горното, Административен съд – Пазарджик, ІІІ
състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" гр. София да заплати на Я.С.Д. с ЕГН
********** *** обезщетение за причинени от
незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на същата неимуществени вреди
в размер на 400 /четиристотин/ лева, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска на
Я.С.Д.
с ЕГН ********** *** против Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" в останалата част до предявения размер от 50 000 лв.
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
гр. София да заплати в полза на Административен съд – Пазарджик по сметката за
държавните такси, сума за възнаграждения на вещи лица в размер на 200 /двеста/
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на
страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /П/
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2658 от 19.02.2020
г. на ВАС София, Трето отд. по адм. д. № 4548/2018 г. - ПРЕКРТЯВА
производството по адм. д. № 4548 по описа на Върховния административен съд,
Трето отделение за 2018 година.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд - Пазарджик.
Определението не подлежи на обжалване
РЕШЕНИЕ №
689/16.09.2020 г. по КАД № 262/2020г. по описа на АС Пазарджик - ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 88 от 22.02.2018г., постановено по адм. дело № 538 по описа на
Административен съд Пазарджик за 2017г.,
в частта му с която е Главната дирекция е осъдена да заплати на Я.С.Д. с ЕГН
********** *** от с. Стряма,
Пловдивска област, ул. „Гълъб“ № 16 обезщетение за причинени от
незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на същата неимуществени вреди
в размер на 400,00лв. (четиристотин лева), заедно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.