Р Е Ш Е Н И Е
№ 1291 11.07.2017 година, град Бургас,
Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на двадесет и осми юни, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия: Чавдар Димитров
при секретар Ирина Ламбова и с участието на Д.П. – прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас, разгледа адм.д. № 734/2017 година.
Производството е по реда на глава ХІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1 ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от „Гери Мур 2016“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 20, представлявано от управителя Г.С., чрез адв. А.Т. – САК срещу Община Бургас с БУЛСТАТ *********, гр. Бургас, ул. “Александровска” №26, представлявана от кмета на общината Д.Н., за осъждане на същата на основание чл.1, ал.1, вр. чл.4 от ЗОДОВ да заплати на ищеца сума в размер на 300,00 лева, представляващи причинени имуществени вреди вследствие отменено с окончателен съдебен акт като незаконосъобразно наказателно постановление № Е-217 от 17.10.2016г. , издадено от заместник кмет на Община Бургас против ищеца.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило становище от процесуалния представител на ищеца - адв. Т., с което се изразява мнение да бъде даден ход на делото, по същество поддържа предявения иск. Обяснява, че няма да сочи допълнителни доказателства. В условията на евентуалност възразява на представените такива от ответната страна и заявява, че ще се ползва от представените към исковата молба договор за правна защита и съдействие и пълномощно. По същество желае да бъде постановено решение, с което да се уважи исковата претенция.
Ответникът – Община Бургас, чрез представител по пълномощие, изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковата молба. Претендират се деловодни разноски.
Прокурорът дава становище за основателност на исковата молба.
Съдът, след като прецени доказателствата, събрани по делото, установи следното от фактическа страна:
С наказателно постановление № Е-217 от 17.10.2016г., издадено от заместник кмет на Община Бургас, на ищеца - „Гери Мур 2016“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева, за това, че на 20.07.2016 година, в 12:00 часа, при извършена проверка по прилагане на Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Бургас, в гр.Бургас, „5-ти км“, до склад за житни култури на ВЗК „Христо Ботев“ инспектори от отдел „Контрол и административно-наказателна дейност по опазване на околната среда“ са констатирали, че зад съдовете за твърди битови отпадъци са изхвърлени около 1 /един/ куб.м. отпадъци с марка „Бор Чвор“ ЕООД – картонени опаковки, рекламни материали и др.
Наказателното постановление е оспорено пред РС – Бургас, за което е образувано административно-наказателно дело № 6284/2016 година. С решение № 68/11.01.2017 година (лист 4-6), съдът е отменил НП като незаконосъобразно. Решението е влязло в сила на 08.02.2017 година. В образуваното административно-наказателно дело, дружеството се е представлявало от процесуален представител – адвокат А.Т. от САК, за което, видно от договор за правна защита и съдействие от 25.10.2016 година, е заплатено в брой възнаграждение в размер на 300 лева (лист 7).
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.
Искът е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл. 205 АПК, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество е основателен.
По делото няма
спор, че на „Гери Мур 2016“ ЕООД с НП № Е-217 от 17.10.2016г., издадено от заместник
кмет на Община Бургас е наложена
имуществена санкция в размер на 200 лева. Същото е било оспорено по съдебен ред
пред РС – Бургас, посредством наетия адвокат Т. от САК. С решение № 68/11.01.2017
г., РС – Бургас е отменил НП като незаконосъобразно, като решението е влязло в
законна сила 08.02.2017 година.
Обикновено отношенията между адвокат и клиент се уреждат от
договор, който се съставя на стандартна бланка, одобрена от адвокатските
колегии в страната под формата на кочани. Няма пречка обаче, този договор да не
е съставен на бланка, какъвто е договора в настоящата хипотеза. Съобразно
тълкувателно решение № 6/2012 на Върховен
касационен съд (ВКС) съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е
вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
В производството по обжалване на НП № Е-217 от 17.10.2016г., издадено от заместник кмет на Община Бургас, ищецът е бил представляван от процесуален представител, на когото е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 25.10.2016 година. Договорът, представен пред настоящата инстанция е бил представен и по административно-наказателното дело № 6284/2016г. (л.22 от а.н.д. №6284/2016г. по описа на РС – Бургас), като съдържанието на двата документа е напълно идентично.
На основание чл. 203 ал. 1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203 ал. 2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ.
Според чл. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК. От цитираната разпоредба следва, че за да възникне правото на иск за обезщетение е необходимо да са налице няколко кумулативни предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, като в случай на незаконосъобразно действие, същото би могло да бъде констатирано и в производството по обезщетението; 2. вреда от такъв административен акт и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При недоказване на което и да е от изброените условия, обезщетение не се присъжда.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.
Съдът приема, че отмененото наказателно постановление представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203 ал.1 АПК и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на Върховен административен съд (ВАС) по т. д. № 2/2016 година. Съгласно диспозитива на същото, при предявени пред административните съдилища искове по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
Ето защо, следва да се приема, че е налице първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност. С решение №68/11.01.2017 година, постановено по а.н.д. №6284/2016 година по описа на РС – Бургас, е отменено НП № Е-217 от 17.10.2016г., издадено от заместник кмет на Община Бургас, което решение е влязло в законна сила на 08.02.2017 година.
От незаконосъобразният акт - отмененото по съответния ред, с влязъл в сила съдебен акт, наказателно постановление, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление, в размер на 300 лева. Според правилото на чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала за него вреда, ако не бе издадено наказателното постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Независимо, че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по ЗАНН, по своя преценка оспорващият, както е и сторил в конкретния случай, може да ангажира адвокатска защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи успешния изход на спора по обжалване на издадено срещу него НП, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт- наказателното постановление. От това следва, че е налице и втората материалноправна предпоставка за реализиране отговорността на държавата по чл.1 ал.1 ЗОДОВ.
Налице е и третото условие за реализиране на тази отговорност – причинна връзка между издаденото наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно по съответния ред и заплатеното във връзка с неговото обжалване адвокатско възнаграждение.
Според тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на ВАС по т. д. № 2/2016 година, неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - гражданина не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В тази връзка нелогично е да се твърди, че лицето безпричинно е платило хонорар на адвокат, без да е мотивирано от издаденото срещу него наказателно постановление, с цел то да бъде отменено по предвидения от закона ред, който изисква специални познания, каквито имат адвокатите.
Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1 ал.1от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и доказана, и следва да бъде уважена, а ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на наказателно постановление № Е-217 от 17.10.2016г., издадено от заместник кмет на Община Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.03.2017 година до окончателно изплащане на сумата.
Ищецът е внесъл предварително дължимата държавна такса в размер на 50 лева. Такава е дължима и с оглед изхода на правния спор, тя следва да бъде възложена на ответника, а така също и 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение съобразно представения списък за разноски (лист 34) и договор за правна защита и съдействие от 22.03.2017 година (лист 8).
За разлика от принципа в исковото производство, според който всяка страна следва да получи разноски съобразно уважената, респ. отхвърлена част от иска, в случая на ответникът не се дължат разноски в производство. Такива са дължими единствено при пълно отхвърляне на иска или при оттегляне/отказ на ищеца от предявения иск, съобразно нормата на чл.10 ал.2 от ЗОДОВ. Доколкото, обаче, предпоставките по чл.10 ал.2 от ЗОДОВ не са налице, искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно.
С оглед на изложеното, на основание чл. 203 ал.2 от АПК, § 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл. 235 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА Община Бургас с БУЛСТАТ *********, гр. Бургас, ул. “Александровска” №26, представлявана от кмета на общината Д.Н. да заплати на „Гери Мур 2016“ ЕООД, с ЕИК ********* обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300 (триста) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.03.2017 година до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Община Бургас с БУЛСТАТ *********, гр. Бургас, ул. “Александровска” №26, представлявана от кмета на общината Д.Н. да заплати на „Гери Мур 2016“ ЕООД, с ЕИК 204079869сумата от 350 (триста и петдесет) лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва или
протестира пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му.
СЪДИЯ: